Тайните на Ориента

DilQRa` · Април 3

Х А Р Е М Ъ Т

Според исляма семейството е неприкосновено, мястото, където живеят жените, е забранено за всички други мъже, освен за съпруга им. Затова единственият мъжки персонал в харема били евнусите. Въпреки честите лекарски прегледи кастрираните да не са запазили част от своята мъжественост след операцията, описани са доста случаи, в които евнуси се забавлявали добре с жените в харема. Броят им бил около 100, а задълженията им се свеждали най-вече до стража във входната секция на харема, без да влизат навътре. Главният евнух заключвал и отключвал входа. Постът му в империята идвал веднага след този на великия везир.

Османската държава е образувана през 1320 г. През 1453 г. е превзет Константинопол и Византия престанала да съществува. Във всеки дворец на падишаха от онова време на харема се отдавало значение на най-важна институция, която трябвало да е отлично уредена и надеждно защитена. Защото това бил домът на султана и семейството му. Тук живеели неговата майка - най-влиятелната жена в империята, неговите съпруги и деца, фаворитките и наложниците. В харема има класни стаи, турски бани - хамами, стаи за молитви, библиотеки, тоалетни, дневни, спални, кухни, вътрешни дворове и болница. В харема обичайно живеели 400-500 души. По времето на султан Мурат III там имало само 500 наложници, но при Абдул Азиз броят им стигнал 809. Интелигентните и красиви момичета, подходящи за владетеля, били избирани специално. Според естетическите норми по онова време се харесвали дебели жени с перлена кожа, гримирани, парфюмирани и депилирани. Султан Ибрахим II например все не бил доволен от обитателките в харема и един ден заповядал да му намерят най-дебелата жена в Истанбул. Довели му 130-килограмова арменка и той никога повече не пожелал друга. Немислимо било такова гъсто населено място като харема да се управлява без строги йерархични отношения. Жените се разделяли на три основни категории: слуги, момичета, които имало вероятност да бъдат избрани от султана, и неговите съпруги. Първи в йерархията били четирите съпруги - "кадън ефенди", после идвали блажените - "икбал", и накрая фаворитките - "гьозде". Султанът можел да има брачни отношения само с тези три групи. Гьозде били най-младите - 17-23-годишни. При различните владетели броят им бил от 4 до 10. Когато някоя фаворитка родяла дете, можела да стане икбал. Икбал се считали за членове на султанското семейство, защото били майки на децата му. Макар и да не ставали съпруги на владетеля, те не можели да се омъжат за друг мъж. Султанът имал от 6 до 8 икбал. Съпругите - "кадън ефенди", били 4, но при някои владетели стигали и до 8. Главната се наричала "хюрем султан". Всичките жени в харема били със статут на робини и султанът можел да спи с всяка от тях, без да се жени за нея. Когато владетелят искал да прекара нощта с някоя, изкъпвали добре избраницата, парфюмирали я и султанът идвал със скъпи подаръци на "кратка визита". Турските бани били горещите гнезда на харемската любов. Последното забавление на големия любител на хубавите жени султан Селим II в хамама обаче причинило патетичния му край. По негово желание организирали забавление в банята. Подбрали свежо попълнение от млади девойки. Естествено те го очаквали голи. Владетелят се заиграл с тях, подгонил една хубавица, но се подхлъзнал, паднал и повече не станал. Независимо от легендите, султанът не е имал интимни отношения с голямата част от жените в своя харем. Осман III, например, предпочитал да стои далече от музиката, забавленията и жените. Той уволнил всички дворцови музиканти, певци и танцьорки в харема. Носел златни налчета на обувките си, за да го чуват, когато наближава и така да предотврати каквато и да било среща с наложниците. Издал заповед всяка от тях, щом чуе шума на обувките му, да се скрива вдън земя. За разлика от него Мурат III и Ахмед III обичали разнообразието. Мурат III имал между 106 и 130 деца. Ако не родят деца или просто омръзнат на владетеля, фаворитките можели да се оженят за някой от висшите служители, а султанът им приготвял зестра. Майката на султана била абсолютният женски суверен и в харема, и в империята. С малки изключения всички владетели били силно зависими от своите майки - много опитни в политиката и дворцовия живот. Заради мечтата някой ден да се сдобият с огромното й влияние, стотици жени търпели да бъдат робини - всяка се надявала един ден нейният син да стане султан. Затова и много родители сами водели момичетата си в харема. Традиция било султанът да кара своите висши служители да се женят за момичета от харема, а везири, министри, паши, адмирали - за неговите сестри и дъщери.

Дъщерята на султан Ибрахим - Фатма, станала съпруга на втория везир Юсух паша, когато била едва 3-годишна. Година по-късно султанът убил везира и 4-годишната се оказала вдовица. Същата година я омъжили за Фазил паша. Но и той умрял, когато тя навършила 16 години

DilQRa` · Април 5

MINARE

Минаре (от арабски: منارة, манара, фар) представлява кула в ислямската архитектура около джамията, от която мюезинът приканва вярващите към молитва.

На една от най-старите джамии в света, каквато е Голямата джамия в Дамаск, минаретата първоначално са служили за наблюдателни кули, осветени със факли (оттук проилиза и наименованието на минарето от арабската дума "nur", означаваща "светлина"). В по-късни времена основната функция на минарето е да служи за място, от което мюезинът да отправя към вярващите покана за молитва. В днешно време мюезинът отправя призива езан към вярващите не от минарето, а от мусала - основното молитвено помещение в джамията , посредством микрофон и високоговорители. По тази причина ролята на минарето в наши дни е по-скоро традиционна и декоративна отколкото практична.

В ислямската традиция минарето често е наричано "врата между небесата и земята", или с арабската дума alif, което ще рече „сочещ правилната посока".

Височината на минаретата, съгласно канона, е 63 метра - точно толкова години (63) живял пророкът Мохамед.

Най-високото минаре в света (210 метра) се намира в Джамията на Хасан II в Казабланка, Мароко. Дълго време най-високото тухлено минаре бе Кютуб минаре в Делхи, Индия. В момента се строят две 230 метрoви минарета в Техеран, Иран.

Конструкцията минаретата се състои главно от три части:

Основа

Обикновено основата на извисяващите се минарета е вкопана дълбоко в земята, за да бъде намерен твърд фундамент. Едър чакъл и други поддържащи инертни материали се използват при направата на основата. Рядко строежът на минарето се започва направо в изкопаната почва.

Стълб

Отделното минаре представлява издължен цилиндричен (кръгъл стълб) или многоъгълен (със заострени ръбове) корпус, завършващ с коничен (заострен на върха). Обикновено стълбите са разположени вътре в минарето, обратно на часовниковата стрелка, и осигуряват необходимата здравина на тези издължени и високи конструкции.

Балкон

Обгражда издължената конструкция на минарето в горната му част, откъдето мюезинът отправя молитвата си. Представлява надвесена конструкция, украсена с орнаменти като декоративни тухли или керемиди, с корнизи, арки и надписи от Корана. Обикновено украсата на минаретата се определя от височината и броя на балконите.

Стилът и архитектурата на минарето могат да варират в широки граници в зависимост от региона и епахата. Има няколко утвърдили се стила:

Египетско-сирийски

(7-13 век) ниски квадратни кули, разположени в четирите ъгъла на джамията.

Иракски

Изправено самостоятелно минаре, обградено от спираловидно разположени външни стълби.

Египетски

(15 век) осмоъгълно минаре с два балкона - горния по-малък от долния, представляващи издаден фриз под заострения купол, стърчащ като изтеглена фиала.

Персийски

(17 век) двойка тънки кули от двете страни на главния вход на джамията, завършаващи с покрити балкони и облицовани със сини керамични плочки.

DilQRa` · Април 9

Ш р и Ч и н м о й -

ледът зад „благостта"

Кратка биография: Индиецът Чинмой Кумар Гхош е роден през 1931 г. в Шакпура, източен Бенгал (дн. Бангладеш). След смъртта на родителите си 11-годишният Чинмой живее за период от 20 години в ашрама /духовната общност/ на Шри Ауробиндо в южна Индия. През 1964 г. пристига в Ню Йорк, където отначало работи в индийското консулство и издава религиозно-философско списание.

Липсата на дълбока християнска мистична традиция в САЩ кара търсещите, но духовно неопитни американци от втората половина на 20 в. да се обръщат към източните учения и наивно да се доверяват на първия срещнат гуру /учител/, който обещава да задоволи духовния им глад. Подобно на много други самозвани индийски гуру-та (напр. Махариши Махеш Йоги, Абхай Чаран Бхактиведанта Свами Прабхупада, Шри Матаджи Нирмала Деви, Раджниш Чандра Мохан – Ошо и др.) Чинмой умело се възползва от американската субкултура на хипитата, от духовната обърканост на американците и от кризата около войната във Виетнам. Индийският гуру всячески провокира и поощрява интереса към източните духовни и религиозни практики, който междувременно се е превърнал в мода за студентските, интелектуалните и артистичните кръгове на американското общество. Чинмой става Шри Чинмой и започва да пропагандира учението си посредством лекции, сеанси по медитация, концерти, рецитали, спортни и миротворчески мероприятия. Този род социална и културна активност представлява специфична форма на мисионерство, адаптирана към особеностите на съзнанието и начина на живот на потенциалните привърженици на култа в богатите западни страни. И наистина постепенно Чинмой набира влиятелни и заможни последователи, а останалите използва като доброволни активисти. Шри Чинмой насочва вниманието си и към политическите лидери, пред които легитимира своята „мисия" като насочва вниманието им към хуманитарната дейност на Чинмой Центровете. В стремежа си към политическа и институционална подкрепа Чинмой не се скъпи на ласкателства, които отправя в стихотворна форма към такива личности като Нелсън Мандела, Михаил Горбачов, принцеса Даяна, папа Павел VІ, папа Йоан Павел ІІ, майка Тереза и мн. др. Дейността си Чинмой осъществява чрез организации като "Комитет за мир", "Единство - Мир в целия свят - Семейство", "Божествени начинания", "Клуб по интегрална йога", Международно Обществено Движение "Маратонски отбор на Шри Чинмой " и др. Закономерно е, че последователите на Чинмой в различните страни по света не са съветвани да се регистрират като религиозни общности, въпреки че същността на извършваната от тях дейност е религиозна и де факто обслужва култа към личността на Шри Чинмой.

Учение: 1/ Обожествяване на човека. Шри Чинмой се превръща в един от най-влиятелните гласове на съвременния религиозен еклектизъм. Неслучайно той открива с медитация Втория световен конгрес на религиите през 1993 г., в който участват ок. 6000 представители на най-различни религии, конфесии и духовни движения. Учението му представлява синкретична смес от религиозно-окултни пантеистични идеи, представени чрез псевдоиндуистки понятия и приспособени към възприятията на съвременния западен човек. Чинмой е типичен представител на онзи тип духовни водачи, които в името на личното си издигане и замогване угаждат на духа на този век и говорят пред слушателите си онова, което те самите искат да чуят. А модерният човек повече от всичко иска да чуе, че може да бъде щастлив, че по своята същност е бог и че пътят към достигане на блажено божествено състояние е съвсем достъпен. „Нашата цел е да вървим от бляскавото към по-бляскавото до най-бляскавото, от висшето към по-висшето до най-висшето. И дори в най-висшето не съществува край за нашия прогрес, защото Бог е във всеки един от нас...", казва Шри Чинмой. В книгата си „Крилете на радостта" той доуточнява тази мисъл по следния начин: „Да живееш радостно означава да изживяваш вътрешния си живот. Това е животът, който води до себереализация. Себереализацията означава да реализираш Бога в себе си, защото Бог не е нищо друго, освен Божеството, което е дълбоко вътре във всеки един от нас, очакващо да бъде намерено и разкрито." Така Чинмой сам признава, че в центъра на неговото учение стои човекът и постигането на лично удовлетворение, а не единият и истински Бог, към Когото единствено може да се стреми действително вярващата душа – стремеж, който по непреходен начин е изразен от св. пророк и цар Давид: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!" /Пс. 41:2-3/.

2/ Един Бог – много божества? Некоректността и непоследователността в излагането на доктрината е характерна черта в пропагандата на източните лъжеучители. Чинмой не прави изключение от това правило: той заблуждава и обърква слушателите си като смесва християнски с будистки и индуистки понятия. Най-първо Чинмой прави това със святата за християните дума Бог. Наред с нея той използва понятието божества и Велика Богиня / Божествена Майка. Ето как Чинмой проповядва едновременно псевдомонотеизъм, пантеизъм и политеизъм: „Когато аз казвам „Отче", аз не изключвам Майката. Бог е както мъжествен, така и женствен. Просто терминът „Отец" е по-близък на западния свят /.../ Така че аз използвам термина „Отец", защото той ви е по-близък. На изток ние много често се доближаваме до женския аспект. Ние мислим за Великата Богиня, Божествената Майка."

Нещо повече – Шри Чинмой си позволява да поставя под еднакъв знаменател християнската представа за Бога и индуистката почит към такова женско божество, каквото е богинята на унищожението Кали. Тя е покровителка на много индийски гуру-та (включително и на безпардонната водачка на движението Сахаджа Йога - Шри Матаджи Нирмала Деви, която от 1990 г. насам е посещавала България няколко пъти). За да прозрем в спекулативната пропаганда на Шри Чинмой, е достатъчно да сравним възвишената християнска представа за Бога като всесъвършен и вселюбещ Творец и Спасител с безумното индуистко поклонение в чест на Кали („черната"). Тя се изобразява облечена в кожа на пантера, около врата й се люлее дълга огърлица от човешки черепи, в две от четирите си ръце държи отсечени човешки глави, а в останалите две – меч и нож за жертвоприношения. От дългия език на Кали тече кръвта на нейните жертви, с което демоничният й образ се оцелостява напълно. Вазможно ли е в такъв случай който и да било разумен човек да се вслушва в речите на Чинмой, който се опитва да ни внушава, че между религиите същностна разлика няма и че Кали е просто един аспект на Този, за Когото в св. Библия се казва: „Бог е любов, Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него" /1 Йоан. 4:8-9/?!

3/ Вечност, спасение и карма.

Отричайки божественото достойнство на Иисус Христос и представяйки Го не като Изкупител, а като един от многото духовно просветени личности в човешката история, Шри Чинмой прокарва идеята за закона на кармата /наследството от предишни животи/ и прераждането, чрез които източните народи несполучливо се опитват да си обяснят и да превъзмогнат проблема на греховността и драмата на смъртта. „Законът на кармата е безмилостен...", казва Чинмой. Но бърза да „утеши" своите последователи като добавя: „Когато човек влезе в духовния живот, неговата карма лесно може да бъде нулирана, ако е такава Волята Божия, действаща посредством духовен Учител." Според Чинмой при нулирана карма човекът може да очаква прекратяване на преражданията в различни тела и достигане до божественост.

Задължително следва да подчертаем, че това схващане е напълно противоположно на православната християнска идея за единствеността на земния човешки живот, за възкресението на мъртвите и за живота в бъдещия век, както Символът на вярата определя вечното спасение на вярващите в Иисус Христос. От Библията недвусмислено разбираме, че „на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд" /Евр. 9:27/ и че „Христос, вендъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение" /Евр. 9:28/. Така поставен, въпросът за греха, смъртта и вечността максимално мобилизира духа и свободната воля на християните и активизира чувството им за отговорност пред Самия Господ, вместо да ги поставя в зависимост спрямо един или друг лъжеучител.

Тук стигаме и до методите, с които Чинмой си служи в ръководенето на общността от последователи на своето „универсално", „хуманно", „миротворческо" и „красиво" учение.

Методи: В основата на всяко тоталитарно религиозно движение стои хитро замислен комплекс от внушения и практики, които взаимно се предполагат и които създават у адептите на култа силно чувство за зависимост.

За почитателите на Чинмой „системата" е следната – внушава се, че:

– този свят е ограничен, объркан, низък и грозен;

– но има изход;

– изходът е учението на гуру-то;

– можеш да вникнеш в това учение само, ако изпълняваш предписанията му;

– лесно е, само трябва да си послушен и безкритичен, т. е. да „изпразниш" съзнанието си от всякаква предишна вяра, семейна или национална привързаност;

– след това трябва да „отвориш" съзнанието си за образа и „благата" усмивка на Учителя и напълно да се отдадеш на неговата воля;

– разбира се, следва да съкратиш часовете за сън и почивка;

– да станеш задължително вегетарианец;

– да се откажеш от личния си и сексуалния си живот;

– трябва да медитираш пред образа на гуру-то Чинмой, чиято свръхестествена сила може да те освободи от лошата ти карма и да ти донесе спасение и покой;

– успехът ти е напълно гарантиран, ако си добър спонсор или ревностен активист в дейностите на комуната;

– същевременно нямаш право свободно да се доближаваш до учителя без неговото изрично разрешение и т. н.

Инциденти: При подобно контролиране на човешкото съзнание в рамките на „общността Чинмой" нерядко се стига до сериозни здравославни проблеми и психически отклонения. Неопитният в духовните практики човек е изключително уязвим поради умственото и физическо напрежение, на което е подложен. От друга страна, липсата на „великолепни трайни резултати" автоматично внасят в сърцето на последователя силна тревога, която често води до изпепеляващо съмнение в самия него и до тежки депресивни състояния. Така поклонникът на Чинмой се превръща в човек, който вместо мир и радост, изпитва панически страх и е готов на всичко, за да се освободи от него. Закономерно е, че в това религиозно движение има редица случаи на самоубийства и то предимно на млади хора /напр. в Хановер и Воронеж през 1995 г./

Затова на 22 ноември 1995 г. излиза Вербалната нота на посолството на Федерална Република Германия до Външното министерство на Руската Федерация, в която, подобно на много други официални документи на различни държави, движението на Шри Чинмой се определя като опасно и разрушително за личността.

~

Нека се взрем с чист поглед в Православието и да си отговорим на въпроса:

Има ли нещо, от което човешкият живот се нуждае, но не може да го намери в живота на Църквата Христова, та толкова безразсъдно посягаме към сладко-горчивите води на противоречиви учения и екзотични религии?

Можем да открием отговор на този въпрос във вдъхновените слова на св. апостол Павел, който преди две хиляди години също като нас се е питал кой е най-добрия път към Бога, по Когото е копнеело сърцето му. "Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението" /Еф. 4:5/, „стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува" /Гал. 5:1/.

Тази наша свобода в Православието е най-голямото ни съкровище, защото тя ни освобождава и от личните ни бесове, и от робуването на лъжемесии, и от фалша на „модерните" ценности, и от бремето на греха и смъртта. В православната християнска вяра откриваме неизменните истини за Бога, освещаващата сила на тайнствата, общочовешките идеали и светостта. Ако в бита си мечтаем по свещеното, можем да го открием в благолепието на храма и в небесната красота на св. Литургия. Ако умът ни жадува да стигне предела на мислимото, може да се издигне и да съзерцава тайната на Св. Троица. Ако сърцето ни милее за благост и нежност, може да се окъпе в съвършената християнска любов, в която „страх няма" /1 Йоан. 4:18/. В Църквата сме и ти, и аз, и семействата, и народите, и светиите, и ангелските войнства. Да не бягаме от Църквата, защото в нея е Христос!

Д-р Десислава Пулиева

info: http://www.symvol.org/ocms/opencms/rm/kult...ni/shrichinmoi/

DilQRa` · Април 9

Tурска кухня

Приликата между турската и българската кухня води началото си още от древни времена ,когато и двата народа са живеели в Средна Азия.Сходството на двете кухни се задълбочава през дългогодишното Османско робство.Същевременно под влияние на различните религии,изповядвани от двата народа,се налагат и някои различия и особености. Разширяването на Османската империя и приемането на Исляма за официална религия оставя съществен отпечатък върху турската кухня.Под влияние на арабските наложници,слуги,готвачи и помощник готвачи,набирани от различни области на империята и принадлежащи към различни арабски народности,най-напред в султанския дворец прониква богатството на арабската кухня с непознати дотогава зеленчуци и подправки.От двореца това влияние прониква в домовете на царедворците ,богатите семейства,а по-късно и в кухните на хората,живеещи в големите градове.Но и досга турската кухня,която е известна в света със своето богатство,е далеч от турското село.

Както някои турски ястия се приготвят по различен начин в българската кухня,така и в Турция,според региона се наблюдават различия,поради специфичните за отделните области видове рарастения и животни.Понякога едни и същи ястия имат в различните области различни наименования.В последно време обаче отглеждането на зеленчуци в парници,както и разширяването на транспортната мрежа води до премахване на регионалните различия и допълнително обогатяване на турската кухня.Днес-и зиме,и лете-в почти всички краища на Турция се предлагат пресни южни плодове и зеленчуци.Това обаче не важи за Източен Анадол,където почти не може да се говори за рационално хранене.

Въпреки че българската и турската кухня са традиционно свързани ,поради религиозните различия може да се говори за специфика на хранене на двата народа.

Същото се отнася и за празниците.Турците имат два големи религиозни празница-Шекер байрам и Курбан байрам.Празникът Шекер се подготвя със специални молитви през трите предходни месеца с религиозни названия Реджеп,Шабан и Рамазан.През последния месец,т.е.Рамазан се пости.Храненето по време на постите се извършва по следния начин:призори,някъде между 3-4 часа се става за храна и ритуалът се нарича "Темджит".Приготвят се се ястия,които не предизвикват жажда.Блюдата,според сезона(датите на които се празнуват "Шекер байрам" и следващият го след два месеца и десет дена празник "Курбан байрам",се променят всяка година) са от пресни или сушени зеленчици ,баници и различни видове пилаф.За десерт се предлагат плодове или ошаф.След определен час,около 4 часа сутринта (този час се променя ежегодно ,тъй като се определя спрямо часа на изгрева) и до края на постите не се яде нищо,не се пие нито вода,нито други напитки и не се пуши.Часът,в койтосе прекратява постенето,се известява с топовни гърмежи и огньове по минаретата,след което се сяда на трапеза,наречена "Ифтар".На масата "Ифтар" непременно трябва да има вода(прекратяването на постенето започва с пиене на вода),сирене и маслини.Според материалното състояние на семейството,на софрата се поставят и различни предястия,салати,туршии,опитват зе различни видове сладка.По-късно се предлагат супи,месни и постни ястия за вечеря.И така,на "Рамазан" се поставят две празнични трапези.

Последният ден на "Рамазана"се нарича "Арифе",което означава предпразничен.За този ден и за започващия на следващия ден тридневен празник "Шекер байрам"се приготвят много ястия.Правят се баклави,точат се кори за баници,готвят се месни и постни ястия,варят се компоти.В първия ден се канят най-близките роднини.Всички се събират на маса в дома на най-възрастния от семейството,скараните се сдобряват.Освен това на децата,дошли да поздравят и целунат ръка на по-възрастните от семейството,заедно с баклавата,сладките и бонбоните се дават и пари.

Що се отнася до другия голям празник "Курбан байрам",той има библейско начало и е изграден според легендата за Ибрахим Алейхусаламин(Аврам).Ибрахим нямал деца и дал оброк на Аллах,ако му се роди син да го принесе в жертва.Родил му се син и след време той решил да изпълни оброка.В момента,в който решил да жертва сина си,до него се появил овен и Ибрахим чул гласа на Аллах:"Запази сина си,но ми принеси в жертва овена!"

"Курбан байрам"се празнува четири дена.Тези,който нямат дългове и са достатъчно заможни,един ден преди празника принасят курбан.Могат да се колят различни животни:крави,телета,камили и др.,като 2/3 от месото задължително се раздава на бедните.На този празник се приготвят различни ястия от месото на жертвеното животно:кавърми,месни ястия,баници с месо.

Обичаите,свързани с погребенията предвиждат при поднасянето на съболезнованията близките и съседите да носят или изпращат нещо за ядене в дома на покойника.Всички посетили дома трябва да бадат нахранени.На четиридесетия ден на близките и съседите се раздават локми(вид мекици)или грис халва.На помените се предлагат бонбони и малки като лешник залъчета,наречени "пексимет",които се приготвят от специално тесто карамфил или канела.

През месеца след "Курбан байрам"на съседите се раздава ашуре,а на десетия ден вечерта,наречена "Мирач кандили",отново се раздават локми.

При раждане на дете,гостите на лехусата й носят захарни курабии,дребни маслени сладки,а ако детето е момче-и две сурови яйца.На гостите през лятото се поднася студен,а през зимата горещ лехусен шербет и бонбони с карамфил.

Големите софри са свързани с битовите празници-бракосъчетание и обрязване.На угощението,което се дава при церемонията на обрязването,се приготвят ястията и слакишите,които детето обича.

По-специално се приготвя сватбената трапеза.В началото се предлага сватбена чорба.След това се предлагат приготвени по различни начини меса,следват сърми,постни ястия и угощението приключва задължително с пилаф и зерде.

"Екзотика в кухнята (Турция)",Шекибе Ямач

more: http://turkofil.googlepages.com/turkishkitchen</H2>

DilQRa` · Май 23

<H1 class=firstHeading>Измир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

</H1><H3 id=siteSub>Измир или в исторически контекст Смирна (на турски İzmir, на гръцки: Σμύρνη, Смирни) е град в югозападна Турция.

Измир,с историческо име Смирна,е третият по големина град в Турция и с второ по големина пристанище в Републиката след Истамбул.Разположен е в залива на Измир,на Егейско море.Градът е и областен център на провинция Измир.Изграден е от девет отделни части.Населението през 2000ната година е 2,409,000,а през 2005-та година е повече от 3,500,000.

Име и етимология

Името на околностите на днешен Измир някога се наричали Ти-смърна, споменати в някой таблици от асирийските колонии в Кюлтепе(първата половина на второто хилядолетие преди Христа), с представка "ти", идентифицираща съответно име, макар че не се знае с точност че това име има връзка с името на Измир. Някои могат да направят връзка между името на Измир и името на Амазонския град, наречен Смирна. Етимологията на името на съвременния град може да бъде открита и в най-голямото, но не много известно кралство Арзава, което често попадало под властта на хетите, които се простират близо до бреговете през тяхното Велико кралство, като името на Измир произхожда от името на града на хетите — Мира, разположен само на 50км от Измир през XIII век преди Христа при управлението на Лувиан. От гръцки името на града може да идва от "мюра", което се свързва с Йоанийско гръцката форма Смюрне. Името Мирха пък произлиза от средата на южна и северна Африка — това било растение, от което се произвеждали ароматни соли. Римляните взели това име и го транскрибирали в Смирна, като така се среща и до днес на територията на Великобритания насочвайки към града в предтурски период. Съвременното име Измир пък е модерна турска версия на същото име. В наши дни на гръцки името е Смюрне, на английски е Измир, Смирн е на италиански. Във Великобритания градът е наричан Смирна, а от XX век се нарича Измир.

История

В исторически план Измир съществува повече от 3,500 години. Той е първото източно пристанище, има и безмитната зона, изградена чрез договор между САЩ и Турция — обединение, създадено през 1990година. Тук са разположени сградите и производствените центрове на някои водещи компании на световния пазар. Така Измир е считан за един от най-либералните градове,запазил обаче своите ценности, идеология, външен вид и стил, динамизъм и важни роли в политически и икономически аспект. Градът е едно от най-старите селища на Средиземноморския басейн. Проучването през 2004 година на Йеселова Хюйюк от Борнова връща историята на града още по-назад и доказва, че той съществува от много повече векове. Откритието показва три нива, две от които са праисторически, второто ниво носи пътищата на ранния и среден чалколит — период от медната епоха, а третото ниво е от неолита. Тези две нива са били населени от местното население на тази територия приблизително между 6 500 и 4 000 години преди Христа. От 1500 година преди Христа регионът пада под властта на Империята на хетите и анадолците. Измир или предшествалата Древна Смирна била една от най-развитите култури в Анадола по нейно време, на нивото дори на Троя. Тази фаза от историята на града е точно когато е бил свързван и с Амазонска смирна. През 1200 година преди Христа инвазията на Балканите унищожава Троя и Хатусас — столицата на великата Хетска империя. Централна и Западна Анадола попадат в тъмната епоха която свършва преди населяването на тези земи от фригийците през VIII век преди Христа. През желязната епоха къщите били малки с една стая. Най-старата къща, открита в Байракли, се датира от 925 — 900 година преди Христа. Стените на тази добре запазена къща с една стая с размери около 2.45 на 4м, били направени от слънчево изпечени тухли а покривът на къщата от тръстика. Около това време хората започнали да предпазват града с дебели стени направени също от слънчево изпечени тухли. От тогава градът постига статут на областен. Около хиляда човека живеели зад стените му, а други в къщи, разположени в близост до него където били полетата, маслиновите насаждения, лозята и работните пространства, както и развлекателни съоръжения. Хората се препитавали от земеделие и риболов. Твърди се че Омир е роден в Измир. Аристотел разказва :"Крит...дава живот на Омир близо до моста Мел и умира след това.Майон носи това дете и го наричат като детето на Мел ,наблягайки на мястото,където е роден". Шест други града спорят за рожденни градове на Омир, но главното убеждение е, че той е роден в местността Йония и свързано с написаното доказателство от Аристотел дават най-добри възможности на Измир да претендира за рожденното място на най-известния античен писател. След VIII век преди Христа.

Древна Смирна

Терминът Древна Смирна е използван, за да опише гръцкия областен град в класическата епоха. Древна Смирна или Измир е възстановена по-късно на склоновете на Кадифекале. Най-важното светилище на Древна Смирна бил храмът на Атина, възстановен до известна степен в наши дни. Най-старите руини запазени до днес датират от 725 — 700 година преди Христа. Гръцкото селище в древна Смирна е датирано от 1000 година преди Христа. Градът е бил населява първоначално от еолийците, но малко по-късно е завзет от йонийците и Смирна е добавена към дванайсетте йонийски града. Така е поставен пред изпитанието да стане един от най-забележителните културни и търговски центрове през този период в Средиземноморския басейн. Периодът, в който Древна Смирна достига най-високо ниво в своето развитие бил между 650 — 545 година преди Христа. Този период е разглеждан като най-мощният в развитието на Йонийската цивилизация. Под водачеството на град Милет, йоанийски колонии били създадени в Египет, Сирия, западното крайбрежие на Ливан, Мармарският регион, около Черно море и Гърция. Колониите се състезавали по между си и на територията на Гърция често имало войни за надмощие. Смирна, от тази гледна точка не била дълго време малък град и станала областен център, който взел важна роля в търгувията в Средиземно море. Един от най-важните символи на този период е широкоразпространеното начало на писменото слово от 650 година преди Христа. Имало много надписи, посветени на Атина, чийто храм е датиран от 640 — 580 година преди Христа. Най-старият модел на къща с повече стаи от този период е намерена в Древна Смирна. Тя е построена през втората половина на VII век преди Христа, като има двор и два етажа с 5 стаи. Къщите преди този период били една до друга и с по една стая. Най-старата павирана улица в йонийските градове е открита именно в Древна Смирна. Богатствата на града обаче съблазнявали много лидийците и ги привлекли към града. Лидийската армия завладяла града между 610 — 600 година преди Христа, опожарила го и разрушила част от него. Скоро след това последвала нова инвазия — този път персите ефективно унищожили Древна Смирна като областен център. Персийският император решава да накаже градовете, които не искат да му окажат помощ в неговата кампания срещу лидийците, атакувал крайморските градове на Егейско море след завладяването на Сардиния — столицата на Лидия. В резултата на това Древна Смирна била унищожена в 545 година преди Христа.

Града по времето на Александър Велики

Александър Велики изгражда града на ново през 300 година преди новата ера. Той побеждава персите в няколко сражения и император Дарий е победен в 333 година. В този период градовете се разрастват до почти половинмилионно население — Ирод и Пергамон достигнали около 100 000души. Антиохия, Александрия и Ефес — около 400 000души. Смирна, която била създадена отново на малък хълм е била достатъчна само за няколко хиляди души и затова новият и голям град бил изграден на склоновете на Кадифекале през 300 година преди новата ера. Хълмът изглеждал като естествен акропол за хората.

Част от Римската империя

Градът попада в римските територии през 133 година преди Христа, като по това време се наслаждава на втори "златен период" в своето развитие. Император Адриян също посещава Смирна в свое пътуване от 121 — 125 година. Той поръчва и нова конструкция близо до пристанището. През 178 година градът е унищожен от земетресение, което се счита за едно от най-опустошителните с което се е сблъсквал в своята история. То срива града изцяло. Унищожението било толкова голямо, че била необходима помощ от империята за да бъде възстановен отново. Император Марк Аврелий допринася много за новоизграждащите дейности и градът скоро е възстановен. Различни вариянти на архитектурата са били направени по времето на Римската империя, улиците били изцяло направени от камъни и павета например. След разделянето на империята на две, Смирна става територия от Източната Римска Империя. Тя запазва своя статут като автономен религиозен център през ранните времена на Византийската империя. Градът намалява като размер в късната античност и ранното средновековие и никога след това не достига просперитет, както по време на римското владичество.

Превзета от турците

Турците за първи път превземат Смирна през 1076 година под командването на Чака бей. Чака Бей използвал Измир като място, от което правел внезапни нападения. След смъртта му през 1102 година градът и съседните му райони са превзети отново от Византийската Империя. След това Смирна е отново завзета от Ирод когато Константинопол е победен през 1204 година. Смирна е завладяна отново от турците през XIV век, когато Юмюр Бей, синът на създателя на Бейлик и Айдин, завладява първо горната част на Кадифекале и после долната част при замъка на Ок Калези. Както Чака бей направил два века по-рано, Хюмюр Бей използвал града също за внезапни атаки. Тамерлейн. Смирна била завладяна и приобщена към империята от османците за първи път през 1389 година от Баязид I, който същата година се възкачил на престола. Османците отново завладели града без обаче да създават конфликт. През 1402 година Тамерлейн спечелил битката при Анкара въпреки Османците и сложил сериозен проблем пред тяхната сила. Османците През 1425 година Мурад II завладява Измир за втори път. По време на военната кампания отоманците били подпомогнати от силите на рицарите които притискат султана за владеенето на главния замък на пристанището. Султанът отказва въпреки напрежението между двата лагера и дава разрешение да построят втори дворец в Петрониум — замъкът Бодрум. Градът става типичен османски санджак в огромната османска провинция на Айдин. Две са забележителните събития през по-спокойния XV век — това били внезапните нападения от Венеция през 1475 и пристигането на евреите от Испания след 1492 година, които по-късно направили Измир един от главните градове в земите на османската империя. Градът става типичен османски санджак в голямата османска имзперия и провинцията на Айдин.

Интернационален порт

Измир става един от най-големите търговски центрове поради неговата ключова позиция в залива на Егейско море. Като критичен период в неговата история може да се отбележи чумата през 1676година, земетресението през 1688 и огромният пожар през 1743 година, но въпреки това се възстановява и продължава да расте. В 1866 година британците построяват първите 130км от жп линията на града и областта. От това време в града живее голям брой западноевропейско население — французи, англичани, германци и други, както и голям брой население, мигрирало от други части на провинция Айдин.

Население

Периодът след 60-те и 70-те години на XX век се свързват с нов проблем за града — имигриращото население от цяла Турция, както и от целия свят. За да ограничи безразборното строителство, местната управа въвежда закон, с който се ограничава строителството на сгради, по-високи от 8 етажа, като това цели и предотвратяване на щетите при евентуално земетресение.

Фестивали

В Измир ежегодно се провеждат два фестивала:

интернационален фестивал на изкуствата, провеждан през юни и юли
интернационален панаир през август и септември.Той се превръща в главен интернационален порт през XVII век в резултат от външния вид на града, който привличал все повече и повече европейци, стилът в който бил изграден е европейско—ориенталски.

Население

Периодът след 60-те и 70-те години на XX век се свързват с нов проблем за града — имигриращото население от цяла Турция, както и от целия свят. За да ограничи безразборното строителство, местната управа въвежда закон, с който се ограничава строителството на сгради, по-високи от 8 етажа, като това цели и предотвратяване на щетите при евентуално земетресение.

Забележителности [редактиране]

Един от най-забележителните монументи е часовниковата кула, разположена в средата на площада на конака с височина от 25м. Построена е от една от най-големите групи от населението — левантите, живеещи главно в Бука и Борнова. Архитектът и е Реймънт Чарлс. Завършена е за 25 годишнината от изкачването на престола на Абдулхамид II през 1901 г. Агората на Смирна е разположена заедно с древния театър на хълма Кадифекале, като театърът все още не е разкрит от археолозите. На върха на Кадифекале се намира един от трите замъка на града. В Измир има 9 синагоги като те всички изразяват духа на XIX век, тъй като или са изградени или реставрирани именно тогава. В Цигли има и резерват за птици, където се отглеждат и размножават повече от 200 вида птици.

Климат

Характеризира се с дълго и топло лято и мека и влажна зима. Годишно валежите са около 700мм, като 77% от тях падат през март и ноември. Средната дневна температура през зимата е 12 — 14 градуса а през лятото около 30 градуса.

Кухня

Тя е претърпяла много изменения и попада под влиянието на много други народни кухни — френската, гръцката и др. Множеството зеленчуци, отглеждащи се в района на Айдинската провинция я правят разнообразна и екзотична също. Традиционни ястия са супа тархан, приготвена от цедено кисело мляко и домати, измирско кюфте, зерде,приготвено от подсладен ориз и шафран(минзухар)и др. Основно подправки измирската кухня обменя с гръцката.

Архитектура

Една от архитектурните забележителности на Измир е часовниковата кула пред конака. Много различни типове хора считали Измир за атрактивен през вековете, като това личи и до ден днешен от неговия център, като дори там ежегодно се правят редица архитектурни промени, внедряват се нови проекти за промяна на архитектурния му облик.

</H3>

DilQRa` · Май 23

П Ъ Т Е П И С И:

http://okolosveta.com/index.php?p=patepisi&do=1&c=tr

"....Бил съм в равнинната Холандия и мъгливата Англия... Всъщност, бил съм и в мъгливата Холандия, както и в равнинната Англия. Качвал съм се на Китайската стена, пътувал съм с влак из Австрия и Германия, ял съм унгарска яхния и сръбска плескавица...

" Всъщност, пътувал съм с влак из Сърбия и Унгария, прескачал съм стена в Австрия и съм ял какви ли не китайски яхнии... накратко, доста съм обикалял, но обстановка като тази в Истанбул не може да се види навсякъде... но всяко нещо по реда си...."

от admin на 23 февруари 2008 г.

"...Човек трябва да иде на турска вечер най-вече за да се шашне от факта, че техните носии, хора и ръченици са също като нашите! За мен си остава пълна загадка кой от кого е научил тези неща..."

"...Цените в Мармарис са по-високи и от тези на Витошка, но има няколко неща, които човек би трябвало да си купи оттам. Едното е лимоновата вода - използва се за охлаждане на тялото, за ароматизиране и е много приятно нещо. Другото са местните сапуни с маслиново масло. Докато си избирате някоя шикозна чалма или шапка с пендари, може да ви предложат да попушите наргиле безплатно..."

Автор: Соледад (Soledad)

stojtscho.blogspot.com

Турция

Кападокия: лунен пейзаж, направен от природата и човека

Публикувана на 09 октомври 2007 г.

Тази статия е прочетена 530 пъти, рейтинг: 5.00

Намираща се в средата на Турция и приличаща на лунен пейзаж, Кападокия е дом на странни полета с подобни на мравуняк конуси, отсечени от камъни църкви и подземни градове, където християните са се криели някога от римляни и мюсюлмани. Това е забележителна гледка и привлича туристите от векове.

Област, която по традиция привлича туристи, тръгнали на поход и които имат склонност към археологията, Кападокия сега се развива и притегля както по-млади, така и по-опитни посетители. Като доказателство, през април областта приветства своя първи истински проектиран хотел - Serinn House, който беше построен и издълбан на мястото с мек камък - също като подземните параклиси, които са били създадени векове по-рано.

Разположен близо до песъчливо жълти урви в градчето Ургуп, Serinn House има пет стаи за гости, проектирани от архитекта на Истанбул Рифат Ергор, за да смесят естествените форми на пещерите със съвременните детайли. В най-големия апартамент (единствената хотелска стая, която не е пещера) черен полилей на холандската дизайнерска фирма Moooi виси над леглото, червено кресло от Ron Arad се разполага в единия край на стаята. Друга по-малка пещерна стая също изглежда чудесно - с пъстра черга от Хабитат, светло син стол, пластмасови шкафчета и безжичен Интернет.

Няма някакви плоскоекранни телевизори, но това няма значение. Има далеч по-приятни неща, които да се правят, като закуска на спокойната тераса, където всяка сутрин прясно печено се сервира с купи пълни с череши, кайсии, кисело мляко, сирена, домати, консервирана шунка и мюсли.

Трябват ви поне три дни да се скитате през прашните, древни села, разпръснати из Кападокия и да проучите фантастичната панорама на извисяващите се сталагмити, които се простират през 80 квадратни километра на изпечени от слънцето хълмове и долини.

Можете да отидете до Pigeon Valley (Долината на гълъбите) близо до селото Учисар, наречено така заради хилядите къщи на гълъбите, които са издълбани в скалите. Това е сюрреалистична гледка: изключително фалически пейзаж, все едно направен от художника Салвадор Дали.

Островърхите образувания са резултат на вулканични изригвания, които са се случили милиони години по-рано. Много векове вятър, дъжд и други природни сили са действали, докато вулканичната скала се превърне в туфа - мек камък (шуплеста варовита скала). Много от тези конуси, известни като вълшебни комини, притежават пещери и лабиринти.

По-рано от ІІІ век тези комини са станали място за криене за ранните християни, които са били преследвани от римляните, а по-късно и от нападението на мюсюлманите. Те копаели дълбоко в скалата, издълбавайки подземни градове, които достигали осем етажа под земята, както и хиляди пещерни параклиси и манастирски килии. Третият и четвъртият етаж обикновено са били използвани като кухни.

Преди 20 години повечето от пещерните жилища са били празни - изоставени заради по-съвременните домове от бетон. В последните няколко години обаче богати турци и чужденци са започнали да ги превръщат във втори домове, а в някои случаи и в бутикови хотели като Cappadocia Cave Suites и наскоро отворилия Anatolia Houses.

Кападокия стана също така известна като чудесно място за управляване на балон с горещ въздух. В някоя сутрин е възможно да видите поне 20 балона в небето.

Кайли Киднер, британска емигрантка, която притежава Kapadokya Balloons с нейния съпруг Ларс-Ерик Мур, казва, че това е комбинацията на удивителни пейзажи, последователни температури и дълъг сезон, които правят Кападокия идеална дестинация за летене с балон. „Има също така и честни любезни хора, които идват тук, висококачествени културни туристи и търсачи на приключения", прибавя тя.

Докато туризмът преуспява, поне една традиция си отива: плетенето на черги. „Аз му давам още 10 години", казва Хасан Калчи, чието семейство е продавало ръчно направени турски килими на три поколения. Интересно, това не е туризъм, който разрушава занаята, а социален прогрес. „Сега, когато е задължително всички момичета да посещават училище, има много малко жени, които са склонни да останат вкъщи и да плетат килими", допълва той.

Също като другите предприемачи в района, г-н Калчи се е разпрострял в луксозния туризъм, отваряйки Anatolian Houses в градчето Гореме през май 2006 г. „Бъдещето на икономическия успех на Кападокия е в по-високите стандарти и опитните туристи", казва г-н Калчи.

Източник: Bulgarian Post

DilQRa` · Май 25

Tурска кухня

Рецепти

Приликата между турската и българската кухня води началото си още от древни времена ,когато и двата народа са живеели в Средна Азия.Сходството на двете кухни се задълбочава през дългогодишното Османско робство.Същевременно под влияние на различните религии,изповядвани от двата народа,се налагат и някои различия и особености.

Разширяването на Османската империя и приемането на Исляма за официална религия оставя съществен отпечатък върху турската кухня.Под влияние на арабските наложници,слуги,готвачи и помощник готвачи,набирани от различни области на империята и принадлежащи към различни арабски народности,най-напред в султанския дворец прониква богатството на арабската кухня с непознати дотогава зеленчуци и подправки.От двореца това влияние прониква в домовете на царедворците ,богатите семейства,а по-късно и в кухните на хората,живеещи в големите градове.Но и досга турската кухня,която е известна в света със своето богатство,е далеч от турското село.