Чалга - същност, произход, развитие

[Slavi]

Хубаво би било да съберем повече факти и материали за чалгата от стабили източници и да си оформим един материал в детайли, от който реално да знаем какво е било преди, каква е била нагласата към чалгата през годините, какво всъщност е чалга. Защо както и да се развиваше през годините, винаги се използва за параван за всяко лошо нещо, касаещо България. Как изглежда този жанр в очите на чуждите журналисти, нашите етнографи и етнолози. И реално чалгата ли си гради лош имидж сама или всеки търси отговорност за проблемите на обществото, политиката, образованието в държавата ни. Попадах на много хейтърски статии, които претендират за достоверност, а авторите си позволяват да правят ужасни констатации, без да боравят с факти, а с предположения и клишета. Общото между всички статии, които намерих за чалгата е, че едва ли не хората, които се интересуваме и слушаме тази музика, сме плебеи, лумпени, малоумни... Ами аз пък не смятам така. Смятам , че феновете на тази музика сме доста критични, градивни, с приемлив изказ и речник. Поправяме се за запетайки и дребни грешки. След като е толкова вредна защо не сме затъпели още, особено тези, които наближаваме или минаваме 30те... Редно ли е да ни лепят подобни принизителни етикети? Можем ли си защитим позициите и да променим поне малко общата нагласа било то с публикации или право на отговор към некои философи, журналисти и професори... Защо в тези статии се борави основно с клишета, приети за чалгата, но не се споменава благодарение на чалгата , икономиката в БГ се развива. Не се споменават за пеещи певици и конерти, а само за силикони, секс и пошлотия...

 

Започвам с пубикациите. набарах 5 статии. В някои има много интересни, но и тъжни факти....

 

 

Кратка история на Чалгата

 

1. 80-те години на 20-ти век - Ерата на Сръбското!

Лепа Брена, Весна Змиянац, Шабан Шаулич, Бобан Здравкович - колко банкети, сватби, изпращания на войници, рождени дни, абитуриентски балове и други масови мероприятия се оформят музикално само с един касетофон и песните на тези и на много други знайни и незнайни герои от пантеона на новият музикален култ на България тогава - Сръбското! Именно то подготвя почвата и атмосферата, които ще отгледат бъдещият музикален феномен на България - Чалгата. Сръбското очертава морално-естетическите и музикално-концептуални контури на чалга първообразът - Турбофолка...

 

2. Началото на 90-те години на 20-ти век - Развихрянето на Турбофолка.

Турбофолкът е музикалния морално-естетически, визуален и вербален Франкенщайн на Чалгата. Сглобен от пришити с бели конци парчета от Сръбско, Гръцко и Арабско-Турбофолкът се ражда от утробата на най-подсъзнателно потисканите през 45-те години Комунизъм нехигиенични страсти на низост и перверзия у българина. Появяват се умопомрачителни парчета като "Радка пиратка", "Тигре,тигре", "Тръгнала е Розовата пантера", "Я, елате, пиленца, при батко!", "Доко, Доко", които изправят уродливото лице на Турбофолка лице в лице с вече изчерпалата се и линееща Естрада. Тя е прекалено компрометирана като стил, обслужвал тоталитарното минало, за да се изправи като морален контрапункт на Турбопростотията, която превзема страната. Васил Найденов дори обявява бутафорно война на Турбофолка, но тази война е с трагично предизвестен край. Защото в армията на Турбофолка влиза цялото оскотяло и лумпенизирано от кризата на Прехода българско простолюдие, което има тотално количествено и агресивно превъзходство.

 

3. Средата на 90-те години на 20-ти век - Слави Трифонов и Ку-Ку Бенд легализират Чалгата.

В играта се намесва и Слави Трифонов със своя остър нюх на алчен търговец, търсач на залежи от злато в музиката. Зад него е Ку-Ку Бенд със своя безотказен талант да аранжира и да превръща в шлагерна музика всичко, до което се докосне. Слави надушва бизнес потенциалът на Турбофолка и го подлага на пластичен хирург, за да му придаде морално по-приемлив вид. Резултатът е изумителен - Турбофолкът получава човешко, дори героично ореолно лице, с което превзема и последните непревзети крепости в българското национално съзнание. Така, ползвайки могъщото си манипулативно медийно влияние над масите, Слави легализира Чалгата като официална музикална религия на България. Това създава благоприятните условия и среда за постепенното превръщане на Чалгата от музикален стил в начин на живот и мислене на българите - в черта на националния манталитет.

 

4. Края на 90-те години на 20-ти век-Опоетизирането на Чалгата и превръщането ù в Попфолк.

Чалгата се опитва да се нагоди към набиращия сили поп стил в България. Нейният отговор е решителен - скъсване с варварски дивото уестърн минало на Турбофолка и опит за еклектично разширяване на диапазона на музициране чрез смесване на ориент ритъма с поп електронното звучене, хип-хоп такта и мелодраматичното опоетизиране на текстовете на песните. Появяват се много бисери на чалга поезията (някои написани от поетесата Надежда Захариева, съпруга на Дамян Дамянов), които успяват да интелектуализират жанра. Но това са все още инцидентни проблясъци - повечето от текстовете и през този период са почти дебилни, несръчно римувани,третиращи теми от кухненски-кварталния битовизъм на българина.

 

5. Новият век на Преслава.

В наши дни ставаме свидетели как Попфолкът постепенно се превръща в едно от полетата на най-смели музикални експерименти в България. В търсенето на нови пазарни ниши и целеви групи от слушатели, Попфолкът прави жесток компромис със себе си до степен на пълно идеологическо себеотричане. Така в еклектиката на неговото звучене освен етно, поп, хип-хоп и ар енд би, се включва и хард рока. Появява се песента на Преслава "Лъжа е", която е едно тотално хард рок парче, изпято с чалга бленда на гласа. Резултатът е потресаващ - става ясно, че Чалгата се е отказала завинаги от своето жанрово тесногръдие и фанатична крайност на изразните средства и се е превърнала в разумен компромис в името на чисто музикалното предизвикателство към слушателите. Остава само проблемът с чалга манталитетът, който е пуснал своите дълбоки корени през годините и чисто визуално започва постепенно да прекрачва границата, разделяща еротиката от порнографията...

Може още много да се пише, но, каквото и да чувстваме и да мислим по отношение на Чалгата - тя си остава Феномен - колкото музикален, толкова и социален. Който по някакъв гротесков начин отразява възходите и паденията, търсенията и лутанията на нашия национален дух и съдба.

 

 

 

коментарите под статията:

меланхолик (Йордан Серафимов) 5 год Абсолютно съм далеч от този жанр в музиката, но песни от деведесетте, като например някой балади на Южен вятър имат много по-дълбоки даже на моменти красиви текстове, имат много топъл звук заради използваните добри стари синтезатори, и звучат НЕСРАВНИМО по-добре (по-добра композиция, хармония) от съвремената чалга, и от западните чалгии от рода на Бионсе и Шакира и Лейди Гага и други такива дето са едно към едно със съвремената българска чалга. Междо другото наскоро научих че една много комерсиална българска електронна група, няма да я споменавам тук, всъщност прави по-голямата част от инструменталите на съвремената българска чалга. За това звучи досущ като западните електронни комерси. Четри четвърти ритъм, издухваща бас линия и някакви странични звуци и чалгарката оттам се дзвери като естествено минават през ауто-тюн и други подобни плъгини за корекция на височината (за съжаление на чалгарите тези плъгини не работят толкова ефикасно в автоматичен режим, за това за живи изпълнения не дават нужния резултат). И знаете ли, мисля че няма оправия...

perperikon (Пер Перикон) 8 год Чалгата от 90-те е гротеската на музиката. В нея всичко бе изкривено, преувеличено и представено в някаква измислена светлина, може би като контрапункт на мизерията, в която живеехме. Някога много ме дразнеше. Но от дистанцията на времето, гледам на чалгата от 90-те като на филмите от ерата на нямото кино - забавляват ме тяхната наивност и елементарност.

Поздрав за кратката дисекция на "явлението" чалга!

an.invisible.girl (Ая) 8 год много точно описание на всички стадии на развитие на така наречената "музика за душата и сърцето на българина"! Макар да съм представителка на поколение, отраснало с тази музика (късмет, че родителите ми предпочетоха да ме възпитават с рок), направо се срамувам, че все още има хора, а и стават повече, които наричат това музикално извращение Музика. 6

Bezzhichen (Безжичен) 8 год Тотално неприемливо! В смисъла на Богоров - простотията е най-голямата беда на България - тогава преди 150 години, по времето на Богоров. И сега също - простотията е най-големият ни проблем, тоталната, обхващаща простотия. А чалгата, както и да се нарече, е тоталната еманация на простотията. И не само текстовете - а и т.н. "музика", виенето, блеенето, маанетата и т.н. безподобни простотии.

Johna (Галин Михалев) 8 год Чалгата е огледало на българската душевност в днешно време.

[Slavi]

Записки по българската чалга през отминалия век

 

И днес, почти 20 години след първите чалги, се замислих да направя мини-антология на чалгите от отминалия век. Веднага се уговаряме, че няма как да включа всички и всичко – по-скоро идеята ми е да ви припомня 90-те и времената, в които живеехме тогава. Но преди това…

 

Предисторията

 

И така, как се появи чалгата в България? Предполагам, че първите наченки започват в началото на 80-те. Кой каквото ще да казва, но за мен Тодор Колев е един от главните виновници – помните ли „Камион ме блъсна„, „Сто кила ракия„, „Черно море„… Бил съм на две годинки, когато съм слушал тези плочи. Определено повлияха и съседите ни (и особено Лепа Брена, но това е друга тема). Като пример ще дам Хисарския поп с „Дай си сърцето“ (от гръцки) и Мустафа Чаушев с „А ти си ме чакала“ (от сръбски).

По мое лично мнение обаче първата баш най-истинска чалга е „Камъните падат“ на Андон Събев (1988 г.)

 

А ето в какви времена живяхме и какви песни слушахме до края на XX век…

 

1991 г.

 

По света: Приключва войната в Персийския залив

 

У нас: Създава се групировката „ВИС“. Дъвките-цигари и турските дъвки „Турбо“ с картинки току-що са изместили доскоро единствените на пазара български дъвки „Идеал“.

 

Поп-фолкът в България: Компанията „Пайнер“ е току-що създадена. Тони Дачева започва с оркестър „Кристал“ от гр. Ямбол. Една от най-известните песни по това време е „Звезди ли искаш да ти свалям“. На концерти е модерно да се ходи по анцуг:

 

1992 г.

 

По света: Югославия се разпада, Бил Клинтън става президент на САЩ.

 

У нас: В България се появява Ефир 2 и вече има две телевизионни програми! Всички българи мечтаят за западна кола, но малцина имат.

 

Поп-фолкът в България: Бум на дискотеките! Анцузите са изместени от дънки и раздърпани тениски и карирани ризи. Появява се култовият хит на Тошко Тодоров – „Радка Пиратка“:

 

1993 г.

 

По света: НАСА изстрелва совалка, която да поправи телескопа „Хъбъл“.

 

У нас: Появява се първото комерсиално забавно предаване “Супершоу Невада”, първият американски комедиен сериал („Алф“), първите сапунки („Пътеводна светлина“ и „Докато свят светува“), както и „Доктор Куин – лечителката“.

 

Поп-фолкът в България: Почти няма изпълнители, които да издават албуми на грамофонни плочи, особено пък сред чалга-изпълнителите всичко излиза на аудио касети. Все още почти всички певици са част от някой оркестър и повечето пеят в кръчми. Типичен пример – Нели Николова (а.к.а. Нелина) и Еми Стамболова с формация „Фаворит“ и песни като „Има ли Господ“:

 

1994 г.

 

По света: Сърбия удря Сараево, Руснаците атакуват Чечня, САЩ изпраща военна сила в Персийския залив.

 

У нас: България е четвърта на световното първенство по футбол. Нищо друго няма значение.

 

Поп-фолкът в България: Първото голямо раздвижване в поп-фолка започва. Ку-ку издават албума „Рома ТВ“ и парчето „Sweet Chalga in time„. Всяка българска дама мечтае да кара „Тико“ и Тони Дачева прави песен за това. Дори и малките деца знаят за борчетата и мутрите. За голяма част от мъжете девизът „секс, наркотици и рокендрол“ се превръща в „пиене, пари и мацки“, както пее Илиян Михов в песента си „Баровец„. Абсолютният хит на годината обаче става „Тигре, Тигре“ на Попа и Белите шишарки:

 

 

1995 г.

 

По света: Космонавтът Валери Поляков се завръща след година и половина, прекарана в Космоса. Създаден е езикът за програмиране Java.

 

У нас: Появяват се апаратите и фонокартите на Булфон и Бетком, всеки българин мечтае да има мобилен телефон.

 

Поп-фолкът в България: Стотици българи са измамени от финансови пирамиди. Володя Стоянов прохожда в поп-фолка с песента „Пирамиди-фараони„. Глория е прилапана от „Пайнер“ и от местна русенска певица се превръща в най-популярната поп-фолк изпълнителка. Авторската й песен „Оставете ме на мира“ се пее от всяка тийнейджърка:

 

 

1996 г.

 

По света: Талибаните превземат Кабул, столицата на Афганистан. САЩ напада Ирак.

 

У нас: Средната заплата в България е под 50 долара. 15 български банки фалират.

 

Поп-фолкът в България: Всички българи следят курса на долара и германската марка. Сашка Васева записва хита си „Левовете в марки„. Момиченцата са луди по прическа „Чоки“, клинове и вафла „Серената“, възпята от Руси Русев в песента му „На бургаската гара“. Западните коли навлизат все повече в България, като „Мерцедес“ е най-желаната марка – Нелина записва „Бял мерцедес“:

 

 

1997 г.

 

По света: Принцеса Даяна загива в автокатастрофа. Майка Тереза умира. За първи път са направени близки снимки от повърхността на Марс.

 

У нас: Магазините са празни, портфейлите – също. Започват улични протести, които довеждат до смяна на правителството, въвежда се и валутен борд.

 

Поп-фолкът в България: Нещата от 1996 г. не се променят особено в чалга-културата. Хората продължават да пеят за коли (Цветелина – „100 мерцедеса“, Слави Трифонов – „Едно ферари с цвят червен„) и пари (Симпатяги – „За милиони няма закони„). Световното по футбол във Франция наближава, българите са с големи очаквания и Кали пуска култовата „4-4-2“ (всъщност, оттогава България няма реален футболен успех, може би именно заради песента):

 

1998 г.

 

По света: На пазара се пуска хапчето „Виагра“. Появява се „Google“.

 

У нас: България дава въздушен коридор на НАТО за бомбардировките над Белград.

 

Поп-фолкът в България: Обстановката в България леко се поуспокоява, а пазарът е буквално залят от чалга-изпълнители. Появяват се и подразделения на чалгата – пълни чалга кретении тип „Мъни, мъни“ на Кондьо, „Рибна фиеста“ на Валдес (а.к.а. „И ловец съм, и рибар съм“) или направо цигании (навлизането на Софи Маринова със „Стари рани„), както и т. нар. стил „чалга за тийнейджърки“, обикновено изпълняван от цицорести какички за радост и на татковците. Типичен пример от последната категория са „Да, да, да“ на ДесиСлава и „Огън момиче“ на Камелия:

 

 

1999 г.

 

По света: Направен е първият околосветски полет с въздушен балон. Световното население достига 6 милиарда души.

 

У нас: Подписан е меморандум с Европейската комисия за сроковете за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй, разрушен е и Мавзолеят на Георги Димитров.

 

Поп-фолкът в България: Устремното разрастване на поп-фолка в България продължава. Въдят се нови и нови изпълнители. Появяват се Кати с „Волна пеперуда“ и Азис с „Напипай го„. Кретениите тип „Педагогическа поема“ (а.к.а. „Три по три равно на девет“) на формация „Ромски перли“ отстъпват за сметка на цицорестите каки. Поп-фолкът става най-популярният жанр в България и определено е доходоносен. Започват да се появят сравнително професионални клипове с компютърна обработка, какъвто е „Палаво око“ на Весела например:

 

 

2000 г.

 

По света: Масова психоза, че всички компютри ще блокират през новата година. Появява се болестта „Луда крава“. Човешкият геном е успешно дешифриран.

 

У нас: Европейският парламент гласува резолюция Румъния и България да бъдат извадени от т.нар. негативен визов списък.

 

Поп-фолкът в България: Пиковият момент за българския поп-фолк. Темите за пари, коли, мадами и мобифони се поизчерпват, но продължават да се експлоатират от ентусиасти като новопоявилия се Милко Калайджиев („GSM„). Най-много песни обаче започват да се пишат за любов, изневери, човешки взаимоотношения – от Руслан Мъйнов („Що така, бе, Миме„) до навлизането на Ивана на поп-фолк сцената с песента „100 патрона„. Темата за предстоящото свободно пътуване в Европа също е силно експонирана (естествено, готините коли, жени, корупцията и далаверите присъстват). Два примера: Кали – „Шенген“ и Лия – „Митничарю“:

 

 

XXI век

 

Постепенно жанрът „поп-фолк“ отстъпи място на идващата в България „рап-вълна“. Естествено, появиха се много нови парчета, но ако говорим за тях, ще го направим, когато станат достатъчно стари, т.е. на над 10 години. Аз се замислих за друго…

 

Осъзнавайки или не, моето поколение и това на родителите ми израстнахме в периода на прехода, с всичките му положителни и отрицателни страни. Но като се замисля, че само преди 10-20 години не можеше да напускаш България без виза, а и да вземеш виза, един сандвич с кола в германско заведение бяха половин заплата; като се замисля, че дъвките „Идеал“ дълго време бяха единствените тук, нямаше „Метро“, „Кауфланд“, „Билла“, „Практикер“, „Бриколаж – само кварталния супер-маркет с етикети, лепнати директно върху сиренето; като се замисля, че всеки, осмелил се да започне собствен бизнес го „застраховаха“ по бързата процедура, а да караш „Голф 2“ пета употреба си беше признак на висок статус; като се замисля, че нямаше кабелна телевизия, климатици, Интернет, лаптопи, молове, 3D кино, DVD, плазмени телевизори, китайски ресторанти, софийско метро, телевизионни реклами (освен „Пурлан“ и „Куку-руку“) и мобилни телефони; като се замисля, че апаратите бяха с лента, а дискетите (тогава – 5,25″) се перфорираха, за да може да се ползват и от другата страна; като се замисля колко много неща се промениха в света и особено в България през последните 20 години…

 

Да, днес имаме много проблеми. И все пак, мисля, че трябва да осъзнаем колко по-добре живеем отпреди.

 

И определено трябва да благодарим на родителите си, които са направили невъзможното, за да оцелеем живи, здрави, нахранени и образовани в тези смутни времена…

 

А чалгата, макар и да не е любимият ми жанр, е един много добър индикатор за това, което се е случило в последните години през погледа на обикновения човек. И поне в това отношение ми дава подозрително точна представа какво ще е, когато четем блоговете си след 10-20 години…

 

Източник: http://www.peter.and.bilyana.net/2010/03/06/retro-chalga/

[Slavi]

Кучко, в тази тема или публикуваш материали или благодариш за информацията. Не е за спорове и за създаване на удобна фолк история. Темата цели да е полезна като информация, за да не си създават някои фенски групи нови биографии на фаворитките си. Айде отивай да се похвалиш, че съм те нарекъл кучка. Ето това е чест за теб - да си ми форумската кучка

 

Раждането на чалгата от духа на робството

 

 

1. Възходът на чалгата: от крайградските кръчми до парламента

 

 

Днес казваме "чалга" на две неща, едното от които конкретно, а другото общо и по-абстрактно. Конкретното е песен или музикален клип в стила на поп-фолка; общото и по-абстрактното е натрапваща се публична изява, която оценяваме като долнопробна и популистка. В това второ значение думата "чалга" се използва не само за съответния музикален стил, но и за поведението на известни личности от политиката, спорта и шоубизнеса, както и за картината на живота, налагана от повечето ни обществени медии. Не на последно място "чалга" наричаме и манталитета на хората, захранващи се с житейски смисъл от тези медии.

 

Тръгнала от най-ниското поле на музикалната култура, за около век чалгата бележи изумителен възход. В края на Възраждането "чалгия" (от турската дума ҫalgi, "музикален инструмент") се нарича музиката на смесените цигански и турски оркестри, свирещи по улиците, крайградските кръчми и на частни празници. Аматьорска смес от всякакви ритми, повече думкане и стържене, отколкото свирене, фон на забавлението, а не нещо ценено само по себе си, чалгията се счита за евтина и проста музика. "За пет пари ракия, за три гроша чалгия" – такава пословица откриваме в сборника с народни умотворения, съставен от Петко Славейков в 1897 г.

 

 

 

Не е известно доколко чалгиите са популярни до 1944 г., но в периода на социализма дейността на оркестрите, свирещи такъв род музика, официално е ограничена. Част от тях са обхванати от т.нар. художествена самодейност (нещо като масова халтура под шапката на режима), а друга се изявяват частно по панаири, сватби и изпращания на войници. Съответно, думата "чалгия" почти излиза от употреба и се открива основно в речниците на чуждите и остарелите думи. Това положение се запазва до към 1994 г., когато в един подобен речник, съставен като учебно помагало, все още можем да прочетем, че "чалгаджия" означава "музикант, свирач", а "чалгия" – "музика, свирня, музикален инструмент".

 

Всичко, което трябва да знаете за:

Прочит на историята (172)

Периодът на социализма изглежда на пръв поглед мъртъв за т.нар. чалгия, но на практика през 70-те и 80-те се случват две неща, подготвящи бума на бъдещата чалга. Първото е, че приобщени към художествената самодейност, циганските и турски ритми и танци се смесват безразборно с онова, което тогава се счита като българско фолклорно наследство. Именно от това смешение бъдещата чалга ще придобие самочувствието, че изразява нещо автентично, нещо изконно българско. Парадоксално, но музиката и танците, които през Възраждането се възприемат като забавление на поробителя, сега се пребоядисват в краските на национализма. Още в "Под игото" Вазов прави циганските дайрета фон на един бурен разговор върху свободата (вж. главата "Силистра йолу"), но едва ли си е представял, че този вид музика ще стане след време нещо като белег на патриотизъм.

 

Второто, което се случва, е, че като всяко ограничавано и забранявано нещо, чалгията става много по-търсена, отколкото е била преди. Тя е нещо, с което социалистическият човек сам избира да празнува – за разлика от официалното изкуство на соцреализма, налагано му като задължение. Това прави от чалгията обект на своего рода еротично желание и оттам – обект на търговия и контрабанда. Онези "три гроша" в пословицата, записана от дядо Славейков, сега струват повече. Касетката с концерт на Лепа Брена и касетофонът Хитачи, облепен с ваденки на разголени сръбски или гръцки певачки, се превръщат в култов предмет на социалистическия панаир или хол. Шофьорите, пътуващи до съседните ни страни, са и своеобразни превозвачи на идентичност и култура.

 

Така някъде в края на социализма започва промяната на чалгията от маргинално явление в масова култура. Чалгаджийската музика добива статут, който се търси, проучва и обсъжда. Статутът предполага наличие на публика, но не непременно публичност. В първите години на прехода чалгията, вече наричана накратко "чалга", увеличава броя на своите слушатели. Появяват се местни фолк звезди и студия, които ги промоцират, появяват се и първите клубове за чалга музика, появяват се и стилове в чалгата ("турбо-фолк", "етно-фолк" и т.н.). Посланията на чалгата обаче все още се представят настрани от големите медии – в кабелните телевизии, жълтата преса и специализираните фолк издания. Доколкото имат някакво отношение към чалгата, публичните лица го заявяват по-скоро предпазливо и свенливо.

 

След 2000 г. тази първоначална свенливост постепенно изчезва. Известните чалга изпълнители все повече се разпознават от голям брой обществени медии като част от елита на страната, техният живот все повече се показва в различни ситуации (чалга звездата като фатална прелъстителка, но и като майка, като домакиня, като бореща се с дивата природа в риалити шоу и т.н.) и превръща в модел за подражание. Доскоро пропъждани към последните страници на вестниците, запазени за криминални новини и кръстословици, сега снимките им се поставят редом до тези на политиците и хората на изкуството. През 2004 г. задните части на певеца Азис се появяват върху огромен билборд в центъра на София, в непосредствена близост до паметника на Левски.

 

Оттук до възхода на чалгата към властта има само една стъпка и тя е направена през 2009 г. от тогавашния кмет на София Бойко Борисов, който във видимо добро настроение участва в раздаването на наградите за чалга музика на популярната ФенТВ. Няколко месеца след церемонията този почитател на Цеца Величкович и любим герой на жълтите медии е избран за премиер на България. В началото на втория му мандат, през есента на 2014 г., коалиционният му партньор Слави Бинев, собственик на чалга клубове, оглавява парламентарната комисия за култура и медии. Макар че след обществен натиск Бинев се оттегля от поста, станалото бележи преминаването на една символична граница: без свян и без задръжки чалгата се е настанила в горницата на обществения ни живот.

2. Светът през очите на чалгата

 

 

Но как изглежда светът през очите на манталитета, който наричаме "чалга"?

 

Първо, това е свят на патос и крайни емоции; на голяма любов и голяма омраза, на голямо страдание и голямо удоволствие. Неслучайно текстовете на чалга песните и материалите в жълтите медии изобилстват от акценти и междуметия. Ох!, Ах!, Их!, Бомба! – тук всичко е силно и удивлява. Понякога емоциите обаче се наслагват: когато във видеото на чалга песен жената страда за любимия, който е с друга, страданието е сладко и гневът на измамената прилича повече на оргазъм.

 

Друг път емоциите се редуват, от една се скача направо в противоположната. Скорошен пример от БиТиВи: веднага след като ни е показала в много близък план лицата на опечалените от смъртта на футболиста Трифон Иванов, телевизията ни разказва за пиперливите му шеги. Целта на чалгата е да не те остави безразличен. Тя трябва да те покърти и разкъса, да уплътни с емоция всяка пролука, в която може да се появи мислене.

 

Оттук и второто характерно за нея. В света, създаден от чалгата, няма място за средни положения, нюанси и въпросителни. Тук всичко е ясно и категорично. Богат на междуметия, в езика на чалгата почти липсват прилагателни, или ако ги има, те не търпят тълкуване – човекът е с огромно сърце, друг път е зъл, мъжът е мъжествен, жената е женствена. Не бива да имаме и миг колебание какво чуваме, виждаме или разбираме. То е самото то и нищо друго. Може би тук се корени и успехът на Азис. Този черен-бял мъж-жена изисква от адресата на чалгата да избере какво ще вижда и в някакъв смисъл го изтиква от комфортната му зона. Но, разбира се, и в този случай изборът е между другото: мъжът се е направил на жена по най-баналния, първичен и просташки начин, по който мъжете си представят жените: като изпъкваща задница и гладка долница.

 

Изобщо, според чалгата светът е нещо като сбор от предмети, част от които се движат и говорят. Съответно, истината за този свят не се изследва и мисли абстрактно. Тя се вижда, тегли и опипва. Затова и тук е царството на конкретните съществителни (голяма част от които двусрични): пачка, ланец, кола, сърце, бира и пр. Тук е царството на категоричните символи: огромни златни кръстове, червени прободени сърца, огромни черепи и кости. Тук е царството на едрия шрифт: масивна тока на колан или ярка тениска, върху които отдалеч може да се прочете името на дизайнера (за да не се чете дълго, все пак това не е литература, популярни са съкращенията: D&G, CK, EA и пр.). Тук, най-сетне, е царството на zoom-а: всичко е изложено на показ, разголено, увеличено; онзи, който е гледан, няма право на лично пространство, той като че ли принадлежи на гледащия.

 

Така се вижда и третото характерно за чалгата. Тя настоятелно разголва, разкрива и изобличава, но онова, което е разголила, разкрила или изобличила, отдалеч прилича на бутафория. Тялото, което ни се разголва под дрехите на певачката X, не е естественото женско тяло, а продукт на химията и пластичната хирургия (същото важи и за мускулите на певеца Y). Сензацията, която ни се разкрива с големи букви от челната страница на таблоидите, не е проверен факт, а недоказана хипотеза или чиста лъжа, монтирана като факт. И най-сетне, грандиозните крепости, с които наукоподобната археология иска да шашне туриста, видимо са построени вчера и все още миришат на боя.

 

За да се произвежда и продава тази бутафория, трябва да има достатъчно много хора, които да поставят нуждата от каквато и да е истина пред проверената или възможната истина. И действително, чалгата не би могла да съществува при наличие на реално любопитство. Тя може да съществува единствено в среда на хора мързеливи и неуки, които желаят да знаят нещо за живота си, но очакват то да им бъде издиктувано отгоре. Системно недохранвана на истини, с инстинкт за правда и неправда дълго малтретиран и от комунистическата идеология, и от собствената ѝ църква, днешната българска душа истерично иска вярва в нещо. И чалгата ѝ го дава.

 

Това е най-вече вярата, че светът е подреден йерархично, с ясно поставено горе и ясно поставено долу. Привидно модерен и технологичен, този свят е всъщност болезнено патриархален и пълен със суеверие. Най-горе стоят късметът, съдбата и Бог (който не е точно християнският Бог, ами някаква абстрактна сила, с която общуват и медиумите и врачките), после идват световните хегемони (най-напред Русия, после Израел, накрая САЩ), после са властимащите и богатите, след това са обикновените мъже и бащи, а най-долу са жените и децата.

 

Съответно, всичко, което се случва като добро или зло в този свят, се случва не с импулс отдолу, а по нареждане отгоре: човек става богат не с воля и труд, ами с късмет; ако ни сполети обществено нещастие, виновна е не властта, ами заговорът на световните хегемони; ако пиян шофьор блъсне с колата си дете, виновен е не пияният, ами съдбата, която в този момент е поставила дете на пътя му, и пр. Механизъм за опростяване на действителността, в която реално живеем, тази схема, предлагана от чалгата, е и механизъм за отърваване от отговорност. По логиката на чалгата онзи, който греши или не успява, никога не е виновен за провала си; виновен е онзи над него. Ако пък, обратно, е успял в нещо, то успехът му се дължи на уреждане отгоре, за което трябва да заплати.

 

Затова и според чалгата корупция няма, а т.нар. далавера е нещо желано и добро. Защото според манталитета, диктуван ни от чалгата, е съвсем естествено да дадеш подарък на стоящия над теб, за да се погрижи добре за твоята работа; това не е престъпление, а почит. Както е и съвсем естествено същият този да те мачка и презира; това не е злоупотреба със силата, а обич и внимание. Неслучайно текстовете на чалга песните и публикациите в жълтите медии са пълни с депресирани престъпници и още повече с жени, настояващи да бъдат нечии робини.

 

Та казано и накратко, чалгата е философията на социалистическия либертин, веруюто на онзи българин, който копнее за света на добрите господари, презира дадената му свобода да мисли и решава за живота си, и се счита свободен само в избора на удоволствия. От чалгата се лее не друго, ами едно сладко покорство.

 

3. Раждането на чалгата от духа на робството (исторически послепис)

 

 

Когато през април 1881 г., само три години след Освобождението, княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция и на практика поставя страната под управлението на руските военни, превратът е посрещнат пред княжевския дворец с акламации и хоро (водено от софийския митрополит Мелетий).

 

Руските агитатори умело са налучкали робските струни у населението – ако не се подчините на волята на нашия цар, викат те, ние ще си тръгнем от България и турците отново ще ви завладеят. Където има някаква съпротива, главно от страна на учителите, тя е потушавана от самите българи. В Радомир например крещят: "Ей, селяне! Чуете ли? Нечеме граждани! Нечеме министри! Нечеме попове и даскале!"

 

Това първо самоунижение в новата ни история достига своя зенит през лятото на 1881 г. На проведените избори за Велико народно събрание консерваторите, подкрепящи преврата, печелят убедителна победа срещу либералите. Вечерта след изборите, пише Симеон Радев в "Строителите на съвременна България", "Търново кънтеше от тъпани и чалгии".

Георги Гочев

 

В линка по долуможе да прочетете и интересни коментари на интелигентни хора

Източник:http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/07/2716434_rajdaneto_na_chalgata_ot_duha_na_robstvoto/

 

[Slavi]

ЧАЛГАТА – ПРОСТО МУЗИКА ИЛИ ЕТИКЕТ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

 

Колкото и днешният свят да е глобализиран - заедно с този процес паралелно върви и един противоположен: тенденция към регионална локализация в чисто културно отношение.

 

Тази констатация я прави известният варненски и български музиковед, изследовател на различните жанрове – проф Розмари Стателова. Приблизително с тези думи започна вчерашната и кратка лекция в зала "Аула" на Икономическия университет по случай 10-та годишнина от написаната от нея книга на тема "Седемте гряха на чалгата".

 

В своето изследване тя поставя акцент върху така наречените от нея низови култури, които наблягат изключително върху развлекателния момент. Подобни течения в културата, които заемат най-ниското ниво, се срещат във всички краища на света, а чалгата си е типична за Балканите и поради това проф Стателова използва в изследването си понятието регион.

 

Този лек жанр в музиката далеч не е нов за нас, още по-малко пък от времето на промените. "Чалгията" – както тя я нарича, датира още от средата на XIX в като произлизаща изключително от средите на тогавашната градска култура. Първите автентични чалги са били вокално-инструментални състави, в които задължително са участвали представители на циганския етнос. Още тогава тази музика е била обект на критика от страна на интелигенцията като жанр на простолюдието, който със своя ориентализъм руши ценностните устои на обществото.

 

Същността на тази музика не е много по-различна днес, въпреки, че е до голяма степен "облагородена" със съвременните аспекти на комерсиализма чрез масовото й налагане в медиите, Това - чисто технически не е било възможно да се случва по онова време. Един от греховете на чалгата, върху който проф Стателова се спира, е не толкова нейното съществуване, колкото опитът й да заема места извън отреденото й. Става дума предимно за възникването на неправилното понятие поп-фолк. То практически прави една своеобразна подмяна на автентичната българска народна музика с чалга, заради брутално наложената погрешна терминология.

 

Музиковедът уточнява, че традиционният фолклор е изключително продукт на селската култура и няма единно авторство, докато чалгата от самото й възникване от преди повече от 150 г си е градска музика с авторски текстове, а ориенталското й музициране и ритмика няма нищо общо с народната песен. В този ред на мисли спокойно можем да заявим, че масовото налагане на чалгата води след себе си един процес на обезбългаряване, който е не по-безопасен от ниската раждаемост и бягството на младите от страната.

 

Един друг аспект, който се подлага на критика в тази книга, е свръх комерсиализацията на стила, която води до масово налагане на поведение и отношения между хората, чрез задаване на модели за подражание. Именно това изважда този жанр от рамките на музикалните стилове, като практически го превръща в цялостно културно явление, което задава тона на поведение в почти цялото житие и битие на съвременния млад човек. В крайна сметка вулгаризмът в някои чалга текстове, заедно с комерсиализацията на отношенията между мъжа и жената, както и подмяната на традиционния ни фолклор водят след себе си застрашителен ценностен упадък, който поставя под въпрос целостта на обществото.

 

Респективно и на неговата най-малка единица – семейството.

 

Александър Георгиев Атанасов - Варна

 

коментари:

8. Потребител: Истина Дата: 2013-12-02 15:12:39

Чалгата е явление,което олицетворява моралното и духовното падение на българския народ! А това падение не е случайно! То се предизвиква от външни и вътрешни,враждебни на България сили! Ефектът е най-мощен върху младите поколения. Децата още от дентските градини биват облъчвани с тази деструктивна музика.Родителите не знаят как да реагират,защото са объркани и не могат да разберат,че това е опасно за техните деца! Те вярват на насадените от медиите им теории,че това е модерно.

Чалгата трябва да се забрани! Ако това не е се направи,България няма да съществува до 20 години!

Знам,че доста папагали сега ще започнат да леят помия върху моят коментар,но аз призовавам хората които все още имат качеството да мислят,да вникнат дълбоко в думите ми и да се борят срещу изяждащите народностното самосъзнание болести като чалгата върху съзнанието на българския народ! Защото чалгата е болест върху народа!

 

 

 

Униженията са големи.

Да се освободим от чалгата!

 

Подкрепете каузата на „Площад Славейков”. Потърсете стикерите „Зона, свободна от чалга”

 

Кичът и чалгата често са синоними, но чалгата е свръхагресивна форма на кича, която не се спира пред нищо, за да завладее вниманието. Затова – по-малко телевизия, повече книги! Не че и сред книгите няма чалга, но поне сред класиката човек може да се почувства на сигурно място. Докато телевизията е водещият канал за пропаганда на чалгата.

 

Чалгата е синоним на лош вкус. Тя се стреми да задоволи ниски инстинкти и първични изживявания – независимо дали говорим за музика или политика. Така както чалга певицата излъчва обещание за секс, така чалга политикът обещава да превърне България в Швейцария на Балканите, но с газов хъб и атомни електроцентрали: така и двамата с лъжа ти измъкват парите. Едните си купуват „зрители” в YouTube, другите си купуват гласоподаватели на избори. И двамата са фалшиви герои.

 

Някои опонират с твърдението, че чалгата не прави нищо лошо, че лошият вкус не е престъпление. Но всъщност е точно това, защото чалга пропаганда се лее както от трибуната на парламента, така и от ефира на най-гледаните телевизии.

 

Други се опитват да я оправдаят като едва ли не изконен белег на българщината с въпроса: какво искате да си пуснем вечер в кръчмата с ракийката – „Малка нощна музика” на Моцарт ли? Най-добре си пуснете български фолклор. Чалгата, за разлика от него, трудно може да бъде белег на българщината – в нея има твърде много турбо сръбщина, турщина, гърщина и арабщина.

 

Чалгата продава илюзии. Представя се за едно, а продава друго. Тя развращава – започва със силикон върху музикалното ни наследство, продължава с пластмасови вишни и надстройки в архитектурното наследство и стига до итонг върху историческото наследство.

 

Чалга е когато една певица приканва за секс, а пеенето е само повод. Чалга е, когато един скулптор предизвиква обществения интерес не толкова с камък и бронз, колкото със светодиоди, фотоклетки и прочие електроника. Чалга е, когато един историк с претенции за научност говори за вампири и чудодейни мощи. Чалга е, когато един министър унищожава исторически артефакти с обяснението, че малко бутафория ще допринесе много за туризма. Чалга е, когато телевизионни шоумени правят халтура на драматичната сцена и я наричат театър. Чалга е, когато псевдоелитът участва в игри със знанието, че ще се наложи да разкрие някои от най-долните страни на човешката природа. Особено голяма чалга е, когато най-големите телевизии предоставят най-гледаното си време за облъчване с чалга. Чалга е, когато един политик ви обещае 1000 лв. минимална заплата или нещо още по-невъзможно. Чалга е, когато бивши агенти на ДС, отдали най-добрите си години на борбата срещу демокрацията и свободата, днес ни учат на демокрация и свобода.

 

Чалгата има навсякъде, но има и Зони, свободни от чалга – от всички нас зависи те да стават все повече!

 

източник: http://www.ploshtadslaveikov.com/da-se-osv...im-ot-chalgata/

[Slavi]

Новите дрехи на чалгата

 

 

Субкултурата се превръща в обща интонационна среда със съдействието на фейсбук кибиците

Анита Димитрова

 

снимка: YouTube

Гери Никол. Има и глас, и хубост. Жалко за начина, по който ги използва.

В навечерието на коледно-новогодишните празници тръпна при мисълта какви още изненади може да ни поднесе родната интонационна среда. То е ясно, че не може само Виенската филхармония и рокли с гол гръб, но последните седмици бяха богати на "шедьоври", пред чиято художествена стойност и министерската експертиза на Вежди Рашидов и екип изглежда като стожер на високата култура. Става дума за две песни, триумфално обиколили тонколоните дори на тези, които старателно избягват безбройните тв честоти на "Планета" (вече се отказвам да ги броя) и "Шоуто на Слави".

 

Зад по-малко шокиращата Isthislove - добила популярност в социалните мрежи и разговорите на маса като "Издислав", по отдавна изтърканата шега с едноименния хит на Дейвид Ковърдейл и "Уайтснейк" - стои самият инж. Митко Димитров от Димитровград, продуцентът гуру на цял един жанр, който по инерция или поради високомерие смятаме за низш, периферен или отживял, а той се е просмукал необратимо в цялото ни битие. Продуцираната от "Пайнер" балада бе изпята на несръчен английски език от Фики, син на друг известен фолкмузикант - Тони Стораро, и предизвика деветбалов естетически бунт,

какъвто и Джордано не е успявал. Но какво пък толкова, чалга бастионът в югоизточна България е родил и много по-вулгарни и дразнещи творения от кавъра по турска мелодия, изнасилващ езика на Шекспир.

 

Технически погледнато, "Издислав" е даже нежна любовна лирика в сравнение с другия хит на седмицата, а именно "Готина и луда". Не, нищо не ви говори заглавието, знам - под това семпло име се крие нашумялото "Яката дупара" - толкова пошло и бездарно парче, че чак ме е срам да допринасям за вайръл разпространението му. "Яката дупара" е явление, което само привидно изглежда ново, но всъщност то процъфтява от 2-3, а може би и 4-5 години благодарение на габровеца Криско. (Не знам дали да се радваме, или да окайваме иронията, че само една буква отличава това оправно момче от габровеца Кристо.) С творческата мощ на един Фарел Уилямс той едновременно пише, продуцира и изпълнява песни - вярно, една част от семплите и мелодиите му са крадени, но това кога е било проблем за българския гений? "Заемките" без плащане на авторски права са сила и на автентичната чалга, която копира от сръбски, гръцки, турски и други ориенталски образци, а съвсем не е забравено времето, когато ФСБ изпълняваха с български текст песен на Le Orme, "Сигнал" адаптираха Free Me на "Юрая Хийп", а Мими Иванова издевателстваше над "Лодка в реката" на "Стикс". Така де, надали соцът е бил най-силен в заплащането на авторски права с преводни рубли, но лошите навици си останаха. Да се върнем на Криско. Преди две-три години той нашумя с "Видимо доволни" - дует с певицата Мария Илиева, която дотогава се препитаваше с видимо по-изискани парчета. Словосъчетанието "яката дупара" се роди именно в този исторически момент, но то остана незабелязано на фона на бисери като "пУкажи на тия хора как сА бараш, как сА мяташ"... СЕМ се сезира за парчето - както обикновено, след дъжд качулка - но това не попречи, а даже му помогна да натрупа милиони кликове в YouTube - днешния най-важен мерител на успех и популярност.

 

С "Видимо доволни" греховете на Мария Илиева в

популяризиране на кряскащата крисковщина не приключиха - съвсем по същото време тя бе в журито на X-Factor, което даде зелена светлина на 15-годишната (тогава) Гери Никол да пее за кучки и гъзове. Нека не се разбираме погрешно, не става дума за пуританизъм и криворазбран морал - и "Ъпсурт" пеят цинизми, и "Хиподил" са забранявани от Министерството на културата. Когато една творба включва ирония и самоирония, авторска инвенция, елемент на автентично вдъхновение, няколко мръсни думи не й вредят особено. Но когато нещо е създадено от напъпваща пубертетка само с намерението да покаже колко е разкрепостена и колко мръсни думи знае, имитирайки пред огледалото Ники Минаж и комиксовата героиня Харли Куин - то трябва да остане пред огледалото в спалнята на родителите й, а не да живее публичен живот. Впрочем по темата "Гери Никол" чухме даже и Държавната агенция за защита на детето - когато тя записа първите си парчета под крилото на Криско, нямаше 18 г. и непълнолетието й повдигаше юридически, не само етични въпроси - все пак, снимането в порно на подрастващи се преследва от закона, ако и в случая порното да е софт.

 

Макар пошъл и вторичен, Криско все пак има известен талант и пазарен нюх - дуетът му с Гери Никол "Ела и си вземи" натрупа 22 милиона гледания в YouTube, стигайки до публика не само у нас и в Сърбия, но чак в Индия. На този фон "Готина и луда" копира ритъма и движенията, но

чупи шаблона и тъпомера

със "стихове" като "Яката дупара, сега ша ва запаля" "Яката дупара, кой ше я бара". (Впрочем чалга изпълнителите - голяма част от малцинства, за които българският не е матерен език, пеят на диалект, но рядко фрапират чак толкова брутално в ефира, както Криско и протежетата му.) Ако не се сещате накъде бия, насилете се да изслушате "Яката дупара" до средата, където уж негърският ритъм замирисва на балкански кючек. Чалга певиците имат само малко име, а тя има две малки имена, но естетиката им е идентична. И понеже всяко нещо у нас е всъщност нещо друго - това, което понастоящем се зове рап или хип-хоп, е чиста чалга в нови дрешки. Често почти без дрешки. И Криско съвсем не е нейният единствен пророк: мераклии за гето лайф у нас колкото щеш, а първото мелезче между рап и попфолк прозвуча още преди десетина години в дует на Азис и Устата; кичозният на еврониво конкурс "Евровизия" радостно прие в обятията си тези кросоувъри на нашето време.

Наивно мислехме, че

Азис е изолирано - макар и ярко - явление,

а то какво стана. (Ако сте любознателни, чуйте неговия дует с някоя си млада Теди Александрова, записан месец преди "Яката дупара" - не е съществено различен нито като съдържание, нито като ритмика.) Чалгата отвърна на удара и не оттам, откъдето очаквахме: не от източния пролетарски бряг на Марица, а от уест коуста на жълтите павета. И почти се почувствахме като в машина на времето: Гери Никол е оживялата внучка на Радка Пиратка - "само да те гепна, дънките ш'ти цепна", само дето вече не сме в 90-те на миналия век, когато внезапно гланцираните списания с разкекерчени каки заеха мястото на "Работническо дело" и "Земеделско знаме" по будките (тогава не бяха "ЛаФки") като знак за новопридобита свобода и разкрепостеност.

 

Сегашната версия не се разсъблича така наивно стихийно: тя е много по-перверзна и опитна, ако не рафинирана. Лошата новина е, че вече има социални мрежи - чудесен рупор за мултиплициране на простотията. Защото чалга песните и чалга вестите се тиражират и популяризират именно с подкрепата на фейсбук кибиците. И никой от нас не е невинен, защото всеки (уж ироничен и заклеймяващ лошия вкус) коментар, всяко споделяне, всеки клик им носят самочувствие, усещане за значимост. Чесането на езиците и клавиатурите е това, което ги прави важни. Разбира се, "Гангнам стайл" и "конският танц" от нея също не са образец за високо изкуство и онова, на което зрителите в цял свят "кликат" най-охотно, е дебилното, ексцентричното, безвкусното. При това вайрълите не будят интерес само с цел забава. Гледайки, одумвайки, иронизирайки, "хейтвайки" ги, аудиторията изживява своето кратко превъзходство. Нищо не може да се сравни с воайорския триумф да видиш как някой се излага здраво. Но това е само кратка илюзия за морално и интелектуално надмощие.

 

В дискотеките младежта може и да кърши снага на тия ритми "за долницата" - много важно! така е било и така ще бъде! - но предполагаемо, при употребата на компютър и други електронни устройства за общуване и въздействие върху околните трябва да се включи на работа и малко от горницата. Защото разбирането за естетика и вкус е субективно, но съществува екзистенц-минимум, който е абсолютен, и отстъплението от него изиграва много лош номер на цялостната интонационна среда, в която живеем. После да не се чудим, че имаме също чалга театър, чалга кино, чалга телевизия и чалга премиер.

 

Източник:http://www.segabg.com/article.php?id=835581

 

 

 

Чалгата е средство за затъпяване и ликвидиране на личността и превръщането й в говедо

 

Копирано от http://www.168chasa.bg/article/5944331 © www.168chasa.bg

[Slavi]

„Чалгата е педерастки момент в живота на селяндура“

 

Петър Добрев

 

Ежегодният зимен концерт на телевизия „Планета Пайнер“ този път се оказа важен не само за феновете на чалгата. Създаденото от организаторите Facebook събитие преживя грандиозна трол атака, предимно в стила на групата „KLETA MAJKA BALGARIQ”. Обект на шеги и подигравки стана не толкова самият концерт, колкото предполагаемата „чалга култура“. Над 10 хиляди противници на чалгата като жанр и в момента се надпреварват да напишат по-остроумен коментар на страницата на събитието – при вяла или почти никаква реакция от страна на организаторите или феновете на поп-фолка.

 

Настоящият текст няма намерение да коментира достойнствата или недостатъците на чалгата като музикален стил или пък да се спира на предполагаемото ѝ общонационално културно значение. Най-малкото е очевидно, че чалгата трудно подлежи на обобщения – в момента тя е видимо различна от стила и посланията си през 90-те години, да кажем. В случая ще се направи опит за обръщане на перспективата и ще бъдат анализирани обичайните анализатори – т.е. противниците на чалгата.

 

За целта ще ползваме трол атаката срещу декемврийския концерт на „Пайнер“ като емпиричен материал, като ще очертаем основните тенденции в нея. Тези обобщения, разбира се, не следва да се приписват на всички, които по една или друга причина не харесват поп-фолк. Но при все това, упражнението е полезно, защото чалгата вероятно е най-коментираният и раждащ противоречия стил в страната – дотолкова, че настоящият радетел за пазарни реформи в Софийски университет Александър Кьосев да я обяви за причина за „провала на столетния образователен проект и идеята за национална „висока“ култура“.

 

Ако чалгата е толкова могъщ проект, то тогава какъв е контрапроектът? Ето няколко отговора от проследените коментари:

 

Демофобски: „PRODAVAM 200 kila Djibri za rakia – slivi, krushi i kot imashe po dvora! Barter za kazan eli orginalna kaseta na Slavi“

 

Основната част от коментарите във Facebook събитието на „Пайнер“ са преки или косвени шеги със „селяните“. Предполага се, че почитателите на чалгата са основно хора с такъв произход и „манталитет“, които на концерта биха обменили съвети за зимнина, джибри за домашна ракия, рецепти за „гурме пача“ и т.н.

 

Тази „селяния“ имплицитно се противопоставя на градския начин на живот, доброто образование и високите технологии, чието притежание дава възможност събитието на „Пайнер“ да бъде овладяно без някаква контра-атака. В сегашната политическа обстановка тези шеги опасно резонират с общата тенденция към недемократичност и опити за изключване именно на „селяните“ и малцинствата от политическия процес. Съвсем не отдавна бяхме свидетели на градското отвращение от появата на „селяни“ и малцинства в София на контрапротестите от 2013 г., което стана причина дори да се заговори за образователен ценз и други начини тежестта на техния вот да бъде намалена. Неприязънта към „правещите туршии“ селяни (и роми) роди и конкретни политики на джентрификация в София, като „прочистването“ на Женския пазар, което пък стана водещ момент в предизборната кампания на кандидата за кмет от Реформаторския блок Вили Лилков.

 

Идеята, че чалгата е най-популярният музикален жанр в страната автоматично я обвързва с предполагаемото „селяндурско“ мнозинство, от което „модерният гражданин“ по всякакъв начин желае да се отграничи, често дори физически. Така това отграничение всъщност става задължителна част от елитистката претенция за принадлежност към градската средна класа.

 

Расистки: „As iskam da iskaza goliamoto si netarpenie ot predstoiastia koncert!

Fiki nosi turskata kultura sas sebesi i as sim mu goliam fen iskam tuk da go pozdravia!“

 

Ако обект на атака е масата с нейното „неградско“ поведение, то все пак отделни групи от тази маса са по-презряни от другите. Огромна част от шегите около концерта на „Пайнер“ са свързани с циганите, „циганията“ и турците. За това помага фактът, че много от най-популярните чалга изпълнители са роми – Азис, Софи Маринова, Сашо Роман, а други турци – Тони Стораро и синът му Фики.

 

Съответно се отправят подигравки за изцяло ромската предизборна листа на ПП „Обединени земеделци“ в Белоградчик, възмущение от участието на поп-фолк певици в предизборни концерти на ДПС, предложения за търговия с цветни метали на концерта, но най-вече възмущение към българите, почитатели на чалга звезди от малцинствата.

 

Най-обсъждана фигура в тази насока е Фикрет „Фики“ Стораро, предполагаем идол на повечето тийнейджъри почитатели на чалгата, чийто статут на звезда явно е неприемлив – главно поради „турската“ му външност и произход.

 

Покрай цигани и турци, значително по-малко място остава за бежанците, но все пак и те са включени като предполагаеми почитатели на чалгата, възприета като „ориенталско“ удоволствие. Потребителят Настрадин Ходжа пише: “извинява мен но използва google translate.аз пише от ИДИЛ, иска каже на вас че ние идваме няколкото човек на концерта да слушаме наш брат Фикрет. уредили сме пътуването да стане до декември, но трафиканти много скъпо парите, но да се надяве все пак стане и ние дойдем на концерт ние. с вас много избухнем на това концерт! бум бум“

 

„Бум-бум“ шегите изобилстват, като обикновено връзката е чалга-араби-бежанци-терористи. По този начин трол атаката срещу концерта на „Пайнер“ прави интересен принос към дебата за бежанците. Техните противници вече имат още една причина да не желаят идването им в България – това, че те биха се присъедили към армията „селяни“, които слушат чалга.

 

Хомофобски: „fiki pederas li e . Za edin preqtel pitam.“ Сенуж, ти ли се интерсувашшш???

 

Подобно на летните протести от 2013 г., когато Сергей Станишев беше редовно набеждаван за гей, така и сега хомофобските шеги се показват като доста присъщи за „активната средна класа“. Техен обект логично става Азис, който е двойно атакуван и заради ромския си произход, но и редица други хора, свързани с „Пайнер“.

 

Вече съвсем не на шега във Facebook страницата се задава и следният въпрос: „Преди малко гледахте ли хомо палката Мон Дьо който интервюираше другата хомо палка Галин (чалга певец, б.р.), а после говориха за спама в този EVENT, и конкретно как Мон Дьо нарече спамещите тук лицемери, защото те само в интернет мразели чалга, но иначе редовно ходили на чалга заведенията.“

 

Градската средна класа явно не обича „хомо палки“, особено, ако слушат чалга.

 

Сексистки. „На концерта на „Планета“ ще има стойностни момичета. Стойността им ще е между 10 и 30 лв.“

 

Макар наглед да атакуват патриархалния бит на „селяните“, както и патриархалните отношения в много от чалга клиповете, коментарите в събитието на концерта на „Пайнер“ често се плъзгат точно в сексистка посока. Шегите с външния вид на певиците са редовни, но още по-чести са намеците, че те извършват платени услуги. Много често се предполага, че тези услуги се извършват спрямо шефа на компанията Митко „Пайнера“, т.е. единственият начин на певиците да станат звезди е, ако преспят с него, с някой от колегите си мъже или с известна мутра като Коко Динев. Възможност за самостоятелна женска кариера несъпътствана от секс услуги не се вижда като реална. (Предполагаемата задължителна връзка чалга-секс услуги между другото е експлицирана и в новия филм на Камен Калев “С лице надолу”). Певиците, както впрочем и фенките на музиката, са просто „кифли“.

 

Националистически. „Тролове нещаснииии!!!!! „Как не ви е срам бе, така да потъпквате всичко българско и родно!!! Чалгата е едно от малкото неща с които е останало да се гордеем, заедно с българското сирене, кисело мляко, локума, Крисия, баба Ванга и гроздовата ракия. Загубата на тези национални богатства е стъпка към потурчването ни. ЗАСРАМЕТЕ СЕ!!!!!“

 

Типична за стила на фейсбук групата „KLETA MAJKA BALGARIQ” е закачката с патриотарщината в стил “Волен Сидеров“. Често обаче зад тази ирония стои идеята, че това не е автентичният национализъм, а всъщност има друг, градски, про-западен, европейски – който е този, зад който трябва да застанем.

 

Това отношение е видно и в трол атаката, като чалгата се обвързва с „неавтентично-националистическото“, за да се противопостави имплицитно срещу нея една „истинска“ модерна българщина, лишена от „ориенталщина“. Често подобни тези са самовиктимизиращ отглас на западния потрес от чалгата, издържан в най-добрите традиции на „балканизма“ (описан от Мария Тодорова ). (7)

 

Така например проф. Клаус Рот, етнолог от университета в Мюнхен, пише, че чалгата е отговорна за корупцията в България: „Става дума за мрежи, които се подкрепят взаимно, дори в икономиката и политиката. Тук не важи толкова принципът на възнаграждение според възможностите на дадена личност, който е водещ в западните общества например. С други думи: чалга-културата спомага за развитието на отношения, които често се определят като корупционни.“

 

Д-р Катерина Гел от същия университет е още по-смела в оценките си за чалгата: „В България тя е секси, на Запад я смятат за евтина, грозна и смешна(…). Това се дължи на ужаса, появил се в момента, в който Европа стана конкретна, когато България видя колко много я дели от нея, колко малко тази Европа я разбира и я понася. Разбира се, в такъв момент е нормално човек да се затвори в собственото, да търси това, което му е познато, и да се хване за него като удавник за сламка.“

 

Причина за корупцията, признак на „отдалечеността ни от Европа“, чалгата между другото е и „съвременният комунизъм“, поне според джазмена Васил Спасов (8). Логично дясната софийска средна класа да не може да понесе дори акорд от нея.

 

….

 

Както вече споменахме, този текст не се занимава с това какво Е чалгата. Дори тя да е сериозен обществен проблем, това, което се оформя като неин организиран отговор изглежда не по-малко плашещо и проблематично.

 

 

 

Източник: http://dversia.net/726/chalgata-e-pederastki-moment/

 

Жулиен Николов · Мениджър Поетични Ресурси at ПЛАНИНАТА ПАРНАС

Аз съм прекарал достатъчно време по чалга форуми, за да знам, че, за съжаление, и сред феновете на тази музика се среща предостатъчно хомофобия, сексизъм, и най-вече, расизъм и елитистки претенции. Като по-малък предполагах, че тази общност би трябвало да е сред най-демократичните, заради наличието на много изпълнители и още повече фенове "от малцинствата". Както обаче гласи култовата фраза - "Да, ама не!"

[Slavi]

Супергероят на чалгата ли ще поправи несправедливостите в държавата?

 

Александър Симов / http://pogled.info/avtorski/Aleksandar-Sim...arzhavata.75950

 

Колективното опростачване на нацията в последните 26 години вече ражда своите отровни плодове. Те може и да сияят с телевизионна сладост и дългокраки балерини, но разяждат отвътре малкото останал здрав разум на обществото ни. Чалгата, подобно на тумор, който не се спира от никаква химиотерапия, отдавна пусна пипала в политиката и я сведе до нивото на махленско шоу, до кръчмарски разговор с псевдоекзистенциална патетика, до актуален хит на едрогърда брюнетка, минала през творческите лаборатории на "Пайнер" и през масите на десетки пластични хирурзи. Днес битката вече изглежда окончателно загубена, след като стана ясно, че Законодателят на чалгата, нейната дълга метафора, певецът на мутрите Слави Трифонов е решил да влиза в политиката. Маските паднаха, а лъжите си проличаха, след като Конституционният съд поряза и спря три от въпросите на прословутия референдум на шоумена. В патетична телевизионна проповед Трифонов изсъска: "Мисля, че КС и разни други субекти, доста сериозно ме тикат към нещо, което се двоумя. Но те са се засилили. Когато някой си го проси, обикновено си го получава".

 

От една година насам слушаме как идеята за референдума била чисто гражданска, нямала политически смисъл, инициативата искала да поправи част от недъзите на демокрацията. Всичко това се оказа лъжа. Няма да се учудя, дори ако част от въпросите умишлено са направени противоконстуционни, за да има Слави грандиозен повод за влизане в политиката. Супергероят на чалгата идва да поправи всички несправедливости! Звездата на кючека ще установи окончателната справедливост по нашите географски ширини!

 

Това обаче също е лъжа. Дългия щял да влиза в политиката.

 

Моля?!

 

Че кога точно Слави е излизал от нея?

 

Хората не са задължени да помнят всичко, но паметта е основно средство за съпротива срещу телевизионни чудовища. Нима Слави вече не влезе в политиката в онези блажени години, когато с Бойко Борисов бяха първи приятели, а разговорите им приличаха на забранена приказка от "1001 нощ"? Нима Слави не влезе в политиката през 2011 година, когато целият му екип, воглаве със сценаристите, направиха един доста нелеп и смешен опит да подкрепят Меглена Кунева за президент, опит, който катастрофира не само заради нарцисизма на кандидатката им, но и заради медийната бълвоч, в която превърнаха нейната кампания. От години насам "Шоуто на Слави" прави отчаяни опити да използва ефира за структуриране на определени обществени нагласи, но, видите ли, водещият на това предаване бил политически девственик. Много е важно човек да има съпротивителни сили срещу постоянната подмяна, която се извършва пред очите ни.

 

Слави Трифонов от години насам прави опити да кешира своя медиен капитал. Всяка вечер, в продължение на много време, зрителите бяха облъчвани от този бг-Кашпировски, отново и отново им бяха наливани някакви патетични заклинания и опорни точки. То заради това в последните пет години предаването просто не става за гледане. Постепенно то бе превърнато в някаква черна крепост за проповеди, за заканително клатене на глава, за пробутването на свръхсъмнителни послания. Никой друг персонаж в България не е имал такъв комфорт да развива собствените си видения и да се изживява като телевизионен месия, който има отговор на всички въпроси. Навсякъде по света шоумените правят политически коментари, но само една миниатюрна част от тях решават, че щом могат да разкажат правилно виц, значи стават за управлението. Но тук в България, отдавна е ясно, всеки шофьор на такси има универсална рецепта за справяне с кризата, така че защо и една чалга-звезда да не опита? Трифонов обаче няма оправданието на непознаването на правилата. Още откакто инициативата му за референдум започна да се върти, много хора предупреждаваха, че поне три от въпросите са в пряко противоречие с конституцията. Самият аз също нямам голямо доверие на съд, където съдия е Филип Димитров, овековечил се в българската история със своите инициали Ф.Д, наричан още Фил Кенеди, но тук не опира до личностите, а до телевизионната фантазия, че основният закон на страната е нещо като сценарий на шоу, който може да бъде извъртан както си искаш. Именно в тази конституция има описани механизмите по нейната промяна и референдумът не е един от тях. Ясно е, че телевизионният популизъм вече е внушил поне на 700 хиляди граждани, че това не е така, но както казах - колективното опростачване на нацията вече дава своите отровни плодове.

 

Допитването до хората не може да се превръща в инструмент на най-долнопробния популизъм и играчка на едно свръхего. А политическите маневри на Слави целяха точно това - превръщането на референдума в начин не за промяна, а за трупане на точки, за паразитно впиване във възможността за бъдещо политическо действие. Нито един от въпросите, с които ще се сблъска наесен избирателят, не вървят срещу налудничавата икономическа и политическа система у нас. Това са повърхности въпроси, безцелни и безумно нестратегически. Което говори за едно - че те целят да налеят адреналин на ново политическо инженерство, а не да променят страната.

 

Перките на Слави със сигурност са се надули и след онова дошло неясно откъде проучване, което го короняса като най-популярната обществена фигура в България и заради това смятам, че сценарият за влизане в политиката е начертан далеч преди решението на КС. Просто онова задкулисие, което най-много обича да говори срещу задкулисието, вече е намерило своя нов герой, поредният чудотворец, който обещава лек за българските беди и неволи, а най-накрая ще се окаже, че е просто една телевизионна цаца, въобразила си, че е акула.

 

Въпрос на време е всички, които са се подвели по акъла на Дългия, с кървави сълзи да съжаляват за своя избор. Това не е пророчество, не е проклятие, а просто неизбежно събитие. Човек, който е изкарал живота си в съскане, няма как да роди позитивно бъдеще. Слави Трифонов е телевизионен рекетьор, а пренасянето му в друга сфера ще е фиаско с много спецефекти.

 

Да не кажете след това, че не съм ви предупредил?

 

В цялата телевизионно-политическа драматургия на Дългия има един много сюрреалистичен аспект. "Умните, красивите и богатите" са го набелязали за свой враг, като, разбира се, удобно пропускат любовните сценки между Радан и Слави, които ни бяха демонстрирани в течение на година. Виртуалните сноби обаче не могат да живеят без ясен враг, защото без враг грантовете стават по-малки, а това води до социализъм, тоест до необходимостта да работят. И заради това сега хора, които преглъщаха като кол-гърл исторически компромис след исторически компромис, сега са решили да влагат цялата страст на безсмислените си животи в пържене на телевизионния шоумен и упражнения по по-язвителни коментари. Това е шизофрения от висш порядък.

 

Защото Слави Трифонов е естественото продължение на умните и красивите. Той е техен продукт, защото именно от времената на техния летен протест стана ясно, че една миниатюрна група може да наложи собствените си депресивни фобии като дневен ред. Стига, разбира се, всички медии вдъхновено да ги обрисуват като някакви ходещи светци, като някакви себеотдадени политически монаси, пренебрегвайки факта, че пред камерите им минават самодоволни сноби, които дори за един ден в своя живот не са изпитвали материално затруднение и считат бедността за проблем единствено за тези, които са толкова тъпи и нещастни, че даже нямат пари. Слави Трифонов е това, което умните и красивите искат да бъдат, но ги е страх да си признаят.

 

На този фон единствено е тъжно за България, страната, която удавиха в чалга, в простотия, страната, която можеше да има хубаво бъдеще, но избра телевизионната митология. Тряба да вярваме обаче, че съпротива срещу всичко това ще има.

 

Месиите и те са хора и те могат да бъдат наритани яко на избори, нали?

 

 

 

Чалгата, наречена "да бъдеш себе си"

Антония Антонова

 

На планетата Земя едва ли съществува по-кичозен и чалгарски призив от "бъди себе си". Житейското мото на стотици хиляди млади българи от Горно Нанадолнище.

 

Под път и над път хора без никакви отличителни качества упорито настояват да останат "такива, каквито са" и оправдават непрекъснатата си и безгранична посредственост с този лишен от естествена логика лъжевъзвишен стремеж.

 

В разгара на новия риалити сезон, в който всички телевизии бълват "звездно" съдържание на кило, ставаме свидетели на един отдавна познат феномен - известни и неизвестни, но еднакво прости хора, си говорят "пряко в очите", казват си нещата "такива, каквито са", "прями и директни" са и най-вече са СЕБЕ СИ в национален ефир.

 

Разбира се, всички тези завидни и особено ценни достойнства проличават най-вече в разгара на див селски скандал, по време на който някой псува на майка и крещи на друг "Ела си ми го кажи директно, БЕЕЕ!"

 

Едва ли в последните 10 години се е родило интервю с поп-фолк певица, в което да не се споменава как единствена и абсолютна ценност в тоя живот в въпросното себеотстояване.

 

Обикновено то идва на дневен ред след въпрос от рода на: "Кажи сега защо се сбихте с бившата жена на мъжа ти в "Биад?" под формата на отговор като: "Защото съм истинска, защото съм себе си..." Моля?

 

Да се чифтосваме по улиците, да изпускаме шумно газове, докато се храним, да се бием за територия и да ходим чисто голи също е естествено. Хайде. Къде сте? Не ви чуваааам!

 

Милиони години еволюция отиват по дяволите в мига, в който човек, прочел две книги, едната от които на Наталия Кобилкина, а другата - "50 нюанса сиво" (можем да ги броим за една), реши да проповядва единственото, на което е способен - простотията си, облечена във фалшив бунт срещу лъжата, лицемерието и фалша.

 

Неслучайно у нас много често ще чуеш някой, попътувал малко на гурбет по Европата да твърди колко са "лицемерни" англичаните или пък германците.

 

Ами не, Ганьо, това се нарича култура. Култура на поведение. Нарича се възпитание и обноски. Хората са просто любезни, ама как да разбереш...

 

В един момент се оказа, че липсата на всякаква обща култура, елементарно възпитание, нормален по обем речников запас и умение за самоконтрол са все хубави неща, просто защото са естествени и показват истинската същност на човека.

 

Крещиш публично и псуваш на майка по-възрастни хора от теб? Какво от това, нали си себе си. Не знаеш коя е столицата на Белгия? Няма значение, защото си естествен. Тъп и ненужен си, но си си ти. Велико! Браво!

 

Не всеки умее да се променя. Промяната изисква воля, самодисциплина, компромис и все пак някакъв акъл, за да осъзнаеш, че такава е нужна, че без промяна няма прогрес. Винаги, навсякъде и за всичко. Докато едни хора се учат и променят цял живот, ние тука сме себе си и всичко е точно.

 

Да, понякога единственото, което можеш да направиш в този живот, е просто да си такъв, какъвто си. То не изисква никакви усилия, освен чат-пат да го напомняш на околните с осанката и тона на човек, неутрализирал джихадист в ефир. Страшна гордост. Скрийте се.

 

http://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne..._badesh_sebe_si

[Slavi]

За буквите, чалгата и цивилизационния избор

Валентин Хаджийски

Посред възмущението по българските медии и социални мрежи от абитуриентските тоалети и балове няма как да забравиш и за миг, че чалгата е централен „локус“ на цивилизационния ни проблем. Не „Изтокът срещу Запада“ (спекулирането с този въпрос от антизападнически позиции е класически пример за вестникарска чалга), не дори „градът срещу селото“, а именно

 

„чалгата срещу цивилизоваността“.

 

„Чалгата“, разбира се, е всеобхватен социокултурен феномен от последните вече близо две десетилетия, обхващащ и политиката, но тясното разглеждане на термина като нов жанр на масовата култура дава достатъчно материал за общовалидни разсъждения. Евгений Дайнов навремето основателно посочи по друг повод, че

 

проблемът ни не е просто наличието на културна долница, което е неизбежно, а липсата на горница.

 

Чалгизацията на България за мене е цивилизационен колапс, доколкото не е уравновесена с мощна висока култура – или докато самата чалга някак си не се дечалгизира отвътре. Дотогава чалгизацията ще е белег на нецивилизованост, немодерност, безхаберие, безбожие, порок, гузност, бедност, безнадеждност. Чалгата е език на консумеризма от най-долна проба, несвободата, унижението на жената, домашното насилие, битовия цинизъм и правния нихилизъм. Чалга културата е и интелектуално безкритичното, едномерно-позитивистично, ирационално, аморалистично възприемане на света, конкретен израз на което беше и популярността на Бойко Борисов.

 

За мене основният закон на социологията на чалгата е, че тя е

 

комерсиален жанр, продуциран от мутри и предназначен за лумпени.

 

Чалгизирането на българската култура в 90-те години, пускането на воля – и на стероиди – на долницата при разрушаването на дотогавашната културна горница и невъзникването на нова – бе дирижиран от медийните босове процес, но най-вече бе обективно следствие на мутризацията на икономиката и политиката и на лумпенизирането на големи маси бивши социалистически труженици.

 

Чалгата следователно има солидни основания да живее и печели предвид влиянието на мутрите и многочислеността на лумпените. Последните са хората, изтръгнати от корен, захвърлени в големия град на прехода, лишени от стабилен поминък и самоуважение, респективно от добър вкус. „Когато страда достойнството, страда и вкусът.“ Краят на чалгата, значи, ще дойде естествено с възникването на многочислена образована средна класа, която във всички развити страни поддържа и високата култура, а също и с края на мутрите като присъствие в политическата и медийна власт.

 

Сред българската интелигенция няма единство във вижданията за произхода и значението на чалгата. Един познат емигрант, добър музикант, е горд с ултралибералните си възгледи и смята, че като културна реалност чалгата и в музиката, и в политиката – като гласуването за ГЕРБ, и в попупрофесионалната историография – като у последователите на Ганчо Ценов – е естетически „неподсъдна“, долкото има хора, които я харесват. Никой не те кара насила да я слушаш – слушай си там, примерно, Стравински и Равел, ако щеш – и Шьонберг и Щокхаузен, и остави хората да се радват на Азис и Ивана.

 

Един форумно познат политик, компетентен икономист, при това историк по образование, поддържа, че

 

чалгата е „истинската българска народна (фолк) култура“,

 

която трябва да се развива свободно, дори да се спонсорира от държавата. И то не само българската, но и „балканската народна култура“, защото „всички балканци сме едно“ – с древни „автохтонни балкански“ гени, а сегашните „разпокъсани балкански нацийки“ са скорошен продукт на „козните на великите сили“.

 

Този възглед куриозно, макар в обърната форма, напомня тезата на проф. Розмари Стателова, автор на най-задълбочения известен ми засега естетически анализ по темата („Седемте гряха на чалгата“, 2005), че „интонационно, чрез своя отказ от европейската музикална система (например от ладовете мажор и минор), както и с доминирането на ромски изпълнители, чалгата е... отстъпление от национализма. Тя ни връща към културна принадлежност, считана за отмряла за българите европейци.“

 

Но понеже музикалните вкусове не се предават по генетичен („кръвен“) път, рационалното обяснение на вкусовете на този политик според мене е, че като дете е слушал у дома си доста „сръбско“, „македонско“ и „гръцко“. И разбира се, до сгромолясването си през февруари 2013 г. и герберският режим беше за него „изконно народен“.

 

Общобалканският характер на чалгата се приема и от тези, които смятат, че тя е просто заемка от „попфолк“ културите на съседните народи. Разпространен е и възгледът, че чалгата е вид гето контракултура – като афроамериканския хип-хоп, с еротиката, нецензурната лексика и мачизма си.

 

Втората част на коментара е посветена на критиката на тези и други възгледи и на съпоставяне на българската чалга с някои съседни балкански образци и особено – с афроамериканската музика. За мене и много връстници, израсли в големи градове с радиото и грамофона, последната – с нейните британски издънки – е в голяма степен истинската интонационна среда, в която сме израсли, те са нашата „музикална родина“ – ако не смятаме българската естрада до средата на 70-те години и „образователната“ музика за малцината, в чиито семейства тя е била на почит.

 

Предварително ще отбележа, че според мене чалгата не е „фолк“ в никое от познатите ни значения на тази дума – традиционна народна култура или пък творчество на съвременни непрофесионалисти. Тя е комерсиална, професионална поп музика, с фокус видео и аудиоефектите, често професионално изпълнени по западен образец, за сметка на музиката сама по себе си. Чалгата не е селски, а градски клубен жанр, и не е инструментален, а вокален. По музикалния си характер и етоса си чалгата няма общо нито с българската, нито с други автентични балкански фолклорни традиции, в т.ч. и циганските.

 

Тя е рециклирана късноосманска синкретична

 

близкоизточна или източносредиземноморска развлекателна музика на градското дъно от периода на упадъка на Османската империя.

 

Това късноосманско наследство е общо за няколко балкански народа, макар в различна степен и с различна скорост усвоено от тях в най-ново време. За всички тях то представлява съществено отклонение от дотогавашните им културни парадигми. Продължаващата му популярност близо век след края на Османската империя е мерило за балканската недовършена модернизираност.

 

„Чалгата“, разбира се, е широкообхватен социокултурен феномен от последните вече близо две десетилетия, обхващащ и политиката, но и тясното й разглеждане като сравнително нов комерсиален жанр на масовата култура дава материал за общовалидни разсъждения.

 

Музикалната чалга, продуцирана от мутри и предназначена за лумпени, има солидни основания да живее и печели, предвид голямото влияние на мутрите и многочислеността на лумпените – хората без корен, захвърлени в големия град на прехода, лишени от стабилен поминък, самоуважение и вкус.

 

Видяхме, че сред българската интелигенция няма единство относно произхода и значението на чалгата. Мнозина споделят резките ми оценки от първия абзац. За много колеги либерали обаче чалгата е естетически „неподсъдна“, долкото има хора да я харесват – слушай си там Стравински и Респиги, ако щеш – Шьонберг и Шнитке, и остави хората да се радват на Азис и Преслава. За някои дипломирани историци чалгата е истинската българска (и общобалканска) народна култура („фолк“, „попфолк“), която „носим в кръвта си“, но била репресирана доскоро, а сега трябва да се развива свободно, дори да се спонсорира от държавата. Общобалканският й характер се приема и от авторите, които смятат, че тя е просто закъснял плагиат на „попфолка“ на съседните народи: чалгата бивала „ав-турска, ав-гръцка и ав-сръбска“. Разпространено е и виждането, че чалгата е просто „циганска музика“. А също, че чалгата е „карнавална стихия“ в смисъла на руския философ Михаил Бахтин с подмяната на местата на културната „горница“ и „долница“ или че е нашенска гето контракултура – като афроамериканския хип-хоп – с еротиката, нецензурната лексика, мачизма и хомофобията. И така,

 

трябва ли чалгата да бъде толерирана (и подкрепяна) от интелигенцията и държавата?

 

Както ще видим, чалгата няма друга естетическа субстанция освен вулгарността. Най-сигурният белег на чалгата е вулгарността. Тя категорично бие по вулгарност сходните образци масова култура от Африка, Предна и Южна Азия, Латинска Америка и черна Австралия, които познавам. Не, не знам какво е вулгарност, но веднага я познавам, щом я зърна, както бил казал някой за порнографията.

 

Интелектуалците винаги са се съпротивявали на вулгарността, и в музиката: това е тяхна важна публична функция. Платон осъждаше йонийската и лидийската музика като разпуснати; църковните събори на запад и изток, включително нашите – съдейки по Презвитер Козма в Х в. и Бориловия синодик от 1211 г. – анатемосваха в пространни списъци „бесовските“ музики, танци, ритуали – особено еротичния им, оргиастичен елемент, пиянството и друг несанкциониран екстаз. Разбира се, не става и дума да иска административна забрана или църковно отлъчване на чалгата, а за рационална и хуманистична критика преди всичко на социалните условия, направили я възможна в такива мащаби.

 

Що се отнася до искането за подкрепа от държавата за чалга индустрията, колегите от Института за пазарна икономика ще кажат с основание, че при капитализма тя не може да субсидира печеливши частни предприятия, които и без това имат близко до монополно положение на пазара – това е „недопустима държавна намеса“. По-нататък, държавата не може и да помисли да субсидира културно съдържание, което учи хората да бъдат лоши граждани, да не работят, да се занимават с далавера, да не плащат данъци, да не създават семейства, да не раждат и възпитават деца, да се отдават на платен промискуозен секс, да не спазват правилника за движение и обществения ред и т.н.

 

Тъкмо обратното, на чалга продуцентите, издателите, звездите, съдържателите на клубове и др. под. търговци държавата трябва да налага данък „порок“, постъпленията от който да използва за естетическо възпитание и в частност за субсидиране на високата култура. Разбира се, данък „порок“ трябва да има и за хазарта, и за всички форми на порнографията и каквито там има други секс индустрии. В това отношение съм напълно съгласен с най-големите консерватори, дори с Путин и Глазев.

 

Чалгата не е „фолк“

 

в никое от познатите значения на тази дума – традиционна анонимна народна култура или творчество на съвременни непрофесионалисти (поети с китара, инди музиканти). Тя всъщност е комерсиална, професионална поп музика, с фокус на видео и аудиоефектите, често професионално изпълнени по западен образец, за сметка на музиката сама по себе си. Тя е градски (а не селски), клубен (а не сватбарски) и телевизионен жанр и преди всичко вокален (а не преди всичко инструментален – като сватбарската музика от 80-те години).

 

По музикалния си характер и етос чалгата няма общо нито с българската, нито с другите автентични балкански фолклорни традиции, в т.ч. циганските. Поради това чалгата обективно отчуждава слушателя от българската култура и изпълнява денационализираща функция: проф. Розмари Стателова, автор на най-задълбочения известен ми естетически анализ по въпроса („Седемте гряха на чалгата“, 2005), отбелязва, че „интонационно, чрез своя отказ от европейската музикална система (например от ладовете мажор и минор), както и с доминирането на ромски изпълнители, чалгата е... отстъпление от национализма [българския – б.м.]. Тя ни връща към културна принадлежност, считана за отмряла за българите европейци“. Разбира се, теорията на конспирацията, че чалгата е идеологическа диверсия на коварния Запад, сама също спада към жанра на журналистическата чалга.

 

Естетически чалгата е рециклирана

 

късноосманска синкретична източносредиземноморска развлекателна музика на градското дъно,

 

кръчмарски жанр от времето на упадъка на Османската империя. Това късноосманско наследство е общо за няколко балкански народа, в различна степен усвоено в най-ново време. Но за всички то е отклонение от дотогавашните им местни културни образци. Продължаващата му популярност цял век след края на Османската империя е мерило за недовършената им модернизация; географията на разпространението на чалгата чертае границите на постосманска Европа. Чалгата има известна екзотична привлекателност за непретенциозния западен турист на Балканите, но не може да пробие извън родния си постосмански ареал.

 

Чалгата е естетически всеядна – естествено, във времето на сателита, айтюнс и Ютюб. Към късноосманския субстрат се добавят разнородни влияния от западната поп музика до Боливуд, в нея откриваме навеи от древния близкоизточен гностицизъм: удоволствието е само по себе си порочно, сексът е отношение на господство и наказание, порядъчният живот е от лукаваго.

 

Османският характер на чалгата е причината за нейната коренна чуждост спрямо традиционния български селски фолклор – това са различни вселени. Българите като цяло, за добро или зло, никога не усвоили що-годе пълноценно османската култура: дори езиковите ни заемки са често превратно възприети: българите наричат „сарма“ (кълцанка) това, което турците и другите постосмански народи наричат „долма“ (витка) – много други такива примери изплуват, колчем се съберат балканци от разни страни.

 

Българската традиционна народна музика запази древни черти

 

заради изолацията на българското (планинско) село по време на османското – изолация от града, от света, от модерността и от османското и друго външно влияние. Затова за образования западняк българският традиционен фолклор е жива археология и полева антропология, древността му придава без преувеличение „космическо” измерение – може да озвучи и възкресението на Христа в канадския филм „Исус в Монреал“, и подвига на спартанците на Термопили във филма „300“, и драмата на войната в Афганистан в документалния филм „Рестрепо“. Още в манифеста на модернизма преди един век балетът „Пролетно тайнство” на Стравински, с костюми и сценография на Бакст и Пикасо, предизвикал бунт при премиерата си с трупата на Дягилев в Париж главно с „варварската“ хореография на Нижински, има толкова български мотиви, каквито намираме по същото време и у Барток.

 

Но традиционният фолклор – отпреди полковата духова музика и радиото – отдавна е в музея: с колективизацията и урбанизацията настана краят на традиционното село. Първите артисти в ансамбъл „Филип Кутев“ били натурални селяни, утвърдени вече изпълнители на традиционен фолклор или учили се от такива. Днешните – градски професионалисти, възпитаници на музикални училища – учат фолклора като нов език. „Обработеният“ в духа на „Пролетно тайнство“ от професионални композитори модернисти български фолклор е фактически един нов професионален театрален жанр – с музиката на самия Кутев – често не обработка, а авторска музика по народни мотиви с хореографията на М. Дикова, костюмите на Н. Тузсузова. Това е един нов стилизиран театър Кабуки, който се докосва до автентичния фолклор само „по ръбовете“. Разбира се, реалното българско кооперативно село се отнасяше и към Кутевския „фолк“, и към движението за „автентичен фолклор“ като към музейни експонати – и развиваше свои живи алтернативи за музикална забава.

 

Реалният „фолк“ на късното кооперативно село бяха сватбарските оркестри

 

за услада на замогналите се селяни кооператори с лично стопанство. Стигнала апогея на популярността си в 80-те години, музиката им, в основата си – традиционната циганска селска духова музика – бе силно повлияна от радиото, телевизора, киното, звукозаписа, от джаза, рока и поп музиката, „сръбското“, „гръцкото“, „турското“ и боливудските филми и се свиреше агресивно, с модерни западни инструменти и електрическо усилване. Ликвидацията на ТКЗС и изчезването на класата на замогналия се селянин кооператор погребаха голямата ера на сватбарския оркестър, когато хиляди хора се стичаха от стотици километри да чуят Ибряма, а сватбарите се прославяха през девет села в десето. Събирането на стотици хиляди изтръгнати от корена си хора в големите градове, загубата на поминъка, самоуважението и вкуса им, шокът им от мутризацията на живота и усилията им да живеят с нея доведе до взрива на чалгата.

 

Поради архаичността и далечността на опита си от света на модерното, ценностната си амбивалентност и „неконвертируемост“ (нещо ясно на всеки, занимавал се с автентични текстове на народни песни) българският традиционен фолклор не е и не може да бъде модерен език, изразяващ субективността на съвременния човек, не може да предложи и „платформа“ за одомашняване на чужди модерни съдържания. Може, разбира се, елементите му да се интегрират върху заета модерна платформа, както става успешно в българската музика на голямото поколение класици (особено органично у европееца Владигеров) и съвременната ни класическа и „световна“ музика.

 

Преекспонирането на „традиционните“ фолклорни ценности

 

в модерното общество, извън историческия им контекст, обаче е силно проблематично. Челите история на естетиката знаят, че „фолклорът“ е изобретение на романтиците от XIX в., идеализирали средновековното село като противоотрова срещу злото на съвременния им капиталистически град, много бързо взето на въоръжение от разните „почвенически“ реакционни, империалистически политически движения – и превърнало се в едно от най-ефективните оръжия на реакционните режими за масово баламосване. Пресен пример: манията по „вишиванки“-те (ризите с шевици) в Украйна, чалга историята, чалга лингвистиката и расистката русофобия вървят за ръка с цивилизационния колапс и военните престъпления на киевския режим.

 

И в България каузата на цивилизоваността не печели от прекаленото акцентиране на „фолклора“. Увлечението по „хоротеки“ например се ласкае, че е съпротива срещу враждебния глобализъм, израз на „патриотизъм“, връщане към корените, както проповядваше и Путин във Валдайския клуб. Но у нас то е лицемерно – истинската интонационна среда на младите българи не е „фолклорната“. В голяма степен бутафорните „фолк“ танц и „народна“ носия не са етнически идентификатор за съвременния човек. Такъв идентификатор са езикът и съвременната, жива, и то предимно градска и по необходимост поне отчасти и космополитна култура.

 

Главният мотив за прекомерното ни увлечение по „фолклора“, изглежда, е срамът от увлечението ни по чалгата:

 

хоротеката е несъзнателен антидот срещу кючекотеката. Бутафорната „фолклорна“ маска, изглежда, е само blackfacе на дълбоката българска етнонационална криза, конструиране на въображаема културна „горница“ за изкупление греха на „долницата“, на чалгата. Аналогично увлечението по „чалга история“ е конструиране на въображаем свят на минало величие – компенсация за мизерията в жалкия ни реален свят. Вторият концерт на фолклорния ансамбъл „Българе“ в „Симфони Спейс“ на Бродуей в Ню Йорк преди две години бе стъписващо кичозен апотеоз на псевдофолклорната бутафорика и чалга историческата реконструкция (англ. historical reenactment).

 

Но пък, от друга страна, една „патриотична“ полза от чалгата е, че измести сръбския „попфолк“ – когато Азис събираше на стадиона 30 хиляди, Цеца Величкович докарваше „само“ до 3 хиляди. Косовски албанци водопроводчици в Ню Йорк слушат „в колите си“ и знаят наизуст на български много чалга песни и за тях България е важна страна с хубава музика. Виж, че българинът открито хареса един гримиран като Снежната царица цигански певец, който обаче „има страхотен глас“ (не е вярно) и мистериозно излъчване на костинбродски Фреди Мъркюри, според мене имаше по-скоро общо с късна нашенска реабилитация на „кючека“ (османския обичай преоблечени като жени момчета да танцуват еротично и биват пожелавани от мъже), нежели с нова толерантност към ЛГБТ. Дано греша.

 

За мене и повечето връстници, расли в големите градове с радиото, грамофона и по-новите технологии, истинската интонационна среда, в която сме израсли, нашата „музикална родина“, е, разбира се, (афро)американският блус (с британските му издънки) – е, плюс българската и друга социалистическа естрада по жизнеутвърждаващ западен образец до средата на 70-те години и „образователната“ (класическа) музика за малцината, в чиито семейства е била на почит. За мене „автентичният фолклор“ бе напълно непознат – ако не смятаме стъргането на мечкарските гъдулки (тур. кеменче, англ. Byzantine lyre), които звучаха като дрезгаво рикание на ослепени циклопи, а към кутевския фолк започнах да изпитвам интелигентски романтичен интерес едва когато в гимназията почнах да чета „книжки“. Днешните млади сигурно не знаят, че крилатата фраза на деня покажи на тия хора е взета именно от речите на мечкарите при социализма, преди него е било „покажи на господарите“ – как бабите се търкалят пияни на Бабинден, как жената чака мъжа си, как Г. Аспарухов вкарва гол.

 

„Чалга“ не е равно на „циганска музика“

 

Циганска музика е фламенкото, балетът „Любовна магия“ от Де Фая и „Джипси Кингс“, чардашът (в превод: кръчмарска (музика), „Унгарските танци“ на Брамс, руските песни от филма „Табор уходит в небо“ и Джанго. „Циганското“ приема формата на съда, в който е налято. Не е чалгата и „близкоизточна“ народна музика – анадолската и арабската народна музика са меланхолични. Турската народна музика, която чух в Ню Йорк, всъщност ужасно прилича на българската, имат и неравноделни размери, ръченица.

 

Няма толкова вулгарна популярна музика и в арабския свят, и в цяла Африка – африканската, например конгоанският сукус, макар силно сексуално сугестивна, е и лирична. Музиката на „Лейдисмит Блак Мамбазо“ от Южна Африка, бразилската самба, карибското менто и калипсо – вече също комерсиални жанрове, са с подобен сексуален, сантиментален апел към съответните техни бедни, небели, необразовани популации, но с много по-извисена духовност – порядъчност, отношение към жените, мъжете и секса – т.е. лична свобода и отговорност, отношение към труда, материалното потребление, упойващите вещества. Това се усеща не само в текста, в сценичното и извънсценично поведение на звездите, но и в самата музика. Чалгата е начин на живот, светоотношение, не само развлечение.

 

Или Неапол и Андалусия – преживели са силно арабско влияние, отразило се и в музиката им, но по съвсем различен от чалгата начин. Индийско и арабско влияние има и в рок музиката, но също по много различен начин.

 

„Сръбското“

 

По време на социализма у нас постосманският музикален идиом по политически причини имаше много по-широко разпространение в съседни Сърбия и Гърция и у нас се приемаше като „сръбско“ и „гръцко“. Смяташе се, че простаците в София „дънят“ сръбско, по морето – „гръцко“. Разбира се, кълнове на чалга имаше и в социалистическата българска естрада и те се засилваха от средата на 70-те и 80-те години.

 

И българската, и сръбската духова музика са произлезли от османската военна духова музика, чиито инструменти след Освобождението попаднали у местните цигани. И в Сърбия, и в България Дунавът носел виенски валсове и чардаши. Но у нас по-богатият, автентичен и консервативен местен фолклор, пък и самият характер на българите тогава в очите на съседите – сериозни до недодяланост, трезви, кадърни, упорити и прилежни, а оттам и характерът на нашите полкови капелмайстори – създали звучене, по-близко до средноевропейското. Мой руски приятел меломан веднага определи музиката на Дико Илиев: „Това е чардаш!“. И в Сърбия, и у нас османското, разбира се, било смятано от интелигенцията – и вестернизаторска, и славянофилска, за назадничаво, неприсъщо, наложено отвън, спирачка по пътя към прогреса. Но у нас поради изолацията на българското село и голямата част от селската маса също не познавала добре османските културни образци – кеф, агалък, салтанатлък... и кючек (т.е. масова рекреационна педерастия-педофилия). И старовремската българска порядъчност и дървенящина си казвала тежката дума. Сръбският музикален фолклор бил по-млад и неавтентичен (по въпроса вж. Иван Венедиков, „Медното гумно“), османското влияние било по-непосредствено – без силен местен субстрат да го ограничава. А и сърбите тогава били смятани от съседите си – основателно или не – за хайлази и гуляйджии със слаб ангел.

 

Социалистическата цензура у нас наложи в голяма степен изкуствено високочели „съветски“, но в забавната музика – главно италиански стандарти, и създаде изкуствен дефицит на османско. А народът се замогваше, отваряше към света благодарение на радиото, грамофона и екскурзиите на „Балкантурист” и ставаше възприемчив към него. В същото време в съседна Сърбия неприязънта към немци и италианци, по-османизираният фолклор, по-хлабавата културна цензура, съответна на „радничко-то (работническо) самоуправљање“ на предприятията, по-пазарната среда, голямата културна разнородност на многонационалната федерация с повече форми на изразяване на цигани, албанци, „мюсюлмани“ (но не и на българите) – доведе до много по-силно развитие на постосманската музика, нахлула и у нас като „сръбското“. И в наши дни българите в Ню Йорк са сред немногото, но ентусиазирани привърженици на Г. Брегович – османо-балканската клубна музика.

 

„Гръцкото“

 

„Гръцката“ музика всъщност не е гръцка: стереотипизирането на този тип постосманска източносредиземноморска кръчмарска музика като „гръцка“ е съвсем ново явление. Традиционната гръцка народна музика е, разбира се, близка с българската и другите балкански; а и голяма част от населението на днешна Гърция през османско време не било гръцко, а албанско, влашко, българско, турско и друго източно, а също „франкско“, а центровете на гръцкия живот били другаде – най-вече в Цариград и Смирна (Измир). Ребетикото (не сиртаки) е нова за Гърция ориенталска музика, свирена с ориенталски инструменти като ливанския бузук, донесена от новите азиатски преселници. Много от тях били всъщност православни турци или други източни народи, преселени от останалите в Турция земи към днешна Гърция след Първата световна война. Това е типична музика на градското дъно на Солун, Атина и Пирея, на новодошли бедни имигранти, неговорещи добре или никак гръцки, отритнати от гръцкото общество, живеещи в света на криминалитета и наркотиците.

 

М. Теодоракис в 50-те и 60-те години я хармонизира и очисти от наркоманските (афион и хашиш)‌ текстове. Голямата и влиятелна гръцка диаспора на запад, винаги готова да прегърне всичко „гръцко“, симпатията на западноевропейските леви към прогресивните и антиамерикански настроени гърци, особено по време на хунтата, новите гръцки емигранти в Париж и Лондон от това време и филмът за Зорба легитимираха и популяризираха новата „гръцка“ музика по света и у нас. Чувал съм песента на Зорба да се свири като марш от кралския конен духов оркестър на Horse Guards Parade, мястото за паради до правителствения Уайтхол в Лондон. За американските музиковеди впрочем ребетикото е „гръцки блус“, както Висоцки и Розенбаум са „руски блус“. Колега дипломат, специалист по Изтока, казваше, че всички народи в нашия регион се веселят с музиката на по-източните от тях, която приемат като по-порочна и секси. Българите – с гръцко, гърците – с турско, турците – с кюрдско и арабско.

 

Но и в американския блус „порочното“, т.е. сексуално сугестивното, било поне в известна степен водещо в началото въпреки корените му в религиозния опит. Неологизми като „джаз“ (jazz, отначало било „jass“, но го променили, за да не го „поправят“ по плакатите на „ass“), „рок“, „рокендрол“, „буги-вуги“, „туист“ първоначално били жаргонни синоними на полов акт; музикални елементи като синкопа и „блу ноутс“, „извивките“, се приемали като парекселанс сексуално сугестивни. Но блусът бързо става естетически изискан, джазът – клубна забава за интелектуалци, а в чалгата това никога не става, без да престане да бъде чалга.

 

С което стигаме до отговора на въпроса защо чалгата няма друга субстанция освен вулгарното.

 

Чалгата не е „карнавална стихия“

 

Руският философ Михаил Бахтин е световноизвестен с изследването си за карнавала в средновековната култура като място, дето културната „горница“ и „долница“ си разменят временно местата. Той изследва смеховата култура, оргиастичното у Рабле и западноевропейския карнавал; Ив. Венедиков привежда аналогичен материал и от българските празници около началото на пролетния пост, когато се „смърсяват“ за последен път преди поста – Заговезни (с „глупостното“ говорене на момците по адрес на момите) и Трифон Зарезан. Това е изключително интересна и пространна тема; засега за краткост нека отбележа само, че у Бахтин телесната горница и долница (телесный верх и телесный низ), възвишеното и долното в културата, са тясно преплетени и съставят единно културно поле.

 

Анатомически чалгата спада към културната „долница“, асоцииираща се с частите на тялото по-долу от диафрагмата.

 

Проблемът обаче не е в наличието на телесна „долница“, без която, разбира се, не може, а в липсата на телесна „горница“, както преди време писа Евг. Дайнов. Не е проблемът в наличието на ниски жанрове, културна „долница“, а в липсата на равни тям по жизненост и тежест високи жанрове, културна „горница“. Културната „горница“ във всички вменяеми човешки общества не е снобска прищявка на интелектуалците, а важно публично благо. Публичната власт я подпомага, било пряко, било чрез поощряване на дарителството, учи децата на нея. Високата култура, както е добре известно на образованите хора, развива благородни чувства и други душевни и умствени качества, компетентности, извънредно важни за гражданина, работника, предприемача, данъкоплатеца, чиновника, войника, любовника, съпруга, родителя, учителя и т.н.

 

Едномерната „долнична“ реалност значи масово обезкултуряване, интелектуална безкритичност, ирационалност и аморализъм – това, с което започнах коментара. Тази безкритичност, цинизъм, аморализъм, позитивистична или апологетична едномерност, включително и възрастова (млади и стари), и полова (жени и мъже) едномерност, дишат духа на чалгата. Например обикновено младите, тийнейдж, се бунтуват срещу възрастните: това е и биологически, и социално-психологически обусловено. Младежката субкултура се гради на бунта на поколенията, на конфликта на поколенията. Нищо подобно в чалгата: и 50-годишни матрони, и техните тийнейдж дъщери заедно въртят оргиастични задни части по масите. Нима една самоуважаваща се българска матрона, една самоуважаваща се българска тийнейдж дъщеря в нормална, балансирана културна среда биха го правили една пред друга? Това говори томове за дълбочината на нервното разстройство на обществото ни.

 

Или защо казваме, че смешната повест „Мисия Лондон“ на Ал. Попов е чалга? Миналата седмица авторът имаше четене в българското консулство в Ню Йорк в превод на английски. Сред публиката имаше и дипломати и литератори. Попов безспорно има добра професионална техника на разказвач – нещо рядко у нас само по себе си, но на текста страшно му липсва „горницата“. Сравняват „Мисия Лондон“ с „Бай Ганьо“, но у Алеко винаги присъства „горницата“, разказът се води от нейно име, адресиран е към съответната „горнична“ референтна група. А в „Мисия Лондон“ има само долница, всичко закотвено е в чалга хронотопа. Реалното послание е: „Как ме уредиха за дипломат „калинка“, как тъй и не разбрах какво вършат дипломатите, врътнах малко далаверки и ме върнаха“. Знам какво говоря; познавам това посолство и при Иван Станчов, и при Валентин Добрев, т.е. преди и след краткия гастрол на Попов там по време на хаоса след оставката на Виденов и при ранния кабинет „Костов“. За Л. Дилов-син книгата е отмъщение за неприятностите, преживени от гражданите пред гишетата на консулските служби. Аналогично, добавям аз, чалгата е отмъщение за неприятностите, преживени от гражданите след абдикацията на държавата с края на социализма и техния стабилен поминък, самоуважение и вкус. Между другото чалга е и това, че дипломати, запознати с реалностите зад „Мисия Лондон“ и лично въвлечени в тях, също се „кефят“ от нея.

 

Чалгата не е „контракултура“

 

От друга страна, макар продуцирана от мутри, чалгата очевидно не е и „гангстерска“ музика като „гангста рап“ или мексиканските наркокоридос. Не е и музика на „дъното“, „ъндърграунд“ като руската „блатная“ песен и гръцкото ребетико, не е бунтовна или ексцентрична като хип-хопа, а е чист, едномерен еснафски мейнстрийм, дето няма „горе и долу“, „вътре и вън“.

 

Важно е да се помни, че изброените чалга качества характеризират чалга обществото като цялост, а съвсем не задължително всички негови членове поотделно. Някогашен критик, а сега апологет на чалгата, Ал. Кьосев наскоро писа: „за ГЕРБ, искаме това или не, са гласували около милион гласоподаватели… че те били манипулирани, че „не били граждани“, че са „чалга“ и не са „умни и красиви“ и пр., няма никакво значение... и сме принудени – все едно дали ги харесваме, или не – да живеем всекидневно с тях. Имаме равни права по закон“. Всъщност не става дума за милион – много от гласовете на ГЕРБ са контролирани и купени, но все пак има стотици хиляди реално гласуващи за кликата на Борисов. Да, взети поотделно, повечето такива гласувачи със сигурност не са лумпени, но като цялост са лумпенска маса, каквито са и слушателите на чалга като цялост. Като индивиди те са принудени да проявяват елементи на рационалност, за да оцелеят в материалния свят, на моралност, за да живеят нормално сред другите индивиди. Но като група проявяват колективна ирационалност, аморализъм и вулгарност – поради бедност, корист, манипулация, липса на самоуважение или просто напук. Древните разбирали тази диалектика: senatores boni viri, senatus mala bestia („сенаторите – добри хора, сенатът – лют звяр“).

 

Чалгата не е и просто „простонародна музика“.

 

Ето, неаполските канцонети – всеки ги знае от записите на тримата тенори, са „народни“ песни в най-добрия смисъл – във всяка кръчма от Рим до Палермо стопаните и туристите ги пеят заедно всяка вечер. Някои от най-известните са писани в ново време от полупрофесионални, полуквалифицирани автори с търговска цел – „Фуникули, фуникула“ е рекламна песничка от радиото за откриването на „фуникуларе“-то, влакчето до Везувий. „Марекиаре“ е типична еснафска „либовна“ песен, „pure li pisce nce fanno a ll'ammore – „и даже рибите (в морето) се любят“ като във варненската стара градска песен за влюбения „чироз (т.е. млада скумрия) се носи в морето“. Santa Lucia e, както се вижда, реклама за „лодка за разходка“. Верди и Пучини навремето също обаче били популярна музика на народа, свирели ги по кафенета и еснафски танцови вечеринки, пеели ги продавачите по улиците, под прозорците на любимите. Къде е причината за драматичния разрив в мярата на вулгарността в двата жанра „простонародна“ музика, канцонетата и чалгата? Защо нашата „популярна“ чалга е толкова по-вулгарна от неаполската канцонета, кънтрито, конгоанския сукус, че и от хип-хопа, както ще покажа по-нататък? Защо българинът, за разлика от андалуския циганин или неаполския зарзаватчия, толкова се стиска за вулгарното?

 

Чалгата е и подсъзнателна естетическа съпротива на българина на новото, модерното, „западното”:

 

израз на разочарованието му от несправедливостта на Запада, „цивилизацията“, „анти“ рефлексът на ганьовщината след завръщането от Европата. Чалгата е „анти“, напук и по отношение на афишираните официозни социалистически ценности, които са мъртви; „дясноцентристкото“ (по герберски) владее. Но всъщност чалгата е и неговият страх и шок от бъдещето, неговият срам от себе си, срам от „наивното“, „сантименталното“, искреното.

 

Лирическият герой на чалгата, лирическата персона на слушателя й, за разлика от простодушните си неаполски хомолози, са отчуждени от езика си, от душите си, от телата си, чувстват се неуютно в тях. Не могат да говорят нормално, без да се кривотят, „самоиронизират“ и самоскандализират, а всъщност страдат от мъчителни комплекси за различие, т.е. срам.

 

Основната категория на чалгата всъщност е срамът – разбира се, маскиран като бабаитлък.

 

Българите, които се „пресрамят“, преборят комплексите, заговорят истинския си език, станат себе си, отхвърлят чалгата спонтанно. Чалгата е музика на объркания от „прехода“ бивш социалистически труженик, изразява ценностния му хаос: „нормите на социализма бяха лъжа – значи всичко е позволено“, лекува безпомощността и срама си с цинизъм и вулгарност.

 

Следващата част на коментара ще съпостави чалгата с блуса – афроамериканската музика, истинската „интонационна среда“ на моето поколение, ще я опише и като деградация на конкретни културни черти от социалистическата епоха и ще направи опит да прогнозира бъдещата й съдба.

 

 

 

 

Коментари:

 

Не падащият по гръб на 02.11.2014 в 18:27

Здравей Нели, Както е известно българският ЧАЛГА-НАРОД е автор на множество дълбоки мъдрости, една от които е, че \'\'Когато няма риба, и ракът е риба.\'\' Точно така може да се тълкува и твоето изявление, а именно: \'\'Авторът е потомък на български учители, журналисти и архитекти, които са получили висшето си образования в момент(,) в който вишистите в България са били около 1% от населението на страната.\'\' Значи - нямали сме вече аристократичния елит, съставен от родова и поземлена аристокрация, характерен за Второто Българско царство, а пък мижавата ни \"дворцовост\" през 1934-та година се е осъществявала от някакви окаяни Кобурги... Но затова пък сме имали духовния елит на българското учителство, а също и по някой и друг архитект, журналист и тъй нататък. Всичко това е прекрасно. Помпозното величие на средновековното болярство едва ли в наше време би било някому по вкуса и ако някои народи днес все още съхраняват привилегиите на подобна паразитна каста, то това е истинско бреме за тях. Тъй че ние трябва да се радваме, гдето през 1934-та година сме имали само колоси на духа - учители, журналисти и архитекти, - а не нещо смайващо и ослепително. Но самият факт, че ти повдигаш този въпрос, на мен не ми говори за нищо друго, освен за един зле потиснат комплекс, изразим чрез следното възклицание: \'\'Ех, защо не бяхме - освен всичко останало - и чеда на някакви багренородни боляри!\'\' Да, сигурно ако сред нас имаше боляри, сега нямаше да се срамим от ЧАЛГАТА, защото болярството щеше да налага един по-префинен вкус. Но, какво да се прави - често се случва както отделната личност, така и цели народи, да претърпят непростими загуби. Трябва да се учим да бъдем смирени и да понасяме с достойнство Нелепата Съдба. Мисията на така липсващото ни от 600 години насам болярство би се състояла в това, че ТЕ - аристократите - щяха да ни ПРЕЛИВАТ (вероятно с някаква фуния) МЪДРОСТ И ВОЛЯ. Легендата приписва на Принц Гаутама - Буда - следните думи: \'\'Можеш да дадеш на хората ЗНАНИЯ, но не можеш да ги дариш с МЪДРОСТ и ВОЛЯ. Вероятно Принц Гаутама е имал на ум българското общество, в което през 1934-та година е имало сили само за учители, журналисти и архитекти, а днес - И ТОВА НЯМА.

 

Васик на 03.11.2014 в 22:58

Силната черта на тази статия е, че установява разрива между народното и чалгата. Като цяло тази част е много систематизирана. Основната черта на чалгата е, че тя паразитира върху реалната музика и се отнася към реалната музика по същия начин, както парапсихологията спрямо психологията и астрологията спрямо астрономията. Чалгата е псевдомузика, затова тя не дава основания да свързваме чалгата с някакъв вид почвеничество и традициите на българина. Аз въобще не съм чувал послания на чалгата, които да съответстват на традиционните черти на българина, най-малкото както те се проявяват в пословиците и поговорките. Например едно време никой не смяташе изпълненията на Тодор Колев за истинска музика, те бяха просто клоунада и сатира. Но днес чалгата претендира за съвсем друг статут и дори чалгата постигна огромен успех, като на практика прекрати всякакво обсъждане за себе си в медиите. Днес никой и не си помисля да критикува чалгата в медиите, тъй като самите медии официализираха Азис, Николета, Кали, Камелия и т.н. Тоест по същия начин, по който медиите официализираха астрологията и я излъчват паралелно с метеорологичната прогноза, сега и чалгата се представя редом с истинската музика. Но фактът, че чалгата ни залива от медиите, всъщност тя ни залива и от градския транспорт и такситата, въобще не означава, че самото общество иска чалгата.

 

Нели на 04.11.2014 в 14:39

Васик, в българските организации зад граници се решава един много близък до назования в статията проблем. Българите зад граница са пламнали от обич към българския \"фолклор\". Няма да обсъждам колко от тях го правят заради срама си да кажат, че харесват/или са харесвали чалга преди това. Цитирам от по-горе: \"Главният мотив за прекомерното ни увлечение по „фолклора“, изглежда, е срамът от увлечението ни по чалгата\". Въпросът, лично за мен, е доколко самотъждестяването с фолклора ни е, пак цитирам, \"подсъзнателна естетическа съпротива на българина на новото, модерното, „западното”. Ние добре знаем, че в момента в България почти няма суров фолклор. Всичко, което се свири, играе, облича, показва като традиционно е всъщност обработен фолклор. Има много хубаво интервю в Гласове на тази тема - с дъщерята на самият Филип Кутев, проф. Елена Кутева. Ако някой наистина се интересува, прочетете го внимателно. Това не се осъзнава от любителите на фолклора, напротив, те намират някакво нелогично упование не само в тази музика, но и в киченето с уж фолклорни одежди, които се приемат за символ на изключителността на българина, мощта му и българското през вековете. Фолклорът от типа на Филип Кутев има едно много важно качество: той естетизира суровия фолклор и го доведе до блясъка на етнографските музеи. Песните на Кутев, с цялото ми уважение към него, е равно на музейното изкуство. Те мумифицират онова, което той, като безспорно добър музикант, е избрал да запази. Останалото е изхвърлено, вероятно с право. За текстовете дори няма да подемам темата. Говорили сме много през тези 15 години във форума на Сега за това що е автентичен фолклорен текст. В най-добрия случай е нещо от рода на \"ненките й се тресяха као солунски лимони\". Но от преработения фолклор на Кутев могат да се правят страхотни музикални вариации. А иначе, макар да съм от Пловдив, много обичам песните на Дико Илиев, изпълнявани от духов оркестър. Някак си по ни родеят с Унгария, Австрия, валса, градската култура. Никога не съм приемала като нещо естетично или поетично виенето на зурни и различните рановидности на кючека (казват, думата идвала от кючук, танца се изпълнявал от малки, хомосексуални момчета). На българите зад граница, в 21 век, далеч повече им отива да слушат повторно преработен и препечен фолклор в джазови изпълнения и в класически произведения нежели фолк/фоклор. Слушането на такива неща, говоря за себе си, ме прави далеч по-щастлива и по-българка. Но още веднъж, написаното до тук са само мечтания. Избиратели, които гласуват за Герб и Бойко Борисов, и в момента безучастно чакат ново правителство от него, няма как да слушат класика и джаз. Тяхната интонационна среда е чалгата. Те нямат друг житейски опит, слепи са за друг тип музика. Защо е така? Май трябва да погледнем назад, в последните 25 години живот в и на България.

Васик на 04.11.2014 в 20:45

Проблемът, за който говориш, не ми е особено познат във връзка с фолклора. Аз съм виждал отвън една хоротека в София и тя е описана в тази статия тук http://www.temanews.com/index.php?p=tema&a...6&aid=15857 Но това са два различни проблема - че се формира вторичен фолклор и че се шири чалгата. Чалгата се налага целенасочено в медиите, а не само стихийно, както Фандъкова неизвестно защо беше поканила Горан Брегович да изнесе новогодишен концерт, тоест явно в угода на Бойко Борисов, при това самата Фандъкова в свободното си време била слушала рокмузика, хвалеше се тя едно време. За този концерт намирам много интересна статия, която може да се прочете тук http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=36&stat=488 Основният проблем, свързан с чалгата, е, че нито днешните поколения наистина се формираха в чалгаджийска духовна среда, която ако не може да влезне през вратата, ще влезне през прозореца, човек не може да се скрие от нея. Но въпросът е, че проводниците на чалгата като Кеворкян, Слави Трифонов, Иван и Андрей (продуцентите) въобще не са се формирали с чалгата и дори ще се възмутят, ако някой ги обвини, че са поклонници на чалгата. При Слави Трифонов и Иван и Андрей чалгата се проявява не само като музика, а и като мислене и поведение, дебилизъм и цинични послания, които явно по тяхно мнение са продаваеми на аудиторията. Разбира се, апологетите на чалгата не се изчерпват с посочените. Интересно е да се проследи документално точно развитието на групата \"Ку-ку\" обобщено, как се тръгва от Тодор-Колевската сатира, как минават през възрожденските песни, как групата се разцепва и Воденичаров прави телевизия ММ, докато обратно, Трифонов се закотвя стабилно към чалгата във всички възможни смисли.

Васик на 04.11.2014 в 20:49

Тук ще цитирам само заключението от посочената статия на Зденка Тодорова от Цариброд, което носи важно послание. ----- В Сърбия, а особено в Белград, едва ли някой българаски изпълнител или музикант ще посмее да пее на концерт за български войник, за война или за шофьорски махмурлък. Политическият махмурлук обаче в България продължава да сътворява абсурди. Абсурди, които превръщат пословичната българска добронамереност и гостоприемство в безкритично чуждопоклоничество, нараняващо дълбоко националното ни достойнство.

Васик на 04.11.2014 в 21:41

Тук ще цитирам само заключението от посочената статия на Зденка Тодорова от Цариброд, което носи важно послание. ----- В Сърбия, а особено в Белград, едва ли някой българаски изпълнител или музикант ще посмее да пее на концерт за български войник, за война или за шофьорски махмурлък. Политическият махмурлук обаче в България продължава да сътворява абсурди. Абсурди, които превръщат пословичната българска добронамереност и гостоприемство в безкритично чуждопоклоничество, нараняващо дълбоко националното ни достойнство.

Васик на 04.11.2014 в 21:42

Тук ще цитирам само заключението от посочената статия на Зденка Тодорова от Цариброд, което носи важно послание. ----- В Сърбия, а особено в Белград, едва ли някой българаски изпълнител или музикант ще посмее да пее на концерт за български войник, за война или за шофьорски махмурлък. Политическият махмурлук обаче в България продължава да сътворява абсурди. Абсурди, които превръщат пословичната българска добронамереност и гостоприемство в безкритично чуждопоклоничество, нараняващо дълбоко националното ни достойнство.

Непримир на 04.11.2014 в 22:05

Тук по цялото \"трасе\" на коментариите се прави едно смесване. Говори се за чалгата, която безусловно е едно негативно явление с особена психологическа (а може би и психиатрическа) канава и се конституира нейната релация с неуспехите в опитите да се \"адаптира\" народната музикална традиция тъй, че да ѝ се придаде едно по-приемливо за \"формалните структури на властта\" звучение. \"Обработката\" на традиционната музика систематично се извършваше по времето на \"соца\" с цел да се украси българския народ с някакви негови несъществуващи \"трудово-кооперативни\", или пък \"интернационалистически\" добродетели. Такива бяха изискванията на тогавашните формални структури, които се опитваха да дадат плът и кръв на един оксиморон. (Както знаем творенето на оксиморони е занимание, достойно за всички \"морони\"). А именно: хем да сме интернационалисти в духа на \"пролетарското единство\", хем да сме \"пишман-патриоти\" (зер, патриотизмът, пък бил той и \"пишман\", е хубава стратегия на практическия популизъм). Но неуспехите затова са неуспехи, че повече да не се занимаваме с тях. ЧАЛГАТА обаче НЕ Е НЕУСПЕХ. Тя е една своеобразна победа на ХОРАТА ОТ ГЕТАТА, които образно казано вече са излезли на площада и са размахали плакарди и лозунги, уязвяващи ОНЕЗИ ТАМ ГОРЕ (онези там, гдето са не-наши, гдето са сноби, баровци, келеши и т.н.). ОНЕЗИ ТАМ, които до неотдавна бяха НЕДОСЕГАЕМИ САТРАПИ (но вече не са) и затова ще трябва да си платят всичко с лихвите... Ето защо тълпата ще СЕРЕ и ПИКАЕ на техните Верди, Паганини, Брамс, Бетовен, Пипков и Владигеров, пък ще им запее как: \"Калугер ме гони, мамо, калугер ми смига...\" Всичко това е наистина гнусно - дотогава, докато не сложим ръка на сърцето си и не признаем честно (насаме пред себе си), че САТРАПИТЕ наистина са си САТРАПИ и че това, което им се сервира, напълно са си го заслужили. Ама ще рече някой: \"Това са сатрапи от времето на СОЦА!\" Моля, моля! Сатрапите са си сатрапи независимо от политическите разцветки на конюнктурната ситуация. Ако при СОЦА някой е бил сатрап, при ПОСТ-СОЦА друг някой отново ще се появи, за да заеме овакантеното сатрапско място, и този нов \"херой\" на нашата сага ще бъде замесен от същото тесто. Има, разбира се, и един ПСИХОАНАЛИТИЧЕСКИ момент. Фройд ни учеше, че всичко е като при секса - индивидът има разни щения и той трябва да ги удовлетвори, за да се уравновеси психически. Ако не може да добие нужното за съкровената му природа доволство по нормалния начин, той прави \"умозрителен модел\" на необходимия за погасяване на щенията си обект и се захваща да ги удовлетворява чрез него (някоя козичка, майка си, някоя картинка от порно-списание и т.н.). Така е и с тези, които - образно казано - излизат по улиците и площадите с намерение да поставят на мястото им ТЕЗИ, КОИТО СИ ГО ЗАСЛУЖАВАТ. При нормални условия всеки излязъл на площада трябва да си е преметнал по един верен \"Калашников\" (както днес е на много места из Украйна), но ако малодушието лумпенско вземе превес над естествената човешка способност да изразява ГНЯВ, то тогава маргиналната тълпа запява упспокоителната песен за някакви \"разтресени ненки\"... А ако пък няма гласови данни за такова изпълнение, \"набримчва\" озвучителната си уредба и пуска некадърника Азис да пее на висок децибел.

Непримир на 04.11.2014 в 22:45

Тук по цялото \"трасе\" на коментариите се прави едно смесване. Говори се за чалгата, която безусловно е едно негативно явление с особена психологическа (а може би и психиатрическа) канава и се конституира нейната релация с неуспехите в опитите да се \"адаптира\" народната музикална традиция тъй, че да ѝ се придаде едно по-приемливо за \"формалните структури на властта\" звучение. \"Обработката\" на традиционната музика систематично се извършваше по времето на \"соца\" с цел да се украси българския народ с някакви негови несъществуващи \"трудово-кооперативни\", или пък \"интернационалистически\" добродетели. Такива бяха изискванията на тогавашните формални структури, които се опитваха да дадат плът и кръв на един оксиморон. (Както знаем творенето на оксиморони е занимание, достойно за всички \"морони\"). А именно: хем да сме интернационалисти в духа на \"пролетарското единство\", хем да сме \"пишман-патриоти\" (зер, патриотизмът, пък бил той и \"пишман\", е хубава стратегия на практическия популизъм). Но неуспехите затова са неуспехи, че повече да не се занимаваме с тях. ЧАЛГАТА обаче НЕ Е НЕУСПЕХ. Тя е една своеобразна победа на ХОРАТА ОТ ГЕТАТА, които образно казано вече са излезли на площада и са размахали плакарди и лозунги, уязвяващи ОНЕЗИ ТАМ ГОРЕ (онези там, гдето са не-наши, гдето са сноби, баровци, келеши и т.н.). ОНЕЗИ ТАМ, които до неотдавна бяха НЕДОСЕГАЕМИ САТРАПИ (но вече не са) и затова ще трябва да си платят всичко с лихвите... Ето защо тълпата ще СЕРЕ и ПИКАЕ на техните Верди, Паганини, Брамс, Бетовен, Пипков и Владигеров, пък ще им запее как: \"Калугер ме гони, мамо, калугер ми смига...\" Всичко това е наистина гнусно - дотогава, докато не сложим ръка на сърцето си и не признаем честно (насаме пред себе си), че САТРАПИТЕ наистина са си САТРАПИ и че това, което им се сервира, напълно са си го заслужили. Ама ще рече някой: \"Това са сатрапи от времето на СОЦА!\" Моля, моля! Сатрапите са си сатрапи независимо от политическите разцветки на конюнктурната ситуация. Ако при СОЦА някой е бил сатрап, при ПОСТ-СОЦА друг някой отново ще се появи, за да заеме овакантеното сатрапско място, и този нов \"херой\" на нашата сага ще бъде замесен от същото тесто. Има, разбира се, и един ПСИХОАНАЛИТИЧЕСКИ момент. Фройд ни учеше, че всичко е като при секса - индивидът има разни щения и той трябва да ги удовлетвори, за да се уравновеси психически. Ако не може да добие нужното за съкровената му природа доволство по нормалния начин, той прави \"умозрителен модел\" на необходимия за погасяване на щенията си обект и се захваща да ги удовлетворява чрез него (някоя козичка, майка си, някоя картинка от порно-списание и т.н.). Така е и с тези, които - образно казано - излизат по улиците и площадите с намерение да поставят на мястото им ТЕЗИ, КОИТО СИ ГО ЗАСЛУЖАВАТ. При нормални условия всеки излязъл на площада трябва да си е преметнал по един верен \"Калашников\" (както днес е на много места из Украйна), но ако малодушието лумпенско вземе превес над естествената човешка способност да изразява ГНЯВ, то тогава маргиналната тълпа запява упспокоителната песен за някакви \"разтресени ненки\"... А ако пък няма гласови данни за такова изпълнение, \"набримчва\" озвучителната си уредба и пуска некадърника Азис да пее на висок децибел.

Нели на 04.11.2014 в 22:53

Васик, Зденка е пример как се оценява от образовани хора като нея чалгата в България. Българите в бивша Югославия са били принудени, искат или не, цял живот да слушат сръбска чалга и за това имат необходимите сетива за пошлостта и безумието й. Вал. е работил дълго със Зденка Тодорова. Неговата специалност и във Външно, и във ООН в Ню Йорк, беше \"права на човека\". Такива като него помогнаха на Зденка Тодорова (тя е поетеса от Ниш), Иван Григоров (даскал) от Цариброд, Илия Илиев от Струмица и Владимир Панков (по сръбски Владо Паунковски) от Охрид да излязат на международна сцена. Вал. им редактираше и превеждаше изказванията на английски. В 1994 всички те присъстваха на сесията в Женева по \"права на човека\" (провеждаше се всяка година от януари до март) и в тази година за първи път България успя да прокара в декларация, обсъждаща състоянието на тогавашна Югославия, темата за българското малцинство там и особено в т.нар. Западни покрайнини и Македония. Вътре в залата българските дипломати бяха инструктирани да не сядат един до друг с изброените хора, но вън, в кулоарите, всичко е било очевидно. По същото време Марин Райков (дето беше служебен премиер в 2013), тогавашен втори секретар в посолството ни в Белград, е направил страшно много за българската кауза. Обикалял е сам, месеци наред, из българските райони в Сърбия и е събирал стотици свидетелства за простотиите и зверствата на сърбите към българите. После Марин предаваше всичките тези свидетелства във Външно, а там се правеха съответните изказвания, документи и позиции. Мога да кажа, че това беше време когато наистина се чувствах горда, че съм българка и че даваме реален отпор на сръбските безумия. Не знам дали си спомняш, Васик, че една от главните теми, заради, която ни преследваха така очевидно във форума на \"Сега\" - редакция и някои читатели в единен строй - беше темата за Сърбия. Ние бяхме първите, които заговорихме за зверствата на сръбските паратрупери над собственото им население. Бяхме и първите съобщили за Сребреница, защото имахме свидетелства от първа ръка. Понякога немея от българското безхаберие и безсрамно кланяне пред сърбите и сръбските зулуми на Милошевич. Тогава, че и до сега, българите масово бяха на страната на комунистическия сатрап Слободан и без никаква свян слушаха в негова чест сръбска чалга. Чалгата е не само комерсиален продукт на хора като Кеворк Кеворкян, Слави. Тошко Колев с неговите \"Иръпшани\". България беше духовно чалгизирана от сръбската пропаганда преди да бъде музикално чалгизирана. Тази пропаганда се сееше главно от комунисти и бивши комунисти, обикновено членове на шести отдел на ДС. Някои от кадрите на ДС са се занимавали години наред с кешова търговия на наркотици в Гърция и Сърбия. Точно те бяха най-големите защитници на политическата чалга на име Милошевич и гръцкия безумен национализъм. Слави и Кевор просто обраха каймака на това \"естетическо\" очакване за низменост и долница, подхранвано от ДС кадри, по което най-сетне, след 45 години мъка (социалистическа \"мъка\", мъчеха да образован и повдигнат народа с обработен фолклор), стигнахме сърбите.

Нели на 04.11.2014 в 23:28

Виждам, че по-горе е коментирано добре или зле за България е да нямаме аристокрация, а само добре образована (по възможност по-голяма) прослойка от хора. Аз лично съм убеден и непоклатим републиканец (в българския смисъл на думата, съм \"за\" това България да е република) и всякакви писания и емоции за кралски особи са ми досадни. От опит знам, че сред т.нар. родова аристокрация процентът на физически, духовни, нравствени и умсвени дебили е далеч по-голям отколкото сред обикновения народ. За това си има логично обяснение, но темата тук е друга. Проблемът на България днес не е липсата на аристокрация, а липсата на широка маса добре образовани и достойни граждани. Достойни до степен да изглеждат наивни в очите на пресметливите и шушумигите. След 1989 г. вече не говорим за вишисти, защото дипломите, разбирам, в България се продават на килограм. Тези дни прегледах и списъка на професори и доценти по философия - какво разочарование е този списък. Вишистите в 1934 г. неизменно, в огромната си част, са притежавали това така оскъдно днес качество достойнство. Днес не е така. Достоен ли е образования човек, който трупа милиони от скъп ток на гърба и нещастието на българските пенсионери? Достоен ли е образования, който се храни с републикански американски грошове, за да защитава в бедната ни страна неразумни геопроекти на САЩ? Достойни ли са образованите хора, да вземем за пример дори днешните Кунева и Кънев, които желаят да са на власт на всяка цена, дори заедно с полуграмотната мутра Бойко Борисов, рушаща всяка възможна тъкън на българското общество? Не веднъж съм писала, че един български мъж с balls не може да си позволи да прекара дори и 5 минути в една стая с Бойко Борисов. Това чалга правителство се зачена в недостойнство и ще бъде свалено от тълпите, подобни на онези, които някога ни описваше Гео Милев в \"Септември\".

Непримир на 05.11.2014 в 05:13

Вальо, ето че и ти се обади, макар и чрез ника на Нели. Но това разбира се е без значение - радващото е, че по въпроса за отричането на монархията сме на едно мнение, а също и по въпроса за потребността от повсеместно висококачествено образование. Монархиите - те са история, която дори е досадно да се предъвква. В наше време въпросът се свежда до друго, а именно - до това ДАЛИ ИЗОБЩО ДА ИМА ДЪРЖАВА, ИЛИ НЕ, а това, че монархии никога повече няма да има, е ясно. И така, нека се запитаме как би изглеждал светът без държави. Пишещият тези редове в никакъв случай не е анархист. Моите впечатления от станалите напоследък модерни в страните от бившия соц-блок \"анархисти\", са, че това са разни разглезени хлапетии, за които още от пръв поглед е ясно, че са \"новата реколта\" издънки на старата и изпитана комунистическа аристокрация. Приискало им се на гаменчетата някаква нова революционна авантюра и се сетили за Бакунин и Кропоткин. Колкото и безпочвено и да е обаче всичко, което се наблюдава в плоскостта на мислене на днешните псевдо-анархистчета, истината е, че това, което очаква всички нас в близко бъдеще е именно един ГЛОБАЛЕН АНАРХИЗЪМ. Само гдето анархистичната революция ще бъде извършена не от разни \"отнесени от вихъра\" кропоткианчета, а от от световния НАДнационален (разбирай ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН) финансов капитал. И то ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН съвсем по болшевишки! Очевидно, писано било все пак Троцки и Ленин да победят. Може би една такава световна революция е ЗА ДОБРО. Тя поне ще се постарае ДА ФИЛТРИРА човешките нечистотии, които се отличават с прекомерно голямо относително тегло на единица маймуно-човешка консистенция, в резултат на което тази НЕНУЖНА МАТЕРИЯ се устремява към дъното, което ние възприемаме като ЧАЛГА-БЕЗДНА. Какво в тази ситуация се очаква от нас, ли? От нас се очаква да не стоим със скръстени ръце и да чакаме модерните банкерски Ленинци и Троцкианци да извършат над нас неизбежната си СЕЛЕКЦИЯ (защото тогава неминуемо ще се каем). Бог знае на какъв принцип ще им хрумне да осъществят те своя глобален \"клийнзинг\" (такива неща винаги намирисват на \"холокост\"). От нас се очаква да положим известни страния - съобразно оскъдните ни силици - и да помогнем поне на онези, за които НИЕ ПРЕЦЕНИМ, че заслужават да оцелеят след задействането на Глобалната Центруфуга. Това може да стане чрез нещо, което много би приличало на досегашната ви представа (на теб и Нели) за ОБРАЗОВАНИЕТО, но което в никакъв случай не бива да бъде ОБРАЗОВАНИЕ В НЕГОВИЯ ДОСЕГАШЕН ВИД, защото сме свидетели как то е доказало своята неефективност. И то не само в България, и не само в Европа, а най-вече в Северна Америка, за която точно на тебе е излишно да разяснявам, че макар мнозина да завършват образование, никой не цени това \"развлечение за охолни синковци\" повече от един \"луксозен начин да се завържат полезни социални връзки\". И нищо повече. ...Което за цялата бъркотия, която цари в Северна Америка, е може би важно, но не е всичко. Съзтезателността, която е нужда за живота, се придобива в самия живот. Ние обаче нямаме право да сме толкова наивни, та да очакваме че \"самият живот\" ще бъде така благоразположен към НАШИТЕ ХОРА и ще им даде шанс да придобият нужната им житейска компетентност. Това, което се очаква от нас, е да превърнем НАШИТЕ хора в завинаги скъсали с изкушенията на \"чалга-бездната\" ИНФОРМИРАНИ индивиди, при което ПЛОДОТВОРНАТА ИНФОРМИРАНОСТ напълно е заместила БЕЗПРЕДМЕТНАТА ПСЕВДО-ОБРАЗОВАНОСТ.

Васик на 05.11.2014 в 05:41

Реалната критика на чалгата може би въобще не трябва да подхожда от гледна точка на музиката, а от гледна точка на политиката в широк смисъл. Вярно е определението, че чалгата е кич, но това не означава, че противопостяването на чалгата трябва да е само в сферата на естетиката. Със сигурност ако чалгата бъде изкоренена от политиката в широк смисъл, тя веднага ще изчезне и като музика. Разбира се, илюзия е да се смята, че нашата държава ще предприеме някакви стъпки, за да ограничи разпространението на чалгата. Това мое заключение се основава също и на днешното известие за новия министерски пост на Вежди Рашидов.

Нели на 05.11.2014 в 07:01

Не се заблуждавайте, тук няма Вальо. Той чете от форума само онова, което му препратя. Това е вид душевна диета. И в Сега четеше главно хора, които му харесваха, а другото отминаваше без капка интерес. Не му изпращам нищо, което прилича на жабуняк от форума на Сега. Васик, разбира се, му препращам. Винаги е приятно да се чете образован колега.

Непримир на 05.11.2014 в 13:44

Разгледана в общ политически аспект, вписващ в себе си и естетиката, но и още цял комплекс от компоненти на човешкото съжителство, ЧАЛГАТА би могла да бъде квалифицирана като колективен мързел на определени слоеве от една популация. Мързелът не е само нежелание за градивен труд, но и желание за осъществяване на деструктивни пориви. А чалгата сама по себе си е превъплътена в пошли ритми, безвкусни багри и сквернословни куплети ДЕСТРУКЦИЯ. Ето един пример за \"деструтивен порив\" под авторството на ПИШЕЩИЯТ ТЕЗИ РЕДОВЕ: \"Прославил се вредом Вальо Хаджийски, / че недолюбва творби чалгаджийски. / Не бил - казва Нели - Вальо от тия, / гдето се вчитат в тоалетна хартия...\"

 

Хан Крум на 28.10.2014 в 17:07

Голем глупак е тоя чичо Фичо. Причината за долнопробието в текстовете на не е в самата чалга, а в долнопробието на нейното почти насилствено колосално продуциране и налагане. Ченгето Кеворкян пръв пусна Радка Пиратка в чалга-радиото си, а чалга-публицистиката и чалга-заглавията пръв наложи в \"24 часа\" ченгето Валери Найденов. Нататък \"търговската ниша\" и \"интереси\" дооформи почина за тотално опростачване на населението, подет с продуцираните кретенски изяви на Трифонов и Кънчев. Темата е широка, но не и за вип-идиоти с кагебистки порфейли.

observer на 28.10.2014 в 19:07

Това са горчивите плодове на демокрацията, размиването на границите между елитарно и масово, между елит и народ. Между изкуство посветено на малцината меценати и забавленията на народните маси. И не случайно чалгата се появи при поредното маргинализиране на българина, веднъж вече се беше случило след деветосептемврийската социалистическа революция с изтриването на стария буржоазен, силно европеизиран, елит. Чалгата у нас може да носи белезите на османското влияние и старите традиции по нашите земи на циганската музика, но профанизирането на културния продукт е световен процес. Вижте как изглеждат днешните хотели от Слънчев бряг до Лас Вегас - това са дворци за простолюдието. Вижте какво замести операта и симфоничните концерти - 3 и IMax филмите. Някога, в израз на неосъзнат протест, нашето поколение слушаше английски рок, четеше американски автори и гледаше всеки от рядко прожектираните западни филми, а сръбското и гръцкото бяха музиката на простаците. Днешното поколение няма нужда дори от това. Както е отбелязъл автора, то се е затворило в собствената си мизерия.

кривата краставица на 28.10.2014 в 20:22

Още в самото начало авторът се спъва в истината (според проф. Стателова), но я подминава.Вероятно иначе няма да си заработи хонорара.Днес най-добре приети и най-добре платени са всезнайковците принизяващи българското, особено ако го правят наукообразно. Когато чуя чалга, ми се свива корема от погнуса. Колкото и да философства авторът, никога няма да повярвам, че чалгата е българско творение.

Pedro Klatikuro на 29.10.2014 в 02:00

Същността на \"демокраДцията\", за която ратуваха сините цървули и която ни споходи, е настоящата чалгализация във всяка една област на обществения живот на българите! А какво ще пишат техните малоумни последователи по форумите или плещят от екраните и пред дръжките на микрофоните е без всякакво значение! Така е било от край време и така ще бъде и до свършека на света, но глупостта на сините цървули, ще остане да се рее из всемира!

ММ на 29.10.2014 в 03:19

Дългите словоизлияния и \"анализи\" на този автор за нещо толкова елементарно и неприятно като пошлата музика наречена чалга,са по-гадни и от \"Радка Пиратка\".И нито една дума,че това може би е резултат от продължителния духовен упадък през епохата на социализма.И нито една дума за Слави Трифонов.И другите които я налагат.Съзнателно!..А \"Мисия Лондон\" е страхотен филм.Както и скрития и оплют сериал \"Дунав мост\".Оплют от такива високо извисени Философи,като тоя автор.Който се отвращава от чалгата и същевременно я налага.

a на 29.10.2014 в 11:44

рокът, рапът и диското са същата гнусна чалга - само че американска. И затова ги защищават и натрапват. Не е важно да не сте простаци, а да слушате правилната просташка музика - западната.

Pearl Earring на 29.10.2014 в 20:06

Авторе, пощади ни! И трета част щяло да има? Та не се ли изчерпаха наукообразните клишета още в първата, че и във втората? Не знам дали логореята е класифицирана като психично заболяване, но авторът определено се нуждае от лечение. Не спадам към чалголюбците, но определено се дразня когато разни хора, за да покажат колко са \"интелектуални\" и като нямат какво друго да кажат, подхващат темата за чалгата като за вездесъщия враг на всичко що е мило нам и родно. Токлова е безвкусно и изтъркано от (зло)употреба всичкото това надприказване.

Моника на 29.10.2014 в 21:12

За анализът на г–н Хаджийски неподготвените хора не бива да се изказват.За мене този анализ е повече от перфектен.\"Чалгата не е фолк.Тя изпълнява денационализираща функция.\"Само този цитат ми дава право да напомня на уважавания г–н Хаджийски,че тази \"денационализираща функция\"е част от политиката на американските и европейски специални служби по отношение на бившия СССР и страните от Източна Европа. Резидентът на американските спец.служби по време на Втората световна война в Европа,по–късно и директор на ЦРУАлън Фостър Дълес, ясно и точно конкретизира задачите на американската политика досежно сриването на СССР като държава.В сенатската библиотека във Вашингтон,а и в други библиотеки могат да се намирят \"Размисли за реализацията на следвоенната\"доктирина\"на САЩ против СССР\",известни още и като \"Плана Дълес за унищожаване на СССР\". Цитат:\"Войната свърши,всичко някак ще се подреди.А ние ще хвърлим всичко,което имаме,цялото злато на Америка,цялата мощ на Америка да направим хората на глупаци и да ги пратим за зелен хайвер\".В хода на разсъжденията си Дълес отива по9нтатък.\"Човешкият мозък,съзнанието на хората се поддават на изминения.Като посеем там хаос/в Русия и Източна Европа/,ние незабелязано ще подменим ценностите им с фалшиви и ще ги заставим да повярват в тях...Епизод след епизод ще се разиграва грандиозна по мащаб трагедия–гибелта на най–непокорния народ на земята–руският,ще постигнем окончателно и необратимо загасване на съзнанието му.Например,от изкуството и литературата ще премахнем социалната им същност...Литературата,театърът,киното–всичко ще изобразява най–низшите човешки чувства...\"Това според вас,диверсия ли е?И,ако е да,каква диверсия е тя? В последно време, все по–често в публичното пространство, се появява галемият\"политик\",\"миротворец\",Нобеловият лауреат за мир Хенри Кисинджър,той и Хайнц Адолф Кизингер.В интервю пред репортер от The Daily Squib,освен всичко друго казва:\"...През последното десетилетие ние добре тренираме нашата младеж с компютърни игри.Интересно е да се види играта,наричана\"Съвременна война 3\".Тя напълно отразява това,което ще стане в бъдеще–това е предсказващо програмиране.Нашата младеж,и В САЩ и на Запад,като цяло е готова,защото са ПРОГРАМИРАНИ да бъдат добри войници,пушечно месо.И,когато им заповядат да излязат на улицата и да се бият с тези луди китайци и руснаци,те ще се подчинят на тази заповед...\"Още ли мислите,че това са конспиративни фантазии?Аз мисля,че тези\"фантазии\"десетилетия наред се притворяват в живота.Тук му е мястото да ви кажа,че в Сенатската библиотека във Вашингтон може да се запознаете с Доклада на сенатската комисия ,ръководена от Франк Чърч,разследвала работата на ЦРУ.Там ще прочетете доста истини,които дори добронамерената комисия не е могла да премълчи.

Pearl Earring на 29.10.2014 в 23:22

Като стана дума за чалгата като нинструмент на Световната конспирация (знаех си, че и дотук ще се докараме), не мога да се въздържа да не препоръчам на всички участници в дискусията да прочетат статията на Хенри Форд за джаза - \"Как еврейския1т джаз стана наша национална музика\". Намира се в интернет. Ако замените в текста на Форд думите Америка/ американски с България/ български и джаз с чалга, ще получите статията на Хаджийски. Нищо ново под слънцето Цитирайки Соломон, се сетих какво ме дразни неимовероно в Хаджийски - липсата на смирение.

До Pearl Earring на 30.10.2014 в 00:08

Светът е голям и хубав, интернетът е необятан. За какъв дявол четете автора след като не ви харесва? Вид мазохизъм ли е това или просто горите от нетърпение да наплюете по-ерудираните от вас?

Мара на 30.10.2014 в 00:25

Много интересна е идеята на автора, че \"преекспонирането на традиционните фолклорни ценности в модерното общество, извън историческия им контекс\" може да стане \"едно от най-ефективните оръжия на реакционните режими за масово баламосване.\" (с пресен пример от Украйна и баламосването на хората с фоклорни мотиви, чиято цел е омраза и расизъм към Русия). А също, че \"главният мотив за българското прекомерно увлечение по „фолклора“, изглежда, е срамът от увлечението ни по чалгата\". Никога не съм виждала нещата по този начин, макар да забелязвам превръщането на чалготеките в хоротеки. Това означава ли, че голяма част от потребителите на преработения по времето на соца фолклор във България са някогашни потребители на чалгата? Всъщност, имам наблюдения, че увлеченията по българския обработен фолклор върви ръка за ръка с увлечението по чалга история.

Васик на 30.10.2014 в 01:00

Българска народна песен има в края на филма от 73 година Плетения човек. Можете да я намерите като Sunset - Paul Giovanni - The Wicker Man Soundtrack. От музиката във филма се очаква да подсилва атмосферата на езически ритуали и тайнства.

Алис на 30.10.2014 в 01:54

Изключителен текст, поздравления г-н Хаджийски! Моля коментиращите да не опитват да го придърпват до нивото си, невъзможно е.

До анонимния апологет на Хаджийски на 30.10.2014 в 21:06

Четенето не е (само) за удоволствие, а и за научаване. Допускали ли сте, че може би ми е интересно какви течения влекат мислите на т. нар. български интелектуалци? Затова чета подобни текстове, а не заради мазохизъм някакъв. Впрочем, на по-ерудираните от мен винаги се покланям. Съжалявам, но този човек не смятам за \"по-ерудиран\", защото в това понятие включвам не само умението да се жонглира с латинизми, но и предполагам известна светогледна яснота. Тук тя липсва.

[Slavi]

Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България

 

Със завладяващите си мелодии и силикон навсякъде, още от зараждането си през 90-те години българската попфолк култура възхвалява лесните пари, съмнителните сделки, агресивни мъже и промискуитетни жени. Макар този жанр да еволюира и да се разнообрази през годините, неговите експлицитни текстове продължават да идеализират една женственост, белязана от ненаситен сексуален и материален апетит, изкуствен външен вид и покорство.

 

Така разказва Би Би Си за последните събития около спора за евросредствата, спечелени от фирмата "Пайнер".

 

Под заглавието "Българската попфолк чалга: културен разрив" Ина Сотирова описва какво стои зад бурната реакция срещу "пропитата със секс музикална попфолк култура, известна като чалга".

 

Авторката разказва за незапознатите как изглежда една вечер в чалга заведение в Студентския град в София и разговаря с българи от медиите, театъра и неправителствения сектор за тази "масова култура", както я нарича Любомир Костадинов, говорител на "Пайнер".

 

В репортажа се описва, че компанията, наречена "попфолк империя", е една от най-успешните в страната и притежава не само телевизионни канали, но и 80-90% от музикалния пазар и арсенал от суперзвезди и верига нощни клубове.

По повод решението на "Пайнер" да се откаже от европейските средства, преди да е приключила поискана от Европейската комисия проверка, Йордан Матеев, главен редактор на българското издание на сп. "Форбс", коментира: "Харесва ни или не, но чалгата е легитимен бизнес. "Пайнер" щяха да си получат парите, но решиха да не предизвикват толкова омраза, което им струва 1 милион евро." Според него казусът е възможност да се преоцени "сбърканата философия на евросубсидиите", които разпределят пари на данъкоплатците според приоритетите на бюрокрацията и според проектите, които тя си избере.

Чалга навсякъде

Етномузикологът Венцислав Димов обяснява, че чалгата възпява новите "герои на нашето време", характерни с "материални признаци на капиталистически просперитет", само че "обърканата й ценностна система" не е продукт на индустрията, а на една реалност, която попфолкът само прави по-гръмка и налагаща се. "Ако сте роден след 1990 г., животът ви е пълен с мръсните приказни истории на чалгата, които може да объркате с реалността", допълва той.

За мнозина чалгата символизира упадъка, срамните и погрешните неща, случващи се в българското общество, пише още Ина Сотирова. Тя изброява как "попфолк реалността струи от реклами, новини, политика, забавления и дори от учебниците".

 

"Привлекателна е, защото демонстрира блясък и луксозен начин на живот, които са непостижими за огромна част от хората в нестабилните посткомунистически икономики", казва Рада Еленкова, бивш програмен директор на Българския център за джендър изследвания.

 

Рухването на комунизма бе белязано от хаотичен преход от една система на абсолютен контрол към пълен разпад на икономически, политически, обществени и морални структури. Тогава попфолк музиката и начин на живот се асоциираха с доминираната от мафията класа на новобогаташите, родила се от брака между капитализма и беззаконието в района, но с времето всичко това стана доминиращо, обяснява още Сотирова.

 

 

http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/02/10/200...rniia_razriv_v/

 

 

 

 

13:29, 10 фев 13

Неутрално

И сега..., когато откриха топлата вода, ще дойдат ли британците да "оправят" България? Или за тях не е било важно ВИНАГИ на Балканите да цари простотия и неграмотност, та да могат лесно да манипулират "балканджиите"? Това, че Великобритания толкова често взе да се занимавам с българските "проблеми", поне за мен, е много притеснително. Чалгата ще отшуми и след 5 до 10 години никой няма да й обръща внимание. Сега какво се цели с тази британска "загриженост"?

 

13:30, 10 фев 13

Неутрално

Чалгата е подражателство на югофолка, зародил се в Босна по времето на СФРЮ. Самото име е от турски произход. Аз съм много изненадан колко много българи си падат по ориенталските мотиви в този стил!? И по пошлите, просташки текстове...Когато въртя каналите, попадам на един балкански общ канал. Нашата чалга е с най турско звучене. Творци в този стил от Балканите не ползват зурни, изпълняващи типично анадолски музикални орнаменти в песните си...

 

 

Отнесен

Неутрално

Аз лично много повече предпочитам нашата чалга музика и нашите чалга певици пред тяхната лейди Гарга. Онази е много по-зле от нашите във всички отношения.

ДНЕВНИК, ЗАЩО ПРЕЦАКАХТЕ АРХИВА? СЕГА КАК ЩЕ ГЛЕДАМЕ КАКВО СЕ Е СЛУЧВАЛО И КАКВО СЕ Е КОМЕНТИРАЛО ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ?

 

Георги

Неутрално

Съвсем естествено, такъв "материал" може да е дело само на българин... в случая българка. Изкуството, каквото и да е то е СЛЕДСТВИЕ а не ПРИЧИНА за морално, културно и всякакъв друг тип друго падение! Музиката не може да проповядва ценности а е отражение на ценностната система на неговите почитатели и противници! В нормалният свят, музиката се дели на хубава и лоша, а в България на Чалга и някаква си там друга. За липсата на образование, възпитание и култура е най лесно да се вини Чалгата, която е дело на няколко продуценти и 50-тина изпълнители. Щото така е по-лесно. Иначе вината трябва да се поеме от всеки учител, от всеки родител, че дори и от всеки "журналист"...

Не е точно така. българската "чалга" или както е по-правилно да се нарича "поп-фолк" е един доста нескопосан опит да се създаде забраняваният от властите по комунистическо време стил в муузиката. По същество поп-фолка представлява осъвременена версия на народното творчество. В страните в които този музикален стил не е бил умишлено подтискан да се развие, се е превърнал в най-масовата музика. Примерно в САЩ, техният "аналог" на чалгата е кънтри музиката, която им пазарен в пъти по-голям от всичката останала. Примерно Мадона и Майкъл Джексън имат рекордни продажби достигащи 20 милиона за целият свят, до като някакъв абсолютно неизвестен за света кънтри певец беще достигнал продажби от над 300 милиона копия! Проблема в България е че липсващата 50 годишна еволюция, липсата на адекватни композитори и желанието за бързи пари, вместо запълване на гигантската "дупка" с оригинално еволюирало съдържание, се запълни с препевяване на комшийски песни. За анти-чалга сектантите ще напомня че музиката не е измислена в днешната версия цивилизованият свят! Западно-европейските народи по принцип са си музикални инвалиди. Музиката се е зародила и развила в древна Гърция, Древна Индия и земите между тях. Това са народите носещи музиката и мелодията в себе си... в гените си...

 

 

 

transvaal

Рейтинг: 1171

Корените на чалгата са в музиката на една субкултура, появила се в средата на 19-ти век в Османската Империя. Това са песни, в които героят е примерно в затвора и тъжи за любимата си. Самите герои в тези песни са от ниските слоеве на обществото, често са криминални или политически неудобни за властта и винаги героите са добрите, а властите са лошите в една чалга фабула от 19-ти век. Героите на тази субкултура нямат национална дефиниция - те са гърци, турци, българи, арменци и пр., но са популярни всред всички общности на западащата тогава Османска Империя. Пра-образът на чалгата съдържа хубави песни (и като поетика и като музика) и в никакъв случай не може да се окачестви като пошлост или простащина. На гръцки, този вид музика се нарича РЕМБЕТИКО. По-късно, в България, тази музика се рафинира и е една от основите на Старите Градски Песни. Подобна еволюция преживява жанра във всички Балкански страни. Това, което считаме за ориенталски елемент не е непременно турски - такава е гръцката фолклорна музика. Ако погледнем обективно, няма особена разлика във фолклора между българи, гърци, турци, сърби и пр.

Възникването на сегашната чалга след соца е донякъде и реакция срещу институционализираното налагане на определен вид музика и нейното представяне като автентично българска, заедно с налаганото от властите отрицание на останалите балкански фолклори. Това беше изкуствено, и хората, които обичаха сръбска и гръцка музика, станаха естествена аудитория за новата чалга.

За съжаление, сегашната чалга е изключително пошла, пълна с тъпи текстове и досадни мелодии и нейният ориенталски привкус е само външна прилика с оригиналната подобна музика от миналото. Единствената друга прилика с пра-образа на чалгата е в това, че и двете са субкултури и добре импонират на една по-ниска социална класа, с по-ниско образователно равнище.

Лично аз мисля, че след време ще се появи един български Теодоракис, който да създаде нещо хубаво, една класика, използвайки за основа елементи от поп-фолка или чалгата.

 

 

kapablanka

Рейтинг: 368

14:04, 10 фев 13

Неутрално

Доста елементарна статия.

Първо - не е вярно, че чалгата е от началото на прехода. Тя бе доста популярна и по времето на соца, само че в сръбският й вариант. И плочи по разни полулегални пътища се внасяха, и сръбски радиостанции се слушаха и сръбска тв се гледаше. Та в крайна сметка каква е масово слушаната музика при съседните ни народи ? Нима е джаз или рок ?

Второ - ние като народ не сме в тази културна сфера, в която е напр. Англия. Нали след 1989 г. паднаха забраните - защо у нас масово не се слуша "Бийтълс" или "Ролинг стоунс" ?! Заради мутрите се слушала такава музика у нас - тотална глупост. Мутрите били финансирали тази музика - къде са доказателствата за това ? Но пък по едно време на Зи-рок радио собственик бе ченгето от ДС Гергов. Нашият рок опря да ДС. Пък и рокаджията Маричков и др. получаха орден от агента на ДС Гоце.

Трето - чалгата е професионално развит у нас жанр. Рока и др. са едни самодейци.

Четвърто - доста е смехотворно когато разни синове на червени величия започват да ни натрапват напр. рока. Техните бащи го забраняват, а синовете им го натрапват. Да не посочвам примери.

Пето - как да се развие поп музиката у нас като от години на първа линия там са разни посредствени връзкари от рода на Графа, Белослава и др. подобни ? От по-старите изпълнители останаха няколко изпълнитеули (те тихомълком се преименуваха от естрадни на поп), но хайде да не казваме в какви червени постели (какви ЦК снахи) се въргаляха някои от тях.

Шесто - защо толкова ББС се интересува от това какво се слуша в БГ ? Аз съм свободен човек и ще слушам това, което искам. Нима в Англия само Моцарт слушат ? Нека ББС ни каже какво слушат напр. пакистанците, които живеят в Англия ? Вероятно от сутрин до вечер само опера ?!

Седмо - Мадона и Лейди Гага какви певици са ? Ами това популярно преди доста години парче какво е ?

 

http://www.youtube.com/watch?v=dnlDtkXiLf4

 

4 Профил на Drukarka

Drukarka

Рейтинг: 451

15:06, 10 фев 13

Неутрално

В повечето държави поп музиката е предназначена за масата, която да припява песнички от два реда и два тона, да подскача и да се радва. В това няма нищо лошо, не може всички да харесват Рахманинов и Луис Армстронг.

В България обаче поп музиката реши да претендира за елитарност (факт, лишен от всякаква логика!) и тъй като природата не търпи празните пространства, тая ниша веднага се запълни от чалгата, поп-фолка, кючеците и т.н. И понеже всички "културни" хора в България решиха да се разграничат от тая простотия, тя получи всичкото време и пространство, в което да се напъха и да ни стане визитна картичка. И сега всички пищят като ощипани моми и са много изненадани, че пак се изложихме пред чужденците. Колко удобно възмущение и колко предвидим начин за представяне на страната в чуждата преса. Някой наистина изненадан ли е?

225коментарът е обиден или неуместен

85 Профил на transvaal

transvaal

Рейтинг: 1171

15:08, 10 фев 13

Неутрално

До коментар [#67] от "istorika":

 

Ама защо пък някаква мярка да се взема? Живеем в свободен свят и не е необходимо, нито пък морално оправдано някой да ми казва каква музика да слушам. Нека всеки слуша музиката, която му харесва и която е в хармония с неговата личност или с моментното му настроение.

Аз например обичам класика, Албиньони, Шопен, Жюл Масне, Виенявски и пр. В друго настроение, обичам арии в хубаво изпълнение или Опус 69 на Бетховен в изпълнение на Давид Ойстрах или Аве Мария на Гуно (или на Моцарт, Форе и пр.). Имам обаче настроения, в които с удоволствие слушам съвременна интерпретация на песни композирани от Татиос Ефенди (истанбулски композитор) от около 1890 или мистична музика със стихове от Юнус Емре от 13-ти век със съпровод на уд и канун (струнни инструменти). Самият аз съм музикален инвалид, в смисъл, че не умея да свиря на инструмент, но обичам музика всякаква и я слушам според настроение и желание, без оглед на жанра и произхода и. Всяка музика е красива в определен контекст.

Чалга не слушам по две причини: Текстовете са безкрайно тъпи (но това важи със същата сила за много от рап-песните) и освен това в много случаи мелодията на чалга песните е натрапчива (явно тъпа и бездарна) и цял ден не ми излиза от главата.

220коментарът е обиден или неуместен

86 Профил на Георги

Георги

Рейтинг: 2000

15:10, 10 фев 13

Неутрално

До коментар [#80] от "primaxm":

 

Това не е вярно. В същност, с появата на музикалните компании, цялата музика в световен мащаб изпадна в дълбока творческа криза. За това е виновна комерсиализацията, авторските права, телевизията, развлеченията и т.н., които изместиха самодейното творческо начало на музиката. Резултата е скъпи рекламни продукти с ниски музикални качества. По-лесно е да се убедят масите да "харесат" новото парче на Мадона, вместо някой да вникне колко бездарна певица е тя, колко безвкусна и амелодична е "музиката" и и т.н. Стигнахме до положение някакви си "техно" повтарящи се до безкрай "ритми" да се наричат музика. Стигнахме до там че африканските потропвания да се наричат "ритми" и дори "музика". Преди години музиката се правеше от самодейци, които я записваха от звукозаписни студия и същата се разпространяваше от издателски компании. Сега всичко се прави от "звукозаписни" компании. Те са и продуценти и "композитори" и звукозаписи и издатели и носители на пълните права. Резултата - музиката загива....

 

 

Тук поне имаме подкрепа :}}}

http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/02/10/200...rniia_razriv_v/

[Slavi]

ФАЦ: Чалгата - българският гангстерски рап

Трудностите, връхлетяли България след влизането й в ЕС, карат народа на тази страна да опонира на Запада със свои културни алтернативи, пише вестник ФАЦ в статия, посветена на едно специфично българско явление: чалгата.

default

Простотия, порно, кич...

България е вече от 3 години в ЕС, а равносметката е повече от отрезвяваща: българите са обзети от разочарование заради многократно повтаряните от Запада обвинения в корупция - това пише в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" /ФАЦ/ в статия, в която представя научно изследване на германската славистка Катерина Гел, посветено на чалга-културата. По-нататък в статията четем: "Налагането на европейските норми в тази страна поставя под въпрос множество изпитани поведенчески норми, което кара голяма част от населението да се отдръпва от европейските образци, опонирайки на Запада със свои собствени културни алтернативи", пише ФАЦ и отбелязва, че най-влиятелната сред тях е т. нар. култура на чалгата.

Deutschland China Theresia Hebenstreit Ausstellung in China

Един народ се разголва...

Изостаналост, ориенталщина...

Според Катерина Гел чалгата, която е обвита с аурата на маргинализирана по време на комунизма култура, е не само в открита конкуренция със западния внос. Тя се използва от властовия елит в България като средство за кодифициране на една водеща национална култура. По-нататък ФАЦ описва накратко фолклорните корени на чалгата, за които говори Гел в научната си студия.

В статията на германския всекидневник е представен и направеният от германската изследователка анализ за това как нормите на поведение, предавани чрез музиката на тесни социални кръгове, се превръщат във всекидневието в общоприети норми на поведение. "Във видеоклиповете до съблазнителната чалга-изпълнителка винаги има богат, властен и мускулест мъжага, който е представян като истинския източник на луксозния й живот. Това не е много далеч от действителността, констатира ФАЦ и допълва: сред меценатите нерядко има и босове на мафията, чийто живот се възпява поръчково от певици в собствените им ресторанти, барове и дискотеки.

Именно тази е атмосферата, в която мрежите, оплетени от съмнителни бизнесмени, политици и пазители на реда, стават все по-гъсти. Именно тази е атмосферата, в която се развиват и новите центрове на властта, пише ФАЦ и продължава: Така една чисто музикална идея успява да се превърне в културен феномен, който помага да се утвърдят специфични норми на поведение, ценностни представи и външни белези. Чалгата и до днес възхвалява демонстративно онези балкански стереотипи, които от западна гледна точка са отрицателно натоварени: изостаналост, ориенталщина..." - отбелязва германският всекидневник ФАЦ.

Чалгата - в интерес на елитите?

Той цитира още един важен извод от изследването на Катерина Гел: фактът, че 85% от българското население са "привърженици" на този стил, е резултат от систематичното му разпространение от местните медии. Зад това стоят властовите елити, компрометирани в голяма степен заради корупционни скандали. По този начин тези елити преследват не само икономически интереси, но и една ясна политическа цел: стимулирането на инициирана "отдолу" култура, която да ги легитимира сред широките маси", пише германският всекидневник ФАЦ, цитирайки резултати от изследване на германската славистка Катерина Гел.

 

 

 

Чалгата като "виновно" удоволствие

За пореден път британската телевизия БиБиСи посвети свой репортаж на България. Този път камерата посети помпозен клуб в София, за да запознае милионите зрители в чужбина със "странното" явление чалга.

default

Днешна България - в плен

на кича и простащината

Дали това не е поредният неудобен за страната репортаж, пита Георги Папакочев:

Очевидно Британската радиоразпръсквателна корпорация /БиБиСи/ не е най-големият приятел на европейска България. Дори по-лошо, за предишното правителство световната медия се оказа истински враг, който си позволи нахалството да покаже пред света истинската същност на несменяемия до неотдавна член на МОК Иван Славков, да разследва обстойно трафика на бебета във Варна и най-вече - да разкрие пред цивилизования свят разтърсващите условия, в които вегетират болните сираци в Могилино.

Symbolbild schwarz gelb Koalition CDU FDP

Не става дума за очерняне, а за показване на реалностите

Всичко това вбеси тогавашния вътрешен министър Румен Петков, който заяви, че ще бъде „безкомпромисен” към всички случаи на „очерняне на страната от чужденци”, а държавният глава Първанов побърза тежко да нарече британската телевизия „антибългарска” и „обидна”. В крайна сметка в България беше спряно излъчването на радиопредаванията на английски език на Световната служба на БиБиСи, с което страната стана втората в света след Москва, предприела подобна демократична стъпка.

 

Простотии, секс и шум

 

Вероятно насаденият „страх” на британските журналисти този път ги е накарал да предприемат по-предпазлив подход спрямо една от невралгичните теми на съвременния българин, която след неприкосновеността на въпроса за домашната ракия видимо е обладала изцяло душите и умовете на населението във фертилна възраст. Чалгата, която журналистката от БиБиСи характеризира като „трудна за описание странна музика”, бумти в репортажа сред кичозната атмосфера на заведение със сбъркано френско име, а между масите с пълни бутилки марково уиски кършат заголени снаги млади изпълнителки и публика.

 

Дотук нищо по-различно от обикновен диско или стриптийз клуб по света, ако в думите на британската журналистка не просветваха някои показателни за чуждестранните зрители акценти. Като, например, че „поп-фолк звездите са най-популярните български музиканти, които трупат огромно богатство от записи, концерти и реклама”. Да, това са големите български „музиканти”, а не някакви си оперни певци или инструменталисти, които се опитват да пооправят имиджа на страната по големите световни сцени, след като в родината си са обречени на глад и мизерия. Какво значение имат полупразните салони на все по-малкото останали в България сериозни изпълнители, когато с уиски, сред циганско-балкански ритми, кючеци и „обнажена” плът, можеш да научиш как бързо да направиш пачката, как да си хванеш силиконова хубавица или богат мъж и дори да видиш на съседната маса онези национални идоли с дебелите вратове, за които в репортажа се намеква, че са „мафията, организираната престъпност”!

 

Fuss im Schlamm

С двата крака в мръсотията

Живот, наречен чалга

 

В края на кратката си разходка из българския чалга-Версай британската журналистка Джанет Бери казва, че слушането на чалга изглежда е едно „виновно удоволствие в България”. Преди това завършилият Оксфорд български политолог проф. Евгений Дайнов беше написал, че „чалгата е визуалното, звуковото и дискурсивното превъплъщение на простотията”, беше констатирал, че е „време за съпротива”.

 

Анонимен форумец в интернет тези дни написа: „Чалгата не е просто онази музикоподобна отврат. Чалгата е средата, в която живеем. Чалга е дотолкова да свикнеш с мръсотията и боклука по улиците, че да не ти правят впечатление”. Едва ли някой може да каже нещо повече по тази весела тема. Дори и „антибългарската” БиБиСи.

 

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев

 

 

 

 

 

Чалга-културата - българска специфика

„Българският медиен пейзаж е доминиран от бизнес интереси. А неясната собственост е сред големите проблеми на бранша”, казва журналистът Дирк Фьоргер от германската фондация "Конрад Аденауер" в разговор с А. Ненкова.

default

Медиите залагат на развлекателните програми

Антоанета Ненкова разговаря с Дирк Фьоргер за развитието на медиите през последните години, не само в Югоизточна, но и в Западна Европа :

Д. Фьоргер: През последните години качеството и ефективността на традиционните масмедии намалява навсякъде по света. Интернетът като медия и като дял от рекламата нараства бързо. Това е факт и за медийния пазар в Германия. През последните години във Федералната република ефективността на телевизията спада, поради голямо пренасищане и фрагментирана аудитория. Младите не гледат новини. Телевизията привлича с предавания от типа риалити или с кастинг-шоута.

А. Ненкова: Такъв е медийният пейзаж в Германия. А каква е спецификата на медийната среда в България?

Bulgarien Land und Leute Sofia Obdachloser vor Fernsehkammera

Кога ще получат българските медии статута на четвърта сила?

Д. Фьоргер: Чалга-културата е сред българските медийни специфики. Телевизията привлича с чалга, пресата в България става все по-булевардна в последните години. Но най-големият проблем е неясната собственост на българските медии. В Германия е ясно кой притежава частните медии, въпреки че винаги има "тайни кръстосани връзки". Невъзможно е да се прави разследваща журналистика в медии със съмнителна собственост. Затова и журналистиката, която се прави в България, изкривява представата за политика и икономика. Българските репортери често смесват собствените представи за нещата с независимата оценка, а текстове на пи-ари заменят журналистическите. Може би заради всичко това българските медии не се вземат на сериозно.

 

А. Ненкова: Каква е ролята на медиите в Германия?

 

Д. Фьоргер: В Германия медиите са реална четвърта власт. Медиите трябва да се поддържат една друга. Нито един съдия или политик не би издържал на натиска - всяка сутрин или всяка вечер от страниците на вестниците или от ефира да се казва, че е постъпил нередно. И това трябва да се прави от всички медии за по-дълъг период от време. Да се повтаря и обяснява на обществото. Най-силното оръжие, което имат журналистите, е да показват и казват нещата такива, каквито са. Ако българските медии искат статута на четвърта власт, трябва да са единни.

 

Д-р Дирк Фьоргер е роден в град Кобленц, провинция Райнланд-Пфалц. От началото на 2007 година е ръководител на Медийна програма за Югоизточна Европа на Фондация "Конрад Аденауер''. Със стаж като журналист и като специалист в сферата на "Връзките с обществеността". Бил е говорител на Съюза на гepманските производители на комуникационни мрежи и медиен съветник. Дирк Фьоргер бе един от лекторите на семинар за български журналисти, организиран в началото на месеца в Копривщица.

 

 

 

Чалгата като враг на народа

Българската диаспора в Австрия е заплашена от изолация, предупреждава директорът на Българския културен институт в страната Борислав Петранов. Кореспондентката ни във Виена Юлия Дамянова го попита защо мисли така.

default

Младите българи - без

усет за стойностното?

Едва ли за някого ще е изненада, че чалгата оглавява класациите с любима музика и на българите зад граница. Това обаче е опасно за българските общности в чужбина, предупреждава Борислав Петранов, директор на Българския културен институт в Австрия "Дом Витгенщайн”. ”Основното, на което се радва българската общност, е ерзац културата ("ерзац” от немски - заместител, бел. ред.), защото всичките тези чалга изпълнения са ерзац култура. Най-посещаваните от българската общност събития, говоря за 80% от случаите, са в чалга клубовете и чалга дискотеките”, казва Петранов по адрес на българите в Австрия.

Музикална самоизолация

BdT Bundeszentrale fuer gesundheitliche Aufklaerung

Изолацията - опасно явление

Проблемът, според него, е в това, че културните предпочитания на българската общност в Австрия водят до изолация от останалата част на обществото. "Точно слушането на тази чалга затваря диаспората. Ние много се "кефим” да отидем да слушаме някоя си чалга певица, но там се говори само български. Няма абсолютно никаква комуникация с околния свят. И дано да бъда лош пророк, но смятам, че нашата диаспора се затваря и става третата по затвореност след турската и сръбската”, изтъква Петранов.

 

Лутане из културни политики

 

Занимава го чалгата не само в музиката, но и това, което той определя като масова псевдокултура във всички творчески сфери - от театъра до изобразителното изкуство. Неотдавна Петранов изнесе лекция за културната политика сред българската общност в Австрия. В нея той сочи с пръст към липсите в културното развитие на България след 1989 г. като виновници за сегашното духовно състояние и вътре, и извън страната. "Проблемът, за който говорим, е всъщност много по-дълбок. Той се състои в това, че в тези 20 години нито една политическа сила не обърна достатъчно внимание на българското образование, на българската култура", казва Петранов и продължава:

 

Borislav Petranov

Борислав Петранов

"Ние се блъскахме някъде между 100-процентовата държавна обезпеченост на културата и пълния пазар, като така и не намерихме златната среда”, казва шефът на Българския културен институт в Австрия.

 

Въпрос на възпитание

 

Според него в съвременното българско общество липсва усетът за красивото, естетичното и стойностното. Като контрапример той разказва за дъщеря си, която заедно със своята група от виенска детска градина веднъж отишла на изложба на Пикасо. След това възпитателките дали на децата задача да нарисуват впечатленията си от видяното. Борислав Петранов обобщава: "Това е начин на възпитание. На едно дете ще му хареса, на друго не, но то ще знае какво значи това.”

 

 

 

iztochnik: http://www.dw.com/

[Slavi]

Сношението на българските "елити" с чалгата

В България ТЯ е секси, на Запад я смятат за евтина, грозна и смешна. Става дума за чалгата - тази смесица от вулгарност, простащина и повърхностност, за която много българи са се хванали като удавник за сламка.

default

Под ботуша на вулгарността

"Аз също слушам чалга", казва д-р Катерина Гел от Института по етнология към Мюнхенския университет и бърза да добави: "Но само в името на науката". Резултат от този научен интерес е анализът й, озаглавен: "Чалга-културата като култура на българските елити?" и публикуван в научното списание на германското Дружество за Югоизточна Европа. Темата за победоносния поход на чалгата в българското общество беше и в центъра на дискусията с д-р Катерина Гел, организирана от Германо-българския форум в Берлин. Тя, естествено, беше провокирана от въпроси като: "Дали не е прекалено смело да се твърди, че чалгата с нейния вулгарен изказ, опростени схеми на мислене и твърде повърхностни ценности, е култура на българските елити?".

Symbolbild Verfьhrung

Sex sells

Български комплекси

Катерина Гел бърза да се застрахова: "Това наистина звучи много парадоксално, но само в първия момент. Всеки се опитва да обясни, че, разбира се, има и други елити в българското общество, които нямат нищо общо с чалгата. Целта ми е да покажа кое е доминиращото в българското публично пространство, а не какво има в него изобщо. За съжаление трябва да констатирам, че интелектуалците и академичният елит не са доминиращите", заключава Катерина Гел.

Кои са тогава "елитите", които въплащават чалгата като култура и начин на поведение? Според етноложката от Мюнхенския университет имената на тези хора могат да се прочетат почти всеки ден в българските вестници - това са политици, артисти, бизнесмени, представители на медиите, които посещават онези, наричани междувременно "елитни" заведения, предлагащи чалга. "Не съм убедена, че те слушат точно тази музика у дома си, но присъствието им в тези заведения е възможност за тях да се легитимират пред широкото население в България, което в голямата си част явно се идентифицира с тази кулутура. В същото време с присъствието си те легитимират и чалгата като част от елита", обяснява Катерина Гел.

Патриотарството легитимира простащината?

Междувременно феноменът "чалга" се е обособил едва ли не като част от националната култура, превърнал се е в етно-идентификатор, който се изнася и навън в чужбина. Това твърди етноложката и дава за пример купоните на български студенти в Мюнхен, на които се канят чалга-звезди от България. "В момента, в който някой започне да се дразни от това, го питат: Защо, ти не си ли българин?", обяснява Катерина Гел.

Защо тази чалга-култура, която влиза в противоречие с претенциите за интелигентност, се разпознава от привържениците й като част от националната им идентичност? Според Катерина Гел в основата на това стоят комплекси, породени от сблъсъка със Запада. Не се ли получава обаче парадокс: българското общество демонстрира неистов стремеж към европейска интеграция, но пък от друга страна се оттласква от западната култура, търсейки в чалгата национална идентификация?

Symbolbild Roter Teppich VIPs Prominente Premiere

България - пълна с ВИП-ове

"Това се дължи на ужаса, появил се в момента, в който Европа стана конкретна, когато България видя колко много я дели от нея, колко малко тази Европа я разбира и я понася", казва Катерина Гел. "Разбира се, в такъв момент е нормално човек да се затвори в собственото, да търси това, което му е познато, и да се хване за него като удавник за сламка", казва етноложката от Мюнхенския университет. Означава ли това, че процесът на европейска интеграция на България в крайна сметка ускорява и налагането на чалгата като култура на българските елити? "Звучи малко спекулативно, но предполагам, че ако този процес не се бе състоял, чалгата нямаше да е толкова необходима", твърди Катерина Гел.

Секси или смешно?

Според етноложката чалга-културата се появява и в резултат на избилите след социализма с нова сила патриархални норми, които превръщат външните белези в норми на поведение. Скъпият автомобил, луксозните дрехи и агресивният сексапил се превръщат в белег за успех или трамплин към него. Именно това налага чалга-културата. Проблемът е обаче, че онова, което в България е смятано за секси, се възприема на Запад като евтино, грозно и смешно.

Прогнозата на етноложката за бъдещето на чалгата в България е доста песимистична. "Тази т. нар. култура заема огромно място в публичното пространство. В случая става дума за истински победоносен поход и не мисля, че това ще се промени през следващите години", казва Катерина Гел от Института по етнология към Мюнхенския университет.

 

 

 

 

Чалга до малоумие ви превръща в говеда!

ЖИВОТЪТ Е...Ужасът на потопените хораДа кръстим улицата на Алеко - или на Азис?Да живее простащината!Бог да прости на поповете!Господине, какво носите в този кашон?Лозунг с избити зъбиСлучи ми се нещо много странно…Защо моите български събратя мразят всекиго на власт?Потъваме и пак се смеемГробища в моловетеМоите параноиОтмъщението на гениталиитеИрландски работиПревъплъщенията на кюфтетоГрях ми на душата, дадох рушветСамоуважението на българина - храчка на тротоараОпознаваш другите, губиш себе си?Новите дрехи на паметникаДисекция на българската злобаЛепкаво, тъпо, махленскоЕвтините жени на СофияАмериканските козметични потайностиВеликденска носталгияБългаринът: от животинския или от растителния свят?С българско такси през животаЖивеем в объркани временаВ традицията българска му е майката!Българите сме най-голЕмата работа!Плачещите деца на Япония"Българската болест" се предава от овца на хомо сапиенсДа мълчиш на българскиНемили-недрагиБлъсканица по германскиЩе те дам на циганитеЧалга до малоумие ви превръща в говеда!Клошар с лимузинаХора-отраженияЗа мен - една с повечко цилиндри и екстри, моля!Заедно край тенджерата: рецепта за щастиеВ чакалнята на Дядо Боже

В България едно цяло поколение се осакатява, оскотява и обезсмисля, пише 22-годишният Явор Фингаров в редакционния ни блог. Той говори за своето поколение. Поколение, което според него нищо няма да направи с живота си.

default

Оглупяване на квадрат

Преди време получих едно много интересно съобщение във Фейсбук. Като човек, излежал полагащото му се в Немската гимназия в София, от време на време получавам покани да гласувам за конкурси за чалга песни или силиконови гърди. Това съобщение беше различно – нямаше линкове, не беше на латиница с 4-ки вместо буквата "ч" и беше грамотно написано. Зачетох се.

Имането и нямането

Бивша ученичка на гимназията разказваше как при поредното си връщане в България (90% от завършилите заминават в чужбина, като по-голямата част от тях и остават там) „традиционно” минала да види „добрата стара немска”. Никой не е предпазен от носталгия, мисля си. Но това минаване било различно, защото бившата ученичка се заговорила с домакинката.

Eine Tasse

Събудете се!

Аз също съм бил в училище, но длъжностната характеристика на домакинката за мен остана енигма. Винаги съм мислил, че щом е домакинка, ще ме посрещне с цейлонски чай и маслени бисквити, когато отивам в час. Това обаче за 12 години не се случи нито веднъж. Домакинката вечно пиеше кафе и клюкарстваше със секретарката или с чистачката, или с монтьора (а имаше и монтьор!).

 

Дай им шоу и фасул!

 

Та домакинката, вълшебницата на неизвестните дейности, рекла на бившата ученичка: "Идвате тук, за да видите гимназията, но никой от вас нито веднъж не направи дарение, за да се оправят нещата тук."

 

За миг оглупях от почуда. В главата ми изкънтя „Кво?”, написано точно така. Вероятно домакинката е някакъв вид сводница за дарители. И това беше само началото на съобщението. Тепърва следваше сърцевината на съобщението, което момичето от Фейсбук ми беше изпратило: безкрайното съжаление на авторката, че не се сетила по-рано да се направи страница за дарения за гимназията, защото „сложили нови дограми, ама не им стигнали парите да оправят даже и боята около дограмата”, а „домакинката каза, че издават фактури, така че човек може да приспадне дарението от данъците си.”

 

Да оправят боята около дограмата едва ли е финансов проблем номер едно на образователната ни система, да не кажа, че си е чисто мърлячество в стил „карай, и така става”. Мисля си също за тоалетните в училище. Сюрреалистични места - стават за пушене, но да се изпикаеш е невъзможно. Това са те, ученическите тоалетни, майка ми винаги казваше да не докосвам нищо в тях. (Не казваше, че са гадни, въпреки че плаща данъци. Казваше просто, че са гадни.)

 

Symbolbild Fernsehen TV

Най-лесно се управляват тези, които гледат Биг Брадър и сие

Под игото

 

Образователната система в България се руши. Лошото е, че това се случва не поради тривиалната некадърност на някакви хора, не. Твърде много случайности, плюс една ясно видима преднамереност постигат хомогенен резултат: от училището излизат неграмотни, некреативни и некултурни индивиди. Защото най-лесно се управляват тези, които гледат Биг Брадър, четат Галерия и слушат Ивана. Робите нямат изисквания, стига да има шоу и фасул.

 

В образованието (сякаш и в цялата държава) има някакъв зъл гений, който дърпа конците, така щото нещата или да стават по-зле, или да не се променят. Истинският Октопод трябва да се намери някъде там. Скоро. Иначе през 2050 София ще бъде столица на една духовна Сахара.

 

Преди време си говорих с един от малкото добри учители в ученическата ми биография. От тези, дето променят възгледите и чертаят пътищата, по които се развива личността. Бяхме в едно заведение до Софийската математическа гимназия и докато покрай нас се суетяха весели момичета, облечени като Лейди Гага, аз го попитах: "Добре де, няма ли нещата да тръгнат добре, все пак учениците вече изобщо не са раждани през комунизма?". Той ми каза скептично, гледайки джобния си часовник: "Мм-не, няма подобни индикации. От къде да дойде такава промяна в мисленето? Сегашните поколения са все по-инертни." Замълчахме.

 

Провалът

 

Ученическите протести бяха наистина злополучни. Сестрата на една приятелка ми каза, че тези протести в нейното училище хич не се получили, защото „те ни направиха всички класни на 3-ти и 4-ти". Впрочем през 2008 учителите също протестираха. Два месеца. За пари и нищо друго. Факт е, че тяхната седянка беше по-сполучлива от тази на учениците.

 

Зад всяка новина в България се крие караконджул, човек просто трябва да го намери. Ученици в Пловдив протестирали срещу скандално малката ваканция, но учителите ги наказали да мият тоалетни. Да мият своите гадни тоалетни. Даа, не е за вярване – учителят наказва надигналите главица срещу сабята, а после има час за Ботев. Така се създават роби.

 

Symbolbild Stummer Protest

Протестът си струва!

Робство и предразсъдъци

 

Като споменах за роби. Сещам се за една прекрасна илюстрация. В Немската гимназия имаше (може би и все още го има) един учител по философия. В неговите часове така и не стана дума за Аристотел. Обаче аналният секс и женската мастурбация често бяха в дневния ред. Този учител много обичаше да пощипва ученичките, да ги кани да берат гъби на Панчарево и други земни и лъстиви неща.

 

В един момент ученичките се оплакаха на класната. Тя им каза да не предприемат никакви действия, защото той имал много сериозни връзки и от цялата работа само момичетата щели да пострадат, пък и нали само ги задявал, какво толкова. Да, така се създават роби.

 

Ученици, протестирайте! Опитват се да създадат от вас говеда. Искат да сте скотове с бигбрадъровска лексика. Искат да слушате чалга до малоумие и да мислите, че гласувайки не променяте нищо. Че личният бунт е отживелица от времето на Ботев. Казвам ви, протестирайте! Пуснете си Секс Пистълс, рецитирайте "Вяра" на Вапцаров! Спрете да ходите на училище, докато тоалетните ви поне малко заприличат на учителските. През това време четете хубави книги, напук на учителите, напук на системата. Казвам ви, протестът си струва! Завършвам този текст с цитат от великия Буковски:

 

"Its the only good fight there is." *

 

* "Това е единствената битка, която човек си заслужава да води."

 

 

 

 

 

Чалгизирането на България

Кога един политик става чалга политик, с какво се характеризира чалга културата и въобще как се чалгизира едно цяло общество? Тези въпроси повдига Клаус Рот в сборник на германското Дружество за Югоизточна Европа.

default

В България можете да чуете често как представителите на новата политическа класа биват наричани "чалга политици". Аналогично с "чалга историците" - онези политически много влиятелни "автори на националистически книги и водещи на телевизионни предавания, които разпространяват дезинформации под предлог, че разбулвали тайни от българската история", пише авторът Клаус Рот като цитира българската изследователка на явлението Димана Трънкова.

Културният избор на Изтока

Bulgarien Flagge

Как се чалгизира цяло общество

Използването на понятието "чалга" във връзка с определени политици или историци не е никак случайно. С него се изразява точно определен начин на поведение и мислене. Възникнало в началото на 1990-те години като необуздан музикален израз на постсоциалистическите трансформации и на дълбоката обществена и икономическа криза в България, постепенно явлението "чалга" превзе обширни територии и днес вече говорим за цялостна чалга култура. Кои са нейните характеристики?

Най-напред чалгата като стил в музиката има и свое политическо измерение. Една от причините за високата популярност на поп-фолка се крие в това, че той е смятан за собствена балканска музика, макар и с взаимствани елементи от западната поп-музика. В тази връзка етноложката Радост Иванова говори за "културния избор на Изтока" и извежда термина "самоориентализация", а Ивайло Дичев посочва връзката между поп-фолка и османските поробители. Същото съдържание откриваме и в сръбските и румънските аналози на поп-фолка, съответно турбо-фолкът и манелето (manele). В този смисъл връщането назад към народните традиции и обвързването им с ориенталското в частност изразяват антизападни и антиевропейски или откровено националистически настроения, пише Клаус Рот.

Понятието "чалга" има и сексуален оттенък - с подтекст, свързан с патриархалното разбиране за разделението на половете. Представяният от медиите образ на фолкпевицата винаги е на секс бомба, на желан обект от мъжа, който има три идеала в живота - богатство, скъпи коли и жени. Чалга културата пропагандира хегемонията на мъжа в обществото, чиито нови герои са мачо политикът, мафиотът, бизнесменът и спортистът. Бойко Борисов спечели така убедително изборите през 2009 година и заради това, че самият той по един почти идеален начин съчетава в себе си всички тези нови патриархални идеали, се казва в статията.

И още - чалгата изразява възприятия, свързани с бързото и безогледно правене на пари и нарушаването на законите и нормите. Луксът и демонстративното харчене са идеалите на новите мъжки герои, които никой не пита откъде идва богатството им. И не на последно място чалга културата е нарицателно за безпардонното налагане на личния интерес и господственото положение на личните връзки. Отражението на всичко това върху политиката се състои в следното: новата политическа класа възприе един модел на поведение, стъпващ върху незачитането на законите и неглижирането на личната й отговорност по отношение на обществения интерес. Важно е само това как да се облагодетелстваме лично или в най-тесен приятелски кръг, пише още Клаус Рот.

Селският корен на новите елити

Mannequin Legs

В плен на чалга културата

За разлика от западния свят, където поп културата също е важен фактор в обществото и политиката, в Югоизточна Европа чалга културата е станала неделима част от културата на новите елити. Обяснението за това е просто - една голяма част от представителите на новия политически и икономически елит в тези страни е с обикновен социален произход - тези хора идват или директно от село, или принадлежат към класата на "новите граждани" - онази прослойка от обществото, която през последните десетилетия масово се настани в големите градове. Отделно от това немалко представители на новите елити произхождат от старата комунистическа номенклатура, припомня авторът на статията Клаус Рот. В заключение той казва, че независимо от кого и кога ще бъде написана "политическата антропология на Югоизточна Европа", чалга културата непременно трябва да бъде спомената в този труд като един обществен и политически феномен.

Автор: К. Рот, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева

 

източник: http://www.dw.com

 

 

 

ТЕОРИЯ НА ЧАЛГАТА. ЧАЛГАТА Е ВКУСЪТ НА НЕДОУЧИЛИТЕ.

http://afera.bg/%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D...%B0-%D0%BD.html

[dj_delmundo]

Авторите на тези статии са толкова необективни, толкова анти и всъщност на кое викат чалга?! Кои песни и изпълнители, те наричат точно чалга?!Песните на Глория, Десислава, Камелия, Галена под общ знаменател ли поставят - ЧАЛГА?!?!?

Супер комплексарски са повечето от публикуваните "анализи".

Не може да се слагат песни като Митничарю, Тигре Тигре, 100 патрона, Радка Пиратка и по-леките, да не кажа пошли като цяло песни, до песните на Глория - Не остарявай мамо, Радост Тревога, Щастието, Илюзия, Исусе, Носталгия и куп нейни други, по това време любими на повечето хора; до песните на Камелия - Ти си моя ангел, Залеза, Винаги, Ти си виновен, Има любов, Фалшива кожа, Къде си ти и т.н., някой от които са вечни хитове и също са харесвани от всички; до песните на Десислава; до песните на Силвия; до песните на Галена. Не може да се говори че певци като Кондьо, Софка и Ориент експрес, Лия, Тошко Тодоров, Радо шишарката, и още куп циганори, пеят в един и същи жанр с Кама, Глория, Деса, Преса, Галена и т.н... сещате се за каква разлика говоря...

В тези статии има сериозно разминаване или просто авторите не са наясно какво е поп-фолк, какво е фолк, какво е чалга и кое се нарича чалга.

Не е сериозно просто.

[asylum]

Авторите на тези статии са толкова необективни, толкова анти и всъщност на кое викат чалга?! Кои песни и изпълнители, те наричат точно чалга?!Песните на Глория, Десислава, Камелия, Галена под общ знаменател ли поставят - ЧАЛГА?!?!?

Супер комплексарски са повечето от публикуваните "анализи".

Не може да се слагат песни като Митничарю, Тигре Тигре, 100 патрона, Радка Пиратка и по-леките, да не кажа пошли като цяло песни, до песните на Глория - Не остарявай мамо, Радост Тревога, Щастието, Илюзия, Исусе, Носталгия и куп нейни други, по това време любими на повечето хора; до песните на Камелия - Ти си моя ангел, Залеза, Винаги, Ти си виновен, Има любов, Фалшива кожа, Къде си ти и т.н., някой от които са вечни хитове и също са харесвани от всички; до песните на Десислава; до песните на Силвия; до песните на Галена. Не може да се говори че певци като Кондьо, Софка и Ориент експрес, Лия, Тошко Тодоров, Радо шишарката, и още куп циганори, пеят в един и същи жанр с Кама, Глория, Деса, Преса, Галена и т.н... сещате се за каква разлика говоря...

В тези статии има сериозно разминаване или просто авторите не са наясно какво е поп-фолк, какво е фолк, какво е чалга и кое се нарича чалга.

Не е сериозно просто.

Лия защо я причисли към циганьорите - малко изцепки има тя, а пред днешни Яници и подобни е направо Елизабет II.

[dj_delmundo]

Лия защо я причисли към циганьорите - малко изцепки има тя, а пред днешни Яници и подобни е направо Елизабет II.

 

Не съм я причислил към циганите, написах "и още куп цигани" в смисъл че има много цигански оркестри и певци, които ги причисляват към поп-фолка, а те всъщност правят гнусни маааааанета. А Лия я споменах защото по-горе беше спомената.

[Ivanhoe]

Това копирано ли е или съчинявано? "Я, елате пиленца при батко" (дори заглавието не е това) е песен от 2001 година, а не от началото на 90-те.

[Denis]

Никога не бих отделил толкова време да прочета нещо свързано с чалга, че това е даже и някаква измислена статия. Не сте добре.

[JelousJewel94]

Никога не бих отделил толкова време да прочета нещо свързано с чалга, че това е даже и някаква измислена статия. Не сте добре.

Хах, нарича се fan fiction - в чужбина е много широко разпространено, но нали в България не си хабим времето за глупости.

Адмирации на човека дето го е написал, беше забавно четиво