"REPUTATION: adorable - Ако бях пройдоха, сигурно щях да се намразя!"

[Andrew Cunanan.]

"REPUTATION" е първото форумно списание, всяка седмица ще ви срещаме с различни и интересни гости!
Очаквайте нов брой всеки Понеделник от 21.00 часа!

[Andrew Cunanan.]

YANEVA - НЕ ОТМЪЩАВАМ!

Smith: Здравей, Yaneva! За мен е чест ти да бъдеш първият ми гост! Какво провокира отсъствието ти от форумния небосклон?
Yaneva: Здравей! На мен също ми е приятно да отговоря на въпросите ти, защото ме провокираха и се оказаха интересни и обмислени, с хубави препратки към певицата, която слушам близо 19 години с много кеф! Ако ме питаш за голямото отсъствие от форумния небосклон преди появата ми обратно през този януари, то причината беше една коренна и рязка промяна в ежедневието ми. Израстване, отделяне от студентските бурни години, по-сериозна връзка, която ме отдалечи от часовете пред компютъра, предишните приятелства и т.н. Тази любов имаше своето очаквано развитие и даде своя плод, което пък ме постави в една съвсем различна житейска роля. Завърнах се към форума, след като успях да свикна с многото нови и отговорни ангажименти. А и човек има нужда от своите дребни ежедневни удоволствия. Чаша кафенце, интернет, малко тишина...
Smith: Не са ли най-голямото богатство на този свят? (децата)
Yaneva: "Децата - те са всичко на света, децата са неземното богатство..."! Една от причините все пак да възприема Глория като артист, след години ненавист към нея от моя страна, са именно тези нейни човешки послания, които сега преоткривам, на база личен опит. Преди ми се струваха по-скоро наивни. Да, много означават децата - чак всичко, не знам, защото всеки намира опора и смисъл в различни неща, според собствените си разбирания и потребности. Но определено преразглеждаш себе си след статута "родител". Понякога ми липсват, разбира се, времената, в които мислех предимно за своя комфорт!
Smith: Майчинството има ли „срок на годност” или е вечно? Какво би посъветвала потребителките, на които им предстои да станат майки?
Yaneva: Майчинството е строго индивидуално - ставали сме свидетели на потресаващи случаи на хора, захвърлили или дори умъртвили рожбите си, както и на такива, в които детето е искрено желано в едно семейство, а то така и не се появява... В природата също има множество примери за това, че не всяка майка отглежда малките си "вечно". Не бих се нагърбила със съвети към момичетата тук, защото не ги познавам толкова добре. По-скоро нека си поживеят още и колкото се може повече... А когато се случи, просто да се отдадат на майчинството, без да четат особено много тематична литература, тъй като тя само ще ги обърка. Бабите са добри съветници, при това - безплатни!
Smith: В каква посока се промени мирогледът ти?
Yaneva: Промяната е рязка, особено в най-рутинните и всекидневни занятия, усеща се липсата на качествен сън. По-глобално, ставаш организиран, загърбваш до известна степен предишното суетене около външния вид, научаваш се да готвиш криво-ляво. По принцип съм избухлива, паля лесно, което си остана, но съзнателно се опитвам да го туширам. Доста съм обидчива също така, което също не подлежи като че ли на някакво изменение.
Smith: Коя е най-силната и разтърсваща любов – тази между мъж и жена или тази между майка и нейната рожба?
Yaneva: Несравними са! Като че ли са няколко знаковите любови с мъже в моя живот, които винаги са били много страстни, поглъщащи и обсебващи. Което в един момент води до сериозно изчерпване. Докато любовта към детето като че ли се засилва, колкото по-голямо става то - изненадва те с постиженията си, умилява те с привързаността, която вече може съзнателно да демонстрира, увлича те в задълженията, които и то вече има в детска градина и т.н.
Smith: Твоето завръщане провокира емоционално раздвижване на форума, как би окачествила сегашното състояние на Ramania? На какво според теб се дължи? Липсват ли ти старите времена?
Yaneva: Точно в момента, състоянието на форума ме отблъсква, имайки предвид наличието на няколко на брой потребители, които решиха да се "облекат в доспехите на рицари на честта, истината и справедливостта"... По-голямата част от тях имат потресаващи разбирания за хубавата музика, била тя и попфолк, както и изкривени представи за комуникация, изказ, маниер и т.н. Пречат ми, натоварват ме, което беше и причината да се оттегля отново. Разбира се, голяма част от хората, които и преди ми бяха любопитни, са останали - радвам се, че оцениха темите, които направих и продължихме форумските дискусии. С двама от тях сме почти винаги на различни мнения - Сашо и Слави, но ми е правило впечатление, че никога не са ме нападaли лично, разговорът остава само на ниво чалга, без да навлизаме в пререкания кой какъв е. Симпатични са ми, въпреки че вече не слушам чак толкова Десислава, а Камчето никога не е била в моя личен топ 5. С интерес чета и Фокси, Стефимир, ice_hot_sm, Христина, както и доста други. Липсва ми моя фаворит Иван, с когото много се карах в началото, но после намерихме някак общ език. Умирах за диалозите му с Таня. Пачо пък винаги се отзовава и направи няколко приятни графики за моите теми, макар да е поданик на кралицата и да сме се дърлили в миналото. Преди ситуацията беще много по-нагорещена, защото се появих в един препълнен кралски дворец, в който бях единствената, която хвърляше яйца и домати по коронованата! И беше нещо страшно... Но сме имали интересни обсъждания, защото темата Ивана - Глория е дълга и любопитна. Казвала съм, че имахме какво да си мерим и съпоставяме - биографии, дискографии, награди, хитове, живо пеене и т.н.
Smith: Има ли промяна във възприятието ти за форума – преди и сега?
Yaneva: Преди възприемах форума като бойно поле, поне първите няколко месеца беше такова за мен. Впоследствие стана навик, от който се отказах бързо и годините, в които ме нямаше, рядко ме подсещаха за него. Влизах да попрочитам нещо. Сега го свързвам с негативна енергия, за съжаление. Може би трябва да достигна до момента, в който да не ми бъде важно всички да ме харесват. Знам, че и при Ивана го е имало, някъде към 2009 се е отказала от това си желание. Рано ми е още, сигурно. Не съм чак толкова над нещата.
Smith: Кои са проблемите на Ramania? (ако може по-детайлен отговор)
Yaneva: Проблемите са няколко, но може би не съм аз човекът, който да ги обсъжда. Или поне не тук. Съветвам те да направиш отворена тема с такъв въпрос. Би могло да се получи разговор и да се изведат поне няколко точки с насоки за разрешаването им. Стига да не бъдеш осмян за една такава тема и всеки да подходи сериозно с отговора си!
Smith: Ако имаше право на избор, би ли се завърнала, след целия негатив, които отнесе?
Yaneva: Аз имам право на избор! Засега чета...
Smith: Кое най-много те нарани? Какво не би преглътнала? Има ли цена чашата с горчилката, която ти беше сервирана последните седмици?
Yaneva: Всъщност, извъртането на нещата, преиначаването им, няколкото етикета, които трима - четирима човека ми лепнаха, заяжданията за детето... Иронията, свързана с темите ми и опитите те да бъдат изкопирани, за да се умаловажат. А аз действително си ги обмислям, подготвям, постарах се.
Smith: Смяташ ли, че егото е водещо при маса форумци? И би ли се жертвала в името на форума – да понасяш незаслужен негатив?
Yaneva: Егото е водещо при всички ни - не става дума само за "маса форумци". Радвам се, че доста от хората тук, на които държа по някакъв начин, забелязаха и отбелязаха, че съм "бръкнала" на някого с повторната си поява. Аз нямам друго обяснение.
Smith: Коя песен на Ивана би нарекла автобиографична? Липсата на кое качество на Ивана би променило мнението ти за нея?
Yaneva: Ванчето е певицата, която харесвам заради репертоара. Преди кралските бяха измислили, че се отъждествявам с нея, заради килограмите. Почти няма нейна песен, която да не свързвам с момент или поне дребен елемент от живота и настроенията си. "Не искам да знаеш" и "Не ме боли" бяха двете песни от албума "Блясък в очите", които бяха фон на първите ми страдания в любовта. Бях на 17-18, приключих с първата си връзка, песните се появиха паралелно тогава. И нямаха спиране! Намирам себе си в "Кръв ми капе от сърцето" и "Безумна цена". Обичам да се забавлявам на "Това е парчето" и "Адрес: любов". В "Закъснях" има цели фрази, които са ми се случвали. "Да се излъжем", "Пак е празник, а ми се плаче", "Тежък камък"... Като жена ме описва "Такава съм". "Полужива" също съм се чувствала... "100 живота", "Има ли нещо ново". А сега вече има на кого да казвам и "Аз съм с теб"! Велики, вечни песни! Вярвам, че ще останат и след леля!
Smith: Как си обясняваш човешкия стремеж към уеднаквяване ? Реалност или илюзия? Стремеж към красота или стремеж към одухотворение?
Yaneva: Не си обяснявам стремежите към уеднаквяване. Аз винаги съм била ярък индивидуалист! Стремете се към усъвършенстване - било визуално, било духовно и нравствено!
Smith: „Порочна и скромна” или „Тая малката” си в живота?
Yaneva: "Порочна и скромна" по-скоро. Хубав текст на Ваня Щерева за леля - всяка жена си има по няколко различни лица.
Smith: Ранявала ли си? „Болни от ревност, гладни за отмъщение”, имало ли е период от живота ти, който би могъл да бъде описан с този цитат?
Yaneva: Този цитат е силен, определено. Не отмъщавам, обаче. Смятам, че незрелите хора тръгват да търсят удобни моменти за това. По-скоро съм ранявала без да ми е цел, без да се интересувам от резултата. С дума, с изневяра... Случвало се е, но се връща!
Smith: Какво би променила в заобикалящия ни свят? „Ако до края на света остават 7 дни... , как би живяла тези 7 дни”? Опиши света с едно изречение.
Yaneva: Бих променила изобщо времето в което живея. Имам чувството, че щях да се чувствам по-щастлива в царска България, в годините след Освобождението, примерно. За седем дни щях да хапвам всичко любимо, да обиколя хубави места, заедно с няколко подбрани хора. Ако може, да е топло - за да се изкъпя и в морето. Не мога да се спра на една дума, за да опиша света ни - може би ОБЪРКАН...
Smith: Набожна ли си? За какво би благодарила на Господ? А за какво не би му простила?
Yaneva: Не бих казала, че съм набожна. По-скоро съм грешна. Чела съм библейски фрагменти и ми се струват неизпълними в наши дни. Но харесвам "Отче мой".
Smith: Кога си казваш „Недей”? А кога „Животът продължава”?
Yaneva: "Сега ще ти кажа недей - за да ме искаш"... Рядко си казвам "недей". Бохем човек съм! Виж, по-често си повтарям "Животът продължава", тъй като имам склонност да влизам в депресивни периоди. Помага тази песен, между другото!
Smith: С какво те спечели Ивана? Как се поддържа пламък толкова години в огнището на фенството? Имала ли си допир до магията на човека Ивана? Ивана – стилната дама, модерната жена или просто Ивана – смесица от двете?
Yaneva: Ивана ме спечели с промяната, която внесе в текстовете на попфолка. Мариета Ангелова по принцип е откритие на Камелия, но така и не успя да напише нещо кой знае какво за нея. Докато тандемът Мариета - Ивана беше култов. Другите по това време пееха колко плачат и чакат в самотните нощи, колко страдат, гаснат, тръпнат и т.н. А те двете създадоха интересни неща, по които се заслушвах. Спечели ме наистина само с музика. Оценявах много това, че пее лайв. Не съм обръщала внимание дали е дебела или слаба, нито колко камъни е имало по роклите, които носи! Имала съм допир до човека Ивана, макар да не съм от хората, които ще я преследват за снимки, автографи, не си лепя нейни плакати в стаята, няма да викна Фолк маратон да ме снимат с колекциите ми... Купувах оригиналните дискове, за да слушам нейното творчество. Не съм я виждала в кофти настроение, демонстрирала е умерено самочувствие, на живо винаги ми се е струвала по-чаровна. Ивана - певицата! Друго не ме вълнува! Въздейства ми гласа на тази жена!
Smith: Как си обясняваш двуполюсните действия от страна на Ивана?
Yaneva: Дъвкана тема по форуми - че е лицемерна, че даже не чувствала песни като "Ало, мамо" и "От извора", защото пеела и "Златен" или "Дъ мен"... Ами аз мога да танцувам и да се забавлявам на вторите, да си слушам в колата първите. Искала е да бъде и комерсиална, може би си обича и секса и удоволствията, което не пречи да е духовна и да обича и семейството си. Аз пък одобрявам, че не пее вече сто години едно и също!
Smith: Благодаря ти за това интервю!

[FikLena]

Надявам се да се завърне преди края на Май

[adorable]

Поздравления за идеята и за хубавата тема, първо! За избора на гост - също!!! Страхотни въпроси и страхотни отговори - мъдри, изчерпателни, трезви, на човек, видимо реалист, с житейски опит и претърпяно развитие. Поздравявам ви и двамата! Не се учудвам, че няма бомбастичен интерес. Може би е защото не е със заглавие от рода на "Напишете нещо малоумно", "Най-голяма повлекана" или "Травестория - общи приказки". Направо Момо да си закрива форума, който отдавна е просто арена за избиване на комплекси за малоценност.

 

Прекрасни думи, беше ми кеф да прочета това събеседване.

 

[Сашо]

Страхотна е Янева

[GSimeonova]

Страхотно интервю и идея!Поздравления и на двамата

[mimchyyy9]

Много добро интервю. Браво!!!

[ice_hot_sm]

Поздравления на Смит за страхотната тема!

Поздравления и на Янева за страхотното участие в нея!

 

[petya1]

Няма как да не те поздравя за страхотната тема. Браво! Много хубаво интервю. Тази страна от теб трябва по-често да надделява. Успех! 😊

[NazzkO]

Интересна идея за тема, има поле за изява. Както от страна на питащия, така и на отговарящия.

На мен лично би ми било интересно като цяло да има и повече лични въпроси, за види форума кой стои зад съответния ник.

Успех :1000 (30):

[lucas]

Страхотна е Янева

 

[Kremito]

Прекрасна тема и страхотно интервю.

[pacho]

Хубава тема, хубава графика! Янева - мами, не знаех, честито, живи и здрави! Определено се забеляза промяна в теб.

Или просто, когато се завърна, изпъкна на фона на сегашната картинка във форума.

[SG]

Добра идея за тема, Смит. И интересно интервю. Браво на Янева, че все пак реши да се завърне.

[asylum]

Хубава тема, хубава графика! Янева - мами, не знаех, честито, живи и здрави! Определено се забеляза промяна в теб.

Или просто, когато се завърна, изпъкна на фона на сегашната картинка във форума.

Явно обича да е първа на село, щом не може да изпъкне сред по-нормални.

 

Незряла личност, оставя у мен лошо впечатление. Има потенциал, изказ, донякъде и чувство за хумор, което е признак на интелект, но е свръхемоционална и прибързва в изказвания и решения, за които впоследствие съжалява. Днес напуска, утре се завръща - липса на устойчиви принципи. Темите й се отключват и заключват... Поведение на 15-годишна. Притеснително е.

[Yaneva]

Хубава тема, хубава графика! Янева - мами, не знаех, честито, живи и здрави! Определено се забеляза промяна в теб.

Или просто, когато се завърна, изпъкна на фона на сегашната картинка във форума.

Благодаря ти! Надявам се, все пак, да се дължи на положителна промяна у мен, а не просто изпъкване на фона на...

 

 

Ама кво и вдигате акциите на тая. Голямо подмазване, голямо нещо. Нали щеше да напуска, ами да се маха, не ми е приятна

А защо не приемеш, че хората искрено ме харесват, без да е необходимо да ми се "мазнят"? Успокой се, пий една студена вода и ми дай още някой минус в репутацията, за да ти олекне!

 

[Stela]

По 3 дни за Слави, xroflx9 и #Doketo

 

Темата е почистена.

[Guest Kondomcho]

Интервюто е хубаво и Янева казва много смислени неща, но докога за Бога в тоя форум ще е на почит шизофренията? Само допреди дни водещият, който тук очевадно й лиже задника, и пожелаваше смъртта. Мога да приложа и доказателства, не че са нужни де, той на всички ни е ясен.

[Gerganafen]

Интервюто е хубаво и Янева казва много смислени неща, но докога за Бога в тоя форум ще е на почит шизофренията? Само допреди дни водещият, който тук очевадно й лиже задника, и пожелаваше смъртта. Мога да приложа и доказателства, не че са нужни де, той на всички ни е ясен.

+1 Точно заради това не се впечатлявам от нищо уж оригинално измъдрено от въпросния Смит, за да се направи на интересен и вървежен. Днес е на една позиция, утре - на противоположната. Как да вземеш насериозно подобен човек?

 

Иначе Янева е кралица! Добре дошла отново!

[Andrew Cunanan.]

Приготвяйте спалните комплекти и чаршафосвайте, защото тази седмица ми гостува една от най-големите и прикрито скандални звезди, развяваща плакат на певица, неучастваща на Планета Дерби 2008-ма! Моята Глория, а аз нейната - Тони Дачева! За драмите в живота си, за любовта, за политиката, за журналистиката, за хомосексуалността - само този ПЕТЪК, ОТ 21.00 ЧАСА!

[Andrew Cunanan.]

adorable - Ако бях пройдоха, сигурно щях да се намразя!

Другите за adorable:
Yaneva: "На първо място, изключително подходящ никнейм. Стефимир наистина е възхитителен, що се касае до изказ, отношение, структуриране и излагане на теза. Още в началото, когато "враждувах" с лагера на кралските особи, той беше един от малкото, който не тръгваше с обиди към мен, а с искрено желание да ме убеди всъщност колко добра певица е Глория. Смятам, че е добро и дори леко наивно момче, което трудно се адаптира към настоящата действителност. Понякога ми звучи чак прекалено консервативен и обран, ще ми се да се разчупи малко. Но винаги е приятно да прочетеш негов пост. Човекът си има дар слово."

Danny: ""Познаваме се" така да кажем повече от 10 години и винаги ме е впечатлявал с мисленето си. Притежава много добра обща култура и е човек за пример в много отношения. Винаги е правил впечатление, че обръща внимание на смислените и важните неща в живота за разлика от много хора в днешно време. Пише страхотно и никога не подминавам пост или статия от него.
Много го уважавам и му пожелавам да продължава да бъде все такъв страхотен човек.
А ако трябва да говоря за присъствието му във форима - мисля, че е един от най-ценните потребители тук и не знам защо не носи титла "Respect", ако някой го заслужава то това е той."

pacho: "Със Стефимир се познаваме повече от 10 години, може би още от форума на Планета, когато и двамата взимахме участие инициативи, свързани с фенски онлайн списания. Още тогава беше доста буден човек, с различни интереси. Стефимир е от този тип форумци, с когото може да се разговаря безпристрастно по много и по различни теми. Притежава чувство за справедливост и високи критерии в музикален план, но и в личния професионален. Определено е верен фен, меломан с изяснена визия за предпочитаните от него артист-изпълнители, която е резултат на разнообразието от слушаните от него жанрове и личното му самоусъвършенстване.(И тук една вметка помежду другото - бих го наел за ПР.) Смятам, че би бил безкрайно полезен като двигател на нечия кариера или фирмена политика, идеен е, предвидлив и здраво мислещ."

[Andrew Cunanan.]

Smith: Здравей, adorable! За мен е чест ти да бъдеш мой гост тази вечер! Честита награда „Интелектуален принос на форума”! Какви бяха емоциите ти по време на вечерта? Как се чувстваш като първия носител на тази награда? Как би дефинирал понятието „интелектуален принос”? Според теб в какво се изразява приносът към форума? Как ще коментираш нападките относно това отличие?

-Твърде много вино пих и не помня нищо от въпросната вечер, ха-ха. Сега сериозно. Ама пак ми е малко смешно, защото така патетично формулираш въпроса, сякаш сме на Грами. Винаги съм казвал, че форумът и въобще интернет не бива да се взимат насериозно. Истинският живот е навън. А мнозина вече от живеене в социални мрежи нямат време да живеят собствения си живот. Благодаря ти за признанието, тъй като то дойде от теб. Мерси, че послуша мен и още няколко човека да добавиш още няколко категории, за да удостоиш с внимание и други потребители, за които не беше гласувано в редовните. Те също заслужават уважение. Отличи например Герганафен, с когото иначе се позахапвате. Това беше благородно. Така че, „церемонията” ти бе добре изградена. Правим го за нас си в крайна сметка и всякакво вживяване е излишно – не печелим нищо в случая. Малко пак „за всички по нещо”, но не мисля, че прекали с каквото и да е.

Не знам дали и какъв интелектуален принос към форума имам. Интересувам се от различни сфери. Чета колкото мога, още повече, че работя към издателство за момента. Ходя по всякакви мероприятия, откакто съм в София: концерти, театър, фестове, опери, балет, модни и лайфстайл, предавания с различна насоченост, литературни четения. Искам да се обогатявам. Общувам с хора на различно ниво – между тях е имало и бизнесмени, професори, политици, журналисти. Интересна ми е тяхната философия и правя сравнения. Хора на средна възраст или вече в откровено трета възраст много ми се радват и чрез мен някак разбират, че не всичко е изгубено. Всеки ден осъзнавам колко много неща не знам. Осведомявам се за всичко по малко. Но не само заученото и срещите с различни хора на отделни ивенти те правят интелигентен. Защото ако ти нямаш постамента на домашното възпитание и вродената емоционалната интелигентност, чрез които да пречупиш опита от тези преживявания, те не струват нищо. Понякога един съвсем обикновен човечец се оказва много по-мъдър, отколкото целият ни измислен елит и разни играчи на възлови длъжности.

На въпроса за нападките – те дойдоха само от Мартин, с когото в хода на спора се изяснихме кой какво е имал предвид, надявам се. Просто му обясних, че не мога да бъда толкова широкоскроен, че всеки път да приемам всичко от прословутия мейнстрийм, който ни се поднася. Човек трябва да има малко избирателна пропускливост и индивидуалност.

Smith: Кой период от твоята форумна кариера би описал като критичен? Престъпвал ли си възпитанието си в името на човек от форума?

-Всичко си е било нормално. И да е имало спречквания, изглаждали са се. Не харесвам, когато някой манипулира мнението на масите – дали ще е от трибуната на форум като нашия, или такава на по-голям форум, както при политиците... Харесвам истинността на фактите, аналитичното мислене, богатия фонд от знания, както и това да имаш реален досег до събития и хора, които коментираш.

Smith: Славиш се като един от най-уважаваните форумци, с какво се печели уважение в днешно време? Как се запазва дълготрайно във времето? Съществува ли безусловно уважение? А приятелство? Как се гради морал в тези тежки времена? Какво би те накарало да пристъпиш морала си? Какво според теб потиска и притъпява морала на хората? Губил ли си вярата в човек?

-Има приятелство, обаче се плаща висока цена за него. За уважението – също. Трябва да си готов да даваш повече, отколкото получаваш, и да не търсиш сметка. А да си призная, ето едно от негативните ми качества – понякога търся отчет от хората за отношенията им с мен. Държа да се изясняваме, да ме разбират правилно и да не ме приемат за даденост. Искам да виждам в тях съпричастност, благодарност, макар че не помагам с цел да ми се връща. Просто са ми позавишени критериите и е грешка, че съдя по себе си, защото в определени случаи настъпва разочарование. След години няма да ми пука толкова и точно тогава ще се позиционира кой приятел е останал и кой ме е уважавал истински. Дотогава няма нужда от компромиси. Прочетох от Сеньора, чиито становища като потребител следя, да твърди, че моралът бил прехвалена ценност. Първо, моралът е широко понятие и включва в себе си редица добродетели. Да не забравяме, че има и лош морал, както има добър и лош пример. Хората с фалшив, псевдоморал не са достойни. Аз държа нищо да не ми тежи на съвестта и повярвай ми – много добре си се приспособявам, оправен съм. Единствено прояви на несправедливост ме вадят от кожата. Тогава мога да защитя себе си, родители, приятели, непознати – ако надуша машинация. Ставам като революционер, съвсем не толкова благ. Въпреки че вече съм на мнение, че има кой да ни съди някога, не сме ние тези. Не е хубаво и да сме отмъстителни, не го и правя.

Знаеш ли колко много са ми завиждали и продължават? Особено за семейството, което имам – и то ти говоря за завист от някои роднини, които уж трябва да те познават. Хората имат навика да съдят по външните белези, не си дават сметка зад кулисите какво се случва. Всеки има драма в живота си. Моята започна още когато дядо ми по майчина линия почина през 2002-ра. Целият живот на семейството ми се обърна, чисто емоционално. Когато отбелязахме 40 дни от смъртта му в един ресторант, на масите видях едни хора, които ядат и пият, сякаш не някой умира, ами се ражда. Оттогава ненавиждам тия български традиции. Каквото и да става – пиячка и кльопачка да има, аванта да има. Бях просто в шок – на мен ми е заседнала буца в гърлото, докато други плюскат. Въпросните отдавна са забравили за дядо ми. Още тогава усетих, че съм по-различен и че нещо в тия хора не е наред. Реших и си обещах, че всеки ден ще ставам все по-добър човек, заради дядо ми. Колкото и да е трудно, това е по-достойният и сигурен път.

Smith: Емоцията или разумът е водещото при теб? Съществува ли „пирует” между двете? Ако трябваше да избираш едно от двете качества – кое би избрал? Емоцията има ли характер или е непринудена? „Емоционална” или „разумна” любов? Има ли любовта насита и праг?

-Емоцията. Водолей с асцендент Риби – как ти звучи, повече емоция или повече разум? Има го разумът, но често езикът на тялото изпреварва мисълта. Не мога да бъда добър актьор. И като ми е добре, и като не ми е – все ми личи. А и за мен емоциите са, за да се изкарват навън, не да ги задържаме. От такива задържания виждам много народ да изперква и да прибягват до стимуланти и какво ли не.

Smith: Какво за теб е любовта? „Червена роза” или „червена рана”? Съществува ли абсолютна любов? Разкажи ни някоя твоя любовна случка. Има ли моменти, в които се питаш: „Къде е тя, жива ли е любовта?”

-„Червена светлина” си пропуснал, хах. Любовта няма измерение. Но ако конкретизираш за онази, интимната между двама души, според мен тя идва веднъж в живота и е кармична. Можеш да бъдеш със сто човека, но само един човек ще обичаш безпределно. Любовта е отговорност, привързаност, грижа в по-земното ни измерение. В по-духовното любовта е всичко и е навсякъде. Любов е отношението към децата, природата, авторитетите, предците – по това много разбирам за един човек. Любов е сексът с чувство – тогава това не е само физически акт. Любовта е и в прошката, благодарността, извинението. Разбира се, че има любов – зависи дали си подготвен да я разпознаеш и посрещнеш.

Smith: На кого би изрекъл „обичай ме такъв, какъвто съм”? Съществува ли его в любовта, би ли си преглътнал егото в името на голяма любов? Съществуват ли хора „по-велики от любовта”? Любовта усилва или отслабва с всеки изминал ден? Има ли любовта сезони, след лятото идва есента?

-Нека не бъркаме страстта с любовта. Първото е фазата, която те увлича – хлътването, привличането. Въпросът е, когато изконсумираш тази страст, дали все още ти пука за този човек… Имало е случаи, в които след едно такова изконсумиране човекът Х се обръща на другата страна и си заспива. Просто за повечето либидото е водещо. Не можем в първия срещнат да търсим любов. Бяха периоди, в които като видех влюбена двойка, се радвах и в същото време натъжавах. Прибера се и се наплача. Сега просто си вървя по улиците и не ми пука. Кефя се на всичко приятно, което ме заобикаля. И си чакам човека. Като търсиш самоцелно - то ти бяга. Във всеки случай няма да го срещна по приложенията или тематичните барове. Не и в моя случай. Прекалено са крещящи, мазни, обсебващи, прекалено се асоциират с тези среди. Всичко там се знае – кой, с кого, как, защо. Изневери, оргии, чудесии. На ти тоя, дай ми оня. Баджанаци. Не, мерси. И да попадна на някой по-нормален тип, пак бивам пришпорван. За мен сексът не е причина нещо да започне, а е следствие от нещо. Не съм на 15. Няма тръпка в лесните неща. Който не си е начесал крастата, да си я начесва далеч от мен и да не ми реве после, че е сам. Не ги разбирам бройкаджиите, за тях всичко е трофей. Трябва да има хигиена и в този план. Искам да срещна човек, който е абсолютно незасегнат от гей признаците и просто си живее живота, работи си, бори се. Чувствам, че това ще стане навън, докато пътувам някъде и когато най-малко очаквам. Така че, сега оценявам времето с близките ми, както и личното си такова, а когато е писано някой да се появи – да заповяда. Доказа ми се, че и задно салто да направя – няма да стане, когато аз искам. Може би имам още какво да уча.

Обаче има нещо, което страшно много ми липсва от онези луди години – да излезеш посред нощ лятото да се повозиш с някой приятен човек извън града, да слушате музика, да се смеете. Малко се поопарих после и затворих на тая тема. Като се замисля сега, все очакванията ми са ми пречели. Може би съм парирал хората с бързо самонавиване за нещо сериозно. Или сигурно просто не са били моите хора. Ако нямат стремежа да израстват и не са с голямо сърце... не става.

Smith: Постовете ти са наситени с конкретика, смяташ ли, че някога си постъпвал необективно, за да защитиш Глория? Какво оценяваш в чуждите коментари? С какво един потребител би те спечелил? Доверяваш ли се на чужди доводи без да си ги проверил?

-Хайде само да не намесвате Глория,а?! Старая се да съм обективен по отношение на Глория и въобще. Често сме я попилявали от наредби. Без обиди, разбира се. Една защита много ми хареса преди години – която инициирах и застанахме зад нея след Българската Коледа 2007, когато пенсионерите щяха да получат инфаркт от деколтето й и направиха от нищо нещо в хибридния вече вестник „24 часа”. Изглежда, че не им попречиха деколтетата на Теди Кацарова и Лили Иванова тогава. Наредихме ги здравата псевдопуританите. Не знам дали самата Глория си даде сметка какво направихме за нея. Май пак го прие за даденост. Както прие за даденост и всичките видове онлайн списания от мен и сайта на Ружа и Руси, примерно. Помощта, която с Ружа оказахме за благотворителния концерт за Росина във Варна. Да не изброявам повече. И най обичах едни хора да ми казват: „Ама тя да не ви е карала? Да не ви е длъжна? Ама вие сте очаквали нещо в замяна ли?”. Еми не, нищо от това. Просто беше период, в който Глория се рееше в облаците и не реагираше на нищо. Според мен човек оценява, когато загуби. Аз лично се уморих, а и мисля, че вече е време да създавам внимание към своя труд, не да отдавам почит на идоли. Знаеш ли кога реших да спра? След последните награди на „Планета“ написах една гневна статия, за да я защитя отново. Статията беше със заглавие „На кого бръкнаха в здравето Пясъчните кули“. Глория я сподели в инстаграма си, написвайки „Имам верни фенове, които не ме забравят“. Минути след това я изтри. Защо? Ще ти кажа защо. Защото тя вътрешно се е изкефила какво съм написал, но е осъзнала, че съм нахулил с право фирмата, а на нея не й стискаше да го остави заради тях. Някакъв страх може би... Уж не си мълчи, а пък има моменти, в които предпочита да не казва нещата в прав текст, за да си спести неприятности. Донякъде я разбирам. Все пак работи с тези хора 25 години.

Що се касае до чуждите коментари - оценявам грамотността, говоренето с имена и факти и с нужната безпристрастност и признаване на чуждия принос и вкус.

Smith: Как би дефинирал думата „фанатичен” фен? Защо страниш от такъв тип хора? Илюзията ли е водещо в техният живот? Често те набеждават за „фанатик”, какво според теб провокира тази тяхна преценка? И има ли обективност в нея?

-Не бих я дефинирал, направо конкретни примери бих дал, хах. Има агитки, които никога не видях да направят разбор на кариерите на любимките си, без да ги хвалят. Набеждават ме за фанатик, когато пиша по-високопарно. Когато пък съм критикувал Глория, някои от нейните фенове са ме считали за „човек, който няма угодия”. Ами и така да е – човек трябва постоянно да иска и да търси повече. Не ми харесва, че Глория е леко вироглава и мнителна и че човек едва ли не трябва да трепери пред нея и да си подбира какви думи използва, за да не го разбере накриво. Въобще няма да й цепя басма. Тя е човек като всички останали. Поне 3 пъти съм си купил цялата й дискография, слушам я от 1994, а не от 2004. Направил съм какво ли не като почитатеб и целта ми съвсем не е била да си пия кафето с нея. Не държа и да съм на всяко едно участие. Бил съм, видял съм. Голяма певица е и цял живот ще остане моята певица. Имаше времена, в които ми се смееха, че съм неин фен. „Ама защо точно Глория?” го слушам още от годините, когато и Кати властваше. А къде е сега Кати? Преобладаващи са аудиторията, които са фенове на силните на деня – след години забравят или се срамуват от това. Мен не ме е срам, напротив – гордея се, защото такива авторски песни с общочовешки препратки за всеки повод няма никой друг. Но не ми хареса, че от всички 200 песни тя всеки път пее 20, все едни и същи. Ами смени плочата малко, ма жено! Дори анонсите между песните ги знаем наизуст и са толкова изтъркани… Аман и от това бутане на Симона, дано свърши скоро! Да си смени и екипа, че ми писна от Калин и Мариета, или по-скоро от „жокерите”, които тя им подава. Дори от тая права коса ми втръсна. Има и нужда от клипове с повече идея, свежи цветове и локации. Да започне да се вслушва в хората с обективно мнение – те й мислят само доброто. Има спешна нужда от работа с адекватен пи ар и мениджър. Да спре с тия фасони за щяло и нещяло и лекото заяждане с журналисти, не че пък и повечето не си го просят. Иначе поздравления за концертната дейност - това е подвиг в днешно време. Когато анонсира някой по-различен концерт и разчупи програмата си, защото засега го прави веднъж на 5 години, ще отида с удоволствие, тъй като ще знам, че това няма да е поредното участие. Искам да бъде визионер като преди.

Smith: „Слънце” или „Луна” си в личният си живот? В кои ситуации човек не бива да бъде любопитен? Любопитството признак на ниско възпитание ли е? Как опознаваш хората? С какво би те спечелил даден човек? Какви качества оценяваш и от кои се възмущаваш, залегнали в характера на хората?

-Аз толерирам любознателността. Любопитство не, когато е израз на клюкарлък. Не обичам да слагам сол в раните на хората. Не се подигравам и не злоупотребявам с лична информация. Ненавиждам някой да злепоставя публично, освен ако не се касае до някакви компромати, които не работят в услуга на обществото. Един човек би ме спечелил първо с откровеността си. Допадат ми сърдечните, откритите хора. Обожавам естествено красивите, които осъзнават харизмата си, без да парадират с нея. Адмирирам котирането на всички онези, които пътуват, образоват се, спортуват и се радват на малките неща. Искам някой ден да бъда филантроп – този тип дейност, ако е алтруистична, ме изпълва. Не другарувам с дезертьори, подлизурковци и интересчии.

Smith: Изпитвал ли си вина за някоя твоя постъпка? Как „стопяваш драстичните си различия” с околните? С какви хора предпочиташ да комуникираш – такива, с които сте противоположности или такива, с които сте еднакви?

-Ежедневно правя грешки и естествено – ако засягат други хора, изпитвам вина. Съумявам да се извинявам и да ги компенсирам по някакъв начин. Рядко са постъпвали по същия начин с мен. Налага ми се да общувам с всякакви хора понякога, не всеки път мога да филтрирам. Няма еднакви и противоположни. С всекиго се различаваме в едно и си приличаме в друго. Различията ни карат да се допълваме, еднаквостите – също. Притеснителни са само онези различия, които са по отношение на мирогледа, а не по отношение на вкуса и предпочитанията за разни дребни неща. Еднаквостта също е добре да не е прекомерна – става спречкване заради нея, противно на очакванията. Това е като да общуваш с клонинга си, малко плашещо.

Smith: Съществува ли според теб „Град на греха” и би ли го посетил? Какво мислиш за първородният грях? Коя е твоята мечтана дестинация?

-Мадрид е страхотен град на греха, там проститутките са просто на всеки ъгъл от центъра на града хах. Искам да посетя отделни места в Нова Зеландия. Засега съм бил само в 4 държави и мисля, че тепърва ми предстоят пътешествия. Пътуването е богатство. Дори и в България всяка година откривам какви прекрасни кътчета има.

Smith: Лаконичните изкази или тези, наситени с много аргументация и доказателства? Какво ти е мнението за нивото на коментарите във форума? В кои потребители се наблюдава най-голям прогрес? А в кои – най-голям регрес? Какви според теб са проблемите на Рамания?

-Зависи. Важното е съдържанието. Има обемни коментари, в които не се съдържа нищо съществено. В други случаи пък изчерпателността казва много. Знам, че повечето хора се отегчават от дълги обяснения, освен ако не им е супер интересно. Нямо формула. Проблемите на Рамания са в нетърпимостта към другостта. Всеки си налага своето. Много обиди се хвърлят и на лична основа, без отделните потребители да се познават. За мен най-голям прогрес има в коментарите на Христина, дано не се откаже да пише. Допада ми твоят стил, когато не си на фаза изтрещяване. Доста си грамотен и се стремиш да наваксаш с познания за това, какво е било преди теб във всяко отношение. Нещо, което виждам като стремеж у много малко на брой на твоята възраст. Те си мислят, че с тях започва и свършва светът – а това е първата стъпка към саморазрушението. Поздравявам и Пачо, Ружа, Стела, Дани, Янева, Влади, Роби. Те си знаят. Намерил съм и страхотни приятели в реалния живот от тези форуми – Пламен, Жоро, Габи, Таня, Десислава – с която наскоро пак се преоткрихме. За малко хора съжалявам, че сме общували. Чета коментарите на мнозина – всеки си е със стила на писане, потребностите и т.н. Няма такъв, който да ми е постоянно неприятен и само да ме дразни. Не мога и не искам да съм приятел с всички, просто не приемам да сме като животни и да се хейтим за глупости.

Smith: Педантичен ли си? Какъв стил на обличане предпочиташ? Спортен или елегантен? Какво мислиш за актуалните модни течения? Интересуваш ли се от модата, имаш ли заложби в тази област? Кое модно течение не ти се нрави? Чий стил на обличане на музикална звезда би посочил за пример за „стил и класа”? А чий стил би порицал?

-Суетен съм, но това е по-скоро на тема дрехи и хигиена. Опитвам се и да живея максимално здравословно. Харесват ми саката и палтата в последните години. Невинаги строго деловият стил. Може примерно като комбинация по-спортен панталон с изчистени кецове и някакъв блейзер, под него тениска. За официално облекло пазарувам отскоро в магазин „Бартел” – открих уникална жена там, те си ги скицират и произвеждат нещата, български са. Интересувам се от мода. Имам дори скицирани модели, рисувах по едно време, но доникъде не стигнах в тази област. Благодаря на професор Любомир Стойков – председателят на Акамедията за мода, който ми преподаваше в университета и ми осигури няколко пъти достъп до присъствие на различни модни събития като ревюта и София фешън уийк, Златната игла. Оказа се, че на тези мероприятия ходят доста особи, без да знаят защо. Отиват, снимат се и си тръгват. Много пози за пред камерите и нищо общо с блясъка, който струи от екрана. Твърде е скучно и протоколно. Не си представях така нещата. Но интересът ми към модата си остава. Одобрявам стила на обличане на гръцкия изпълнител Константинос Аргирос. От моделите съм почитател на Тобиас Соренсен. Стилът на Джордж Клуни също ми се нрави. Елегантен е и остарява природно. За мен един мъж трябва да има стройна осанка, умерено самочувствие, поддържан вид – не твърде напудрен и зализан, както и да бъде джелтълмен. Това е изкуство. Не ти говоря за кавалери, селски тарикати тип Коко Динев, нито за модни дизастъри от рода на Евгени Минчев или Денди. Моите уважения. Не всичко е в марката. Трябва си и фасон и класа. А жената следва да е дама, да е изтънчена и деликатна.

Smith: Тъй като си завършил специалност „Журналистика”, каква е твоята оценка за журналистиката в България? А за твоите колеги на журналистическия борд? Би ли работил като журналист? Кои са недостатъците на професията? Смяташ ли, че „свободата на словото”, в сегашната й форма, е прекомерна?

-Много се промениха нещата в последните 5 години. Журналистиката не е стожер на истината. Журналистиката е слугинаж. Обслужваш нечии партийни или корпоративни интереси. Твърдо отказвам да ми казват какво да пиша или да говоря. И да треперя за някакво проветриво място и смешни пари. Пробвах да започна на много места. Нова тв, 24 часа, Стандарт и т.н. Първо, искат се солидни, едва ли не, депутатски връзки, за да те уредят трайно. Работиш на парче, на хонорар, без сигурност и автономност. На едни места искат да спиш със съответния там тийм лидер или директор – особено ако си жена, е направо закон. На други като в агенция „Фокус” те скъсват от работа, държат се деспотски с теб и те разиграват като куче. Това е най-неблагодарната професия и най-висококвалифицираната. На първата ни лекция ни заявиха, че между журналистите и проститутките няма разлика, освен че вторите продават само тялото си. Често пъти съм чувал, че „трябва да стана по-гъвкав”. Интересното е, че това го казваха все хора с уродлив вид, провалени бракове и съмнителни качества. Как все най-големите лузъри пропагандират колко е важно да си продажен?! Някои дори са ми обяснявали в прав текст, колко е нормално да имаш любовници извън семейството си. И в мен просто си напира да им кажа колко са сбъркани. Аз не мълча на никого – не мълча и на преподаватели и работодатели. За кратко работих в една от водещите автомобилни компании в София и видях отблизо как се управлява бизнес, какви са пробойните в този сектор и как трябва да си изрод, за да оцелееш при този естествения отбор. Миналата година по телевизията видях, че се издирва сина на изпълнителния директор на компанията и трябваше да се плаща откуп. Ето че всичко в този живот си има цена. Видяхте какво стана с Ани Цолова. Автоматично можеш да станеш неудобен, особено ако си коректив на властта. За мен един журналист трябва да е супер смел човек, както и да е мултиплициран в уменията си. Трябва да си подготвен сам да си измислиш тема, сам да я разработиш, сам да я монтираш и каквото ли още не. Към днешна дата с оглед на превъзходството на технологиите и социалните мрежи и средствата за масова комуникация, ролята на някои медии започна да девалвира. Радио, печат – постепенно излизат от играта. Телевизиите засега удържат фронта, но след време ще имаме и тотално изкуствен интелект, който ще замести всички физически и електронни носители. Не знам какво ще се случи с журналистиката. В днешно време липсват ерудити като Марко Семов, Стефан Продев, Георги Марков. Не само журналисти, а като цяло публицисти, есеисти, белетристи от висок ранг. Аз лично, ако съм научил нещо, то е от самообразоване. Факултетът по журналистика не ми даде нищо. Някои преподаватели, бивши ДС-та, даже ме мачкаха – нарочно ми пишеха по-ниски оценки понякога, да ме хваща яд. Тях ги вбесяваше това, че има млади хора с будна и творческа мисъл, които са уверени в себе си. Те искат, докато се разложат в тоя факултет, да властват. Дори не го правят за пари, а от жажда да тормозят. Веднъж на двора на факултета една такава даскалица мина и аз се провикнах на всеослушание: „Агент Сандра”, за да натъртя за нейното минало с ДС. Понеже тя пък веднъж ни нарече „овце”, без да сме виновни. Не е познала с кого ще се подиграва… Към финала на обучението ми вече имаше и откровени несправедливости и веднъж направо се бях запътил към Ректората да пиша жалби, за да защитя колеги. Спряха ме от всички страни, защото ми заявиха, че няма да завърша, ако си го позволя.

Smith: Кой откри писателските ти заложби? Как се насочи към стиховете? Какво би посъветвал младите таланти? Би ли издал стихосбирка? Ще се ограничиш ли до стихосбирка или искаш да издадеш книга с разкази, или дори роман? Как реши да учиш „журналистика”?

-Всичко тръгна генерално от писмата за Глория, които пишех до „Нов фолк”. Маргарита Лозанова ме публикуваше като побъркана и не ме цензурираше, а някой път захапвах Пайнер стабилно. Аз пишех едни фермани, едни оди. Пазя си ги още тези броеве, мило ми става – колко съм бил наивен. Много ми се кефеха и получавах поздравления. Някои ме посъветваха да запиша да следвам журналистика. Като цяло винаги ми е вървяло по БЕЛ. Приеха ме в два университета във Виена и в Пловдивския с МИО. Във Виена даже намерихме квартира с двама мои съученици, записах се в единия университет. Семестриалната такса беше 16 евро, хах. Върнах се в България и казах на нашите, че отказвам да оставам във Виена. Всички бяха в шок. 1 година изкарах и в Пловдивския, там ме демотивираха доста неща, но най-вече силното наличие на математика в де що имаше дисциплини след първия семестър. Кандидатствах журналистика в СУ. Приеха ме, само че задочно. Казах си – действам. Дори пъпът ми е хвърлен в Софийския университет. В зората демокрацията 1991-ва, баща ми е ходил на студентските протести тогава и е решил да ми предопредели съдбата. Оттогава насам нищо не се е променило. Нашите родители и ние хванахме най-смутното време. Не че комунизмът е висша форма на управление, но балансът между социализъм и демокрация трябваше да се уцели. Както и да е. Та отдавна съм надушил къде ми е силата. Имам блог. Пиша всичко – опити за памфлети, музикални рецензии след концерти, ревюта на книги и филми. Изведнъж започнах да пиша и поезия. Не претендирам да съм феномен. Даже скоро чакам Надежда Захариева – голямата поетеса, жена на покойния също колос в поезията Дамян Дамянов, да ми даде обратна връзка за някои мои стихотворения и да ги редактира. Ще издам стихосбирка, но когато му дойде времето. Не мога да съветвам никого – дори когато успея в това поприще, имам право да изслушам и помогна, но да задължавам хората да постъпват като мен за собствения си живот не е най-удачното. Всичко е строго индивидуално и няма общовалидни рецепти..

Smith: Как би описал обстановката в България? Виждаш ли „светлина в тунела”? Имаш ли политически амбиции? За коя политическа партия си? Как би оценил управлението на Бойко Борисов? За сините или червените си? Какво мислиш за управлението на Тодор Живков? Какви са перспективите за България?

-Обстановката е, меко казано, апокалиптична, и най-осезаемо го установих през 2013-та по време на студентските протести. Тогава още живеех в Студентски град, но с някои колеги бяхме съпричастни към случващото се. Полицаите буквално блокираха всеки опит да протестиращите да изразят позицията си. И всичко това, защото са пионки на върхушката – за да им осигурят на тях комфорт. А онези се изнизваха през тайните изходи на парламента, да не ги хванат за някой неудобен въпрос. Сигурно са ходили на някое от поредните са масонски събирания в „Капитан кук”, където се заседавали как да саботират студентите. Никой не ни чу. Според мен народът ни е доста заспал и това е синдром от турското робство още, да се навеждаме. Понякога една искра трябва. Просто все още никой не се наема да поведе хорото. И съвсем не мисля, че месията ще е Слави. Страх ни е. Замисли се – ако всички се съберем, дали няма да пометем кликата? Ама защо Бай Ганьо да не си стои вкъщи, да не си сипе една сливова скоросмъртница, да препсува политиците, сетне да си легне, а утре пак да гласува за тях, защото са му обещали едно кебапче и 2 бона заплата? Интересувам се от политика, но ще се отнася до принадлежност към партии –аполитичен съм. Има нужда от тотални реформи в здравеопазването, образованието, инфраструктурата и гарантиране сигурността на редовия гражданин. Повече социална политика за майките и децата, за пенсионерите, и една по-разчупена платформа за младите, която да ги задържи тук. С партенки няма да стане. Бойко Борисов се държи като дерибей. Наскоро беше казал: „Витошка е пълна – колко пък да сме зле?!“. Абе, Путьо Маринкин, излез от бронираната си кола и разходи глигановидната си форма на живот сред хората на Витошка и ги попитай колко от тях са на по едно кафе и колко живеят на кредити и ипотеки! За АЕЦ Белене да говорим ли, за сделките за „Дунарит“, „Виваком“, „Булгартабак“, КТБ? Единствените що-годе читави български политици в новата ни история са били Ренета Инджова, Жан Виденов и Филип Димитров, и то с известни уговорки. Иначе в международен план долавям зачатъци на нова Студена война. Русия, Иран, Турция, Америка и кюрдите не могат да разделят баницата в Сирия. Войните са главно за блага. Воюва се с химическия оръжия, ракети и други средства. За Бога, колко атентата станаха вече... Та това си е война, както и да го погледнеш.

Smith: Суеверен ли си? Кой е твоят „дар от Бога”? Спазваш ли традициите и обичаите? Към кои от тях си резервиран?

-Суеверен – не бих казал. Спазвам традиции и обичаи, защото съм християнин. Често ходя на църква. Особено приятно ми е, когато няма хора в храма, които да ме разсейват. Успявам да затворя очи и да се концентрирам. Не ходя само в случаи на нужда. Не е и нужно да ходиш. Важно е молитвата ти да е от сърце и да започнеш и завършиш с това, че благодариш за всичко, което ти се случва. Всичко се случва с предназначение. Оттам нататък не изпадам в дълбока религиозност и смятам, че половината свещенослужители са абсолютни безбожници. Нещо като Клод Фроло от „Парижката Света Богородица”. Уважавам тези от тях, които вярват в Божията сила и са нейни правоверни носители. Доктрините са една измислица, за да стават раздори. Без идеята да звуча като Петър Дънов, но... това е – Бог е един. Той е в мен, в теб, навсякъде около нас. Тъпо е да си мислим, че сме всемогъщи. Съществува нещо свръхестествено, но не е нещо материално, за да го пипнем, нито има образ. Това е усещане, магия. Не може да се опише. Някой ден сигурно всеки от нас ще разбере. Всичко е съвкупност и от съдба, и от лични избори, както и от генетика.

Smith: Какво мислиш за „различните” хора? Как си обясняваш скептичното мнение на масата за тях? А ти песимистичен ли си към тях? Кое различие най-много те грабва? А кое – най-много те дразни?

-Всеки си е различен сам по себе си, всеки си е „бамбашка”, както казва Алеко. За човек се съди по самия човек и по нищо друго. Щом ти е дадено право на живот, значи то ти е изконно и никой няма право да те дискредитира като личност по какъвто и да е параграф.

Smith: Има ли качества на хомосексуалните, които са ти непоносими? Как ще коментираш твърденията, че хомосексуалността е болест? А – че е избор? Към какво трябва да се стреми обществото, за да ги приеме пълноценно? А възможно ли е?

-Тази тема по обясними причини ми е болна. Хомосексуалността е болест точно толкова, колкото хорските предразсъдъци към нея. Чувал съм родители, които разбират за ориентацията на децата си, да ги пращат на психолог. Аз аз ако съм, бих пратил такива родители не само психолог, но и на психиатър – за да видят, че са неспасяем случай те самите. Трябва да си учил малко от малко биология и химия, за да знаеш, че в ембрионален стадий, при момчетата с по-малко количество тестостерон, е предопределено да са с такава ориентация. Повтарям – пре-до-пре-де-ле-но. Да не говорим и че по някакъв начин и мозъкът бива „засегнат”, то се формира и на подсъзнателно равнище. Има всякакви случаи. Така че това не е избор. Ако беше, не знам дали и 10 процента щяха да изберат да са такива, като знаем каква хомофобия се шири. И интересно – с напредването на времето стават все по-нетолерантни на тая тема. Защо – има интернет, има учебници, нека се запознаят. Ама да започнат първо от история на Античността и да прочетат какво се е случвало между патрициите и плебеите в Рим, както и във Византия. А после малко биология и химия и един, два урока за хормони и хромозоми. При някои хора с годините се е отключило и друго увлечение към хетеросексуалната им ориентация – но това пак не става съвсем спонтанно. Те го носят и нещо го отключва с времето. Болшинството, разбира се, са си хора с твърди предпочитания. Аз не знам и защо тази конвенция гръмна с понятието „джендър”, което в превод знаем какво означава. Измести се реалният фокус от съдържанието, за да се говори пак за гейове, а ставаше дума за съвсем друго. Имаме нужда от много педагози и социални работници, които да помагат на хората с хомосексуална ориентация за своя „къминг аут”. На запад това се случва по-лесно. Там са толкова открити, че е прието за нещо модерно дори. Ходят си необезпокоявано за ръце, целуват се. Аз не искам това за себе си, нито ще тръгна по гей паради, които нямат никаква конкретика, а просто имитират карнавала в Рио де Женайро. Аз съм си добре приет от когото трябва, не се боря дори за равни права – не се чувствам дискриминиран. Много е важно да бъдеш човек и да се носиш прилично. Тогава не пречиш на хората и не ставаш обект на подигравки. Иначе за повечето от това къмюнити те имат основание да си съставят кофти мнение. Остави женствеността – при повечето тя е природа. Говорим за някои чисто женски черти в характера, в обноските. Едно такова сервилно поведение, в други случаи пък арогантно, ехидно, подмолно. Много разврат има сред повечето представители на тази гилдия, много интриги, много шизофреничност. То са едни перчеми, едни впити дънки, едно вживяване. Вижте ги половината около фолкпевиците. Да взема да им дам по една мотика, малко зор да видят. От друга страна, има уникални момчета… за които никой не разбира, по нищо не им личи. Има и силно творчески натури, артистични, креативни. Едни от най-бележитите личности в литературата, музиката, киното и въобще в изкуството са именно с тази сексуална ориентация. Те са по-интелигентните, по-сензитивните. Жалко, че изпъкват онези батки или феи, които са пошлата страна. За прикритите пък да не говорим. Защото едно е да се прикриваш от страх. Друго е да се прикриваш, за да гради имидж на хетеро за пред обществото. Как издържат, не знам. Бъди просто себе си, но се дръж и живей нормално. За мен родителите ми знаят, приятелите ми. Спокоен съм в това отношение. Който се нуждае от съпорт – нека ме има предвид. Но просто бъдете откровени и го споделете, за да не ви тежи.

Мен лично тази сексуална ориентация ме задължава много. Съобразявал съм се винаги с родителите си най-вече – те работят в публични и доста отговорни сфери, особено баща ми, и не мога да си позволявам своеволия. Една погрешна стъпка и дума може да ми коства много. Човек прави и грешки. Но съм се старал да си подбирам и хората, и местата, където излизам… и живота, който водя. Ако бях пройдоха, сигурно щях да се намразя.

Smith: Какъв баща желаеш да бъдеш? Колко деца желаеш да имаш? Как си ги представяш? Какво детство имаше ти? За теб „децата всичко на света” ли са? Коя е най-голямата тревога на родителите?

-Всеотдаен баща бих бил. Несъмнено искам да имам дете. Това е доста лична тема, с която няма нужда да се спекулира. Искам да имам едно дете, полът няма значение. Наясно съм със сурогатни майки и т.н., макар че в цялата тая процедура има доста условности. Притеснява ме с кого да го гледам, защото не бих искал сам да го гледам. Искам да имам партньор, но как този партньор да бъде жена – трябва да играем театри, това не е за мен. А пък да живея с човек от моя пол и да показваме близост пред това дете – твърде възможно е да объркаме представите му. Не бих искал да му го причинявам. Преди това начинание имам да свърша доста други неща. Да се еманципирам чисто финансово, да реша къде ще живея, защото за момента съм се позиционирал в София, но имам нужда от промяна. Вероятно чисто материално ще бъда добре – аз съм и едно дете в семейството си. Не съм грандоман обаче и бих се лишил от всичко, само и само да имам детенце. Човек не може да има всичко, ок. Аз искам това.

Smith: Според теб каква е разликата между твоето детство и това на сегашната младеж? Какви са техните проблеми? Как си обясняваш бума на агресията в нашето общество?

-Моето поколение израства с известна доза посттравматичен стрес от посттоталитаризма. Ние сме деца на демокрацията. Цялата съзнателна младост на родителите ни е минала в бунт и борба. Луканови зими, Виденови кризи, Костовата приватизация. Родители ми са ме създали много млади. Били са студенти в първи курс. Бабите и дядовците са помагали. Дядо ми не е могъл да ми намери хумана. По-късно аз помня опашките за хляб и инфлацията през 1996-1997. Времената, когато Костов разпродаде предприятия на безценица и се е започнало едно „разделяй и владей”, на което не се знае началото и края. Някои неща са договорени отдавна без наше знание и се случват въпреки нас. По мое време вече капитализмът се е оформял, ала хората още бяха привидно с ценности. Събирахме се по домашно и никой не е гледал толкова в чуждата паница, децата се разхождахме необезпокоявани. Аз се развличах с книги и с аудио- и видеокасети. Правихме и презаписи. Плюшени играчки, миришещи листчета, екипи с футболни отбори, кака ти Лара, телевизионната игра „Терминатор” с дискетите и Супер Марио, тамагочита, водни пистолети. Прозвучах ли ти като Кити, хах? Помня сергиите, които бяха вместо молове. Пазарите – фул макс. Хлябът беше 0.25 стотинки. Като бебе баба ми ме е събуждала с Великото народно събрание. Бяхме и много навън. С дядо ми ходихме за риба и играехме на „Не се сърди, човече”. Татко ме влачеше с шейната по улицата – имаше супер чист и пухкав сняг. Мама ме записваше на касетофона на ТДК касетки – правеше ми интервюта и още на 4-ри годишна възраст ме тероризираше да рецитирам стихотворения на Асен Разцветников. Няма да й го простя, хах. Катерихме се по дърветата, ядяхме череши, беряхме цветя и правихме букети за майките си. Не мога да се оплача от детството си. Било е трудно, но не сме го усещали, защото все още имаше някакъв ред. Оттам нататък е ясно какво следва. И все пак, нека не живеем в миналото. Констатираме го, ползваме го като фундамент и продължаваме напред. Днешната младеж има нужда от повече срещи и общуване, повече приятелски разговори с настойниците си, повече пълноценно време за полезни дейности. Повечко книжки, спорт и здравословна храна. И да намерят призванието си. Да се въоръжат с търпение, че ще ги отрязват и че ще трябва да минат през месомелачката, докато им се получат нещата.

Smith: Откъде идва името Стефимир? Смяташ ли, че името ти залага черти в характера ти?

-Кръстен съм на дядо си и майка си, но най-вече на себе си. Много ми е трудно с това име, но пък запомни ли се веднъж – се запомня наистина, и ми носи само късмет.

Smith: Кои е любимият ти музикален инструмент? Кой музикален период – минало или настояще? С какво те спечели музикалният жанр „поп – фолк”? В кои жанр, според теб, в момента има повече стойност – поп-фолка или бг музиката?

-Всеки период има своя чар, само дето в момента не мога да го слушам това рап боботене. Нито се разбира текст, нито е на ниво този текст, нито има канто, мелодична линия, аранжимент и въобще структурата на песен. Учил съм музикална теория и история, бях много добър по музика. Предпочитам „Мой” на Мишо Шамара пред това в момента. А и ако са много печеливши такива парчета в дългосрочен план, нямаше в момента примерно Шамара да е в Америка и да се занимава с камиони. Не че това е нещо лошо, напротив. Но къде му отиде кариерата? Хубаво е всеки да си следва стила и ако се оформи някаква тенденция, да се следва по-плавно и предпазливо, а не – юрюш всички, като овце. И така, докато не втръсне. Колко празни зали и стадиона ни трябват още?! Преди време казах на Татяна в склада на Пайнер в Пловдив: „Аман от вашите простотии, вземи направи една балада!”. Тя взе да ми мрънка нещо, после пусна „През сълзи обичам те”, въпреки че не се получи нещо. Според мен беше малко преиграно, особено в речитатива. Иначе е добра. Трябва разнообразие.

От инструментите харесвам много саксофон – и за джаз, и по принцип. Допада ми и как се вплитат кавалът, гайдата и цигулката в даден аранжимент.

Иначе фолкът ме спечели, защото това беше водещият стил, докато израснах, и беше наивно-сладък и близък до нас. Христо Стоичков ми е астрален близнак, той също е фолк почитател – в кръвта ни е това балканското. Жанрът се променяше колоритно и забавно през годините, докато се култивира. Всеки си имаше обособен стил. Петра – песните със закачка и социална сатира. Глория – песните за семейството и родината и уникалните мелъди рок балади на Максим Горанов, както и личните свои авторски. Ивана – посланията, близки до народа. За истерията по Тони Дачева и „Кристал” да не говорим. Детските песнички на Кати дори. Уникалните балади на Орхан Мурад и Румяна… Малина – жестоките денс ремикси, визии и клипове с анимации. Знаеше се кой как изглежда, на кого блендата как звучи, репертоарът в каква ниша е… Преди да се появи нашият фолк, аз слушах много Драгана Миркович. Беше мега актуална, аз бях супер малък. Сръбското тресеше наред държавата. Тази жена е уникална, бях на два нейни концерта – в НДК и Арена. Душа човек, невероятна енергия и харизма. Пее по сто часа само на живо, слиза сред хората, целува ги, снима се наред. Запознат съм с нейната кариера и съм впечатлен от това, че е „жената без скандали и кирливи ризи”, както я описват в Сърбия, както и какви концерти е правила по време на разпада на Югославия - със сценография, хореография. Титанична е. Впечатлен съм и от Любо Киров, Данчо Караджов, Райна – чисто като отношение, бил съм на техни изяви.

Вкъщи имахме и албуми на Марая Кери, Ерос Рамацоти, Роксет, Диджей Бобо, Ритон, Бритни, Джон Секада, Ения. Всичко съм слушал, дори „Болеро“ на Морис Равел. През 1995-та ме връхлетя Глория. С онази гъста, тъмна коса, красивата усмивка, смислените текстове и това мощно гласище. Почти нямаше дом без неин албум, беше нещо страшно. Нещо ново за пазара. Обожавах да я гледам в предаването „Хит коктейл”. Беше много сладка като бременна. После вече ми купиха и видеокасетите. Излизаха някъде нашите и ми пускаха „Носталгия” и аз зяпах от един стол в центъра на стаята. Страшно ме респектираше с осанката и достойнството си, приличаше и много на майка ми. Аз харесвам такива жени, както са и например Райна Кабаиванска, Одри Хепбърн, Джейн Фонда. Имат излъчване на дами с положение. Всяка една поява на Глория на екран на голям концерт, поява на нов клип и албум ме вълнуваше. Беше празник за цялото семейство. Искам да поздравя Илия Загоров и най-вече Мария Загорова, сестра му. Тя много ме уважава, ние си знаем. Поздравявам и Радо, озвучителя на Глория. Страхотна следа оставиха всички тези хора. Мисля, че Глория само ще спечели, ако в чисто творчески план отново се събере с Фильо, поне за няколко песни. Мисля, че ни го дължи. Та така за Глория. Имам много любими моменти с нея – например, след участието в „Инфиденс“ в Пловдив, по време на участието й в Денсинг старс. 20 минути стоя да си говори с нас навън и да се снима, а имаше сериозна травма. Хубаво беше и на последния концерт в НДК, както и в зала Фестивална, когато я подкрепяхме на живо в Денсинг старс.

Smith: Как ще коментираш текста на „Ако бях се родила река”? Имаш ли силна връзка с природата?

-Къде пък се сети за това, хах… Мисля, че тази песен има силна връзка с епохата на Романтизма. Нещо Стефчето Ангелова силно се е повлияла от река Темза, хах – нали в Лондон живее. Хубав текст. Сполучливи метафори, оригинални. Много добра текстописка е. Преди години, едната ми баба, която е уникален буквалист, ми заяви, че това е най-тъпата песен евър.”Как така ако бях се родила река?!”. Викам: „Абе жена, ти за метафори и метонимии чувала ли си?”.

Smith: Какъв тип и до каква степен един скандал за теб би бил приемлив? Би ли дал пример за интелектуална провокация?

-Интелектуална провокация… Често тествам хората, без да разберат. Поставям ги в определени ситуации и блъфирам. Опитвам се да ги хвана в крачка, сами да се издадат. Друг път… някой направил някаква изцепка, минават години и забравя, започва да се прави на велик на същата тема и да чете проповеди и аз му припомням издънката. Хора сме и не трябва много да се големеем. Понякога разигравам ролеви игри, за да разреша проблем на приятел – хипотетична ситуация, в която му помагам да достигне до решение на проблема си на база причинно-следствени връзки между реални или измислени персонажи. Като цяло скандали избягвам, освен ако се неизбежни и трябва да слезеш на нечие ниво, за да бъдеш разбран. Първо пробвам дипломатично винаги. Един скандал много изморява. Твърде много адреналин на вятъра. Пожелавам да общуваме с повече цивилизовани хора и с по-малко диваци, макар че и от вторите имаме нужда, за да оценим първите. А и трябва да излизаме малко от зоната си на комфорт.

Smith: Благодаря ти за това интервю! Пожелавам ти мигове, изпълнени с наслада и сълзи от радост, по творческата пътека на живота! Бъди такъв, какъвто си! Прави любов, а не война!

 

[Andrew Cunanan.]

Специални благодарности на Yaneva, Danny, pacho, adorable, без тях този "брой" нямаше да бъде същият, и на Stela за поддържането на темата!

[Yaneva]

Голям!!!

[Stela]

Браво, Стеф, страхотно интервю! Радвам се че те познавам лично, ти си изключително позитивен човек!