Красива, нежна и чиста история – като бездънно езеро.
Теодор Финч е странно момче, което всички наричат Шантавелкото. Родителите му са разведени, живее с майка си и двете си сестри, а баща му създава ново семейство. В главата му бушуват всякакви мисли за самоубийство, макар, че всеки ден намира причина, поради която да остане жив.
Вайълет Мърки е от популярните момичета в училище, но един инцидент променя живота й и тя става тъжна и апатична. Всеки ден зачерква с маркер датата в календара, като отброява приближаващите се дни до дипломирането и напускането на градчето, което я изпълва със задушаваща мъка.
Тези две уж далечни, но всъщност близки в своята болка души се срещат на шест етажа от земята, върху покрива на училищната камбанария. Там започва тяхното спасение.
Четях книгата по-дълго, тъй като желаех да съм в света на Финч и Вайълет повече време. Стилът на писане на Нивън е лек, но същевременно с много послания, които със сигурност биха помогнали на хора, които са в същото или сходно положение като героите.