oriental princess

KOHL, Kajal, Surme .... Каялът се използва от жените от древни времена за украса на очите и придаване на нежен поглед. Не само за красота обаче, в традиционния стил каял се използва с медицинска цел, за предпазване на окото от изсушаване. Дори днес, както в града, така и в селото, в Индия, бабите използват домашно приготвен каял за очертаване на очите на децата и бебетата, но не за разкрасяване, а за предпазването им от болести. Каялът се приготвя от събирането на сажди и миксирането им с пречистено масло. Обикновено тази смес се охлажда в хладилник, за да създаде охлаждащ ефект при поставянето върху окото. В днешни дни много съвременни марки предлагат на пазара както моливи за очи, така и каял. Ето няколко съвета как да поставим каял върху окото си, за да придадем величествен вид на погледа: Уверете се, че очите Ви са чисти. Не трябва да има прах върху клепача или пък паднали мигли, тъй като те ще дразнят окото при поставяне на каял върху него. Овлажнете зоната около окото като поставите овлажняващ крем, в случай, че кожата Ви е суха. Ако имате мазна кожа, то подсушете зоната около очите като използвате тънка кърпа от естествена материя или пудра. Много внимателно издърпайте надолу долния клепач, така че да откриете вътрешната линия на клепача. Вземете каял и се уверете, че върха му не е много остър, за да не се създаде опасност от нараняване на окото Ви. Бавно, изтеглете по контура плътна линия. Започнете от вътрешната част на окото навън. Друг вариант за нанасяне на каял, ако не предпочитате директното нанасяне върху окото, е като поставите малко от него върху пръста си и посредством него го разнесете върху долната линия на клепача. Нанасянето на каял върху долния клепач придава мекота на погледа. Каял можете да поставите и върху горния клепач. Просто затворете окото си и нанесете плътна линия като следвате контура на окото. Този начин на нанасяне на каял се използва при техниката на „опушен грим”. Той придава мистериозен поглед на окото. Източници на информация: http://www.regina-bg.com/index.php?option=...en&Itemid=4 http://en.wikipedia.org/wiki/Kohl_%28cosmetics%29

Alby е душа моя! Точно така Диляра, афферим!

ЛЮБОВТА СПОРЕД ДРЕВЕН ПЕРСИЙСКИ ХОРОСКОПКАМА /21.03 - 20.04/. Този човек е импулсивен и упорит, истински завоевател, който не се спира пред нищо. Прям, страстен, той се нуждае непрекъснато от предизвикателства, които да разпалват въображението му. Какьв е в любовта? Огнен темперамент и обожава секса. Когато е влюбен, прави всичко възможно да вкара жената в леглото си, дори да не е минало много време от запознанството му с нея. Не говори много за чувствата си, защото смята, че сексът е израз на любовта му. Как да бъде спечелен? Господин Кама обича да философства и да получава. Затова предразполагайте го да говори и му искайте съвети по различни поводи. Покажете му че го харесвате и го цените. Бъдете ту кокетна и предизвикателна, ту недостъпна и свенлива и той ще полудее по вас. ТОЯГА/ 21.04 - 21.05/. Умее да печели и да брани това, което смята за свое притежание. Самоуверен и силен е, въпреки, че не обича конфликтите. Затова рядко се впуска в любовен триъгълник. Галантен, чаровен, обожава флирта, но никога не губи ума си. Реалист е, когато е влюбен, ползва чара си и всички възможни средства, за да спечели сърцето на своята любима. Какъв е в любовта? Той умее да бъде нежен и романтичен, страстен и грижовен. Обожава секса и търси всеки възможен повод да съблазни жената до себе си. Любовта с него е истинско приключение. Как да бъде спечелен? За да стигнете до сърцето му, трябва да се погрижите за стомаха му. Той е гастроном и обожава домашните вкусотии. Ще оцени и вашето умение да създавате уют и красота в дома. Нека да ви вижда винаги елегантна, с прическа, грим, бижута, ухаеща на силен парфюм. Това ще разпалва и поддържа чувствата му. БОЗДУГАН /22.05 - 22.06/. Изглежда недостъпен и дори надменен. Но силната страст и любовта могат да го обезоръжат и да разкрият неговите чувственост и нежност. Може да бъде такъв, какъвто го иска жената до него, ако тя приеме неговата спонтанна емоционалност. Понякога е уравновесен, спокоен и отзивчив, друг път студен, капризен и критичен. С ласкава дума, търпение и женски чар може да ви стане вярна половинка, която да изпълнява всичките ви капризи и желания. Споделя всичко и се нуждае от внимателен събеседник. Какъв е в любовта? Обожава разнообразието в секса, всяка нова обстановка му действа възбуждащо. Залага на флирта и еротичните игри. Харесва спонтанните емоции и настроения, често се доверява на любовта от пръв поглед. Как да бьде спечелен? Когато го каните на интимна вечер, подреждайте масата така, сякаш имате празник, това ще го направи нежен и гальовен. От време на време ходете заедно в изискано заведение. Бъдете винаги информирана, тъй като той цени не само женската хубост, но и интелигентността на жената. КИНЖАЛ/23.06 - 22.07/. Обожава риска и авантюрите. За него няма препятствия, които да не може да преодолее, ако залогът е любовта на една жена. Романтичен и влюбчив, лесно се привързва към дамата, която печели сърцето му. Харесва силните и самостоятелни Еви, които му внушават сигурност и закрила. Обича спокойствието, охолния живот, забавленията и приятелските компании. Понякога живее бурен и неразумен живот, но в по-зряла възраст търси тихо и спокойно местенце. Артистичен и чувствителен, той обожава флирта. Затова, макар и женен, си пада по извънбрачните връзки. Какъв е в любовта ? За да разпалите страстта му, предизвикайте го. Вие трябва да сте водещата, тъй като той не е от типа мачо. Поемете ли инициативата и го предразположите, ще стане по-смел и нетърпелив. Любовта му се разпалва от романтична обстановка. Тогава ще откриете, че може да е нежен и доста страстен. Как да бъде спечелен? Трябва да сте умна, тактична и чаровна. Харесва умните, силни и самостоятелни жени. В любимата търси подобие на своята майка. Отнасяйте се с него гальовно и винаги му давайте да разбере, че може да разчита на вас. МЕЧ /23.07 - 23.08/. Той е чаровен, интелигентен и винаги действа с размах. Умее да ласкае нежния пол и да го омайва с комплименти и обещания. Докато намери идеалната жена, има многобройни любовни авантюри. Но в крайна сметка се обвързва с тази, която се грижи за него и търпи забележките му. Обича да е в центъра на вниманието, да го хвалят и ласкаят, да го глезят... и да не го товарят с прозаични задължения. Дайте му привидна власт, а вие постъпвайте така, както си знаете. Какъв е в любовта? Ласкайте го и той ще е идеапният любовник. Обожава секса и умее да топи ледовете с комплименти, нежност и внимание. Когато харесва някоя жена, създава романтична атмосфера, на която тя не може да устои. Как да бьде спечелен? Колкото сте по-недостъпна, толкова повече ще иска да ви завоюва, защото той не понася да губи. Смята се за неотразим любовник и не приема провали в леглото. НОЖ /24.08 - 23.09/. Възмъжава по-късно. Затова е лекомислен, непредвидим и безотговорен, дори и да е минал средната възраст. Държи се като дете, което иска да има всичко красиво и лъскаво. Когато харесва някоя Ева, прави и невъзможното, за да я спечели. После, когато му омръзне, си търси ново предизвикателство. Не понася да му развалят предварителните планове. Какъв е в любовта? Често оставя инициативата на жената. Страстен е само, когато е влюбен. Много е чувствителен на тема мъжественост, затова не го засягайте в тази посока. Как да бьде спечелен? Бъдете самостоятелна и уверена, покажете му колко сте интелигентна и харесвана от силния пол. Той си пада по жените, които знаят какво искат от една връзка. Когато сте влюбена в мъж от този знак, направете първата крачка вие. ВЕРИГА/24.09-23.10/ Той е интелигентен, любезен, общителен и умее да манипулира хората. Прави всичко възможно, за да накара другите да изпълняват желанията му и да се чувстват негови длъжници. Знае как да намери пътя към женското сърце. Истински кавалер е, умее да прави комплименти. Когато е влюбен, може да бъде и нежен, и деликатен, и настъпателен, и буен. Пробва всичко, за да спечели женската любов. Тъй като е истински хамелеон, с него не е лесно да се живее. Желанията и намеренията му бързо се променят. Когато се обвърже, се старае да живее спокойно, дори в охолство. Затова често се жени и по сметка. Какъв е в любовта? За него е важно да бъде обичан. Тогава се отпуска и дава воля на чувствата си. Ако партньорката му е по-опитна, бързо се превръща в добър ученик. Готов е да задоволи всеки Евин каприз и желание. Как да бьде спечелен? Бъдете женствена, нежна, безпомощна. Не показвайте, че можете да се справяте и сама в живота. Оставете го да се почувства ваш закрилник, за бъде мъж. И ще го спечелите! ЯТАГАН /24.10-22.11/. Доста е потаен и рядко може да разберете характера му само от няколко срещи. Под този знак обикновено се раждат самовлюбени и агресивни мъже. Те са отмъстителни и злопаметни. Обичат тогава, когато виждат някаква изгода за себе си, или за да натрият носа на евентуален съперник. Когато мъжът Ятаган се амбицира, може да спечели сърцето дори на жената на най-добрия си приятел. Обожава риска. Харчи мно го и често прави заеми. Лесно печели симпатии. Нетърпелив, избухлив и припрян, иска всичко веднага и не си губи времето в дълги ухажвания. Затова понякога има повече от един брак. Какъв е в любовта? Буен, страстен, но и капризен любовник, който се влияе както от настроенията си, така и от емоциите на дамата, с която е. Как да бъде спечелен? Бъдете истинска жена във всичко. Помнете, че тайнственото и загадъчното действат като магнит на мъжа Ятаган. Ако сте различна и непредсказуема, винаги ще е влюбен във вас. ЛЪК /23.11 - 21.12/ Той е честен, интелигентен и смел. Винаги постига целите си. Необходимо е само да го амбицирате или да намекнете, че не може да направи нещо. Тогава е готов да преобърне света, за да докаже обратното. Умее да привлича вниманието на дамите, майстор е на комплиментите и флирта. Чаровен е, много общителен и галантен, щедър, но и ревнив и подозрителен. Не се обвързва лесно, предпочита да прехвърча „от цвят на цвят" и да трупа в актива си разбити нежни сърца. Когато обаче го улучи стрелата наАмур, става верен съпруг и рядко се развежда. Какъв е в любовта? Има богата еротична фантазия и е готов да експериментира. Затова любовните нощи с него са вълнуващи и неповторими. Има славата на добър любовник. Как да бъде спечелен? Ласкайте го, търсете мнението му, правете му мили романтични изненади, бъдете елегантна и предизвикателна. Разпалвайте еротичните му желания и не бъдете лесно достъпна. Организирайте си кратки и по-дълги пътешествия, поднасяйте му вкусно меню, създайте стилна и луксозна обстановка и той непрекъснатърси начин да бъде с вас. КОПИЕ /23.12 - 20.01/. Интелигентен, с чувство за хумор, отзивчив, той държи на приятелите си. Няма комплекси и не страда от липса на самочувствие. Винаги намира път към сърцето на жената, която му е интересна. Печели вниманието и с щедрост, с желание да и помага в домакинството. Когато създаде семейство, е грижовен и отговорен съпруг и баща. В любовта за него няма еротични забрани. Какъв е в любовта? От флирта преминава направо към секса. Нежен и опитен любовник, който се старае да отгатне женските фантазии. Понякога е ревнив и егоистичен. Как да бъде спечелен? Бъдете Ева с характер, винаги елегантна, кокетна и непредсказуема. Хвалете го! Особено пред приятелките си в негово присъствие. Това ще ласкае неговото его и заради това още повече ще ви обожава. ПРАШКА ЗА МЯТАНЕ НА КАМЪНИ/21.01 - 18.02/. Авантюрист, покорител на нежни сьрца, интелигентен и сръчен. Винаги е в центъра на вниманието и Евите го обожават, защото изглежда недостъпен. Когато някоя жена привлече вниманието му, той успява да стопи леда и да я омае. Колкото по-недостъпна, умна и самостоятелна е тя, толкова по-интересна е играта за него. Любовта на мъжа от този тип е на приливи и отливи. Дори да обича, трудно се обвързва, защото държи на свободата и независимостта си. Ревнив е. Какъв е в любовта? От жената зависи дали ще бъде нежен и страстен, или ще флиртува, без да предприеме нещо по-сериозно. Обожава риска и авантюрата в любовта. Умее да предразполага жената. Как да бъде спечелен? Бъдете различна всеки път. Още при първите срещи му намекнете, че имате работа, в която ви ценят и уважават. Флиртувайте и го предизвиквайте, но не бъдете леснодостъпна. Нека да разбере, че ви харесват и други мъже. Това ще го накара да воюва за любовта ви. БРАДВА /19.02 - 20.03/ Талантлив е, с богата фантазия. Влюбчив и нежен, романтичен и сантиментален. Търси жената, която е не само красива, но и умна и интелигентна. Често харесва по-зрели и опитни дами. Не понася грубостта, както и прекалено властните жени. С него се живее спокойно, но не охолно. Трябва да приемете, че обича да флиртува с другите Еви, защото е ценител на красотата и интелекта. Рядко изневерява. Рядко се развежда, тъй като мрази разправиите и държи на семейството, макар да не е от образцовите родители. Какъв е в любовта? Нежен и страстен е в секса, стига да успеете да разпалите неговото въображение Тогава ще ви направи истински щастлива. Как да бъде спечелен? Бъдете нежна и... независима. Покажете му вашата интелигентност, но и характера си. Нека знае, че макар да сте силна и харесвана от мъжете жена, цените неговото внимание. Не се появявайте пред него разрошена или с ролки на главата. Рискувате да се дистанцира веднага от вас. Астрологията в Персия След западането на елинизма центърът на астрологическите знания се премества в Персия –в империята на Сасанидите, разпростряла се от Месопотамия до долината на Инд. Докато в Европа се забелязва упадък, то в Персия гръцката наука като цяло и астрологията в частност намират благодатна почва за развитие. При цар Шапур I, управлявал през III в. се превеждат много гръцки произведения. На пехлеви са преведени Доротей Сидонски, Птоломей и други. За съжаление възраждането на гръцката наука не продължава дълго, но значението на този кратък разцвет се проявява няколко столетия по-късно, когато древните текстове отново са преведени, този път от персийски на арабски. Въпреки че арабите са преки продължители на делото на персийските астролози през VII в. техни фанатизирани последователи унищожават при ислямизацията на Персия почти цялата персийска литература, включително и астрологичната. Затова и за персийската астрология се знае малко. Все пак явно известна част е оцеляла, за да бъде преведена през VIII и IX в. на арабски. Също така вероятно устната традиция също не загива, понеже болшинството астролози през арабската ера са етнически перси. Това което е установено, е че персийската астрология е различна от гръцката и индийската, макар и да включва в себе си много техни елементи. Тя е включвала орбиси на планетите, както и сложни системи на планетарно взаимодействие като: рефракция, фрустрация, транслация на светлината и др. Едно от важните достижения на персийската астрология е разработката на астрологичното описание на историята на основата на тълкуването на годишните хороскопи, изготвяни за деня на пролетното равноденствие, както и на анализа на съвпадите на Юпитер и Сатурн. До наши дни е достигнал хороскопа съставен за коронацията на цар Хосрова I, управлявал от 531 до 579 г., владетел който поощрявал дейността на гръцките, сирийските и индийски учени, работили и творили по време на неговото управление. Според известния американски астролог Роберт Ханд след възникването си във Вавилон и миграцията в различни държави се оформят три главни клона в астрологията - месопотамски или вавилонски, индийски и египетски известен повече като елинистичен. По същото това време според него се ражда и нещо ново - персийското течение в астрологията, което според мнението му е пряко продължение на месопотамския клон в астрологията, който вероятно по това време (VI-VIII в.) поради гоненията и преследванията се е развивал и разпространявал нелегално. И когато след 200-300 г. на сцената се появява арабската астрология, ние виждаме нещо съвсем различно, понеже арабската астрология е твърде различна от гръцката, въпреки влиянието на елините, особено на Птоломей. И понеже нашата европейска астрология се явява продължение на арабската астрология, то може да се каже, че ние сме наследници на месопотамския клон, извод който очаква своето потвърждение и от други учени и изследователи. Астрологията в арабския свят С падането на Римската империя в края на V в. Европа потъва в мрака на Средновековието. По същото това време над пустините на Арабия изгрява звездата на арабската цивилизация. Ислямът, който традиционно води началото си от 662 г. започва постепенното завоюване на заобикалящите ги цивилизовани страни. През VIII-IX в., когато може да се каже, че този процес вече е приключил започва усилена работа по усвояване на античното културно наследство. Най-големи са достиженията при династията на Абасидите, която започва своето управление през 750 г. През 762 г. халиф Абасид Ал Мансур (754-775г.) сменя старата арабска столица Дамаск с новата - Багдад. Градът е построен по геомантически принцип -той е с кръгла форма и е обграден с три концентрични стени с четири входа. Показателен е факта, че датата на основаването на града и неговата планировка е определена от двамата придворни астролози - персиеца Наубахт и евреина Маша'алах . Багдад става оживен икономически и търговски център и за кратко време натрупва несметно богатство. В началото на IX в. той става най-големия град в света с население около 1 милион души, докато в същото време най-големите градове в Европа не надхвърлят няколко хиляди души. През 777 г. еврейския учен Якоб бен Тарик основава в Багдад първата астрологична школа. Една от големите заслуги на Ал Мансур е, че събира покрай себе си много преводачи (основно сирийски) и ги насърчава да започнат превеждането на оцелелите манускрипти. Основно се правят преводи от сирийски, персийски, гръцки и индийски, като зараждащата се арабска астрология стъпва основно на елинистичната и персийска традиция, но синтезира в себе си елементи и от други традиции, например от индийската астрология тя взема учението за лунните домове. Благодарение именно на тези преводи астрологията дължи своето разпространение в арабския свят. При наследниците на Ал Мансур астрологията продължава да процъфтява - особено по време на управлението на Махди (775-785), Харун ал Рашид (786-809), Амин (809-813), Мамун (813-833) и Мутасим (833-842). По това време творят и едни от най-крупните арабски астролози. Първият от тях е ал Кинди (?-873) считан за баща на арабската астрология. Той превежда на арабски над 200 трактата, а сам е автор на десетина произведения. По известен в Европа е неговия ученик Абу Машар (786-886), който превежда Птоломей на арабски и също пише книги. Историята е съхранила имената и други велики астролози от тази епоха – Маша'аллах (740-815) и неговия ученик Ал Каят (770-835) известен в Европа като Албохали. Ал Батани (858-929) пише коментарии към Птоломей, а Алкабитус (?-969) –един от най-четените през Средновековието автори създава нова домова система, която носи неговото име. И накрая трябва да споменем едно друго име – това на Абенрагел (1016-1064), известен през Средновековието като Ал Риджал и Албохазен Хали. Този велик мъж е автор на забележителния астрологичен трактат "De judiciis astrorum" (За влиянието на звездите) и многократно е превеждан на староиспански, старопортугалски, латински, еврейски и старофренски. Носил е почетния титул "Summus astrologus" - най-велик между астролозите. Един от най-забележителните учени на арабския свят Ал Бируни (973-1048) също е автор на астрологично произведение - "Въведение в елементите на астрологичното изкуство". Астролозите от този период не се стремели да аргументират своите доктрини, както това било в епохата на елинизма. Както и през европейското Средновековие доказателствата не били задължителни, тъй като влиянието на звездите бил факт, който се подразбирал от само себе си. Астрологията печели голяма популярност и сред народа. Така например в книгата " Хиляда и една нощ" робинята Таваруд обяснява свойствата на седемте планети, значенията на лунните домове и зодиакалните знаци. От това време до нас са дошли и голям брой планетни таблици (зиджи) съставени от арабски учени, които не съдържат никаква теория, а само числови данни. По късно на тяхна основа европейските учени ще строят своите изчисления. Един от големите центрове на арабската наука става Испания, където в университетите в Севиля и Гренада астрологията се преподава като учебна дисциплина. Друг интелектуален център е град Кордоба, с население от близо половин милион души, където се стичат млади любознателни хора от цяла Европа за да се обучават. Един от тези младежи, Херберт Лионски, също идва да се учи тук, а по-късно става папа под името Силвестър II. Много легенди са свързани с неговото име, но това което е несъмнено е, че той е бил един от най-образованите хора на своето време. Ние дължим признание на арабските учени за техните преводи и за запазването на древните астрологични текстове. Да се вижда обаче в арабския свят само съхранител на астрологични знания значи да се игнорира голяма част от арабската мъдрост. Но докато не се преведе поне част от огромното количество астрологични трудове на арабски, персийски и турски, които понастоящем стоят недокоснати в музеите и библиотеките по цял свят, ролята и значението на арабската астрология ще си остане непознато за нас. Макар и да има известни опити в тази посока, за съжаление трудовете на цяла плеяда знаменити автори си остават недостъпни за съвременния читател. За сравнение ще посочим, че на съвременните историци на науката са известни имената на 116 арабски автори, които са писали книги по астрология! Освен тях няколко десетки са книгите, авторите на които са останали неизвестни. И от цялото това богатство на съвременни европейски езици са преведени не повече от 5-6 автора. Преди да преминем към развитието и разпространението на астрологията в Средновековна Европа нека хвърлим един поглед върху астрологията във Византия. Астрологията в Индия Астрологическата традиция в Индия съществува от преди 5 000 години, без да е прекъсван този процес, като дори има запазени астрологически източници от преди 8 000 години. Индийците свързват човешкия живот с многообразните движения в Космоса. Раждането на човек в точно определен час не е случайно, а в съответствие със законите по които е създадена Вселената. Много, много векове преди Коперник индийският астроном Арябхата, опирайки се на древните знания е написал, че изгрева и залеза на звездите и планетите е в следствие на движението на Земята. Науката за изучаване на звездния свят индийците наричат Джайотиш (Jyotish), в която неразривно са свързани астрономията и астрологията. В Индия знанията за астрологическите тълкувания са получени от въплатилия се в човешки образ Бог Бхригу Муни, който се е появил на земята преди 5 000 години заедно с Висшия Бог Кришна, за да дадат разум на хората в епохата на Кали-йога. Ние живеем повече от 50 века в тази епоха, която е наречена Кали-йога и е символ на разрухата на човешкия род. В Индия има запазени знания за много древни астрологически системи за построяване на хороскоп, но те могат да бъдат използвани само от просветени хора. А тези хора се броят на пръстите на ръцете. Особено впечатление прави астрологическата система на великият астролог Сатяхара, живял през I век до н.е. При тази методика на анализ всеки зодиакален знак се разделя на 150 части, наречени нади-амша. За всяка една от тези \\\"150 части х 12 съзвездия\\\" има специално астрологическо тълкуване. Друг вид хороскопи са напълно мистични и се наричат Мантра-нади. При тях на човека, на който се прави хороскоп, му дават палмов лист. След това астролога чете специална мантра и на листа се появяват хороскопа и тълкуванията за този човек. За да притежава такава квалификация, астролога трябва да владее не само материални знания, а и висши духовни знания. Най-известните индийски класически астрологически трудове са: \"Брихат Парашара Хора Шастра\" - 3 000 години преди н.е. Дава изчерпателна информация за предсказателната астрология и разделянето на зодиакалния кръг на 12 съзвездия, тяхното влияние върху 12-те сектора на хороскопа и значението на 5-те планети и двете светила. \"Брихат Джатака\" - 1 век преди н.е. Дава основата на звездната наука Джайотиш (Jyotish). Автор е великият астролог и учен Ачари Варахамихири. \"Саравали\" - 9 век от н.е. Забележителна астрологическа енциклопедия. Предава същността на \"Брихат-джатака\", чийто текстове са запазени и до днес, но те са недостъпни за разбиране при сегашното ниво на човешкото познание. \"Пхала Дипика\" - В много пълен обем разглежда от астрологична гледна точка всички сфери на човешкия живот. Разбира се, съдържа и цялата основа на индийската астрология. \"Джатака Парижата\" - 16 век от н.е. Представлява обощение на цялото класическо наследство от преди 5 000 години. Индийската астрологическа традиция се основава на закона за преражданията, където човека се разглежда като духовно същество, което се развива според натрупаната карма. Новото прераждане на душата във физическото тяло съответства на делата, които са извършвани в предишните животи. Хороскопът отразява кармата на човека и така както по семето може да се узнае за растението, по същия начин хороскопът помага по-добре да се опознае човек. В Индия има много високи изисквания към астролога. Той трябва да владее много качества, знаия и умения: 1) познаване на древните писания и знания за материалния свят; 2) знания по математика и астрономия; 3) добри маниери и добро орбазование - астрологът трябва да се стреми към чист начин на живот, без насилие, да бъде нравствен и високо-морален човек; 4) да казва само истината. Отношенията между астролога и клиента са много деликатни и невежеството на астролога може да повлияе негативно на съдбата на човека. Затова астролога трябва да произнася само истината, предсказанията да бъдат благотворни и да не безпокоят другите. Великият астролог Варахамихири е писал през I век преди н.е., \"... добрият астролог е длъжен да победи ненавистта, зависта и егоизма, да живее с това което има, да знае древните писания и да умее да дава ясни и конкретни прогнози. Трябва да бъде скромен в желанията и да осъзнава пределите на своите възможности, но в същото време да бъде уверен в своите астрологически и окултни знания\".

<h2 align="center"> ИНДИЙСКА АСТРОЛОГИЯ</h2> КАКВИ СА ЧЕРТИТЕ НА ХАРАКТЕРА И СЕКСУАЛНОСТТА ВИ? КОЙ Е ИДЕАЛНИЯТ ЗА ВАС ПАРТНЬОР? ГОДИНАТА В ИНДИЙСКИЯ ЗОДИАК СЕ ПОДЕЛЯ НА 27 „НАКСХАТРА" /ПОЛОВИН ЛУНАРЕН ЦИКЪЛ/. ЗОДИЯТА НА ВСЕКИ ЧОВЕК, НЕЗАВИСИМО ОТ ПОЛА МУ Е МЪЖКО И ЖЕНСКО ЖИВОТНО. ЩЕ УЗНАЕТЕ КАКВО Е ВАШЕТО САМО ПО ДАТАТА И МЕСЕЦА НА РАЖДАНЕТО СИ. ЖРЕБЕЦ-РАЗПЛОДНИК: 13-26 април: Обича движението, размяната на идеи, действието. Ако няма поставена цел е уязвим. По природа е независим и затова трудно се опитомява в любовта. Представителите на тази зодия привличат силно другия пол и винаги правят първата стъпка. Често желанията им надделяват над разума. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: кобила, мъжка и женска змия, сърна, елен, мъжка и женска маймуна. СЛОН: 27 април - 10май: В индийския зодиак слонът е символ на женска енергия. Нуждае се от сигурен партньор, трайна връзка и чести сексуални контакти. Слонът е самият образ на чувствеността и съревнованието с другия пол го мотивира. Способен е да даде много, за да се окичи с лаврите на добър любовник. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: слоница, овца, мъжката и женска змия, овен, биволица, бивол, женската и мъжка маймуни. ОВЦА: 11-24 май: Една много противоречива личност. Но се владее напълно и смело се нагърбва с най-големите отговорности. Ужасява я ангажиментът в любовта, на която никога не се отдава изцяло. Умее да ръководи в обществото, но в личния си живот е саможива или мудна. В случай на любовно съперничество отстъпва и се оттегля. Страстна и чувствена в сексуалните контакти но по-малко предприемчива, дори пасивна в интимностите, Явно обича да я преследват, без да я уловят. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: овен, слон, слоница, бик, биволица, бивол, мангуста и крава. МЪЖКА ЗМИЯ: 25 май - 7 юни: Нуждае се от лукс и интелектуални стимули. Иначе се отегчава! В любовта търси перфектната връзка, партньор за цял живот и изисква голяма преданност от него. Но сама се впримчва в ревността и чувството си за притежание. Тъй като е много привлекателна за другия пол, змията преследва успешно обекта на желанията си, възпламенява страстите, което обаче я въвлича в сложни отношения или в триъгълници. И дори любовните и връзки да са добри, тя остава незадоволена и тогава може да изневерява. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: женската змия, жребецът-разплодник, кобилата, слона и слоницата. ЖЕНСКА ЗМИЯ: 8-20 юни: В любовта се нуждае от партньор за цял живот и в допълнение - от задоволителни интелектуални отношения. Този партньор трябва не само да и бъде равен, но да буди и възхищение. Понякога женската змия е способна да не се отдава напълно на чувствата си, за да не се ангажира,прекалено в една връзка. Женствената и природо/е причина да не е агресивна, затова не прави първата крачка в* секса. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕЯ СА: мъжка змия;;жребецът-разплодник, кобила, слон и слоница. КУЧКА: 21 юни 4 юли: В любовта е темпераментна, предана и отдаваща се, желанията и пораждат страсти... страстите - проблеми. Понякога твърде много се раздава. Илюзии, саможертви, миражи и разочарования бележат любовния и живот, защото тя умее да разруши една щастлива връзка без причина, да се откаже от „плячката". Ако се чувства привлечена от някого физически, веднага показва чувствата си;" защото за нея й няма табута в секса. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: кучето или друга кучка. КОТКА: 5-18 юли: В любовта емоциите и минават през интелекта и менталното. Тя е едновременно" привързана и далечна. Дори да е заобиколена от мнозина, които я желаят, котката е щастлива, ако обича само един. Независима е й затова ненавижда опитите да бъде контролирана. Тъй като не издава бързо сексуалните си желания, изглежда индиферентна и чака партньорът да направи първата крачка. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕЯ СА: котаракът, сърната, еленът, мъжката и женско маймуна. ОВЕН: 19 юли - 1 август: В любовта е потаен, срамежлив, доста независим и... за да върви всичко добре партньорът му трябва да е същият. Едновременно стеснителен и взискателен, овенът трудно изразява чувствата си. Трябва да бъде разбиран от половин дума. Много сексуален и активен, той обича да преследва партньора си, докато го стигне... Налага се да овладява инстинктивните си желания! Тъй като държи на собствеността си, не бива да го карате да ревнува, ще експлодира! За да се ангажира трайно в една връзка, тя трябва да бъде приятна, забавна, изкусителна... НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: овца. бик, биволица, бивол, мангуста, крава и слоница. КОТАРАК: 2-15 август: Много е активен интелектуално, а очарованието му е причина да получава всичко, което пожелава. Независим, малко подходящ за семеен живот, в любовта се нуждае както от свобода, така и от адмирации от страна на другия. Котаракът е чаровник, който има много кандидати, но може би се нуждае само от един от тях... Силното му чувство за притежание изключва същото в партньора му, в противен случай любовта няма да върви. Макар и много чувствен, емоционален, дори манипулатор,се бои от сливането с другия, от твърде много интимност, защото иска да. прави в секса това, което му харесва. Иначе става агресивен. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕГО СА: котка, сърна, елен, мъжка и женска маймуна. МЪЖКИ ПЛЪХ: 16-29 август: Много време^му трябва, за да намери истинския партньор който трябва да понася взискателността на плъха и стремежа му да прави кариера. В противен случай, в семейството трябва да се очаква силово разрешаване на проблемите. Плъхът цени удоволствията в живота, празниците, добрата плът, доброто ядене... и винаги е готов за секс! Рано съзрява, надарен е с голям, дори хищен апетит за любов и може да уморява партньор, който не притежава същата чувственост. ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕГО СА някой от неговата зодия или женски плъх. ЖЕНСКИ ПЛЪХ: 30 август - 12 септември: В любовта се стреми към траен ангажимент и общи цели в изграждането на семейство. Децата заемат важно място в живота му, в състояние е да жертва всичко за тях. Женският плъх обича секса и се впуска отрано в любовни връзки. Щом е привлечен от някого, той веднага му изпраща дискретни, недвусмислени сигнали, но с внезапна маневра можете да объркате неговите сметки. Тогава женският плъх ще се скара, после ще се примири. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: друг от същата зодия или мъжки плъх. БИК: 13-25 септември: В сексуален план, най-трудното е да се задържи дълго време вниманието и интереса му... Не бива да му се отдавате веднага, необходимо е време да Ви ухажва, трябва да развеете червеното знаме пред очите му. Едва тогава ще Ви пожелае. Бикът не мисли само за удоволствието. Той е плодовит и иска да осигури потомство. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕГО СА: крава, овца, овен, бивол, сърна и елен. БИВОЛИЦА: 26 септември - 9 октомври: Любовните и отношения са многобройни, разнообразни и нетрайни. Не е самоуверена в емоционален план и трудно открива партньор, който може да и даде сигурност. Но веднъж като се ангажира, обича докато не се разочарова или я изоставят. Много е чувствена и пламенна, затова обожава да се люби. Сексуалният акт е част от равновесието на живота и. Способна е да даде много, за да задоволи обичаното същество, но се нуждае и от независимост. Дива и неопитомена, понякога тя може да прояви агресивност или инат. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: бивол, слон, слоница, овца, овен, бик и крава. ТИГРИЦА: 10-22 октомври: Страстна, очарователна, харизматична, отрано се интересува от любовта. Ако споделя с някого живота си, не му се отдава напълно. Всъщност има малко време, което да посвети на партньора: тя се впуска в социалните контакти и дори децата не са и приоритет.Големият и любовен апетит и страстта не търпят компромиси. Чувството и за собственост и желанието да защитава любимия я кара да цени съревнованието и да се бори, за да запази завоеванието си. Но, ако среща противоречие, тя може да остава и самотна. ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: тигър или друга тигрица, БИВОЛ: 23 октомври - 5 ноември: Биволът е много взискателен и търси съвършенство... което може да го доведе до фрустрация. За да се ангажира, се нуждае от солиден и сериозен партньор, когото да издигне на пиедестал. Изключително чувствен, биволът обича секса, но умее да скрива тази страна на личността си и да я показва само в интимността. Способен е да изчака удобния момент, за да действа. Сексът е мощен мотор в живота му, но не и самоцел. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: биволица, слон, слоница, овца, овен, бик и крава. ТИГЪР: 6-18 ноември: В любовта е двойствена личност. Тигърът може да вложи всичко в една връзка и въпреки това да оста не на разположение за друга. По природа е ненаситен, понякога непостоянен или нервен... бурният на чин на живот, който води го кара да сменя партнъорите. Това се променя с възрастта. Силният тигър дебне плячката и търси партньор., който да задоволи изцяло сексуалния му апетит. Може да се владее или да избере самотата. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕГО СА: друг тигър или тигрица, СЪРНА: 19 ноември- 1 декември: В любовта е романтичка и когато обича се отказво от всичко друго. Внимание, сърната не бива да мисли нито за миналото, нито за бъдещето, а да ползва максимално предоставилия и се миг. Сексът за нея не е самоцел, а удоволствие единствено когато обича. В търсенето на идеалния партньор, тя често го сменя. Трудно се ограничава само с една връзка. НАЙ-ДОБРИ ЗА НЕЯ СА: елен, бик, жребец, котарак, котка, кобила и крава. ЕЛЕН-. 2- 14 декември: В любовта чувствата му са СИЛНИ: ревнивец и соб ственик, еленът е привлечен от трудните връзки. Не се ангажира и не минава „за лудо влюбен". Необходим му е партньор, който го мотивира повече интелектуално, отколкото сантиментално. Но той е чувствен, отдава голямо значение и на секса, обича разнообразието, затова връзките му често са бурни. В интимните отношения трябва да сдържа деструктивното в себе си. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: сърна, плъх, овца. жребец, котарак, котка. МЪЖКА И ЖЕНСКА МАЙМУНА: 15 декември - 5 февруари: В любовта, под студената си външност е емоционална и сантиментална, но трудно изразява съкровени чувства. По-скоро независима, маймуната се нуждае от партньор, който умее да разбира нежната и природа и да не тълкува погрешно нейните мълча,, ния, дори нуждата и от спокойствие и самота. Въпреки че е шармантна и дяволита в интимностите, тя не приема секса на сериозно и избягва страстни или драматични връзки. За нея любовта трябва да остава забава, да я прави щастлива, иначе сменя партньора си. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: мъжката маймуна, крава, слон и слоница, и котките /мъжка и женска/. ЛЪВИЦА: 6-18 февруари: Дълбоко алтруистичната й природа е причина да чувства непрестанно празнота, която трябва да запълва. В любовта е лъчезарна и привлича, но винаги поддържа определена дистанция или поставя бариери. Вярна е, когато среща същото в партньора, защототърси първенство. Толерантна е, но очаква много от другите и не приема на шега отговорностите. В секса е с голям апетит: ако той бъде събуден, ще прояви интерес, тъй като обича да се люби. Отдава се изцяло, без да проявява чувство за собственост, затова и подхожда благороден и щедър партньор. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕЯ СА: лъв или друга лъвица. КОБИЛА: 19 февруари-3 март: Нуждае се от класическа връзка, но и от оригиналност, дори ексцентричност, от стабилен сантиментален живот, но и от възбуждащ и стимулиращ. 3а да задоволи близките си, може да се нагърби с.роля, която не й подхожда. Има мощни нужди в секса, но не винаги ги изразява открито, което води до погрешни тълкувания. Макар че е неспокойна и тръпнещо нетърпелива, тя проявява нежност и добронамереност в обществото. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: жребец, женска и мъжка змия, сърна, елен, мъжка и женска маймуна. ЛЪВ: 4-16 март: Лоялен, той е способен да се ангажира и инвестира много енергия в една връзка, била приятелска или брачна. В нея е доста по-независим, отколкото изглежда на пръв поглед. Голям индивидуалист в секса - може да бъде щедър и силен, а когато е сигурен в завоеванието си, може да прояви и арогантност към противния пол. Умее да задоволи и най-взискателните си партньори. НАЙ-ДОБРИ ЗА НЕГО СА: лъвица или друг лъв. КРАВА: 17-30 март: В младостта си има разочарования, защото е идеалистка и уважава другите. В любовта е едновременно емоционална и утопистка, търси идеалната връзка, но може да живее и сама. Тя е пламенна и обичлива, но изживява любовта повече в духовен план, отколкото в чувствен, предпочита да има интензивен вътрешен живот. Сексът? Разбира се, но без да е самоцел. Наред със силната си чувственост, тя има нужда да обича и да бъде обичана, връзките и да са нежни и приятни, иначе може да мине и без сексуални контакти. Мярката и е: нито много, нито малко. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: бик, овен, биволица, бивол, сърна и елен. СЛОНИЦА: 31 март - 12 април: Тя е способна на саможертва и преданост, но е неуверена в себе си и затова винаги изпълнява второстепенна роля или се раздава в полза на близките си. В любовта трябва да търси партньор, който разбира нуждата и от подкрепа и стремежа и към духовното. Връзка, основана единствено на секс не може да я задоволи, Тя има нужда от романтика, доверие в отношенията и здравословен сексуален живот, тъй като сексът и тялото са теми, несъвместими с чистотата на чувствата и. Неподходящи партньори за нея са безчувствените хора или егоистите. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ СА: слон, овца, женска и мъжка змия, овен, биволица, бивол, мъжка и женска маймуна.

Повей от Иран: Azam Ali , силата на един глас Азам Али (Niyaz) е родена в Техеран,Иран и израства в малкия индийски град Панчгани.Тя учи в специализирано училище , където се запознава с индийската музика, впоследствие изцяло завладяла я.Точно този период от живота й се отразява в цялата й кариера. Иранската революция през 1979 г. променя завинаги живота на Азам Али, и на много иранци също.Тя и семейството й не се връщат в Иран ,а заминават за Америка през 1985г. Скоро след пристигането си в САЩ, Азам Али започва да гони своята кариера,а любовта й към сантура (вид цимбал в Иран) е важен инструмент за кариерата й.Тя започва да свири с деца от училището си, да представя типичната за нейните земи музика.Точно с този инструмент тя се прочува.Уроците й продължават при известния Манушер Садеги .Тя толкова го впечатлява, че той решава да й помогне както може.Скоро тя се появява на корицата на списание Billboard. Азам Али взема участие с музиката и песните си в редица големи проект в киното, като Prison Break, Matrix Revolution , Children of Dune , 300 и т.н. Може да се пише много за тази невероятна певица, с още по-невероятна музика. Душевността й се разкрива във всяка една нейна песен, и всеки би я усетил.Това е музика, сякаш от небето, влиза в мислите ти и не излиза повече.Ритъм на нещо различно…нещо мистично.Нека чуем. http://ruslantrad.wordpress.com/2008/03/26/azam-ali/ www.payvand.com/news/06/aug/1076.html http://myspace.com/azamali http://www.azamalimusic.com http://en.wikipedia.org/wiki/Azam_Ali

Страшни песнички. Тъй като и аз съм фенка на Наташа Атлас..черпя следващия отново с нейна и моя любима песен. Natacha Atlas-Alim Allah Както и с тази песничка , към която се пристрастих още от първия път като я слушах. Дано ви хареса! The Baghdad Groove-Petrol bomb samosa

http://ruslantrad.wordpress.com/ Препоръчвам ви един много интересен блог на един мой приятел за Близкия изток.

Кърджалилиите разправяйте как бяха концертите? Така ви завиждам. Дайте снимки и клипчета поне да видим бре. Тез хора във Варна що не идват.

Информацията за Исляма в предния пост мисля, че е много изопачена и има мн неправилно изтълкувани и писани неща. Ясно е че целта на автора не е да достави реална информация за религията, а да убеди читателя внеговата си гледна точка към Исляма - като например, че Пророка Мохаммед С.А.С. е копирал другите религии, че е разпространявал Исляма със насилие и враждебност, а най-бруталното, което ме възмути, че в този текст той е наречен "източен груб дивак" и още мн други твърдения, които ги спестявам да ги споменавам. Много е жалко, когато некомпетентни хора се опитват да създадат впечатления или да дадат някаква информация със своте си възгледи. Мисля, че е по-добре да се зачетем и помислим върху по-достоверни източници на информация. Ислямската религия не е толкова обикновена и безценна както е представена в текста!

Бивам Зуз. Бацкам и днес ми почна семестъра и такам. Днес почивам от работа и реших да видя как сте тука. За принцеската няма проблеми ... права си , то в нета има какви ли не хора. Хора всякакви. Не настоявам за снимка..разбирам те напълно, майчино сърце все пак.

Ooooooo .... милото ми Сакинце тооо! Кака ти нещо взе да затъпява...хем ми беше на ума да ти пиша нещо.Тц..тц.. старост. Шо не ми пишиш вече по скайпа. Виж сега за реванш ше те поздравя с една песничка. Дано ти хареса! ЦЪК

Сериозно ли? Той ми е любимия тюркиш певец. що само в Кърджали?Във Варна ще не идват тез хора?

Ейоооооо.... как сте мили мои! Отдавна не съм писала...нали станах работливо момиче и не ми остава мн мн време. Шадито не се е оженил,не е и в Бейрут . Отдавна не съм се засичала с него в скайп, но предполагам, че прекарва време с неговата лИбоФ. Зузка, как е малката принцеска. Покажи ни я някой път. Пина, Арада Бир означава отвреме на време.

Пфуу, голяма жега днес тука. Пина, Шади е добре. Преди няколко седмици беше в България за малко за да осъществи негова мечта (нека той се похвали като дойде )

Хей, кои виждам тук... Добре дошли! Събрахме се! Ние поддържаме връзка с Шад..ще му кажа да дойде. Ние всъщност преди доста време отворихме подобна тема тук, но си понесахме забележка и темата беше заключена. Но се радвам отново да видя такава тема тук. Момо едно голямо ТенкЗ

İsmail Yk - Bas Gaza http://www.upshare.net

ПЛАНИНАТА АХАГАР

Изгубената империя в пясъците Хиляда и петстотин години в центъра на Сахара е господствала държавата на загадъчните гараманти. Откъде са дошли тези "цивилизатори на пустинята" и кои са днешните им потомци? Стоян ПЕТРОВ Онези, на които се наложи да прекосяват Сахара в района на либийската провинция Фецан, едва ли подозират, че дълбоко под краката им съществува огромна (общата и дължина надминава хиляда мили!) подземна водоснабдителна система, очевидно изградена още в най-дълбока древност. Повечето от каналите са изсечени в скалите под пясъците и после покрити с каменни плочи. Чрез тях дъждовните води, стичащи се по склоновете на планините далеч на Юг, са се събирали в специални изкуствени резервоари и оттам са били прехвърляни в района на днешните оазиси, като Уади-ел-Аял например. Кои са създателите на тези невероятни съоръжения? Известно е, че между 5000 и 1000 г.пр.н.е. значителна част от днешната територия на Сахара е представлявала плодородна савана, обитавана от безброй животни и птици и населена от негроидни племена, занимаващи се със земеделие и отглеждащи огромни стада едър рогат добитък. В края на третото хилядолетие преди новата ера обаче, в Северна Африка нахлуват далеч по-цивилизованите от тях гараманти, тайнствено племе от бели хора, разполагащи с метални оръжия и воюващи с колесници с впрегнати в тях четири коня. Според древногръцкия историк Херодот (първи споменал за тях), те идват от Мала Азия. Други учени пък ги смятат за част от така наречените "морски народи", извършили серия от дръзки нападения срещу Египет и по-късно оттеглили се в западна посока. Ако последната хипотеза се окаже вярна, гарамантите изглежда са били потомци на създателите на великата крито-микенска цивилизация в Древна Гърция. Установявайки се първоначално по крайбрежието на днешна Либия, гарамантите постепенно се придвижват далеч на юг и, изтласквайки местното чернокожо население, поставят под свой контрол всички пътища от Централна Африка към Средиземно море. До началото на нашето столетие за тяхната империя, просъществувала почти хиляда и петстотин години на територията на днешна Сахара, не се знае почти нищо. Британският археолог Уолтър Оудни е първият, попаднал на следи от нея, изследвайки древноримски постройки в оазиса Герма, в района на Даваду. Днес е вече известно, че тъкмо тук се е намирала легендарната столица на гарамантите Гарма, до чиито стени някога стигнал пълководецът на Цезар Корнелий Балб. Въпреки победите му обаче, страната на гарамантите не била окупирана от римляните. Прекрасно разбирайки, че нито една армия не може да контролира ефикасно огромните пространства на централна Сахара, Цезар предпочита да сключи съюз с местните владетели, който между другото се запазва цели петстотин години. Според Плиний, гарамантите контролиращи керваните от Централна Африка, били основните доставчици на слонова кост, златен пясък и роби за Римската империя, както и на екзотичните диви животни (сред тях хипопотами и жирафи) използвани в гладиаторските игри. Проведените през 20-те и 30-те години на нашия век многобройни италиански археологически експедиции откриват над сто хиляди надгробни каменни могили, разположени в основите на крепостните стени на различни гарамантски градове, няколко внушително гробници на гарамантски владетели, развалините на столицата Гарма, нови разклонения на грандиозната подземна водоснабдителна система, стражеви кули и крепости, разположени дълбоко в пустинята, както и многобройни други находки, позволяващи да си създадем известна представа за Държавата на гарамантите Управлявана от вождове и жреци, тя и нейната икономика се крепели на завоевателните набези и търговията (предимно с роби). С течение на времето гарамантската империя обхваща наистина огромни територии, които по онова време, съвсем не са приличали на сегашната пустиня. Десетки хиляди роби поддържали водните тунели, обработвали градините и строели крепостите и кулите, контролиращи пътищата на керваните към сърцето на Черния континент. Заимствали доста неща от културата на съседен Египет, а по-късно от гръцките колонии в Северна Африка и римляните, гарамантите с право могат да се нарекат "първите цивилизатори" на Сахара. Все още не е известно нищо за тяхната писменост, макар че такава е съществувала, ако се вярва на някои древни летописи, и като се имат предвид тесните връзки на гарамантската държава с Египет и Картаген, както и продължилият столетия съюз с Рим. Верни на своите варварски култове, повлияни силно от древноегипетската религия, гарамантите в продължения на две столетия упорито се съпротивляват на христианизацията на Северна Африка започната от римляните, след като император Константин Велики обявил християнството за официална религия. Едва през 569, по времето на император Юстиниян, владетелят на гарамантите сключвайки поредния договор за съюз с Византия, се задължава да приеме и християнството заедно със своите поданици. Въпреки това, в границите на гарамантската държава почти не са открити остатъци от християнски базилики. Как са изглеждали те? Жителите на големите римски градове по африканското крайбрежие Лептис Магна, Оеа или Сабрата редовно са посрещали натоварените с екзотични стоки кервани на гарамантите, идващи от Сахара. Според римските хроники, това били красиви, високи хора, с "меден отенък" на кожата, елегантни и изящни, но страшни в яростта си по време на сражения. Впрочем, независимо от съюза си с Рим (а по-късно и с Византия) гарамантите периодично извършвали набези срещу римските колонии в региона, за отблъскването на които римляните често били принудени да използват цели армии. Така, на една великолепна мозайка, открита в Лептис Магна от италианския археолог Салваторе Ауриджема, са изобразени пленени от легионите на империята гараманти – много по-високи от тогавашните римляни, с бронзови лица, дълги прави коси, орлови носове и къса остра брада. В средата на VІІ век от н.е. гарамантската държава, надживяла Египет на фараоните и империите на Александър Македонски и Рим, внезапно се сблъсква с далеч по-жесток и коварен враг. Първите отряди на фанатизираните войни на Исляма, които през 642 превземат византийската провинция Египет, нахлуват и в нейните граници. Според средновековния летописец Ибн Халдун, през 668 арабският пълководец Окба ибн Нафи се установява в Сирт, на средата на пътя между Бенгази и Триполи. При един от набезите срещу местното племе "уадани", арабите научават за разположената на юг държава на гарамантите. Само след няколко месеца армията на Окба е вече пред стените на столицата Гарма. Ибн Халдун разказва, че владетелят на града бил пленен с измама и веднага изпратен в окови в Египет. Хилядолетната империя в пясъците рухва буквално за няколко месеца, а по-голямата част от жителите и са принудени да приемат исляма след като през 717 халифът Омар ІІ окончателно отменя свободата на вероизповедание в завоюваните от арабите земи. Малка част от гарамантите намират убежище в Европа, други бягат в най-западната римска провинция Мавритания и оттам се прехвърлят на Канарските острови, формирайки особена каста сред местното население – "гуанчите", съхранила се чак до повторното откриване на архипелага от европейците през ХІV век. Според повечето изследователи, липсата на сериозна съпротива срещу арабското нашествие се дължи на няколко причини. От една страна, пясъците на непрекъснато напредващата пустиня постепенно поглъщат някога цветущите градини и пасбища на гарамантите. От друга, разпадането на Римската империя прекъсва и търговията с Централна Африка, която в продължение на векове е била основен източник на доходи за владетелите на Гарма и другите гарамантски градове. В настъпилия хаос, ислямското нашествие се оказва решаващо за рухването на древната цивилизация в центъра на Сахара. Рицарите на пустинята Въпреки нейния крах обаче, и независимо от насилственото ислямизиране, значителна част от гарамантите съумяват да избегнат арабизацията и оцеляват като самостоятелна народност чак до наши дни. Първото доказателства за това са изследванията на италианския антрополог Серджи, който изучавайки черепите намерени в древните гарамантски гробници, открива, че те напълно съвпадат с тези на съвременните туареги. Според него и едните, и другите принадлежат към един и същи расов тип. Впрочем, още първите европейци предприели пътувания в Сахара, отбелязват разликата междзу туарегите и всички останали пустинни племена. Туарегите са значително по-високи от арабите и берберите. Цветът на кожата им има същия меден отенък, както този на изобразените на фреските в Лептис Магна гараманти. Разговорният език на туарегите (известен като "темайег") не прилича на никой от езиците на съседните народности. Известно е също, че те са имали още един "свещен" език – наричан "тефинаг", който при това е бил писмен, но който днес е напълно забравен. Социалната структура на туарегите почти напълно съвпада с онази на древните гараманти, а традиционното им доскоро оръжие – копие, щит и кинжал, е същото като онова, което според византийския историк от VІ век Корип, гарамантите използвали при своите набези. Освен това, те рязко се различават от арабите, както и от всички околни народности, изповядващи исляма, по високият статут на жената в тяхното общество. Подобно на далечните си предшественици, в продължения на дълги столетия, тази "рицари на пустинята" са контролирали пътищата на керваните през Сахара. Напоследък, изграждането на модерни асфалтирани магистрали, както и разработката на нефтените залежи в региона, ги изтласкват в най-непригодните за живот части на пустинята. Където и днес живеят по-същия начин, по-който и далечните им прадеди, дошли по тези места преди няколко хиляди години и създали една от най-загадъчните цивилизации на планетата. Взето от: http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie10_00/garama.htm

СУФИЗЪМ Суфизм - това е мистична традиция, чиято цел е духовно преобразяване и съвършенство. Като културно-историческо явление суфизмът започнва да се формира в рамките на исляма през VIII - X в. Идеите на суфизма са универсални и могат да бъдат открити в множество други религии и учения. Това е път, водещ търсещия към Реалността. Този път е многообразен като живота и е уникален за всеки човек, въпреки, че крайната цел е една. В основата на суфизма лежат любовта и преданността. Само любовта дава на човека възможност да се откаже от своето АЗ, което представлява препятствие към постигането на истината. Когато покривалото на "самосебе” си бива отхвърлено, се открива истинското, божественото АЗ. КАКВО Е СУФИЗМ? Суфизмът е школа за вътрешно прозрение, а не обсъждане. Суфизъм - това е преобразяване, а не заучаване на информация получена от втора ръка. Това, което има отношение към просветлението, не може да бъде изразено с думи. За това суфите твърдят, че: "Това, което може да бъде изказано, не е суфизъм.” Или както е казал Джалал ад-дин Руми: "Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и обяснявайки Любовта, се срамувам от него.” Така всичко, което известните суфи са казвали за суфизма е само опит да изразят с думи личното си вътрешно състояние. Те могат да демонстрират определени характеристики на суфизма, но не могат да бъдат негово всеобхватно определение. Все пак, ако се опитаме да дадем подобно определение то би звучало така: "Суфизъм - това е път към Абсолютната Реалност. Пробуждащата сила за движение по този път е Любовта, а средството за движение - целеустременото съсредоточаване и вътрешната уравновесеност в произволна ситуация. Цел на този път - е Бог.” С други думи, в края на суфиския Път не остава нищо освен Бог. ЦЕЛ НА СУФИЗМА Целта на суфизма е постигането на Абсолютната Реалност, но не така, както ни я разясняват учените хора с помоща на логически доказателства и нагледни примери, а каквато е сама по себе си. Такова знание може да бъде постигнато само с "окото на сърцето” - посредством озарение и духовно съзерцание. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СУФИ Суфи е този, който се отправя в странстване по пътеката на любовта и преданността към Абсорютната Реалност. Той вярва, че познаването на Реалността е достъпно само за Съвършенния Човек, несъвършенния е сляп по отношение към това знание именно поради силата на своето несъвършенство. Суфият смята, че обикновенния "нормалния” човек страда от болестта на несъвършенството, която влияе на неговата способност да възприема и различава, заставяйки го постоянно да се заблуждава. По този начин, обикновенните хора със своето несъвършенство изказват разбирането си за Реалността и без да осъзнават това, изпадат в заблуждение. Съвременната психология доказа, че човешкото поведение в значителна степен е обусловено от подсъзнанието. Суфите от своя страна, предполагат че плътската или подбуждащата душа (нафс-и аммара) установява тираничен контрол над поведението и мисълта, скривайки Реалността. Като следствие, при човек живеещ под такъв контрол отсъства способността за различаване на истината. ДА БЪДЕШ В СВЕТА, НО НЕ ОТ СВЕТА От гледна точка на суфите мързелът и безделието са уродливи качества. За това те се стараят, доколкото е възможно, да служат на обществото, в което живеят. Те нямат друг избор, освен да изберат някаква професия, приемайки външно участие в обществените дела, а вътрешно, се занимават с Бога. Саади казва: Чувал ли си някога за създание, Едновременно присъстващо и отсъстващо Аз се намирам сред хората, Но сърцето ми е на друго място. От гледна точка на суфите животът в хармония с обществото - това е най-мъчителната форма на аскетизъм и умъртвяване на плътта. Още повече, че такава хармония се смята в суфизма за олицетворение на човешкото съвършенство. Този, който не е способен да живее в добросъседски отношения с околните, в действителност е болен. Като следствие, тези, които се отричат от обществото и в своя стремеж към въздигнат духовен живот избират уединението, се разглеждат от суфизма като несъвършени и тъжни (ограбени) хора. От това следва, че за "пътуващия” не е достатъчно да следва само духовния Път. За да стане Съвършен човек, той трябва да умее да се приспособява към обществото и да живее в съгласие с него. Той е длъжен не само да служи на другите, но и никога да не изпитва усещанания, които му причиняват безпокойство и раздразнителност при общуване с хората. За него живота сред хората е проверка за стремежа му да постигне съвършенство, защото именно в обществото той може да докаже, че не се влияе от страсти и личностни амбиции. На този етап суфият не се засяга от злото, което другите се опитват да му причинят. Ученик, който се безпокои и се дразни от това, се смята за невярващ. Хафиз е казал: Да станем обикновенни: приемайте упреците и им се радвайте, Тъй като да изпитвате досада по вашия Път означава неверие. Ученикът, изпитващ обида, вижда двойнствеността в света: той още го приема за реален и следователно не е прекратил опитите да "приписва на Бога приятелство”. (?) ВЕРИГАТА НА ДУХОВНАТА ПРИЕМСТВЕНОСТ (СИЛСИЛА) И ПРАВОТО ДА БЪДЕШ НАСТАВНИК Суфите приемат, че човек не може да се смята за Духовен Наставник, докато не премине всички стадии на Пътя под ръководството на Съвършен човек. Той трябва да бъде признат за майстор/учител от предходния такъв. Накратко, майсторът трябва да види целия път и де премине по него до края, опознавайки го в съвършенство. Тази връзка на посвещаване, съществуваща в автентичните суфиски ордени произлиза от Пророка и чрез него - достига до Бога. По такъв начин, човек, който не е включен във веригата на духовната приемственост, от гледна точка на суфите, няма право да наставлява другите. Ако подобен човек не е преминал по Пътя и не е усвоил неговите принципи под ръководството на предшестващия учител, той не може нито да помага на другите, нито да ги наставлява. Също така съществува опасност, този псевдо-учител да приеме феномена на трансфер за вярност (ирадат) и, без дори да знае, да предаде собствените си дефекти на друг човек. Това означава, че този, който не е получил разрешение от предишния учител, включен във веригата, не само не е в състояние да води един ученик през стадиите на съвършенството, но дори може да го превърне в болен и душевно ощетен човек. ПРЕТЕНДИРАЩИТЕ, ЧЕ ПОЗНАВАТ СУФИЗМА Образованите хора, имащи социологическа информация или знания за теоретичните положения в суфизма както и претенции, че го разбират, не притежават качествата на суфите. Или по-добре казано, няма никаква връзка между техните познания и качествата притежавани от последователите на суфизма. Няма никакво основание да се приема, че тези хора са научили и разбрали какво виждат суфите с "окото на сърцето”. Поради тази причина, за самите суфи изказванията на подобни хора са без значение, макар, че за останалите не-суфи, те могат да бъдат и полезни. СЪВЪРШЕННИЯ ЧОВЕК Както от теоретична гледна точка, така и от духовна, Съвършенн човек е този, който се е измъкнал от властта на плътската и пробуждаща се душа (нафс-и аммара). Реалността около него, също както и вътрешния му свят се определят от качествата на висшата природа, благодарение на което, той се освобождава от личното си Аз и достига единение с Бога. Такъв човек става огледало, отразяващо Абсолютната Реалност. Наблюдаващият го не би видял нищо друго освен Истината. В суфизма единственото достъпно средство за постигане на съвършенство е личното пречистване и следването на съвършен Духовен Наставник (кутба) . Периодът на обучение под ръководството на учител е известен под наименованието тарикат - Път. Що се отнася до шариата - свободата от задължения, обединени в мюсулманския религиозен закон, то суфите го разглеждат като "начално училище" за духовността. Последващия шариата тарикат - е по-висока степен на обучение. Заключителния стадий води човек до достигането на хакикат - Истината и Абсолютната Реалност. За това разделяне на духовния Път на три етапа, суфите се позовават на следното изречение на Пророка Мохаммад: "Шариат - са моите думи, тарикат - моите действия, хакикат - моето вътрешно състояние.” Започващия тарикат се нарича морид (последовател, ученик), а неговия наставник се нарича морад или кутб. Взето от: www.secretsbg.com

ВИМАНИТЕ - ЛЕТАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА НА ДРЕВНА ИНДИЯ В централния архив на Делхи (Индия) се съхранява древен текст ”вайманика шастра”, написани в ІV век пр.н.е. от мъдрецът Махарши Бхарадваджи на основата на още по-древени ръкописи от първото и второто хилядолетие преди нашата ера. В този ръкопис са представени 32 секретни действия на въздушните колесници или вимани, споменавани в различни источници на древноиндийските епоси. Оказва се, че виманите били изключително здрави и не можело нито да се счупят, нито да се изгорят (стопят). Посредством използването на различни превключватели виманите можели: да се въртят в кръг около остта си, да се свиват и разширяват, т.е. да увеличават и намаляват размера си; да променят формата си по време на полет; да се преобразяват в облак с цел маскировка; да изпускат сило сияние или обратно, да предизвикват около себе си плътна тъмнина; да поглъщат слънчевите лъчи и да стават невидими; да се движат с голяма скорост; да прелитат от една страна в друга, както и от един свят в друг; да се придвижват със скокове или на зиг-заг; да се гмуркат под вода; да изпускат светлинни лъчи, под чието въздействие всички предмети ставали видими; да генерират сила, способна да парализира хора и животни; да получават на своите екрани изображение на случващото се на значително разстояние от тях и т.н. Освен това, в ръкописа има ръководство за пилотите на вимани, които били спосбни ”да прелитат от остров на остров, от континент на континет и от свят в свят”. В други текстове се съдържат описания на различни прибори, изпълняващи функциите на радар, фотоапарат, прожектор и разрушителни видове оръжия. Говори се и за диетата на пилотите, тяхното облекло … Има глава, в която се описва и конструкцията на виманите. В нея се съобщава, че виманите биват 12 типа, но е приведено описанието на трите най-прости. По повод останалите, авторът на книгата пише: ”Аз не пиша за устройството им не защото не го зная, а защото това знание все още не трябва да се дава на хората, иначе ще погубят и себе си и Земята”. Във великия епос ”Рамаяна” също е отделено доста място на описанието на конструкцията на виманите. Например, в седма част на епоса се разказва за чудесната стълба ”Пушпак”. Тя била украсена с колони и арки, съоръжена с множество стълбища и тераси и можела превъзходно да лети във въздуха и даже да се спуска в подводното царство. На едно място в ”Махабхарата” се разказва за ”кристална колесница”: ”Тя блестяла като разтопено злато, издавала звук, подобен на грохота на облаците … И на чудесната колесница имало дървен стълб със знаме, което видимо не било прикрепено към нея. Божественият, несравним стълб със знаме не докосвал дървото и не не се повреждал от оръжие”. (?) ”Когато настана утро, - четем в древноиндийския епос ”Рамаяна”, - Рама седнал в небесната колесница и се приготвил за полет. Колесницата била голяма и красиво украсена, имала два етажа с много стаи и прозорци. Когато извършвала своя полет във въздуха, издавала монотонен звук”. В една от древните санскритски книги се разказва, че в момента на излитане, колесницата ”ревяла като лъв”. Вътрешното описание на вимана: ”В средата на кораба се намирала метална кутия, която се явявала источник на ”силата”. От тази кутия силата отивала в две големи тръби, поставени на носа и кърмата на кораба. Освен това, ”силата” се насочвала към осем тръби, гледащи надолу. В началото на пътуването на тях се отваряли клапи, а горните клапи оставали затворени. ”Токът” със сила бил изхвърлян и се удрял в земята, повдигайки кораба нагоре. Когато наберял височина, гледащите надолу тръби се прибирали наполовина, за да можел да виси във въздуха. Тогава по-голяма част от ”тока” се пренасочвала към тръбата на кърмата, за да можел да излети, тласкяйки кораба напред”. Описанието на общото устройство на летателния апарат: ”Силно и здраво трябва да е неговото тяло, направено от лек материал. Вътре трябва да се поставят устройство с живак и железни нагреватели под него. Посредством сила, която се съдържа в живака, човека, намиращ се в колесницата, може да прелети на големи разстояния в небето. Когато живака бъде подгрят от железните нагреватели, колесницата започва да набира скорост и веднага се превръща в ”перла в небето”. Взето от: http://www.secretsbg.com/secretsofearth/ea...ets.php?num=n12

ЗАГАДКАТА НА ЖЕЛЯЗНАТА КОЛОНА В ДЕЛХИ Тя се издига в южните покрайнини на индийската столица, не е известно на колко години е и не ръждясва. Загадъчната колона от Делхи представлява солиден железен стълб с диаметър около 0.4 м, височина 7 м и тегло 6 тона. Два надписа върху полираната снага на монумента дават основание на специалистите да определят приблизителна възраст от 1600 г., но други оценки показват, че е възможно легендарната колона да е съградена дори преди 4000 г. Първият текст е епитафия на индийския цар Чандрагупта ІІ, починал през 413 г. сл. Хр. В епитафията се казва, че в памет на царя тази колона е отлята и поставена на планината, наречена Краката на Вишну. Археолозите предполагат, че тя е стояла пред храма на Вишну в Алахабад и е била украсена отгоре с изображението на свещената птица Гаруда. Според втория надпис няколко века по-късно цар Ананг Пал пренесъл колоната в Делхи. Свидетелство за напреднала металургия в древността, неръждаемата колона от Делхи показва удивителна устойчивост на екстремално високи температури и влажност през мусонния период. Изследователите са озадачени не само от липсата на ръжда, но и от химичния състав на паметника, изработен от висококачествено желязо. Дори посредством съвременните технологии желязо с такава чистота може да бъде получено само чрез електролиза и в много малки количества. Използваната преди поне 1600 години технология далеч надхвърля предполагаемите възможности на индийските майстори от времето на обединителя Чандрагупта. Археометалургичните и спектрални анализи на желязната колона показват наличието на частици шлака, фосфор и отсъствието на сяра и магнезий. Подобни характеристики се откриват в състава и на подпорни греди в храма "Сурия" в Конарак (град в крайбрежния щат Ориса) и на желязната колона на храма "Моокамбика" в Колур, разположен върху хълмовете Кодачадри по западното крайбрежие. Железните конструкции са устояли на времето, въпреки местоположението си в райони, известни с влажният си климат, ускоряващ процесите на корозия на металите. Според д-р Р. Баласубраманиам посочените примери доказват, че металурзите от епохата на Гуптите (300-500 г. сл. Хр.) са произвеждали желязо със специфични характеристики, устойчиво на дълготрайно атмосферно влияние. В потвърждение на хипотезата за голямата възраст на артефакта от Делхи са откритите от археолозите железни предмети в селището Раджа Нал Ка Тила в долината на река Карманаса, окръг Сонебхадра. Те са датирани към 1300-1200 г. пр. Хр., четири столетия по-рано от предполагаемото начало на желязната ера в Индия. Наличието на толкова древни продукти на сложни технологии според противниците на дарвиновата еволюция е свидетелство за съществуването в прастари времена на високоразвита цивилизация, свързана с легендарния изчезнал континент Лемурия в Индийския океан. На свой ред споделящите теорията за палеоконтактите са убедени, че желязната колона от Делхи е сакрален предмет, оставен от посетили в далечни епохи нашата планета братя по разум, за да ни напомня, че не сме сами във Вселената … Автор:Мирослав Минчев Източник: www.secretsbg.com

ПИРАМИДИТЕ В ТИБЕТ - Сензацията на хилядолетието /част 1/ През август-октомври 1999 г. Група учени заминава за Тибет в търсене на легендарния "Град на Боговете". Представяме ви интервю на Н. Зятков с ръководителя на експедицията проф. Мулдашев. Ернст Рифгатович, каква е главната цел на вашата последна тибетска експедиция? Стигнахме до убеждението, че в Тибет съществува най-голямата формация пирамиди в света. Тибетската група е свързана по строго математическа закономерност с египетските, мексиканските пирамиди, а също така с остров Пасха, монумента Стоунхендж и Северния полюс. Удаде ни се да преброим повече от 100 пирамиди и различни монументи, строго ориентирани по посоките на света и разположени в кръг около централна пирамида с височина 6714 метра (свещенната планина Кайлас). Поразяваше ни огромното многообразие на форми и размери на пирамидите. По приблизителни изчисления тяхната височина от подножието до върха се колебаеше от 100 до 1800 м. (за сравнение Хеопсовата пирамида е висока 146 м.) Целия пирамиден комплекс е много древен и за това много разрушен. Но при внимателно разглеждане е възможно да се видят ясните очертания на пирамидите. На техния фон особенно се открояваха каменни конструкции, имащи вдлъбнати или плоски повърхности, които нарекохме "огледала". Тяхната роля, както усановихме след обработката на голям обем научни материали, е много интересна. Също така намерихме каменни образувания, напомнящи силно на грамадни човешки статуи. (за "огледалата" и "статуите" четете подробностите в следващите статии). И така у нас се създаде впечатлението, че в Тибет съществува комплекс от древни монументи, състоящ се предимно от пирамиди. Сигурно ви е било трудно да се прехвърляте по склоновете на такава височина?</span> Да разбира се. Още повече, че в зоната на пирамидите апетита ни изчезна напълно. Насила ядяхме захар. След като напуснахме зоната на пирамидите апетита ни се възстанови. Ернст Рифгатович, съвсем наскоро, първи път в света, вие направихте операция за трансплантация на очи. Вие - хирург от Бога - вече сте организирали 4 научни експедиции в Хималаите и Тибет и открили необичайните пирамиди. Как ще обясните толкова странните си научни търсения? Работата е там, че именно в Русия, научното направление по изучаване на т.нар. тънки енергии получи силен тласък. В тази връзка трябва да се спомене школата на академик В.П. Казначева, учени като Н.А. Козирев, А.А. Илин, П.П. Горяев, Г.Г. Тертишни, А.В. Трофимов и много други. Тези учени от различни направления (физика, молекулярна биология и т.н.), в хода на своите изследвания, са били принудени да признаят съществуването на Висш Разум. За това са обърнали своите търсения в посока научното осъзнаване на религията. Ние, лекарите, изучавайки загатките на човешкия организъм, също достигнахме до подобно заключение. За това и организирането на Хималайските и Тибетски експедиции ни се стори съвсем логична. Още повече, че тибетските лами казват, че тяхната религия всъщност не е религия, а записано е запазено през вековете познание от предишни цивилизации. Светът е значително по-сложен отколкото ние си го представяме. Във вселената всичко е взаимосвързано, дори хората или пирамидите. Вземете дори факта, че основните части на ДНК имат пирамидална конструкция. Освен това и трансплантацията на очи, която направихме, беше съобразена не само с медицинските ни знания, но и знания получени по време на експедициите и осмислени от гледна точка на съвременната физика и биология. Последната Тибетска експедиция се оказа много полезна в това отношение. Смятате ли, че комплексът от пирамиди, които открихте в Тибет, е всъщност легендарният "Град на Боговете"? Древните тибетски легенди разказват, че в далечни времена, още преди Потопа, когато Северният полюс е бил другаде, на Земята се появили "Синовете на Боговете", които с помощта на силите на петте елемента построили град, който оказвал огромно въздействие на земния живот. Ние вървяхме по следите на тази легенда, събирайки сведения и стараейки се да локализираме местоположението на хипотетическия "Град на Боговете". В източните религии и при Елена Блаватска намерихме сведения, че преди Потопа, Северният полюс се е намирал в района на Тибет и Хималаите, а също така и че Северният полюс се е смятал за мястото, където са живели "Синовете на Боговете". По време на хималайската експедиция от 1998 г. Един от индийските монаси ни показа снимка на свещенната планина Кайлас, разположена в Тибет. Тогава възкликнах: "Това не е планина, това е огромна пирамида" Толкова голяма беше приликата. Така предположихме, че легендарният "Град на Боговете" е разположен в този район. Освен това, непалските и тибетските лами ни разказаха, че по тези места има зона, в която действат т.нар тантрически сили и, че достъпът в тази зона е разрешен само на "просветени" хора. Там се намира и т.нар. Долина на смъртта. Посетихте ли Долината на смъртта? Да. Минахме през нея. Тя се намира на височина 5680 м., но ние не сме се отклонявали нито на крачка от пътя, който ни посочиха ламите. На Земята не останаха "бели петна". Сигурно и в района на Тибет, където сте били, вече са стъпвали хора. Защо тогава никой не е виждал пирамидите, до вашето отиване там? Районът на свещенната планина Кайлас, независимо от отдалечеността и високопланинските условия, се посещава достатъчно често от поклонници от Индия, Непал, Бутан и даже някои европейски страни. Някои отиват просто да се полюбуват на свещенната планина, други се стараят да я обиколят в кръг, трети (които са по-силни) - се стараят да пропълзят този кръг, чиято дължина е 60 км. Представителите на индийската и будистката религии имат право да преминат този кръг по часовниковата страна, представителите на древната религия Бонпо - обратно на часовниковата стрелка. Смята се, че човек, който измине този кръг, се освобождава от греховете си, а ако направи това 108 пъти - става светец. Поклонниците имат особена психология, в основата на която лежи самовглъбяването в самия теб при среща с каквото и да е свещенно нещо. Тези хора, преодолявайки лишения и трудности, се стараят да достигнат свещенни места, за да могат, заедно с божественото, да се отдадат на медитация. Научното осъзнаване на действителността за тях е чуждо и неприемливо. Още повече, че в източните страни се смята, че именно Кайлас е най-свещенното място в света. За това можете да си представите състоянието на поклонниците. Сведения за други научни експедиции в този район не сме намерили. Николай Рьорих се е стремял да достигне района на планината Кайлас, но така и не е успял. Между другото, ние самите много трудно се сдобихме с разрешение за провеждане на научна експедиция от китайските власти. Но дори в този район да са били и други хора, склонни към научни анализи, то лошите високо планински условия и прашните бури, биха оказали своето влияние. Самите ние преминахме през сериозна предварителна аклиматизация в Хималаите. Какво е написано за свещенната планина Кайлас в знаменитите тибетски текстове? Имахте ли възможност да ги изучите? С голямо усилие ни разрешиха да изучим някои от тях. В тях е написано, че планината Кайлас и обкръжаващите я планини са били построени с помощта на силите на петте елемента. Бонпо-лама, с който се срещнахме, ни обясни, че силата на петте елемента (въздух, вода, земя, вятър, огън) трябва да се разбира като психическа енергия. Известно е, че хора, които са се изкачвали на върха на Хеопсовата пирамида са изпитвали странни усещания съпоставими с дълбок психологически транс. В същото време плоските, като че ли отрязани върхове на мексиканските пирамиди се посещават от много хора, които не усещат нищо. Вие не се ли опитахте да се качите на върха поне на една пирамида? Тибетските лами настоятелно ни препоръчаха да не се отклоняваме от пътеката, описваща свещенния кръг, обяснявайки ни, че в противен случай ще попаднем в зоната на тантрически сили. Да си признаем, от време на време се отклонявахме от пътеката ту нагоре, ту надолу, рисувайки пирамидите. Даже бяхме в подножието на две от тях, но принципно спазвахме заръките на ламите. На върховете на пирамидите не сме се качвали. Освен това разполагахме със сведения за странната смърт на четирима алпинисти, катерещи се по едно от възвишенията в района на Кайлас. Всички те починали от различни болести (при това стареейки бързо) в разстояние на 1-2 години след това. Сега се радваме, че послушахме ламите. След обработката на всички материали разбрахме, че тибетските пирамиди са преплетени с огромни каменни "огледала", чието действие, по наше мнение, е свързано с изменение на характеристиките на времето. Взето от: http://www.secretsbg.com/secretsofearth/ea...rets.php?num=n2

ДРУЗИТЕ Друзите(арабски:درزي, мн.ч.: دروز,иврит: דרוזים‎) ,са религиозна общност,основана първоначално в Ливан,Израел и Сирия, за чиято традиционна религия се казва,че е започнала като издънка на Исмаилската секта на Исляма, но е единствена по рода си в своето обединяване на гностически,неоплатонически и други философии. Теологически друзите се смятат за "ислямска единица,реформаторска секта". Друзите се наричат Ahl al-Tawhid ("Хора на монотеизма") или al-Muwahhidun ("Монотеисти") Друзите не са смятани за мюсюлмани от повечето други мюсюлмани, защото за тях се вярва,че отправят молитви към фатимидския халиф Al-Hakim bi-Amr Allah, когото те смятали за "проява на Бог в Неговото единство". Друзите вярват,че Ал-Хаким не е умрял,а е бил затъмнен ("скрит" от Бог) и ще се завърне като Махди в Деня на Страшния съд. Произхода на името "друзи" е проследено до Nashtakin ad-Darazi, един от първите проповедници на религията. Друзите пребивават първоначално в Сирия, Лебанон и Израел, с по-малка общност в Йордания. Палестинските друзи са предимно в Galilee (70%) и около Haifa (25%) и Йорданските друзи могат да се срещнат в Amman и Zarka,и по-малък брой в Irbid и Aqaba. Голанските хълмове,планинският регион на границата на Израел със Сирия, са дом на околко 20,000 друзи и се състои от мнозинство сирийски и малцинство палестински граждани. Институтът за изучаване на друзите определя приблизително,че 40%-50% от друзите живеят в Сирия, 30%-40% в Лебанон, 6%-7% в Израел и 1%-2% в Йордания. Огромни общности от изгонени от родината си друзи също живеят извън Средния изток в Австралия, Канада, Европа, Латинска Америка, Съединените Щати и Западна Африка. Те използват арабския език и следват социален модел много близък до други източни средиземноморци от региона. Счита се,че има цял 1 милион друзи по света, по-голямата част в Levant или източното средиземноморие. Обаче,някои изчисления на общото население на друзите сочат,че са били 450,000. По традиция е имало два клона на друзите,живеещи в региона Jabal Amel. Yemeni друзи (оглавявани от родовете Hamdan и Al-Atrash) и Kaysi друзи (оглавявани от родовете Jumblat и Arsalan). Родът Hamdan бил прогонен от връх Лебанон след битката за Ain Dara през 1711. Тази битка била между две друзки фракции : Yemeni и Kaysi. Kaysi били представени от родовете Jumblat и Arslan,а Yemeni - от родовете Hamdan и Al-Atrash. След своето драматично поражение, Yemeni мигрирали в Сирия в друзкия регион Jebel и столицата Soueida. Според ДНК тестове, друзите са забележителни с високата честота (35%) на мъже,които носят Y-хромозомна хаплогрупа L, която иначе е рядко срещана в Средния изток (Shen et al 2004). Тази хаплогрупа произлиза от праисторическа Южна Азия. По майчинска линия,ДНК тестовете разкриха,че друзите имат най-високата концентрация на хаплогрупа Х (25%) от всяка друга етническа група в света. Тази хаплогрупа е една от малкото, които са произлезли в Европа, където тя представлява приблизително 2% от цялото население. Историята на друзите датира от Средновековието, когато Друзката секта започнала да се развива. Прочутият пътешественик Бенджамин от Тудела е писал за друзите в своя дневник през 1167. Той ги описва като "планински жители,монотеисти, които вярват в безсмъртието на душата". През 11ти век,друзката религиозна мисъл се развила далеч в Исмаилската секта, подгрупа на Шия Ислям. Друзите не се опитвали да сменят основните принципи в Ислямската религия, но се опитали да създадат единна държава на мюсюлмани от различни секти. Вместо това, друзите се опитали да се съсредоточат върху принципи, които всички мюсюлмански секти споделяли като цяло, и да дадат на свяка секта свобода на мнението по точки, свързани с Исляма, които не засягат тези принципи. Знае се,че вярват в един Бог и седем пророка - Адам, Ной, Ибрахим, Моисей, Исус,Мохамед и Hamza ibn ?Ali ibn A?mad. Те вярват,че Свещеният "Коран" е законът,който те спазват. Обаче,те имат свободата да интерпретират неясни фрази от Корана без да променят ислямските принципи или вярвания. Друзите вярват,че фатимидският халиф al-Hakim,който властвал над Египет (985–1021),смятан от много други за доста чудат, е обединителят на мюсюлманите и държителят на ислямската сила по онова време. Първият,който поддържал тази гледна точка бил мъж на име Hasan ibn Haidara al-Ahram,исмаилски Da'i и придворен на Ал- Хаким. След неговото убийство,каузата му била поета от персийския имигрант Hamza ibn ?Ali ibn A?mad, който в писмо от 1017 настоял,че всички офицери и придворни би трябвало да признаят силата,която била дадена от Бог на al-Hakim и предишните фатимидски халифи да обединят и разрешат Исляма. Хамза станал действителният създател на групата. Фатимидският имам Ал-Хаким наблюдавал и ръководел действията на Хамза. Но Хаким изчезнал една нощ през 1021 при обстоятелства,които са все още неясни. След изчезването на Хаким, Хамза ибн Али довършил неговите наставления и похвати за подобряването на Исляма. Те били осъвременени няколко години по-късно с изтъкване на ислямските вярвания на друзите и прилагане на общи ислямски принципи по по-силен начин. Друзите са изиграли главна роля в историята на Levant. Те били предимно разпръснати из планините Chouf ,които са част от планина Лебанон (известна за известно време като планината на друзите),а по-късно самотитлуваната Jabal al-Duruz (планина на друзите) в Сирия,която била автономна държава във френската територия на Сирия от 1921 до 1936,под същото име. Не цялата история на друзите била мирна. Различия с някои съседи довеили до кръвопролития. През 1860, друзите нападнали християните маронити из цялата планина Лебанон в първата лебанонска гражданска война. Смята се,че повече от 11,000 християни били избити, още 4000 умрели от глад и изоставяне и 100,000 били изселени. Също така друзите изиграли важна роля в Лебанонската гражданска война (1975–1990). Те организирали войска под ръководството на Walid Jumblatt (сина на Kamal Jumblatt), в опозиция на маронитската християнска фалангистка войска на Bachir Gemayel в зоната на планина Лебанон (особено Chouf). Мирен договор бил подписан между водачите на друзите и маронитите, който им позволил да живеят мирно заедно и по-късно да станат съюзници. Друзите са смятани както за социална група,така и за религия, но не и за отделна етническа група. Също така за да усложнят своята идентичност е обичаят на Taqiya - скриване или замаскиране на вярванията им,когато е необходимо - който заимствали от Шия Ислям. Друзите в различните държави може да имат коренно различен начин на живот. Някои твърдят,че са мюсюлмани,някои не. За вярата на друзите се казва,че се подчинява на ислямските принципи, но те са склонни да бъдат сепаратисти в своето отношение към друзкият начин на живот. Друзите не позволяват преобръщане на религията. Бракът между друзи и не-друзи не се одобрява поради религиозни,политически и исторически причини. Друзите се разделят на две групи. Главно светско мнозинство, наречено al-Juhhāl (جهال), "Невежите",няма достъп до свещената литература на друзите. Те обхващат около 80% от друзкото население и по принцип се дистанцират от религиозни въпроси - поради тази причина те могат да заемат позиции в управлението (понякога непропорционално на делът на друзите в общото население) на нациите,които те обитават и които подкрепят други религии. Те често не смятат да притежават религиозните отговорности,които вярата включва, но са част от личната молитва. По-религиозната каста,състояща се и от мъже,и от жени (около 20% от населението),се нарича al-Uqqāl (عقال), "Интелигентните посветени". Те имат специален начин на обличане,предназначен да се придържа към традициите на Корана. Жените могат да изберат да носят al-mandil,отпуснат бял воал,особено в присъствието на други хора. Те носят al-mandil на главата си за да покрият косата си и го увиват около устата си,а понякога и върху носа си. те носят черни ризи и дълги поли,които покриват краката им до глезените. Мъжете uqqāl имат мустаци и носят тъмни дрехи с бели тюрбани. al-Uqqāl имат равни права с al-Juhhal,но установяват неформална йерархия на уважение,основана на религиозната служба. Най-влиятелните 5% стават Ajawid, признати религиозни водачи, и от тази група местната общност обикновено избира официалния си Shaykh al-Aql. Неговата роля е главно като плитически и социален водач на обществото,но той е също приеман за религиозен водач - и трябва да се отдаде на беден, безбрачен (интересно,като включва безбрачен брак), благочестив,скромен начин на живот някак си близък до някои християнски духовни позиции. Друзите вярват в единството на Бог (дори отхвърлят някои монотеистически концепции като свещеното триединство и месиите) и са често известни като "Хора на монотеизма" или просто "Монотеисти". Тяхната теология има неоплатонически виждания относно това как Бог си взаимодейства със света чрез излъчване на вещества и е подобна на някои гностически и други тайни секти. Има влияния от Sufi в тяхната философия. Някои индивидуални друзки шейхове интерпретират фразите на Корана за прераждане,но противно на известното схващане това не е част от първоначалната теология на вярата. Принципите на друзите се концентрират върху честност,лоялност,благочестие, алтруизъм,патриотична саможертва и монотеизъм. Те отхвърлят полигамията,пушенето,алкохолът, консумирането на свинско и бракът с не-друзи. По принцип друзите следват потокът на мисли на сунити в историята, като отдават чест на Abu Bakr,Омар, Othman, Али и други, но са привърженици на политическо и социално равенство към другите секти. Вярата на друзите изисква привърженици да следват мюсюлманските традиции на индивидуална молитва,постене и поклонение в Мека. За разлика от много сунити и шиа мюсюлмани, които са склонни да бъдат особено бдителни по време на Рамадан, вярванията на друзите набляга на забрани за грях и богохулство,които да се прилагат равностойно през цялата година. Една от свешените книги на вярата се нарича Kitabu l-Hikma или "Книга на Мъдростта",което е едно от другите имена на Корана,както е "Forqan". Друзите имат 5-цветно знаме,което е било направено за да разграничава тази ислямска секта от другите. Много интерпретации били направени за това знаме,но най-важната е: Фатима,баща й (Мохамед),мъжът й (Али) и нейните двама сина. Други присъждат тези цветове на други религиозни хора,пророци и значения. Друзите вярват в пророци каро Адам,Мохамед, Ной, Ибрахим, Sarah, Якоб, Моисей, Соломон, Йоан Кръстител,Исус (Иса) и Jethro или Shuayb. Те също вярват в мъдростта на класическите гръцки философи като Платон и Питагор, които имали по-нисък статус като други пророци. В добавка,те имат поредица от "мъдри мъже", които основали религията през 11ти век. Други интерпретации на петте цвята на знамето са както следва: червеното означава кураж,смелост и любов. Жълтото е знание,мъдрост, просвещение или жито. Зеленото е природата и земята. Синьо за търпение,прошка,небе и вода. Бялото е чистота,мир и помиряване. Местата за поклонение на друзите са обикновено много скромни. Молитвата се провежда предпазливо сред семейство и приятели. Превод: valia Взето от: http://aldarion.yix.org/index.php?showtopi...amp;#entry15004

ДРЕВНА ПЕРСИЯ (ИРАН) Началото на царуването на Дарий I Първоначалният период от управлението на персийския владетел Дарий I е илюстриран най-добре от съдържанието на големия Бехистунски (Бисутунски) надпис. Текстът на този надпис, който е извънредно ценен за ранната история на древноперсийската държава документ, е издълбан на Бехистунската скала на територията на някогашна Мидия. Той има три части, всяка от които е написана на три езика: персийски, еламски и вавилонски. В следните редове се дава откъс от първата част на документа. Аз — Дарий, велик цар, цар на царете, цар в Персия, цар на областите, Виштаспа, внук на Аршама, Ахеменид. Туй говори цар Дарий: моят баща е Виштаспа, бащата на Виштаспа е Аршама, бащата на Аршама е Ариарамна, бащата на Ариарамна е Чишпиш, а бащата на Чишпиш е Ахемен. Затова ние се наричаме Ахемениди. От пантивека ние се радваме на почит, от пантивека нашият род е род царствен. Осем [души] 'От моя род са били преди мене царе. Аз съм деветият. Девет са били от нас последователно царе. По волята на Ахурамазда аз съм цар. Ахурамазда ми даде царството. Следните провинции ми бяха .поднесени по волята на Ахурамазда и аз се възцарих над тях: Персия, Елам, Вавилония, Асирия, Арабия, Египет [провинциите] край морето, Лидия, Иония, Мидия, Армения, Кападокия, Партия, Дрангиана, Арейя, Хорезъм, Бактрия, Согдиана, Гандара, Скития, Сатагидия, Арахозия, Мака — всичко 23 провинции. Организация на персийската държава Херодот, III, 89—90 89. [След като Дарий утвърдил своята власт и уредил своите семейни работи — вж. гл. 88] ..., той учредил в Персия двадесет административни области, които персите наричали сатрапии. След като учредил сатрапиите и назначил начело на всяка една от тях по един управител, Дарий наредил да му се плащат данъци по народи. Няколко съседни народности били събрани заедно, а освен това, като пропускал съседни племена, той включвал към всяка една от тези народности племената от по-отдалеченото население. Разпределението на административни области и на ежегодните .постъпления на данъците било уредено по начин, че онези области, които плащали в злато, да плащат своите данъци, като имат за единица тегловна мярка евбейския талант (25,92 кг.), а онези, които плащали в сребро — да се водят по вавилонския талант(30,3 кг). Вавилонският талант се равнявал по тегло на 78 евбейски мини. През време на управлението на Кир (Кир II, който се счита за основател на Персийското царство и управлявал към средата на VI в. пр. н. е.), както и на Камбиз не били въведени още определени данъци и подвластните .народи носели подаръци. Поради въвеждането на данъчно облагане и на някои други наредби персийците казват, че Дарий бил бакалин, Камбиз бил господар, а Кир — баща, защото Дарий бил уредил всичко по,маниера на дребнав бакалин. Камбиз бил суров и високомерен, а Кир бил кротък и на него те дължали всички добрини. 90. И тъй от йонийците (В случая Херодот има пред вид йонийските гърци, които населявали широк сектор от зап. крайбрежие на Мала Азия, както и голяма част от островите в Егейско море.), магнетите в Мала Азия, солниците, карийците, ликийците, миласците и памфилците", които били длъжни да внесат като данък една обща сума, постъпвали [в царската хазна] 400 таланта сребро. Те образували първата сатрапия. От мизийците, лидийците, ласолийците, кабалийците и хитенийците постъпвали в хазната 500 таланта. Това била втората сатрапия. От хелеспонтийците, които са от дясната страна на Хелеспонта, сетне от фригите, от азиатските траки, от пафлагонците, 'Мариандвните, сирните данъчните постъпления възлизали на 360 таланта.-Това е третата сатрапия. От киликийците се получавали данъчни постъпления 360 бели коня, по един на ден, и 500 таланта в сребро. Сто и четиридесет таланта от тази сума били употребявани за издръжката на конницата, която охранявала Киликия, а останалите 360 таланта отиват в хазната на Дарий. Това е четвъртата сатрапия. Служебно писмо от канцеларията на Дарий I (около 500 г. пр. н. е.) Гръцки надпис, намерен в гр. Магнезия на р.Меандър. Царят ,на царете Дарий, синът на Хистасп, съобщава на Гадат, своя роб (подчинен), следното: узнавам, че ти не се подчиняваш на моите наредби изцяло. Затова, че ти обработваш моята земя и, си се наел да присаждаш плодовете, които се раждат отвъд р. Ефрат, в областта на Долна (Предна) Мала Азия, аз изказвам похвала на твоето начинание ,и поради това в царския дом, ще има голяма благодарност за тебе. Затова обаче, че ти премахваш моите разпореждания по отношение на боговете, ще дам доказателство на тебе, който не се разкайваш за разгневеното си сърце. Защото ти си събрал данък от свещените градинари на Аполон и си дал нареждане да бъде прекопана кощунствено земята, като си пренебрегнал разположението на моите предци към бога, който казва цялата истина на персите... Взето от: http://bgnauka.com/view_his.php?id=3

МЕВЛАНА ДЖЕЛЛАЛЕДИН РУМИ *** Заглушен от гласа на желанието ти не подозираш, че Възлюбеният живее в недрата на сърцето ти. Притихни, и ще чуеш гласа Му в тишината. На 17 декември 1273 в Коня, днешна Турция, умира великият мистик и поет Мевлана Джеллаледин Руми. Както той самият казва - това е денят на неговата Божествена Сватба с Възлюбения. Предлагам ви в превод от английски кратко описание на живота му. Тринайсети век e – Изтокът е разтърсван от безредици. Персийската империя е в хаос и разделение и сред управляващите класи цари корупция. Могулските армии на Чингиз Хан се придвижват на запад, завладявайки страна след страна. Хората живеят в страх и неверие, загубили вяра в политическите и религиозните лидери. Персийците скоро ще станат свидетели на едно от най-жестоките кланета в историята извършено от могулските нашественици. Мевлана Джеллаледин Руми се ражда на 30 септември 1207, в далечен източен край на Персийската империя в град Бакх, намиращ се в сегашен Афганистан. Баща му, Баха-е Валад, е уважаван религиозен водач с много последователи. Потомък на дълга линия от теолози, учители, учени и ислямски юристи, в един момент той изпада в немилост спрямо бруталния местен владетел. Страхувайки се от напредващата могулска инвазия, бащата на Мевлана събира семейството и последователите си и напуска родината си. След години странствания във времена на войни и разрушения те пристигат в Коня, провинция Рум в Турция. Коня – кипяща смесица на най-различни култури, религии и националности, е също и важен научен, литературен и образователен център. Младият Мевлана израства в атмосфера на любов, стабилност и културни богатства. Междувременно турският владетел на провинцията предлага на Баха-е Валад да създаде своя собствена школа и така семейството се установява за постоянно в Коня. Години по-късно, след смъртта на Баха-е Валад, младият учен Руми поема учителската позиция в същата тази школа, не само продължавайки да води учениците на баща си, но привличайки и хиляди нови такива благодарение на собствената си слава. През 1244 Руми, вече 36 годишен и установен учен и религиозен лидер, среща Шамс Табризи - тогава около шейсетгодишен , и тази среща разтърсва из основи живота му. Никой не знае откъде идва Шамс, видът му е дрипав и опърпан, а маниерите му са груби и резки. Дервиш или скитащ мистик - Шамс е напреднал суфи, поел по духовният път на Любовта. Руми разпознава в Шамс велик майстор и му става предан още от първата им среща. Срещата на тези двама мъже е като срещата на две големи и пълноводни реки. Високо развити духовно, всеки от тях разпознава в другия довереника, който е бил търсил. Шамс, търсейки цял живот някой, който би могъл да го разбере и да приеме знанието му, най-сетне открива такъв в лицето на Руми. Двамата прекарват часове откъснати от другите, уединени в медитация и разговори. Шамс поощрява Руми да се откаже от преподаването, от любимите книги, ученици и последователи. Вместо това той го отвежда на пътя на Любовта към Бога – чрез приникновени видения, музика, танци, и не на последно място – чрез поезия. Ставащото кара хората да изпадат в недоумение, и ревност и неодобрение избуяват помежду последователите на Руми. Те виждат в Шамс просто един мърляв старец, незаслужаващ компанията на техния майстор, и който най-вече е виновен за появилата се дистанция между него и тях. В края на краищата дребнавото им и злобно поведение не оставя друг избор на Шамс освен сам да се оттегли, не оставяйки никакъв знак или следа на обожавания си приятел. Научавайки новините, Руми се оттегля в дълбоко уединение и отказва да се вижда с когото и да било. Болката от раздялата с неговия многообичан приятел го провокира да започне да изразява копнежите и страданието си в рими за пръв път досега. Последователите на Мевлана вдигат ръце и признават, че е по-добре Шамс да се върне обратно, отколкото никога повече да не видят учителя си. След месеци търсене, Руми получава писмо от Шамс, който тогава се намира в Дамаск. Руми изпраща най-големия си син – Султан Валад и група последователи да убедят Шамс да се завърне в Коня. В момента в който зърва лицето на Шамс отново, Руми си връща предишното присъствие на духа. Те подновяват отношенията си и се потапят в музика и сема, вид танц със завъртане. За известно време Шамс и Руми са недосегаеми за ревнивите очи на последователите. Руми дори успява да убеди Шамс да се ожени за едно младо момиче на име Кимиа, което е член на домакинството му. Шамс наистина е влюбен в Кимиа, но не е писано на тази женитба да се случи. Само година по-късно Кимиа умира поради тежко заболяване. Сразен от скръб , все така неприемащ поведението на хората около Руми, Шамс изчезва отново – този път завинаги. Има различни версии за това какво се е случило със Шамс. Някои казват, че следовниците на Руми, поддържани от по-младия му син Аллаедин, убиват Шамс и хвърлят тялото му в изоставен кладенец. Други казват, че Шамс осъзнал, че времето му да тръгне отново е настъпило, и че оставането му не би било от значение за вече напредналия в духовното си израстване Руми. Истината е, че Шамс се появява в живота на Руми в точния момент и превръща един образован, интелигентен религиозен лидер в просветлено същество. Той сияе в живота на Руми като слънце, и изчезва от него точно така внезапно, както и се появява. Руми и Шамс прекарват около две години заедно, и след тях Руми се превръща във великия мистичен поет, който всички ние днес познаваме. Лириката, изливаща се от дълбините на сърцето му, е за прослава на Шамс, на Висшата Истина и Любовта. Агонията на раздялата с любимия приятел е сразяваща, както е видно от строфите му. Както и да е, най-накрая Руми осъзнава, че Приятелят, за който той така копнее, е неговата собствена вътрешна същност, и че Шамс просто я е отразявал кристално ясно. Той се превръща в слънцето, което дава топлина и трансформира сърцата, привлича хора от всички социални прослойки, класи и религии. Погребението му през 1273 привлича хиляди поклонници – мюсюлмани, християни, евреи, гърци, араби, персийци и турци. Руми нарича смъртта Сватба с Вечността, и думите му достигат до нас през седемте века : " Не жали по мен...Не казвай че си тъжен... Смъртта ми може да изглежда залез... Но всъщност тя е изгрев..." Това което ни е останало днес от Пътуването на Руми, от борбата му и от Пристигането му, са колосалните обеми на цяло учение, написано в рими: Диван-е-Кабир и Маснави. Рубайят – състоящ се от 1659 четиристишия, е по-малко познат на запад. Много от четиристишията носят мелодия в себе си и по тях се пеят песни на суфи събиранията и сема церемониите. Никой не може да ги отнесе прецизно към някакъв точен период от живота на Руми. Някои са писани, докато Шамс все още е бил с него, други – след изчезването му. Като кристали, те искрят с цветовете на дъгата и съдържат в себе си цели светове, омайващи с мистерията си.Прозрачни и чисти, отварят врати към чудесата на вътрешния свят и на копнежа по Онова. С изящната персийска калиграфия, думите на Руми са като написани върху вода, танцуващи и прегръщащи душите ни. Те са нежният шепот и прегръдката на двама влюбени сред тълпата. Позволете им да ви погалят и да навлязат в сърцето ви, и ще ви отведат на места, където Душата е у Дома си.