Ориенталския стил в облеклото

[DilQRa`]

Ориенталския стил на обличане е уникален - загадъчен,

символичен, красив...

Но доста далечен от нашите разбирания за мода и излъчване.

И все пак ако облеклото е начин да изразиш същността си,

а ние сме ориенталско настроени , значи е време да

обърнем внимание и на този детайл:

Ориенталския Стил в Облеклото

[oriental princess]

Мммммм ориенталски стил......

Слагам снимки с хиджаб. Това е кърпата която носи мюсюлманската жена. На мен лично много ми харесват жените с хиджаб. Правя си извод, че една жена за да изглежда красива и модерна не е нужно да се разголи и да изкара всичко на показ за да направи впечатление.

 

 

 

 

 

 

Ето тук има и инструкции:

[oriental princess]

Колиета

 

 

Имам подобно, вътре в кръгчето пише с арабски букви - Аллах

 

Анкх:

 

gold hamsa necklace:

 

Гривни:

 

 

 

Най-романтичния подарък, който бях получила от приятеля ми:

Ето в такъв вид беше:

 

Мидата беше в една консервна кутия -

 

 

А когато отвори мидата появи се нещо много красиво:

 

 

[DilQRa`]

Hijab е египетското наименование на женския аксесоар - наметало за глава ( on EG: Veil ).

Освен, че символизира вярата към Аллах, често олицетворява типичната мюсюлманска жена. Хиджаб от дълго време е подложен на остра критика от страна на западните разбирания. На жените предпочитащи този аксесоар често им се налага да обясняват, че не го носят вследствие на тирания и наслилственено забулване. Разбира се, това важи за днешните времена. В Турция от близо вече 100 години след Ататюрк е избирателно покриването на косата и лицето от самите жени.

Хиджаб

Повече инфо, но на английски:

http://en.wikipedia.org/wiki/Hijab

 

Модерния Хиджаб:

 

How To Wear Hijab - http://www.youtube.com/watch?v=orODVlOuvHg...feature=related

 

http://www.youtube.com/watch?v=6z-5nwS7GGk...feature=related

 

 

<H1 class=firstHeading>Хиджаб </H1><H3 id=siteSub>от Уикипедия, свободната енциклопедия</H3> Хиджабът (от араб.: حجاب — „граница", „ограничение") е практиката на носене на забрадка или друг вид покривало от жените мюсюлманки (и немюсюлманки в държави с Шариат). В по-тесен религиозен смисъл това понятие обхваща всяка дреха, покриваща главата, ръцете и краката. В Корана думата, използвана за кърпа за главата или було, е кхимар (араб.: خمار).

 

 

 

 

Религиозна гледна точка

 

 

Коран

Коранът, свещената книга на исляма, повелява на мюсюлманите да се обличат „скромно". Няколко са цитатите от Корана, наставляващи в тази посока, и традиционно се приема, че те важат както за жените, така и за мъжете.

 

Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е

Аллах

за техните дела. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях,

и да спускат покривалото върху пазвата си

, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите! —

Сура 24:30-31

 

Текстът на цитираната долу сура („сура на съюзените племена" или „ал-ахзаб") се отнася до жените на пророка Мохамед, въпреки че някои интерпретатори виждат в това повеля, отправена към всички жени.

 

О, жени на

Пророка

, вие не сте като никоя друга от жените. Ако сте богобоязливи, не говорете с нежност, та да не закопнее онзи, в чието сърце има болест. И говорете, както подобава!

И стойте в домовете си, и не се показвайте, както се показваха жените по времето на Невежеството

, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята

закат

, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник! Аллах иска да отмахне от вас всяка нечистота, о, хора от дома [на Пророка], и напълно да ви пречисти. —

Сура 33:32-33

 

В следващият текст на жените е казано да обличат своя джилбаб, когато излизат, та да не бъдат изкушавани от двуличници.

 

А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.

О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]

. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден. Ако лицемерите и онези, в чиито сърца има болест, и разпространителите на слухове в Медина не престанат, ще те подбудим срещу тях, после там само за кратко ще съжителстват с теб прокълнати. Където и да бъдат намерени те, ще бъдат сграбчени и напълно изтребени. —

Сура 33:58-60

 

 

 

Ограничения в Европа

В някои европейски страни е забранено носенето на хиджаб в държавните учебни заведения (<A title=Франция href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F">Франция, Турция) и от персонала във всички обществени учреждения (някои провинции на Германия). Тези ограничения се налагат поради светския характер на държавата.

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%...%B6%D0%B0%D0%B1".

 

 

 

 

 

ЗАЩО НОСИМ ХИДЖАБ?

 

 

 

 

 

 

Носим хиджаб, защото това е повеля на Аллах към нас достигнала ни чрез Свещения Коран и хадисите на Мухаммед (сас).

 

Задълженията в Исляма са помощ, която Аллах ни оказва. Те ни помагат да си припомним смисъла на живота. Аллах не ни е забранил нищо, което е добро за нас и не ни е повелил нещо, което е лошо за нас. Важното е само ние хората да вникнем в смисъла на тези повели и забрани.

 

Носим хиджаба като едно открито изповядване на нашата религия пред Аллах и пред хората.

 

Носим го за да ни различават в обществото като мюсюлманки, като вярващи жени.

 

Освободени сме от досадните идеали за красота, които могат да доведат всяка жена до отчаяние. Не губим по 1-2 часа преди всяко излизане от къщи в чудене „Какво да облека?" Защото вярваме в това че истинската красота идва от вътре.

 

За нас като съзнателно вярващи жени, хиджабът е знак на свобода и достойнство, а не на подтисничество. Свобода - защото ни дава възможност да бъдем оценени според способностите ни, а не според външността ни. И достойнство – защото всичко, което постигаме е резултат на работа и усилия, а не на красотата ни или облеклото ни.

 

Носенето на облекло подобаващо на исляма е за нас служене на Аллах и така е част от ежедневието ни и живота ни.

 

Носенето на хиджаба повдига самочувствието ни, идентичността ни и увеличава вярата ни.

 

Носенето на ислямско облекло в същността и произхода си не е традиция, а Божия повеля, както и молитвата, постенето, даването на зекят и т.н

 

Ние се еманципираме с хиджаба в обществото, защото имаме други ценности и стойности и сме в състояние да ги докажем. Нищо че някои хора си представят жената мюсюлманка само в кухнята като слуга.

 

Виждаме в забрадката едно предупреждение, да не бъдем роби на хората, а да бъдем свободни слуги на Аллах. Защото с какво е по-свободна от мен една манекенка, която се показва полугола на целия свят, за да изкарва прехраната си? Или жените, които изкарват милиони от това, че нямат нищо против да събличат някоя и друга дреха за някоя реклама, а всъщност не осъзнават колко са бедни. Предпочитам да служа на Аллах, отколкото на интересите на хората.

 

Така, както и в Библията го пише, че жената трябва да покрива главата си, така го правим и ние в името на Аллах.

 

Инфото от: http://www.way-to-allah.com/bul/topics/Hidjab2.html

[DilQRa`]

Arabic make up

http://www.giselebomentre.com.br/english/a...yle_make_up.htm

 

 

 

 

[DilQRa`]

Hot Arabic make up and Hair - http://www.youtube.com/watch?v=-lvEfSWrSSo

 

http://www.youtube.com/watch?v=WwWwlxbDWxY...feature=related

 

http://www.youtube.com/watch?v=wRmYht8dL8c...feature=related

 

arabic eyes - http://www.youtube.com/watch?v=KH9Zmod_vTI...feature=related

 

http://www.youtube.com/watch?v=ZotIBR6FT-U...feature=related

 

http://www.youtube.com/watch?v=KsaeXyfRJao...feature=related

 

H O W ?

Basic Smokey Eye -

 

 

 

[Saki4a]

Красота майка

От Арабското по-хубаво, нема

И жените им, жени и природа и всичко.

Ша ходя да си дира жена от там, то тия очи направо те омагьосват

И в България си имаме хубави ориенталки, като Ажито и Диляра

[DilQRa`]

Красота майка

От Арабското по-хубаво, нема

И жените им, жени и природа и всичко.

Ша ходя да си дира жена от там, то тия очи направо те омагьосват

И в България си имаме хубави ориенталки, като Ажито и Диляра

 

Cok teshekiur edem!!! Аз смятам, че България е колкото европейска толкова и ориенталска държава.

Ако можехме да попием най -доброто от двата стила грешка нямаше да имаме!!!

[oriental princess]

Мюсюлманските покривала

[DilQRa`]

Мюсюлманските покривала

 

 

Много интересна статия. Някой от моделите определено адски ме депресираха. Как дишат най - малкото....

Аз много обичам да внасям ориенталски нотки в начина си на обличане. Това ми се отдава най - вече лятото и пролетта, когато е по - топло. Ще ми се да позапълня по темата с именно такива идейки за модерното ориенталско излъчване такова, каквото го виждам аз в съзнанието си - мистично, екстравагантно, красиво и секси.

 

 

 

 

[DilQRa`]

addictive:

http://youtube.com/watch?v=oTjPmgN98H8

 

 

 

 

 

 

the indian version:

 

Milk And Honey:

http://youtube.com/watch?v=zvC8GpOL4Lk

 

 

 

Ishtar:

 

http://youtube.com/watch?v=0IfYDAG__V4

 

http://youtube.com/watch?v=cdY8LjyWXG8

[oriental princess]

~::~АРАБСКИЯТ СТИЛ В ГРИМА И ПРИЧЕСКАТА ~::~

 

[oriental princess]

[DilQRa`]

Бисерите...Наричат ги "сълзи на морето", "каменни сълзи", "лотосов цвят", "небесна роса"....
Думата бисер в нашия език идва от арабското büsre; немците, французите и англичаните говорят за перли, гърците за маргарит, индийците - за маняра.
Бисерите се отнасят към скъпоценните камъни, на които човек е обърнал внимание много отдавна. Сведения за използването им като украшения, символ на красотата и чистотата, се съдържат в свещените книги - в Библията, Корана и Талмуда. Украшения с бисери са намерени в египетските гробници и при разкопки в Китай.
Историците свидетелстват, че Александър Македонски е вземал големи количества бисери от всеки град под формата на откуп, а римският император Юлий Цезар е броил огромна за времето си сума за един изключително красив бисер. Извънредно високо са се ценели бисерите и по-късно, през Средновековието, когато с тях са украсявали олтарите и кръстовете в църквите, одеждите на църковните служители, дрехите и шапките на царете и членовете на техните семейства. Някои от запазилите се уникални произведения на ювелирното изкуство от това време днес се съхраняват в редица музеи в света - Оръжейната палата и Диамантения фонд в Москва, Ермитажа в Санкт Петербурт, Британския музей и Лондонската кула, в Дрезден, Виена и др.

Бисерите са едни от най-привлекателните и почитани скъпоценни камъни и днес. Самостоятелно или в комбинация с диаманти и някои от цветните скъпоценни камъни те се използват широко в ювелирното дело за направата на огърлици, колиета, медальони, обици, пръстени. Бисерите се използват единствено в бижутерията. Различни са поверията и преданията на народите по света, свързани с бисерите.

Древните гърци например са вярвали, че това са вкаменени капки роса от косата на Афродита - богинята на красотата и любовта, а за японците те са сълзите на Ама - богинята на морето, тъгуваща по отвлечената от злия дух нейна дъщеря - прекрасната принцеса Кацуко. Нейните сълзи били толкова искрени, че морето ги превръщало в бисери. За индийците бисерът е капка дъжд, попаднала и застинала в черупката на мидите.
Преди две хиляди години Плиний Стари ги нарежда между диаманта и смарагда. В средните векове съществувала легенда, че ангелите затварят в миди сълзите на сирачетата и невинно излъганите, превръщайки ги в скъпоценност. Още по това време в Европа най-известните бисери стрували баснословно скъпо. Когато през ХVІ век край бреговете на Панама открили бял бисер с необикновена красота и големина на яйце от гълъб, кралят на Испания Филип ІІ заплатил за него 100 хиляди в злато. В същия ХVІ век най-хубави се смятали два бисера на Екатерина Медичи, оценявани на огромна сума. Медичи ги подарила на шотландската кралица Мария Стюарт. Подаръкът не помогнал на Мария да избегне трагичната съдба. А бисерите преминали във владение на английската кралица Елизабет І.
Руската императрица Екатерина ІІ е имала прекрасна бисерна огърлица. В Русия бисерът се смята за изконно руско украшение. Предпочитан бил чистобелият бисер с правилна сферична форма. Наричат го жемчуг от арабската дума "зенчуг", която пък идва от китайската "чжен-чжу". С бисери украсявали и църковните икони.

Бисерите са своеобразни минерално-органични образувания, продукти на т.нар. бисерни миди. Познати са два рода морски и един само род речни бисерни миди. Морските видове обикновено живеят на колонии и достигат значителни размери. Традиционно място за техния улов са Персийският залив, Червено море, около бреговете на Шри Ланка и Мадагаскар, крайбрежията на Австралия, моретата на Япония, тихоокеанският бряг на Панама, Западното крайбрежие на Мексико, водите на Флорида и Калифорнийският залив. От Червено море мидите са мигрирали и в Средиземно море. Има сведения за отделни редки случаи, когато бисерни миди са срещани и в Черно море.

Известно е, че мидите имат сравнително прост строеж. Най-интересният им орган е мантията, способна при необходимост да отделя органично вещество или калциев карбонат (арагонит или калцит). Бисерите се образуват в мантията и по същество са защитна реакция на организма срещу попаднали между черупката и мантията чужди тела: дребни минерални частички, отломки от черупката, органични съсиреци, микроскопични паразити и др. В този случай външният тънък слой на мантията реагира незабавно, като образува около чуждото тяло (което става център на кристализацията) епително мехурче. Клетките на този слой отделят седефено (бисерно) вещество, което постепенно покрива намиращото се в мидата чуждо тяло. С времето мехурчето расте, а заедно с него поради отлагането на седефеното вещество във вид на сферични слойчета нараства и зародилият се бисер, който се състои основно от фини ивици органично вещество конхиолин и кристалчета от минерала арагонит.

Бисерите се отличават с голямо разнообразие на цвят - бели, сиви, кафяви, черни, жълти, розови, кремави, небесно сини, червени и комбинирано оцветени; форма - кръгли, продълговати, полусферични, каопковидни, крушовидни, с неправилна форма; размер - дребни - до 2,5 mm, средни - от 2,5 до 6 mm и едри - над 6 mm. Когато епителната торбичка се разполага по вътрешната повърхност на черупката, то седефеният слой на бисера сраства със седефа й и по този начин се образува неправилен бисер - блистер. Бисерите, които имат неправилна, причудлива форма се наричат парагони.

Най-високо се ценят сферичните и правилните крушовидни бисери. По външен вид и цвят всички бисери си приличат, но само експертите са в състояние да определят дори местата на произхода им. Характерно за бисерите е значителното колебание в химическия им състав. Речните бисери съдържат повече органично вещество и по-малко арагонит, плътността им също варира в по-широки граници. Твърдостта и на едните, и на другите е идентична (3,5 -4 по Моос).

Добивът на природни бисери се осъществява чрез улова на бисерни миди. Ловците на бисери събират мидите от морското или речното дъно с помощта на мрежи, много често при трудни и опасни условия. Не всички от събраните миди съдържат бисери - от извадените 30-40 броя миди обикновено само в една от тях се откриват бисери. От всяка мида най-често се изваждат от 1 до 3 бисера, но понякога макар и много рядко този брой е по-голям. В крайбрежните води на Индия например е уловена бисерна мида с 87 бисери.
Изключително редки са големите бисери. Най-едрите и красиви екземпляри са също такава историческа рядкост, каквато са и едрите диаманти. Те имат своята биография, изпълнена с приключения, нерядко с трагични истории и разбира се с много легенди и предания.

Историята на знаменитите бисери често се преплита с имената на известни жени. Разказват, че Клеопатра веднъж се обзаложила с Антоний, че нейната вечеря ще струва много повече от онази, която ще изяде той. Клеопатра спечелила, защото в края на вечерята хвърлила скъп бисер в чашата си с вино, а след това изпила питието с разтворената скъпоценност в него. Разбира се, това е само красива легенда - толкова бързо, при това във вино (освен ако това не е било обикновено вино) бисерът не може да се разтвори.
Интересно е, че Елизабет Тейлър, вживявайки се в образа на Клеопатра по време на снимките на едноименния филм, също глътнала няколко бисерни зърна. След което се изплашила, извикали лекари, понеже звездата почувствала резки спазми в стомаха. Лекарите я успокоили, че бисерите бързо ще се разтворят в стомашния сок. Между другото Тейлър днес притежава най-скъпата бисерна огърлица в САЩ - това са 150 едри черни бисери с диаметър 7 мм. Но независимо, че притежава уникални бисери, за някакъв прием Елизабет взела под наем бисерна огърлица на стойност 15 хиляди долара. Когато на другия ден върнала огърлицата, се оказало че е подменена. Избухнал скандал. Наложило се филмовата звезда все пак да върне истинските бисери, което тя направила с нежелание...

Дали поради изтощаване на запасите вследствие на неразумната експлоатация, или по екологични причини, количеството на бисерните миди в световен мащаб е спаднало рязко. От началото на ХХ век започва и непрекъсното се разширява производството на изкуствено получавани морски бисери. Днес 90% от съвременната търговия с бисери се осъществява за сметка на този тип перли, получен във фермите за култивиране на бисери преди всичко в Япония (с няколоко десетки тона годишен добив) и в по-малка степен на някои други страни - Австралия, Китай, Филипините, Полинезия. Първите опити в това отношение датират от ХVІІІ век в Китай, но едва през 1913 г. (по други данни през 1896 г.) японският изследовател Кокихи Микимото е успял да разработи технология за изкуствено получаване на добре оформени бисери в промишлени мащаби. Разбира се тяхната популярност е по-слаба, отколкото на естествените бисери и съответно цената им е 10 до 100 пъти по-ниска.

гран - единица мярка за измерване на ювелирните скъпоценни камъни и най-вече на бисерите. Той е по-малък от карата и се равнява на 50 mg, т.е. на 0,25 карата или 0,05 g. Както и при каратите записването става до втория знак след десетичната запетая. Обикновено изкуствените бисери тежат от 1,6 до 4 грана, но понякога стигат и до 16 грана.

Покрай култивирането на бисери отдавна се практикуват и всевъзможни имитации, между които най-често се среща кухите стъклени топчета, покрити от вътрешната им страна с тънък слой "бисерна есенция" (получава се от рибени люспи, залети с восък). Топчетата от опаловидно стъкло, алабастър или седеф са покрити със седефен лак от своеобразна пласмаса и др.

Най-простият начин да се отличи естествения от култивирания бисер е да се разгледа под силен източник на светлина. При определен ъгъл ще се открие предателското отражение на седефеното ядро, около което е израснал култивираният бисер. Освен това изкуственият бисер се характеризира с почти постоянно наличие на тъмни подповърхностни пъпки, наподобяващи разширени вени в човешкото тяло, а също и добре обособена граница между обвивката и ядрото. Най-скъпоструващ бисер е "Регент". Това е огромен бисер с превъзходна игра на цветовете, с големина на яйце от гълъб и тегло 15,13 г (337 грана). На 12 май 1988 г. е продаден на аукциона "Кристи" в Женева за 864 280 долара.

Най-едрият бисер е "Лао-цзи" Той е изваден от черупката на гигантска 300-килограмова тридактна мида, открита край бреговете на Филипините на 7 май 1934 г. Поради своята значителна големина (тегло 6,4 кg и размери 24х14 cm) и форма, наподобяваща глава на мохамеданин с чалма (мюсюлманите съзрели в бисера главата на пророка Мохамед), е наречен още и "Бисерът на Аллаха".
Възрастта на мидата била определена на 450 години, а на бисера - на 350 години. Тази загадъчна скъпоценност е свързана с името на великия китайски философ Лао-цзи, основателя на дао. Разказват, че преди 2500 години Лао-цзи поставил в бисерна мида малък амулет. След което неговите наследници много години премествали растящия бисер всеки път в нова, по-голяма мида. Това продължило докато бисерът не достигнал гигантски размери.
През 70-те години на ХХ век владетелят на княжеството подарил необикновения бисер на американския археолог Уйленберн Кобе в знак на благодарност, че е спасил сина му, излекувайки момчето от тежка форма на малария. Днес оценяват този бисер на стойност много над 42 милиона долара.

Световна известност има необикновено красивият бисер "Пилигримка" с размери на орех, идеална сферична форма и маса 112 грана .

Много оригинален и красив е бисерът "Южният кръст", който е естествен срастък от девет отделни големи бисера, разположени във формата на кръст.

Бисерът изисква постоянно носене, иначе помътнява и се разслоява. С времето старее и се обезцветява. [/size]Бисерите не са така дълговечни, както останалите скъпоценни камъни, те "боледуват", което означава че потъмняват и поради това загубват привлекателността си, и дори е възможно да се превърнат в прах. Има такива случаи при археологични разкопки.
Съществуват много рецепти за удължаване на бесерната свежест. Традиционно било носенето на стари бисерни накити от млади девойки. Тяхната кожа връщала младостта на бисера. Известен е случай от времената на Иван Грозни.
Потъмнели бисерите върху царските регалии. Царят заповядал да ги свалят и да ги занесат в едно село в Карелия, където умеели да лекуват "болните" бисери. Обикновено изпратените бисерни огърлици слагали на шията на младо момиче и тя се къпела всеки ден в реката с тях в продължение на сто и една нощ. Но Иван Грозни бързал и не искал да чака толкова време. Местният маг изсипал царските бисери пред себе си и започнал да мисли какво да прави. В това време изскочила една кокошка и глътнала няколко бисерни зърна. Когато хванали птицата и след няколоко часа я заколили, бисерните зърна в утробата й преливали и светели. киселината в стомаха на птицата подмладила бисерните зърна.
Смята се, че средната продължителност на живота на бисерите е 150-200 години. По-устойчиви при обикновени условия са морските бисери. Речните се променят по-бързо. По-стабилни са онези, които са с по-големи размери - над 2 мм. Някои от тях са се запазили в украшения, независимо че са по-стари от 400 години. Такъв е случаят с блестящо нежно розови бисери, намерени у нас заедно с Преславското златно съкровище от Х век.

Независимо от популярността си, бисерът е опасен, защото сваля "розовите очила", през които човек понякога гледа околната действителност - бисерът помага на човека да види реалността без украса. Усмирява гордостта и тщеславието, лишава от честолюбиви стремежи, дарява покорност и постоянство. Това е камък на истински вярващите хора. Дали това е добре за съвременните хора? Казват че бисерът е лош и за любовните авантюристи, понеже укрепва верността в любовта. Затова ли съвременните еманципирани дами рядко носят перлени украшения?
По традиция бисер носят предимно младите и неомъжени девойки и жени, тъй като той носи щастие в бъдещия семеен живот. А омъжените жени, прехвърляйки зърната на бисерната огърлица, си спомнят хубавото и в мъгливо-матовото сияние на перлените зърна се опитват да отгатнат знаците на бъдещето. Наричат 30-годишния сватбен юбилей перлена (бисерна) сватба и затова най-добрият подарък в този ден е една перлена огърлица - както нейните бисерни зърна са се нанизали и годините на щастливото и хармонично съпружество. Тази с нищо несравнима скъпоценност, символ на чистота, доброта и щастие подхожда на всяка жена и я прави прекрасна.

[didi]

хей, някой може ли да ме гримира така, както тези мацки по-горе

[DilQRa`]

И Още за скъпоценните камъни....


Най-скъпи са червените диаманти



По света диагностика на скъпоценен камък струва 1% от тяхната цена. У нас услугата се предлага за 15 лева



Естествените скъпоценни камъни са добра инвестиция. Те са по-леки от златото, лесно се пренасят и не се обезценяват с времето. Затова синтетичните (направените в лаборатории) не могат да подбият пазара им, смята Красимир Добрев, който е дипломиран експерт-гемолог към Световния диамантен център на Брюкселския музей и се занимава с диагностика на скъпоценни камъни.




Идентифицирането на скъпоценните камъни не е лесна работа, защото има много сполучливи имитации, разказва Красимир Добрев. Необходимо е опитно око, прецизна апаратура и сериозни познания. Затова и диагностиката е скъпо "удоволствие". Световна практика е за идентификация на скъпи диаманти, които струват десетки и стотици хиляди долари, експертът да получи 1% от стойността им. В тези случаи неговата отговорност е голяма, защото се издава и сертификат.
У нас цари направо евтиния. В столичния музей "Земята и хората" цената за идентифициране на скъпоценен камък е 15 лева, каза уредничката Диана Малеева. И допълни, че малко хора се възползват от услугата. Въпреки това родните колекционери не били никак малко.
В последно време все повече хора се ориентират към скъпите камъни, е мнението на г-жа Малеева. Разбира се, за това се искат не само много пари, а и отношение към камъните, посочи тя.

Критериите



За оценката на скъпоценните камъни има четири основни критерия, посочи Красимир Добрев. Според него, най-масови са белите диаманти и затова при тях е изградена стройна класификация. Първият показател е теглото, което се измерва в карати, един карат е равен на 0,2 грама, обясни Добрев. Следващият критерий е безцветност. Третият е - има ли други минерални частици, както и дефекти. Най-скъпият диамант е този, който е безцветен и при десетократно увеличение не се вижда нищо в него - т.е. той е напълно прозрачен. Четвъртата качествена характеристика е обработката. При нея също има класификация. Най-високата степен е "екселент" - "прекрасен". По думите на Добрев при нея строго се спазват определени пропорции. "Брилянтният" начин на обработка е измислен така, че когато пада светлината върху камъка да не преминава през него, а да се отразява напълно. И колкото по-добре е обработен, толкова по-бляскав е той и съответно по-скъп, посочи Добрев. Цената на такъв еднокаратов диамант варира между 9 и 13-14 хил. долара. В България стойностите на предлаганите диаманти са далеч по-скромни. Те започват от 450 долара за карат, а максимумът е 1500 долара, категоричен е експертът.
Цените на цветните диаманти не са регламентирани, както е при белите. Най-скъпи са редките, които имат червен или ярко син цвят. Те може да са стократно по-скъпи от белите, смята той.

Перлите



Строга класификация за оценяване има и при естествените океански перли, обясни Красимир Добрев. По думите му, най-скъпите са с розов оттенък, защото рядко се срещат. За формирането на цената им от значение е теглото, да са естествено оформени сфери и блясъкът. Цената на огърлица, в която има около 50 перли с диаметър по 5мм е към 700 долара, ако са бели, и 1000 долара - за розови, посочи Добрев. За сравнение у нас огърлица от речни култивирани перли, струва левче, при цени на едро, и 35 лева в търговската мрежа. Затова повечето хора в България погрешно смятат, че перлите са евтини, заяви Красимир Добрев. Според него причината за това е масовото им култивиране, както е в Китай. Това донякъде дискридитира търсенето на естествените от океана, но за тях винаги ще си има пазар, категоричен е той.

За всеки джоб

Според Диана Малеева от музея "Земята и хората", нашата страна не е чак толкова богата на скъпоценни камъни, затова повече се разчита на внос. За масовия потребител на пазара има евтини камъни като ахат, тюркоаз, кехлибар, лазорит, цитрин, планински кристал, смарагд, разновидностите на ясписа, опал, седеф и т.н. Малките необработени камъчета варират от 0,50 до 2-3 лева. При по-големите необработен бразилски аметис струва 15 лева. Грам от необработен рубин е 1 лев, а от розов кварц - 0,25 лева. Най-често камъните у нас се продават като инкрустации на бижута, посочи Малеева. Така колие от сребро със седеф струва 325 лева. Същата гривна е 110 лева. Цените на сребърните обеците с вграден камък започват от 12 и достигат до 60 лева. Герданите от ахат, тюркоаз, малахит и кехлибар са около 15 лева, тези от планински кристал струват 6 лв., а брошките са по 5 лева.

Е, това все пак са цените на ежегодното изложение в музея "Земята и хората". Не разчитайте да ги видите в бутиците по бул. "Витоша", например. И не забравяйте, че по-важно е да почувствате красотата, отколкото да я притежавате - дори когато става дума за скъпоценни камъни.



10.04.2006

Източник: www.duma.bg/2006/0406/100406/ikonomika/iko-1.html

[DilQRa`]

[DilQRa`]

Международна седмица на модата в Малайзия 25 Септември 2007

Международната седмица на модата в Малайзия (M-IFW/Malaysia International Fashion week) се проведе в сърцето на Куала Лумпур и събра ключовите играчи от модната индустрия по целия свят. Темата на M-IFW беше "любов" и идеята, че любовта може да бъде пренесена и в модата. Участваха повече от 1000 локални и международни медии, дизайнери и купувачи. Международни мулти марки като Lanvin, Chloe, Givenchy, Mercedes Benz, както и английският универсален магазин Marks & Spencer използвал събитието,за да представи подновения си имидж. Harpers Bazaar, Life Publisher, Men's Folio, Instyle Australia, Elle China, International Herald Tribun и телевизиите CNN, BBC и Fashion TV отразяваха отблизо новата ера на модата в Азия.

 

 

В рамките на седмицата на модата беше включен и Ислямският моден фестивал, за да се популяризира и покаже и ислямското усещане за красота.

 

 

Въпреки огромната експанзия на дизайнерите от ислямския свят, техният тип жена все още остава обвита в тайнствени материи. Детайлите, покрити със загадъчната прах от приказките на древните източни култури, все още не биха могли да бъдат показани свободно по друг начин, освен на модния подиум. Ислямския моден фестивал не премина границата на тежките религиозни правила по отношение на разкриването на женската същност, но успя да компенсира това с невероятна експлозия от цветове и редки платове в пурпур, златна охра, кобалт, сиена, бяло злато и виолетово, инкрустирани с камъни и сложни бродерии, украсени с дантела, бижута и пера на екзотични птици. Всичко това умело вплетено в идеята на съвременния свят-светът на мултиетническите и мултирелигиозни общества.

 

[DilQRa`]

Тюрбан

Тюрбанът (от персийски دلبند или دولبند) е вид шапка, състояща се от дълго парче плат или шал, увито около главата.

 

Платнената лента се накисва във вода, след което се увива около главата. Слоевете плат обикновено остават влажни цял ден, дори и при сухо и горещо време.

 

Тюрбаните са с различни форми, размери и цветове.

 

 

 

 

 

Тюрбаните

October 28th, 2007 Бр . 49 .Стр 12 . Каквито и новини да са възникнали дизайнерите в своите колекции, безспорно най-голямата изненада са тюрбаните. Всъщност това ме радва, макар да ми е трудно да си представя, че бих сложила тюрбан на главата си, но като гледам старите ленти с Марлене Дитрих – може би и аз искам поне за малко да приличам на звезда. Но какво е вдъхновило дизайнерите на тези модни къщи да наложат този аксесоар отново? Тюрбан или чалма е една артистична нотка и приляга на жени, които са се отдали на изкуството. Както всички знаем една много известна българка от близкото минало– Людмила Живкова винаги впечатляваше точно с появата си с увито парче плат на главата си, понякога съвсем семпло, друг път с украси. Популярната водеща Гала също използва тюрбана като допълнение към тоалетите, с които се появява на малкия екран. Модните къщи Прада и Кензо са застъпили този моден аксесоар и отразявайки копнежите за женственост във форма, цвят и изпълнение, ни връщат десетилетия назад в лудите бохемски години на Джоан Кроуфорд и Грейс Кели, които диктуваха модата и се появяваха на изискани приеми с тюрбани на главата, понякога доста пищни и украсени със скъпоценни камъни и пера. А сега Кензо представя изчистен сатенен плат в маслено зелено, увит стилно около главата, завършваща композиция от стилизирана панделка. Прада са решили, че тюрбанът ще си пасне прекрасно с дънки, рокли, къси полички, така че не се стеснявайте, а опитайте! Импровизирайте така, както ви съветват Ралф Лорен и Marc Jacobs. Бъдете стилни!

 

info: http://www.clubastrology.net/vitamina/fashin-elle-kenzo/

 

 

Fashion -очаква ни цветно лято, с тюрбан в африкански стил!

 

Прелиствам модни списания, преглеждам и такива електронни в Интернет и установявам предизвикателната тенденция: "Тюрбаните се завръщат! "

Отварям тълковен речник и чета, че тюрбан има две значения: чалма и кърпа. Тюрбан има персийски произход през френски език, а чалма всички знаем си е от турски. А смисълът на думата е: като религиозна принадлежност на страните от Азия и Африка, или като моден аксесоар.

След скандала с рисунките на Мохамед,, преобразен с тюрбан като бомба със запален фитил , Америка отхвърли тюрбаните. Последваха дискусии и ето, че последните модни колекции извеждат на подиумите манекенки в стилни костюми и с тюрбани на главата. Класическите правила лентата да се навива няколко пъти около главата отпадат и така се намалява обемът и резултатът е една по-семпла, но изискана визия.

Какво четем в романа на Д.Димов "Тютюн"? "Зара усмихнато се обърна назад. Мургавото й лице имаше чертите на одалиска. То бе красиво, порочно и лекомислено...Светлосиният тюрбан, омотан около главата й, засилваше тази яркост и подчертаваше безупречната елегантност на костюма й".

Какво ново под Слънцето тогава? Практично и красиво с екзотична кърпа на главата, както ни харесва и ни е удобно, но в крак с модата! Може и с рокерска кърпа. Защо не?

 

 

info: http://injnina.blog.bg/viewpost.php?id=55124

 

 

forum: http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=269170.0

[DilQRa`]

 

 

http://www.lrworld.com/lrweb/index.php?id=13371

 

Ако сте от Варна и се интересувате от поръчка или повече инфо, пишете на лични.

[DilQRa`]

 

 

 

 

 

 

 

 

AVON:

 

http://www.avon.bg/PRSuite/e-brochure/e-brochure.html - arabian make up

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[DilQRa`]

the sky stone

Камъкът на Телец - светлосиният тюркоаз - в древността са наричали небесен камък. Ацтеките вярвали, че това били сълзите на богинята на небето, а по-късно са го нарочили за талисман срещу сърдечните болки. В някои епохи халката на булката задължително била с камъче от тюркоаз като символ на вечната и неизменна любов. Има вярвания, според които девойката можела да привлече желаният момък ако някак си пришие камъче тюркоаз към дрехата му, а на изток слагали в люлката на новороденото момиченце тюркоаз, което то подарявало на годеника си в деня на сватбата им. Вярвало се, че камъкът има магически свойства, които закрилят младите. Лечителите и жреците съветвали да се носи тюркоаз, в обков от сребро против безсъния и кошмари.

info: http://yovko.net/?p=456

 

 

 

ЗА ДА ПРИТЕЖАВАШ МАГИЧЕСКА СИЛА

 

[/size]

В традициите на всички народи магическите камъни се вписват със своите необикновени целебни, защитни, антидемонични и дори съзидателни свойства.

Учените отдавна са описали в дебелите си книги т.нар. кристална решетка и произтичащите от нея свойства на кристалите.

 

От незапомнени времена се предава една и съща легенда за Светия камък, донесен на Земята от ангелите и положил началото на живота на планетата. Според индийското виждане този камък е паднал от други светове - Чинтамани или Норба Нимпоче, според тибетците. Бил притежаван от определени личности - водачи на народите към светлината на света. Сред имената на Великите учители на тайнствената страна Шамбала, еврейския владетел Соломон, индийския управник Акбар и много китайски императори. Според някои данни империята на Великите Монголи дължала своя разцвет и мощ единствено на притежавания от тях огненочервен вълшебен камък.

 

За съществуването на Свещен камък свидетелства и Библията. В свещените писания на народите този тайнствен камък носи олицетворение на живата сила и мощ на Бога-Създател.

 

За будистите Свещеният камък Мани съдържа свещен текст на мантра и се намира на Хималаите. Всеки докоснал се до него, забравя земните желания и пороци и сияе в небесна светлина. А в Арабския Изток и до ден - днешен се почита черният Свещен камък - Кааба в Мека. Това свещено за исляма място е стар езически храм, в центъра на който на открито е поставен черен смолист, ухаещ на нощ неправилен камък. Неговите магически свойства носят изцеление на болните, вършат чудеса, помагат при войни и на владетели да върнат трона си. Традицията изисква да се обиколи камъка седем пъти и се постави дар на него.

 

В други предания Великият камък е пратен дар на хората от Орион и е представлявал "психомагнит" , действащ от разстояние върху мислите и действията на хората. В древен Китай е служел като мощет защитен талисман, т.нар. "че-кан-тан", който престоява забит 20 дни в земята след зимното слънцестоене пред входа на храма.

 

Още в зората на човешката история камъкът е бил боготворен и почитан като вместилище на свръхестествени сили. Дългият списък на магическите камъни, включвайки саксонските и бретонските менхири, нашите странджански долмени, изправените камъни на финикийци и далечни инки, кубове от камъни в Индия датиращи няколко хилядолетия преди новата ера, и черните камъни, олицетворение на мъжкото начало в света.

 

В древността се е смятало, че смарагдът, гранатът, халцедонът, планинският кристал, аквамаринът, ахатът, коралът и гагатът не само предпазват мореплавателите от бурите и морските вълни, но и ги спасяват от гибел в океанската бездна. Смятало се е също така, че едни скъпоценни камъни са насители на нещастия (опал), а други, че означават щастие,но само в определени месеци от годината- топазът през ноември, гранатът през януари и т.н., че някои от тях предотвратяват градушки и спасяват хората от врагове, ранявания и земетресения, да предпазват от болести, лоши очи (уроки) и изобщо от всякакви беди. Ето защо надарените с такива способности скъпоценни камъни - покровители, били зашивани по дрехи, хамути и седла, вграждани в къщи и оръжия, носени под форма на различни амулети и др.

 

 

 

Как да заредим собствен кристал. Може ли всеки камък да придобие магическа сила? Възможни ли са чудесата? За да проверите това е необходимо да знаете следните тънкости по този въпрос. На първо място трябва да се знае, че кристалите помагат, когато са поставени в чантата или ако се носят като талисман в джоба. Ако човек е изморен е достатъчно да вземе един кристал в лявата си ръка, насочен с връхчето нагоре и друг в дясната, насочен с връхчето надолу. След около десет минути се усеща разликата в състоянието на организма.

 

 

 

Когато човек си избира кристал, той предпочита онзи, за който знае, че е съвместим с неговия зодиак или за месеца му на раждане. Ако нямате възможност да се сдобиете с такъв камък е достатъчно да си изберете един, на когото да се доверите. "Вашият" кристал също ще ви предпочете. Необходимо е обаче първо да го почистите и заредите. Това е особен ритуал и изисква вашето търпение и любов. Необходимо е отначало камъкът да се потопи за няколко часа в морска или подсолена хладка вода и после да се сложи върху парче лен, коприна или памучна материя. След това подръжте в ръка своя "магически" кристал и мисловно го заредете с онези мисли, които ви вълнуват. Помолете го да ви пази и закриля и да ви помага в начинанията.

 

Ако предпочитате да носите кристал като бижу около врата, внимавайте той да няма обков, покриващ горната му част, защото няма да може да диша. За да се чувствате и вие добре двата края на кристала трябва да са свободни. При това, ако връхчето му е надолу, прибирайте накита от време на време в джоба или чантата си. В противен случай е възможно да се направи пробив във вашето био поле, защото енергията изтича надолу през това връхче.

 

Ако имате проблеми с общуването в семейството или офиса си, най-подходящ кристал е кварцовата друза / на снимката горе/.

 

Не забравяйте, че тук става въпрос само за естествените и необработени кристали. Колкото по-плътен е цветът на камъка, толкова по-успокояващ ефект има, а колкото е по-прозрачен, толкова е по-стимулиращ.

 

Кристалът като част от природата оказва силно въздействие върху човешкия организъм и неговия начин на живот. От опита на източните науки, както и от редица нови изследвания става ясно, че в нервните клетки се отлагат миниатюрни кристалчета на психична енергия. Тяхната роля като локатори на ориентир и здраве все повече се потвърждава от съвременната медицина. Аналогът е близък до прочутия и легендарен философски камък на алхимията. Според легендата неговата формула владеят ангелите на огъня и този камък, наричан жива вода, носи здраве и духовно просветление на своя притежател. Който се докосне до него, пречиства себе си с небесен огън, получава дълголетие и много мъдрост.

 

МАГИЧЕСКАТА СИЛА НА КРИСТАЛИТЕ

 

Широко разпространена в древността и през по-късните епохи е вярата в лечебните свойства на много от скъпоценните камъни. Те не само са се носели като талисмани в пръстени, и накити, но са присъствали като съставка на предписваните от лекарите по онова време лекарства. Показателен в случая е жадеидът, името на който идва от испанското "пиедра да жиада" - бъбречен камък, т.е. свързано е с факта, че в Калифорния индианците са го използвали при лекуване на бъбреци, а европейските учени са препоръчвали да се носи в пояса при болки в кръста.

 

Нефритът пък е бил надежден амулет през средните векове срещу заболяването на бъбреците (от гръцки "нефрос"- бъбрек). Името на ясписа е свързано с гръцкото "паспис"- изцерявам. Смятало се е, че белите камъни предпазват очите, а също и от небесен гръб, а червените, наричани още камъни на кръвта, се препоръчвали при кръвотечение и лекуване на рани. Черните камъни се приемали за превъзходно средство срещу меланхолия, а в Индия се носели и като талисмани срещу уроки. Зелените камъни се схващали като камъни на плодородието и плодовитостта. Смятало се е, че те укрепват зрението и предпазват от зли духове и невидими вълшебни сили. За виолетовите минерали пък се е вярвало, че предпазват децата от гърчове и способстват за любовта и уважението между тях и родителите, а за жълтите, че помагат срещу жълтеница и болести на жлъчката. Червеният рубин се е смятал за символ на страстта , тюркоазът - на каприза, ахатът - на здравето, дълголетието, топазът и берилът- на дружбата, гранатът - на верността, хризопразът - на успеха, аметистът -на надеждата, правдивостта и постоянната преданост, а опалът - обратно - на непостоянството.

 

Кристалите не могат да лекуват всичко, но съчетани с методите на традиционната медицина, подсилват техния ефект. Пиенето на вода, в която е престоял за една нощ кристал помага за подобряването на общото състояние на организма, за повишаване на жизнения тонус. Поставени на място, където изпитваме болка или движени по определен начин около това място, кристалите действат като болкоуспокояващо средство. Рана, обработена с тях, заздравява два пъти по-бързо. Според литотерапията за лечение на различните заболявания, най-често се използват следните кристали:

 

Аквамарин - със своя светлосин цвят защитава индивида от Океана. Улеснява комуникативността и артистичния израз, лекува ефикасно алергии, синузите, трахеити, проблеми свързани със зъбите и слуха.

 

Аметист - покрива цялата цветова гама от виолетово до пурпурно-червено. Действа за духовното издигане и творческото вдъхновение на човека. Прилаган върху слънчевия сплит помага при хранителни интоксикации стомашни киселини. Аметист у дома пречиства чудесно атмосферата.

 

Цитрин - светложълт със златист отблясък, той разпръсква своите вибрации на радост и щастие. Действа тонизиращо върху цялото тяло и стимулира интелектуалните възможности на индивида.

 

Диамант - най-чистият от всички кристали и най-близкият до биологичното ниво на човека, тъй като не е нищо друго, освен въглеродни атоми. Мощен усилвател на биомагнитните вълни, но оказва подкрепа само на онези, които имат чисти и справедливи помисли. Регулира телесната температура и е яростен защитник на благородните действия.

 

Смарагд (изумруд) - със своя светлосин до тъмнозелен цвят на Амазония този ярък хексагонален берил може да донесе така необходимото вътрешно спокойствие. Лекува сърдечните терзания и действа благотворно върху очите.

 

Гранат - развива силата, куража и волята на човека, но не действа благоприятно върху хората със спокоен характер. Във вариант на по-оранжев цвят може успешно да се използва като елексир за лечение на артрит и стомашни разстройства.

 

Опал - Бял, черен или огнен на цвят, този аморфен кристал е една истинска феерия от цветовете на дъгата. Успокоява и действа благоприятно за сън. Черният опал се използва за медитация и развиване на причинното тяло. Огненият опал стимулира творчеството и виталността.

 

Кварц - най-универсалният кристал, който може да се използва за всякакъв род програмиране, следователно може да замести всеки друг кристал, когато това се налага. Кварцовите фантоми се отличават с тази особеност, че могат да приканват към пътешествия в миналото и подсъзнателното. Опушените кварцити активират инстинктивната природа на индивида и неговата прозорливост. Млечните кврацити имат релаксиращо действие. Обагрените в златист цвят (червено, златистожълто) засилват физическите способности и радостта, а тези с червени и зелени отблясъци (турмалини) служат като защитен щит срещу негативните енергии на заобикалящата среда. Когато се носи до сърцето розовият кварц разнежва и осигурява безопасността на децата.

 

Сапфир - светлосините сапфири притежават свойствата на морското водорасло, сините развиват екстрасензорните възприятия и предвещават обещание за вярност. Ако се счупи, сапфирът трябва да се върне на онзи, който го е подарил, в противен случай, неговата магия продължава да действа. Жълтият сапфир притежава свойствата на императорския топаз, а безцветният - тези на диаманта.

 

Топаз - синият топаз укрепва приятелството, императорският - динамиката и чувствителността. Стимулира цялостното функциониране на тялото и действа като истинска панацея. С розов отблясък пречиства и регулира кръвообръщението, а понякога действа и като възбудително средство.

 

Турмалин - действа като електрически двуполюс, т.е. има отношение към прямотата и честността. Среща се в почти всички цветове. Зеленият турмалин (верделит) притежава свойства да зараства разкъсванията на етерното тяло, а от тук ида лекува почти всички психически заболявания. Розовият турмалин (рубелит) поставя акцента върху прекомерното изобилие, синият турмалин (индиколит), прилаган върху слънчевия сплит, участва в трансфера на енергия. Черният турмалин възвръща съзнанието към материалната действителност и защитава тялото от постъпващите чужди влияния, както и от вредните действия на херцовите вълни.

 

Тюркоаз (тюркиз) - неговият морскосин цвят е символ на вечната младост. Притежава свойството да абсорбира негативните енергии на лицето, което ги носи, а това може да доведе и до неговата гибел. Често пъти е наблюдавано как тюркоазът се пръсва на парчета при смъртта на неговия притежател.

 

За пълен ефект от въздействието на кристалите, обаче, астролозите считат, че всеки скъпоценен камък помага на човек, в зависимост от неговия зодиакален знак.

 

Използването на минералите и различни животински кости като украшения с цел предпазване от злите духове има твърде далечна история.

 

Първите ювелирни изделия са били използвани по време на последния ледников период, приблизително между 40 000 и 20 000 години преди новата ера. Възрастта на различни женски статуетки, открити в Моравия, в централна Европа, са определени чрез радиовъглероден анализ и са на възраст 25 000 години.

 

Началото на ювелирното производство, близко до съвременното започва в Западна Азия с възникване на първата цивилизация в долината на река Тигър и Ефрат, на територията на съвременния Ирак. Най-древният предмет, изложен през 1976 г. в Британския музей е открит в Арпач, близо до Ниневия в Асирия и датира от Халафския период около 5 000 години пр.н.е.

 

Египетската цивилизация непосредствено последваща Месопотамската, по право се счита като най-талантливата по отношение художеството и изключителната изработка на ювелирни изделия в периода преди Христа. Редица изящни предмети от скъпоценни камъни и бисери са открити в гробницата на Тутанкамон и съществува мнение, че красотата на рисунките и качеството на изработка, характерни за египетските ювелирни изделия от преди 4 000 години, никога не са били надминати. Египтяните са били изкусни майстори и са използвали такива материали, като тюркоаз, халцедон, лазурит и др.

 

Скъпоценните камъни заемат важно място в търговията от незапомнени времена и още в 5000 година пр.н.е. започват да се развиват търговските пътища. Египтяните използвали тюркоаз, добиван в рудниците на Синайския полуостров, а внасяли изумруд и лазурит от Афганистан. Лазуритовите находища в Басахшан и тюркоаза в Синай се явяват най-древните рудници.

 

По време на Новото царство (1559-1085 г.пр.н.е.) са използвали пещи, чиято температура достига до 1100 градуса по Целзий, а струята въздух се насочва чрез мехове. В такива пещи се е топяло стъкло и вероятно глазура за керамични изделия.

 

Ювелирните изделия широко се използват и в други ранни цивилизации, например в текстовете на Стария и Новия завет вече са споменати някои скъпоценни камъни. Римляните първи започват да използват диаманти. Ювелирните изделия съществуват при всички известни цивилизации и в някои от тях възникват оригинални стилове: у ацтеките в Мексико, у инките в Перу, при китайците в периода на династията Хан.

 

В Средните векове скъпоценните камъни надделяват с почти магическите си свойства. В своето съчинение "Очерк за произхода и свойствата на камъните", написано през 1672 г. Робърт Бойл казва: "Не подлежи на съмнение, че редкостта, блясъка и ценността на камъните са станали причина за това, през всички времена те да се считат за най-прекрасните и най-изисканите създания на природата".

 

Според астролозите от най-древни времена, всеки скъпоценен камък помага за сполука, щастие и здраве, но само, ако носеният от индивида камък отговаря на знака на неговия зодиак, т.е. на неговата зодия.

 

Често съвременният човек не е наясно кой камък от съществуващите каталози да предпочете и кой наистина отговаря на неговия характер. Често недоумението е предизвикано от неяснотата по въпросите за "амулети" и "талисмани". Смята се, че двете понятия са синоними, но в действителност истината е друга. Амулетът е вид украшение или тотем, който подсилва положителните сили на индивида. Не напразно индианците са носели такива накити, изработени от дърво, кожа, камъни, различни пера от птици и т.н., чието единствено предназначение е било да помогнат личността да опознае себе си и да се свърже в единен ритъм с положителните енергии на Вселената. Докато талисманът е символ, който предпазва отделния човек от зловредните влияния на околната среда и заобикалящия го свят. Знае се, че при раждането на децата се връзва синя мъниста (стъкълце, под формата на сърце, око и т.н.) се цел "лошите" погледи на хората да не доведат до "уроци" и "омагьосване".

info: http://www.meridian27.com/fun/Kryst.htm

[DilQRa`]

Съвети за красота от Ориента

Забулени от главата до петите, арабските жени са обвити в мистерия. Също както европейските жени, те полагат сериозни грижи за красотата си, но по рецепти от времето на Шехерезада.

 

Вижте тайните на Ориента за красота от природата

Пречистващата сила на водата

 

 

Водата е основната част от ритуала за красота в Ориента. Водата е идеалното средство да тонизиране на организма и от вътре, и отвън.

 

 

Пийте на воля-зелен или ментов чай с малко захар, а още по-добре- мед.

 

 

Напълнете си ваната с хладка вода и няколко капки етерични масла и се отпуснете. Можете да запалите няколко свещи и ето ви домашен спа-център.

 

 

Почистващата сила на черния сапун и хумата

 

 

Не се плашете от черния сапун, той е направен от пресовани маслини, съдържа витамин Е и се използва за ексфолииране и подхранване на кожата.

 

 

Тъй като намирането му тук не е никак лесна работа, можете да го замените козметичен продукт, който съдържа екстракт от маслини или със сапун с минерали от Мъртво море.

 

 

Разтворете малко хума във вода и измийте косата си. Можете да изберете между различни видове хума, които съдържат различни минерали и са подходящи за различните типове коса.

 

 

Освежаващата сила на естествената гъба за баня

 

 

Можете да избере между морска и растителна гъба. Те ще премахнат мъртвите клетки и ще подобрят кръвообращението.

 

 

Използвайте ги в банята, докато кожата ви е влажна като наблегнете на бедрата, раменете и гърба.

 

 

Само морската гъба можете да използвате за лице, като внимавате да не протъркате нежната кожа под очите.

 

 

Омекотяващата сила на маслата

 

 

След като вече сте почистили и ексфолиирали кожата в дълбочина, идва ред на етеричните масла.

 

 

Те ще омекотят кожата и ще отпуснат духа ви. Жасмин, мускус, портокалов цвят, сандалово дърво, рози и канела- възползвайте се от изобилието на аромати и дайте на тялото си нова енергия.

 

 

Втрийте маслата в кожата си с бавни движения, като започнете от пръстите на краката и продължите нагоре.

[DilQRa`]

Парфюм

 

 

Египетските папируси отпреди 3500 години свидетелстват за употребата на парфюми от жените на фараоните, които лепели по лицата си топчици от смес на мазнини със смоли и най-различни миризливи съставки. Парфюмът, считан за дар божи, е бил използван и за балсамиране на фараоните. По-късно гърците при отдаване почит на воините, паднали в битките, ще ги оросяват с парфюми. Той ще служи също и като средство за масажи в баните или за допълнителна наслада по време на пиршествата. Римските императори ще го използват за заличаване на следите от нощните оргии. В реванш, през средните векове в Европа, християнството ще анатемоса използването на парфюма. Но това ще продължи кратко време. Със завръщането си от ориента кръстоносците ще донесат нови парфюми, които ще хвърлят в истински захлас дамите. Но парфюмът ще се използва и за други цели, като дезинфекционно средство срещу големите епидемии от чума, холера, едра шарка.

 

По време на Ренесанса естетиката ще стане по-фина и по-изтънчена. Използването на парфюмите ще се разшири още повече.

Ароматичните води - ментол, роза, портокал, ще бъдат въведени в дворците. Великите откриватели на новия свят ще донесат от Америка и Индия продукти с нови миризми: какао, ванилия, тютюн, шибой. Те ще разширят ареала и ще внесат екзотична нотка в аромата. Ако в двора на Луи ХIV миризмите и упойващите благоухания ще служат за замаскиране на една занемарена хигиена, то при Луи ХV дворецът се превръща в образец на чистота и приятен мирис.

 

Откритие

А как ние хората възприемаме миризмите? Доказано е, че много от ароматите могат да успокояват, някои действат стимулиращо, други - отпускащо, трети могат да се свързват с неприятни емоции, но във всички случаи носът ни помни всяка миризма. Механизмът за възприемане на ароматите е общ за всички хора - това е мозъкът, който осъзнава миризмата.

Но по какъв начин нашият мозък възприема един мирисен стимул? В началото беше загадка. Близо тридесет години повече от 400 екипа невробиолози се мъчиха да обяснят как една миризма се запомня под формата на мисловен образ. Накрая, след повече от 10-годишни лабораторни проучвания, проблемът бе решен от американските изследователи Линда Бук и нейния колега Ричард Анел. За това те получиха Нобелова награда по медицина за 2004 година. В какво се състои същността на нашата обонятелна система и каква е заслугата на двамата учени? Тази биологична дейност се изпълнява от специализиран дял на нервната ни система. При мишките, върху които авторите провеждаха своите проучвания, броят на гените, които отговарят за възприятието на миризмите, е около 1000. Всеки различен ген кодира свой рецептор със способност да хваща отделна миризма.

 

Ароматни образи

Миризмите са одорантни молекули (латинската дума odor има две значения: миризма и пара), които се отделят, "изпаряват" от миризливото вещество. Но за да бъдат хванати от рецепторите, тези молекули трябва да отговарят на няколко условия. Да имат големина в пределите от 30 до 300 молекулни тегла (за единица се взема теглото на водорода). Например ванилията има молекулно тегло 152 и мирише, захарта - 342, затова не мирише. Ако молекулите са по-малки, нямат достатъчна повърхност, за да бъдат хванати от рецептора, ако са по-големи, те не се изпаряват от веществото и за нас това вещество е без мирис. Другото необходимо качество на одорантните молекули е да бъдат добре разтворими както във вода, така и в мазнини (липиди). Но възприемането зависи и от строежа на молекулата. Тя трябва да има на повърхността си определени места, които да могат да "пасват" на рецептора, образно казано, както щепсел в контакт. Нобелистите разкриха още един интересен факт: докато един рецептор може да захване само един вид мирисна молекула, то последната може да "пасне" с различни рецептори. С други думи, тя притежава пластичност, способност да се нагаждат към различните рецептори. На тази база е изградена способността ни, ако и да разполагаме с ограничен брой рецептори, да улавяме хиляди миризми. Като че ли природата е предвидила, че ще дойде време, когато човекът ще започне да създава по изкуствен начин миризми много повече от естествените и е моделирала тази особеност на взаимодействие на ограничения брой естествени рецептори с безчет мирисни молекули. При свързването на одорантната молекула с рецепторната настъпва каскада от химически процеси, които ние опростено ще наречем поява на електрически импулс, който по нервната нишка ще стигне до ядрото на луковицата. В резултат ние ще я асоциираме като мисловно-образна информация. Оттук тази информация се предава на специализираните мозъчни клетки, които ще я анализират и осмислят и независимо дали е приятна или неприятна, ще я съхранят, като я поставят на определеното за тази цел място в олфакторната "картотека". Ако миризмата постъпва за първи път, ще й бъде определена отделна "касетка", ако вече е позната, ще бъде прибавена към подобните, дошли по-рано. В продължение на целия ни живот в собствения ни мозък ще бъде съставен и съхранен един обемист "каталог" от миризми. Всеки обонятелен образ е наш, собствен, свързан с нашия житейски опит. Макар че биологично се раждаме с едни и същи "апарати" на обонянието, ние не отговаряме по един и същ начин на даден мирисен стимул. Предполага се, че само половината от гените са общи за хората. Един феномен, наречен полиморфизъм, който генетиците приписват на естествената селекция. Така че миризмата е една абсолютна собственост на отделния индивид, който я възприема. През 70-80-те години на миналия век изследователите създадоха "изкуствени носове", електронни апарати за откриване на опасни за човека молекули. Да говорим за носове е малко преувеличено, защото в действителност тук се касае за физико-химични прихващачи, способни да разкриват само химични композиции, определени предварително. Тези прихващачи са свързани в една система за разпознаваща информация. Те са пригодени по-специално за научна работа и за качествен контрол в индустрията. Например при производството на кафе те са способни да откриват плесенясалите и гниещи зърна, в риболова определят доколко рибата е прясна, в съдебната криминология за установяване преди колко дни е настъпила смъртта, в разкриване на бойни мини и други експлозиви. Най-чести срещи с изкуствените носове имат шофьорите, подлагани на проверка за употреба на алкохол. Изкуствените носове са способни да анализират различни проби: течни, твърди, газообразни. Но те отстъпват пред естествения нос, защото са строго ограничени. Те са неуморими, но в противовес твърде чувствителни на температура, на влажност, с времето на изхабяване и трябва да бъдат редовно коригирани. Счита се, че Франция е родината на съвременната парфюмерия, а и до днес тя продължава да държи първенството. Всяка година на пазара излизат над 400 нови парфюма благодарение на съвременните химични и парфюмерийни технологии за изкуственото синтезиране на мирисни молекули. За да изчезнат след три-четири години 90% от тях и мястото им да заемат нови. Над 260 предприятия, групирани в корпорации, произвеждат парфюмерийни продукти в постоянна надпревара да синтезират и лицензират все по-модерни и по-ефективни. Това, което поражда, от една страна, жестока конкуренция, а от друга, стимул за непрекъснат прогрес.

 

По сп. "Наука и Живот"

[DilQRa`]

Ароматните масла

 

Как можем да разпознаем дали етеричното масло?

 

Списание Пудриера,

Автор: Мария Попова

Дата: 06.11.2005

 

Човечеството отдавана е запознато добре с ефирните (ароматните, етеричните) масла. Техните свойства се свързват както с лечението, така и с доста езотерични преживявания. Като начало на темата за етеричните масла може да започнем с чистота им, защото тя е от особена важност за здравето. Зле преработените или добре фалшифицираните етерични масла могат да ви навредят значително преди да усетите какъвто и да бил положителен ефект от употребата им. Появата на тежка екзема, остра алергична реакция, възпаление на кожата- това са все възможни реакции на недоброкачественния продукт.

 

Как можем да разпознаем дали етеричното масло, което сме си закупили е "чисто"? Начинът за това е много прост- капнете една капка от него на хартия или салфетка(не гланцирана) и изчакайте 1-2 минути. Ако етеричното масло е качествено, то капката ще се изпари бързо и няма да остави мазно петно, но ако се натъкнете на обратният ефект, то пред вас стои доста лукав коктейл от етерично и растително масло или зле преработено ароматно такова, в което се съдържат смоли в по- голяма концентрация. Ароматното масло, което има претенцията да притежава лечебни свойства се характеризира и с "изчистен аромат"-евкалиптът мирише на евкалипт, мандарината на мандарина и не се усещат ароматни примеси или идеи за подсладяване. Мирисът никога не е натрапчив или остър. Можете да бъдете сигурни, че ако един път усетите миризмата, която е като "полъх" от качественият продукт никога няма да я сбъркате с фалшификата. Към етеричните масла трябва да се отнасяме със същите изисквания, както към фармацевтичните препарати особено, ако ще бъдат използвани козметичните им или медицински свойства. Отнасяйте се към етеричните масла като към лекарства. Не се подлъгвайте по ниските цени на някои продукти, защото по принцип ароматните масла са скъпи(фалшификатите се разреждат обикновено с растителни масла, но по–лошо става когато вместо растително за разрежда се ползва синтетичен или полу-синтетичен продукт).

 

 

 

Ако поставите некачествено ароматно масло в крем, то той ще се разслои, ще стане по – мазен и ще изглежда по начин различен от вида му на закупуване(което не се очаква като ефект след прибавяне на качествено етерично масло). Ако прибавите към гел-душа си некачествено етерично масло, то той ще стане мътен и няма да се пени добре. Когато си купувате етерично масло не забравяйте най- простите белези за проверка на качеството- трябва на етикет да има адрес на производителя, щрих- код, анотация на български език. Етеричното масло трябва да се съхранява в тъмно синьо или тъмно кафяво стъкло(в противен случай то взаимодейства със светлината и качествата на продукта с губят). Продуктът трябва да е плътно запечатан, на него да е оказан срока на годност, да има етикет (ако това е ароматно масло за употреба в козметиката и кулинарията) за "100 % етерично масло. Ако търсите етерично масло за ароматизиране на помещение на етикета да бъде указано,че е за "битова употреба". Следете за всички тези знаци, които могат да ви насочат за употребата на продукта. Така ще се лишите от множество неприятно преживявания и кожни усложнения.

 

 

 

Р.S. Вероятно е полезно да се знае, че етеричните масла всъщност не са масла. Ако сравните ароматното масло с растително или животинско такова ще установите, че то има съвсем различна субстанция. Химиците наричат тази субстанция летливи органични вещества от групата на терпентините. Етеричното масло е прозрачно, леко мазно и "украсено" със специфичен мирис на растението, от което е получено. Извличането на етеричното масло е труден процес, защото то съдържа примесни съставки, които могат да бъдат до 30 (за сравнение животинското и растителното масло съдържат до 10 такива съставки). Названието- ароматно масло тази субстанция получава поради видимата прилика с маслено-подобната мазнина (но както вече знаем тя не остава мазни следи).

 

 

 

 

 

Етеричните масла

 

 

 

 

 

В промишлената козметика ароматните масла участват в производството на продуктите за коса, кожата на лицето, тялото, ръцете, краката, а също така и в препаратите за баня- гелове, душове и т.н. (последните все по–често се наричат SPA). В зависимост от конкретното масло, съчетанието на различните видове етерични масла се образуват и създават всевъзможни комбинации - тонизиращи, успокояващи, противовъзпалителни, анти-себорейни, обезмазняващи и т.н.

 

 

 

 

 

...в домашната козметика и в медицината

 

 

 

 

 

Какво могат да направят с вас няколко капки от етерично масло? Можете да усилите действието на крема, който използвате, да придадете на шампоана си специфични и желани от вас свойства, да превърнете ваната в еротизираща, да премахнете стреса, за който е виновен вашия началник и т.н. Но най-важното тук е да запомните, че не трябва да използвате в козметиката си етерични масла, които са за битова употреба и са годни САМО за ароматизиране на помещението. Ако все пак намерите и прецените, че закупеното от вас етерично масло е чисто, то трябва много строго да спазвате дозировката- отнасяйте се с него, като с лекарствен продукт. Така например на 50мл. крем не трябва да поставяте повече от 7 капки масло; във ваната не повече от 20 капки (освен това температурата на водата не трябва да превишава 38 гр., защото етеричното масло е летливо и ще се изпари от температурата). Никога не смесвайте повече от 7 масла на един прием бил той и вана ( както обикновено не смесвате при настинка или болест 10 вида таблетки и не смятате, че от това те ще усилят действието им). Ето една рецепта за домашен крем с етерични масла, който е подходящ за жени след 35 години, които нямат много бръчки.

 

 

 

<H1 style="MARGIN: 0in 0in 0pt"></H1><H1 style="MARGIN: 0in 0in 0pt">Крем за зряла кожа с недълбоки бръчици </H1>

 

 

 

20гр. пчелен восък,

 

20г. какаово масло (пречистено от аптеката),

 

50 гр. вода(да е минерална),

 

боракс (борова киселина)на края на чаена лъжичка (пак от аптеката).

 

 

 

 

 

Восъкът се разтапя на водна баня, добавя се какаовото масло и се разбива с дървена лъжица докато се получи еднородна смес. Продължете да разбивате и след това, като започнете малко по малко да наливате водата (тя да е със стайна температура). Най- накрая сложете боракс. Кремът оставете да се охлади на стайна температура.

 

 

 

След като се поохлади пак го разбъркайте и добавете следните ефирни масла, като спазвате много точно дозировката:

 

 

 

5 капки сандалово масло; 3 капки розово масло; 3 капки масло от нероли;

 

 

 

Полученият крем съхранявайте в тъмно стъклено шише или стъклен съд в хладилника. Използвайте го не по – дълго от 2 седмици.

 

 

 

 

 

Ето и една рецепта за Масажно масло за премахване на болките в гърба.

 

100мл. от продаваните на пазара масла за детска кожа

 

10 капки етерично масло от майоран

 

4 капки масло от бергамот

 

 

 

 

 

Рецепта за Ароматна лампа при главоболие (за стая не по –малка от 15 кв.м.)

 

5 капки масло здравец

 

5 капки масло от мандарина;

 

3 капки масло от портокал;

 

3 капки масло от бергамот;

 

 

 

 

 

За основа сложете малко вода, но не оставяйте ароматната лампа без надзор и следете водата да не кипне, защото ако се загрее маслото може да провокира по –силно главоболие вместо да ви помогне.

 

 

 

 

 

Действието на етеричните масла в домашната кулинария

 

 

 

 

 

С помощта на качествените етерични масла можете да придадете на вашето ядене мирисът, който на-много ви се нрави. Например можете да прибавите масло то мандарина в тестото за сладкиш преди да го опечете, а можете да го смесите и със захарта и да посипете с него все още топлите сладки или кексчета. Пропорцията за тесто е :10 капки етерично масло за 500 гр. тесто или 10 капки за 100 гр. захар. С помощта на ароматните масла можете да облагородите не особено удачно вино пропорцията е 5-7 капки на бутилка от 0,75л. Можете да подобрите плодов сок, за отслабване, който не е особено вкусен с етерични масла като : бергамот, портокал, мандарина, грейпфрут, като съблюдавате за една кана сок не повече от 10 капки масло.

 

 

 

 

 

Ето някои от действията характерни за различните етерични масла :

 

 

 

 

 

Чаено дърво - антисептично действие, антибактериално, противовъзпалително, анти-себорейно и противогъбично действие.

 

Евкалиптово масло - обезболяващо, регенериращо,противовъзпалително, анти-микотично (гъбично).

 

Грейпфрут - избелващо, анти-себорейно,антицелулитно, против комедони(черни точки).

 

Розмарин - болкоуспокояващо, антисептично, регенериращо, съдоукрепващо.

 

Бергамот - антидепресиращо, анти-себорейно, анти-комедонно,противовъзпалително.

 

Мандарина - антидепресиращо, антицелулитно, тонизиращо.

 

Сандал - успокояващо и отпускащо действие.

 

 

 

Ако си правите вани с етерични масла то е добре да комбинирате за:

 

- тонизиращ ефект-бергамот, мандарина и грейпфрут; или върба и нероли;

 

- отпускала и анти-стресираща вана – сандалово масло и розово;

 

 

 

Можете спокойно да правите коктейли от други етерични масла по ваше усмотрение, но без да превишавате дозировката спомената по – горе. Насладете се на усещанията и уханията на етеричните масла.