Какво мислите за тази реклама?

[Arwity]

Не може да работи, защото имала проблеми, обаче да си тегилираме из страната цяло лято - без проблем. :1000 (29):

Ама то техните са за бой, само я гледай. Техните уреждали хотелите и плащали. Ужас. Така са я научили. Изобщо не е толкова зле, има хора в много по тежко състояние и работят и се борят, а нашата лигла освен да се изкарва жертва друго не може. Аз не знам и до тоалетна как ходи сама. Направо се чудя на повечето дето я съжаляват тука.

Миличка и аз съм за телк и ако реша мога да си изкарам. Но вместо това работя, изкарвам си пари сама и си ходя по почивки. Да не забравяме и че момо работа ти предложи, да изкараш някой лев и то без да правиш нищо.

[pacho]

Да не забравяме и че момо работа ти предложи, да изкараш някой лев и то без да правиш нищо.

 

Сериозно ли.... смятай значи колко неспасяем случай е. Да искаш да ѝ помогнеш, а тя да се дърпа.

Абсолютен мързел, да не казвам и женския синоним на мързел.

[asylum]

Сериозно ли.... смятай значи колко неспасяем случай е. Да искаш да ѝ помогнеш, а тя да се дърпа.

Абсолютен мързел, да не казвам и женския синоним на мързел.

Няма смисъл да се помага на хора, които не искат да им бъде помогнато. Първи принцип на социалната работа.

[asylum]

Влак има, отдели си 5-6 дена за пътуване обаче. Един път ми беше скучно и съм смятал от Кьолн до София ми даваше тамън и 4 дена и ресто от 5тия, с няколко прехвърляния. Оттам до Кьолн има директна връзка с Париж, със скоростния влак, и даже има почти ефтини билети. Междудругото влака е луксозна услуга из европа, така че ефтино щти излезе.

Да се качи на Ориент Експрес от Истанбул до Париж, ама техните бая трябва да се бръкнат. Все пак не работят в Бар Рио и заплатата им едва ли е 5 бона минимум.

 

 

 

[Kitty]

Знам, че изглеждам така, сякаш се правя на жертва. Но се поставете за момент на мое място. За пореден път ви изброявам разочарованията си в живота ми, които ми нанесе обществото:

- В училище не ми позволиха да уча английски език, въпреки, че имах голямо желание. В трети клас, малко след началото на учебната година, докато бях с момичетата от класа в съблекалнята и се подготвяхме за час по физическо, видях едни шарени учебници (на "Тип - Топ") и така разбрах, че някои от класа ходят на уроци по английски език.Поисках и аз.Речено - сторено. Купих си английския речник на "Егмонт България", взех си тетрадка и писалка и отидох със самочувствие в часа по английски. Само дето се оказа, че съучениците ми са напред, а аз нищо не разбирах, не знаех езика. Въпреки това преписах прилежно всичко от дъската. На следващия час по английски, съучениците ми ме наобиколиха и ме притиснаха да не идвам повече с тях по английски, бяха враждебни. Разстроих се много и така ми останаха само тези два часа по английски език.

По - късно в 5 клас, когато вече беше задължително да учим езици, реших, че този път няма как да ми попречат да уча английски, но не познах. Малко след първия учебен ден, госпожата по английски (не знам защо на нея го възложиха), събра трите паралелки на петокласниците в една стая, бяхме по ти деца на чин, всеки клас беше от 15-20 деца. Извади миналогодишните дневници на класовете, гледаше ни оценките и започна да задава само два въпроса. Добре помнех кои от нашия клас завършиха с отличие и кои - не. Аз завърших начално с петица. И се започна. Отличниците имаха избор измежду трите езика, които се учеха в училището - руски, немски и английски. Останалите - между руския и немския. На мен ми беше много тежко, исках английски, но...........избрах омразния немски, само защото беше западен език и защото можех малко да чета на руски и не ме влечеше. Пък и беше времето на промените, на "демокрацията", английския език беше модерен и популярен. За съжаление, свободата да избираш, която така гръмко ни я повтаряха по медиите, беше чиста лъжа. Английският се оказа език за привилегировани. Разбира се, отличниците от класа, сред които и Пепи, избраха английския, останалите - немски, и само едно момиче от нашия клас избра руския. половин година по - късно в нашата немска групичка дой Влади - той беше отличник и учеше английски. Госпожата обаче го изгони, защото дошъл на училище без домашно. Целия клас по немски си изгубихме граматиката, бяхме безмълвни, госпожата - също. Научих се да чета и пиша по немски, но граматиката ми беше ужас. Тогава дори не можех да обясня защо ми е омразен немският, знаех само, че ми идеше да хвърля учебниците в кошчето. Но ми беше жал за Пепи, каква безцеремонна и нагла учителка имаше по английски, как държеше групата им в страх и го съжалявах. Чак в София имах шанса да уча английски език, но не беше, както очаквах - учехме без учебници, и на това отгоре учехме само думи и мъничко граматика, като за бавни. И още по - лошо : английският беше само 2 години, в 11 клас ни сюрпризираха, че повече няма да учим английски и всички се натъжихме. Нищо не научих от езика всъщност, точно защото така и не го учих като другите - по учебници, сериозно. А вкъщи не ми се учи езика, защото не е същото, като да го учих в клас и със учебници, сериозно.

- Във второто ми училище много исках да уча и да бъда част от групите за модерен балет, мажоретките и да уча народни танци. Госпожата не ми позволи нито едното, обяснявайки завоалирано, че съм била "бавна". Вярно е, че схващам бавно, но се уча колкото мога. Но танците обожавам, харесвам страшно много модерния балет и мажоретките, а от малка исках да се науча да играя хоро, но........ вкъщи нямаше кой да ме научи...........И, да, знаех, че изглеждам грозно и нямам сладък външен вид, но не разбирах защо само външният вид да е важен............Желанието не е ли по - важно? Да, по онова време не носех очила, бях кривогледа и с изкривен гръбначен стълб, слаба, е ,и? Болеше ме да гледам другите момичета, болеше ме и как ми се подиграваха, че пея фалшиво, въпреки, че иначе много обичах и все още обичам музиката и с удоволствие учех песни. пях две години в училищен хор, но никога истински самостоятелно, никога не съм държала микрофон и не съм била сама на сцена............- Пак в това училище не ми позволиха и да съм знаменоска, не съм била достойна.......... Така и не ми казаха с какво..........Явно пак опираше до външния вид............

Винаги за всичко са ми се подигравали - за кривогледството, за очилата, с които съм приличала на бабичка, за това, че обичам да чета книги, че обичам музиката и пеенето, танците, че мечтаех да съм на сцена.........Подиграваха ми се и за двойките по математика.

След като завърших училище, ми беше по - добре, а и започнах да вярвам, че нещата се променят, след като започна да се говори за интеграция на хората с увреждания. Оказа се, че всичко това е лъжа! Дори в първата ми тема във форума на "Космополитън" от лятото на 2006 за външния вид и защо той е чак толкова важен, имаше заобикалки, лъжи и лицемерие.

Никога през живота си не съм имала самочувствие, винаги съм смятала, че привличам лошото като с магнит. Много рядко съм била истински щастлива, а щастливите ми училищни мигове също бяха малко - когато се записах да уча френски (друг желан език) във второто ми училище и попаднах на добър учител, когато се записах в училищния хор и ходех с удоволствие на репетиции, когато в училището в София се записах в групата за синхронно пеене "Жестим+" и имах три страхотни години там, когато участвах и печелех училищни викторини, също така и абитуриентския ми бал и дипломирането. Но мъката, че не можех да съм част от "елитните" рупи по английски език, модерен балет, мажоретки и народни танци, че не ми позволиха да съм знаменоска, си остана.

Едва след като преживях депресия заради здравословен проблем, през пролетта на 2007, последвана от съвсем неочаквана среща, нещата се промениха. Откакто завърших и се прибрах в Берковица, понякога срещах, срещам и до днес, бивши съученици, които обаче се правят, че не ме познават. Едва след като общувах с няколко от тях съвсем добронамерено по скайпа, разбрах, че не искат да ме помнят и да общуват с мен, че за тях съм само лош спомен, и то без нищо да съм им направила в училище. Пепи обаче беше единственият, който все пакми обърна внимание.Аз съм си наивна и доста добричка. Няма да забравя как, след поредните му номера, при които ме изкара черната овца на класа, реших да не ходя повече на училище, а момичетата дойдоха да ме убеждават да се върна на училище и че нямало повече така. Днес същите тези момичета ме подминават като пътен знак, някои ми се усмихват учтиво и дотам.

Той поне беше единственият от цялата залана фестивала, който не се изхили като луд на една сценка от пиесата "Джуджето Дългоноско" (ако знаете приказката на Вилхелм Хауф), където другите герои се подиграваха на недъга на главния герой. Спомням си как погледнах към него, за да видя каква ще е реакцията му и истински бях изненадана и се зарадвах, че не реагира като останалите.И, да, сигурна съм, че беше той тогава. Милион пъти съм премисляла и анализирала всичко - погледи, жестове, държание, усмивка, нищо, че не го бях виждала от доста време.

Не ми се искаше да вярвам, че подкрепя компютърния тормоз.

Но, тогава повярвах, че има шанс да съм щастлива, щом най - готиният тип в града не се скри от мен, щом ме видя, и че ми припомни някои позабравени неща. Върна ми усмивката и надеждата, а и аз вярвам, че хората се променят и като възрастни не са същите, каквито са били като деца.......Някога ми се подиграваше за двойките, но щом после не ми се подигра за очилата...........Да, влюбих се в него, да, повярвах, че има шанс да съм щастлива...........И може би най - сетне, онези, които ми се подиграваха, щяха да зяпат изумено и да да се мръщят, като ме видят под ръка с най - готиното момче в града. Тогава започнах да си обръщам внимание, меслех за храна, за мода, сърцето ми пееше и бях толкова щастлива, че го изразявах това щастие, украсявайки си профилите в интерен с графики от видеоклипа към песента "Обичай ме", на Анелия. А песента "Ти си слънцето в мен" изразяваше всичко онова, което чувствах и за което не можех да намеря думи. Имах най - прекрасното лято в живота си, пълно с надежди и мечти.

А това с Дани ми дойде като грм от ясно небе.И до днес не знам как ме е намерила.

 

[Lelqtian]

Кой знае от къде си го набарала тоя вирус, ма вече поредна петилетка тая Данито е била та Данито е била, нямала си е друга работа да се чекне с твоя Пепи.

 

И май много добре си знаеш, че сама си си докарала тоя вирус отнякъде, нямаше да фиксираш толкоз време как някой друг ти е виновен за хакването толкоз време.

 

Колкото до останало - мислиш че на всички живота им е всичко е шарени дъги и розови облаци? Има цифра хора, включително и тука из форума, дето със сигурност им се иска най-големия проблем да им е как им се затрили някви картинки от форума на Планета и е трябвало да запишат да участ немски език навремето.

 

Да не говорим за пореден път - щото е обсъждано хиляди пъти - как има хора в много по-лошо физическо състояние от теб, ама си ходят и на работа, и сичко. Ти с твойте мании и особено дай нищо да не пипвам ма някой да ме води по екскурзии да си пия кафето на Шанзелизе си точно бетер някоя златка или николетка, дето толкоз ни разправяш че ги мразиш но всъщност тайно им завиждаш и си мечтаеш да си като тях.

 

Виж дали някъде из Берковица няма някъв терапевт и както и дали има няква опция да си запишеш час, нещо по здравна каса или от сорта.

[gogo]

Интересно е, че си приела елементарната учтивост и обноски като сигнал, че някой те харесва.

 

За всичко останало е виновно въображението ти.

[Kitty]

Тоя вирус го получих от Дани.............Що ме карате хиляда пъти да се повтарям и да си съсипвам зрението да ви обяснявам ва вас, дето не щете да вденете и да се поставите на мое място!

Добре помня какво се случи, преди да получа вируса! С Дани се скарахме и я бях блокирала в скайпа, а тя в един момент се ядоса и започна да ми праща лс с настояване да и дам моя снимка. Сто тъпи и обяснявах, че няма да и дам никаква снимка и ако толкова много иска да знае как изглеждам, да пита Пепи. Тя обаче не се спираше, тормозеше ме всеки ден и буквално ми задръстваше кутията за лични съобщения. Писах и до админа и нищо. Накрая една вечер ми писна, и и изпратих на лично съобщение снимката. Тя обаче прояви каприз - не така, искала по скайпа. Бях я блокирала и не и помнех ника, та я помолих да ми го каже. Намерих я, отблокирах я за малко, пратих и снимката и пак я блокирах. Беше ми дошло до гуша от нея и се бях уморила от тормоза и.И на другия ден с ужас научих, че има троянец на компютъра. Наложи се да кажа всичко на нашите.Мълчах си, защото те не харесват Пепи и не искат и да чуват за него.

Не можа да ми се спаси нищо. Никога няма да и го простя, знам, че беше тя. Защото после тя злорадстваше и се правеше на невинна, и докато аз си събирах нещата, тя взе, че се омъжи за него.

Искам да знам кой и е казал за мен и с кое право е решила да ме тормози. Това, че Пепи вероятно не и е казал какво стана лятото............ми имал си е право човека, с такова ревниво чудо..........Явно с мен се е почувствал нормално, защото аз не съм ревнива обсебваща личност.

не съм и виновна, че е расла в саксия и трудно приема, че би могла да бъде оставена заради някоя с увреждания. Проблемът си е неин. Не съм и виновна, че е получила буржоазно възпитание.

 

[Lelqtian]

Абе то е ясно кой е расъл в саксия и не само изопачава фактите, както и изнасят.

 

Кой знае от къде другаде си го закачила тоя троянец и дали изобщо е било това, ама карай.

 

И се едно някой те е вързал или те кара да ни обясняваш едно и също нещо вече за пореден път. Още по малко да се кьориш по нощите баш да го правиш.

 

Проблема е че не приемаш никаква критика или предложения как да си подобриш положението.

 

Вкопчила си се в тая идея че тоз Пепи, дето е проявил най-обикновени елементарни обноски, и таз Дани, дето уж ти го е свила, и няква неистова омраза която е редно да беше зарязала още преди поне 2 петилетки.

 

Крайно време е да си намериш някво друго занимание което да те изважда от вас чат пат и те среща с някви хора, дето не са майка ти и баща ти, да спреш с тия обсесии, че не ти се отразяват добре.

 

Така де, те не ти се отразяват добре то край време, ма са почнали да излизат съвсем извън контрол.

[Kitty]

Аз ви казвам истината, вие пак си знаете вашето, всеки път изкарвате Дани невинна! Нищо не изопачавам!Искаш дългата версия?

Тя ме намери във форума, представи се за уж негова позната, повярвах и най - наивно, пообщувахме си, говорихме си за Пепи, но в един момент почна да ме притиска да се откажа от него, да съм го забравела, аз отказах, започна да ме обижда и подиграва, не се стърпях и и го върнах, блокирах я в скайпа и тя откачи. Знам, че беше тя, кой друг ще е толкова настоятелен да се откажа от него и в същото време ще знае толкова неща за него, ако не гаджето му?

Приеми, че Данито не е никаква светица! Най - обикновена злобарка и комплексарка е!

 

[Амброжка.]

Аз просто нямам думи!Кити, ти или си брутална шегаджийка, или си безнадеждно психо.

[asylum]

Кити, мислила ли си започнеш терапия с психолог? Не психиатър, а психолог. Ще може да му споделяш чувствата си и той ще ти помогне да се справиш с тях и продължиш напред. Най-приятелски ти го казвам. Доста си се фиксирала в някакво мътно минало. Гледай си живота и да не ти пука за някакви отпреди сто години.

[Lelqtian]

Аз ви казвам истината, вие пак си знаете вашето, всеки път изкарвате Дани невинна! Нищо не изопачавам!Искаш дългата версия?

Тя ме намери във форума, представи се за уж негова позната, повярвах и най - наивно, пообщувахме си, говорихме си за Пепи, но в един момент почна да ме притиска да се откажа от него, да съм го забравела, аз отказах, започна да ме обижда и подиграва, не се стърпях и и го върнах, блокирах я в скайпа и тя откачи. Знам, че беше тя, кой друг ще е толкова настоятелен да се откажа от него и в същото време ще знае толкова неща за него, ако не гаджето му?

Приеми, че Данито не е никаква светица! Най - обикновена злобарка и комплексарка е!

 

Да съм казвал че е светица? НО е факт как и приписваш всички възможни земни и отвъд грехове, Ок, въртяла си се около мъжо и, посплащилата е е по скайп, не означава че ти е пратила троянец.

 

Както и да е - стига си ровила в тая история, крайно време е да я забравяш и да продължаваш напред. В тая Берковица със сигурност има някох психолог, земи си запиши час за него.

[Guest]

Какво му има на момичето,много е красиво, момчето и то е готино. Много са сладки.

[Lelqtian]

Какво му има на момичето,много е красиво, момчето и то е готино. Много са сладки.

"откраднала" го е от Китито. Ти ша кажеш ли за някоя как е много красива като ти отмъкне бакшиша?

[Guest]

"откраднала" го е от Китито. Ти ша кажеш ли за някоя как е много красива като ти отмъкне бакшиша?

 

Ами да го взема.

[Lelqtian]

Ами да го взема.

Добре. Поне при теб има напредък, ще мога да спя почти спокойно.

[Dinnev]

Добре. Поне при теб има напредък, ще мога да спя почти спокойно.

Ама моля ти се... жената на Ники като й взе пръстена, Таня беше готова да я удуши, а ти говориш за мъж, ако й открадне :1000 (29):