DilQRa` Публикувано на Ноември 23 Report Share Публикувано на Ноември 23 Любопитни факти ,митове и легенди, суеверия... Ориенталският свят е обвит в мистерия. Ориенталската култура е уникална... http://images19.snimka.bg/003710612.jpg Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Ноември 23 Author Report Share Публикувано Ноември 23 Легендата за прекрасната кула, разположена на Босфора... Момината Кула "Един Султан сънувал, че дъщеря му умира от ухапване от змия; затова сметнал за необходимо да се обърне към източните пророци за съвет как да опази принцесата от заплашващата я опасност. Просроците не могли да измислят нищо друго, освен да го посъветват да издигне за нея едноименната кула. Настанили в тази кула младата султанка заедно с много други девойки - нейни приятелки. Веднъж заобиколена от своята свита, тя си седяла на най - горния етаж и с еразвличала, като следяла лодките, които минавали отдолу; и забелязала в една от тях превъзходни плодове. Най - много й се приискало да опита от гроздето. Въпреки забраната на султана да се внася каквото и да било отвън за неговата дъщеря, тя не свеждала погледа си от кошницата, напълнена с прекрасни, прясно набрани чепки розово грозде, които изглеждали така съблазнително. На часа към лодката било спуснато въже, кошницата била въразана и качена нагоре; но щом принцесата я докоснала с ръка, от кошницата се показала змия и я ухапала. Въпреки всички предприети мерки за спасяването на живота на младата принцеса, тя умряла минути след ухапването." Трудно може да се избегне предопределеното от съдбата! Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
.::NiGhT_®uNNe®::. Публикувано Ноември 23 Report Share Публикувано Ноември 23 Дала си старт на супер интересната тема от предишния форум, за което страшно много ти благодаря. Подбрала си отново нещо страшно интересно, което много ме заинтригува! Цитирай Report Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Ноември 23 Author Report Share Публикувано Ноември 23 Дала си старт на супер интересната тема от предишния форум, за което страшно много ти благодаря. Подбрала си отново нещо страшно интересно, което много ме заинтригува! И аз ти благодаря за проявения интерес! Ще се постараем с oriental princess да добавяме все по - интересна информация по темата! Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Ноември 23 Author Report Share Публикувано Ноември 23 Османската империя http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...nCoatOfArms.png Герб на Османската империяИмперско мото: دولت ابد مدت Османската империя в разцвета сиОфициален езикОсмански турскиСтолицаИстанбул (Константинопол)ВладетелиСултани от Османската династиянаселениеоколо 64 милионаСъществувалаот 1281/1299 г. до 29 октомври 1923 г.валутаАкче, ЛираДържава наследник ТурцияОсманската империя (понякога Отоманска империя) е ислямска теократична държава в Близкия изток, която е заемала Анадола, части от Югозападна Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа в периода между 14 и 20 век. Основана е в Анадола, на завоя на река Сакария. Империята е сред най-силните страни в света през 16 и 17 век. Тогава европейските държави се чувстват силно застрашени от имперското настъпление през Балканския полуостров. Тя е позната и като халифат, тъй като османския султан е и халиф - владетел на светите градове Мека и Медина. Империята е основана от Осман I (на арабски عثمان) — от тук произлиза и името на империята. В дипломатическите кръгове била също позната „Високата порта" или просто „Портата" благодарение на церемония, която султанът изпълнява за чуждите посланици на портата на двореца си. Те също са влагали и смисъла, че империята дълго време е врата между Европа и Азия. След 1453 г. столицата е Константинопол, на турски език - Истанбул. Държавната религия в Османската империя е ислямът. По-голямата част от поробените народи в европейската част на империята изповядват източноправославното християнство. Духовното господство над тази рая е предоставено на Вселенската патриаршия, където преобладава гръцкият клир. Османската империя е мощно политическо обединение на турските племена. Тя успява да нахлуе в Европа през 14 и 15 век. Османските турци покоряват Балканския полоустров и подчиняват местните народи. Там живее със семейството и поданиците си върховния лидер на империята, наричан султан. Според вярването, той е божи наместник и властта му е дадена от Аллах. Армията е изградена от конница и пехота. Конниците са наричани още спахии. Те получавали земя от султана, да я обработват, но само докато са в армията. От чина им зависи големината на земята и плодородността ѝ. Всеки спахия трябвало да облече и оборудва 10 свои приятели или подчинени, и когато султана го повика за поход на армията трябва да ги поведе, на война. Пехотата е съставена основно от еничарски корпус. Те не получавали земя, а заплати, не се женели, не са имали собственост. Всеки еничар с гордост се хвалел, че цялото му имущество се намирало на раменете му. Безстрашни в бой и безмилостни към враговете на султана, те дълго време са били главната опора на султанската власт. Еничарският корпус е бил набиран като специален данък от християнски семейства. Насилствено ислямизирани и подлагани на строга военна подготовка, те образували ядрото на османската армия. Поради личните си качества и строга самодисциплина много от тях са били издигани на високи постове в държавата. Много от тях са оставили значима диря в историята на Османската империя. Провинции В разцвета си Османската империя има 29 провинции. Султани - 36, Халифи - 29, Бек/Бег - 2 Наследници след 1926: Абдул Меджид II (<A href="http://bg.wikipedia.org/wiki/1926" target=_blank>1926 – 1944) Ахмед IV Нихад (1944 – 1954) Осман IV Фуад (1954 – 1973) Мехмед Абдул Азиз II (1973 – 1977) Али Васиб (1977 – 1983) Мехмед VII Орхан (1983 – 1994) Ертогрул Осман V (1994 — неизв.) Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Ноември 23 Author Report Share Публикувано Ноември 23 Конкретно за гръцко-турската война: Войната започва през 1919 г. Причините за нея са лесно обясними - вечните стремежи на гърците за национално обединение, което по същество означава превръщането на Егейско море почти в гръцко езеро и смачканата от военното си поражение Османска империя. На 30. 10. 1918 г. (не много след България) империята капитулира и примирието й е съпроводено с англо-френска окупация. Това е само началото. Апетитите на Гърция стават наобуздани и удря часът на силния - тъй като България е по-малко важна за Гърция сега управляващият елит решава да си уреди веднъж завинаги сметките с османците и да ги прогони от гръцките светини и от Европа. През март 1919 г. гръцки войски завземат Измир и поощряват погроми на гръцкото над турското население. Правителството на султан Мехмед VI е неспособно да се противопостави на гърците, мълчаливо толерирани от Антанатата. В Анадола е изпратен да укрепи позициите на османците Мустафа Кемал паша. Кемал е роден през 1881 г. в Солун, през 1904 г. завършва военното училищв в Истанбул с чин капитан. Участва в различни войни като за отбраната на Дарданелите през ПСВ получава генералско звание и титлата "паша". През 1913 - 1914 г. е военно аташе в турската легация в София. Кемал си дава сметка, че позициите срещу гърците трябва да бъдат удържани на всяка цена иначе империята му е заплашена от пълно унищожение. Но османската армия е обезверена и се огъва пред напора на добре екипираните и настъпващи гърци, които решително настъпват в Мала Азия. Отчаянието от отстъплението кара османското правителство да иска примирие от гърците. За нещастие на последните Мустафа Кемал категорично отхвърля капитулацията. В изборите за Национално събрание привържениците му печелят успех. В отговор на това през март 1920 г. английски войски окупират столицата Истанбул и събранието е разпуснато. Кемал е обявен за "престъпник" от султанското правителство и свиква Велико национално събрание в Ангора (Анкара), която не е в ръцете на Антантата и образува правителство. Започва гражданска война между султанските и кемалистките войски, която лесно е спечелена от кемалистите. В отговор гърците окупират Бурса и Одрин и създават на Черно море "Република Понт". Междувременно Османската империя подписва на 10. 8. 1920 г. в Севър мирният договор. С договора се слага край на империята - отнети са й арабските владения, Босфора и Дарданелите минават под контрола на Антантата, Гърция получава Източна Тракия с Одрин и Измирско, а на Великобритания се признава анексията на Кипът от 1914 г. Признава се съществуването на българско малцинство и се предвижда възможност за образуване на кюрдска държава. Непризнаващите Севърския договор кемалисти започват да се организират все по-добре. Битките с гърците се ожесточават, а кемалистите получават важна подкрепа: в редиците им се бият много араби, които се надяват, че победите ще открият пътя за образуване на независими държави в Африка и Азия. Подкрепа оказва и Съветска Русия, която подписва с Кемал през 1921 г. договор за взаимно признаване. Най-значимата подкрепа, обаче, идва от Франция, която притеснена от гръцкото напредване (подкрепяно от самото начало от Лойд Джордж) и обезпокоена от силното британско присъствие около "колониите" й - Сирия и Ливан, се отказва от Севърския договор и сключва такъв с кемалистите. Решителната развръзка идва през 1922 г. През лятото кемалистите внезапно контраатакуват и нанасят съкрушително поражение на гърците, които се разбягват в паника. Кемал ги преследва и в движение овладява Смирна (Измир) - 9. 9. 1922 г. От населението му и гръцката армия се спасява само малка част. Градът е изгорен и оцелява само мюсюлманският квартал. Лойд Джордж призовава съюзниците си да спрат кемалистите и да защитят Проливите. Французите и италианците не желаят да се намесват и един обединен англо-австрало-новозеландски отряд, ръководен от сър Чарлз Хартингтън заема позиция около Чанаккале, но безрезултатно. Гърците подписват примирие, а Антантата свиква мирна конференция, която завършва с Договора от Мудания, според който империята си възвръщаИзточна Тракия и Одрин, а гарантира свобоното корабоплаване през Проливите. Договорът е ратифициран през 1923 г. в рамките на новия, втори мирен договор с империята - Лозански договор, с който на османците са върнати Източна Тракия и Измирско, отменени са ограниченията за числеността на армията, а Западна Тракия се дава окончателно на Гърция, въпреки протестите на България. Проливите са демилитаризирани. Започва размяна на население като 400 000 турци напускат гърция, а 1 400 000 гърци се завръщат в нея. По-нататък историята на воюващите е различна. През ноември 1922 г. кемалистите отменят султаната и султан Мехмед VI, заедно със семейството си, бяга от Истанбул на английски кораб. На 29. 10. 1923 г. е създадена Република Турция, а Кемал паша - за президент. Същият, получил вече прозвището "гази" - победител, по-късно получава и прозвището "Ататюрк" - баща (или учител) на всички турци. На 3. 3. 1924 г. са премахнати и последните остатъци на империята - отменен е халифатът и Абдул Меджид II е смъкнат от този пост. Кемал се отказва да бъде "сянка на Бога на земята" - правото на султаните да съчетават светска и духовна власт и започва истински път на модернизация и напредък в Турция. Посрещнала огромен брой бежанци и военно смачкана Гърция се ориентира към реваншизъм. Отговорните фактори, вкарали Гърция в пагубната война, са разстреляни показно, а страната се оказва пред финансов срив, предизвикан от огромния брой бежанци. Инфото От : http://www.bg-history.info/smf/index.php?topic=25.msg77 Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Декември 27 Author Report Share Публикувано Декември 27 Бомба уби Беназир Бхуто Лидерът на пакистанската опозиция и бивш премиер на страната Беназир Бхуто беше убита вчера при атентат по време на предизборен митинг в град Равалпинди, съобщиха информационните агенции. Според местната телевизия "Ари 1" тя е била простреляна в главата и е починала в местна болница. По данни на полицията атентатор самоубиец е стрелял няколко пъти по Бхуто, когато тя е напускала мястото на митинга, след което се е самовзривил. "Мъжът първо стреля по автомобила на Бхуто, тя се килна на една страна, след което той се взриви", разказва полицаят Мохамад Шарид пред Ройтерс. Общо при атентата са загинали 16 души, уточняват източници от силите за сигурност. "Това е дело на онези, които искат Пакистан да се разпадне, а Бхуто беше символ на неговото единство", каза високопоставен представител на партията на бившия премиер. "Бхуто влезе в редиците на мъчениците", заяви след смъртта й друг неин приближен. От завръщането си в страната в средата на октомври бившият премиер беше обект на няколко атентата, припомня Ройтерс. При най-кървавия от тях на 19 октомври в Карачи загинаха над 150 души. Тогава за организатори на атаката бяха обвинени местните ислямисти. Самата Бхуто заяви, че е готова да се изправи срещу всички опасности. Убийството на бившия премиер и основен кандидат за парламентарните избори в Пакистан, насрочени за 8 януари, беше посрещнато с тревога от международната общност. "Атаката показва, че в Пакистан все още има сили, чиято цел е подриване на помирението и недопускане на демократичното развитие", заяви високопоставен представител на Държавния департамент на САЩ. Убийството на Беназир Бхуто може да предизвика вълна от терор в страната, посочи руският зам. външен министър Александър Лосюков. При друга атака по-рано вчера бяха убити четирима привърженици на друг бивш премиер - Наваз Шариф, завърнал се в страната след дълго изгнание, за да участва в парламентарните избори. Атентатът, извършен в столицата Исламабад, оставил и 12 ранени, като митингът е бил сериозно обстрелян. Полицията засега не съобщава дали има информация кой е атакувал и двата митинга. Беназир Бхуто не успя да избегне съдбата на повечето си роднини, коментира Ройтерс. Баща й - Зулфикар Али Бхуто, първият избран от народа премиер на страната, беше екзекутиран през 1979 г., след като беше свален от военен преврат. Двамата й братя загинаха при мистериозни обстоятелства, а самата тя е била обект на много атаки през последните двадесетина години. Според разузнавателни данни зад покушенията стоят бойци на "Ал Кайда", талибаните или пакистански джихадистки групировки. Яростта им е насочена както към фамилията Бхуто като цяло, така и конкретно към Беназир, която през 1988 г., на 35 години, става първата жена премиер в мюсюлманския свят. Отстранена през 1990 г., тя е преизбрана отново през 1993 г. и отстранена през 1996 г. след обвинения в корупция и злоупотреби с властта. Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Декември 28 Author Report Share Публикувано Декември 28 Ал Кайда" пое отговорност за убийството на Бхуто Това е нашата първа голяма победа срещу тези, които застанаха на страната на неверниците в битка срещу "Ал Кайда" и обявиха война на муджахидините, заявил Ал Язид, вероятно намеквайки за речите на Бхуто в кампанията за парламентарните избори в Пакистан, в които тя заклейми ислямския екстремизъм, отбелязва ДПА. Американското разузнаване се опитва да разбере дали информациите, че "Ал Кайда" стои зад атентата срещу Бхуто са верни, съобщи АП. Според агенцията съществуват информации, които твърдят, че атентатът е бил планиран от втория човек в "Ал Кайда" - Айман аз Зауахири Бившият премиер и лидер на пакистанската опозиция Беназир Бхуто, която бе убита вчера при самоубийствен атентат, е обвинила пакистанския президент Первез Мушараф, че й е отказал адекватна защита, става ясно от и-мейл, оповестен от Си Ен Ен. В писмо от 26 октомври, адресирано до американския й сътрудник Марк Сийгъл, тя пише, че ако нещо й се случи в Пакистан, ще държи Мушараф отговорен. Тя описва мерките за сигурност, които е поискала, но които не са й били осигурени. Бхуто е помолила Сийгъл да оповести това писмо, ако бъде убита Сътрудникът й сподели пред Си Ен Ен, че Бхуто е била много разтревожена по време на предизборната кампания, тъй като не е получила поисканите от нея мерки за сигурност. Беше й осигурена някаква полицейска защита, но недостатъчна, допълни той. От своя страна посланикът на Пакистан в САЩ Махмуд Али Дурани отхвърли тези твърдения. Правителството на Пакистан предостави необходимата закрила, каза той пред Си Ен Ен. Начинът на действие на атентатора подсказва участие на джихадисти, свързани с талибаните в Афганистан или с "Ал Кайда", пише американската агенция за политически анализи Стратфор. Атентатът би бил невъзможен без помощта на хора от средите на силите за сигурност, а и на самото правителство, пише още агенцията. Този извод се налага от факта, че не само екстремистите в Пакистан, а и голяма част от привържениците на сегашния режим се страхуваха от евентуална изборна победа на Беназир Бхуто и нейната Пакистанска народна партия. Според Стратфор още от самото начало между движението на талибаните, родено в крайно консервативните религиозни училища в Афганистан, и пакистанските тайни служби съществуват дълбоко скрити връзки. Отдавна е известно, че в службите за сигурност са се настанили симпатизанти на джихадистите, които се опитаха да убият Бхуто в първите часове след нейното завръщане в Пакистан. Независимо кой е физическият извършител на атентата, подозренията ще паднат върху режима на президента Мушараф, а това създава сериозна опасност за стабилността на неговото правителство. Сега Мушараф има възможност да възприеме твърда линия и да установи пълен контрол, като въведе отново военно положение и отложи насрочените за 8 януари парламентарни избори. Според Стратфор пакистанският държавен глава ще бъде принуден да действа бързо, тъй като погребалните шествия в този район на света съдържат огромен потенциал за избухване на насилие Яростта на привържениците на Бхуто в някои от големите градове в Пакистан - Исламабад, Карачи и Лахор - започна да се разгаря до температурата на антиправителствен бунт. Според агенцията бунтовете на привърженици на Бхуто могат да прераснат в сблъсъци между отделни групировки. Още в първите часове след атентата стана ясно, че полицията не е в състояние да въведе ред, което допълнително засилва натиска за изпращане на военни и жандармерия. Вчера силите за сигурност в град Мултан в централната част на Пакистан разпръснаха със сълзотворен газ близо 7000 демонстранти, протестиращи срещу убийството на Бхуто. Демонстрантите опустошили седем банки и една бензиностанция, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на очевидци. Силите за сигурност в пакистанската провинция Синд с главен град Карачи са получили заповед да стрелят по демонстрантите, които заплашват обществената собственост и живота на невинни граждани, съобщи вътрешният министър на провинцията, цитиран от Ройтерс. Животът в пакистанската столица днес е блокиран от общата стачка и траура след убийството на Бхуто Не работят търговските центрове, магазините, пазарите и бензиностанциите. Затворени са училищата и съдилищата. Улиците изглеждат пусти, а основните пътни артерии се контролират от полицията, предаде ИТАР-ТАСС. В град Шринагар, столица на индийския щат Джаму и Кашмир, също имаше сблъсъци между полицията и стотици демонстранти, които хвърляха камъни по силите на реда, предаде Асошиейтед прес. Най-малко десет души са загинали снощи при размириците, избухнали няколко часа след смъртта на бившия премиер и опозиционен лидер. Ковчегът с тленните останки Беназир Бхуто пристигна призори в Южен Пакистан, където трябва да се състои погребението. Тялото на г-жа Бхуто беше транспортирано с военен самолет до Сукур, на 70 км от Ларкана. В самолета бяха съпругът й и трите им деца, както и представители на нейната партия. Беназир Бхуто ще бъде погребана по мюсюлмански обичай в семейното гробище близо до град Ларкана. Там е погребан баща й - Зулфикар Али Бхуто, който беше убит през 1979 г. Той бе президент на Пакистан от 1971 до 1973 г. и премиер от 1973 до 1977 г. "Случи се точно в 17.16 часа. Чух два изстрела и си казах: "Какво ли е това?" Преди да разбера какво става, отекна взрив", разказва журналистът от Франс прес Насир Джафри, който се намирал на десетина метра от мястото на атентата Настъпи пълна паника, хората тичаха на всички страни и крещяха: това е бомба, разказва журналистът, който по-нататък описва ужасяващи картини на разкъсани тела, разпилени парчета човешка плът и локви кръв. Части от тялото на атентатора самоубиец също лежали на земята. "Внезапно видях половин глава, беше разкъсана на две, можеше да се различат само косата и кожата. Един полицай ми каза: Това е главата на атентатора". Журналистът забелязал джип, който се отдалечавал, и хората му казали, че това е колата на Бхуто, тя била вътре и я карали в болница. На мястото на атентата пристигнали линейки, за да приберат ранените. "Беше пълен хаос. Хората помагаха да се натоварят ранените в линейките", разказва репортерът на Франс прес. Първоначално обявили, че Бхуто била невредима, но новината за смъртта й се разпространила бързо "Намирах се под прозореца на една къща точно срещу парка (Лиакат Бак, където Бхуто беше убита) и видях там един бивш депутат - Раджа Шафкат Абаси. Той беше на първия етаж, удряше се по гърдите и главата и плачеше: "Тя ни напусна, изгубихме нашия водач!" Полицията на мястото на атентата не потвърждавала вестта за смъртта на Бхуто. Всички пътища в района били блокирани от силите за сигурност и било почти невъзможно да се излезе. Журналистът все пак успял да се измъкне от загражденията и да стигне до болницата, където била откарана Бхуто. Пред сградата се били събрали над хиляда души. "Видях един старец да ридае: "Изгубихме нашата дъщеря". Младежи викаха: "Изгубихме нашата сестра". После хората започнаха яростно да ругаят президента", разказва кореспондентът на Франс прес от мястото на събитието. След убийството на Беназир Бхуто, изгледите общите избори на 8 януари 2008 г. да се проведат навреме не изглеждат добри, особено след като партията на бившия министър-председател Наваз Шариф обяви, че ще ги бойкотира, коментира Ройтерс. Преди атентата вотът изглеждаше като състезание между трима участници - партиите на Бхуто, на Шариф и формацията, която подкрепя президента Первез Мушараф. Не се очакваше нито една да спечели мнозинство. Президентът не спомена нищо за изборите в обръщението си към нацията, в което обвини екстремисти за смъртта на Бхуто и призова за единство и подкрепа Смъртта на Бхуто, макар и да премахна основен противник на Мушараф, вероятно ще доведе до още по-голям натиск върху президента, който през тази година видя как популярността му се срива. Мушараф възлагаше надеждите си на безпроблемни избори, на които партията, която го подкрепя, да спечели достатъчно депутатски места, за да сформира управляваща коалиция. Много пакистанци, които обичат конспиративните теории са склонни да подозират, че правителството е замесено в атентата или да го обвиняват, че не е осигурило достатъчна защита за Бхуто, макар доказателствата в крайна сметка да сочат към ислямистите, които поне два пъти досега се опитаха да убият президента с бомбени атентати. За Пакистанската народна партия на Бхуто, основана от нейния баща Зулфикар Али Бхуто, досега беше широко възприемана като партия на една личност. При отсъствието на силна политическа фигура в семейството на Бхуто или в партията, тя може да се разпадне на фракции, коментира агенцията. Бхуто беше верен съюзник на САЩ и в предизборните си речи говореше остро за необходимостта от борба с насилието. САЩ се надяваха Мушараф и Бхуто да си поделят властта и да оформят здрава крепост срещу бунтовниците, допълва Ройтерс. Правителството обмисля евентуално отлагане на парламентарните избори след убийството на опозиционния лидер Беназир Бхуто, но преди това ще се консултира с водещите политически партии, заяви временният министър-председател на Пакистан Мухамадмиан Сумро, цитиран от ДПА. По-рано днес временният премиер, цитиран от Ройтерс, бе казал, че Пакистан възнамерява да организира парламентарни избори, както е предвидено - на 8 януари. По материали на БТА и БГНЕС Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Декември 31 Author Report Share Публикувано Декември 31 древни времена в Китай управлявал жесток император. Той научил, че на един от близките острови има едно растение хризантема, от чийто сок може да се приготви жизнен елексир. Но да откъсне цветето може само човек с чисто сърце и добри намерения. Императорът и неговите придворни били хора грешни и по съвета на придворния лекар да донесат цветето на острова изпратили 300 млади юноши и девойки, които не се върнали при жестокия император. Очаровани от природата на острова, те основали нова държава - Япония. Тази легенда за произхода на Япония обяснява любовта на японците към хризантемата. Нейната елегантност и благоухание са я превърнали в символ на императорската власт. Златножълтата хризантема с 16 листенца е изобразена в държавния герб, на националния флаг, на монетите и на висшия японски орден, който се и нарича орден на Хризантемата. Самото название на цветето "кику" (слънце) говори за почитта към него. Цветето е символ на небесното светило, даващо живот на всичко на земята. Като символ на властта хризантемата започнала да се използва отдавна, най-вероятно още през ХІІ столетие, доказателство за което служи първото нейно изображение върху острието на сабята на управляващия по това време микадо. С хризантемата в Япония е свързан и един от най-любимите национални празници - празникът на хризантемата - девети септември. На този ден в храма Сенсо, Асакуза, се провежда тържествена церемония в нейна чест. Хората подаряват хризантеми на Буда и тръгвайки си вземат със себе си за дома осветени стръкчета от нея. Смята се, че тя прогонва злите духове, болестите и нещастията. Провеждан от края на периода Едо (ХVІІ век), днес празникът е прераснал във Фестивал, който честват в цялата страна. В деня на хризантемата се правят кукли в човешки ръст от свеж цвят, с богата гама разцветки и форми. Не по-малко любима е хризантемата и в Китай, където изобщо любовта към цветята, особено при жените е необикновено много разпространена. Китайката смята костюма си непълен, ако не украси своите черни като смола блестящи коси с цвете. Единствено на жените вдовици, по-млади от 40 години, не се разрешава да носят цвете. Китайците наричат с името на хризантемата деветия месец на годината, а деветия ден от този месец е празничен. Съществуват народни поверия, че откъснатата в този ден хризантема има магическа сила. Любувайки се на хризантемите, китайци и японци не забравят и да ги употребяват в кухнята си. От листенцата на хризантемата правят салата. Главното в хризантемата обаче не са нейните кулинарни, а естетически достойнства. Последните цветя на годината - хризантемите се появяват с първите застудявания и затова те са по есенно студени и привлекателни. В Китай хризантемата е символ на мъдрост и дълголетие, в Япония - на щастие, успех, късмет; във Виетнам - на душевна чистота и бистър разум. В Европа хризантемата била донесена за първи път още през ХVІІ век - през 1676 г. в Англия от холандеца Рееде, но тогава тя останала там и все още малцина я познавали. Прието е да се смята, че реално хризантемата е донесена през 1789 г., когато капитан Пиер Бланшар я донесъл в Марсел. През 1829 година градинарят от Тулуза Берние започнал да отглежда хризантеми чрез семена. Получил няколко нови, красиво обагрени разновидности. Едва след половин столетие обаче, когато вече се отглеждали над 300 разновидности, хризантемата станала едно от любимите зимни цветя в Европа. Първи й обърнали внимание англичаните, за което говори празникът в Кристалния дворец в Лондон по случай рождения ден на Шилер през 1859 г., когато бюста на великия писател бил отрупан с хиляди хризантеми с най-разнообразна форма и багра. В Европа хризантемите се възприемат и като символ на безмълвна дълбока печал. Французите, почитайки мъртвите, поставят на гроба и около него венци и просто стръкове, понякога и цъфтящи растения в саксия. В Италия също смятат хризантемата за цвете на мъртвите, на скръбта. Разказват и едно тъжно предание. "Живяла някога, преди много години в едно малко италианско градче бедна жена. Мъжът й пропивал всичко, а тя работела до изнемога, за да купи парче хляб. Единственото й утешение, което й давало сили да се бори, бил мъничкият Пиерино. Жената живеела само за него. Но злата съдба я преследвала. Детето се разболяло и умряло. В отчаянието си жената не искала да живее повече. Закарали я в болница в треска и два месеца тя се намирала между живота и смъртта. Но оздравяла и постепенно времето започнало да лекува душевната й рана. Тя се върнала при мъжа си и пак се проточили горчиви, безнадеждни дни. Нямало го вече нейното момченце, жената живеела със скръбта си и мечтаела само да спести достатъчно пари, за да купи железен кръст за гроба на Пиерино. Продала обеците си и венчалната си халка, но парите не стигали. Тя работела и продължавала да пести. Всяка неделя, всеки празник отивала на гроба на детето си. По пътя събирала полски цвета, с които го украсявала. Чрез цветята тя сякаш общувала с душата на скъпото си дете. Но настъпили студовете. Полските цветя замръзнали, а да купи цветя от магазина, нямала средства. Помолила да й продадат, а тя да им плаща редовно по малко, но продавачите не искали. Оръщала се с молби и към богатите, но те не й обърнали внимание. И веднъж, връщайки се отчаяна от гробището, тя си спомнила, че у дома, на скрина има букет сухи цветя, завещани й от покойната й майка. Букетът бил подарен на майка й от нейния мъж в деня на сватбата им и й носел щастие през целия й живот. Умирайки, тя заръчала на дъщеря си да го пази и да не го дава на никого. За този именно букет си спомнила бедната жена и решила въпреки молбата на майка й, все пак да го отнесе на гроба на Пиерино вместо полските цветя. Срамувайки се от богатите, които носели чудно красиви живи цветя на гробовете на своите близки, тя скрила букета с шала си, сложила го на гроба и плачейки помолила майка си да й прости, че постъпила против волята й. Горещите й сълзи оросявали букета и попивали в земята, а жената плачела и се молела на Твореца, Изцелителя и Утешителя на всички скърбящи. Косите й закривали почти целия гроб. И изведнъж се случило чудо. Гробът се покрил с великолепни, с всички цветове живи хризантеми и от тях се носел горчивият им аромат, сякаш показвайки тяхната печал. Кой ги бе посадил тук, откъде се бяха взели... Между тях лежал букета с избелели цветове, който жената донесла... И оттогава всяка година, около издигнатия най-накрая прекрасен железен кръст, цъфтят тези удивителни цветя, а бедната майка лее сълзи, вярва и се надява..." Неотдавна в Париж се отбеляза столетието от въвеждането на първите хризантеми в Европа с богата изложба, с награди и медали. На изложбата били показани над 1200 изключителни по своята красота хризантеми, които образували своеобразен килим, а за бордюр служели хризантеми, поставени във високи съдове. Състезавали се 80 сорта. Най-едрият цвят, който получил наградата, бил от сорта "Валис"с диаметър 41 см. Днес страстта към цветя със странна и екзотична красота, охлаждат отношението към простото, ясното и пораждат пренебрежение към изящното и това е част от нашето време. Х р и з а н т е м и т е - тези тържествуващи, горди, многолики източни принцеси, деца на чужда земя, продължават да привличат погледи и чувства, раждат настроение и внушават спокойствие и хармония, с тях преоткриваме традиция, реалност и дух без суета и без край. info: http://margaritta.dir.bg/ Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
oriental princess Публикувано Януари 9 Report Share Публикувано Януари 9 Владеела Египет с хитрост и ум Клеопатра произхожда от рода на Птоломеите. Нейният баща - Птоломей ХI Авлет, се слави с жесток нрав. Когато през юли 51 г. преди новата ера той умира, завещава престола на своите най- големи деца. Така едва 16-годишна Клеопатра и 13-годишният й брат Птоломей Дионисий наследяват трона в Египет. Според египетските обичаи веднага се женят. Историята разказва за ловките дипломатически ходове на египетската царица. Тя дори става любовница на могъщия римски император Гай Юлий Цезар. От връзката им се ражда Птоломей-Цезар, с когото през 46 година преди Христа тя отива в Рим. В нейна чест в храма на Венера е издигната златна статуя на "александрийската куртизанка", отдавани са й и божествени почести. Египтянката е върната в Александрия през 44 г. пр. н. е. Година по-късно нейният брат-съпруг умира и Клеопатра е провъзгласена за едноличен владетел на страната. На тръгване от Рим египетската царица запалва искрата на желанието в сърцето на Марк-Антоний - лекомислен сластолюбец и храбър воин. През 42 г. пр. н. е. Антоний обхожда Гърция и Мала Азия, за да събере контрибуцията за Римската империя. Римският воин е посрещан навсякъде възторжено, единствено Клеопатра не го удостоява с внимание. Фактът го изпълва с желание да принуди египетската царица да моли за прошка. Но царицата не бърза. Женската хитрост и интуиция и този път й отварят пътя към целта - по време на вечеря тя успява да омае МаркАнтоний и да издейства за сина си да наследи египетския трон. Не закъснява и отплатата - Клеопатра и МаркАнтоний заживяват заедно в Александрия. За пищните им и зрелищни оргии се носят легенди. Нещата стигат апогея си, когато Марк-Антоний се отрича от родината си, почти се провъзгласява за цар на Египет и забравя за законната си съпруга в Рим. По негова заповед започва сечене на монети с лика на Клеопатра, а името й се появява върху щитовете на легионерите. Излишната самоувереност и намалената бдителност погубва любовниците - двамата подценяват военната опасност, идваща от Рим. Клеопатра не разчела правилно стратегията на битката, в която заедно с Антоний бранят интересите на Египет, и тяхната войска е победена. След неуспеха Антоний не иска да види повече вакханката, а тя се влюбва в Октавиан - предводителя, разбил нейната войска... През своя живот Клеопатра има всичко - власт, могъщество, сила. Тя е последната от египетските фараони и първата жена - политик и дипломат. И нещо повече - избира сама как и кога да умре. Тя избира да бъде ухапана от змия и умира от отровата. Египетската царица е погребана с почести заедно с Антоний. http://www.standartnews.com/bg/article.php...;article=178535 Цитирай Report Подписа ви надвишава допустимия размер! Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
Ivon Публикувано Януари 10 Report Share Публикувано Януари 10 Благодаря, научавам нови неща за един друг свят и други култури. Цитирай Report "Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе." Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Януари 22 Author Report Share Публикувано Януари 22 Ататюрк оставя сърцето си в България Днес в Турция всичко свързано с Кемал Ататюрк, е национална светиня. Няма град без негов паметник. Името му е Мустафа, което означава избран. Баща му, митничар в Солун, се надява синът му да стане виден политик и с цената на всякакви жертви го праща в офицерското училище. Заради отличните си оценки по математика Мустафа е назован от съучениците си Кемал - зрял, съвършен. Хората го наричат още Ататюрк (баща на нацията), защото извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава. Малцина обаче знаят, че той е живял у нас година и половина и в младата българска държава се е учил на парламентаризъм. Тук среща и любовта на живота си. За любовта на Ататюрк към България и към Димитрина Ковачева разказва новият документален филм на екип от телевизионната къща "Интернешънъл филм сървиз - София" и турската национална телевизия ТРТ. Филмът е в две части - "Мустафа Кемал Ататюрк и България" и "Мир в страната, мир в света". По време на снимките сценаристката Елена Димитрова и режисьорът Али Дервиш откриват племенницата на Димитрина. От нея научават за последните дни на Ковачева. Мити умира от рак на стомаха на 80 години. Сутринта на 9 август 1966 г., миг преди да издъхне, отваря очи и казва: "Сънувах Кемал." Може би любимият я прибира при себе си. Обичта на Ататюрк към Димитрина е коментирана от всички днешни турски историци, твърдят от екипа. Блузата, с която българката танцува с него на паметния бал, близките й предават в музея на Ататюрк в Анкара. Първият турски президент умира на 10 ноември 1938 г. от чернодробна цироза на 57 години. Днес стаята му в истанбулския дворец Долма бахче сарай е запазена в автентичния си вид. Дори часовникът е заковал стрелките си на 9,05 часа. Близките му разказват, че сред вещите му намерили само една снимка - на неговата любима, с която на земята остават завинаги разделени. В мъглив ноемврийски ден през 1913 г. Мустафа Кемал пристига в България като военен аташе. Той е на 32 - висок, красив и общителен. Преди това е бил във Франция и е приел европейския маниер на живот. Френски списания го определят като един от най-чаровните и елегантни мъже в световната дипломация. Синеокият майор слиза на калната централна гара в София и се запътва към хотел "България" на "Царя", за да пренощува. След няколко дни приятели го съветват да се премести в по-новия хотел "Сплендид" - зданието зад Централна баня. Веднъж в казиното младият турски дипломат се запознава с чудно хубава девойка - Димитрина Ковачева, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната. 21-годишната Мити, както й казват галено, току-що се е върнала от Швейцария, където учи литература и музика. Там отхвърля предложението за брак на богат аристократ, когото не обича. Мити се откроява сред останалите момичета с миловидното си лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи. Чуждите кореспонденти я наричат "Българската роза". Тя често изнася дарителски концерти пред елита и Мустафа Кемал, който боготвори класиката, ходи да я слуша. За него Мити е образец на съвременна жена, съчетаваща същевременно висок морал и уважение към традиционните ценности. Такива жени той мечтае да види след време и в Турция. На новогодишен бал в двореца той се появява в униформата на еничарин, изписана от музей в Истанбул специално за случая. Кани я на танц и всички се отдръпват, за да се насладят на хубавата двойка. Това е началото на красива и романтична любов. Двамата много обичат да се разхождат в Борисовата градина. Тя обожава пързалянето с кънки а той я чака след пързалката на езерото "Ариана". Любимото им място е Боянският водопад. Все по-уверен, че Мити е любовта на живота му, Мустафа Кемал дълго време премисля пречките за евентуален брак между тях. Той е по-възрастен с 11 години и освен това има много политически противници сред младотурците в Истанбул, които биха вгорчили съвместния им живот. Приятелят Димитър Ачков урежда работата отдалеч и Мустафа Кемал се сприятелил с генерал Стилиян Ковачев, когато отива при него да пият кафе, и най-чистосърдечно го моли да му даде ръката на дъщеря си. Докато жените в кухнята приготвят сладкишите, двамата военни си говорят. Оказва се, че само преди година, по време на Балканската война, те са били противници от двете страни на фронта. Генералът изважда картата и двамата стигат до извода колко безсмислена е войната. Колко далеч от истинските човешки отношения е това хората да се бият и да решават въпросите чрез сражения. Тази мисъл на Ататюрк по-нататък минава като червена нишка през целия му живот. Генерал Ковачев има още едно момиче и момче, но както сам казва не може да се раздели с любимото си дете. Бащата смята, че Мити няма да понесе условностите на друга религия. И Мустафа Кемал си тръгва огорчен, но продължава да се вижда тайно с нея. Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 г. Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 г. Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул. После тайно идва и повторно иска ръката на любимата си. Генерал Ковачев пак отказва и прибързано я сгодява за инженер от Русе. Тя припада и връща пръстена. Но се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал. По-късно се омъжва за заможния адвокат Деян Деянов, станал по-късно депутат. От него има три деца - Анна, Олга и Тодор. Преживява много житейски драми. След 9 септември 1944 г. съпругът й получава смъртна присъда. В последния момент името му е изтрито от списъците. Двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е конфискувано. Макар че Димитрина никога не говори пред мъжа и децата си за своето минало, в душата й е останала искрата любов към Мустафа Кемал. Тя следи събитията в Турция, изрязва съобщения за него и ги пази в тетрадка. Впоследствие Ататюрк минава оттук няколко пъти вече като ръководител на турската държава, но никога не се среща с нея. Само веднъж изпраща романа "Чучулигата" на турския класик Решат Нури в оригинал с молба да го издаде в България. Димитрина наема преводач и вестник "Зора" помества романа с продължение в изпълнение на неговото желание. Според близки на Ататюрк той също не я забравя до края на живота си. Дори и по време на най-голямата си слава се интересува дискретно от съдбата й. Първият турски президент, който въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите, заменя старите религиозни фамилии с модерни имена и дава права на жените, много се радва, когато чува българска реч. Когато Кооперативният музикален театър гастролира в Истанбул, изпраща два вагона за декорите и артистите, за да пристигнат в Анкара. Кани ги в имението си и откупува всички представления, за да могат хората да влизат безплатно. Друг път група български писатели са на посещение в Турция. Сред тях е и Елисавета Багряна. Ататюрк я кани на вечеря. По-късно в спомените си голямата поетеса пише: "Той ме покани на танц. Погледна ме в очите толкова мило, топло и каза: "Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?" "Добре е, споделя самотата си със съпруг", отвърнах и разбрах, че не аз съм в неговите прегръдки - той прегръщаше Мити." 1 - Малко известен факт е, че отказът на ген. Ковачев да даде дъщеря си за жена на Ататюрк повлиява силно върху отношението на турския реформатор към религията и инспирира забраната на фереджетата в Турция, както и на акта, с който Ататюрк обявява джамията Св. София за музей и нарежда проучване на православните фрески в храма, замазани с глина при превземането на Константинопол. (Comment this) Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Февруари 8 Author Report Share Публикувано Февруари 8 10-те най-големи древни цивилизации с напреднали технологии Source: ancientx.com Translation (със съкращения): Епохални Времена04.11.2006 (Image courtesy of: crystalinks.com)Като Индиана Джоунс в реалния живот, археологът-маверик Дейвид Хечър Чайлдрес прави много невероятни пътешествия до най-старите и отдалечени кътчета на земята. Плодотворно пишейки за изгубени градове и древни цивилизации, той е автор на повече от шест книги (серията „Тhe Lost Cities"), хроникиращи забравената слава на озадачаващи ни места - от пустинята Гоби (Китай) до Пума Пунку (Боливия), от Мохеньо Даро (Пакистан) до Баалбек (Ливан). С Дейвид Хечър Чайлдрес успяхме да се свържем малко преди заминаването му на поредната археологическа експедиция в Нова Гвинея и го помолихме да напише статия за 10-те най-големи древни цивилизации с напреднали технологии. Той се съгласи да се порови из архивите си и да ни предостави плода на своя труд. 1. Древният Мю или Лемюрия (Ancient Mu or Lemuria) Според различни езотерични източници, първата цивилизация се е появила преди 78 000 години, на гигантски континент, известен като Мю или Лемюрия, и е продължила да съществува смайващите 52 000 години. Споменава се, че тя била разрушена от земетресения, предизвикани от смяна на полюсите, станала преди около 26 000 години, или приблизително през 24 000 г.пр.н.е.. Докато Mю не се е развила така високо в технологично отношение, както се предполага за други по-късни цивилизации, казва се, че тя е достигнала някои модернистични технологии, най-вече в областта на строителството на дълготрайни мегалитни здания, които са способни да издържат на земетресения. Но науката за управлението е това, което се смята за най-голямото постижение на Мю. Предполага се, че е имало един език и едно правителство. Образованието е било ключът за успеха на Империята, и тъй като всеки гражданин е познавал добре законите на Вселената и е бил обучаван в някаква професия или занаят, това е довело до великолепен просперитет. Образованието на децата е било задължително до 21-годишна възраст, за да имат те правото да посещават училище за гражданство, което продължавало седем години. Така най-ранната възраст, на която човек е могъл да стане гражданин на Империята, е била 28 години. 2. Древна Атлантида (Ancient Atlantis) Съобщава се, че когато континентът Мю потъва, нивото на океаните в света се понижава драстично, тъй като водата се отправя към току-що формирания басейн на Тихи океан. Относително малките острови, съществували в Атлантически океан по време на Лемюрската цивилизация, остават високо и на сухо при отдръпването на океана. Новопоявилата се земя се присъединява към архипелага Посейдон в Атлантически океан и формира малък континент. Днешните историци наричат този континент „Атлантида", въпреки че неговото истинско име е било Посейдон. Вярва се, че Атлантида е развила технологиите си до доста високо ниво, далеч отвъд това, което съществува днес на нашата планета. В книгата „Обитател на две планети", продиктувана за пръв път на млад калифорниец на име Фредерик Спенсер Оливър през 1884 г. от Филос от Тибет, а също и в последвалото го през 1940 г. продължение „Завръщане на обитателя за земята", се споменава за такива изобретения и устройства като климатици - за неутрализиране на смъртоносни и вредни изпарения; безвъздушни цилиндрични лампи - тръби от кристал, светещи през нощта; електрически пушки - оръжие, използващо електричеството като задвижваща сила (днес има подобни пистолети, но са сравнително ново изобретение); монорелсов транспорт; водни генератори – съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата; и вайликси - въздушни кораби, управлявани от силата на левитацията и отблъскването. Спящият ясновидец Едгар Кейси говори за употребата на самолети и кристали или огнеупорни камъни, използувани за енергия и други подобни приложения. Той говори също така и за злоупотреби с властта и за предупредителни сигнали за наближаващо унищожение. 3. Индийската империя Рама (Rama Empire of India) За щастие, древните книги от Индийската империя Рама са запазени, за разлика от тези за Китай, Египет, Централна Америка и Перу. Много от тези древни нации сега са изоставени пустеещи земи, погълнати от гъстата джунгла, или са буквално на дъното на някой океан. Но Индия, въпреки опустошенията от войни и нашествия, успява да съхрани голяма част от своята древна история. Дълго време се смяташе, че Индийската цивилизация датира не по-рано от 500-та г. пр.н.е., само около 200 години преди нашествието на Александър Велики на субконтинента. Но миналият век бяха открити извънредно сложните градове на Мохеньо Даро („Могилата на мъртвите") и Харапа, намиращи се в Индуската долина на днешен Пакистан. Откриването на тези градове принуди археолозите да изместят датата на началото на Индийската цивилизация с хиляди години назад. За почуда на съвременните изследователи, градовете са високо развити и карат водещите археолози да смятат, че преди да бъдат изградени, те са били замислени като цяло: забележително ранен пример за градоустройство. Дори още по-забележителен е фактът, че канализационната система на голям град от това време превъзхожда тези на Пакистан, Индия и повечето от азиатските страни днес. 4. Озирийската цивилизация на Средиземноморието (Osirian Civilization of the Mediterranean) Казва се, че по времето на Атлантида и Рама, Средиземноморието е било голяма и плодородна долина. Тази предшестваща Египетската династия древна цивилизация е била известна като Озирийската цивилизация. Както и днес, река Нил извирала от Африка, но се наричала Стикс. Като вместо да се влива в Средиземно море в Северен Египет, реката завивала на запад, минавайки през най-ниската част на Средиземноморската долина, където формирала голямо езеро, излизала между Малта и Сицилия на юг от Сардиния, и се вливала в Атлантически океан при Гибралтар (Херкулесовите стълбове). След като Атлантида била унищожена от преломен катаклизъм, при тези катастрофални промени Атлантическия океан започнал да наводнява бавно Средиземноморския басейн, унищожавайки големите градове на Озирийската цивилизация, които се оказали под водата, принуждавайки техните жители да се преселят на по-високи места. Тази теория обяснява странните мегалитни останки по цялото Средиземноморие. Потопени структури с мегалитни пропорции са открити и покрай бреговете на Мароко и Кадис в Испания. Археологически факт е, че в Средиземноморието има повече от 200 известни в древността градове, които се намират днес под водата. Според теорията, останки от тази велика древна култура са Египетската цивилизация, Минойската на остров Крит и Микенската в Крит и Гърция. Цивилизацията е градила огромни и устойчиви на земетресения мегалитни постройки, и е имала електричество и други удобства, присъщи за времето на Атлантида. Както Атлантида и Рама, те са имали дирижабли и други форми на транспорт, често електрически по своята природа. Загадъчните следи от вагонни колела в Малта, които минават през канари и под водата, може да са част от древна озирийска ж.п. линия, използвана за транспортиране на разбити камъни до градове, които са под водата сега. Може би най-добрият пример за високите технологии на озирийците е удивителната платформа, намерена при Баалбек, Ливан. Главната платформа е съставна от най-големите в света сечени камъни, прочутите дялани камъни на Баалбек. Някои от тези камъни са дълги 25 м и дебели над 4.5 м, и се смята, че тежат между 1 200 и 1 500 тона всеки! 5. Цивилизацията Уигер на пустинята Гоби (Uiger civilization of the Gobi Desert) Много древни градове се казва да са съществували при цивилизацията Уигер на пустинята Гоби, по време на Атлантида и Рама. Въпреки, че сега Гоби е пустиня, тези градове са били някога океански пристанища. Едгар Кейси каза веднъж, че в изгубен град в пустинята Гоби ще се открият асансьори, и въпреки, че това все още не се е случило, то не е невъзможно. Вимани (древни летателни апарати, бел. ред.) и други напреднали устройства се съобщава да са били използвани в областта Уигер. Показателно е твърдението, че Старейшините на Лемюрия, известни като Тринадесетата Школа, са изместили седалището си преди катаклизма в ненаселено плато на Централна Азия, което сега наричаме Тибет. Предполага се, че тук те изграждат библиотека и школа, известна като Великото Бяло Братство. Например, великият китайски философ Лао Дзъ, роден през 604 г.пр.н.е., говори често за Древни Учители и тяхната дълбока мъдрост. Той написва прочутата книга „Тао Те Чинг", може би най-популярната книга някога писана на китайски. Когато към края на своя много дълъг живот напуска Китай, той пътува на запад към легендарната земя на Хси Уанг Мю. Според древните китайци, това е било седалището на Древните. 6. Tиахуанако (Tiahuanaco) Както в Mю и Атлантида, строителството в Южна Америка е било в мегалитни мащаби с многоъгълна конструкционна технология, дизайнирана да направи масивните стени устойчиви на земетресения. Тези стени са били от значителна важност в района на Огнения Пръстен, древната Mю. Домове и обществени здания са били изградени от мегалитни каменни блокове. Заради голямото значение, което са придавали на културата за благополучието на бъдещите поколения, и високото ценене на постепенният, продължителен растеж на обществото, сградите са били ствоени за да съществуват с хилядолетия. Къщи, направени от цимент, дърво и мазилка, ще издържат около сто години, ако биват поддържани. Но погледнете мегалитните конструкции на Египет, Малта и Перу. Тези здания стоят и днес. Кузко, древната столица на Перу, която по всяка вероятност е била изградена преди инките, е все още обитавана и днес, след хиляди години. Действително, повечето от зданията на централен Кузко днес имат стари стени, които са на много стотици години (докато по-скорошни здания, построени от испанците, вече се ронят). Само няколкостотин мили на юг от Кузко се намират фантастичните руини на Пума Пунку, високо в боливийското Aлтиплано. Намиращи се само на една миля от прочутите руини на Tиахуанако, руините на Пума Пунку представляват масивни мегалитни конструкции, разхвърляни като детски кубчета за игра. Какъв вид катастрофален катаклизъм може да е причинил това? Мегалитната конструкция е от видът, който би трябвало да издържи хиляди години, и въпреки всичко 100-тонните блокове са били накъсани на части от могъщи геоложки сили. Изглежда, че континентът Южна Америка е бил неочаквано и бурно изблъскан нагоре по време на някакъв катаклизъм, най-вероятно при смяна на полюсите. Бивш канал, намиращ се на морското равнище, сега може да бъде видян на около 4000 метра височина в Андите. Възможно свидетелство за този сценарий са многото океански вкаменелости, които могат да бъдат открити близо до езерото Титикака. Езерото дори се обитава от сладководни морски кончета, които се срещат единствено там. 7. Mаи (Mayans) Пирамиди на маите са открити от Централна Америка до индонезийския остров Ява. Пирамидата на Суку, намираща се на склоновете на връх Лау, близо до Суракарта в централна Ява, е удивителен храм с възпоменателни плочи и стълбовидна архитектура, която може да се оприличи на тази от пирамидите в джунглата на Централна Америка. Всъщност, тази пирамида е еднаква с откритите в древната майска местност Уаксактун, близо до Tикал. Древните маи са били блестящи астрономи и математици, чиито ранни градове са живели в аграрна хармония със земята. Те са изградили градове с канали и хидропонни градини на древния полуостров Юкатан. Предполага се, че някои от майските глифове представляват електронни устройства за контролиране на насекоми, които устройства са излъчвали етерни вибрации, специфични за съответния вредител. Едгар Кейси споменава за маите и тяхната технология в едно от своите тълкувания: Що се отнася до стила на строителство с каменни блокове, ние открихме, че той е наподобявал на голяма цилиндрична чаша (както бихме го нарекли днес), направена по такъв начин, че стоящият най-отгоре камък да централизира енергията, концентрираща се между основата на цилиндъра и този най-горен камък. Архивите за начините на строителство могат да се намерят на три места на земята, които са там и днес: в потъналата част на Атлантида, където все още предстои да бъде открита част от храмовете, намиращи се под водораслите на вековна океанска вода близо до известното като Бимини място до крайбрежието на Флорида; в архивите на храм в Египет; и в архивите в Юкатан, Америка, където се намират в момента тези камъни (за които те знаят толкова малко!). Смята се, че някъде в района на маите се намира древната Зала на Архивите, вероятно под пирамиден комплекс, в подземен тунел и мрежа от помещения. Според някои източници това хранилище с древно познание се съхранява в кварцови кристали с изключително високо качество, които могат да поберат голямо количество информация - подобно на съвременните компактен дискове. 8. Древен Китай (Ancient China) Древен Китай, известен като Хан Китай, се казва че като всички цивилизации идва от огромния Тихоокеански континент Мю. Древните китайци са известни със своите небесни колесници, с гадателството си и с производството на нефрити в сътрудничество с маите. Действително, древните истории на китайците и маите изглеждат неразделно свързани. Според антрополозите, Таоисткото влияние е стигнало до Централна Америка с въвеждането на символи и мотиви от династията Шанг (Ин-Янг е най-известният, но има и много други), които ги свързват с известното художествено изкуство и скулптури на маите. Нефритът е бил от особена важност за китайците Шанг. До сега източникът на китайския нефрит не е установен. Много от него може да идва от Централна Америка. Дори източникът на централно-американския нефрит е загадка; смята се, че много древни мини за нефрит все още не са открити. Често се казва, че древните китайци са били инициаторите на всяко изобретение - от тоалетната хартия, детекторите за земетресения, банкнотите, каноните, ракетната технология, методите за печатне и хиляди други изкусни и високотехнологични артикули. През 1959 г. археолози откриха в Китай токи на колани, направени от алуминий преди хиляди години. Алуминият обикновено се произвежда от боксит с помощта на електричество! 9. Древни Етиопия и Израел (Аncient Ethiopia and Israel) От такива древни текстове като Библията и етиопската книга Кебра Негаст (Kebra Negast) научаваме истории за високи технологии от древни Етиопия и Израел. Казва се, че храмът в Йерусалим е бил основан на три гигантски блока дялан камък, подобни на тези при Баалбек, Ливан. Днес почитаният Храм на Соломон и кубето на мюсюлманската Джамия на Скалата се намират на място, чиито основи стигат до Озирийската цивилизация. Като много от по-късните финикийски конструкции, сградата на храма, съхраняващ Ковчежето със Заветите, както и храмовете в Етиопия, са последните от мегалитните конструкции от камък. Масивният храм Монт, изграден от Цар Соломон върху руините на по-ранен мегалитен храм, е бил построен за да подслони древната реликва, известна като Ковчежето със Заветите. 10. Аройското кралство на слънцето в Тихи океан (Aroi Sun Kingdom of the Pacific) Последната в моя списък на древни цивилизации е тази на неизвестната древна култура на Аройското кралство на слънцето в Тихи океан. Така нареченият изгубен континент Mю е потънал преди повече от 24 000 години при смяна на полюсите, като Тихоокеанският район е бил заселен отново от расова смесица на всички цивилизации, идващи от Рама, Китай, Африка и Америките. Напреднала островна нация със земни площи по-големи от тези на Тихоокеанието в момента се е разраснала около Полинезия, Mеланезия и Mикронезия. Древни полинезийски легенди отдават забележителността на тази цивилизация на Кралството Aрой, което съществувало много хиляди години преди европейците да преоткрият Тихи океан. Според преданията, аройците са строителите на много от мегалитните пирамиди, платформи, арки, пътища и статуи, намиращи се в централната част на Тихоокеанието днес. Когато някои от над 400-те чакълени хълма в Нова Каледония са били разкопавани през 60-те години, намерените там циментени колони с вар и черупки са били датирани от 10 950-та и 5 120 г.пр.н.е. Тези странни циментени колони може да се видят в южната част на Нова Каледония и на Острова на боровете. Според жителите на Великденските острови, статуите от островите ходили или се издигали във въздуха за да се въртят по посока на часовниковата посока. А микронезийците твърдят, че на остров Понпей камъните на осемнадесет-квадратни-километров град са били левитирани за да се поставят на съответното им място. Полинезийци от Нова Зеландия, Великденските острови, Хаваите и Таити вярват, че техните предшественици са имали способността да летят и са пътували по въздуха от един остров до друг. info: http://www.epochtimes-bg.com/2006-01/2006-11-04_01.htm Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Февруари 8 Author Report Share Публикувано Февруари 8 Ин Ян "Ин" и "Ян" в китайската философия и метафизика са двете противоположни енергии, сили или принципи, които са част от Тайдзи (още на бълг. Великия предел), които се допълват взаимно и преливат една в друга (още "ин и ян" принципът е известен като дуализъм или хармония на противоположните).</H1>Ин е тъмният, пасивен, женски елемент на упадъка (т.е. разбирай, който клони надолу) и се свързва с водата, въздуха, нощта и Луната. Ян е светлият, активен, мъжки елемент на развитието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня, земята, деня и Слънцето. Ин често е символизиран от водата и въздуха, докато ян е символизиран от огъня и земята. Те са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си част(ица) от другия. Това виждаме в двете "очи" или "точки" на символа. Така двете сили са комплементарни, а не абсолютни, и са свързани навеки и равностойни по значение. Където едната сила отслабва, другата нараства. Ин и Ян се привличат - Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без ден. Чунаг-цу казва, че "Ин е най-високата точка на смразяване, докато ян е най-високата точка на кипене. Смразяването идва от небето (небесата), докато топлината идва от земята. Взаимодействието на тези два елемента създава хи (хармония) и дава начало на нещата." (Чунаг-цу, Глава 21).[1] Според китайската философия, в началото на света стои У дзи - "Безпределната празнота", където безкрайността и нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това възникват осемте врати - Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие - Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи. Терминът е от изключителна важност във всички сфери, в които се борави с китайската терминология - философия, религиозен култ, китайска медицина, етика, бойни изкуства и т. н. С популяризирането на китайската култура, терминът започва да се използва и в западната специализирана или художествена литература. Символът Тайдзи-ту (англ. The Taijitu, Traditional Chinese: 太極圖; Simplified Chinese: 太极图; pinyin: Taìjí tú; Wade-Giles: T'ai4 chi2 t'u2; буквално "диаграма на върховния принцип"), обикновено наричана у нас и на Запад Ин-Ян, е добре известен символ, произхождащ от китайската култура, представящ принципа на Ин и Ян от таоистката и неоконфуцианската философия, както и някои народни представи. Идеята за Ин и Ян съществува в Китай отпреди поне 400 г. пр. Хр. Терминът Тайдзи-ту се отнася до всяка от няколко схематични репрезентации на принципа. Във философията Лао Дзъ споменава Ин-Ян полярността само веднъж, в глава 42 на Тао-те чинг: Сътвореният свят носи ин на своя гръб и ян в лице; Чрез обединението на преминаващите през всичко принципи, той постига хармония. (прев. на бълг. от английски, версия на Тао-те чинг на Лин Ютанг) Ин / Ян Пол: женски мъжки Небесни тела:Луна Слънце Температура:студено топло Сезон:есен/зима пролет/лято Енергия:Танатус Ерос Привличане:центрофугично центробежно Полярност:негативна позитивна Посока:север юг Ум:ляв мозъчен дял /съждение десен мозъчен дял /емоция Активност:повече умствена повече физическа Цвят:лилаво, индиго, синьо, зелено жълто, оранжево, червено Светлина:тъмна светла Растеж:нагоре и навън надолу и навътре Растеж (растения):хоризонтално, под земята хоризонтално, над земята Позиция:вертикално хоризонтално Тенденции:експанзия дифузия разсейване разпръскване разделяне декомпозиция дезинтеграция контракция синтез организация асимирация обединяване учередяване интеграция Движение:по-неактивен, бавен по-активен, бърз Вибрация:къси вълни, висока честота дълги вълни, ниска честота Дневен ритъм:нощ ден Измерение:пространство време Биология:вегетативна анималистична Текстура:груба гладка Плътност:по-мек по-твърд Тегло:по-леко по-тежко Влажност:по-мокро по-сухо Височина:по-високо по-ниско Големина:по-голямо по-малко Химикали:N, O, K, P, Ca и др. H, C, Na, As, Mg и др. Зодиакални знаци:Телец, Рак, Дева, Скорпион, Козирог, Риби Овен, Близнаци, Лъв, Везни, Стрелец, Водолей Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Февруари 10 Author Report Share Публикувано Февруари 10 СУЛТАНИ НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ОТ УИКИПЕДИЯ<H1 class=firstHeading>Осман първи </H1>Осман IСултан на Османската империяРоден:1258?, Мала АзияПочинал:?, 1326Бурса / Никея, Мала АзияОсман I е основателя на Османската империя, І-вия владетел на империята . Роден в 1258 г., получава титлата бек/бег от баща си Ертогрул като владетел на Согют през 1281 г. Раждането на империята води началото си от завладяването на тюркското племе от Ескендерум и града Ескишехир през 1301-1303. В 1299 г. получава независимост от Селджутския султанат. След падането на Византийската крепост край Енишехир, турците били готови да започнат обсада на големите византийски градове Бурса и Никея (дн. Изник). Осман I загива в 1326 г., когато двата града падат. Посмъртно получава титлата „гази" (свещен ислямски войн) от своите наследници. Когато нов султан се възкачвал на престола, поданниците му викали „Да бъде велик като Осман".Бащата на Османската империя Osman Gaziе роден през 1258 в град Sogut. Баща му е Ertugrul Gazi а майка му Hayme Sultan. Osman Gazi е бил висок на ръст с кръгло лице тъмна коса и кафеви очи.Интересно при него е било прекомерно развитият му гръден кош в сравнение с долната част на тялото му.Osman Gazi е бил гениален ръководител, справедлив ,храбър и милостив. Помагал на бедните - Често давал своите дрехи на тях, а всеки обяд давал храна на всички в неговият дом, Osman Gazi бил на 23 когато застанал начело на най- влиятелният клан Kayi в Sogut. Това станало през 1281. Оженва се за Mal дъщерята на богатият и влиятелен бей Omer. Mal Sultan ражда Orhan наследника на бъдещета династия на Осман. Тази династия водеща началото си от Анатолия, щяла да властва без прекасване през следващите 600 години върху територия простираща се на три континента.Първите военни и политически действия Osman Gazi провежда срещу византийците. Ставайки лидер на клана Kayi в 1281,той си поставя за цел да сплоти Тюркменските племена. Първата битка която печели е при село Hamzabey на 10км. от bursa в 1284 г.В резултат на това той печели крепостта Kulaca през 1285 г.Селджукският султан Alaeddin Keykubat III му отстапва град Eskisehir и областта Inegol. През 1291 превзема Карахисар и по този начин слага ръка на областа Sakarya.Уплашен от това византийският иператор се сродява с чичото на Osman Gazi, Dundar Bey. Докато Осман бележи своите политически и социални успехи през 1299 г. се разпада Селджукският султанат, и той попада под негова власт. Столицата вила пренесена в Bilecik. В същата година / според някой в 1301 / армията на Osman Gazi разбива византийците при Bilecik и по този начин си извоюват независимостта си. През 1300 Osman Gazi превзема крепостта Yenisehir и мести там столицата си. Osman Gazi поставил за управители на завоюваните райони синовете си и брат си . Eskisehir се управлявала от брат му Gunduz, Karacahisar от сина му Orhan Gazi, Yarhisar от Hasan, Inegol от Turgut. Останалите стратегически зони били дадени за управлиние на най приближените му командири отличили се при тяхното завоюване. По този начин той ги направил зависими и си осигурил тяхната по нататъшна подкрепа. През 1302 г. османските войски разгромили византийците при крепоста Koyunhisar и със завземането и навлезли в Анатолия.В края на 1306 г. след завземането на Kestel, Kete и Ulubat бил подписан първият военен договор в историята на османската империя с Византия.Osman Gazi започнал да оказва натиск на византийската империя като контролирал едни от най - важните за нея търговски пътища.През този период много от населението на завоюваните от Осман територи започнало доброволно до приема исляма. Сред тях имало даже и принцове от византийската династия.Kose Mihal принц на Harmankaya бил един от тях.Заедно сас своята армия той доброволно се присъединил към османците и по този начин неговите крепости Еfke, Meceke и Akhisar пременали кам териториятяа на Осман. През 1315 била завзета и Бурса. През 1320,поради заболяване на Osman Gazi властта преминава в ръцете на Orhan Gazi.Османската армия под негово командване завзела областите Mudanya и Gemlik (1321), Akyazi и Ayankoy (1323), Karamursel и Karacabey (1324), и Orhaneli (1325). Osman Gazi наследил 4800 km2 територия, а успял да предаде на сина си 16000 km2Osman Gazi освен че завоювал нови територии саздал и много закони които. По негово време започнало да се сабира запърви пат сред селджукските турци данак варху всички продадени стоки - тимар. Местните спахии събирайки тимара от селяните си осигурявали средства за закупуването на коне и оръжия необходими за многото войни.Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%...C%D0%B0%D0%BD_I".<H1 class=firstHeading>Орхан I</H1> Орхан IСултан на Османската империяРоден:ок. 1280?, Мала АзияПочинал:? 1359?, Мала АзияОрхан І е 2-ия османски владетел от 1324 г. до 1359 г., син на Осман I.На 3 април 1326 г. завзема Бруса и вероятно установява своята столица там. В 1327 г. завладява крепостта Улубат.В 1328 г. византийския император Андроник III предприема безрезултатен поход срещу Орхан І и е принуден да се оттегли.На 1 март 1331 г. Орхан І превзема след многогодишна обсада Никея и започва обсада на Никомидия. Тези действия карат Андроник III да сключи мир с Орхан І и съгласно договора се задължава да изплати на османците "12 000 перпери" за крепостите между Никомидия и Константинопол.В 1337 г. Орхан І превзема Никомидия и налага властта си над цялата област Витиния. Вероятно към 1348/1349 г. Орхан І покорява и бейлика Кареси.В 1341 г. във Византия започва гражданска война, след като великият доместик Йоан Кантакузин се обявява за василевс и в 1345 г. при Орхан І пристигат пратеници на двете враждуващи групировки, търсещи съюз с османския владетел. В 1346 г. Орхан І се жени за Теодора, дъщерята на Йоан Кантакузин.В 1352 г. извиканата от Кантакузин в подкрепа на сина му Матей османска войска, командвана от Орхановия син Сюлейман, завзема крепостта Цимпе, станала плацдарм за нахлуване на турците на Балканския полуостров. На 2 март 1354 г. земетресение разрушава стените на крепостта Галиполи и Сюлейман я завладява, а скоро след това я превръща в основна база за османската експанзия на Балканския полуостров.Последната крепост, завладяна от Орхан І, е ключовата за византийска Тракия крепост Дидимотихон. Орхан І умира през 1359 г. Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Февруари 10 Author Report Share Публикувано Февруари 10 <H1 class=firstHeading> Мурад Мурад IСултан на Османската империя1319 / 1326?, Мала Азия28 юни, 1389Косово поле, Сърбия</H1>Султан Мурад I е 3-ия султан, известен като Худавендигяр (Богоподобни), управлява Османската империя от 1359 до смъртта си на 15/28 юни 1389 г. Роден е през 1319 или 1326 г., син на Орхан I и византийската принцеса Елена. Убит от Милош Обилич на Косово поле в деня на битката със сръбския княз Лазар Хребелянич. Наследен от Баязид I.Баязид Първи<H3 id=siteSub>Баязид І (на османски турски: بايزيد الأول, на турски: Beyazıt), по прозвище Светкавицата (на османски турски: ییلدیرم, на турски: Yıldırım), е четвъртият султан на Османската империя от 28 юни 1389 до 28 юли 1402. След битката при Косово поле и смъртта на баща си Мурад I се оказва по-съобразителен от брат си и поема властта. Превзема Търново (1393), разгромява кръстоносците и окончателно сломява българската съпротива, превземайки Видинското царство през 1396. На 28 юли 1402 край град Ангора (днес Анкара), в долината Чъбукова, е победен от Тимур. След предателство на анадолските емири, васали на Баязид I, 70-хилядната армия на османците е разбита от 160-хилядна армия на Тимур. След едногодишно пленичество Баязид умира на 9 март 1403 в град Акшекир. Погребан е в Бурса от сина си Муса Челеби. Със смъртта на Баязид I Османската империя е обезглавена за 11 години.</H3><H1 class=firstHeading>Мехмед I</H1><H3 id=siteSub> </H3>Мехмед ІСултан на Османската империяРоден:1382?, Османска империяПочинал:26 май, 1421Одрин, Османска империяМехмед І e 5-ия Османски султан. Победител за наследството на Баязид I. Победил брат си Иса Челеби в 1403 г. На 5 юли 1413 г. залавя брат си Муса Челеби и заповядва да бъде удушен. През 1413 г. се възкачва на престола.Умира в Одрин на 26 май 1421 г.Мурад Втори<H3 id=siteSub> </H3>Мурад IIОсмански султанРоден:1404Амасия, Османска империяПочинал:3 февруари 1451Одрин, Османска империяМурад II е 6-ия султан на Османската империя. Той управлява от 1421 до 1451 г. с изключение на периода от 1444–46 г. Управлението му се отличава с войните с християните на Балканския полуостров и с тюркските емирства в Анадола — конфликт, продължил 25 години. Мурад II е роден през 1404 и е отгледан в Амасия. Възкачва се на престола след смъртта на баща си Мехмед I.Организира нова армия и обсажда Константинопол, но е принуден да вдигне обсадата, тъй като малкият му брат Мустафа, поддържан от византийците и няколко турски емирства обсажда Бурса. Мурад нанася поражение на съюзниците. Брат му е екзекутиран, а емирствата Айдън, Гермиян, Ментеше и Теке са присъединени към Османската империя.През следващите години е принуден да воюва едновременно срещу Караман, Венеция, Сърбия и Унгария. Караман претърпява поражение през 1428, а след втората обсада на Солун през 1430 венецианците се оттеглят в (1432). През следващите години Мурад ІІ присъединява обширни територии на Балканите, като успява да завладее Сърбия в 1439. Побеждава в битката при Варна през 1444, но губи битката при Яловац и е принуден да абдикира.През 1446 се връща начело на империята с подкрепата на еничарите и успява да нанесе поражение на коалиция от християнски страни във Втората Косовска битка. След стабилизирането на Балканите, той отново воюва на изток с Шах Рох, син на Тимур Ленг, и с емирствата Караман и Корум-Амасия. Умира на 3 февруари 1451 г. в Одрин.п • б • рСултани на Османската империя<H1 class=firstHeading>Мехмед II</H1><H3 id=siteSub> </H3>Мехмед IIосмански султанРоден:30 март 1432Одрин, Османска империяПочинал:3 май 1481Ункяр-Каири, АрабияМехмед II, известен с прозвището си "ел-Фатих" (Завоевателя), е 7-ия султан на Османската империя. Управявал е през периодите 1444-1446 и 1451-1481 г.Ранни години [редактиране]Мехмед II е третия син на Мурад II. Роден е на 30 март 1432 г. в град Одрин, от 1361 г. столица на Османската империя. През 1437 г. най-големият му брат умира и едва петгодишен, Мехмед ІІ е назначен на неговото място като управител на Амасия. Две години по-късно заема и поста на другия си голям брат Алаедин Али в Маниса, който е убит през 1443 г.Мурад II приема тежко загубата и на двамата си сина и през лятото на 1444 г. решава да се оттегли от властта. Султанът абдикира в полза на дванадесетгодишния си син Мехмед II и се оттегля на религиозно усамотение близо до град Маниса.Мурад II е сключил примирие с противниците си в Европа и с Карамански бейлик още преди отстъпването на престола си. Това му дава основание да мисли, че положението в империята е достатъчно стабилно, за да повери властта в ръцете на дванадесетгодишния си син, който е под силното ръководство на начетения и опитен велик везир Чандарлъ Халил Паша.Първи период на управление: юли 1444 - август 1446 Вътрешна политика Първият период от управлението на Мехмед ІІ е отбелязан с жестокото съперничество между великия везир и хората от най-близкото обкръжение на младия султан - Шахбедин паша, Заганос паша и Саруджа паша. Докато великият везир Халил паша, който е представител на тюркската родова аристокрация следва миролюбива външна политика, приближените на Мехмед ІІ- главно гърци от военното съсловие, убеждават младия султан, че главната му задача е да разшири пределите на държавата. Според тях целта на османците е да завладеят Константинопол, за да обединят своите европейски и анадолски владения.Външна политика Междувременно конфликтите във властта улесняват османските противници. Византийският император освобождава заложника си Орхан, който прави неуспешно въстание в Делиормана в опит да се добере до престола. През септември 1444 г. войските на кръстоносния поход на полския крал Владислав ІІІ, обединени с войските на трансилванския войвода Владислав Дракула и Янош Хуняди, пресичат Дунава с цел да разгромят Османската империя и освободят България. Обстановката на Балканите става толкова опасна за тамошното турско население, че то започва да се прехвърля в Мала Азия. Мурад ІІ е извикан да се върне в столицата Одрин и старият султан се завръща в Румелия и поема управлението. На 10 ноември 1444 г. той разбива кръстоносците на Владислав ІІІ край Варна.[1] (От тук идва и прозвището на загиналият полски крал - "Варненчик".)Сваляне от престола Вътрешната обстановка в империята остава все така сложна - Мехмед ІІ е султан, но великият везир и партията му считат Мурад ІІ за официален държавен глава. Мехмед ІІ е свален от трона и изпратен да поеме управлението в Маниса, след като през лятото на 1446 г. Халил подтиква еничарите към бунт и се налага старият султан Мурад ІІ да успокои обстановката.Втори период на управление: 18 февруари 1451 - 3 май 1481 Начало на управлението и въстановяване вътрешния мир в империята Мехмед ІІ е единственият законен престолонаследник и Мурад ІІ желае да осигури добро управление на сина си след възкачването му на престола. Той го води със себе си по време на военните кампании на Балканите срещу унгарците в Косово (1448 г.) и албанците (през лятото на 1450 г.) Скоро след сватбата на Мехмед ІІ с дъщерята на управителя на Дулкадир, който е съюзник на османците в борбата срещу Караманския бейлик, старият султан умира и Мехмед ІІ поема властта на империята за втори път. Веднага след това деветнадесет годишният султан издава заповед малкият син на неговата мащеха да бъде удавен. Това далеч не е първият случай на братоубийство с цел да бъде осигурен вътрешен мир в Османската империя. Мехмед ІІ издава дори "закон за братоубийството", гласящ: "Който и от синовете ми да наследи султанският трон, уместно е да убие своите братя, за да осигури мир в държавата"Завладяването на Константинопол Още от 1354 г., когато османците покоряват Галиполи - първия град на европейска земя, амбицията на всеки султан е била да завоюва <A title=Константинопол href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB">Константинопол. Това е мечтата и на Мехмед ІІ, който е израснал с разказите за велики герои и подвизи от древността и сам мечтае да бъде велик, не по-малък от Юлий Цезар (по-късно той е обявен за "Цезар на османската империя") и нов Александър Македонски. От август 1452 г. Константинопол е обсаден. Другите византийски градове в Мала Азия и страните на Балканския полуостров са отдавна победени. На 29 май 1453 г. Мехмед II завладява Константинопол. Последният византийски император пада в битката върху крепосните стени и Византия престава да съществува. Мехмед II умира на 3 май 1481 г. в Ункяр-Каири от подагра.Баязид IIБаязид ІІ (на османски турски: بايزيد ثانى, Bāyezīd-i sānī, на турски: II.Bayezid или II.Beyazıt) е 8-ия султан на Османската империя. На 13 май 1512 г. е свален от престола от еничарите и заместен със сина му Селим I. Отровен на 26 май 1512 г. по пътя към мястото на изгнанието.Баязид ІІСултан на Османската империяРоден:3 декември 1447Димотика, ТракияПочинал:26 май, 1512край Димотика, ТракияСелим IСелим І (Страшни) е 9-ият султан на Османската империя. Завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина и се обявява за халиф (повелител на правоверните). Погубва всичките си роднини, както и 40 000 шиити.Селим І е един от най-войнствените османски султани. Продължава завоевателната политика на предшествениците си. През 1516 завоюва Северен Иран,Сирия,Палестина, а през 1517 - Египет, както и градовете Мека и Медина. Прозвището си "Страшни" получава заради кървавата си разправата с шиитите. По време на неговото управление в българските земи са извършени първите насилствени масови помохамеданчвания.След завладяването на Кайро отвежда последния абасидски халиф в Истанбул заедно с основните атрибути на халифската власт – плаща на Пророка, знамето и други свещени реликви. Това дава основание на османските султани да се обявят за халифи.Умира през септември 1520 г. в Одрин.Селим ІСултан на Османската империяРоден:10 октомври 1470Амасия, Османска империяПочинал:21 септември 1520Одрин, Османска империя<H1 class=firstHeading>Сюлейман I (Османска империя)</H1><H3 id=siteSub>Сюлейман Ісултан на Османската империяРоден:6 ноември, 1494Трабзон, Османска империяПочинал:5 септември, 1566Сигетвар, Унгария</H3>Султан Сюлейман I (на турски: Süleyman, на османски турски: سليمان), известен още като Сюлейман Великолепни или Сюлейман Законодател (на турски Кануни) е 10-ия султан на Османската империя от 1520 до 1566 г. Наследява Селим I на трона. Роден на 6 ноември 1494 г. в Трабзон.По време на управлението на Сюлейман Османската империя достига своя зенит и става световна сила. Въпреки че империята продължава да разширява своите владения след смъртта му, периодът е последван от дълги години на упадък.Когато е на 7 години, Сюлейман е изпратен да учи история, литература, теология и военно дело в Истанбул. Първоначалните умения за управление придобива когато става управител на няколко области. Успехи Възкачил се на престола след смъртта на баща си, Сюлейман започва редица завоевателни походи, като при първия завладява Белград на 29 август 1521 г. На 24 декември 1522 г. превзема остров Родос след обсада. По този начин принуждава рицарите на Св. Йоан (известни още като йоанити) да се прехвърлят в Малта.На 29 август 1526 г. Сюлейман побеждава Лайош II, кралят на Унгария, в битката при Мохач. Така окупира по-голямата част от Унгария, но поверява управлението ѝ на Янош Заполя, княза на Трансилвания. Впоследствие обаче Карл V, император на Свещената римска империя, и брат му Фердинанд, ерцхерцог на Австрия, превземат Унгария, като Сюлейман отвръща с два опита за ново нахлуване. И двата пъти го застига лошо време след като стига до Виена през 1529 и 1532 г. През 1533 г. подписва договор с Фердинанд, с който Унгария е поделена между Хабсбургите и Заполя. Когато Заполя умира, Фердинанд получава всички унгарски територии, подтиквайки Сюлейман да анексира Унгария. В резултат се пораждат конфликти и мирни договори, възвръщащи статуквото.През следващите две десетилетия били анексирани обширни територии на изток от Мароко в Северна Африка и на север от Персия в Близкия изток. Това бързо териториално разширение се свързва с военноморско надмощие за кратко в Средиземно море, Червено море и Персийския залив. През 1562 г. завладява Трансилвания.Докато за останалия свят той изглежда опасен, вътре в империята той има слава на справедлив владетел, който се бори с корупцията и който покровителства художниците и философите. Известен е и като един от големите ислямски поети и като изкусен златар. Получава прозвището Законодател след като преустроява османската правна система. Законите, които съставя, обхващат почти всеки аспект от живота по онова време.Сюлейман умира на 5 септември 1566 г. — нощта преди победната битка при Сигетвар в Унгария. Погребан е в мавзолей заедно със съпругата си Анастасия Лисовска (известна с турското си име Хурем) в Сюлеймановата джамия.Когато Сюлейман Великолепни умира най-важните мюсюлмански градове (Мека, Медина, Йерусалим, Дамаск и Багдад), много балкански области до днешна Австрия, както и голяма част от Северна Африка, са завладени от Османската империя.Възстановени стени на Йерусалим През 1517 г. Османската империя със султан Селим I завладяла земите на древен Израел и Юдея след като победила египетските мамелуци (1250–1517). Османците имали благосклонно отношение към евреите, като приели хиляди еврейски бежанци, изгонени от испанския крал Фердинанд II в 1492 г. Сюлейман наредил издигането на величествена заграждаща крепостна стена около целия град (който не бил толкова голям по това време). Тази стена може да се види и днес.Борби за наследство Сюлейман нарушава установената практика, когато издига двама роби на високо положение. Единият, <A class=new title="Ибрахим Паша" href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%98%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BC_%D0%9F%D0%B0%D1%88%D0%B0&action=edit">Ибрахим Паша, е велик везир 13 години. Другият, пленена украинка, дъщеря на руски православен свещеник — Александра Лисовска, или Анастася Лисовска известна още като Рокселана и Хурем — става негова любима жена за изненада на империята и международната общност. От нея има една дъщеря (Михримах) и няколко сина — Мехмед, умира млад, Селим, Баязид, Абдулаким (умира малко след раждането си) и Цихангир (с физически увреждания).Поради конфликти за властта, очевидно подкладени от Анастася Лисовска, Сюлейман убива Ибрахим Паша (поддръжник на Мустафа, първородния син на Сюлейман) и го заменя с нейния зет Рустем паша. По-късно, очевидно вярвайки, че популярността му сред армията застрашавала положението му, убива и Мустафа, като по този начин дава път на един от синовете на Хурем.В очакване на смъртта на Сюлейман, която по ръководещия обичай на братоубийството би довела до смъртта на Селим или Баязид, братята провели редица битки за наследството, които накарали Сюлейман да нареди Баязид да бъде убит на 25 септември 1561 г. Това се случва след като Баязид, избягал в Иран и е върнат на империята от шаха. По този начин Селим наследява Сюлейман, въпреки че той проявява малък интерес към властта.<H1 class=firstHeading>Селим II</H1> Селим ІІСултан на Османската империяРоден:28 май, 1524Османска империяПочинал:12 декември, 1574Османска империяСелим ІІ, наричан по прякор Пияницата, е 11-ият султан на Османската империя. Завзел е Йемен и о-в Крит. По негово време флотът претърпява поражение в битката при Лепанто.<H1 class=firstHeading>Мурад III</H1><H3 id=siteSub>от Уикипедия, свободната енциклопедия</H3>Направо към: навигация, търсенеМурад IIIСултан на Османската империяРоден:4 юли, 1546Османска империяПочинал:15 януари, 1595Османска империяМурад ІIІ е 12-ия султан на Османската империя. Умъртвил 5-та си по-млади братя. Умрял от преяждане.<H1 class=firstHeading>Мехмед III</H1><H3 id=siteSub>от Уикипедия, свободната енциклопедия</H3>Направо към: навигация, търсенеМехмед IIIСултан на Османската империяРоден:26 май, 1566Османска империя.Починал:22 декември, 1603Османска империя.Мехмед III е 13-ият султан на Османската империя. Погубил 19-те си братя. Загубил Молдова, Трансилвания и Влашко.<H1 class=firstHeading>Ахмед I</H1><H3 id=siteSub>от Уикипедия, свободната енциклопедия</H3>Направо към: навигация, търсенеАхмед IСултан на Османската империяРоден:18 април 1590?, Османска империяПочинал:22 ноември 1617?, Османска империяАхмед І е 14-ият султан на Османската империя, наследил баща си Мехмед III през 1603 г. и управлявал до 1617 г. Водил неуспешна война с Персия.<H1 class=firstHeading>Мустафа I</H1><H3 id=siteSub>от Уикипедия, свободната енциклопедия</H3>Направо към: навигация, търсенеМустафа IСултан на Османската империяРоден:1592Истанбул, Османска империяПочинал:20 януари, 1639Истанбул, Османска империяМустафа І е 15-ия султан на Османската империя. Роден и умрял в Истанбул (1592-1639) г. Втори син на Мехмед III, наследил брат си Ахмед I през 1617 г. След 3-месечно царуване е сменен от Осман II. В 1622 г. е възстановен на престола до 1623 г. Удушен в 1639 г. по заповед на Мурад IV.<H1 class=firstHeading>Осман II</H1><H3 id=siteSub>от Уикипедия, свободната енциклопедия</H3>Направо към: навигация, търсенеОсман ІІСултан на Османската империяРоден:3 ноември, 1604Истанбул, Османска империяПочинал:20 май, 1622Еди-куле, Османска империяОсман ІІ е 16-ия султан на Османската империя от 1618 до 1622 г. г. Удушен по заповед на Дауд паша.<H1 class=firstHeading>Мурад IV</H1><H3 id=siteSub>от Уикипедия, свободната енциклопедия</H3>Направо към: навигация, търсенеМурад IVСултан на Османската империяРоден:16 юни,1612Истанбул, Османска империяПочинал:9 февруари, 1640Истанбул, Османска империяМурад ІV е 17-ият султан на Османската империя. Отнел от Персия Ереван, Тебриз и Багдад. Получава прозвището "Победител на Багдад" и през 1638 г. построява Багдадския павилион в двореца "Топкапъ". Скоро след това здравето му се влошава и умира през 1640 г., само на 28 г.<H1 class=firstHeading>Ибрахим I</H1><H3 id=siteSub>от Уикипедия, свободната енциклопедия</H3>Направо към: навигация, търсенеИбрахим ІСултан на Османската империяРоден:5 ноември,1615, Османска империяПочинал:12 август, 1648, Османска империяИбрахим І е 18-ия султан на Османската империя. Свален от престола и удушен, заместен от сина си Мехмед IV.<H1 class=firstHeading>Мехмед IV</H1><H3 id=siteSub>от Уикипедия, свободната енциклопедия</H3>Направо към: навигация, търсенеМехмед IVСултан на Османската империяРоден:2 януари 1642Истанбул, Османска империяПочинал:6 януари 1693Одрин, Османска империяМехмед IV е 19-ия султан на Османската империя, роден на 2 януари 1642 в Истанбул. Първо дете на султан Ибрахим I и Хатидже Турхан валиде султан.След заговор, едва шестгодишен се възкачва на престола. През първите три години от управлението му регенти са майка му и влиятелната му баба Кьосем Махпейкер валиде султан. На 2 септември 1651 година обаче Хатидже Турхан заповядва султанката-баба да бъде удушена. Следва поредица от смени на велики везири, през 1656 Хатидже Турхан назначава Кьопрюлю Мехмед паша на поста.По време на управлението на везира Османската империя заздравява позициите си на световна сила. Бюджетът се стабилизира. Кьопрюлю Мехмед умира през 1661 година и на негово място е назначен синът му Фазъл Ахмед паша. По време на петнадесетгодишното управление на Ахмед паша Османската империя достига най-голямото си териториално разширение за всички времена. Завладени са нови територии в Централна Европа. На 3 ноември 1676 година пашата умира и на поста е назначен доведеният му брат Кара Мустафа паша. През 1683 година е предприета втора неуспешна обсада на Виена.Заради неуспеха пашата е свален от поста и убит. Засилва се и негодуванието срещу султана. Той провежда многобройни ловни кампании в Източна Тракия и прекарва повече време в Одрин, отколкото в Истанбул. През 1687 година Мехмед IV е детрониран и изпратен в Одрин, където на 6 януари 1693 г. умира на 51 години.<H1 class=firstHeading>Сюлейман II (Османска империя)</H1><H3 id=siteSub>от Уикипедия, свободната енциклопедия</H3>Направо към: навигация, търсенеСюлейман ІІСултан на Османската империяРоден:15 април,1642Константинопол, дн. ТурцияПочинал:? 1691Одрин, дн. ТурцияСюлейман ІІ е 20-ия султан на Османската империя. Син на Ибрахим I, приемник на Мехмед IV. Починал в Одрин от хидропизия в 1691 г. Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Февруари 20 Author Report Share Публикувано Февруари 20 Жената в Исляма: http://islaminfocus.hit.bg/51.htm Полигамията( Многоженството ) : http://islaminfocus.hit.bg/511.htm Брак и Развод: http://islaminfocus.hit.bg/512.htm Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
ribaton Публикувано Февруари 23 Report Share Публикувано Февруари 23 Тука има невероятно интересни неща за историята !!! Много благодаря Темата е страхотна Цитирай Report Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Февруари 29 Author Report Share Публикувано Февруари 29 Тука има невероятно интересни неща за историята !!! Много благодаря Темата е страхотна Rica Ederim! Много се радвам, че информацията тук е интересно, приятно и може би полезно четиво! Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
JorDaNiS Публикувано Март 12 Report Share Публикувано Март 12 Изчетох почти всичко!Много е интересно.Това лято бях на почивка в Египет и от там се запалих още повече по ориента. Цитирай Report Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Март 13 Author Report Share Публикувано Март 13 Тюркоазът обич до смърт Иван МИТЕВ Всеки, който прочете думите в заглавието, ще се усмихне. Глупавият ще си помисли, че му поднасят някоя шарлатания, умният - че става дума за иносказание - едно се казва, а друго се разбира. Мъдрият ще се зачете и ще разбере за какво наистина става дума. Преданието, че костите на хора, попаднали в плен на истинска любов, се превръщат в тюркоаз, принадлежи на персийците. Имали са право да предполагат, че е така - най-хубавият, с цвят на бистро синьо небе тюркоаз, се намира по техните земи. А в Европа - люлката на класическата цивилизация, никъде го нямаше с това качество. Поне доскоро - докато големият наш учен Ангел Кунов откри българско находище в Източните Родопи - със същия цвят като персийския! Дотук е интересно само за специалистите, а уважаемият читател ще си каже: Е, и къде всъщност е гвоздейчето, което чака да бъде забито? Ето къде е: съвсем наскоро, при експедиция в същата тая планина, открихме минерал с прекрасен тюркоазен цвят, тежък точно 152 грама. Размерите му са 6 на 7 сантиметра - колкото цигарена кутия. Или като на последен модел GSM. Прощавайте, но за такъв тюркоаз биха могли да мечтаят и в наследника на Персия - днешен Иран. Те наистина могат да мечтаят, защото намереният от нас къс потвърждава казаното от техните прадеди - то е кост, превърната в тюркоаз! Истинска, много добре запазена кост, която не иска да си напрягаш мозъка, за да я възприемеш като такава. Всеки може да я види и пипне, без да се налага да плаща за това. Тук ще цитирам уважавания от нас известен китайски лекар д-р Ван, който в началото на една от своите книги пише, че отправящият каквото и да е послание към другите автор трябва да се отнася изключително отговорно към това, което казва. Напълно съм съгласен с него, затова отделих немалко време да потърся къде е мястото на намереното от нас. Не казвам "откритие", "уникат", "сензация" - не! Просто кост, превърната в тюркоаз. Тюркоазът е познат на човечеството от дълбока древност.Украшения от него са намирани в Египет, Мексико, и, разбира се, в страните от Средна Азия, където обработката му датира отпреди 6000 години. Персийците са го наричали "фируза", което идва от арабското "фирузадж" - "камък, даряващ победата". Оттам идва и руското название "бирюза". В Европа се използват две названия - френското "тюркоаз" и немското "тюркиз". И двете означават едно и също - "донесен от Турция", тъй като оттам най-напред е попаднал на стария континент. Наличието на двете имена е много удобно за търговците, чиито сергии са заровени с ментета, представяни за скъпоценния камък. Като им кажеш: "Това не е тюркоаз!", те веднага се съгласяват: "Не е! Тюркиз е!" От минераложка гледна точка тюркоазът е воден фосфат на медта и алуминия. Именно присъствието на мед в състава му придава неподражаемия син цвят, който в много случаи преминава в синьозелен, зелен, дори сив - при наличието на различни примеси, например желязо. Но присъствието на водни молекули в неговата формула го нарежда сред най-капризните представители на минералния свят. Водата реагира на различни външни дразнители /съвсем наскоро добиха популярност и в България из- следванията на японците за нейната памет/ и променя структурата на камъка - носен като бижу, много често той започва да се обезцветява или се напуква, предупреждавайки по този начин, че не всичко в организма е в ред. В интерес на истината малцина в нашата страна са държали в ръцете си истински тюркоаз. Цената на обработените изделия от него се движи от 50 до над 70 лева за грам. Всичко, което се предлага на по-ниска цена, е както казват хората, "минало покрай тюркоаза". Тюркоазът се добива на малки късчета. Обикновено изпълва микрокухинки и пукнатини в скалите. В най-старото познато в историята находище в Иран - близо до град Нишапур, се добива в галерии високо в планината. В тях се копае на ръка, като за една седмица от всяка се извлича по 2 тона скална маса, съдържаща в себе си малко над 5 кг тюркоаз. Това прави 50 кг на месец за целия рудник. Ето защо цената на първокачествения тюркоаз е толкова висока. В няколко американски щата - Колорадо, Невада, Ню Мексико и особено в Аризона, също се осъществява добив на висококачествен тюркоаз. Перспективни находища има и в Чили, Перу, Мексико, Китай и Австралия. А в специализираната руска литература като известно е посочено и българското находище! Прав е бил Ангел Кунов да нарече оня, който унищожи едно от проявленията при село Горно Брястово", природен канибал"! Докато разберем, че има с какво да удивим света - чудото изчезва! Е, не цялото. А освен това вече имаме тюркоазената кост! Тя ще си бъде винаги българска - дори един ден да започне да обикаля света подобно Панагюрското златно съкровище, пак ще представя България. Знам, че всичко невероятно и красиво води след себе си злоба и диващина. Че ще се намерят отрицатели, които ще се опитват да изкарат черното бяло и бялото черно. Едни ще кажат: Е, какво толкова - някаква си там синя кост. Други ще рекат: Не се знае дали е кост и ако е кост, дали е човешка. Трети ще допълнят: Може да е и едното, и другото, но не е сигурно, че този човек е умрял от любов. Кой знае от какво си е заминал - може да е от чума. На всички тях ще кажа следното: знаете ли, че единственото място на планетата, където са открити подобни кости, е Франция? И там костите не са синьозелени като българската, а са синкави. Цветът им не е резултат от тюркоаз в тях, а от минерала вивианит. Доказано е, че това са минерализирани кости от мамути. Научно доказано! Твърдостта им е два пъти по-малка от тази на тюркоаза. Цветът не е същият, но въпреки това французите ги представят навсякъде по света като тюркоазени кости. А ние, българите, се страхуваме да повярваме, че някой от нашите предци може да е умрял от любов. Като не пропускаме да доказваме на света, че сме силни на сумо, борба, вдигане на тежести и т. н. Чест и почитания за тези хора, но на тях не костите, а месата им посиняват по време на схватките. А на другите, които също прославят страната ни - къде с източване на банкомати, къде - с отклоняване на пари от европейски фондове в личните си сметки - на едните посиняват китките от белезниците, а на другите - коремите от преяждане. Но на никого костите не се превръщат в тюркоаз! И все пак някой ни е дал пример. Засега - единственият в света. В България. И око може да го види, и ръка да го пипне. Оттам нататък всеки има право на избор как да възприема казаното от персийците. Но чакайте - защо от персийците? Нали от там сме дошли - от родината на тюркоаза. Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Март 27 Author Report Share Публикувано Март 27 Положението на жената в Исляма ( Ислямът признава жената за пълноценен и равен партньор на мъжа в запазването на човечеството. Мъжът е бащата, жената е майката и двамата са необходими за живота. Нейната роля е не по-малко важна от неговата. В това партньорство тя има еднакъв дял и притежава толкова качества и човечност, колкото има и нейния партньор. ) О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. [49:13] ( Стойността на личността не се принизява от това, че е на жена, и не се издига от това, че е на мъж. Достойнствата на личността се коренят в благочестието и послушанието пред Аллах. ) За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже и търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня, и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени - Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда. [33:35] На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили. [16:97] А техният Господ им отвърна: "Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена. Вие сте един от друг. А онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат - награда от Аллах. При Аллах е прекрасната награда. [3:195] ( Всевишният Аллах ще възнагради всяко праведно дело, независимо дали е на мъж или на жена. ) И отреждат за Аллах дъщерите, пречист е Той!, - а за себе си онова, което възжелават. И щом известят някого от тях за женска рожба, лицето му помрачнява и спотайва той печал. Скрива се от хората заради лошото, което са му съобщили, дали да я пощади за унижение или [жива] да я зарови в пръстта. Колко лошо отсъждат! [16:57-59] ( Предислямското общество гледало на жената като на същество, което можело да бъде угнетявано и обиждано. Мъжете се отнасяли към жените жестоко и били песимистично настроени към тях. Едно от проявленията на това било, че когато на някои бащи се раждали момичета, те ставали мрачни и лицата им потъмнявали от печал. Мъжете бързали да изпълнят езическия обичай, според който малките момиченца се заравят живи. С идването си, Ислямът заклеймява тези възгледи и практики. В тази връзка Мухаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: </I>"Който има три дъщери, отгледал ги е, възпитал ги е, и е направил това добре, те ще бъдат за него преграда пред Ада." Попитали го: "А ако са две?" Той отговорил: "И тогава." ) О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им. И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали, освен ако извършат явно прелюбодеяние. И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидили, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро. А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях? И как ще го вземете, след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет? [4:19-21] ( В Св. Коран Аллах наставлява вярващите мъже да живеят със жените "както подобава". В тази връзка Мухаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: "Най-съвършен измежду правоверните е онзи, който има най-съвършения характер и се отнася най-нежно към жена си." и е казал още: "Светът е мимолетно явление, от което се ползваме временно; измежду всички неща на света, нищо не е по-добро от жената, която се труди за благото." и е казал: "Най-добрия измежду вас е онзи, който е най-добър към жена си." Веднъж един човек отишъл при Пратеника на Аллах, мир нему, и го попитал: "Пратенико на Аллах, кой човек заслужава най-доброто отношение към него?" Той отговорил: "Майка ти!" Човекът попитал: "А после кой?" Той отговорил: "Майка ти!" И пак попитал: "А после?" Той отново отговорил: "Майка ти!" И едва когато после попитал кой, той отговорил: "Баща ти!" ) Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си... [24:30-31] ( Всевишният Аллах повелява благоприличие и целомъдрие както за жените, така и за мъжете. ) И давайте на жените задължителната плата от сърце! А ако ви отстъпят нещо от него, яжте го със здраве и охота! [4:4] (При ислямския брак задължителната плата се дава от мъжа на съпругата и става нейна неприкосновена собственост.) Онези, които набедят целомъдрена жена, наивна и вярваща, те са прокълнати в земния живот и в отвъдния, и за тях ще има огромно мъчение. [24-23] Разводът е два пъти - [после] или задръжте [жените] с добро, или - пуснете с благо. И не ви е позволено да взимате нищо от онова, което сте им дали, освен ако двамата се опасяват да не престъпят границите на Аллах. Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако жената даде откуп. Това са границите на Аллах, не ги нарушавайте! А които нарушават границите на Аллах - те са угнетителите. [2:229] О, Пророче, ако се развеждате с жените, развеждайте се с тях в срока, затова и пресмятайте срока, и бойте се от Аллах, вашия Господ! Не ги пропъждайте от домовете им, а и те да не излизат, освен ако са сторили явна скверност. Това са границите на Аллах. А който престъпва границите на Аллах, той угнетява себе си. Откъде да знаеш, Аллах може да породи след това и нещо ново. [65:1] (Въпреки че това знамение съдържа обръщение към Пророка, разпореждането има универсален характер и се отнася за цялата ислямска общност. Според него жените, чиито съпрузи са пожелали развод, се освобождават от брачния съюз, като се вземе под внимание установеният за тях законен срок на изчакване. Преди да са изтекли три периода на неразположение и изчистване при жената, мъжът не може да се събере отново с нея и да встъпи в брак. Разведените жени не се прогонват, а им се предоставя възможност да останат в дома до изтичането на срока за изчакване, освен ако възникне пречка. След развод може обстоятелствата да се променят - омразата да се превърне в любов, да дойде разкаяние и съпрузите отново да пожелаят съвместен живот. Всъщност разводът е акт, който не се нрави на Аллах и до него трябва да се прибягва в краен случай.) И когато жените изпълнят своя срок, задръжте ги с добро или ги напуснете с добро! И вземете за свидетели двама справедливи мъже измежду вас! И свидетелствайте в името на Аллах! Това е наставление за онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден. За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, [65:1-2] (Знамението посочва какво трябва да стори съпругът по отношение на съпругата, чийто срок на изчакване вече изтича - или повторна женитба с нея, или развод, без да й се причинява зло. При всеки един от тези два случая трябва да присъстват двама свидетели. Предписанията за развода в горните знамения могат да бъдат обобщени така: разводът да се извърши в съответствие със сунната, да се зачита установеният срок, да не се принуждават жените да напускат дома, да присъстват свидетели и те да говорят истината.) И ги настанявайте [жените в развод], където и вие живеете, според своите възможности, и не им навреждайте, за да ги притесните! А ако са бременни, харчете за тях, докато родят! А ако кърмят децата ви, дайте им тяхната отплата и се разберете с добро! А ако не се разберете - да кърми друга. Заможният да даде [за жената и детето] според своите възможности! И комуто препитанието е ограничено, да даде от онова, което Аллах му е дарил! Аллах възлага на всяка душа само според онова, което й е дал. Аллах ще стори облекчение след трудността. [65:6-7] Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Март 27 Author Report Share Публикувано Март 27 Полигамията (Многоженството) Полигамия означава многобрачие. По-точно, ако един мъж има повече от една съпруга в едно и също време, това се нарича полигиния. Но тъй като обикновения читател не прави разлика между двата термина, тук те ще бъдат използувани равнозначно. Когато казваме полигамия в този контекст, това означава полигамия в правилния смисъл на думата. От друга страна, ако една жена има повече от един съпруг, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва група от мъже и жени, това се нарича комунален брак. Тези три основни вида множествен брак са били повече или по-малко практикувани от различни общества през различни епохи, при различни обстоятелства. Най-разпространеният вид е полигамията, но по различни причини тя все още се прилага сред твърде ограничено малцинство от дадено население. Това е единственият вид множествен брак, разрешен от Исляма. Другите два, вида, множествеността на съпрузите (полиандрия) и груповите бракове, са абсолютно забранени. Не е вярно, че юдейството и християнството винаги са били моногамни, т.е. категорично отхвърлят полигамията, дори и днес. Някои изтъкнати юдейски учени, като Гоитеин, ни съобщават, че еврейските емигранти, сред които била разпространена полигамията, причинявали на заселническите израелски власти много трудности и объркване. Възгледите на християните-мормони е добре известна - те също разрешават полигамията. Такива са възгледите и на афроазиатските епископи, които предпочитат полигамията пред изневярата между съпрузите, произволните сексуални връзки между неженените, прелюбодеянието и смяната на партньорите. Само в Съединените щати стотици хиляди хора сменят своите партньори. Полезно ще бъде да се изследва съотношението между стриктната формална моногамия и степента на разпространение на проституцията, хомосексуализма, незаконните бракове, изневярата между съпрузите и общата сексуална разпуснатост. В това отношение историята на гръко-римската и юдейско-християнската цивилизация ще разкрие дори повече, отколкото която и да е стандартна социологическа история на семейството. В случая с Исляма откриваме, че в западния свят има много хора, които мислят, че мюсюлманинът е човек, обзет от плътски страсти, и че той притежава ограничен или неограничен брой жени и държанки. Мнозина се изненадват, когато видят мюсюлманин с една жена или мюсюлманин, който не е женен. Те вярват, че мюсюлманинът има пълна свобода да сменя една или повече жени с други и че това е толкова лесно, както смяната на един апартамент с друг или дори смяната на бельото. Подобно мислене е в резултат на авантюрните игрални филми и на евтините булевардни разкази, както и на безотговорното поведение на отделни мюсюлмани. Неизбежен резултат от тази ситуация е, че солидни бариери пречат на милиони хора да видят сияйните светлини на Исляма и неговата социална философия. За такива хора ще направим опит да обсъдим мюсюлманската гледна точка, след което всеки е свободен да направи собствените си заключения. В човешката история полигамията е разпространена практика. В древносттта и по-ново време я практикували пророци като Ибрахим (Авраам), Якуб (Яков), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон) и др. царе и управители, обикновени хора на Изток и Запад. Дори днес тя се прилага сред мюсюлмани и немюсюлмани на изток и запад под различни форми, някои от които са законни, а други - незаконни; някои - тайни, а други - публични. Не е необходимо много да се проучва, за да се разкрие къде и как голям брой женени хора имат любовници, или посещават своите любими, или просто излизат с други жени под защитата на закона. Независимо дали това се харесва на моралистите или не, факт е, че полигамията се практикува и може да се види навсякъде и през различни исторически епохи. По време на Библейските откровения полигамията била широко разпространена и практикувана. Приемали я от религиозна, социална и морална гледна точка, и срещу нея нямало възражения. Може би това е така, защото самата Библия не е засегнала въпроса, и било нещо обикновено. Библията не го забранява, нито го регулира, нито дори го ограничава. Някои хора тълкуват историята за десетте девици в Библията като санкция за едновременното поддържане на десет съпруги. Историите на библейските пророци, царе и патриарси в това отношение са невероятни. Когато Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) бил изпратен, практиката на полигамията била разпространена и дълбоко вкоренена в социалния живот. Коранът нито пренебрегва тази практика, нито я отхвърля, нито я оставя без контрол или ограничение. Било е невъзможно Коранът да прояви безразличие по въпроса или да търпи хаоса и безотговорността, свързани с полигамията. Както при другите преобладаващи социални обичаи и традиции, Коранът така разглежда темата и така я третира, че да изкорени традиционните злини и да извлече съответната полза. Той се е намесил, защото е трябвало да прояви реализъм и не е могъл да допусне никакъв хаос в семейната структура, която е истинската основа на обществото. С добрата си намеса Коранът въвел следните правила: 1. Полигамията е разрешена при определени условия и обстоятелства. Това разрешение е възможност, а не постулат на вярата или нещо задължително. 2. Това разрешение е валидно само за четири съпруги. Преди Исляма не е имало каквито и да било ограничения или застраховки. 3. На втората или третата жена, ако има такива, се дават същите права и привилегии, както на първата. Равенството между съпругите е необходимо условие за полигамията и условие, което всеки, сключил брак с повече от една жена, трябва да изпълнява. Това равенство зависи в голяма степен от съвестта на отделния човек. 4. Това разрешение представлява изключение от обикновения подход. То е обусловено от опита да се решат някои социални и морални проблеми, а също и за преодоляване на някои неизбежни трудности. Накратко, това е извънредна мярка, която трябва да се ограничи в този смисъл. Откъсът от Корана, свързан с този въпрос, е следният: "А ако ви е страх, че не ще сте справедливи към сираците [ако се ожените за тях], сключете брак с онези от жените, които харесвате - две и три, и четири. А ако ви е страх, че не ще сте справедливи, женете се за една или за [пленнички], владени от десниците ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните." [4:3] Откъсът бил низпослан след битката при Ухуд, в която много мюсюлмани паднали убити и оставили вдовици и сираци, а нужните грижи за тях били възложени на оцелелите мюсюлмани. Бракът бил един вид защита на вдовиците и сираците. Коранът направил горното предупреждение и предоставил възможност за защита на правата на сираците и да се предотврати извършването на несправедливост от страна на покровителите към зависещите от тях. Става ясно, че не Ислямът е измислил полигамията и че с въвеждането на споменатите правила той не я поощрява като правило. Не я е отменил, защото това е против човешките нужди, а хората биха продължили старата практика, така както днес я продължават хората, чиито конституции и социални стандарти не одобряват полигамията. Ислямът е дошъл, за да бъде изпълняван, живян, практикуван, а не за да бъде в състояние на неизвестност или за да бъде смятан просто за една теория. Той е реалистичен и възгледите му за живота са най-практичните. Ето защо той разрешава условна и ограничена полигамия, защото ако би било полезно за човечеството да се забрани, Всевишния Аллах нямаше да я позволи. Но кой знае по-добре от Аллах? Има множество причини, поради които Ислямът разрешава полигамията. Не е необходимо човек да си ги измисля или да прави хипотези. Те са реални и могат да бъдат видени всеки ден и навсякъде. Нека изследваме някои от тези причини: 1. В някои общества броят на жените е по-голям от този на мъжете. Това е особено вярно за индустриалните и търговските райони, а също и за страните, които водят война. Ако мюсюлманското общество е от тази категория и ако Ислямът забраняваше полигамията и ограничаваше законния брак само до една жена, какво щяха да правят неомъжените жени? Къде и как биха намерили те естествено желаното другарство? Къде и как биха открили симпатия, разбиране, поддръжка и покровителство? Проблемът не е само материален, но и морален. Нормалната жена, независимо дали е заета с бизнес или работи във Външно министерство, или в разузнаването - копнее за дом, за собствено семейство. Тя има нужда от някого, за когото да се грижи и от някого, който да се грижи за нея. Тя желае да има социална и семейна принадлежност. Дори ако погледнем на това от чисто физическа гледна точка, проблемът все още е много сериозен и не можем просто да го пренебрегнем. Напротив, ако го оставим нерешен, като логичен резултат той ще предизвика психически комплекси, нервни кризи и душевна нестабилност. Многобройни са клиничните доказателства за това. Тези естествени желания и сантиментални стремежи трябва да бъдат осъществени. Жените трябва да принадлежат някому, да се грижат за някого, за тях да се грижат, да бъдат задоволявани по един или друг начин. Жените в подобно положение обикновено не променят своята природа, нито водят ангелски живот. Те чувстват, че имат пълното право да се насладят на живота и да получат своя дял. Ако не могат да го имат по законен и приличен път, те намират други начини, въпреки че са временни и рисковани. Твърде малко жени могат да живеят без постоянното и сигурно другарство на мъжете. Огромното множество неомъжени жени в такова общество откриват свои начини да се срещат с мъже. Те организират пищни празненства и коктейли, присъстват на бизнес-конгреси, участват в пътувания и екскурзии и т. н. Резултатите от това отчаяно търсене на мъже не винаги са морални или прилични. Семеен мъж може да покаже склонност към някоя жена и тя да се опита да го спечели по легален или друг начин. Някоя жена може да привлече мъж, който по една или друга причина да бъде развратен или депресиран. Такъв мъж ще потърси интимна връзка с нея открито или тайно, начин приличен или не, под легална форма или просто чрез общ закон. Това със сигурност би имало сериозно отражение върху семейния живот на женения мъж и би разрушило отвътре нравите и социалния морал на обществото. Съпругите ще бъдат напускани или пренебрегвани, децата - изоставяни, домовете ще пустеят и т.н. Жената, която се среща с мъж при такива обстоятелства, няма сигурност, достойнство или права. Нейният спътник или любовник може да бъде с нея, да я поддържа и обсипва с подаръци или да я обгръща с израз на страстна любов. Но каква сигурност има тя? Как може тя да го спре да не я изостави или да не я разочарова в момента, когато има най-голяма нужда от него и когато компанията му е най-желана? Какво ще му попречи да разпространи техните интимни тайни? Нравственост? Съвест? Законът? Нищо не би помогнало. На нравствеността е нанесен смъртоносен удар със започването на тази интимна връзка, съвестта е била парализирана с тези отношения излизащи извън нормите на Аллах и на хората. Законът на обществото не признава друга интимност освен със съпругата. Мъжът може да се наслаждава на лесната извънбрачна връзка, докогато желае и ако чувствата му угаснат, той може да се среща с друга жена и да повтори същата драма без определени отговорности или задължения от негова страна. Жена с подобен опит все още може да бъде привлекателна и съблазнителна и желана. Тя може дори да потърси друг мъж и да опита втори път. Но това ще й придаде ли сигурност или достойнство, или права? През цялото време тя ще се върти в същия порочен кръг, търсейки и с надеждата да я търсят. Бремето й ще става все по-тежко, особено ако има деца. Накрая ще бъде забравена. Всяка жена в подобна ситуация по правило се изнервя и превръща в бунтарка, отмъстителка или разрушителка на нравствеността. От друга страна, никой не може да претендира, че всички женени мъже са щастливи, че имат успех и са задоволени в своя брак. Независимо дали грешката е негова или на съпругата му, нещастният съпруг ще търси друг вид близост и утеха при някоя друга. Това е лесно за него, ако жените са повече от мъжете. Ако той не може да го получи по законни пътища, ще го получи с други средства, а плодовете ще бъдат неморални и неприлични интимности, които може да доведат до незаконни деца, аборти и други безкрайни неприятности. Тези факти са грозни и горчиви, но са реални и остри проблеми. Те трябва да бъдат решени по начин, който ще защити отделния човек, мъж или жена, и ще защити обществото. Като разрешение на проблема Ислямът предлага да се позволи на нещастния и неудовлетворен съпруг да сключи брак с втора жена и да живее с нея открито, като поеме отговорност и еднакво изпълнява всички задължения и към първата, и към втората жена. По този начин той помага на неомъжените жени да задоволят своите потребности, да реализират копнежите си и да постигнат естествените си стремежи и духовни желания. Това разрешение им помага да се свържат с мъже чрез брак и да се насладят на всички права и привилегии на законни съпруги. По този начин Ислямът не се опитва да избегне въпроса или да омоловажи проблема. Той е реалистичен и открит, пряк и тактичен. Разешението, което Ислямът предлага, е законно, прилично и благосклонно. Ислямът го предлага, защото не търпи лицемерието в човешките отношения. Той не приема за законно и морално поведението на човек, който по закон е женен за една съпруга, но всъщност има неограничен брой интимни и тайни връзки. От друга страна Ислямът категорично отхвърля изневярата и не може да й даде прошка. Наказанието за семейните мъже и жени, извършили прелюбодеяние, може да стигне до смърт, а наказанието за неженените, встъпили в интимни отношения, може да стигне до сто камшика за всеки един. При забрана на лицемерието, прелюбодеянието и изневярата няма друга алтернатива освен законната полигамия. Такъв е ислямският подход при тези условия. Ако някои хора смятат това за неприемливо, те трябва да се насочат към други алтернативи, които Ислямът не приема или не се отнася към тях с особена благосклонност. А тези, които могат да се контролират и да упражняват самодисциплина във всяко отношение, не се нуждаят от полигамия. Главната грижа на Исляма е да се запази достойнството и сигурността на отделния човек и да се защити целостта и моралното състояние на обществото. Всеки може да се запита какво е по-добро за подобно общество. По-добре ли е да се остави хаосът и безотговорното поведение да сринат основите на обществото, или да се прибегне до изпълнение на ислямските принципи? В интерес на обществото ли е да пренебрегва своите остри проблеми, да търпи лицемерието и злото, да разреши изневярата и тайната интимност? Разумно ли е да се потискат естествените желания и естествените копнежи на мъжа и жената за близост, потискане, което в действителност не може да не бъде силно и само ще ги доведе до незаконни и неприлични отдушници? Независимо дали въпросът се обсъжда от социална, морална, човешка, духовна или някаква друга гледна точка, ще стане ясно, че за обществото е далеч по-добре да разреши на своите членове легална връзка с поемане на отговорност, под закрилата на закона и под наблюдението на компетентните власти. Ако разгледаме въпроса от позициите на жената, ще схванем ясно че с това разрешение Ислямът й осигурява необходимото уважение, покровителства нейните права и честност, признава легитимното й желание за прилична близост, и й предоставя възможността да се грижи за любим човек и за нея да се полагат грижи. Това може да звучи неприятно за жена, която вече има съпруг и негодува, виждайки, че и друга жена се ползва от неговата близост и покровителство или че и на нея отдава поддръжка и добрина. Но какво чувствуват другите жени, без съпрузи или другари, на които да разчитат? Трябва ли просто да пренебрегнем тяхното съществуване и да смятаме, че нямат право на сигурност и удовлетворение? И ако ги пренебрегнем, ще реши ли това проблема и ще им донесе ли удовлетворение? Как ще се чувствува същата тази съпруга и как ще реагира, ако е в положението на жените без другари? Не ще ли желае тя да принадлежи на някого и да бъде уважавана и признавана? Няма ли да бъде по-щастлива с малко покровителство и сигурност, вместо да бъде лишена от всичко това? Какво ще стане с нея и с децата й, ако на някой обществен коктейл или танцова забава нейният съпруг бъде привлечен от някоя "излишна" жена? Какво ще стане с нея, ако съпругът й напусне семейството или пренебрегне своите отговорности, за да има време да подсигури новото си увлечение? Как ще се чувства тя ако разбере, че единственият в живота й мъж има приключения с други жени и тайно издържа друга жена или често посещава друга любима? Подобен мъж е не само изгубен за своята съпруга, но и крие опасност. Той е коварен и озлобен. Но ще помогне ли това проклятие на някого, ще разреши ли проблема? Жената, и законната съпруга, и незаконната спътница, е тази, която страда от подобни неща. Не е ли по-добре за двете жени еднакво да споделят грижата и издръжката на мъжа и да имат еднакъв достъп до него, и еднакво да бъдат защитени от закона? Мъжът с извънбрачна връзка не принадлежи на никоя съпруга, той е лицемер. Но вредата вече е нанесена и душата е наранена. За закрила на всички заинтересовани страни, за борба с разврата, за предотвратяване на вредата от това и за предпазване от душевни рани Ислямът се намесва с благосклонност и позволява на женения мъж да встъпи във втори брак, ако има уважителна причина или основание. 2. В някои случаи по различни причини съпругата може да не е в състояние да има деца. Наличието на деца е основния фактор за съществуване на семейството в пълния смисъл на думата и за да се запази човешкият облик. Освен това, децата са една от главните цели на брака и мъжът по инстинкт желае да има деца, за да запази името си и да засили семейните връзки. При липса на деца мъжът може да избере една от трите възможности: а) да забрави проблема и да потисне естественото си желание да има деца; б) по един или друг начин да се разведе с бездетната си съпруга; в) да осинови деца и да им даде своето име. Никоя от тези възможности не съответства на ислямските възгледи за живота и природата. Ислямът не поощрява, нито одобрява потискането на нечии естествени желания и естествени стремления. Той спомага тези стремежи и желания да се осъществят по приличен и легален начин, защото потискането в подобни случаи не е част от неговата система. Разводът при такива обстоятелства е неоправдан, защото не е грях за жената, че не е способна да роди деца. Освен това, за Аллах разводът е най-противното от позволените неща и се разрешава, само, когато няма друга възможност. От друга страна, съпругата може да се нуждае от издръжката и близостта на своя съпруг. Ще е жестоко тя да бъде изоставена, когато е в неволя и е отчаяна, и никой не се интересува от нея, знаейки, че не може да роди. Осиновяването също е изключено, защото Ислямът повелява, всяко дете да бъде назовавано с името на истинския си баща и ако е неизвестен, то трябва да бъде назовано "брат във вярата": "Аллах не е сторил две сърца в гърдите на един човек. И не е отредил да ви станат като майки вашите съпруги, които [отхвърляйки ги] оприличавате на своите майки. И не е отредил да ви станат синове осиновените от вас. Това са само думи, които вие изричате. Аллах казва истината и Той сочи правия път. Назовавайте ги на бащите им! То е най-справедливо при Аллах. А ако не знаете бащите им, те са ваши братя в религията и ваши приятели. И нямате грях за онова, в което сте сбъркали, а за онова, което вашите сърца са кроели. Аллах е опрощаващ, милосърден. " [33: 4-5] Разбира се, това не означава, че дете, чийто баща или настойник е неизвестен, трябва да бъде лишено от грижи и семейна ласка. Това означава, че осиновяването, както се извършва днес, не е начин да се осигури на детето надежден и благополучен живот. Никой не може реално да замени истинските баща и майка. Всекидневните събития, сложните процедури и дела в съдебните зали, разногласията между семействата доказват, че осиновяването никога не разрешава проблемите. Колко са съдебните дела, при които истинските родители искат обратно детето си, осиновено от чужди семейства и поставено при различни условия? Колко дълго нормални баща и майка могат да понесат детето им да жевее в чужд дом? Доколко могат да се доверят на осиновителите за правилното възпитание на детето и за грижите им към него? Как ще се почувства самото дете, когато порасне и разбере, че истинските му родители са неизвестни и че е осиновено? Как ще реагира, когато открие, че истинските му родители са неизвестни, или майка му се е отказала от него, страхувайки се от бедност, от срам и необезпеченост? Колко ще обичат детето другите членове на семейството? Приятно ли им е чуждо дете да носи тяхното име и да наследява имот, на който те са законни наследници? Какво ще почувстват осиновителите, когато истинските родители поискат обратно детето си или самото дете поиска да се върне при истинските си родители? Този въпрос е свързан с много трудности. Без съмнение, осиновяването не е добро и може да причини много вреда както на детето, така и на родителите, истински или осиновители, и на други роднини на семейството-осиновител, и на обществото като цяло. Осиновяването е една от главните причини, много хора да бъдат поощрени към безотговорни действия и непозволени интимни връзки. Днес то се комерсиализира. Данните показват, че има хора, които предоставят децата си за "продан" или търговия, подобно на стока. Това не става в африканските или азиатските джунгли, а точно тук, в Канада и Америка. Поради всичко това, Ислямът отхвърля и не приема неговото практикуване сред мюсюлманите. Като отхвърля тези три възможности по споменатите причини, Ислямът предлага свое разрешение на проблема. Той позволява на един мъж в подобна ситуация да се ожени отново, да задоволи естествената си потребност и в същото време да издържа бездетната си съпруга, която се нуждае от него повече от всякога. Това отново е разрешение - изход, до който един отчаян мъж може да стигне, без да прибегне до осиновяване или развод, и да потиска естествените си стремежи. Това е още един пример, когато вторият брак е най-добрият възможен избор, изход от трудна ситуация, за да се помогне на хората да водят нормален и сигурен живот. 3. Има случаи и времена, когато съпругата не е в състояние да изпълнява брачните си задължения. Тя може да не бъде толкова приятна спътничка, колкото е необходимо или дори колкото би искала да бъде. Тя може да се намира в състояние, което не й позволява да отдаде на съпруга си цялата любов, грижи и внимание, които той заслужава и желае. Това не винаги е грешка на съпругата. Възможно е причината да се крие в самата й природа, би могло да е някаква болест, труден период на раждане или месечен цикъл. Нека отново припомним, че не всички мъже могат да проявят търпение, да се самоконтролират или да имат ангелско поведение. Някои мъже наистина пропадат в бездната на безнравствеността, лъжата, лицемерието и изневярата. Има истински случаи, когато някои съпрузи се влюбват страстно в своите снахи или детегледачки, или в жените, които се грижат за семейството по време на болестта на съпругата или в периода на раждане. Неведнъж се е случвало съпрузите да имат нова любовна авантюра с други жени, докато съпругите им са подложени на трудни операции при раждането. Действащо лице в подобна драма е най-често сестрата или приятелката на болната съпруга. Може би тя идва с благородни намерения да помогне на болната си сестра или скъпа приятелка, или временно да се грижи за децата или за дома, и оттук нататък нещата се развиват и усложняват. Съпругът се чувства самотен и потиснат, докато съпругата му е болна вкъщи или в болницата. Другата жена в дома - независимо дали е сестра на съпругата или приятелка, или някоя друга жена - с желанието си да помага, показва на съпруга някакво съчувствие или разбиране, което може да бъде искрено и честно, но може и да бъде с друга цел. Някои мъже и жени се възползуват от тази симпатия и стигат до крайности. Резултатът е едно разбито сърце, а вероятно - и разбит дом. Проблеми от такъв характер не са въображаеми или дори - редки. Те са разпространени сред хората и от време на време вестниците се занимават с тях. Съдебните архиви също съдържат свидетелства за подобни факти. Поведението на мъжа при тези обстоятелства може да се нарече подло, неморално, неприлично, порочно и т. н. Дори да е така помага ли това да се разреши проблемът? Променя ли то факта или човешката природа? Делото е извършено, престъплението се повтаря и един остър проблем се нуждае от реално и прилично разрешение. Създателите на закони ще бъдат ли удовлетворени от откритото осъждане на такъв мъж? Ще го оставят ли да унищожи собствената си честност и да разруши моралните устои на обществото? Ще позволят ли лицемерието и безнравствеността да заместят честността и праведността? Пряката забрана и осъждането не са спрели никой мъж да извърши престъпление, нито са го направили по-съзнателно, напротив, запазвали са се лицемерието, тайната изневяра и безотговорността, пред които законът и неговите създатели са безпомощни. Но Ислямът не може да бъде безпомощен. Той не може да прави компромиси с моралните норми, нито да търпи лицемерие и изневяра. Ислямът не може да лъже себе си или човека с фалшиво или претенциозно удовлетворение. Ислямът не може също така да отрича съществуването на един проблем или просто да прибягва до пряко осъждане и забрана, защото това не намалява вредата. Ислямът е позволил полигамията с уговорките и условията, споменати по-горе, за да защити такъв мъж от самия него и да защити жената - независимо дали е съпругата или тайната приятелка - от ненужните усложнения, за поддържане на моралната честност на обществото и за намаляване на злото. Това трябва да се прилага като извънредна мярка и със сигурност е по-здраво от условната моногамия и безотговорните връзки между мъжа и жената. Мъжете и жените, озовали се в отчаяние или затруднение, могат да прибягнат до това решение. Но моногамията е правилото, ако има страх от несправедливост или вреда за която и да е от страните. 4. Самата природа изисква от мъжа в определени неща и действия да бъде честен. Мъжът е този, който като правило пътува много в командировка и отсъства от къщи за различни периоди от време, в страната или в чужбина. Никой не може да поеме отговорността да установи, че всички мъже при такива обстоятелства остават верни и чисти. Опитът показва, че повечето мъже изпадат в неморални авантюри с чужди жени по време на своето отсъствие от къщи, което може да продължи с месеци или години. Някои хора са слаби и не могат да се съпротивляват дори на лесно преодолимите изкушения. В резултат на това вършат грях и може да се стигне до разрив в семейството. Много по-добре е такъв тип мъж да има втори дом с втора законна съпруга и да се знае, че е обвързан със законни норми и морални принципи в иинтимността с другата жена. Вероятно първата съпруга ще се дразни по-малко, отколкото ако той прибягва до същата интимност по друг начин. Естествено тя не би искала съпругът й да има отношения с никоя друга, но щом се сблъска със ситуацията той да избира - да бъде законно отговорен и морално обвързан или незаконно и неморално свързан с някоя друга жена - съпругата със сигурност ще избере първата възможност и ще приеме ситуацията. Ако й се нанесе вреда или правата й се нарушат, тя винаги може да се обърне към закона и да получи развод, щом това е в неин интерес. Когато се прилага ислямската полигамия, повече се запазват честността на мъжа, достойнството на втората жена и моралните ценности на обществото. Те са същностни елементи от всекидневния живот. Може и да са рядкост, но по-рядка е практиката на полигамията сред мюсюлманите. Мюсюлманите, които прибягват до полигамия, се срещат много по-рядко от живеещите в моногамни общества съпрузи, които изневеряват на своите жени. Въпреки че е рискована и сложна, поради многото условности, както бе разяснено по-горе, полигамията е много по-добра от пренебрежението и изневярата, лицемерието и несигурността, безнравствеността и неприличието. Тя помага на мъжете и жените да разрешат трудните си проблеми въз основа на една реалистична и отговорна база. Тя свежда до минимум психологическите, естествените и емоционалните усложнения на човешкия живот и е предпазна мярка, която се прилага в интерес на всички заинтересовани страни. Все пак това не е постулат на вярата, нито е предписание, то е просто позволение от Аллах, разрешение на едни от най-трудните проблеми в човешките отношения. Мюсюлманите поддържат мнението, че законната и условна полигамия е за предпочитане пред постъпките на много хора днес, които се гордеят със себе си заради фиктивния брак и повърхностната моногамия. Мюсюлманската позиция е следната: при нормални обстоятелства моногамията не само се предпочита, но е и правило. Иначе, ако е необходимо, може да се обсъди и приложи полигамията. Из "Ислямът във фокус" на д-р Хаммудах Абдел-Ати info: http://koran.hit.bg/polygamy.html Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Март 27 Author Report Share Публикувано Март 27 Ислямаският морал Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите. [16:90] Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите. [2:177] И не доближавайте имота на сирака, освен с добронамереност, докато достигне зрелост! И изпълвайте мярката и везната справедливо! На всяка душа възлагаме само според силите й. Когато говорите, бъдете справедливи, дори да е за роднина, и обета към Аллах изпълнявайте! Това ви повелява Той, за да се поучите. [6:152] О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден - Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните! И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] - сведущ е Аллах за вашите дела. [4:135] И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му с усилие и го е родила с усилие. И бременността с него заедно с отбиването му е тридесет месеца. Когато достигне своята зрелост и достигне четиридесет години, той казва: "Господи мой, отреди ми да Ти бъда признателен за дара, който си дарил на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш! И дай ми праведно потомство! Аз се покайвам пред Теб и само на Теб се отдавам." [46:15] Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. [60:8] И ако наказвате [о, вярващи], накажете със същото, с което са ви наказали! А ако търпите, това е най-доброто за търпеливите. [16:126] Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите със справедливост. Как прекрасно е това, с което Аллах ви наставлява! Аллах е всечуващ, всезрящ. [4:58] О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени - на жени... Може да са по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят - тези са угнетителите. О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден. О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ. [49:11-13] Всички хора произхождат от Адам и Ева, и имат майка и баща. Втози смисъл е неуместно да се гордеят със знатно родословие. Истинското превъзходство се крие в богобоязънта.) Онези, които раздават своите имоти по пътя на Аллах и после нито натякват, нито обиждат, имат наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят. Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида. Аллах е над всяка нужда, всеблаг. О, вярващи, не проваляйте своята милостиня с натякване и обида, както онзи, който раздава своя имот за пред хората на показ, а не вярва в Аллах и в Сетния ден! Той прилича на гладка скала с пръст отгоре, но щом над нея се изсипе силен дъжд, оголва я. Така са безсилни за онова, което са придобили. Аллах не напътва невярващите хора. [2:262-264] Не видя ли ти какъв пример дава Аллах? - Добрата дума е като доброто дърво. Коренът му е як, а клоните му са в небето. То дарява плодовете си по всяко време с позволението на своя Господ. Аллах дава примерите за хората, за да се поучат. А лошата дума е като лошото дърво. Изтръгнато е от земята и няма то устойчивост. [14:24-26] О, вярващи, не влизайте в домове, освен в собствените си, докато не поискате разрешение и не поздравите обитателите им! За вас това е най-доброто, за да се поучите. И ако не намерите никого там, не влизайте, докато не ви се позволи! И ако ви бъде казано: "Върнете се!", тогава се върнете! За вас това е най-чистото. Аллах знае вашите дела. [24:27-28] И раздавайте от онова, което ви дарихме за препитание, преди да е дошла при някого от вас смъртта и той да каже: "Господи, да би ми дал малко време, щях да раздавам милостиня и да бъда от праведните!" Но Аллах на никого не ще даде отсрочка, щом му дойде времето. Сведущ е Аллах за вашите дела. [63:10-11] Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел. Но с това са удостоени само търпеливите. С това са удостоени само щастливците. [41:34-35] (Лошото се предотвратява с най-доброто: на гнева се отговаря с търпение, на невежеството - със снизхождение, на злото - с прошка.) info: http://koran.hit.bg/moral.html Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
nina Публикувано Април 2 Report Share Публикувано Април 2 Благодария за информацията тук има какво да научи човек Цитирай Report Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
Препоръчани коментари
Включи се в дискусията
Може да отговорите сега и по-късно да се регистрирате. Ако имате профил, впишете се сега за да публикувате с вашия акаунт.