Кои са най-големите ви разочарования?

[gogo]

Животът е низ от радости и разочарования.

Кое е вашето първо разочарование?

Кога за пръв път се почувствахте излъгани, измамени, предадени?

Впоследсвие как се променихте? Загубихте ли част от детското у себе си?

 

Коментирайте!

[Kitty]

Да, имала съм много разочарования в живота си, които доста ме промениха и разочароваха от живота.

 

Първото си разочарование изпитах, когато бях на 7 годишна възраст. С баба ми бяхме на гости в дома на внучката на нейна позната от София. Тогава живеех основно при баба ми и дядо ми, защото родителите ми работеха и не можеха да ме гледат, а и на мен ми харесваше живота на село, близо до природата, животните, тишината и спокойствието. Бях свикнала със скромния и обикновен живот и той не ми пречеше по никакъв начин.

Това момиче, което се казваше Мира, беше моя връстничка и вече ходеше на училище (нашите решиха да ме пуснат чак догодина ученичка, била съм малка, та тръгнах първокласничка на 8 години). Мира ме покани да играем в стаята и и само като я видях, ахнах от изумление и възхита. Нямах представа и не знаех, че софийските деца имат такива готини и модерни стаи, особено момичетата. нейната беше боядисана в розово, по стените бяха изрисувани героите на "Дисни": Мики и Мини Маус, доналд и Дейзи Дък, Гуфи и Плуто. Таванът беше син и по него бяха нарисувани бели облаци, а лампата беше в средата на стаята, играеше ролата на слънцето. Цяла една стена беше заета от прозорци , през които весело грееше слънцето и които бяха покрити с прекрасно бяло перде. Подът беше покрит със зелен килим, все едно има трева в стаята. На друга стена имаше комплект гардероб, бюро и етажерки, свързани заедно. На етажерките над бюрото имаше много детски книги, колкото аз нямах, на бюрото имаше настолна лампа, моливник, пълен с какво ли не, закачени училищна програма и карта на България, на страничните етажерки пък имаше цял куп играчки, каквито не бях виждала и които изглеждаха като дошли от страната на чудесата - много и различни плюшени играчки в различни цветове, пеещи, красиви кукли........В стаята имаше бяла кукленска детска масичка със два стола, в които седяха големи плюшки, леглото беше умалено копие на голямо двойно легло, на шкафа до него имаше розов детски касетофон със шарени копчета и розов микрофон. У тях имаха видео, Мира имаше видеокасети с филмчетата на "Дисни", при друго гостуване гледахме заедно "Малката русалка" , а пък пред блока и имаше детска шарена площадка с люлки и катерушки, каквито в моя град нямаше. площадката и беше буквално на метри разстояние, ходеше да си играе там всеки ден. Имаше и куче от хубава порода, което гонех да интервюирам с розовия микрофон. Иначе от първия път Мира ми направи лошо впечатление. Само исках да разгледам играчките и и да си поиграя малко с тях, уж на акъл малко по - голяма от мен, а като ревна и се затръшка, че не си дава играчките...... Не за друго, ами защото се бояла да не и ги открадна. Не си го каза директно, но беше в смисъл, че според нея бедните деца били крадци! Леле, как се засегнах! Не стига това, ами много харесах нейното пиано и исках същото. Едно бяло, детско електронно пиано със синя звездичка. Питахме я със баба ми откъде е това пиано, да си купя и аз същото. От малка пианото и цигулката са ми любимите музикални инструменти, много исках да се науча да свиря на тях. Да уточня обаче, че не бях и чувала за "Кореком", виждала бях лого им, но мислех, че е лого на банка, то и такова си изглеждаше де. Сега ще разберете защо го казвам. Та, значи, я питаме от кой детски магазин е пианото. Отиваме ние на посочения от Мира адрес (тя ги знаеше детските магазини в София), обаче там пианото го нямаше. Обиколиихме всички детски магазини - пак същото. Бях много разочарована. Чак преди години ми просветна, че всички онези хубави играчки, включително пианото, са от "Кореком", само дето Мира си е премълчала това.

Та, много исках да имам стая като нейната, щяха да ми направят моя детска стая на село за ваканциите, боядисахме я в розово, но се оказа, че няма кой да изрисува героите на "Дисни", а хубавите мебели са много скъпи. Така моята мечта за красива момичешка принцеска стая си остана разбита на пух и прах. Това беше първия ми сблъсък със социалното неравенство. А Мира, която нямаше много приятели, можеше и да има истински приятел в мое лице, ако не беше грозната и изцепка за бедните деца от провинцията. Така се засегнах, че не исках да общувам с такава префърцунена особа.

 

Второто ми разочарование в живота пак беше свързано с нея - по чиста случайност съм виждала училището, в което учеше Мира. тогава нямах търпение да тръгна ученичка и само училищни работи ми бяха в главата. Тя учеше в училището в "хаджи Димитър" - голямо, светло, красиво, пълно с много класни стаи. На мен ми беше тъжно, че трябваше да уча в малко училище, с малко класни стаи, не така модерни и хубави и не с толкова голям двор.

 

Друг път ще пиша за следващите ми разочарования - за английския език, приятелствата, хубавите неща и за любовта.

[Blueberry]

Детски разочарования в материален план съм нямала, защото имах късмета да израсна в началото на прехода, когато разликата между дете от "обикновено" семейство и между дете от "богато" семейство нямаше как да се забележи.

В семеен план също съм късметлийка - родителите ми са заедно, нямам никакви близки роднини в чужбина, винаги съм била много обичана и обгрижвана, но въпреки това твърдя, че съм възпитана страхотно.

Така че връщайки лентата назад мисля, че първото ми разочарование беше любовно - харесвах си едно момче, то пък харесваше най-добрата ми приятелка и тръгнаха. :1000 (29):

Друго "голямо" разочарование ми беше около 5-ти клас, когато даваха по МТВ риалитито на Ашли Симпсън и аз много исках да бъда като нея. :1000 (10): Тогава пеех в училищния хор и си бях наумила, че трябва да ходя на солфеж. Нашите обаче са много умни хора и ме отбиха от идеята, твърдяха, че съм природен талант :1000 (29): В един момент обаче съжалиха, че ме заблуждават и си ми казаха истината директно... :1000 (29):

 

Ако трябва да разглеждам най-голямото си разочарование за целия живот, това определено е свързано с човек, на когото възлагах много надежди и непрекъснато ме разочароваше. Сега се чудя защо съм позволила толкова пъти да ме направят на глупачка, ама "любов"

[Loka]

Бях на около 10 и вече пишех стихове. Имаше някакъв конкурс в един детски вестник, стихове пращаха малки и големи, пратих и аз.

Получих отговор, че не съм одобрена, но да продължавам така, ала бала. Още помня как седях на пода и гледах някаква картичка, изпаднала от плика с писмото им, обляна в сълзи. Бях решила да се отказвам категорично.

След време желанието да пиша надделя, драсках навсякъде по тапети, плакати, бели листа и пространства, не пусках химикала от ръцете си. Но онази болка я помня добре...

После онези детски любови, родителски раздели, смърт на домашни любимци... Типичното.

[Illyria]

Живеем в Испания, и като завърших училище исках да отида да уча в Мадрид или Барселона. Нашите не ме пуснаха там въпреки големите скандали, които сторих. На края отидох в най-близкия съседен град, само и само да не съм вкъщи. Голямо разочарование беше че не ме пуснаха да уча в големия град.

 

На края се оказа в моя много, много, голяма ползва да уча в малък град и в малък университет.

[Andrew Cunanan.]

The Diva Fiklena е най-голямото разочарование за мен.