Да, има риск от по-ниско качество на звука при ретиражите, но не както деградация като при презапис от касета на касета, където всяко копие е по-зле. CD-то е дигитален формат и като такъв предразположен към грешки при копиране, особено ако диска не е в добро състояние или ако се рипва диск с некачествен хардуер или софтуер. Та... получават се грешки, които или се маскират, или се “запълват” автоматично. Това води до влошаване на звука и до евентуално прескачане, ако оригиналът е много зле. Сега, аз знам, че те ги копират от матрици, но не знам какъв софтуер ползват и какво/и устройство/а за изчитане, но съдейки по това, че във фирмата почти не останаха професионалисти, които да са технически грамотни...
Друг важен момент е, че когато се рипва диск, той трябва да се качи като цял файл и да се запази така нареченият CUE sheet. Този диск съдържа точната структура на оригиналния мастер: къде започва и свършва всяка песен, колко дълги са паузите между тях, има ли pre-gap и т.н. Ако няма CUE, не може да се възстанови диск 1:1, а това значи, че копието не е точно – дори и аудио файловете да са без загуба на качество. От там се получава, че ако оригиналът има 2 секунди пауза между песните, то копието може да има 4 секунди.
Съвсем вече друга е темата и до колко самите носители са качествени, как се съхраняват и как се опаковат. Получавал съм фабрично опакован надраскан диск, както и диск без запис и така нататък...
Относно мастерите от Димитровград, не знам дали се пазят, но съдейки от стотиците дискове, които имам, изглежда, че от около 2001 година (с малки изключения напр. Като птица на Рени, който е от 1999 г., ако не бъркам) Пайнер записват 24-бита. Това може да се види в 16-битовите файлове от дисковете, тъй като при намаляне на бита се добавя тих шум, който спомага компресията и в дисковете на Пайнер този шум присъства.
Имам малка надежда, че може и да пазят тези файлове, тъй като забелязах, че Нещо горещо и Презареждане на Камелия са качени в 24-бита в Apple Music.