Jump to content


Паричната реформа през 1999


Препоръчани коментари

Деноминации в България са правени през 1947, 1952, 1962 и 1999 година.

 

Последно на 5 юли 1999 година се извършва деноминация на българския лев, според закон, приет от 38 Народно събрание на 19 февруари същата година. Старите 1000 лева стават нов 1 лев. Българска народна банка пуска в обращение нови банкноти и монети: банкнотите са с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева, а монетите – с 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки. Всички банкноти и монети от старата емисия се приемат без ограничения като законно платежно средство до края на 1999 г, а след 1 януари 2000 г. като платежно средство остава само новият лев.

 

Освен за банкнотите и монетите, деноминацията се отнася също и за:

  • всички имуществени и парични права и задължения;
  • активите и пасивите на предприятията;
  • ценни книжа и размера на акционерните дяловете;
  • размера на капитала, записан в търговския регистър;
  • всички платежни средства, чиято стойност се измерва в левове.

 

Простичко казано, ако имаш 50 000 лв в спестовната си книжка, след реформата вече имаш само 50 лв. Ако си изтеглил заем от 1 000 000 лева, след реформата дължиш само 1000 лева. Ето как се става кредитен милионер.

 

Правилният термин за задраскването на нулите по-скоро е ревалоризация на парите (също толкова непопулярна чуждица като деноминацията). Иначе навсякъде по света подобни операции се наричат с по-общото “парична реформа” или “обмяна на парите”.

Очевидно тогава е, че управляващите са искали да избегнат аналогиите с последните две парични реформи през петдесетте и шестдесетте години, от които не всички пазят добри спомени.

 

И така се стигна до едно масово обедняване на българския народ. Споделете какви са вашите спомени от това време. Който има още информация, нека да я публикува.

Link to comment
Сподели в други сайтове

Спомням си перфектно старите банкноти, но не мога да си спомня какво точно съм си купувал с тях...

Иначе повечето, родени през 90-те, със сигурност са имали някакви парички, внасяни от баба и дядо на спестовни книжки и след тая "реформа" всичко ни е заминало.

Мен за това ме е яд. :1000 (29):

Link to comment
Сподели в други сайтове

Информация от вестник "Капитал" - 8 август, 1998 година

 

“Замяната е чисто техническа и не ощетява никого. Левът няма да промени покупателната си способност, защото цените също ще се намалят 1000 пъти”, обяви управителят на БНБ Светослав Гаврийски.

Според него промяната няма да засегне и реалния фиксиран курс на лева към марката, макар че ще се наложи промяна в закона за БНБ. Един нов лев ще е равен на една германска марка, обяви Гаврийски.

Решението за обмяна на парите е колкото логично, толкова и неочаквано. Подготвяната парична реформа е следствие от макроикономическата стабилизация, заявиха от правителството и БНБ. Така и не стана ясно обаче кое налага смяната на платежните средства да бъде предприета в този момент. Задоволителен отговор на този въпрос не беше даден нито от Иван Костов, нито от Светослав Гаврийски.

Премиерът заяви, че “новият български лев ще бъде израз на здравината на финансовата система на страната”. Според него идеята за смяна на парите е била представена пред Международния валутен фонд и Световната банка още по време на семинара в Сандански през март т.г.

“Въпреки че не е необходимо да става, ние сме ги информирали още в Сандански. Така че този акт е изцяло вътрешен - махаме трите инфлационни нули”, коментира премиерът.

Според Светослав Гаврийски решението за деноминацията на лева е напълно логично след хиперинфлацията в началото на миналата година. Отлагането досега е било необходимо, за да се види доколко е трайна макроикономическата стабилизация, която настъпи след въвеждането на валутния борд.

“След стабилността, която има вече една година и половина, и след очакванията, които са потвърдени от анализаторите и от международните финансови институции, това е един естествен акт”, заяви Гаврийски.

Стабилизацията, за която говорят управляващите обаче, е по-скоро резултат от действието на валутния борд, отколкото следствие от трайни икономически процеси. Още повече че реалният сектор си остава в постоянна криза. При това положение извършването на парична реформа носи повече рискове, отколкото сигурност за икономиката.

Предвижда се промяната в номиналната стойност на лева да бъде извършена със специален закон. Проектът ще бъде изготвен от правителството, съгласувано с управителния съвет на централната банка. Всички операции по въвеждането на новите парични знаци и извеждането на старите ще бъдат осигурени от БНБ. Централната банка ще бъде задължена да проведе и мащабната кампания по популяризирането на осъществяваната парична реформа.

Новите банкноти ще бъдат изцяло изработени в новата печатница на БНБ, заяви управителят на централната банка. Според него за отпечатването на новите купюри на банката ще са й нужни допълнително около 10 млрд. лева.

За производство на банкноти и монети БНБ е използвала 15. 603 млрд. лева през 1997 г., което е представлявало 53% от общо възлизащите на 29.411 млрд. лева разходи за издръжка на текущата й дейност за 1997 г. Оказва се, че регулярната сума за производство на пари плюс “извънредната” за нови почти ще се равни на всички разходи, които е направила БНБ през последната отчетна година.

Реално разходите по предвижданата парична реформа ще надхвърлят значително споменатите 10 млрд. лева. Освен харчовете по изземването на старите и пускането на новите пари подобни радикални промени неминуемо гълтат и огромни разходи за медийно разясняване, за промяна на счетоводните форми в търговията, дори и за промяната на стотиците нормативни актове, която смяната на парите ще наложи.

Средният живот на една банкнота е около три години. Това зависи от номинала и от техническото изпълнение на купюрите. БНБ и сега отпечатва нови емисии и изземва от обращение старите. С отпечатването наведнъж на новите банкноти през следващите три-четири години разходите на БНБ за печатане на пари ще намалеят рязко, обясни Светослав Гаврийски.

Ефектите

Според Иван Костов отписването на трите нули от сегашните парични средства ще донесе няколко положителни ефекта - ще облекчи разплащанията в страната, ще намали разходите на БНБ за издръжка на паричното обращение и ще снижи разходите на бюджетните организации и фирмите.

Един от търсените ефекти от смяната на парите ще бъде намаленият брой на монетите и банкнотите в обращение. Наличието на много платежни средства сега оскъпява преброяването, обработката, съхранението и транспортирането на парите, заявиха от БНБ.

По данни на централната банка количеството на банкнотите в обращение е нараснало от 540 млн. броя в края на 1996 г. на 804 млн. броя в края на 1997 г. В края на юни т.г. броят на банкнотите в обращение е бил 634 млн. броя.

Голямата инфлация в началото на 1997 г. доведе и до рязък скок в стойността на парите в обращение. По данните на БНБ общата стойност на паричните средства е скочила от 138.175 млрд. лева към края на 1996 г. на 1 419.810 млрд. лева към края на миналата година. В края на юни т.г. парите в обращение са били общо 1490.178 млрд. лева, сочи справката.

С въвеждането на новите левове вместо сегашните осем купюра (от 100, 200, 500, 1000, 2000, 5000, 10 000 и 50 000 лева) вероятно ще останат само четири, съобщиха от БНБ. Паричните знаци с по-малки номинали ще бъдат под формата на монети.

“Паника не трябва да има. Естествено е, че ще има спекулации по този въпрос. Моля всички граждани да бъдат спокойни, никой няма да бъде ощетен. Това не се прави с цел изземване на пари или на конфискация”, заяви Светослав Гаврийски.

Според управителя на БНБ смяната на парите няма да повлияе отрицателно нито върху инфлацията, нито върху останалите макропоказатели. “Никакво значение не може да има за развитието на икономиката. Това е един технически акт, който само ще стабилизира ситуацията”, посочи Гаврийски.

Въпреки уверенията на шефа на БНБ обаче уедряването на парите неминуемо ще породи натиск за повишение в цените, особено на тези от тях, които след реформата ще се измерват в стотинки. Причината за подобен ефект от смяната на паричната система може да бъде и чисто психологическа - просто увеличението няма да се усеща от хората. Същият ефект беше регистриран и през април 1994 г., когато беше въведен ДДС. Промяната на данъчния режим доведе до ръст на инфлацията в рамките на един месец, независимо че отново от всички страни се чуваше, че няма основания за ръст на цените.

В крайна сметка отпадането на трите нули от сегашните пари ще има и скрит политически ефект: вместо 4000 лева килограм сирене вече ще струва 4 лева, а един хляб - около 50 стотинки. Така правителството едновременно ще реши един чисто психологически проблем на по-възрастната част от населението и ще отнеме едно от най-силните оръжия на опонентите си от опозицията. Политици от БСП продължават по инерция да спекулират, като сравняват днешните цени с тези отпреди 10 ноември 1989 г. По странна ирония решението за смяната на парите дойде точно в деня, в който се разбра за смъртта на Тодор Живков.

С паричните реформи могат да се проследят и други цели. При тоталитарните икономики това е било силно средство за еднократно преразпределение на натрупаните спестявания. При много обмени съотношението 1 към 1 е било допустимо само за суми до някакъв размер, над него обмяната е означавала пълна или частична загуба за по-богатите хора. Обяснението за това най-често е изземване на несправедливо заграбените от буржоазията богатства и директно преразпределяне на спестяванията на населението в полза на по-бедните и държавата. И при сегашната обмяна на парите се чуха гласове, че над определен размер сумите не трябва да се обменят в обявеното съотношение 1:1000, но те не бяха приети сериозно. Една такава мярка със сигурност би пропъдила всички инвеститори и предприемачи, защото нарушава неприкосновеността на частната собственост.

Друг възможен ефект от паричните реформи е при режими с фиксирани и централно определяни цени мащабът на цените да се изменя различно от съотношението, с което се обменят парите. Такава е реформата в България през 1952 г. Тогава за по-бедните 100 стари лева са се сменили за 3 нови, докато мащабът на цените се е променил 25 към 1. По този начин директно е била понижена покупателната способност на населението. При свободни цени, каквито са българските в момента, такъв пряк ефект от обмяната на парите е теоретично невъзможен.

Обявената българска парична реформа действително е само технически акт, който ще има значителен политически и психологически ефект, ще облекчи оборота, но дали ще го поевтини е трудно да се прецени отсега. Все още не е ясно дали българската печатница за пари ще може да бъде подготвена да отпечата новите емисии, и дали печатането в чужбина няма да оскъпи обмяната. Освен това голяма част от парите в оборот ще се заменят с нови монети, а сеченето им е свързано с големи първоначални разходи. Като цяло от обмяната на парите ще има много повече ползи, но дали цената й я прави приоритет точно сега. Защото разходите на БНБ директно ще се отразят на по-малката й вноска в бюджета. По подобен начин в началото на 90-те централната банка похарчи стотици милиони долари за ненужна печатница за пари, която все още не се ползва сериозно по предназначение. Безспорно пред реформата стоят доста по-тежки и по-важни проблеми, за които могат да се изхарчат парите за паричната реформа. Паричното обращение можеше да се поевтини просто ако се видоизменят скъпите модели банкноти, които са в оборот в момента.

Link to comment
Сподели в други сайтове

Спомням си перфектно старите банкноти, но не мога да си спомня какво точно съм си купувал с тях...

Иначе повечето, родени през 90-те, със сигурност са имали някакви парички, внасяни от баба и дядо на спестовни книжки и след тая "реформа" всичко ни е заминало.

Мен за това ме е яд. :1000 (29):

Именно. Аз от моите баба и дядо съм имал 25 000 лева. Вместо след реформата да имам пари за апартамент или 2-3 коли, дефакто с 25 лева не можеш да купиш почти нищо. :1000 (19):

Link to comment
Сподели в други сайтове

Един час в компютърна зала струваше 1000 лева, след деноминацията - 1 лв. За какво обедняване говорите.

Кредитните милионери се правеха като вземаха заем в лева, след това веднага го обръщаха в чужда валута, тъй като знаеха, че кризата е близо и резултатът беше, че взимат кредит за 1 000 000 лева, с който можеха да си купят 500 000 долара, след това 1997 курсът стана 2000 лева за долар..сами може да сметнете каква е била печалбата.

 

Деноминацията просто премахне три нули и не е довела до никакво обедняване. Обедняването в периода беше по други причини.

image.jpgimage.jpgimage.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

 

Деноминацията просто премахне три нули и не е довела до никакво обедняване. Обедняването в периода беше по други причини.

Разбира се. Премахването на нулите беше направено от практически съображения. Един хляб струваше 500 лв, да речем.

Link to comment
Сподели в други сайтове

Именно. Аз от моите баба и дядо съм имал 25 000 лева. Вместо след реформата да имам пари за апартамент или 2-3 коли, дефакто с 25 лева не можеш да купиш почти нищо. :1000 (19):

А един апартамент края на 98ма сигурно е струвал 25 милиона ;) Друго е ако говорим за началото на 96та например.

Link to comment
Сподели в други сайтове

Именно. Аз от моите баба и дядо съм имал 25 000 лева. Вместо след реформата да имам пари за апартамент или 2-3 коли, дефакто с 25 лева не можеш да купиш почти нищо. :1000 (19):

Ти бъркаш обезценяването/девалвацията с деноминацията. 1996-та беше катастрофална година, огромна инфлация, като през зимата цените сутринта бяха едно, а вечерта два пъти по-високи. Заради това стана и нападението над парламента. България беше банкрутирала, мизерия, празни магазини. Един ден майка ми отиде до магазина и се върна и каза, че парите не ѝ стигнали за нищо. Толкова се било оскъпило всичко в сравнение с предния ден. Тогава парите се обезцениха страшно. Който беше умен, си беше обменил парите във валута (Левовете в марки не е случайна песен :1000 (29): ). Та тогава цените се вдигаха и БНБ трябваше да бълва все по-големи банкноти. В този период тези 25 000, дето си ги имал, от пари за апартамент са станали пари за хранителни стоки.

1999 нещата вече отдавна се бяха успокоили, имаше валутен борд и нямаше такава инфлация. Тогава се реши да се премахнат тези излишни 3 нули. Но това не е направило народа по-беден, а предходният период.

Ако 90-те години тези неща не се бяха случили, България щеше да е една среднобогата държава. Но, уви.

Link to comment
Сподели в други сайтове

Намерих отговор на въпроса си :D

 

"Основна причина за въвеждането на валутен борд е икономическата криза, която обхваща страната през 1996 г. и в края на годината вече достига критични размери. Кризата се изразява в спада повече от два пъти на валутния резерв и обезценяването на валутния курс. Инвестициите намаляват, забелязва се и отлив на спестяванията от банковата система. В страната фалират общо 14 банки, чиито активи представляват около една четвърт от активите на цялата банкова система.

 

Икономическата криза се задълбочава към края на 1996 г. Резервите на БНБ драстично намаляват, тъй като тя се опитва да поддържа курса на лева спрямо долара чрез купуване на левове и продажба на долари на валутния пазар. В същото време за рефинансирането на банки и за финансирането на високия бюджетен дефицит се печатат левове. Всичко това води до бързо обезценяване на лева спрямо долара и в края на годината един долар се търгува срещу 487 лв. при цена от 70 лв. в началото на същата година."

 

С прости думи, доколкото разбирам аз: Намалели са инвестициите, също и спестяванията в банките, следователно са фалирали 1/4 от банките в страната.

От една страна няма инвестиции и курса пада спрямо долара. От друга страна заради липсата на спестявания в банките, БНБ се опитва да ги финансира, печатайки нови пари. А новите пари обезценяват старите ... т.е. ако преди в държавата е имало общо 10 милиона, а сега 20 милиона, а стоките са пак същото количество, нормално е стоките да поскъпнат 2 пъти. Освен, че се опитва да оправи положението с банките, паралелно с това трябва да стабилизира и курса, като харчи ресурси от държавния резерв, продавайки своите долари и купувайки левове. Така с новите купени левове и емитираните/новосъздадени пари, наличието на пари в държавата става много голямо, което ги обезценява. Разбира се, може и да греша :D

 

Иначе до колкото съм запознат, първата инфлация в света е в Египет(?), когато на владетеля подаряват огромно количество злато. А това злато бива раздадено на народа. Така стойността на златото се обезценява. Представете си на всеки от нас утре да ни дадат по 1 милион ... еми нищо няма да може да си купим, защото всички ще имаме по 1 милион, дори и продавачите.

Обяснявам като на 6 годишен. Имайте късмета да не сте ме разбрали!

Link to comment
Сподели в други сайтове

..... какво причини тази инфлация ?


Закриването на 1 500 000 работни места, 2000 завода, емиграцията на 2 000 000 български граждани в чужбина.....

...... и превръщането на България в колония на запада.
Link to comment
Сподели в други сайтове

 

Закриването на 1 500 000 работни места, 2000 завода, емиграцията на 2 000 000 български граждани в чужбина.....

 

...... и превръщането на България в колония на запада.

А кой е виновен за тази инфлация?

 

Нека отговоря аз - ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ!!!!!!

image.jpgimage.jpgimage.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

А кой е виновен за тази инфлация?

Нека отговоря аз - ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ!!!!!!


Ако беше държавна сигурност, ние щяхме да сме изкупени от Русия, а не от запада..... както вече стана.

И за да съм конкретен, провери кой взе концесията за добив на нефт и газ в находището "Хан Аспарух" в Черно море и защо примерно не го взе "Лукойл".


Атанас Буров: Няма демокрация в държава без колонии, защото за да дадеш на собствения народ, трябва да вземеш отнякъде по възможност без пари.
Link to comment
Сподели в други сайтове

 

Ако беше държавна сигурност, ние щяхме да сме изкупени от Русия, а не от запада..... както вече стана.

 

И за да съм конкретен, провери кой взе концесията за добив на нефт и газ в находището "Хан Аспарух" в Черно море и защо примерно не го взе "Лукойл".

Атанас Буров: Няма демокрация в държава без колонии, защото за да дадеш на собствения народ, трябва да вземеш отнякъде по възможност без пари.

Ти защо си мислиш, че ДС са играли за руснаците..Нищо подобно. Играли са там, където имат повече интерес.

image.jpgimage.jpgimage.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

  • 7 months later...
  • 1 year later...

Включи се в дискусията

Може да отговорите сега и по-късно да се регистрирате. Ако имате профил, впишете се сега за да публикувате с вашия акаунт.

Guest
Unfortunately, your content contains terms that we do not allow. Please edit your content to remove the highlighted words below.
Отговори на темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
  • Последно видели темата   0 Потребители

    • Няма регистрирани потребители, които да гледат страницата в момента.
×
×
  • Create New...