Room_101

Оцко...That really says it all. По-слаба е от "Не си ти" и от "Всичко с теб", макар че не е от най-тъпите Оцкови песни.

"В твоите очи" - хубава музика, а текстът също е сред силните страни, КОЕТО ЗА ЧАЛГА ПЕСЕН Е ЧУДО НЕВИЖДАНО, плюс сравнително стилно софт порно в клипа. Сред албумите бих отличил този на Ивана - разнообразен, с чалга, с песни с фолклорни мотиви, с парчета за различни поводи и различни настроения. Иначе за концерта на Глория ясно.

За стандартите в гръцката музика "Мони Му" е бозава, средняшка песен. За българските стандарти е прилична, пък и интересно се връзва с гласа на Преслава, но - както и други вече писаха - не е нищо особено. Пък и на Преса и върви на провали с гръцките неща в последните години...

Хванах малко от тази втора част на концерта сега по Планета - еми няма какво да се каже, Глория си е Глория, примата в поп-фолка, колкото и клиширано да звучи. Няма друга от чалгаджийките с толкова песни, които си тежат на мястото на концертна сцена. (Макар че пък не разбрах за какво беше патравият ремикс на "Феникс", една от най-"избухващите" ѝ песни, при това вмъкнат като фрагмент в микс). И с беквокалите е наистина стилно, несравнимо повече, отколкото на Пайнерските сбирки. Абе с една дума, "българската Цеца" може да не е чак на нивото на сръбкинята, но е над българските си колежки с много.

Хм, това за Славчо Лимонадата... Той е едно от най-старите, останали живи, кучета в българския "ъндърграунд", балансирал е успешно между различните крила на СИК през първата половината на миналото десетилетие, това за банката на Костов го знаят всички... Аз ако съм на негово място, ще търся максимална възвръщаемост с минимални усилия за вложените си пари. А чалгата, както Фокси е обяснявал, към момента далеч не е най-печелившият бизнес, което обяснява и свиващите се печалби на "Пайнер". Така че не ми се струва логично Лимонадата да си дава парите за зализания перчем на Оцко.

Мен ми прилича музиката на нещо, но по никакъв начин не мога да се сетя на какво. Струва ми се, на нещо сръбско. С тая мелодия можеше да се направи песен-убиец, но потенциалът не е докрай използван. Някак малко евтинее и става too repetitive към края.

1. Галин - "Парата ако хвана" (сякаш за мен е писан текстът ) 2. Азис - "Хабиби" 3. Галена и Деси Слава - "В твоите очи" 4. Мария и Азис - "Моля те, не ми звъни" 5. Роксана и Тони Стораро - "От гордост да боли" 6. Карлос - "Имам само едно сърце" 7. Фики - "Железен" 8. Емилия и Борис Дали - "Обичай ме" 9. Ваня и Преслава - "Нокаут" 10. Фики и Азис - "Блокиран"

И мен така... Иначе песента е възможно и да е по-добра от на Галка и Янка, обаче от този generic чалгарски ритъм вече ме боли глава. По-слаба от дуета с Ищар определено.

Яници, Татяни и подобни - те не живо ли са били? Сериозно питам, не си спомням, понеже не обръщам кой знае какво внимание на масовките в последните години, и определено не си правя труда да помня подробностите от тях. И т'ва "малко на живо" не променя кой знае какво.

По принцип за пайнерските масовки говоря, и за mindset-а, който са създали у средностатическия потребител на тази музика. На предишните концерти съвсем не са били само по 3 плейбеците, много моля.

Ми те и хаусарите примерно си слушат своята музика по колите и по техните си клубове, ама лятото като на Какао дойде някой холандски или къвто е там известен DJ, са там. Щото диджеят ще им приготви нов сет и въобще нещо интересно и не чувано до този момент. Докато в чалгата навсякъде едно и също. В чалготеката плейбек и лиготии, и на концерта плейбек и лиготии. И феновете са свикнали с това. Аз поне по този начин си го обяснявам.

Сега се сетих за коя песен ми напомня мелодията:

ЧикагО

На фона на предишните "проекти" на тази, останах приятно изненадан от наличието тук на интересна мелодия. Жалко, че тя присъства в банален Оцков комерс...

ДупницА

Луковит P.S. Само български градове, или от целия свят?

Това според мен ще е хит. На мен лично ми допадат донякъде куплетите, останалото ми е средна работа. (Може би на слушалки ще звучи по-добре.) А Гальо Вафлата пак се е бръкнал сериозно за бой, чекнежи и връщане в епохата на Мусолини - това последното е яко де.

Пак казвам: само Глория от изброените, има някакъв, колкото и да е минимален, шанс да поведе някаква положителна тенденция в чалгата, с таланта и вярната фен-база, с които разполага. Галена, Галин - WTF! Галка е готова да копира каквото и лайно да изсерат Хамериканските поп-чалгарки, а за нахакания бездарник Галчо няма смисъл въобще да се говори. Такива като тях двамата докараха жанра дотам, че всеки с поне две мозъчни клетки в главата да му се подиграва.

Едва сега успях да я чуя, добра е, но сякаш нещо не ми достига, за да ми стане любима (или пък има нещо прекалено, не мога да преценя). Припевът например не ми харесва особено.

ЧРД, Танче, и много любов и щастие!

Преса тая година с копията на успешни песни - първо на "Моето слабо място", сега на "Кой" - казано на бургаски еик, шани по тънката лайсна Сега обаче ми се струва, че няма да ѝ мине номера, тук дори припева не е особено "избухващ". И колко са тъпи двамата, вместо да си представят песента на концерта, че да набере скорост до 8-ми и да има шанс да се получи нещо подобно на феномена с "Горе-долу" от миналата година, те ми я пускат сега. Студентите, пръснати по Банско, Боровец и разните там вили, в последната вечер от престоя си ще стоят с часове да дебнат по Планета или в интернет кога ще излезе песньовката, че да я свалят...

Интервю на Джансу Джамлибел с известния лингвист и политически коментатор Ноам Чомски за турския ежедневник „Хюриет“. Как виждате Турция през 2015 г.? Виждаме поразителна промяна през последните няколко години. През 90-те години на XX век турската държава беше замесена в ужасяващи зверства на югоизток. Това беше един ужасен период. В ранните години на този век видяхме някои неща да се подобряват. Аз посетих страната неколкократно. До към 2005 г. ситуацията значително се подобряваше и имаше признаци за положителни развития в Турция, която притежаваше реалния потенциал да стане мост между Изтока и Запада... Но след това всичко започна да се обръща, турският режим ставаше все по-авторитарен вътре в страната и все по-репресивен към Кюрдския въпрос. В момента турската държава действа по начини, които аз намирам за изключително негативни към народа на Турция, към надеждите за турска свобода и демокрация, както и към кюрдите в тяхната справедлива борба за основни права и нещо повече. И това става на международно ниво, не само вътре в Турция. Турската роля в Сирия е изключително вредна. Времевият отрязък, който наричате „позитивни развития“ кореспондира с времето, когато Партията на справедливостта и развитието (ПСР) взе властта през 2002 г. Тогава тя получи одобрение както вътре, така и извън страната. Какъв основен мотив имаха Ердоган и неговата „реформистка“ партия да направят този обратен завой към времето, което ни напомня на 90-те? Струва си да отбележим и че този завой се случи паралелно с революциите в Арабския свят? Според мен случилото се в Турция се различава от съдбата на страните от Арабската пролет. Това е интересна история. Подозирам, че един от факторите е може би собствената тенденция към авторитаризъм на Ердоган. В първите няколко години от управлението част от надеждите на много от либералните сектори получаваха някаква подкрепа. След това всичко се обърна отчасти заради неговите собствени дълбоки убеждения и тенденции... неолиберална икономическа доктрина, авторитарна власт, засилване на ролята на ислямизма, който изповядва голяма част от неговия електорат в селските райони. Подозирам, че това са някои от причините. Смятате ли, че само личните тенденции на Ердоган създадоха поляризацията и конфликта, които страната изпитва сега? Друга причина може да бъде Европа. Европа предложи на Турция възможност да стане член на Европейския съюз. Аз лично никога не съм вярвал, че това може някога да се случи, тъй като смятам Европа за прекалено расистка. Тя не иска турци да се разхождат по нейните улици. Но в същото време прави оферти на турците... Ако се замислите какво стана, винаги когато поставят някакво условие на Турция, дори и Турция да изпълни условието, след него следва друго условие. И някъде към 2005 г. стана пределно ясно, че Европа просто ще продължава да поставя нови и нови бариери. И предполагам... това доведе до концепцията „какъв е смисъла да продължаваме?“ Те са просто един расистки съюз и регион, дори много повече от САЩ, по много начини. [Така че мнението в Турция беше, че] „Ние ще спрем да се опитваме, имаме свободата да се върнем назад към едни по-авторитарни системи на управление“, които [Ердоган] лично предпочита, така или иначе. Предполагам това е още един фактор. Оставяйки настрана актуалните проблеми в страната, кои според вас са най-силните страни на Турция? Турция може да даде много добри уроци на Европа и на останалия свят като цяло. Турция е единствената страна, за която аз знам, в която водещите елементи от образованите класи – журналисти, академици, писатели – не само протестират срещу престъпленията на държавата, но и предприемат смели действия на гражданско неподчинение в своя претест срещу тях, понякога рискувайки много сериозни наказания за това. Това не се случва никъде другаде. И определено не се случва в Европа и САЩ. Там има подобни елементи, но те са изключения. В Турция това е масово разпространено. Това е забележително. Един голям урок, който Западът трябва да научи от Турция. Имате предвид, че турската интелигенция направи крачка извън своята зона на комфорт и че това е нещо, което не се случва никъде по света? Не ми е известен друг подобен случай, за мен това е много интересен факт. Имах шанса да участвам в някои от тези събития с тях. Това е изумително. На Запад не можеш да видиш такива неща. Може би съвсем малко в периферията. Поразителното е не само жертвоготовността на този важен сектор от привилегировани, образовани и интелигентни активисти да участват в протести – което само по себе си е рядко срещано – а и готовността им да участват в сериозно гражданско неподчинение. Много по-лесно е да направиш това на Запад. Имаш много повече свобода и защита, но хората не го правят. В Турция, въпреки жестокостта при отговора от държавата, тези сектори го правят. Това е драматично и не знам за друга страна по света [в която това се случва]. Казвате „привилегировани активисти“. Същият сегмент от обществото бива наричан и като „бели турци“. Дори про-правителствените фигури се опитват да подкопаят протестите от Гези като протеста на „белите турци“, което изключва огромна част от населението. Не е лесно да го направиш където и да е... Но в Турция е много по-жестоко, отколкото на Запад. Въпреки всичко, има много по-сериозно участие. Това е урок, който Турция трявба да даде на по-богатите и привилегировани развити сектори на Западното общество. И същото нещо се отнася и за бежанците. Значи има поне нещо, за което да се надяваме за бъдещето на Турция, въппреки песимистичните прогнози? Ами, аз гледам на промените от 90-те години на XX век до сега, въпреки големите репресии в последно време, като доста обнадеждаващи знаци. Надявам се, че това, което се случваше до преди 10 години може да бъде възвърнато отново. Не мисля, че всичко е загубено. ПСР твърди, че всъщност тя е партията, която е изработила тази атмосфера на „надежда“ и реформите от преди 10 години. Съгласен ли сте с това, поне донякъде? Не смятам така. Те направиха някои стъпки, които отпуснаха хватката на репресиите, което е добре. Но народните социални движения са тези, които създадоха климата. Случи се да бъда там като лектор в „Хрант Динк“. Беше изумително да видя как голяма част от населението подкрепи екзекутиран от държавата арменски журналист. Като си помислите какво се случи преди няколко години, това е изумително. Същото се отнася и за протестите от парка Гези... те не успяха в своите цели, но беше наистина забележително. Миналата седмица германският канцлер Ангела Меркел дойде в Турция, за да дискутира мерките спрямо бежанския поток в Европа. Европа даде някои обещания на Турция да отвори нови глави в преговорите за присъединителния процес към ЕС и освобождаване от визи. Но в отговор поиска Турция да продължи да играе ролята на граничен пазач по стария начин. Не мислите ли, че това е изключително нечестна сделка? Турция прие почти 2 милиона бежанци. Цялата бежанска ситуация е доста шокираща. Някои страни приеха огромен брой. Шампионът е Ливан, където в момента около 1/3 от цялото население е съставено от бежанци. Йордания също прие огромен брой бежанци. Иран приема много, както и разбира се Турция. От друга страна имаме страни, които създават бежанци. Най-добрите примери за това са САЩ и Великобритания. Инвазията в Ирак сама по себе си създаде почти 2 милиона бежанци. Но също така унищожи целия регион. Инвазията разпали сектантски конфликт, какъвто не е имало преди, а сега разкъсва Ирак на парчета и разтърсва целия регион. Това е един от основните фактори за възхода на "Ислямска държава в Ирак и Сирия" [ИД] и генерирането на бежанци от целия регион. Същото е вярно и за атаките над Либия. Ситуацията в Либия можеше да се разреши без нужда от толкова силна намеса. Но САЩ, Великобритания и Франция решиха да нарушат резолюцията на ООН. Това доведе до пълно дестабилизиране на региона - огромен поток на оръжие към Западна Африка и Сирия и т.н. И отвори вратата за бежанския поток към Европа. Така че има страни, които създават бежанци. Има страни, които ги приемат. И има страни, които създават бежанци, но не желаят да ги приемат. Очевидно е за кои страни говорите, но нека навлезем по-дълбоко. Основно САЩ, Великобритания и Европа. Има причина африканците да бягат в Европа, а не европейците в Африка. Става въпрос за няколкостотин години на кръвожаден, брутален колониализъм, който не може да бъде изтрит с един замах. Вероятно, ако Европа приеме всички потенциални бежанци, те ще съставят едва 1-2 процента от нейното население. Така че има пълен потенциал да го направи. Колкото до САЩ, просто отидете до Ню Хампшир и Върмонт, страната е празна там, а това е най-населената част от страната. Ако отидете на запад, там има толкова много ненаселени места, където гъстотата на населението е изключително ниска. Но, разбира се, ние не приемаме никакви бежанци. Има хора в Турция, които смятат, че Западът създаде ИД и ги подкрепя в региона. Какво смятате за това? Известно ми е, че конспиративните теории са широко разпространени в региона. Но в това няма никаква логика. Има усещане, че Западът създаде ИД, но не нарочно. Инвазията в Ирак удари с чук едно крехко общество и го разби на парченца. Една от незабавните последици от инвазията беше избухването на сектантски конфликти, каквито не съществуваха до преди това. Това доведе до терор и насилие - Фалуджа и всички останали зверства. Накрая страната просто беше съсипана. От там дойде "Ал-Кайда" в Ирак, а когато беше унищожена дойде ИД. Харесва ли ни или не, тези групи получават подкрепа от сунитския свят в Ирак и навсякъде. Така че, да, може би наистина Западът създаде ИД, но не в смисъла, че е искал това да се случи. Възходът на ИД е забележителен, но според мен достигна своя апогей в сунитските региони. Възможно ли е да продължи да се разраства? Един от проблемите е, че ако бъде унищожен, нещо друго, по-лошо, може да излезе от това. Не може да пренебрегнем факта, че "Ислямска държава" се роди от нещо, което продължава да съществува и днес: ужасяващ конфликт между шиити и сунити, който беше разпален от инвазията в Ирак. Първо трябва да се занимаем с това, или ще дойде нещо още по-лошо. Фронтът "Ал-Нусра" - подкрепян от Саудитска Арабия, Турция и други - на практика не се различава от ИД. Вие яростно критикувате американската външна политика и казвате, че дроните са най-голямото военно престъпление на XXI век. Също така виждате проблем в американското разбиране за демокрация, както и нейните методи. Кой е най-големият проблем на американската външна политика? Страните с най-голямо значение за САЩ са тези на петролните диктатори. В тези места Арабската пролет никога не се появи. Народите се опитаха, но репресиите бяха толкова жестоки, че нищо не се случи. В Саудитска Арабия, която е най-назадничавата, екстремистка фундаменталистка държава в света, когато имаше опити за някакви дори безобидни демонстрации, те бяха смазани със сила. Хората се страхуват дори да излязат на улиците на Рияд. В Бахрейн имаше надигане, но Саудитска Арабия изпрати своята армия и го смаза. САЩ и Великобритания са основните външни актьори там, а те подкрепят диктаторите до край. В Египет, когато вече беше невъзможно повече да подкрепят Хосни Мубарак, те го изпратиха на Шарм ел-Шейх и се опитаха да възстановят старата система колкото се може повече. Това е абсолютно същото нещо, което направиха при случая със Самоса в Никарагуа, Маркос във Филипините, случай след случай. Нужен е гений на западните медии, за да не виждат това. Точно това се случи с Мубарак, който поведе една жестока военна диктатура, водейки Египет до най-черните дни в неговата история. [Мубарак го няма, но] САЩ продължават да подкрепят този египетски режим, заедно с Великобритания В Египет все още, въпреки ужасната диктатура, работническото движение извоюва победи и успява да се задържи. Така че предполагам, че нещо може да се случи отново. Там бяха положени основите за нещо в бъдеще. По въпроса за това как САЩ "носи демокрация в Близкия Изток," бихте ли казали, че настоящата критична позиция на Вашингтон към свободите в Турция е искрена? Ще продължат ли американските военни и логистични очаквания, като използването на военновъздушната база Инчирлик, да стоят преди демокрацията? САЩ радикално се противопоставя на турската демокрация. Просто вижте какво се случи през 2003 г. Това беше покъртително. През 2003 г. американците нахлуха в Ирак и поискаха турско участие, по очевидни причини. 95% от турското население беше против инвазията в Ирак и всички бяха изненадани, когато правителството не се съгласи с народа. Какво се случи? САЩ злостно нападнаха Турция за това, че иска да се съгласи с желанията на нейния народ. Пол Уолфовиц изнесе лекция на турската армия, критикувайки я за желанието да се съгласят с волята на 95 процента от населението и поиска от Турция извинение за това. Не можеш да се сетиш за по-ясна и драматична илюстрация на омразата към демокрацията. Това не е единствения случай. През 90-те - по време на период на истински политически терор в Турция, който беше ужасяващ - администрацията на Клинтън снабдяваше турците с 80% от оръжията. Но американската медия упорито отказваше да говори за това какво се случва. Всъщност, през 1997 г. самия Клинтън изпрати на Турция толкова оръжие, колкото през целия период на Студената война, само за да се бори с партизанските въстания на ПКК (Кюрдската работническа партия). Толкова Щатите обичат демокрацията в Турция. Това се случва отново и отново. ЛИНК

К'во му е различното бе, човек? Различно щеше да бъде примерно да има чалга-песен със "социално критичен" текст, обаче такова нещо едва ли ще се появи докато съм жив. Ама това да се изреждат скъпарски марки със съмнителна репутация - аре не, мерси... Вярвам ти, че е "мегахит". Толкова по-зле за малките, които ще свързват Анелия с тази песен, вместо с едни други периоди от кариерата ѝ, обаче за това не сме аз или ти виновни. End of rant.

А, викаш, единствената ѝ работа на Анелия е да отиде в студиото да изблее нещо си, което бедарникът Пашев ѝ даде (к'во, откъде е крадено и дали пак не е някой арабски химн да не ѝ пука!) - и ей я заралийката пак хитова и вървежна чалгарка. Големи творци са тези чалгаджийки, мани, мани... И силно се надявам "Генерал" да не е "най-големият хит тая година", щото това подобие на песен е върхът на отвратта. Някоя като твоята Андреа или коя да е друга чалгарка да пее "роко-бароко", "кралят на Монако" и кво-беше-там-още, може да се преглътне, ама Анелия - сам знаеш каква дискография имаШЕ...

Галена заслужава уважение за това, колко се старае за публиката. Аз съм останал и с впечатление, че е готин човек. Но дотам. Фактът, че точно тя в момента е локомотивът на чалгата, показва в каква дупка е този западащ комерсиален жанр.