Градски легенди

[The Dragonkiller]

ТУК е мястото да пишем и описваме всякакви Градски Легенди( и поверия ) , които знаем и които сме чували от някой.

 

Ето няколко от мен:

 

01.

Имало една жена,която се обличала винаги в черно и целия й дом бил в черно.Веднъж спряла едно такси.Накарало го да я заведе на гробището.Със себе си носела червени рози.Тя слязла на гробището без розите.Минала всички гробове и на всеки се изплюла.След това се прибрала в таксито и така обиколили още два гроба и се случило същото.След това отишли пак на гробището.Жената пак оставила розите в колата.После се качила на един гроб и затанцувала.После изчезнала.Таксиметровия шофьо се учудил.Погледнал на задната седалка и видял,че рози няма,а само кръв.След това погледнал към гробището и видял некролог на тази клиентка.Той показва,че тя е починала приди 5 години.

 

02.

Един баща разказвал на сина си история за черната ръка,как се промушвала през прозореца и убива децата.След около седмица бащата заминал на командирофка,Детето легнало да спи и една ръка се намушкала при него и се опитала да го убие.Момченцето отишло да спи с майка си.Така минали няколко вечери и майката отишла да спи с детето в детската с брадва в ръка.Изчакала да се покаже ръката и я отсякла.Всичко станало в кръв.На следващия ден бащата се върнал без ръка.

 

03.

Ед Гейн (човекът,заради който е направен филма Тексаско клане и образа на Ледърфейс и на Ханибал Лектър),е бил американски фермер,който живеел сам,нямал приятели и жена,а и роднините му били умрели. Той навсичкото отгоре бил откачен. Започва да чете някакви женски списания и се запалва мноо по жените. Той полудява тотално. Почва да избива жените в градчето,в което живеел. Зашивал си лицата им за неговото и гениталиите за да се чувства като жена. Полицията влиза във дома му и намира по стените човешки глави. Мебелите били направени от човешки кости,а тапицерията на фотьойла от човешка кожа.

 

04.

Андрей Чикатило е най-големия сериен убиец в историята. Роден е в Украйна и избива 53 жени и деца. Дебнел ги по гари и по спирки. Завличал ги в близката гора,изнасилвал ги и ги убивал. Изяждал им половите органи.

 

05.

Един таксиметров шофьор си карал и минал през едно гробище.Навън били много студено,а на пейката пред гробището стояло едно малко русичко,бледо момиченце със синя рокличка с презрамки.Тъй като навън било много студено,а момиченцето било самичко,шофиорът го качил в колата и му дал якето си и го закарало в къщи.Момиченцето посочвало пътя само с мимики.Най накрая стигнали и мъжът казал на момичето ако иска да влезне да вземе пари да му плати и момичето кимнало.Изминал се половин час,но детето не дошло и затова мъжът решил да звънне на вратата да си вземе поне якето и му отворила една жена.Той казал на жената че преди половин час тук е влезнало едно момиче,като подробно дал описанието на момичето и жената му казала:Вие знаете ли,че преди една седмица погребаха дъщеря ми изглеждаща по този начин!След време същият този мъж отишъл на гроба на един свой приятел и съседният гроб бил този на момичето върху който било поставено якето му!

 

06.

Едно семейство /мъж, жена и малкият им десет годишен син/ пътувало на дълъг път през ноща.

Изведнъж нещо на колата се повредило и останали на пътя... Бащата се сетил че преди стотина метра е подминал някаква голяма сграда, изглеждаща предимно запустяла, но решил да проверят все пак за телефон. Двамата с майката тръгнали, обаче казали на детето за по-сигурно да се заключи и скрие в колата, и в никакъв случай да не отваря... Минал час, когато изведнъж детето чуло някакво странно дращене по покрива на колата, умряло от страх реве и трепери сгушило се долу. Дращенето не спирало. Изведнъж се чули наблизаващите сирени на полицията...

Наобиколили колата и един от полицаите на високоговорител казал на детето да излезе от колата без да се обръща назад, и да отиде при него. Детето излязло, но може би и от страх, решило да се обърне. Оказало се, че някакъв психопат драскал по покрива с главите на майка му и баща му.

А запустялата сграда била психиатрична болница.

Редактирано Септември 19 от The Black Dragon

[BEHA]

Един мъж музикант починал, погребали го с акордеона му. Вечерта след погребението роми минали покрай гроба му и чули под земята звук от акордеон. Изровили го, но човекът бил много уплашен как ще реагират близките му като го видят жив. Отишъл при съседа си, разказал му всичко, съседа предупредил майката на "умрелия", а тя като го видяла веднага умряла. А брат му като го видял косата му моментално побеляла.

 

------------------------------------

 

А това е една история, коя е реална от недалечно минало.

В едно село преди години една баба умряла. Обадили се на сина й и му казали направо да дойде на другия ден с ковчег, те щели да се погижат за бабата до тогава. Облекли я и всичко като за погребение. На другия ден обаче малко преди да пристигне сина и с ковчега бабата се събудила и попитала защо е облечена така?

Веднага съседите причакали далече от къщата сина на бабата, за да му кажат да не показва ковчега. Той го качил на тавана, а бабата живяла след това още 10 години и така и не разбрала, че е била "умряла".

Това е истинска история от нашето село, но мисля, че бабата просто е била в кома през това време...

[Ivanhoe]

Една приятелка учи Социални Дейности в ПУ-то. Някои няма да знаят, но обучението по специалността се провежда в бившия институт в Пазарджик. Общежитието е в самия двор на института.

Преди години имало студентка там, която имала проблеми с родители си, с гаджето, следователно и в ученето.

Самоубила се като се хвърлила от 5-я етаж на блока.

Последните етажи на блока в момента не се ползват. Студентите от долните етажи обаче постоянно чуват шумове от горе като праскане на врати и местене на мебели. Тази година ще се нанасят и по горните етажи. Историята ще има продължение...

[Nedis]

А в моя град легендите бликат от всякъде... Сега ще напиша за някой и по нататък зa oще =)))

 

Камъните на смъртта.

Има поверие че два камъка на морския бряг се движат на всеки изгрев с няколко сантиметра, до колко е така не знам, но в интерес на истината имам спомени, че тези камъни преди около 10-12 години бяха на по-голямо растояние тъй като там си правихме къщичка.

"Веднъж един рибар отишъл рано сутринта, преди изгрев за пагури(големи раци), застанал м/у двата камъка и се навел надолу да види за пагури и да хване няколко. В момента в който се появил първия лъч светлина камъните почнали да се приближават и затиснали рибаря."

 

После ще едитна.

[In4eTo]

Района на глухите скали се намира нейде след "Везир тепе" - сещате сте, като хванете от курорта нагоре - нагоре - нагоре - нагоре - нагоре...и по пътя за баташкият язовир. Не съм добър в обясненията, ама май @King Nothing ще се сети къде се намира везир тепе - от неговата вила, нагоре-нагоре-нагоре...и така.

 

Специфичното за района на глухите скали е разположението на скалите. Сещате се от името, че става дума за нещо, което не се чува...дам, сега ще обясня защо. Глухите скали се падат в дупка и тяхното разположение, ако си точно в средата между глухите скали лишава акустиката и все едно си попаднал в заешка дупка - и да крещиш - нищо не се чува. Не се чува нито идващият шум от други места, нито излизащит шум от глухите скали.

 

Та една млада ентусиазирана групичка пещерци решили да заминат на екскурзион и да направят за 3-4 дни голям преход. Привечер стигнали вече при глухите скали и решили да не се мъчат повече, да спрат, да хапнат, да преспят и на сутринта (сбахлем рано) да продължат. Не били някакви новаци, а опитни планинари. Запалили огън, хапнали и легнали. Били на няколко палатки, имали си фенери - а, бе...готови туристи. През нощта, завалял дъжд. Христо - водача на групата чул шум от коне, които всякаш са в галоп и решил да събуди останалата част от групичката. Събудил ги той и те чули същото. Конете сякаш идвали към тях и били десетки, оседлани сякаш от някой опитен ездач. Уплашили се как изобщо чуват това, тъй като се намират в "глухите скали" и не трябва да чуват нищо. Уплахата ги накарала да действат на принципа на щрауса, само дето се прибрали по палатките си и не смеели да мърдат. До 4 часа сутринта седели уплашени и слушали галопиращите коне. После отихнал шума. Излязли сутринта от палатките и какво да видят - по калта (нали е валяло дъжд все пак) имало следи от конски подкови - много конски подкови. Калните следи се виждали и по палатките. Лагерното огнище било разтурено, тенджерата с топла вода - на земята....

 

И тази история не може да се потвърди, че е достоверно, но и до ден днешен от 3-те туристически дружества, ни едно не иска да отиде при "глухите скали" за нощувка...

[Saki4a]

Еееееее, тва ше ми е любимата тема!

Давайте още такива работи!

[Nedis]

Къщата на обесения:

Самата къща се намира на крайбрежната алея в Стария Несебър. Легендата казва че там е живял човек, който от мъка се е обесил. Това се е случило преди много години, но някой казват че щом влезеш в къщата лъхва студен вятър и целия настръхваш. Самата къща е малка, като барака с две стаи, но от тухли и е цялата затворена, в смисъл няма от къде да влезе вятър - северната стена е тухлена, западната - също, източната има стъклен прозорец, а южната страна е затворена с малък хълм, зад който се намира граничната база. За някой той още е там.

 

Училището в новата чсат на Несебър.

Преди да се построи сградата на училището е имало гробища. Казано е че не е хубаво да се строи върху гробище, но тогава това е било най-хубавото място. Както знаете едно време на лекарите не са им разбирали много главите и едно момиче изгубило съзнание, лекаря отишъл и казал на родителите й че е починала. Семейството и било бедно и нямали пари за ковчег и била увита само в няколко чаршафа и заровена в задния двор на училището. Смята се че духа й още обитава училището, тъй като се случвали много странни неща. Две момичета влязли в тоалетната на четвъртия етаж и едното бутнало първата врата, но тя била държана отвътре. Влязли двете момичета във втората и третата тоалетна. Излязли и едната ритнала първата врата и тя се отворила, но там нямало никой и никой не е излизал.

Другата случка пак с този "дух" е също от четвъртия етаж.

Долу на пейките стояли група приятели, ученици. По това време през което се е случила ситуацията нямаше денонощна охрана и няма как някой да влезе в училището. Та стои тази група пред училището и по-едно време на четвъртия етаж пада някаква сянка до прозореца, а стената м/у прозорците супер тънка и облегнат да си ще ти видят гърба. Завъртяли се насам-натам не видяли никой горе, а по едно време сянката внезапно изчезнала. Какво е имало същата вечер горе никой не знае.

Имало е и няколко аномалии - внезапно пускане на лампите, блъскане по врати и т.н.

 

И един куриоз:

Миналото лято като са правили ремонт на училището единия майстор, който циклил паркета решил да подребне в късните следобедни часове и си заспал бая дълбоко. В късните часове се събудил и видял че вън е тъмно, стаите били вече заключени и нашия човек крещи от 3-тия етаж "ПОМООООООООООООЩ!!! ПОМООООООООООЩ!!!" и тропане по вратата. Съвсем случйно в същия момент охраната обикалял етажите и тъкмо се качвал към третия етаж като чул тропането. aahxahxah заради митовете за заровеното момиче и нещата, които се случвали там малко се стреснал. Насочил се към вратата, отключил и кво да види - един от майсторите вътре. xahxah леко се стреснал ограната, ама кво да се прави. Риска на професията.

[Alexander]

Леле,Nedis! Настръхна ми кожата, докато четох историите ти...

[The Dragonkiller]

И за нащо училище (гимназията) разказваха, че е строено върху гробище, защото преди години точно се е падало края на града това място, а сега е почти до центъра, но духове нямамахме

[Nedis]

Ей ви една снимка. Така насреща виждате стария Несебър, а зад обектива малко по нагоре вече е и бившия гробищен парк, сега ще видя за още снимки.

 

 

Ще гледам да намеря снимки и да ги сканирам за да ви покажа всичко за което ви говоря. Само за Къщата на обесения не съм погледнала, ако не някой ден като изляза на разходка ще снимам всичко ;р

Редактирано Октомври 5 от Nedis

[Starboy]

Еееееее, тва ше ми е любимата тема!

Давайте още такива работи!

[Starboy]

Жани и Лили били студентки и големи купонджийки. Също така и споделяли едно общежитие заедно и били най-добри приятелки. Една събота вечер имало голям купон и те, естествено решили да отидат. Тоно преди да тръгнат /към 22:00 часа/, на Лили и станало лошо и решила да остане в леглото и да си почива. Жани искала да остане с нея, но Лили и казала да не се тревожи и да тръгва за купона. Когато Жани излязла от входа и се заптила към купона се сетила, че си е забравила телефона и решила да се върне. Когато стигнала пред входната врата, решила да не пали лампата, за да не притеснява приятелката си, ако е заспала. Намерила телефона си и тръгнала за купона. Прибрала се сутринта към 8:00ч. и решила да иде в спалняа да провери Лили. Когато влязла в стаята видяла приятелката си с прерязано гърло и извадени очи, а на огледалото пишело "Радвай се, че не светна лампата"

[DenFevgo]

Жани и Лили били студентки и големи купонджийки. Също така и споделяли едно общежитие заедно и били най-добри приятелки. Една събота вечер имало голям купон и те, естествено решили да отидат. Тоно преди да тръгнат /към 22:00 часа/, на Лили и станало лошо и решила да остане в леглото и да си почива. Жани искала да остане с нея, но Лили и казала да не се тревожи и да тръгва за купона. Когато Жани излязла от входа и се заптила към купона се сетила, че си е забравила телефона и решила да се върне. Когато стигнала пред входната врата, решила да не пали лампата, за да не притеснява приятелката си, ако е заспала. Намерила телефона си и тръгнала за купона. Прибрала се сутринта към 8:00ч. и решила да иде в спалняа да провери Лили. Когато влязла в стаята видяла приятелката си с прерязано гърло и извадени очи, а на огледалото пишело "Радвай се, че не светна лампата"

 

Пффф настръхнах поне 16 пъти....

Откъде ги намирате тея, пишете поне източника.

[Starboy]

1. Алигатори в канализацията

 

Приказките за алигатори, които живеят в каналите на Ню Йорк, се въртят от трийсетте години насам. Вестник Ню Йорк Таймс първи съобщава за „среща от третия вид" през зимата на 1935 година, когато две момчета видели огромен крокодил, докато изривали сняг в канала. След това такива истории започват да се роят и докладват в полицията, като дават началото на поколения градски легенди за населените със земноводни канали под земята.

 

В подобни приказки може и да има известна истина, тъй като през петдесетте години в Америка и Великобритания алигаторите бебета са модерни домашни любимци, и много хора ги изхвърлят в тоалетната, когато поотраснат и започнат да стават по-устати. Много популярната в Англия детска книжка „Криндълклакс" от Филип Ридли разказва за полу-крокодил, полу-дракон, който живее в канализацията и разпространява тази легенда сред децата и до днес.

 

2. Крадци на органи

 

На сутринта след тежък запой се събуждаш във ваната, покрит с лед, а един или повече от органите ти липсват, най-вероятно отдавна продадени на черния пазар - това е една от по-модерните градски легенди. От деветдесетте години насам историите за кражба на бъбреци, черни дробове и очи се популяризират от сериали като Досиетата Х и се разказват в детски градини, офиси и клубове из целия свят.

 

Въпреки зачестяването на трансплантацията на органи към края на миналия век, концепцията за донорството все още донякъде е табу. Макар здравият смисъл да ни показва, че мъртвите не се нуждаят от органите, които живите могат да използват, но дължината на списъците с чакащи донорство показва, че не всеки мисли така. Идеята, че някой от жизненоважните ни органи може да ни бъде отнет насила и после продаден, си играе с най-дълбокоте ни човешки страхове.

 

3. Изчезващият стопаджия

 

Докато шофира сам нощем, мъж забелязва в светлината на фаровете самотна фигура с вдигнат палец край пътя. С надеждата да оживи дългото и доста скучно пътуване, шофьорът намалява и спира, за да предложи превоз на стопаджията. Тази история има много варианти, но най-често приключва с внезапното изчезване или зловеща трансформация на мистериозния стопаджия.

 

В някои култури стопаджията е красива жена, която награждава шофьора с пари или любов, а в други - убиец-беглец, въоръжен с петносани от кръв ножове, а добрият шофьор получава за отплата брутална смърт. Най-често обаче стопаджията просто изчезва при пристигането на желаното място, също толкова внезапно, както се е появил. Разказите за мистериозните стопаджии датират назад във времето до 16 век, но наистина набират скорост в Европа през 70-те години на миналия век, когато в Германия и Италия се появяват многобройни разкази за изчезващи монахни стопаджийки.

 

------------------------------------------------------------------------

Едно момиче живяло само на квартира в чужд град, един ден отишла на гледачка и тя и казала точна дата ,когато някой дъх ще я посети ,казала й " точно в 21.00 ще дойде и ще играете табла".На момичето и се видяло много тъпо това ,но когато дошло времето изкарала таблата на масата и започнала да чака.Станало 21.00 и се звъннало на вратата - отваря и вижда....баба си.Зарадвала и се и съвсем забравила за думите на гледачката.Баба й като видяла таблата казала"така и така си я изкарала дай да поиграем.След няколко часа бабата си заминала а на следващия ден майката на момичето се обадило по телефона и й казало ,че предната вечер точно в 21.00 баба й починала.

[DenFevgo]

Кристина си била сама вкъщи в Петък вечерта, тъй като родителите и били в командировка. От малка тя била свикнала да е сама и сега не и правело голямо впечетление. Към 22:00 телефонът иззвънял и тя вдигнала. От слушалката се чул зловещ мъжки глас, който и казал: - Червените ботушки пътуват към твоя град!

Крис помислила, че някой си прави шега и затворила телефона. След около 20 минути телефонът отново иззвънял и гласът казал: - Червените ботушки са в града! Вече пътуват към блока ти!

Крис игнорирала и това обаждане, но този път била малко нервна. След 15 мнути гласът отново се обадил и казал: - Червените бтушки са пред входа ти и се качват по стълбите.

Крис изпаднала в ужас, защото откъм сълбището се чувало тропане, сякаш някой ходи с ботуши. След 1-2 минути сезвъннало на входната врата...

На другият ден родителите на Крис се прибрали и намерили дъщеря си пред входната врата на апартаментът си, обезглавена и със червени ботушки на краката. Майката се уплашила и отворила чантата си, в която се намирали червените ботуши, които била купила за дъщеря си. Ботушите липсвали...

[Starboy]

Радвам се, че тази тема отново е актуална.

Скоро ще добавя още много истории..

[Starboy]

Разказва се за един много напорист млад журналист в Америка, който както всички журналисти от онова време, подслушвал полицейските честоти, и разбира се, бил от първите пристигащи на място при нешастен случай или местопрестъпление. Бил си закупил малка, бърза кола и познавал града много добре – и толкова бързо реагирал в желанието си да не изпусне снимков материал, че в повечето случаи единствено тълпата от хора, събираща се на мястото, била преди него. И така – той идвал първи и снимал, снимал…

 

Минало се време, шефовете на журналиста го оценили и му възложили следната задача - бил натоварен да калкулира броят на хората, загинали от заболявания за последните 10 години в този град.

 

Младият мъж разполагал с хиляди случаи, на които бил присъствал и затова охотно се съгласил с предложението. Седнал вкъщи, извадил файловете и всичките си описани случаи и започнал да преглежда материалите.

 

След няколко часа изведнъж му се сторило, че на поредната снимка вижда същата жена,която е виждал на предните снимки. Можела да живее на този адрес , на който по една случайност е ставал инцидент два пъти – на журналистът му станало интересно и се върнал на старите си снимки – и наистина – същата жена със сива пола и сако била там, небрежно подпирайки се на тънък сгънат чадър.

 

Журналистът се загледал- новата и старата снимка се разминавали с поне 10 години. Той бързо изровил снимките и ги сложил една до друга.

 

След което дълго седял с чувството , че има нещо нередно. Изведнъж разбрал. Не била само жената, на двете снимки присъствали едни и същи хора само , че облечени различно и с разменени места – ето господинът с шапката е до ниският костюмар с очилата, приличащ на счетоводител, двете жени с кожените палта и спортистът с лентата на главата и локменът.

 

Младият репортер трескаво затърсил във всичките снимки и останал поразен- на всяка снимка, тълпата от събралите се хора, била една и съща!

 

На следващият ден младежът решил да се върне по- назад във времето и отишал в библиотеката – там на апаратът с микрофилми на вестници разгледал нещастните случаи и снимките на които се вижда тълпа от преди двадесет години назад. На всичките снимки били едни и същи хора…

 

Жърналистът разбрал, че е на прагът на невероятен репортаж, подкрепен с доказателства и побързал да се върне във вестникът, но докато пресичал улицата изневиделица го връхлетяла кола. Удърът бил много силен и го отхвърлил три метра във въздухът върху отсрещният тророар.

 

Всичко пред очите му се размазало от силната болка и сътресение. Като в унес забеляазал как към него се спускат хора, и пак като във унес започнал да ги раличава- жената със сивият костюм, мъжът със шапката, счетоводителят….

 

Тълпата се скупчила над него и понеже само той бил в центъра, чул как същите хора, които бил гледал последните три часа от снимките си говорят

 

- Той трябва да живее, добър човек е – казали двете сестри.

 

- Не съм съгласен, трябва да умре – не е важен за никого – отвърнал мъжът с костюма.

 

- Той трябва да живее, млад е.. – студено произнесъл спортистът.

 

- Не, той трябва да умре! – Креснал този със шапката

 

Младежът се опитвал да каже нещо, но сякаш бил парализиран – не можел дори да мести очите си.

 

Внезапно се чула сирена и тълпата започнала полека да се отдръпва.

 

- Дали ми разрешиха да живея – запитал се жърналистът. Скоро след това той се възстановил напълно, но напуснал вестникът и започнал да работи , като дърводелец, запазвайки тази тайна почти до края на животът си, когато неохотно я споделил със синът си…..

 

Когато се случи нещо се събира тълпа от съдници, едни и същи хора още от времето на Фараоните, които преценяват дали ще умреш или живееш…….

[BMW]

Моите поздравления! Отлична тема Прочетох всички истории и всяка е уникална по свое му ...

[PUBLIC_ENEMY]

Много интересна тема . :1000 (33):