DilQRa` Публикувано Юни 21 Author Report Share Публикувано Юни 21 <H1 class=firstHeading>Древен Египет, религия </H1><H3 id=siteSub>от Уикипедия, свободната енциклопедия </H3> Религията на Древните Египтяни е била политеистична, тъй катоте са вярвали в много богове и дори са обожествявали живатни.В чест на своите богове те издигали огромни, и дори колосални храмове. Така те изразявали своята вяра и почит.Самият фараон бил обожествяван и се смятал за дете на Амон-Ра. Египтяните строго спазвали законите отредени от боговите и фараона. Ако някой ги прегрешил, боговете го наказвали строго, както и фараона. Египетската митология започнала да се формира още през 6-то - 4-то хилядолетие пр. Хр. Всяка област (ном) имала собствен пантеон и култ към боговете, които били изобразявани като небесни светила, камъни , дървета, зверове, птици, змии и т.н. По-късно местните божества обикновено били групирани в триади с върховен бог - покровител на съответния ном. Около триадата се създавали цели цикли от митове и легенди. Тиванската триада се оглавявала от бога на слънцето Амон, Мемфиската - от Птах и т.н. Женските божества имали функциите на богини-майки (Изида). Небесният свод обикновено се изобразявал във вид на жена (Нут), чието тяло, извито като дъга и обсипано със звезди, докосвало земята с върха на пръстите на ръцете и краката си. Съществували представи, според коио небето било водна повърхност - небесен Нил, по която слънцето плувало през деня над земята. Под земята имало също вода - подземен Нил, по който слънцето продължавало пътя си, след като се скриело зад хоризонта. В някои номи въплъщение на земята бил Геб, а в други - Акер. Земният Нил бил олицетворяван от образа на бог Хапи, който със своите благодатни разливи осигурявал богата реколта. Самият Нил бил населяван с добри и лоши божества във вид на крокодили, хипопотами, жаби, скорпиони, змии и т.н. [/color]Голяма роля в египетската митология играела представата за задгробният живот, като непосредствено продължение на земния. Необходимо условие за това било съхраняването на тялото (мумифициране), осигуряване на жилище (гробница), а също така и храна (жертвоприношения). Всяко човешко същество било възприемано като единство между тялото и неговите души, наричани "ба", "ка" и т.н. Озирис, заедно с други богове осъществявал задгробен съд над всеки покойник. Пред Озирис се извършвал ритуала "психостазия" т.е. претегляне върху везни сърцето на умрелия, уравновесявано от Истината, изобразявана от богинята Ма'ат или нейните символи. Грешниците били изяждани от страшното чудовище Амт (лъв с глава на крокодил), а праведните продължавали да живеят щастливо. Друга характерна черта на египетската митология е обожествяването на животни. Едни от най-почитаните животни - въплъщения на божества са бикът (Апис, Мневис, Бухис), кравата (Хатор, Изида), овенът (Амон, Хнум), крокодилът (Себек), котката (Баст), лъвът (Тефнут, Хатор), чакалът (Анубис), соколът (Хор), ибисът (Тот) и т.н. В по-късен период, боговете били изобразявани като хора с глави на съответното животно. Като змия били изобразявани както добри, така и зли божества. Най-могъщ от всички врагове на слънцето - Ра била огромната змия Апофис, олицетворяваща мрака и злото. В същото време в образа на змия била почитана богинята на плодородието Рененутет, богинята-пазителка на гробниците Меритсегер, както и Изида и Нефтис - защитници на Озирис. С развитие на древноегипетското царство, митологическите представи се видоизменяли. Култовете към многочислените местни божества запазвали своето значение, но почитането на някои от тях се разпростирало извън пределите на отделните номи и даже добивали общоегипетско значение. С утвърждаването на V-та династия на Древното царство, Ра станал върховен бог на Египет. В епохата на Средното царство и особено по времето на XVIII-та (Тиванска) династия на Новото царство, като върховен бог се утвърдил друг слънчев бог - тиванският Амон. Озирис изместил постепенно древния бог на мъртвите Анубис. Издигането на нови религиозни и политически центрове, както и развитието на богословската мисъл били съпровождани от процеси на сливане на боговете. Например с Амон се отъждествявали Ра, Птах и Хор, а с Ра - Атум, Хор, Амон, Озирис, Птах и т.н. Най-значителни митологични цикли на Древен Египет са митовете за сътворението на света, за слънчевите божества и за Озирис. Смятало се, че първоначално съществувал само Хаос, от който произлезли боговете, които създали земята, небето, хората, животните и растенията. Пръв бог било слънцето, което обикновено е бог-творец и съзидател. В един от митовете се казва, че от водата се появил хълм, на който разцъфнал лотос, а от него излязло дете - слънцето Ра, което осветило земята. В друг мит се казва, че слънцето било родено, като теле от огромна крава, символизираща небето. Съществувала представа и за богиня на небето - жена, която раждала сутрин слънцето, вечер го поглъщала, а следващата сутрин го раждала отново. В някои митове прародителите са мъжки божества. Така например, в един от тях се казва, че бог Атум се появил от хаоса, сам се оплодил, поглъщайки собственото си семе и родил, изплювайки първата божествена двойка Шу и Тефнут. Те от своя страна родили втората двойка богове Геб и Нут, които пък родили Озирис, Изида, Сет и Нефтис. Това била знаменитата "Хелиополска деветка", почитана в цял Египет и присъстваща неизменно в религиозните текстове. В мемфиския мит за сътворението, отнасящ се към Древното царство, бог-творец бил Птах. В периода на Новото царство, с възкачването на XVIII-та (Тиванска) династия (16-14 в.пр.Хр.) в качество на бог-творец се утвърдил Амон, когото нарекли "цар на всички богове". Тясно свързани с митовете за сътворението на света са митовете за слънчевите богове. Те отразяват две групи представи - за смяната на годишните времена (по-древни) и за борбата на светлината с мрака и злото, олицетворено от чудовища и различни страшни животни и най-вече - змии. Един от най-страшните врагове на Ра бил господарят на подземния свят - огромната змия Апофис. Древният мит разказва, че през деня Ра плувал по небесния Нил на лодката Манджет, осветявайки земята. Вечер, достигайки вратите на преизподнята, се прехвърлял на лодката Месектет, плувайки със свитата си по подземния Нил. Но Апофис, желаейки да го възпрепятства и да го погуби, поглъщал водите на Нил. Ра и обкръжението му започвали чутовна битка с Апофис, в която Ра винаги побеждавал. Апофис бил принуден да повърне обратно водата и Ра продължавал пътя си, за да се появи сутринта на небесния Нил. Третият основен цикъл от египетската митология е посветен на Озирис. Култът към Озирис е свързан със земеделието. Озирис олицетворявал ежегодно умиращата и възраждаща се природа. Сеитбата се възприемала, като погребване на зърното, а появяването на кълновете - като негово възраждане. Отрязването на класовете по време на жетва символизирало умъртвяването на бога от по-малкоя му брат, злият Сет. Това е залегнало в основата на изключително разпространената легенда, описваща смъртта и възраждането на Озирис. Култът към Озирис е заложен във всички заупокойни вярвания. Смятало се е, че всеки египтянин, подобно на Озирис, се възраждал за вечен задгробен живот, ако се съблюдава целия погребален ритуал. Така митовете за Озирис намерили отражение в многочислени ритуали. В края на последния зимен и в началото на първия пролетен месец, се разигравали мистериите на Озирис. В тях се възпроизвеждали основните епизоди от тези митове. Жрици в образа на Изида и Нефтис пресъздавали търсенето, оплакването и погребението на бога. След това се провеждала великата битка между Хор и Сет. Драмата завършвала с издигането на стълб, посветен на Озирис, символизиращ възраждането на бога и на цялата природа. Представата за Озирис, като бог на растителния свят била отразена и в друг цикъл обреди. В специално помещение на храма издигали предварително направена от глина фигура, подобна на Озирис, която засявали със зърно. Така по време на празника, посветен на бога, статуята се покривала със зелени кълнове, символизиращи възраждането на Озирис. Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Юни 21 Author Report Share Публикувано Юни 21 <H1 class=firstHeading> Египетска митология </H1><H3 id=siteSub>[/color][/size] http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...nde_monstre.png </H3>Египетската митология (или египетска религия) представлява вярванията и религиозните разбирания на египетския народ до идването на християнството и исляма по тези земи. Всички феномени, които древните египтяни са могли да наблюдават, биват пречупвани през призмата на техните вярвания. За тях най-важно е било да изучат различните цикли: цикълът на дните и слънцето, прераждащо се всяка сутрин, годишният цикъл с приливът на река Нил, цикълът на живота с раждане, последвано от смърт (Египтяните не вярват в земното прераждане). Египетските вярвания са се развивали в продължение на около три хилядолетия и са се променяли с времето. Египетската митология се различава от гръцката или римската по това, че повечето божества в Египет са имали човешко тяло и животинска глава или обратно. Митовете за сътворението на света в Древен Египет са различни в различните региони (различни дори за различните градове), като във всеки мит се включват различни божества. Мит за цикъла на дните В египетската митология има девет главни божества: Атум-Ра-Хепри, бог на слънцето Геб, бог на плодородието и земята Изида, богиня на майчинството и плодородието Нефтида, богиня на подземното царство Нут, богиня на небето Озирис, бог на подземното царство Сет, бог на силата, войната, бурите, чуждите страни и пустини Тефнут, богиня на водата и плодородието Шу, бог на въздуха Редом до тях стои също едно от най-често споменаваните в митологията на древен Египет божества — Хор. Митът за Озирис За древните египтяни вселената в началото представлява огромен и всеобхватен океан, наречен Нун. От Нун се ражда Атум, слънцето. Атум създава Шу (бог на ветровете) и Тефнут (бог на влагата). Шу разделя небето от земята. Така се раждат Нут (богиня на небето) и Геб (бог на земята). От обединението на Нут и Геб се раждат два сина — Озирис и Сет, и две дъщери, Изида и Нефтида. Геб предлага на Озирис да властва над Земята. (Озирис се смята за първия фараон.) Така той управлява редом до своята сестра и съпруга Изида. Управлението им е мъдро и правдиво, но това управление докарва Сет до луда ревност. След заговор, Сет убива Озирис. Благодарение на помощта на Нефтида, магьосницата Изида успява да възкреси Озирис за едно последно обединение, от което се ражда Хор (богът на фараоните). Хор побеждава Сет в дуел и управлява Египет. Озирис става владетел на царството на мъртвите. Вижте също: Повече детайли за Митът за Озирис Митът за смъртта Основна статия: МумифициранеБалсамирането, като процес за запазване на тялото и на Ка и Ба душите е измислено в Древен Египет по време на четвъртата фараонска династия. Жреците на Анубис ръководят процеса под зоркия поглед на самото божество. Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи се изваждат. Кухините се почистват и цялото тяло се покрива с натриев карбонат. Червата, дробовете, черния дроб и стомаха се запазват отделно, закриляни от четирите сина на бог Хор: Дуамутеф (стомах), Кебсенуеф (черва), Хапи (бели дробове), и Имсети (черен дроб). После тялото се намазва отвън и отвътре със смола, за да се консервира, след което се опакова в ленени бинтове. Душата Ка може да се върне в тялото само ако то е добре запазено. Повреденото тяло не може да бъде разпознато от душата и това намалява възможността за вечен живот. Страха от това кара египтяните да полагат особено внимание и старание при процеса на мумифициране и самото погребение. Тази 'втора смърт' може да се използва, за да се отмъсти на някого след смъртта му, като се унищожи мумията му. Мумифицирани са и много животни, за които често се смята, че са били домашни любимци. Други египтолози твърдят, че това са божествени превъплащения. Претеглянето на сърцето [редактиране] За египтянина в сърцето са заключени всички добри и лоши дела, извършени приживе. След смъртта, нa церемония се анализират делата. Церемонията на претеглянето на сърцето решава дали на покония ще се даде право на живот в отвъдното. Умерлият се въвежда в Съдебната зала от Анубис. Сърцето се поставя на везна, като от другата страна се поставя Перото на истината на богинята Маат. Анубис извършва претеглянето. Тот записва показанията. Бог Хор отвежда покойния до владенията на Озирис ако сърцето е по-леко от перото на Маат (ако приживе е правил повече добри дела). Демонът Аммит, "Сърцеяда" - полукрокодил, полулъв, полухипопотам - изяжда онези, чиито сърца са по-тежки от перото, лишавайки ги от право на живот в Отвъдното. Пътуване към отвъдното Съд за душата Вижте също: <A class=new title="Древен Египет, Съд за душата (все още не съществува)" href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%95%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82%2C_%D0%A1%D1%8A%D0%B4_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0&action=edit&redlink=1">Съд за душата Вижте още Митология Религия Езичество Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Юни 21 Author Report Share Публикувано Юни 21 ЕГИПЕТСКИ АМУЛЕТИ ЕГИПЕТСКИ АМУЛЕТИ Съществуват два основни типа древноегипетски амулети: с изписани върху тях магически формули и други - без надписи, изработени в конкретна форма и от определен материал. В най-древни времена при окачването на амулета на някой човек или при поставянето му върху тялото на мъртвец, са произнасяни особени заклинание или молитви, изричани от жрец или от човек, специално избран за провеждането на този ритуал. Тъй като далеч не всеки може да използва силата на молитвите и магическите думи, то скоро египтяните започват да гравират тези думи върху амулетите, като по този начин им придават двойна сила, т.е към силата приписвана на самия материали форма, добавят и силата на изписаните върху тях думи. Най-старото достигнало до нас название на тези формули е "хекау". Тези хекау, или "слова на властта" са, по всяка вероятност, толкова необходими на мъртвеца, че през 16 в.пр. Хр., а вероятно дори едно хилядолетие по-рано, в египетската Книга на мъртвите е въведен специален раздел, за да може тези думи да стигнат до мъртвеца където и да е той, "по-точно от ловджийски кучета и по-бързо то светлината". Най-древните египетски амулети, известни на съвременната наука, сами по себе си представляват парченца зелен аспид (кристална слюда), а понякога – фигурки на животни, които са поставяни на гърдите на мъртвеца. Този вид амулети са открити в множество от праисторическите или додинастични погребения в различни райони в Египет. По-късно животинските фигурки изчезват напълно малко след края на неолита и са заменени от правоъгълни аспидни пластини, върху които грубо са изрязани фигури на животни и други подобни изображения. Напълно вероятно е скарабеите от зелен камък, поставяни на гърдите на покойника по време на Династичната епоха, да произхождат именно от тях. Древният египетски обичай да бъдат изписвани хекау или "слова на властта" върху папирус е почти толкова стар, колкото старо и гравирането на хекау върху камък. От Текстовете от пирамидите – надписите по стените на коридорите и камерите в пирамидата на фараон Унас от V-та династия на Старото царство, става ясно, че заедно с него е погребана и "книга със словата на магическата власт". Изписването на религиозни текстове върху гробници, амулети, стрели, саркофази и папируси има за цел подчинението на боговете пред желанията на мъртвия, за да може той ги принуди да изпълнят волята му. Много по-късно, във времената на Новото царство, амулетите вече представляват кратки заклинания, изписани върху малки парченца папирус, навити в цилиндрични тръбички, които си носят окачени на врата. Тези заклинания всъщност са обещания на божество или няколко богове да предпазват този, който ги притежава, както и заплаха към невидимия враг, който го заплашва. Често подобни амулети са изработвани при раждането на дете, за да го дарят с дълъг живот и добро здраве, както и да го предпазят от зли магьосници, демони, уроки и гнева на боговете. Тук ще поместя кратко описание на едни от най-разпространените амулети в Древен Египет и предназначението им. Амулет "Сърце" Според древните египтяни сърцето е не само вместилище на жизнената сила, но и източник на добрите и лошите мисли, а понякога – олицетворение на съвестта. Затова след смъртта на човека полагат особени грижи за съхраняването на сърцето. Мумифицират го отделно и го съхраняват заедно с белите дробове в специален съд – канопа – който е под защитата на бога с глава на чакал Туамутеф. Още в Древността запазването на сърцето е смятано за най-важния погребален ритуал. Затова в Книгата на мъртвите е въведен текст, чието произнасяне дава възможност на покойника да получи сърце в замяна на това, което му е отнето при мумифицирането. Текстът гласи: "Да бъде моето сърце с мен в Дома на Сърцето! Да бъде моята гръд с мен в Дома на Сърцето! Аз ще позная своето сърце, аз ще овладея своето сърце и ще придобия сила, за да правя всичко, което е угодно на моя Ка. Моята душа няма да бъде затворник на тялото при портите на подземния свят и аз ще вляза в света на боговете!" Древните египтяни вярват, че след произнасянето на тези думи, мъртвецът получава сила да влезе в задгробния свят. А когато обладае власт над своето сърце, тогава то, душата му и неговият двойник Ка, ще могат да отидат където поискат. Амулет "Скарабей" Още от най-древни времена, за да придобиване на още по-голяма сила е изработван амулет във вид на скарабей. Според египтяните бръмбарът е свещен и притежава невероятна сила. Затова ако се изработи от камък и върху него се гравират съответните "слова на силата", този амулет не само ще защити сърцето, но и ще даде на покойника нов живот и битие. Освен това скарабеят е олицетворение и символ на бог Хепри – невидимата сила на съзиданието, която движи слънцето по небето. Египтяните вярва, че свещеният бръмбар скарабей се е родил от топка тор без помощта на естествените репродуктивни процеси. Поради това бог Хепри е приравняван с Атум, самосъздалият се бог на Слънцето, а по-късно и с Ра. Амулетите скарабей са особено почитани в Египет. Те се изработват от зелен базалт, гранит или мрамор, понякога от синя глина или файанс, покрит с червена, синя или зелена глазура. В долната си част те са по-плоски, за да бъдат изписвани на тях "словата на властта", пожелания за късмет или магически символи. Амулет "Токата на Изида" Този амулет представлява токата на колана на Изида. Обикновено е изработван от халцедон, червен яспис, червени мозаечни камъчета и други материали с червен цвят, а понякога и от злато. Свързан е с глава 156 от Книга на мъртвите, която гласи: "Кръвта на Изида и "словата на властта" със своето могъщество ще защитят това велико и божествено същество и ще го защитават от този, който ще поиска да извърши с него всичко, родено от ненавист". Според ритуала амулетът е поставян на шията на покойния, заедно с фрагмент от спомената глава от Книга на мъртвите. По този начин силата на кръвта на Изида и нейните магически думи на властта осигуряват сигурна защита за отправилият се към задгробния живот. Другото предназначение на амулета е осигуряване на достъп за покойника до всяко място в отвъдния свят, а също да има възможността "едната му ръка да е протегната към небесата, а другата – към земята". Амулет "Джед" Амулетът най-вероятно символизира ствола на дървото, в което Изида укрива мъртвото тяло на Озирис, а четирите напречни линии са символ на четирите посоки на света. Джед е един от най-важните символи в Древен Египет. Първоначално е свързван с култа към Сокар, древния бог на тиванския некропол. В по-късни времена става символ на бог Озирис, като египтяните вярват, че представлява неговият гръбнак. Издигането на стълба на Джед в древния религиозен център Бусирис, символизиращ възстановяването на тялото на Озирис, е една от най-тържествените церемонии в култа към този бог. Затова йероглифът, с който се изписва означава "стабилност". Амулетът Джед, подобно на Токата на Изида, е поставян на шията на покойника. Така той му дава сила, необходима му, за да възстанови тялото си и да стане съвършен Ху, т.е. дух, в царството на мъртвите. На саркофазите дясната ръка на мъртвия държи Токата на Изида, а лявата - Джед. Обикновено те са изработвани от дърво, а за по-високопоставени покойници – от злато. Амулет "Анкх" Анкх е един от най-древните и най-почитаните символи на древните египтяни, обединяващ същността на два символа: кръгът – обозначаващ вечността и поставеният под него тау-кръст – символ на живота. Заедно те означат безсмъртния и вечен живот, "животът, който предстои", "времето, което ще настане", скритата мъдрост, ключ към тайните на живота и познанието, а също и ключ, отварящ вратата на смъртта. Какво точно изобразява този амулет не е известно, но от всички хипотези най-малко вероятна е тази за фалическия му произход. Предполага се, изобразява Дървото на Живота (овалът е вечността, а кръгът по дължина и ширина –непреодолимото пространство) или Слънцето, издигащо се над хоризонта. Всеки от боговете го носи в ръцете си и още в Древността е смятан за условно изображение на някакъв предмет, някога служил за амулет. В по-късните династични времена Анкх става символ на владетелската власт и е включен в състава личните имена на фараона. Амулетът Анкх обикновено е изработван от всякакви материали и е носен като медальон на връв или верига около врата. Амулет "Окото на Хор" Амулетът Окото на Хор – "Уджат" или "Уаджат" – е един от най-разпространените амулети, използван в продължение на цялата история на Древен Египет. Изработван е от злато, сребро, гранит, хематит, лапис-лазурис, фаянс, дърво и други подобни материали, макар в последваната глава на Книгата на мъртвите да е казано, че този амулет трябва да бъде направен от лапис-лазурис или от камъка мак. Срещат се два вида Уджат – обърнати на ляво и обърнати на дясно. Те изобразяват двете очи на бог Хор, едното от които, съгласно древните текстове, е бяло, а другото – черно. Според друга версия единият Уджат олицетворява Слънцето, а другият – Луната, или съоветно Ра и Озирис. Египтяните носели Окото на Хор като амулет, за да спечелят благосклонността на небесата и за да си осигурят сила, бодрост, покровителство, безопасност и добро здраве. Амулет "Лешояд" Амулетът осигурява защитата на Божията майка Изида над покойника. Обикновено представлява златен лешояд, порещ въздуха с разпънати крила и държащ в ноктите си символа на живата Анкх. В деня на погребението е полаган върху шията на мумията. Амулетът съответства на глава 157 от Книгата на мъртвите, която трябва да бъде изречена над покойника, за да увеличи силата му. Амулет "Възглавница" Този амулет е умалено копие на подпората, полагана като възглавница в саркофага под шията на мумията. Предназначението му е да бъде "повдигната" и защитена главата на покойния. Обикновено е изработван от хематит и на него е изписвана глава 176 от книга на мъртвите. Амулет "Стълба" В гробниците от Старото и Средното царство често са откривани предмети от дърво или друг материал, напомнящи по форма стълба. От Текстовете от пирамидите, изписани по стените на гробниците на фараоните от V-та и VІ-та династии – Унас, Тети и Пепи, става ясно, че египтяните вярват, че подът на небесата, който всъщност е небето над тях, представлява огромна четириъгълна желязна плоча, опираща се на четири стълба в четирите краища на света. Там живеят боговете и всички блажени покойници и всеки благочестив египтянин се стреми след смъртта да попадне там. Според едно от поверията самият бог Озирис успява да се изкачи на желязната плоча, едва когато неговият баща Ра му дава стълба. От едната страна на стълбата стои Ра, а от другата – Хор, синът на Озирис, който му помага да се изкачи по нея. Затова стълбата е един от най-важните символи във вярванията на древните египтяни. В Книга на мъртвите, в глава 149, е казано: "Аз издигнах Стълба към боговете и станах божество сред тях".Когато обичаят да поставят модел на стълба в в гробниците поради някаква причина е забравен, жреците започват да рисуват стълба с текстовете от Книга на мъртвите, които са предназначени да съпровождат покойника в пътя му към отвъдното. Амулет "Златна яка" Този амулет придава сила на умрелия, за да се освободи от лентите, в които е повита мумията му. Той трябва да е изработен от злато и да е закрепен на шията на покойника в деня на погребението. Амулетът се среща доста рядко и видимо отразява вярвания, възникнали във времената на ХХVІ-та династия, около 550 г. пр. Хр. Амулет "Двата пръста" Амулетът изобразява два пръста – палеца и средния пръст, които бог Хор подава на своя баща Озирис, помагайки му да се изкачи по стълбата към небето. Изработван е от обсидиан или хематит и обикновено е полаган в мумията или сред лентите, с които е повита. Амулет "Папирусен скиптър" Амулетът придава на мъртвеца жизнена сила и възвръща младостта му. Изработван е от смарагд или от светлозелен или син фаянс. Окачван е на шията на умрелия в деня на погребението му след прочитане на глава 159 от Книга на мъртвите. По времето на ранните династии египтяните вярват, че амулетът е връчван от бог Тот. В по-късни времена той е отъждествяван със силата на Изида. Амулет "Душа" Амулетът изобразява сокол с човешко тяло. Изработван е от злато и е украсяван със скъпоценни камъни. Полаган е върху гърдите на мумията след прочитане на глава 89 от Книга на мъртвите. Предназначението му е да дава възможност на душата по собствено желание да се съединява с мумифицираното тяло или да пребивава със своя дух (Ху) и духовното тяло. Амулет "Нефер" Символизира щастието, късмета. Изработван във формата на музикален инструмент от халцедон, червен камък, червен фаянс и други. Използван е от египтяните като предпочитан медальон, окачен на огърлиците или обеците. Амулет "Шен" Амулетът е условно изображение на орбитата на Слънцето и символизира неограничения промеждутък от време, т.е. вечността. Полага е върху тялото на покойника, за да бъде той жизнен докато Слънцето се движи по орбита си в небесата. Амулет "Менат" Този амулет е използван в Египет още във времената на VІ-та династия на Старото царство. Боговете често са изобразявани, държащи в ръце менат и систрум. Египтяните обикновено го държат в ръка, но понякога го окачат на огърлиците си. Смята се, че обладава магическа сила и носи на притежателя си радост и здраве. Амулетът е олицетворение на всичко, което захранва и укрепва човека, а също символизира мъжките и женските детеродни органи, които в мистичен смисъл се съединяват в него. Изработван е от бронз, камък и други. Положен върху тялото на умрелия, той го дарява с жизнена и сексуална сила. Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Юли 14 Author Report Share Публикувано Юли 14 Лоурънс Арабски Подполковник Томас Едуард Лоурънс (на английски Lieutenant Colonel Thomas Edward Lawrence) (16 август 1888 - 19 май 1935), известен и като Лоурънс Арабски (на английски Lawrence of Arabia) е британски офицер, прочул се с участието си в Арабският бунт от 1916-18. Въпреки това неговата ярка индивидуалност и трудовете му, заедно с необикновената широчина и разнообразие на неговите дейности са го превърнали в обект на очарование навсякъде по света. Общественият образ на Лоурънс се дължи отчасти на сензационния репортаж на американския журналист Лоуел Томас за бунта, както и автобиографичния разказ на самия Лоурънс „Седем стълба на мъдростта".„Всички хора мечтаят, но не по еднакъв начин. Онези, които мечтаят през нощта в прашните недра на своите умове, се събуждат през деня, за да разберат, че това е било суета.Но мечтателите на деня са опасни хора, защото те могат да действат в съня си с отворени очи и да го направят възможен." Т.Е.Лорънс из „Седем стълба на мъдростта"Т.Е.Лорънс е роден на 16 август, 1888 година в Тремадок, Северен Уелс.Той е вторият от петима синове на Сър Томас Чапмън и Сара Джънър. Известен като Лорънс Арабски, той придобива слава с подвизите си като Британски военен офицер за свръзка по време на Арабската революция през Първата световна война.Лорънс се увлича по археологията от дете.След почетното си дипломиране от Оксфорд през 1910, той служи като помощник при разкопки на Британския музей в Ирак (тогава Ирак известнен като Месопотамия). Именно там Лорънс среща Британската писателка, археоложка и политически офицер Гертруд Бел, работейки с нея върху Британските разкопки на Hittite гр. Каркемиш. Двамата често работят заедно през следващите години..Когато избухва войната с Германия през 1914, Лорънс прекарва кратък период в Географския сектор при Генералният щаб в Лондон и е изпратен във Военния департамент в Кайро. През 1916 арабите възстават срещу Турската империя. Лорънс е изпратен в Мека на разузнавателна мисия, като впоследствие става офицер за свръзка между британците и арабите. Неговият отчет относно бунта е вписан в класическите му книги :"Седем стълба на мъдростта, един тирумф" и „Бунт в пустинята".След войната Лорънс участва в Британската делегация на Прижката Мирна Конференция, където подкрепя каузата за арабската независимост. Въпреки усилията му, Сирия, Палестина и Ирак са разпределени под мандат на Франция и Британия. Лорънс се завръща в Англия изтощен и разочарован. До края на 1920 година британските опити да наложат колониално управление в Ирак предизвикват открит протест. Унстън Чърчил е избран от Британското колониално министерство да намери разрешение и той убеждава Лорънс да се присъедини към него като съветник. До края на 1922 Чърчил, със значителна помощ от страна на Лорънс, достига до разрешаване на ситуацията.През 1922 Лорънс подава оставка от длъжността си в Колониалното бюро и се записва в Кралските военновъздушни сили(RAF) под измислено име. След четири месеца е разкрит от пресата и уволнен. С помощта на влиятелни приятели той отново се записва в Tank Corps под името Томас Едуард Шоу. Между 1922 и 1927 Лорънс преработва и подготвя „Седем стълба на мъдростта" за публикация, а също така редактира съкратено издание на книгата „Бунт в пустинята". Когато е на половината на книгата , той успява да се прехвърли отново в Кралските военновъздушни книги.През март 1935 неговата двадесетгодишна военна служба приключва и се оттегля в „Хълмът на облаците"(името на неговата вила) в Дорсет, Англия.Два месеца по-късно е изхвърлен от мотора си при катастрофа. Получава тежки наранявания на главата и няколко дни по- късно, без да възвърне съзнание, умира. Арабското въстание срещу Османската империя (1916–1918) Когато видим знамената на арабските държави, виждаме в тях единство на цветовете.За тези цветове бях писал по-рано.Сега нека видим откъде все пак идва идята за съчетаването на определените краски във флаговете.Арабското въстание (Al-Thawra al-`Arabīya) е инициатива на Шериф Хюсейн ибн Али и неговите подръжници, имаща за цел освобождението на арабските земи от османско владичество и образуването на единна арабска държава от Алепо (Сирия) до Аден (Йемен).Младотурската революция, станала на 3 юли 1908г. е може би първият пламък, който ще спомогне в бъдещето за осъществяването на арабското въстание.Действията на младотурците , подтикнати от решението на султана да въстанови конституцията от 1876г. ще станат съдбовни за цялата империя.Новите избори в Истанбул, проведени през 1908г. под ръководството на Комитета за единство и прогрес и неговият лидер принц Сабахаддин, британски довереник, съставят новото правителство, състоящо се от 142 турци, 60 араби, 25 албанци, 23 гърци, 12 арменци, 5 евреи,4 българи, 3 сърби и 1 влах.Да се прехврълим от Истанбул в Близкия изток по време на Първата световна война, която впоследствие става важна част от историята на арабите.По това време Османската империя е главен участник във военните действия в Близкия изток, част от Османо-германския алианс.По това време започват масови арести в Бейрут и Дамаск на арабски националисти, които биват измъчвани в затворите.Заради репресиите, проведени от османците и техните съюзници, шериф Хюсейн, който е водач на арабските националисти, на 8 юни 1916г. сключва съюз с Великобритания и Франция за съвместни действия срещу Османската импария.Доказателството за това, че турското правителство е било планирало да свали шериф Хюсейн от поста му след края на войната, са разменените писма между него и комисаря на Британия Хенри Макмеън, който го е убеждава в това, че помощта му на страната на Тройното Съглашение може да бъде спечелено от Арабската империя, която в бъдеще ще обкръжава цял Египет и Персия, с изключение на имперските владения и интереси в Кувейт, Аден и Сирийския бряг.Британското представителство в Египет незабавно праща при арабите свой доверен човек -капитан Т. Лорънс, който по-късно става известен , като Лорънс Арабски.Главната задача на капитан Лорънс е да следи за работата на арабските лидери крал Фейсал и Абдула, и да направи така, че техните планове за въстание да бъдат съчетани с интересите на Британия.Той убедил арабите да не гонят турците он Медина, а да атакуват при всяка възможност железопътната линия "Хиджаз".Тези действия по-късно носят успех - войските на османците в района са откъснати от останалите части, а снабдяването с провизии става непоносимо.През 1917г. Лорънс Арабски се присъединява към арабските части в пустинята, водени от племенния водач Ауда Абу Таи , и заедно нападат пристанището Акаба, което е и в интерес на Британия, защото Акаба се явява главна точка в снабдяването на британските войски в Египет.На 6 юли Акаба пада в арабски ръце.Една година по-късно, арабските въстаници помагат на генерал Алънби, като нападат Османската империя в нейната вътрешност и по линията Газа-Беершеба.На Коледа през 1917г. Алънби влиза в Йерусалим, заедно с въстаниците.1918: Края на борбатаМалко време след превзимането на Акаба, много офицери от британската армия се присъединяват към каузата на крал Фейсал.Много от английските части помагат на въстанието с оръжие, експлозиви и провизии.Една част от французите също се присъединяват към каузата, но отношенията им с арабите са неприятни.Под командването на Лорънс Арабски арабите напълно откъсват хиджазката железница от османските войски, като пленяват голям брой припаси.През 1918г. арабската конница печели множество победи срещу турските войски.те помагат и на генерал Алънби да вземе победи срещу османците, след като съобщават къде точно са позициите на турската войска.Арабските въстаници продължават да нападат малки гарнизони, да разбиват железници и да прибират провизиите на турските войски.В резултат на това генерал Алънби постига зашеметяваща победа в битката при Мегида.Австралийските части от британската войска влизат в Дамаск на 30 септември 1918г. Лорънс и арабските въстаници влизат в града ден по-късно.В края на войната британските сили в Египет навлизат в Палестина, Трансйордания,Ливан и части от Арабския полуостров. Знаме на арабското въстание ДатаЮни 1916-Октомври 1918МястоС.Арабия, Йордания, Сирия, Ливан Воюващи Хашимити Британия Османска империя Командващи Фейсал Едмънд Алънби Т.ЛорънсАхмед ДжемалУбитиприблизително 5,000приблизително 25,000Intidar.Блог на Руслан Традwikipedia.org Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Август 2 Author Report Share Публикувано Август 2 АВСТРАЛИЙКА ПРИЕМА ИСЛЯМА Бях отгледана и възпитана като стриктна католичка от южното австралийско крайбрежие. Произхождайки от италианско семейство, никога не бях попадала в контакт с мюсюлмани и тяхната религия. Нямах ни най-малка информация относно исляма. Спомням си, че съм задавала на родителите си въпроси относоно тяхната принадлежност към католицизма и отговорът им винаги беше: "Всички италианци са католици и ние винаги сме били такива." Сама съм си задавала въпроса: "Правилно ли е това, че трябва да вярваме в нещо, просто защото родителите ни са вярвали в него?" Когато станах на петнайсет години вече имах силна вяра в Бог. Придружавах майка ми на всяка неделна литургия, въпреки че намирах молитвите, отправяни към Исус за доста объркващи. Започнах да й задавам въпроси за разликата между Бог и Исус, но нейните отговори никога не ме задоволяваха. Омъжих се шестнайсет годишна, родих две момчета и на 21 години се разделих със съпруга ми. След това по волята на Аллах, срешнах един мюсюлманин. Постепенно започнах да се запознавам с неговите приятели, между които имаше и едно момиче, което приело исляма и носеше хиджаб. Тя ме запозна с други сестри – мюсюлманки, които се срещаха редовно в един Младежки мюсюлмански център в Лакемба. Те успешно ми разясняваха Исляма, а през останалата част от времето бях ангажирана с прочитането на Свещения Коран. Помолих една от сестрите да ми даде книга, обясняваща молитвата и сама се научих как да се моля пет пъти дневно. Така изминаха месеци. Един ден майка ми откри книги за Исляма в стаята ми и побесня от гняв. За нея беше унищожително да разбере, че дъщеря й, стриктно възпитана в католицизма, проявява интерес точно към исляма измежду всички възможни религии (по някаква причина, когато хората разберат, че съм приела исляма, обикновено казват: "Защо точно тази религия?"). Майка ми даде ясно да разбера, че ако съм променила религията си не желае да има повече нищо общо с мен и няма да ме счита за своя дъщеря. Превъзмогвайки това, моята вяра укрепна още по-силно. Аз искрено желаех да живея живота си според исляма, но за да постигна това трябваше да заживея самостоятелно с двете си деца. Желанието ми беше да установя исляма не само като своя религия, но и като пълноценен начин на живот. С нарастването на познанието ми върху исляма, аз осъзнах, че трябваше да направя избор - или да служа на Аллах, Създателя на всички, или да послушам родителите си, които не желаеха да сменям религията си. Оказах се в дилема. Дали да направя родителите си щастливи или да избера пътя, за който вярвах, че е правилния път в живота. Избрах Пътя на Всемогъщят Аллах, който ни подкрепя и ни дава препитание и е единствения истинен пътеводител към успеха. За да оповестя своя избор официално на 29 март 2000 г. облякох хиджаб. От този ден нататък престанах да се притеснявам за това какво мислят приятели и роднини за неща, относно които вярвах, че са правилни за мен. Откакто започнах да нося хиджаб, с помоща на Аллах, животът ми се улесни. Един от моите приятели-мисюлмани избра за мен името Иман, означаващо Вяра. Реших да дам ислямски имена и на децата си – Тария и Билал. Като мюсюлманка, аз успях да превъзмогна страховете си относно мненията на други хора и да се страхувам единствено от Аллах при избора на решенията и действията си. Обадих се на майка ми и я известих за решението си да сложа хижаб. Отначало тя не ми повярва и каза, че ако ме види така ще го разкъса, но след като мина една седмица, тя осъзна, че не се шегувам. Тогава тя ми заяви да не стъпвам никога повече в дома и да не се считам повече за нейна дъщеря. Това беше за мен най-тежкия момент, който съм преживявала. Знаех, че единствено Аллах може да върне майка ми отново близо до мен. Няколко месеца по-късно, молейки се, избухнах в сълзи. Отправях дуа към Аллах да накара майка ми да ми се обади. На следващия ден Аллах отговори на молбата ми и майка ми позвъня. Алхамдуллилах (Слава на Аллах!), Аллах ръководи всички дела. По-късно изпаднах във финансови затруднения. Отправих молба към Аллах да улесни положението ми и на следващия ден получих помощ. След подобни събития нямаше как да не се покорявам на Аллах и да не следвам заповедите Му. Стараех се с всички сили да правя добро и да отбягвам лошото. Запознах се с още сестри – мюсюлманки, покрай детската градина на сина ми. Особено се сближих с две от тях, които ми помагаха и винаги ме караха да чуствам сигурност, особено след отхвърлянето от майка ми. Намерих курсове по арабски език за пет годишния ми син и той научи много за времето откакто аз приех исляма. Научих го и как да рецитира Коран. Инша'Аллах, децата ми ще продължават да растат изучавайки исляма и най-добрия начин да живеят живота си. Вече изминаха две години откакто приех исляма и сега се чуствам способна да запознавам други хора, говорейки им за него. Една сутрин докато пазарувах, момичето зад щанда ме попита дали съм сменила религията си. Отговорих: "да" и тя ми призна, че също вярва в Аллах и мисли да приеме исляма. Продължих да поддържам връзка с нея. Дадох и копие от Корана, книги и видео-касети, за да може да разбере и научи повече за исляма. Стараех се да съм близо до нея и да и помагам, когато има нужда със съвети и с каквото е възможно. Като бивша католичка приела исляма, аз имах възможността да й помагам по-лесно да се приобщи към религията, въпреки че тя вече имаше известни познания върху нея. След шест месеца тя ми позвъня с молбата да я заведа в джамията, за да засвидетелства официално встъпването си в исляма. Бях толкова щастлива, че Аллах ме избра като средство за нейното напътване. Алхамдуллилах, тя вече е мюсюлманка! Аз благодаря на Аллах всеки ден, че ме пробуди за тази чудна религия. Ислямът е религия на мир и доброжелателство към всички човешки същества, независимо от раса и етническа принадлежност. Велика е привилегията да бъдеш част от такъв начин на живот. Велика чест е да можеш да насочиш невярващия към исляма и Алхамдуллилах аз бях избрана да бъда причина, което ме насърчи да правя още повече дуа по пътя на исляма. Препоръчвам силно на всички мюсюлмани да правят същото. Нека Аллах ни напътства да следваме пътя на Пророка Мухамед (с.а.с.). Амин! Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Август 2 Author Report Share Публикувано Август 2 ЖИВОТ СПОРЕД ПОВЕЛИТЕ НА СВЕЩЕНИЯ КОРАН Изредените съвети се отнасят към посочените в скоби знамения от Свещения Коран, но не са буквално цитирани. 1. Уважавайте и почитайте всички хора, независимо от техните: религия, раса, националност, пол, език, положение, произход, професия и т.н. (17:70) 2. Говорете правдиво, без двусмислие и заблуда. (33:70) 3. Подберете възможно най-добрите думи, за да кажете нещо и го изричайте по най-подходящия начин.(17/53, 2/83) 4. Не повишавайте тон. Говорете учтиво. (31/19) 5. Винаги казвайте истината. Странете от измамни и суетни думи. (22:30) 6. Не смесвайте истината с лъжата. (2/42) 7. Изричайте това, което е в сърцето ви. (3/167) 8. Говорете цивилизовано, изразявайте се на общоприетия от обшността език. (4/5) 9. Когато изказвате мнение, нека то да е справедливо, дори да е против вас самите или близките ви. (6/152, 4/135) 10. Не бъдете надменни и самохвалци. (31/18) 11. Не говорете безмислици. Не слушайте и не правете безмислени неща. (23/3, 28/55) 12. Странете от празнословието и отминавайте с достойнство тези, които са му се отдали.(25:72) 13. Не се отдавайте на никаква нескромност или скверност, било то тайно или явно.(6/151) 14. Ако несъзнателно направите грешка, поправете я възможно най-бързо. (3/134) 15. Не се дръжте надменно и арогантно. (31/18) 16. Не ходете високомерно и самонадеяно. (17/37, 31/18 ) 17. Бъдете умерени в походката си. (31/19) 18. Движете се със смирение и кротост. (25/63) 19. Свеждайте поглед. Избягвайте втренчените похотливи погледи. (24/30-31, 40/19) 20. Ако нямате достатъчно знания за нещо по-добре мълчете. Не мислете, че това е нещо маловажно, защото то може да доведе до сериозни последствия. (24:15-16) 21. Ако чуете злословие за някого, заемете неговата страна докато ви се изясни. Считайте хората за невинни докато не се намерят категорични доказателства за вината им. (24/12-13) 22. Убедете се в истинността на всяка вест, за да не нараните някого поради незнание и после да съжалявате за стореното. (49/6) 23. Не приемайте сляпо всяка информация по въпроси относно, които нямате достатъчно знания, а проверете достоверността й. В Съдния ден ще отговаряте за слуха и зрението си, както и за здравия разум с който сте дарени. (17:36) 24. Никога не си помисляйте, че сте достигнали предела на познанието и че никoй няма повече знания от вас. Помнете – над всеки човек дарен със знание стои Друг по-знаещ (12:76). Дори на Мухаммед (сас) е било заповядано да се моли за знание. (20:114) 25. Вярващите са братя. Живейте като членове на едно семейство - братя и сестри, едни за други. (49/10) 26. Не се подигравайте и присмивайте. (49:11) 27. Не хулете. (49:12) 28. Не назовавайте хората с прякори. (49:11) 29. Избягвайте съмненията и догадките. Те изчерпват енергията на общността. (49:12) 30. Не се шпионирайте един друг. (49:12) 31. Не злословете един за друг. (49:12) 32. Когато се срещате отправяйте благослов - поздравявайте се. Ако към вас е отправено подобно пожелание, приемете го учтиво и отвърнете с по-голяма (или поне равна) вежливост. (4:86) 33. Когато се завърнете в своя дом или посетите дома на някой друг, отправете благослов към намиращите се там. (24:61) 34. Не влизайте в нечия къща без да поискате разрешение, а когато влизате поздравете нейните обитатели и им пожелайте живот в благочестие и мир. (24:27) 35. Отнасяйте се вежливо към родителите, роднините, сираците и пренебрегнатите в обществото. (4:36) 36. Грижете се за бедняците, инвалидите, нуждаещите се, за тези на които търговията им не върви и за които са изгубили работата си. (4: 36) 37. Отнасяйте се вежливо към съседите си, към тези които са редом с вас на обществени събирания или в транспорта. (4:36) 38. Проявете щедрост към пътника изпаднал в нужда, към бездомника на улицата и към онзи, който ви срещне потънал в лишения. (3:36) 39. Отнасяйте се грижовно към тези, които работят за вас.(4:36) 40. Не огорчавайте хората, на които сте дали нещо като им натяквате за щедростта си. (2:262) 41. Не очаквайте нищо за вашата добра постъпка, дори и благодаря. (76:9) 42. Помагайте си в добрината и не сътруднечете на тези, които планират злина. (5:2) 43. Не се стремете да впечатлявате хората със собствено провъзгласените си добродетели. (53:32) 44. Изисквайте от другите добро поведение, но първо коригирайте своето. Делата говорят по-силно от думите. Преди да призовете за добри дела първо вие ги практикувайте. (2:44) 45. Коригирайте първо себе си и семействата си (преди да коригирате другите). (66:6) 46. Опрощавайте на тези, които поради невежество извършат злина, но после се покаят и поправят. (3:134) 47. Потискайте гнева и отрицателните си емоции и ги превръщайте в творческа енергия. Бъдете източник на спокойствие и комфорт за хората. (3:134) 48. Призовавайте хората по пътя на Аллах с мъдрост и благи слова. Аргументирайте се разумно. (16:125) 49. Оставете тези, които не придават важност на божественото, а го считат за източник на забавление. (6:70) 50. Не стойте в компанията на хора, които богохулстват, докато не започнат друг разговор. (4:140) 51. Не завиждайте на по-щастливите от вас. (4:54) 52. Направете място на останалите участници в събиранията. (58:11) 53. Ако сте поканени на гости, отидете в уреченото време. Не пристигайте прекалено рано, за да изчаквате приготвянето на вечерята, а след хранене не се застоявайте, за да се отдадете на празно бръщолевене. Такова поведение може да причини неудобство на домакина... 54. Яжте и пийте (от позволеното) в умерени количества. (7:31) 55. Не прахосвайте това, с което Аллах ви е облагодетелствал. (17:26) 56. Изпълнявайте обещанията и ангажиментите, които сте поели. (17:34) 57. Поддържайте чистота. (9:108, 4:43, 5:6) 58. Обличайте се добре, но помнете, че боязънта пред Аллах е най-доброто одеяние. (7:26) 59. Изкарвайте си препитанието само с честен труд. (29:17, 2:188) 60. Не отнемайте с неправда богатството и имота на другите, нито подкупвайте служители и съдии, за да лишават други хора от собствеността им. (2:188) http://www.way-to-allah.com/bul/islam/lebenndmkoran_bul.htm Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Август 2 Author Report Share Публикувано Август 2 Сравнение на жената в исляма с жената в западния /неислямски/ свят СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ Социалното развитие през годините доведе до там в индустриализираните държави да се говори често за жената, но без резултат по отношение на мястото и ролята й в обществото. Сексуалните прелести на жената се поставяха на преден план и това се усещаше ясно в развитието на личността й. Тя беше откъсната от ролята й на "майка – жена" в семейството, след което стана ЧАСТ от индустрията, част от сексуалния маркетинг. Ролята на жената на Запад не е определена и няма никаква стойност. Виждаме я да работи за заплата 50% по-малка от тази на мъжете. Виждаме я в рекламната индустрия, но само като съблазнителна кукла, която намира място дори върху опаковките на дъвка, реклами за гуми и т.н и е далече от "личност" и "ценност". Според представите на мъжете, които имат водеща роля в икономиката жената трябва да заприлича на мъжете в цялата си природа: - Тя трябва да работи като мъжете и ако е вазможно даже на същото работно място, защото така допринася за продукцията. - Тя трябва да работи на половин заплата, защото така пълни касите на капиталистите... Тези решения със сигурност не са били взети от жена, а и за такова раноправие със сигурност не сме мечтали! "Еманципация", като работна ръка за индустрията и то за половината от заплатата, която се полага на мъжете. На господата от икономиката не можеше да им се случи нищо по-хубаво от това. Продуктите имат своите клиенти, жените произвеждат, продават и се продават. Всичко се продава чрез тях: Една жена до машинното масло, гуми, пяна за бръснене, видео, часовник и т.н. има по-добра цена на пазара!! Един филм е немислим без "женски продукт", който е на разположение на мъжките желания. Рекламният бранш посрещна с отворени обятия еманципацията. Назначават я на работа само заради малките разходи, които поражда и заради женствеността. И отново не може и дума да става за равноправие... Жената трябва да работи, да възпитава децата, да се занимава с тях, и да води домакинството. Хаосът е програмиран: Семейният живот, общественият живот и работното място на жената се превърнаха в мъчение. "Еманципираната жена" без проблеми е главната роля в телевизионните сериали. Има наркотици, за които всеки знае и чието действие познаваме. Но има и такива на които сме подложени от страна на медиите, чието действие е много по-опасно! Една от тези въздействащи теми е: За да не се подценява ролята на жената в обществото и за да й се угоди, биват измисляни враждебни представи за другата страна. Обвиняват Исляма в злоупотреба с жените и техните права. Това цели представянето на Исляма като едно голямо зло и на второ място – отвличане на вниманието на жените от окаяното им положение, за да бъдат доволни. Искаме накратко да да се противопоставим на този предразсъдък: На нас мюсюлманите ни се натяква, че сме дали на жената неравноправно място, което води до предположението, че жената в Исляма има много по-малко права от мъжа. Мястото на жената в исляма става по-ясно, като погледнем назад към историята и наблюдаваме правата й. Тогава разбираме, че Ислямът е дал на жената още преди 1400 години права, които тя сега не притежава дори в западния свят. Мястото на жената в неислямския свят: В Китай жената е била смятана за негодна и малоценна. Момиченцата били убивани веднага след раждането им, защото по-късно стрували много пари, а и не били способни за работа на полето. Някои еврейски групировки смятали жената за прислужница или инвентар, която не притежавала никакви права. В юдейството жените и дъщерите нямали право на наследство, докато имало наследниди от мъжкия пол. В света на християнството на жената винаги е било гледано като на нещо дяволско и нищожно, защото първа се е поддала на изкушението да яде от забранения плод. Римляните смятали, че жената не е достойна да носи собствено име. Всяка жена имала номер вместо име. При старите правни режими жената в Индия, Арабия и при Израелците нямала никакво право на наследство. По времето на Джахилия /предислямското време/ новородените момиченца били погребвани живи. По това време е било разрешено на брата да се ожени за собствената си сестра. Създателят на будизма в началото не търпял жени в религията си. В Англия всеки мъж имаше правото да продаде жена си /500-1000 г. сл.Хр./ В Англия жената се смятала за нечиста, което довело до това да и се забрани да докосва Библията. Чак след едно законно решение на Хейнрих 8 през 1547 й било позволено да я чете. До преди 150-200 години философите все още си поставяха въпроса, дали жената има душа и дали изобщо е човек. Западът: При развитието на индустрията жените трябваше да работят, за да го подпомагат. След това жената трябваше да води и цялото домакинство и беше отново страдащата част в семейството. Като заключение може да се каже, че на Запад жените биват подтискани, използвани, дискриминирани! Всички тези споменати представи и действия срещу жената са непознати за Исляма и са строго забранени. За съжаление повечето хора на Запад имат дълбоко закоренени предразсъдаци срещу Исляма. Причините са ясни: Европейците не бяха информирани от страна на елита, а бяха плашени и тероризирани. Не трябваше дори да споменават Исляма, да не заговарят "Али" и да не разговарят с другата страна. Този принцип е останал до днес и медиите правят всичко възможно да го разпространявят. Допълнителни причини за предразсъдаците: - За съжаление много от живеещите на запад мюсулмани допринасят за това, да се предава грешна представа за Исляма, тъй като нямат държане което да отговаря на ислямското. Причина за това е, че много мюсулмани виждат в Исляма само едно наследство и не спазват повелите му. - От друга страна представителите на другите религии и атеистите правятт грешката да сравняват Исляма с определени народи. Така в представите на европееца всички турци, араби и мароканци са мюсулмани, въпреки че много от тях са верни на неислямските системи, в които живеят и с Исляма ги свързва само името им. С други думи: Всичко, което правят тези народи се сравнява с ислямската религия. А сега – ситуацията в ислямския свят Мястото на жената в Исляма: Ислямът даде на жената по-добро положение още преди 1416 години, като й даде правото на развод, правото на парична независимост и прехрана, както и правото да бъде призната като наследник, и всичко това във време, в което в останалия свят жената не е била обект на уважение, да не говорим за човешки права! По отношение на религиозните й задачи жената е равноправна на мъжа. Това е цитирано в Корана: "И който прави добрини, мъж или жена, и е вярващ, той ще влезне в рая, и нему няма да бъде причинена и най-малката злина." /сура 4,124/ Ислямът позволява на жената да запази моминското си име след женитбата, да има власт над парите си и да ги харчи според собствените си желания. Мюсулманите никога не са си поставяли абсурдния въпрос, дали жената е животно или човек и дали има душа или не. Отговорът е в Корана и Сунната. Абу Хурейра предава, че Мухаммед /с.а.с/ казвал на мъжете: "Изграденият мюсулманин във вярата си е този, който има примерно поведение. И най-добрите сред вас са тези, които се държат най-добре с жените си." (Ат-Тиримиди) – хасан, сахих "Който върши добрини, дали е мъж или жена и е вярващ, ще направим така, че да живее добър живот, и ще ги възнаградим със сигурност за най-добрите им дела" /Коран, сура 16, 97/ http://www.way-to-allah.com/bul/topics/Ver...h_Frau_bul.html Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Август 2 Author Report Share Публикувано Август 2 Чудесата на Исляма Преди 14 века Аллах изпратил на хората Корана, който е едно напътствие за тях. Той призовал хората да следват тази книга - да се придържат към законите и, за да се спасят. До настъпването на Съдния ден Коранът ще е последната Божия книга, която ще е единственият пътеводител за хората.Коранът е написан на един обикновен и лесно разбираем език, така че всяко поколение, което живяло от времето, в което бил изпратен Корана до днес, да може да го разбере. Съвършенството на литературната реч, несравнимите качества на литературния му стил и превъзхождащата му мъдрост са същевременно обаче несъмнено доказателства, че той е Божието слово.Коранът има чудесни свойства, притежава дивни качества, математически чудеса, които доказват, че той е едно директно откровение от Аллах. Към тези спадат научни открития, които ние правим с технологиите на 20-ти век, те обаче са били споменати още преди 1400 години в корана и в изказите на пророка Мохаммед (с.а.с.).Коранът естествено не е научна книга, но той съдържа много от научните познания, които са изразени в кратък и прецизен стил. Когато коранът бил низспослан, тези открития не били познати на хората и това наново доказва че Коранът наистина е Божие слово. --- Предговор на комитета по наука в Корана и суната ---Чудесата на Корана Какво казват учените за исляма Чудесата на пророкаМохаммед (с.а.с.) Видео:"Това е истината" (английски) Знаеше ли вече? ... Специално при нас! Чудесата на пророка Мухаммед. Чудеса !? Чрез своето всемогъщество, Аллах дава на пророците възможността да правят чудеса, за да се изтъкне емисията и посланието им. В повечето случаи това са чудеса в област, с която свидетелите са добре запознати или изпъкват чрез знанията си. * Египет по времето на Фараоните е бил известен с магии; затова едно от главните чудеса на Моисей се състояло в това, да победи придворните магьосници при „меренето на сили". * Съвременниците на Исус имали авторитет на похватни лечители, затова той бил дарен с изключително много лечебни чудеса; дори бил в състояние с позволението на Аллах да съживява мъртви. * По времето на пророка Мухаммед арабите били известни с красноречието и великолепната си поезия; затова неговото най-важно чудо бил Коранът. Въпреки често повтарящото се предизвикателство (tahaddi) в самия Коран да се създаде нещо даже само приблизително сравнимо, нито един от арабските поети не успял да направи това, a някои от враговете му трескаво се опитвали. Това чудо не е ограничено нито във времето, нито в пространството; за разлика от чудeсата на другите пророци, Коранът е едно непрекъсващо, всеобхватно чудо. В Исляма чудесата се считат за знаци за по-голяма достоверност на пророците, които подкрепят изпълнението на Божия план; тук обаче се различава повече от колкото в Стария Завет между лицето, като носител на откровението и въздействието от Бог. С цел борба с каквито и да е недоразумения в това отношение, чудесата на пророка Мухаммед са събирани още от рано, като доказателства за пророчеството му ('A'lam an-Nubuwwa) или пък животът му бил описан под този аспект (Dala'il an-Nubuwwa). Има общо шест вида чудеса: Irhas, Mu'giza, Karama и Ma'una (подкрепа), последните две могат да бъдат дарени на някой много благочестив Божий слуга, без да му се дава възможност за претенции към пророчество; той самият се подчинява на законите на някой пророк. Чудесата трябва да са свързани с добри дела, без значение познати или непознати и трябва да са в името на праведната вяра. Знакът на лъжлив пророк се нарича Ihana, а на магьосник Istidrag (измама). За едно „пророческо чудо" се използва най-често техническия термин Mu'giza, въпреки че тази дума не се среща нито в Корана нито в Сунната. В Корана чудото се назовава: аия – знак или бурхан – доказателство. В по-старата Сунна- литература се среща вече споменатото название (Dala'il an-Nubuwwa); едва по-късно се налага названието Mu'giza. Mu'giza и се използва от тогава за чудесата на пророк, които той извършил след връчването на мисията му. Карамата е необикновено дело, което Бог позволява на примирен вярващ, без обаче да му е дал пророчество. Въпреки че карамата може да се случи и на пророк, като по този начин слага „основата" на пророчеството му (Irhas li-n-nubuwwa), нпр. когато Исус започнал да говори още като дете в люлката, за да защити майка си. Една Mu'giza трябва да притежава следните качества: 1) Трябва да е дело, което да се извършва чрез Аллах, или да отговаря на такова дело, тоест: Неизпълнението или възпрепятствието на някое дело се счита също за чудо, ако при това може да се забележи Божията воля. Пророкът веднъж казал: „Ще сложа ръката си върху тялото, вие обаче няма да можете; това е знакът ми." В този случай, това че хората не са в състояние, да направят същото като него, е самото чудо. 2) Делото трябва да надвишава обикновените неща, тоест да престъпва физическите и природни закони; въпреки че по онова време не всички от тях били познати, а и не всички хора били запознати с известните закони, може да се вземе като даденост, че съвременниците на пророка (с.а.с.) са имали чувство за свръхестествените неща. Освен това само рядкостта на такъв вид опит би трябвало да е учудила повечето от свидетелите. 3) Чудото е ненадминато – единствено по рода си. 4) Извършено е от човек, който претендира за пророчество и поучава ближните си относно вярата в Бог. 5) Резултатът трябва да отговаря на съобщението, направено от изпълняващия чудото пророк и не е допуснато то да завърши по друг начин. 6) Чудото не трябва да противоречи на неговия непосредствен извършител. Ако например се даде на гущер дарбата да говори, и той каже след това: „Ти си лъжец!", то тогава това не би се сметнало за чудо, а би допринесло до основателно съмнение в „извършителя на чудесата". 7) Чудото трябва да се извърши в същия момент, в който е било обявено. Отценка При това изобилие на предания засягащи пророка – и съответно неговите чудотворни дела, не е учудващо, че между тях са се вмъкнали повести от народното поверие или пък изказвания, в които лесно се разпознават определени възгледи. Особено очебийни са психологично обоснованите опити на някои ислямски учени, които така изтъкват чудесата на пророка, че той по нищо да не отстъпва на Исус; също така склонността към Суфизъм на автора веднага бива разпозната по преувеличеното тълкуване на случилото се в съвсем спиритуалистичен дух. Но също и личната благочестивост и уважение към пророка, имат като последици преувеличаване на първоначалните разкази, които служили повече за наслада, възторг и образували неколцина легенди – което обаче не трябва да означава, че „по-бедните" предания са най-достоверните! Затова е сравнително трудно, да се различи между истината и легендите, защото в края на краищата става въпрос за нещо, което е от свръхестествен характер. Въпреки всичко съществуват директиви, които могат да са от полза при едно такова проучване. Мюсюлманските учени класифицират по следния начин чудесата: 1) Чудеса, които са предадени по „непрекъсната линия" и са известни със сигурността си (ulima qatan): Най-вече самият Коран е доказателство за легитимността на пророчеството на Мухаммед и съдържа сигурни доказателства за преписаните на пророка чудеса (нпр. лунното деление, нощното и небесното пътешествие). 2) Общоизвестни и добре разпространени между разказвачите чудеса, при които обаче не е възможно да се намери друго доказателство, че това се е случило точно така, освен факта, че разказвачите се позовават на съпътници на пророка или на други достоверни личности с авторитет (Чудесата за водата, храната, лечението и т.н.). 3) Предадени от само един или от малко разказвачи чудеса, които за разлика от останалите са по-скоро непознати и се считат поради това, за „слаби"; въпреки всичко с течение на времето те може да станат по-важни и да заизглеждат напълно правдоподобни. Бележка: Споменатите под точка 2) и 3) чудеса – обобщени – водят до извода, че пророкът със сигурност е извършил такива или подобни чудеса. Също така обаче не е изключено, някои от преданията да са преувеличени или чисто и просто погрешни: Повечето от разказвачите се боят да използват без задръжки изчерпателните легенди, които се въртят около рождението на пророка Мухаммед и са вероятно просто „поукрасени" събития, тъй като може би подозират рискованите последици на едно такова начинание; на това обаче някои учени гледат като на допустимо, ако се прави с поучителна цел. Също така според Ибн Катсир няма основание да се твърди, че животните, които пророка е искал да принесе в жертва, са идвали доброволно при него, или че след похода към Хайбар му било дадено магаре, което му казало че неговите предци също са служели за езда на пророци; така и то, като последно от неговия род, получило почетната задача, да носи на гърба си Мухаммед, "печатът на пророците". Освен това накрая, след смъртта на господаря си доброто животно се самоубива драматично от нетърпимата мъка, като се удавя в кладенец. Такива разкази са измислени от религиозни фанатици, чиято цел може би е била да заситят пристрастената към чудеса фантазия на народа. Основното желание на автор съставящ творба за чудесата на пророка е да запознае читателите си само с това, което е със сигурност доказано и предадено по достойни за доверие „Иснади". Но поради неописуема набожност е неизбежно в творбата да не се вместят и разкази, в чийто истории той самият се съмнява. На места се забелязва, че авторът не е в състояние да се застъпи научно за всичко без изключение. 1) Чудото на рождението му 2) Чудесата в детството му 3) Първото откровение 4) Нощното и небесното пътешествие 5) Разделянето на луната 6) Чудеса свързани с храната и водата 7) Лечебните чудеса 8) Природните чудеса 9) Чудото с животните 10) Знанията за неизвестното Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Август 2 Author Report Share Публикувано Август 2 ИСЛЯМ - ЧЕТИРИ ДУМИ, ДАВАЩИ СВОБОДА Човек се ражда и идва на този свят сам. Всеки човек след смъртта си ще бъде съживен като самостоятелна личност, а не като представител на тази или онази общност, за да даде отчет за това, което е вършил на земята. В това отношение, думата Ислям за всеки ще придобие важно значение. Ислям е съществително, производно на арабския глагол аслама, означаващ да се подчиниш или покориш. Ислям, макар и да има отношение към думата селям, т.е. мир, всъщност означава покорна отдаденост на Бога и на нито едно творение. В Исляма човек не се прекланя пред никое творение. Невъзможно е подчинение или послушание пред някого, тъй като това води до неподчинение пред Твореца. Всичко това прекрасно се съдържа в един единствен израз, състоящ се от четири думи Ля илляха иля Аллах – т.е. няма друг бог, освен Единствения Творец на Вселената. Всяко творение на небесата и на земята, волю или неволю, се подчинява на Твореца и Неговите закони. Ето защо, вярващите в исляма се наричат мюсюлмани /муслим, означава покоряващ се/. Следователно, мюсюлманин може да наречем слънцето, луната, рибата в океана, птицата в небето, както и всеки човек. В този смисъл, индусът, евреинът, будистът, християнинът – всички те са мюсюлмани... Бог - Единственият Творец, не е плод на човешкото въображение. Той не е идея, измислена от човека за да обясни преминаването от първобитния си стадий на развитие към по-висша степен на съществуване. Първобитните хора са познавали Бога като Единствения Творец и Вседържател. Следователно, в това отношение човечеството не е претърпяло никакво развитие, а е регресирало от единобожието към многобожие! Всяко новородено – подобно на първия човек – е невинно, нравствено чисто, ту развиващо се, ту деградиращо, вследствие външно влияние или собствения си избор. „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!Хвала на Аллах – Господа на световете. Всемилостивия, Милосърдния! Владетеля на Съдния Ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни Ти по правия път, пътя на онези, които Си дарил с благодат, а не на онези, над които тегне гняв, нито на заблудените… " /Сура Фатиха/ Когато човек осъзнае кой е неговия Създател, благодарение на разума и останалите качества, с които е надарен и съзнателно започне да се подчинява на Твореца, той става мюсюлманин - в буквалния смисъл на тази дума. Ислямът е образът на живота и затова носи това име. Както е казал един от великите мислители на нашето време Изетбегович:"Когато човек осъзнае своя произход и мястото си в световния ред, от този момент той е в състояние да понесе всякакви изпитания". "В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Кълна се в следобеда – човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и за взаимно се наставляват за търпението"/Сура Ал-Аср/ Думата Ислям е прекрасна. Тя изразява чистота и истина. Ислямът свързва всеки човек с Адам и Ева, с Пророците, с праведниците, живели в продължение на векове от началото на човешката история до днес. Думата Ислям най-перфектно подхожда на описанието на онази връзка, която съществува между творенията, такива каквито сме – зависими, нуждаещи се, ограничени в своите възможности... Като система и начин на живот, които се основават на връзката между Твореца и Неговото творение – човека, Ислямът е наречен така не по името на някого /както християнството, будизма, юдаизма/. Той не е източен или западен, не е северен или южен. Той е у н и в е р с а л е н! Той не се явява форма на социални или икономически взаимоотношения, макар че на тях се придава огромна роля. Той не е ограничен от някакви материални понятия или светски концепции, като секуларизъм и капитализъм. Той не принадлежи на различни нелепи и ограничени форми на хуманизъм. Той отхвърля такива крайни форми като аскетизъм, призоваващ да се отречем от този живот и свят. Ислямът не е привърженик на такива схващания като първобитни, средновековни и пр. - заблуди, гласящи, че онова, което не принадлежи към съвремието няма стойност. В сравнение с тази концепция, всичко е временно, остарява и губи значимостта си още с появата си на този свят. В резултат на всичко това, ние се сблъскваме с аморфността и анархията на постмодернизацията. „Видя ли ти онзи, който взима за лъжа Възмездието? Това е онзи, който пъди сирака... "/Сура Ал-Маун:1,2/ Може ли с няколко думи да изразим ислямските принципи като послания и светоусещане? Може, ако хвърлим поглед над сура Ал-Фатиха, в която съгласно мнението на много учени е концентрирана същността на Корана. Тази сура се състои от седем кратки аяти, които дават описание на цялата действителност от историята на човечеството, зависимостта на човека от Твореца и потребността от Него. В още по-кратката, състояща се от три аята сура „Ал-Аср" /Следобедът/ може да се види какво велико крушение очаква всички, които не са познали Бога и не се обединяват, заедно да изповядват истината и справедливостта. В Сура Ал-Бакара, 177-ми аят можем също да намерим кратко определение на някои от принципите на исляма. Този аят започва с думите: „Праведността не е в това да обръщате лице на изток или на запад, правeдността е у онзи, който вярва в Аллах,и в Съдния Ден,и в ангелите,и в Писанието,и в пророците..." Истинската вяра и благочестие предполага твърда вяра в Бога, ангелите, откровенията и пратениците, както и в Отвъдния живот. Вярата също така трябва да включва и грижи за угнетените и бедните. „... и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него на роднините и сираците и на нуждаещите се, и на пътника..." Истинската вяра и благочестие също предполагат усъвършенстване на достойнството и качествата, две от които особено се отличават: честност и изпълнение на поетите обещания и отговорности, а също така твърдост и непреклонност в следване на истината. В коментара си към Свещения Коран Амин Ахсан Ислахи подчертава, че в горния аят съществува различие между учение и обредност от една страна и добросъвестното изпълнение на ангажиментите от друга. Формата, в която тези добродетели са споменати в аята, подчертава тяхната значимост, в сравнение с обредите. Истинската цел на всички актове на преклонение се заключава в това, човек да усъвършенства характера си. Превод от руския печат Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Август 26 Author Report Share Публикувано Август 26 <H1 class=redLbl>Протести на алевитите срещу правителството в Турция</H1>Автор: Дневник04 февруари, 19:40 В Турция живеят около 5 милиона алевити и около 35 на сто от тях са в Истанбул.Над 5 хиляди алевити в Истанбул участваха в протестен митинг срещу правителството на Ердоган. Те искат отмяна на задължителните часове по вероучение в училищните програми и премахване на Дирекцията по вероизповеданията, която, според тях, обслужва само турците-сунити. "Не на задължителното вероучение в училищата", "Докато има Дирекция по вероизповеданията, Турция не може да е светска", се четеше на плакатите, които носеха участниците в протеста, организиран от най-голямата организация на алевитите Пир Султан Абдал. Преди известно време Ердоган заедно с представители на Дирекцията по вероизповеданията за пръв път участва с алевитите в религиозна вечеря послучай тяхния празник. Но много алевитски организации бойкотираха вечерята. Партията на справедливостта и развитието подготви проект за промяна в конституцията, според който в училищата се предвижда да се дават знания и за християнството и юдеизма и свързаните с тях ритуали, но това ще става на принципа на доброволност, т.е. ако има желаещи. Но ислямското вероучение се запазва задължително. Това се преценява за дискриминация спрямо алевите, поради което се те оргнизират протестните изяви. По данни на председателя на Федерацията на алевите Туран Есер, огласени във в.Миллиет, в Турция има 85 хиляди джамии и 90 хилияди религиозни служители. Бюджетът на Дирекцията по вероизповеданията се равнява на общия бюджет на 8министерства. От регистрираните 87 хиляди граждански организации, 25 хиляди са регистрирани за построяване на нови джамии. По думите му "Турция много силно се ислямизира". Алевитите искат да бъдат признати като отделна религия и да им бъдат предоставени средства от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията, но управляващата Партия на справедливостта и развитието е против. Анализаторът Джан Дюндар акцентира на силната ислямизация на турското общество в последно време като отбелязва,че по този показател Турция надминава ислямскатарепублика Иран. Над 20 милиона турци всеки петък посещават петъчните молитви - по 1-1,5 часа всяка седмица. А в 70 милионен Иран средно 7 милиона посещават петъчните молитви, твърди Дюндар, според който в Турция дневно около 10 милиона души посещават джамиите, а в в Иран те са 2 милиона. Данните за броя на алевитите в Турция са силно противоречиви. Някои твърдят, че те са около 20 милиона, но според агенция Конда в Турция живеят около 5 милиона алевити и около 35 на сто от тях са в Истанбул.<script type=text/javascript>vbaneri(15); <script src="http://www.google-analytics.com/urchin.js" type=text/javascript> <script type=text/javascript> _uacct = "UA-317994-11"; urchinTracker();За историята и вярата Непознатият балкански ислям с европейска идентичност Като наследство от бившата Османска империя, на Балканите съществува един малко познат, толерантен ислям с европейска идентичност, повлиян от дълголетното съжителство с християнството по тези земи Това твърди френският етнолог Жером Клер от Сорбоната в Париж. Стигнал е до този извод след проучване на религиозните ритуали и светоглед на обикновените хора от селските райони в онези части от Балканите, където има мюсюлмански общности. "За мен бе интересно да открия, че на нашия континент съществува от близо хилядолетие един ислям с чисто европейска идентичност, но за него твърде малко се говори, казва г-н Клер. - Това е една позабравена реалност за Западна Европа, където има много страхове от един друг, по-агресивен ислям. Този по-толерантен, европейски ислям се среща в страни като Албания, Босна, България и другаде на Балканите. И мисля, че е въпрос на интелектуална добросъвестност и дълг към историческата памет да се даде повече гласност на този факт. Да не забравяме, че и сред мюсюлманските учения има огромни разлика подобно на тези между сицилианския католицизъм примерно и датския протестантизъм." Г-н Клер бе на кратко посещение в България в началото на януари 2005 г. във връзка със своето намерение да проучи музикалните ритуали на българските мюсюлмани Алеви, наричани тук Казълбаши. Това е може би най-либералната разновидност на исляма, считана често дори за еретична, казва той. "При техните ритуали, мъжете и жените участват равностойно в танците и песните, обяснява Жером Клер. Заради тази пълна равнопоставеност на мъжете и жените при Алеви, тяхното учение е било заклеймявано от традиционния ислям и на тях често са гледали като на хора със съмнителни нрави. А истината е точно противоположна. Това са хора с изключителен морал, който в западноевропейски контекст можем да сравняваме с протестантския морализъм. Алеви имат силни етични принципи, които винаги поставят на преден план. Същевременно, за разлика от протестантите, техните ритуали са много жизнерадостни, песните и танците присъстват постоянно в живота им, а свещените им танци са изключително красиви."Според Жером Клер, течението Алеви, чиито представители са българските Казълбаши, се характеризира с изключителен хуманизъм"Това, което ме е впечатлява е, че те винаги изтъкват една важна за тях ценност, която бих нарекъл хуманност – онова, което обединява всички хора отвъд многобройните различия. Това може да се чуе навсякъде в селските райони, населени с Алеви или Сунити, където религиозната пропаганда е по-слаба. Прави впечатление също тяхното силно любопитство към християнството, когато разговарям с тях. И истината е, че сред тези хора винаги съм се чувствал уютно, макар да съм християнин."Френският етнолог Жером Клер, който впрочем е православен християнин, смята за свой дълг да опише всички тези забелязани различия между балканския и останалите видове ислям. "Дори в момента това да не вълнува много хората, надявам се да бъде събран достатъчно фактологичен материал за задълбочени изследвания един ден, когато може да бъде проявен по-силен интерес", казва той. Мария Димитрова Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Август 26 Author Report Share Публикувано Август 26 Жадуване на огъня След представяне пред повече от 5 милиона зрители, в София в зала 1 на НДК гостува именитото шоу на хореографа Мустафа Ердоган "Огънят на Анатолия", създадено през 2002, донесло му номинация за "Гинес". Анатолия е старинна земя в Мала Азия с повече от три хилядолетна история, таяща в каменната си памет присъствието на три цивилизации. Оттук и смесването в либретото на различни по епоха и стилистика образи, като Зевс-Ахура Мазда, Прометей-Заратустра, Пандора, което не малко озадачава. Автентичният мит гласи: Огънят - Ахура Мазда, се опълчва на Мрака чрез неговото собствено порождение - Ангра Майню. Към борбата се присъединява и човекът Гайомарт, поробен от тъмните сили, и макар смъртен, на него Зороастър поверява огъня и с чиято сила той застава на страната на Доброто и помага в битието отново да възтържествува Светлината. За да разкаже този древен мит, Ердоган се възползва от редица танцови традиции: турски фолклор, арабо-мюсюлмански, персийски, балкански мотиви, класически балетен екзерсис, елементи от грузинския коленен танц, танци от Истамбул, егейските и средиземноморски райони, дори египетски профилно-фрескови пози и индийски шива-многоръчия и надграждащи се постановки на групи от тела; както и не на последно място, похватите и стилистиката на матрицата майка - "Lord of the Dance" на Майкъл Флетли. Както упоменава ефектната рекламна разточителност, в спектакъла са вплетени "поне" три хиляди танцови мотиви, колкото годините на Анатолия. Подобни мащабни проекти са не просто еклектични като стилистика, но и като духовно явление. Те едновременно изпълняват ролята на ярки медийни образи за национална идентификация, от една страна, а от друга, са следствие на глобалното обобщение на постмодерната култура като синхронична - село, в което всеки познава другия, но дотолкова, доколкото прилича на него. Това са спектакли, които повдигат националното самочувствие, създават усещане за древна легендарна история - мимикрия на постмодерното митологично мислене в образи, като съвместно с това приобщават към доминиращия вариант на англо-американската поп-консумативна екзистенция, където високите образци на културата и ирелевантната архаичност на фолклора се "превеждат" на по-достъпен език. И всичко се приравнява към ядливата общодостъпност на лъскавата, повърхностна поп-мюзикълна естетика. Тук се корени и същественото недоволство от подобни спектакли. Те впечатляват със зрелищност, пищност, с темперамент и отдаденост на артистите, но и отблъскват с духовната си недъгавост, с кичозната си същност и драматургична непохватност, достигаща до видима нелепост. Музиката на Танер Демиралп използва характерни турско-арабски фолклорни мотиви, като ги аранжира в поп стилистика с преимуществено електро-енд-дръм саунд. Костюмите са странна смесица от етно-носии и функционални танц облекла. При мъжете - тесни бодита от трико, панталони в лек чарлстон, фосфорни цветове и ламе с асиметрична кройка, а при третото преобличане се забеляза дори строгата изчистеност ала "Лорд-ъв..." При жените степ обувчици с тежко токче, къса черна лале-пола, черен чорапогащник и тясно боди с широки ръкави от лакътя. Всичко е толкова анахронично, че дори не може да си го представиш, ако не си го видял. Необяснимо е защо хореографски пищната арабска графика на тялото се ограничава, ръцете - основният двигател на танца в тази традиция, тук се прибират и стягат плътно до тялото, тазът се слива с торса по шотландски и се танцува само с крака, особено във фронталните масови сцени. Сценографията е пестелива, но ефектна заради пищното, многобагрено осветление, което се мени и преобразува толкова динамично, че се превръща в част от ритъма на движението и музиката. В центъра на сцената е разположен огромен светлинен диск, напомнящ за гонг и слънце едновременно, върху който често се проектират светлини и образи на древни каменни изображения - танцуващи мъже с дайрета, богът Ахура Мазда, митологичната планина Немрут, по която може да се възкачиш до небето, и т.н. Повечето танцьори са с фолклорно образование и класическият екзерсис ги затруднява. Вън от него те са динамични и пластични. Четиримата солисти са с прекрасни физически качества (имената им не са вписани нито в прес-листа, нито в програмата) и сполучливо подбрани. Впечатлява Любимата на Прометей с удивителната пластика на изящните си ръце и бедра, запомня се и предводителят на Злото, танцьор с атлетична фигура, надарен с експлозивен висок скок, изразително лице, красиви с демонична сила ръце и отчетливо актьорско присъствие. Не се забравят и моментите, решени в автентичен стил - най-напред мъжкият танц със зурни и големи дайрета, алеви-танцът, мистичният танц на дервишите, както танцът на изкушението - гюбек с изумителните текмета на прелъстяваща с голотата си съвършена плът и разпръснатите искри на перлени и златни нанизи. Кулминационната сцена с тъпани и малки ръчни тарамбуки от глина и кожа буквално спира дъха. Тук ритъм и звук се превръщат в пламтяща светлина, огънят привежда в движение телата и всичко се слива в един вихър, в една бумтяща и тътнеща стихия на тържествуващия живот. Арабският мистик Ибн Бишрун пише: "Действието започва с огън и свършва с огън". Огънят е носталгия по същностното, танцът - движение, което завръща към него. В глобалното съществуване изкуството е онова, което разпалва пламъка на автентичното битие и затова е необходима строгост към всяка от неговите прояви и бариера пред безсмисленото епигонство, което го задушава. Петър Пламенов Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Август 26 Author Report Share Публикувано Август 26 <H1 class=firstHeading>Тюркски народи Тюркските народи са северно- и централноевразийски народи, които говорят езици, принадлежащи към тюркското езиково семейство, и които имат (в различни степени) определени общи културни и исторически черти. За терминът „тюркски" се смята, че представя широко езиково охарактеризиране, а не задължително етническо такова. Тюркските езици са подразделение на алтайското езиково семейство и са едни от географски най-широко разпространените в света, като се говорят в обширен регион, простиращ се от Европа до Сибир. </H1> Географско разпространение [редактиране] Тюркските народи имат много различни разклонения и техният общ брой е около 150 милиона. Около половината от тях са турци от Турция, живеещи предимно в самата Турция и в области от Източна Европа, Северна Африка и Близкия Изток, които са били в миналото под контрола на Османската империя, както и в Западна Европа, Австралия и Америките като имигранти. Другата половина от тюркските народи е концентрирана в Централна Азия, Русия, Южен Кавказ и Северен и Централен Иран. В наши дни има шест независими тюркски държави: Азербайджан, Казахстан, Киргизстан (Киргизия), Туркменистан (Туркмения), Турция и Узбекистан, както и СКТР в Северен Кипър (призната само от Турция). Има и няколко автономни тюркски републики и региони под тюркско управление в Руската федерация: Алтай, Башкортостан (Башкирия), Чувашия, Дагестан, Хакасия, Карачаево-Черкезия, Татарстан, Тува и Якутия. Всяка автономна тюркска република в Руската федерация си има собствено знаме, парламент, закони и официален език. Има и още два важни автономни тюркски района: Синдзян-уйгурски автономен регион (познат също като Източен Туркестан) в Западен Китай и автономният район Гагаузия, намиращ се в Южна Молдова и граничещ с Украйна на изток. Освен това има няколко региона с тюркско население без специален статус в Иран и части от Ирак, Грузия, България, Гърция, Македония, Таджикистан, Афганистан и западна Монголия. Азърбайджанците от Иран (живеещи главно в Южен Азербайджан и в основните градски центрове) са най-големия тюркски народ без статус в света. Турците от Турция са около 75 милиона, включително и емигрантите и малцинствата в Европа, а втори по брой тюркски народ са азербайджанците, които са повече от 35 милиона по света, като повечето от тях живеят в северозападен Иран — район, наричан от някои Южен Азербайджан. Тюркски корени [редактиране] Наименованието „тюрк" и използвано за първи път официално като политическо име през 6 век. Тюркски националисти твърдят, че експанзията на пратюркските народи през Евразия е включвала скити (ишкуз), хунну, хуни, сармати, хазари, печенеги, алани, симери, масагети и други степни народи. При все, че някои от тези народи биха могли да представляват в някаква степен пратюркски или тюркски племена или племенни съюзи, повечето от тях се смятат широко за нетюркски. Определено в по-късни времена хазарите и печенегите са били тюрки, но за симерите, масагетите, сарматите и скитите се смята, че са ранни индоевропейци. Въпреки че са водили уседнали начин на живот, по-старата традиция на номадството е създала културна норма, която в най-добрия случай е представена от войнствения им дух, чувство за водачество, навици за подвижен живот, майсторство, храброст, елегантно ездаческо изкуство, и необикновени умения в стрелбата с лък яздейки. Тюркските народи са използвали свои собствени писмености като руническата орхонска писменост и уйгурската азбука. Традиционните, националните и културните символи на тюркските народи включват звездата и полумесеца, използвани за символи на тюрките още от доислямски времена, когато те практикували шаманизъм, също така вълка, част от тюркската митология и традиция, както и синия цвят, желязото и огъня. В епохата на национализъм тюрките са сред първите ислямски народи, които приемат западните идеи на либерализъм и секуларни идеологии. За първи път това се събужда в Руската империя и е развито от татарски интелектуалци като Исмаил-бей Гаспирали и Юсуф Акджура като реакция на панславистките и русифициращи политики на Руската империя. Първите напълно демократични и светски републики в мюсюлманския свят са тюркски: злочестата Идел-Урал, основана през 1917 г., Азербайджанската демократична република през 1918 г. (и двете погълнати от Съветския Съюз) и през 1923 г. Република Турция. Терминология [редактиране] В съвременна Турция се прави разлика между турци и тюркски народи: наименованието „тюрк" (türk) се използва конкретно за турския народ и култура, а „тюрки" (türki) се използва общо за съвременните тюркски народи и култури. В Българския език се използват съответно „турски" и „тюркски" и други думи със съответните корени. Някои твърдят, че това разграничение е изкуствено и не се прави от говорещите тюркски езици на други места. Понякога се твърди дори, че разделянето е до голяма степен в резултат на сталинизма и, че преди основаването на Съветския съюз, името „турски" е използвано за всички тюркски народи като част от едно по-голямо семейство. Други възразяват, че този аргумент е неоснователен и се използва само, за да се подкрепят расистките теории на пантюркизма, посочвайки, че разликите между различните правителствени администрации, както и културните, религиозните, историческите и дори расовите разлики са прекалено големи, за да се говори за някакво политическо единство. Първото познато споменаване на термина „тюрк" по отношение на тюркска група е относно гоктюрките през 6 век. Писмо на китайския император до гоктюркския хан Избара през 585 г. го титулува „Великият Тюркски Хан". Орхунските надписи (735 г.) използват наименованието „тюрук". Предишната употреба на подобни наименования е с неизвестна значимост, въпреки че някои сериозно мислят, че те са свидетелство за историческата приемственост на наименованието и народа като езикова единица от далечни времена. Това включва един китайски документ от 1328 г. пр.н.е., наричащ един съседен народ „ту-кю". Думата „тюрк" означава „силен" или „могъщ" на старотюркски. Терминология в преданията [редактиране] В древния зороастрийски текст „Зенд-Авеста" един от внуците на Йима (подобен на Ной като единствен оцелял от бедствие, което обезлюдява Земята) се казва Тур или Тура — предполагаемият праотец на т.нар. „турански" народи — наименование, използвано в Древен Иран за всички обитатели на Средна Азия. Думата „турански" е производна на иранската дума „тур" или „тар", означаваща „тъмен" (в израз на начинът, по който западноиранците виждали земите на Север от тях като тайнствена „тъмна земя"), но твърденията, че има някаква етимологическа връзка с думата „тюрк" са предметна горещи спорове между различни изторици. Този традиционен персийски произход се обърква от някои с творбата от късния 16 век „Акбарнама" от Абул-Фазел, където той описва няколко мюсюлмански традиции, като прави „Турк" най-големия син на Яфет и внук на Ной. През 19 век, също така, е обичайно в християнските кръгове за праотец на тюрките да се смята Тогарма, внук на Яфет в Битие 10. Според Махмуд от Кашгар, тюркски учен от 11 век, и различни други традиционни ислямски учени и историци, името „Турк" произлиза от „Тур", един от синовете на Яфет, и има един произход с Гомер (кимери) и Ашкеназ (скити, ишкуз), които традиционно се приемат за едни от най-ранните тюрки (повечето съвременни смятат тези племена за ирански). Едно подобно име, „Дур", също се споменава в една средновековна унгарска легенда като легендарен племенен вожд на кавказките алани (арани, ирони - съвременните осетинци), чиито дъщери станали жени на маджарските праотци Магор и Хунор. Според някои [1] това е същия владетел Дуло (Дула) от рода Белар, рода на българите. В най-ранния запазен тюркски речник, епонимичния герой на тюрките, Алп Ер Тунга, се идентифицира с героя Афрасиаб (Франгасян в „Зенд Авеста") от персийскат алитература. Алп Ер Тунга е символична фигура в тюркските предания. Гоктюрките от 6 век предават това предание и те също вярват, че са потомци на вълк. Според „Книга на царете", написана от персийския автор Фирдоуси, Афрасиаб е преследван и убит в Азербайджан. История [редактиране] Общоприето е да се смята, че първите тюрки са обитавали Средна Азия. Някои учени разглеждат хуните като едно от най-ранните тюркско-монголски племена. Основната миграция на тюркски народи е станала между 1 и 10 век от н.е., когато те се разпръскват в по-голямата част от Средна Азия и Европа. Точната дата на първоначалното преселение от древната родина остава неизвестна. Първата държава, позната като „Тюрк", дала името си на много държави и народи след нея, е тази на гоктюрките (гйок (gök) означава „син" или „небе") в 6 век от н.е. Главатарят на рода Асена довежда хората си от Ли-джиен (съвременната Желайжай) в Джуан Джуан, търсейки включване в техния племенен съюз и защита от Китай. Хората от племето му са били прославени ковачи и получили земя близо до планинска кариера, която изглеждала като шлем, откъдето те получили името си 突厥. Един век по-късно мощта им се увеличила дотолкова, че те завлядяли Джуан Джуан започнали да установяват своята „Гок империя". По-късни тюркски народи са карлуките (главно през 8 век), уйгурите, киргизите, огузите и туркмените. Създавайки държави в региона между Монголия и Трансоксиана, те влезли в контакт с мюсюлмани и повечето от тях постепенно приели исляма. Имало (и все още има) обаче и тюркски народи, принадлежащи към други религии, включително християни, юдаисти (виж хазари), будисти и зороастрийци. Турски войници в армията на абасидските халифи станали де факто господстващи в по-голямата част от мюсюлманския Близък Изток (без Сирия и Египет), особено след 10 век. Огузите и други племена завладяли и управлявали различни държави под предводителството на селджукската династия и накрая завладяли териториите на абасидската династия и Византийската империя. Междувременно киргизите и уйгурите се биели едни с други и с Китайската империя. Киргизите накрая се заселили в района, наричан сега Киргизстан. Татарите победили волжките българи в днешен Татарстан, следвайки нашествието на Запад на монголите, водени от Чингис хан през 13 век. Тюркските групи навсякъде се смесват с местните населения в различни степени. С упадъка на Селджукската империя след нашествието на монголите, Османската империя се очертава като новата важна тюркска държава, която достига господство не само над Близкия Изток, но и над югоизточна Европа, части от югозападна Русия и северна Африка. Османската империя постепенно отслабва поради лоша администрация, неколкократни войни с Русия и Австро-Унгария и появата на националистически движения на Балканите, и накрая отстъпва място на днешната република Турция. Език Основна статия: <A title="Тюркски езици" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8E%D1%80%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8">Тюркски езици tюркските езици са една от групите алтайските езици. Различните тюркски езици обикновено се разглеждат като географски групирания, тъй като високата подвижност и размесване на тюркските народи в историята прави точната класификация изключително трудна: огузки (или югозападни) езици, кипчакски (или северозападни) езици, карлукски езици (като уйгурски) и северни езици (като алтайски и якутски) и изолирани езици (западнотюркски езици като чувашки). Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Септември 23 Author Report Share Публикувано Септември 23 Петте стълба на исляма Коранът предписва за всеки мюсюлманин пет ритуални задължения и те са опорите на религиозния култ. Това са: Шахада Шахада (свидетелство) е веруюто, което се произнася задължително при встъпването в религиозната община и във всекидневното служение, след очищението от нечистотата на идолопоклонничеството: "Няма божество достойно за поклонение освен Аллах и Мухаммад е Неговият пратеник" ("Ла илаха илла-ллах уа Мухаммад расул Аллах"). Молитва Молитвата (салат, намаз) е вторият стълб на ислямския култ. Извършва се пет пъти дневно: призори, по пладне, след обяд, при залез слънце и вечер (или през нощта). Има общи и индивидуални молитви. Общите се извършват предимно в джамията. Мястото, на което се произнася молитвата, следва да е чисто и да е оградено от външната нечистота (от суетата на света), затова вярващите винаги постилат молитвено килимче. Към молитва се пристъпва в ритуална чистота. Външното очищение се състои в ритуални умивания (гусул) и събуване на обувките (които вече не са необходими в качеството на посредник между сакралното и профанното). Но то е само видим израз на вътрешното очищение в молитвеното обръщение "в името на Аллах". Молитвите се произнасят с лице в посока (кибла) към Мека с обърнати напред длани. Регламентират се специалните молитвени поклони. В петъчните дни на големите богослужения се произнасят и проповеди от имама и на тези молитвени служения се събират всички мюсюлмани. Съществуват молитви за специални случаи - по време на пост, за покойник и др. Милостиня Регламентирана е задължителната милостиня (закат). В съответствие с имущественото си състояние всеки мюсюлманин е задължен да внася в общината определен налог, предназначен за бедни, за страдащи, за сираци. "Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] - задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър" (9: 60). Освен закат има и незадължителна, доброволна милостиня - садака. Пост по време на Рамадан Задължителният голям пост (саум) се изисква през свещения за мюсюлманите месец Рамадан, месецът, в който пророк Мухаммад е получил първите сури на Откровението. Постът се извършва според определени норми, предполага пълно въздържание от храна и течности от изгрев до залез слънце, задължително въздържание от алкохол и тютюн, от благовония и др. Месецът се изчислява по лунен календар и може да се падне по различно време на годината. На 27-я ден на месеца Рамадан настъпва най-святата нощ – Нощта на предопределението, в която се припомня за низпосланото от Аллах на пророк Мухаммад Откровение и се записват предопределенията на всеки мюсюлманин за следващата година. Краят на поста се отбелязва с празника Рамадан-байрам. Има и правила за постене при конкретни случаи заради очищение след извършване на определени лоши постъпки. ХаджХадж (голямото свещенопоклонничество) се извършва ежегодно и центърът му е свещеният храм Кааба в Мека (в Саудитска Арабия). Освен Мека хадж включва посещение и на свещените места в Медина, другия свещен за мюсюлманите град. Маршрутът на хадж е точно определен и по време на поклонението се извършват също така строго определени ритуални действия. "И довършвайте поклонението хадж, и поклонението умра (бел. - малкото поклонение) заради Аллах! А ако сте възпрени, [дайте] жертвено животно според своите възможности! И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си! А който от вас е болен или има страдание по главата, тогава – да се откупи с говеене или подаяние, или жертвоприношение. А ако сте в безопасност, онзи, който използва поклонението умра и за поклонение хадж, [да даде] жертвено животно според своите възможности. А който не е в състояние, да говее три дни по време на поклонението хадж и седем, щом се върне, та пълни десет. Това е за онзи, чиито роднини не живеят в околностите на Свещената джамия. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е строг в наказанието!" (2: 196) Освен тези задължителни религиозни изисквания ("петте стълба") на правилното практикуване на религията съществуват множество конкретни правила на поведение, както и религиозно нравствени изисквания към всеки мюсюлманин. Строго се съблюдават правилата на ритуални очищения.Религиозните норми на живот на мюсюлманите не са обособени от сферата на социалния и правов ред, последният е обхванат в системата на шариата. Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
oriental princess Публикувано Септември 24 Report Share Публикувано Септември 24 Информацията за Исляма в предния пост мисля, че е много изопачена и има мн неправилно изтълкувани и писани неща. Ясно е че целта на автора не е да достави реална информация за религията, а да убеди читателя внеговата си гледна точка към Исляма - като например, че Пророка Мохаммед С.А.С. е копирал другите религии, че е разпространявал Исляма със насилие и враждебност, а най-бруталното, което ме възмути, че в този текст той е наречен "източен груб дивак" и още мн други твърдения, които ги спестявам да ги споменавам. Много е жалко, когато некомпетентни хора се опитват да създадат впечатления или да дадат някаква информация със своте си възгледи. Мисля, че е по-добре да се зачетем и помислим върху по-достоверни източници на информация. Ислямската религия не е толкова обикновена и безценна както е представена в текста! Цитирай Report Подписа ви надвишава допустимия размер! Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
Samara Публикувано Септември 25 Report Share Публикувано Септември 25 (редактирано) Хъм, като сравнително добра християнка, но все пак положила много усилия да разуча добре още 2 религии, ще кажа, че този текст е пълен с глупости а прочетох само малка част от него. Точно така хората остават с грешно впечатление и така се подклаждат конфликтите, което наистина е много жалко. Кофти, че се пускат такива неща Редактирано Септември 25 от Samara Цитирай Report Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Септември 25 Author Report Share Публикувано Септември 25 Извинявам се ако съм подвела някого с тази статия. Не целя да обиждам когото и да било. Просто ми се стори интересно да публикувам една различна гледна точка макар да не отразява по никакав начин мое мнение. За да не всявам конфликти трия поста! Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
Losti Публикувано Септември 27 Report Share Публикувано Септември 27 (редактирано) Извинявам се, за кой текст става въпрос, че е изопачен? Нали не за този за 5-те стълба на исляма? Щото според мен той си е наред.. П.С. Сега видях, че Диляра е писала, че трие поста.. спи ми се и чета диагонално П.С. 2 - Къде са иконките??? Аз само 9 намерих.. Редактирано Септември 27 от Losti Цитирай Report Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Септември 28 Author Report Share Публикувано Септември 28 Новото пристанище Цитаделата, построена 1834 г. Островът на птиците пред градаВъпреки, че не е известно точно кога и от кого е основан този град, се смята, че той първоначално е построен от Йонийците, които му дали името Неаполис. Самият град е бил Византийска провинция, която се намирала на мястото известно като кулата "Андиз", по ниските склонове на хълма. Малко по-късно във времето италианските републики Геноа и Венеция започват да управляват града. Поради трудности с транспорта, градът бива преместен от местността Кула Андиз на днешното му местоположение и е наречен "ново пристанище". Като вземат името на града, заливът на Кушадасъ и околностите му са известни като центрове на изкуство и култура, наследство от множество цивилизации от древността насам. От IX век пр.Хр. Йонийците, които поради факта, че били търговци и моряци, скоро станали богати и се сдобили с политическа власт. Те основават 12 града, наречени Йонийска колония. През древността, Кушадасъ е едно от главните пристанища на Анадолия на Средиземно море. По онова време се нарича Неополис. През VII век пр.Хр. Лидийците завземат града и наричат столицата си Сард. По-късно (546 г. пр.Хр.), Персите на свой ред владеят града до нашествитео на Александър Велики в цяла Анадолия през 33 г. пр.Хр. С това нашествие започва един нов период в развитието на културата като резултат от преплитането на Гръцката цивилизация с вече съществуващата. Тази ера е наречена "Елинистична епоха", а най-известните градове тогава са Ефес, Милет, Приене, Дидим. През II век пр.Хр. римляните завладяват града. През първите години на християнството, когато Дева Мария и Свети Йоан се заселват в Ефес, районът се превръща в религиозен център. През периода на Християнството, Milethos става епископски център, наречен "Аниа" през Византийския период. През средните векове, Кушадасъ е пристанище, използвано от пирати. През XV век, по време на управлението на Геноа и Венеция, градът е наречен Scala Nuova. С нашествието на Килич Арслан от 1186 година, градът става част от държавата Селчук, управлявана от Турците. Крайна точка е на всички пътища, отворени към Егейско море, във връзка с големия износ. С падането на Селчукската държава, конвенцията Айдиногулари господства в този район, до завладяването му от Турците през XV и XVI век. През 1413 г., Кушадасъ става част от Отоманската империя при султан Мехмет Челеби. След това градът остава турско владение и много турски сгради са построени, като днешния Керван Сарай и крепостните стени, построени от Окуз Мехмет Паша. Крепостните стени са имали три порти, една от които съществува и до днес. "Островът на птиците" е бил не само база на морски патрул, но турците и венецианците са го ползвали още и като военна база. През 1834 година е построена известната цитадела, от където идва и името Кушадасъ. До 1954 г. столица на тази провинция е Измир, но след това става Айдин, което води до бързо развитие на региона. Елица Рангелова info: http://www.journey.bg/guide/guide.php?coun...79>ype=10 Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
oriental princess Публикувано Октомври 7 Report Share Публикувано Октомври 7 http://ruslantrad.wordpress.com/ Препоръчвам ви един много интересен блог на един мой приятел за Близкия изток. Цитирай Report Подписа ви надвишава допустимия размер! Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Октомври 8 Author Report Share Публикувано Октомври 8 Мехнди - изкуството да се рисува върху тялото Искало ли ви се е някога да видите тялото си изрисувано или пък сами да рисувате по него? Не става дума за трайните татуировки, които след време вече няма да са ви интересни и може би дори ще съжалявате, че сте си ги сложили. Има едно много древно изкуство, което се занимава точно с това - мехнди е рисуване по тялото с естествена къна. Хенна всъщност означава просто „червено", а латинското име на растението е Lawsonia inermis. В съвременния език хинди тя се нарича "мехнди". Освен отва мехнди е буквалния превод на храста къна в езика хинди. И, разбира се, Мехнди е понятието за изкуството на рисунката върху тялото с багрилното вещество, съдържащо се в стъблата на листата, с други думи с боята, наричана у нас „къна". Къната на прах се добива от листата на кипарисовия храст. Видовете къна, разпространени в нашите географски ширини имат доста слаби багрилни качества – те не са подходящи за бодипейнтинг. Багрилото, добивано в Ориента, е идеално за тази цел. Заради това и къната, която се продава по магазините идва от Индия, Китай, Иран, Судан и арабските страни. Багрилото на къната било изолирано през 1916г. От изследователя Томази, който нарекъл веществото според ботаническото му име „лоусън". Днес това багрило може да бъде произведено дори по синтетичен път, но тогава е далеч по-неефективно от субстанцията, съдържаща се в стрита на прах естествена къна. Рисунки с къна върху тялото има отпреди 5000 години. Древните египтяни оцветявали с паста от къна ноктите на краката и ръцете си, а също и косите на мъртвите. Привилигировани египтянки пък употребявали растението най-вече за своя ярък и впечатляващ грим. Пo-късно този вид рисуване и оцветяване на тялото се разпространил и трайно заел място в религиозните и културните ритуали и обреди на страните от Ориента и Северна Африка. Красавиците от онова време често боядисвали само върховете на пръстите си. За келтите боядисването на тялото също било добре познато, но с него те искали да плашат враговете си. В Индия мехнди било обогатено с ароматни масла и с времето се превърнало в нещо като празненство - за сватбени тървества и други подобни поводи. Рисунките от къна, освен че изглеждат хубаво, предпазвали и от горещината, заради охлаждащото действие на растението. С времето техниките за рисуване се усложнявали и ставали все по-красиви. Мехнди се превръща в култ по цял свят и във всички култури. Във всички страни на Ориента, но също и в земите на Персийския залив и в арабските страни, ритуалът за изрисуването на тялото с къна и до днес има нещо общо. Няколко дни преди сватбата се събират всички жени от рода и приятелките на булката за така наречената „мехнди вечер" – невестината вечер. Обикновено тя се провеждала два дни преди церемонията и служи за подготовка на булката, която включва продължителни процедури. С безкрайно търпение и сръчност майсторките на къната изрисуват дланите и ходилата на бъдещата булка. В някои региони се украсяват и много по-големи части от тялото. Важни са не само формите и шарките, но и наситеността на цвета. Колкото по-ярки са цветовете, толкова по-голяма трябвало да бъде любовта от страна на семейството на жениха. Свекървата отговаря за точката мехнди – тя е олицетворение на нейната благословия. Задължителен елемент от сватбената украса е и името на жениха, което се добавя умело в шарките и орнаментите на татуировката с къна. Женихът след това трябва да търси часове наред по тялото на момичето, за да открие името си, а и трябва, защото това е условие за първата брачна нощ. Прекрасното искуство за рисуване по тялото е пренесено и в наши дни и е запазило своята прелест. Ако исклате да видите тялото си изрисувано с нежни орнаменти, не е нужно да си правите трайни татуировки – можете да се позабавлявате и да се отдадете на приключението мехнди. Ресурси: Хайке фон Браак, "Естествената къна за вашето здраве и красота", Унискорп, 2001 Снимки: Stockxpert, sxc.hu Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
oriental princess Публикувано Октомври 13 Report Share Публикувано Октомври 13 ЛЮБОВТА СПОРЕД ДРЕВЕН ПЕРСИЙСКИ ХОРОСКОПКАМА /21.03 - 20.04/. Този човек е импулсивен и упорит, истински завоевател, който не се спира пред нищо. Прям, страстен, той се нуждае непрекъснато от предизвикателства, които да разпалват въображението му. Какьв е в любовта? Огнен темперамент и обожава секса. Когато е влюбен, прави всичко възможно да вкара жената в леглото си, дори да не е минало много време от запознанството му с нея. Не говори много за чувствата си, защото смята, че сексът е израз на любовта му. Как да бъде спечелен? Господин Кама обича да философства и да получава. Затова предразполагайте го да говори и му искайте съвети по различни поводи. Покажете му че го харесвате и го цените. Бъдете ту кокетна и предизвикателна, ту недостъпна и свенлива и той ще полудее по вас. ТОЯГА/ 21.04 - 21.05/. Умее да печели и да брани това, което смята за свое притежание. Самоуверен и силен е, въпреки, че не обича конфликтите. Затова рядко се впуска в любовен триъгълник. Галантен, чаровен, обожава флирта, но никога не губи ума си. Реалист е, когато е влюбен, ползва чара си и всички възможни средства, за да спечели сърцето на своята любима. Какъв е в любовта? Той умее да бъде нежен и романтичен, страстен и грижовен. Обожава секса и търси всеки възможен повод да съблазни жената до себе си. Любовта с него е истинско приключение. Как да бъде спечелен? За да стигнете до сърцето му, трябва да се погрижите за стомаха му. Той е гастроном и обожава домашните вкусотии. Ще оцени и вашето умение да създавате уют и красота в дома. Нека да ви вижда винаги елегантна, с прическа, грим, бижута, ухаеща на силен парфюм. Това ще разпалва и поддържа чувствата му. БОЗДУГАН /22.05 - 22.06/. Изглежда недостъпен и дори надменен. Но силната страст и любовта могат да го обезоръжат и да разкрият неговите чувственост и нежност. Може да бъде такъв, какъвто го иска жената до него, ако тя приеме неговата спонтанна емоционалност. Понякога е уравновесен, спокоен и отзивчив, друг път студен, капризен и критичен. С ласкава дума, търпение и женски чар може да ви стане вярна половинка, която да изпълнява всичките ви капризи и желания. Споделя всичко и се нуждае от внимателен събеседник. Какъв е в любовта? Обожава разнообразието в секса, всяка нова обстановка му действа възбуждащо. Залага на флирта и еротичните игри. Харесва спонтанните емоции и настроения, често се доверява на любовта от пръв поглед. Как да бьде спечелен? Когато го каните на интимна вечер, подреждайте масата така, сякаш имате празник, това ще го направи нежен и гальовен. От време на време ходете заедно в изискано заведение. Бъдете винаги информирана, тъй като той цени не само женската хубост, но и интелигентността на жената. КИНЖАЛ/23.06 - 22.07/. Обожава риска и авантюрите. За него няма препятствия, които да не може да преодолее, ако залогът е любовта на една жена. Романтичен и влюбчив, лесно се привързва към дамата, която печели сърцето му. Харесва силните и самостоятелни Еви, които му внушават сигурност и закрила. Обича спокойствието, охолния живот, забавленията и приятелските компании. Понякога живее бурен и неразумен живот, но в по-зряла възраст търси тихо и спокойно местенце. Артистичен и чувствителен, той обожава флирта. Затова, макар и женен, си пада по извънбрачните връзки. Какъв е в любовта ? За да разпалите страстта му, предизвикайте го. Вие трябва да сте водещата, тъй като той не е от типа мачо. Поемете ли инициативата и го предразположите, ще стане по-смел и нетърпелив. Любовта му се разпалва от романтична обстановка. Тогава ще откриете, че може да е нежен и доста страстен. Как да бъде спечелен? Трябва да сте умна, тактична и чаровна. Харесва умните, силни и самостоятелни жени. В любимата търси подобие на своята майка. Отнасяйте се с него гальовно и винаги му давайте да разбере, че може да разчита на вас. МЕЧ /23.07 - 23.08/. Той е чаровен, интелигентен и винаги действа с размах. Умее да ласкае нежния пол и да го омайва с комплименти и обещания. Докато намери идеалната жена, има многобройни любовни авантюри. Но в крайна сметка се обвързва с тази, която се грижи за него и търпи забележките му. Обича да е в центъра на вниманието, да го хвалят и ласкаят, да го глезят... и да не го товарят с прозаични задължения. Дайте му привидна власт, а вие постъпвайте така, както си знаете. Какъв е в любовта? Ласкайте го и той ще е идеапният любовник. Обожава секса и умее да топи ледовете с комплименти, нежност и внимание. Когато харесва някоя жена, създава романтична атмосфера, на която тя не може да устои. Как да бьде спечелен? Колкото сте по-недостъпна, толкова повече ще иска да ви завоюва, защото той не понася да губи. Смята се за неотразим любовник и не приема провали в леглото. НОЖ /24.08 - 23.09/. Възмъжава по-късно. Затова е лекомислен, непредвидим и безотговорен, дори и да е минал средната възраст. Държи се като дете, което иска да има всичко красиво и лъскаво. Когато харесва някоя Ева, прави и невъзможното, за да я спечели. После, когато му омръзне, си търси ново предизвикателство. Не понася да му развалят предварителните планове. Какъв е в любовта? Често оставя инициативата на жената. Страстен е само, когато е влюбен. Много е чувствителен на тема мъжественост, затова не го засягайте в тази посока. Как да бьде спечелен? Бъдете самостоятелна и уверена, покажете му колко сте интелигентна и харесвана от силния пол. Той си пада по жените, които знаят какво искат от една връзка. Когато сте влюбена в мъж от този знак, направете първата крачка вие. ВЕРИГА/24.09-23.10/ Той е интелигентен, любезен, общителен и умее да манипулира хората. Прави всичко възможно, за да накара другите да изпълняват желанията му и да се чувстват негови длъжници. Знае как да намери пътя към женското сърце. Истински кавалер е, умее да прави комплименти. Когато е влюбен, може да бъде и нежен, и деликатен, и настъпателен, и буен. Пробва всичко, за да спечели женската любов. Тъй като е истински хамелеон, с него не е лесно да се живее. Желанията и намеренията му бързо се променят. Когато се обвърже, се старае да живее спокойно, дори в охолство. Затова често се жени и по сметка. Какъв е в любовта? За него е важно да бъде обичан. Тогава се отпуска и дава воля на чувствата си. Ако партньорката му е по-опитна, бързо се превръща в добър ученик. Готов е да задоволи всеки Евин каприз и желание. Как да бьде спечелен? Бъдете женствена, нежна, безпомощна. Не показвайте, че можете да се справяте и сама в живота. Оставете го да се почувства ваш закрилник, за бъде мъж. И ще го спечелите! ЯТАГАН /24.10-22.11/. Доста е потаен и рядко може да разберете характера му само от няколко срещи. Под този знак обикновено се раждат самовлюбени и агресивни мъже. Те са отмъстителни и злопаметни. Обичат тогава, когато виждат някаква изгода за себе си, или за да натрият носа на евентуален съперник. Когато мъжът Ятаган се амбицира, може да спечели сърцето дори на жената на най-добрия си приятел. Обожава риска. Харчи мно го и често прави заеми. Лесно печели симпатии. Нетърпелив, избухлив и припрян, иска всичко веднага и не си губи времето в дълги ухажвания. Затова понякога има повече от един брак. Какъв е в любовта? Буен, страстен, но и капризен любовник, който се влияе както от настроенията си, така и от емоциите на дамата, с която е. Как да бъде спечелен? Бъдете истинска жена във всичко. Помнете, че тайнственото и загадъчното действат като магнит на мъжа Ятаган. Ако сте различна и непредсказуема, винаги ще е влюбен във вас. ЛЪК /23.11 - 21.12/ Той е честен, интелигентен и смел. Винаги постига целите си. Необходимо е само да го амбицирате или да намекнете, че не може да направи нещо. Тогава е готов да преобърне света, за да докаже обратното. Умее да привлича вниманието на дамите, майстор е на комплиментите и флирта. Чаровен е, много общителен и галантен, щедър, но и ревнив и подозрителен. Не се обвързва лесно, предпочита да прехвърча „от цвят на цвят" и да трупа в актива си разбити нежни сърца. Когато обаче го улучи стрелата наАмур, става верен съпруг и рядко се развежда. Какъв е в любовта? Има богата еротична фантазия и е готов да експериментира. Затова любовните нощи с него са вълнуващи и неповторими. Има славата на добър любовник. Как да бъде спечелен? Ласкайте го, търсете мнението му, правете му мили романтични изненади, бъдете елегантна и предизвикателна. Разпалвайте еротичните му желания и не бъдете лесно достъпна. Организирайте си кратки и по-дълги пътешествия, поднасяйте му вкусно меню, създайте стилна и луксозна обстановка и той непрекъснатърси начин да бъде с вас. КОПИЕ /23.12 - 20.01/. Интелигентен, с чувство за хумор, отзивчив, той държи на приятелите си. Няма комплекси и не страда от липса на самочувствие. Винаги намира път към сърцето на жената, която му е интересна. Печели вниманието и с щедрост, с желание да и помага в домакинството. Когато създаде семейство, е грижовен и отговорен съпруг и баща. В любовта за него няма еротични забрани. Какъв е в любовта? От флирта преминава направо към секса. Нежен и опитен любовник, който се старае да отгатне женските фантазии. Понякога е ревнив и егоистичен. Как да бъде спечелен? Бъдете Ева с характер, винаги елегантна, кокетна и непредсказуема. Хвалете го! Особено пред приятелките си в негово присъствие. Това ще ласкае неговото его и заради това още повече ще ви обожава. ПРАШКА ЗА МЯТАНЕ НА КАМЪНИ/21.01 - 18.02/. Авантюрист, покорител на нежни сьрца, интелигентен и сръчен. Винаги е в центъра на вниманието и Евите го обожават, защото изглежда недостъпен. Когато някоя жена привлече вниманието му, той успява да стопи леда и да я омае. Колкото по-недостъпна, умна и самостоятелна е тя, толкова по-интересна е играта за него. Любовта на мъжа от този тип е на приливи и отливи. Дори да обича, трудно се обвързва, защото държи на свободата и независимостта си. Ревнив е. Какъв е в любовта? От жената зависи дали ще бъде нежен и страстен, или ще флиртува, без да предприеме нещо по-сериозно. Обожава риска и авантюрата в любовта. Умее да предразполага жената. Как да бъде спечелен? Бъдете различна всеки път. Още при първите срещи му намекнете, че имате работа, в която ви ценят и уважават. Флиртувайте и го предизвиквайте, но не бъдете леснодостъпна. Нека да разбере, че ви харесват и други мъже. Това ще го накара да воюва за любовта ви. БРАДВА /19.02 - 20.03/ Талантлив е, с богата фантазия. Влюбчив и нежен, романтичен и сантиментален. Търси жената, която е не само красива, но и умна и интелигентна. Често харесва по-зрели и опитни дами. Не понася грубостта, както и прекалено властните жени. С него се живее спокойно, но не охолно. Трябва да приемете, че обича да флиртува с другите Еви, защото е ценител на красотата и интелекта. Рядко изневерява. Рядко се развежда, тъй като мрази разправиите и държи на семейството, макар да не е от образцовите родители. Какъв е в любовта? Нежен и страстен е в секса, стига да успеете да разпалите неговото въображение Тогава ще ви направи истински щастлива. Как да бъде спечелен? Бъдете нежна и... независима. Покажете му вашата интелигентност, но и характера си. Нека знае, че макар да сте силна и харесвана от мъжете жена, цените неговото внимание. Не се появявайте пред него разрошена или с ролки на главата. Рискувате да се дистанцира веднага от вас. Астрологията в Персия След западането на елинизма центърът на астрологическите знания се премества в Персия –в империята на Сасанидите, разпростряла се от Месопотамия до долината на Инд. Докато в Европа се забелязва упадък, то в Персия гръцката наука като цяло и астрологията в частност намират благодатна почва за развитие. При цар Шапур I, управлявал през III в. се превеждат много гръцки произведения. На пехлеви са преведени Доротей Сидонски, Птоломей и други. За съжаление възраждането на гръцката наука не продължава дълго, но значението на този кратък разцвет се проявява няколко столетия по-късно, когато древните текстове отново са преведени, този път от персийски на арабски. Въпреки че арабите са преки продължители на делото на персийските астролози през VII в. техни фанатизирани последователи унищожават при ислямизацията на Персия почти цялата персийска литература, включително и астрологичната. Затова и за персийската астрология се знае малко. Все пак явно известна част е оцеляла, за да бъде преведена през VIII и IX в. на арабски. Също така вероятно устната традиция също не загива, понеже болшинството астролози през арабската ера са етнически перси. Това което е установено, е че персийската астрология е различна от гръцката и индийската, макар и да включва в себе си много техни елементи. Тя е включвала орбиси на планетите, както и сложни системи на планетарно взаимодействие като: рефракция, фрустрация, транслация на светлината и др. Едно от важните достижения на персийската астрология е разработката на астрологичното описание на историята на основата на тълкуването на годишните хороскопи, изготвяни за деня на пролетното равноденствие, както и на анализа на съвпадите на Юпитер и Сатурн. До наши дни е достигнал хороскопа съставен за коронацията на цар Хосрова I, управлявал от 531 до 579 г., владетел който поощрявал дейността на гръцките, сирийските и индийски учени, работили и творили по време на неговото управление. Според известния американски астролог Роберт Ханд след възникването си във Вавилон и миграцията в различни държави се оформят три главни клона в астрологията - месопотамски или вавилонски, индийски и египетски известен повече като елинистичен. По същото това време според него се ражда и нещо ново - персийското течение в астрологията, което според мнението му е пряко продължение на месопотамския клон в астрологията, който вероятно по това време (VI-VIII в.) поради гоненията и преследванията се е развивал и разпространявал нелегално. И когато след 200-300 г. на сцената се появява арабската астрология, ние виждаме нещо съвсем различно, понеже арабската астрология е твърде различна от гръцката, въпреки влиянието на елините, особено на Птоломей. И понеже нашата европейска астрология се явява продължение на арабската астрология, то може да се каже, че ние сме наследници на месопотамския клон, извод който очаква своето потвърждение и от други учени и изследователи. Астрологията в арабския свят С падането на Римската империя в края на V в. Европа потъва в мрака на Средновековието. По същото това време над пустините на Арабия изгрява звездата на арабската цивилизация. Ислямът, който традиционно води началото си от 662 г. започва постепенното завоюване на заобикалящите ги цивилизовани страни. През VIII-IX в., когато може да се каже, че този процес вече е приключил започва усилена работа по усвояване на античното културно наследство. Най-големи са достиженията при династията на Абасидите, която започва своето управление през 750 г. През 762 г. халиф Абасид Ал Мансур (754-775г.) сменя старата арабска столица Дамаск с новата - Багдад. Градът е построен по геомантически принцип -той е с кръгла форма и е обграден с три концентрични стени с четири входа. Показателен е факта, че датата на основаването на града и неговата планировка е определена от двамата придворни астролози - персиеца Наубахт и евреина Маша'алах . Багдад става оживен икономически и търговски център и за кратко време натрупва несметно богатство. В началото на IX в. той става най-големия град в света с население около 1 милион души, докато в същото време най-големите градове в Европа не надхвърлят няколко хиляди души. През 777 г. еврейския учен Якоб бен Тарик основава в Багдад първата астрологична школа. Една от големите заслуги на Ал Мансур е, че събира покрай себе си много преводачи (основно сирийски) и ги насърчава да започнат превеждането на оцелелите манускрипти. Основно се правят преводи от сирийски, персийски, гръцки и индийски, като зараждащата се арабска астрология стъпва основно на елинистичната и персийска традиция, но синтезира в себе си елементи и от други традиции, например от индийската астрология тя взема учението за лунните домове. Благодарение именно на тези преводи астрологията дължи своето разпространение в арабския свят. При наследниците на Ал Мансур астрологията продължава да процъфтява - особено по време на управлението на Махди (775-785), Харун ал Рашид (786-809), Амин (809-813), Мамун (813-833) и Мутасим (833-842). По това време творят и едни от най-крупните арабски астролози. Първият от тях е ал Кинди (?-873) считан за баща на арабската астрология. Той превежда на арабски над 200 трактата, а сам е автор на десетина произведения. По известен в Европа е неговия ученик Абу Машар (786-886), който превежда Птоломей на арабски и също пише книги. Историята е съхранила имената и други велики астролози от тази епоха – Маша'аллах (740-815) и неговия ученик Ал Каят (770-835) известен в Европа като Албохали. Ал Батани (858-929) пише коментарии към Птоломей, а Алкабитус (?-969) –един от най-четените през Средновековието автори създава нова домова система, която носи неговото име. И накрая трябва да споменем едно друго име – това на Абенрагел (1016-1064), известен през Средновековието като Ал Риджал и Албохазен Хали. Този велик мъж е автор на забележителния астрологичен трактат "De judiciis astrorum" (За влиянието на звездите) и многократно е превеждан на староиспански, старопортугалски, латински, еврейски и старофренски. Носил е почетния титул "Summus astrologus" - най-велик между астролозите. Един от най-забележителните учени на арабския свят Ал Бируни (973-1048) също е автор на астрологично произведение - "Въведение в елементите на астрологичното изкуство". Астролозите от този период не се стремели да аргументират своите доктрини, както това било в епохата на елинизма. Както и през европейското Средновековие доказателствата не били задължителни, тъй като влиянието на звездите бил факт, който се подразбирал от само себе си. Астрологията печели голяма популярност и сред народа. Така например в книгата " Хиляда и една нощ" робинята Таваруд обяснява свойствата на седемте планети, значенията на лунните домове и зодиакалните знаци. От това време до нас са дошли и голям брой планетни таблици (зиджи) съставени от арабски учени, които не съдържат никаква теория, а само числови данни. По късно на тяхна основа европейските учени ще строят своите изчисления. Един от големите центрове на арабската наука става Испания, където в университетите в Севиля и Гренада астрологията се преподава като учебна дисциплина. Друг интелектуален център е град Кордоба, с население от близо половин милион души, където се стичат млади любознателни хора от цяла Европа за да се обучават. Един от тези младежи, Херберт Лионски, също идва да се учи тук, а по-късно става папа под името Силвестър II. Много легенди са свързани с неговото име, но това което е несъмнено е, че той е бил един от най-образованите хора на своето време. Ние дължим признание на арабските учени за техните преводи и за запазването на древните астрологични текстове. Да се вижда обаче в арабския свят само съхранител на астрологични знания значи да се игнорира голяма част от арабската мъдрост. Но докато не се преведе поне част от огромното количество астрологични трудове на арабски, персийски и турски, които понастоящем стоят недокоснати в музеите и библиотеките по цял свят, ролята и значението на арабската астрология ще си остане непознато за нас. Макар и да има известни опити в тази посока, за съжаление трудовете на цяла плеяда знаменити автори си остават недостъпни за съвременния читател. За сравнение ще посочим, че на съвременните историци на науката са известни имената на 116 арабски автори, които са писали книги по астрология! Освен тях няколко десетки са книгите, авторите на които са останали неизвестни. И от цялото това богатство на съвременни европейски езици са преведени не повече от 5-6 автора. Преди да преминем към развитието и разпространението на астрологията в Средновековна Европа нека хвърлим един поглед върху астрологията във Византия. Астрологията в Индия Астрологическата традиция в Индия съществува от преди 5 000 години, без да е прекъсван този процес, като дори има запазени астрологически източници от преди 8 000 години. Индийците свързват човешкия живот с многообразните движения в Космоса. Раждането на човек в точно определен час не е случайно, а в съответствие със законите по които е създадена Вселената. Много, много векове преди Коперник индийският астроном Арябхата, опирайки се на древните знания е написал, че изгрева и залеза на звездите и планетите е в следствие на движението на Земята. Науката за изучаване на звездния свят индийците наричат Джайотиш (Jyotish), в която неразривно са свързани астрономията и астрологията. В Индия знанията за астрологическите тълкувания са получени от въплатилия се в човешки образ Бог Бхригу Муни, който се е появил на земята преди 5 000 години заедно с Висшия Бог Кришна, за да дадат разум на хората в епохата на Кали-йога. Ние живеем повече от 50 века в тази епоха, която е наречена Кали-йога и е символ на разрухата на човешкия род. В Индия има запазени знания за много древни астрологически системи за построяване на хороскоп, но те могат да бъдат използвани само от просветени хора. А тези хора се броят на пръстите на ръцете. Особено впечатление прави астрологическата система на великият астролог Сатяхара, живял през I век до н.е. При тази методика на анализ всеки зодиакален знак се разделя на 150 части, наречени нади-амша. За всяка една от тези \\\"150 части х 12 съзвездия\\\" има специално астрологическо тълкуване. Друг вид хороскопи са напълно мистични и се наричат Мантра-нади. При тях на човека, на който се прави хороскоп, му дават палмов лист. След това астролога чете специална мантра и на листа се появяват хороскопа и тълкуванията за този човек. За да притежава такава квалификация, астролога трябва да владее не само материални знания, а и висши духовни знания. Най-известните индийски класически астрологически трудове са: \"Брихат Парашара Хора Шастра\" - 3 000 години преди н.е. Дава изчерпателна информация за предсказателната астрология и разделянето на зодиакалния кръг на 12 съзвездия, тяхното влияние върху 12-те сектора на хороскопа и значението на 5-те планети и двете светила. \"Брихат Джатака\" - 1 век преди н.е. Дава основата на звездната наука Джайотиш (Jyotish). Автор е великият астролог и учен Ачари Варахамихири. \"Саравали\" - 9 век от н.е. Забележителна астрологическа енциклопедия. Предава същността на \"Брихат-джатака\", чийто текстове са запазени и до днес, но те са недостъпни за разбиране при сегашното ниво на човешкото познание. \"Пхала Дипика\" - В много пълен обем разглежда от астрологична гледна точка всички сфери на човешкия живот. Разбира се, съдържа и цялата основа на индийската астрология. \"Джатака Парижата\" - 16 век от н.е. Представлява обощение на цялото класическо наследство от преди 5 000 години. Индийската астрологическа традиция се основава на закона за преражданията, където човека се разглежда като духовно същество, което се развива според натрупаната карма. Новото прераждане на душата във физическото тяло съответства на делата, които са извършвани в предишните животи. Хороскопът отразява кармата на човека и така както по семето може да се узнае за растението, по същия начин хороскопът помага по-добре да се опознае човек. В Индия има много високи изисквания към астролога. Той трябва да владее много качества, знаия и умения: 1) познаване на древните писания и знания за материалния свят; 2) знания по математика и астрономия; 3) добри маниери и добро орбазование - астрологът трябва да се стреми към чист начин на живот, без насилие, да бъде нравствен и високо-морален човек; 4) да казва само истината. Отношенията между астролога и клиента са много деликатни и невежеството на астролога може да повлияе негативно на съдбата на човека. Затова астролога трябва да произнася само истината, предсказанията да бъдат благотворни и да не безпокоят другите. Великият астролог Варахамихири е писал през I век преди н.е., \"... добрият астролог е длъжен да победи ненавистта, зависта и егоизма, да живее с това което има, да знае древните писания и да умее да дава ясни и конкретни прогнози. Трябва да бъде скромен в желанията и да осъзнава пределите на своите възможности, но в същото време да бъде уверен в своите астрологически и окултни знания\". Цитирай Report Подписа ви надвишава допустимия размер! Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Октомври 16 Author Report Share Публикувано Октомври 16 МЕДИТАЦИЯ И БУДИЗЪМ Съгласно ведически представи индивидите не са нищо друго освен крайната реализация на абсолютното начало. Ето защо съвсем естествена изглежда и крайната цел на хиндуистката етика - постигане на единство на индивидуалното "Аз" с абсолютното начало. Пътищата за това се посочват в автентичната система йога (вайдика). Според Накамура (1912 – 1999 г.) "в резултат от приемането на абсолютното начало, към което всички индивиди и предмети принадлежат, повечето хиндуисти се концентрират върху идеята за единоначалието на всички неща. Те гледат на наблюдаемия свят като на илюзия". Грим характеризира предбудисткия период в Индия с помощта на цитат от големия испански поет Калдерон: "Животът е само сън и всеки сънува постъпките си - царете сънуват, че са царе и управляват . . . Разбира се, животът е само сън и дори сънищата са сън". В будизма за разлика от хиндуизма се приема, че светът е без начало и без край - никой не го е създал, той е вечен. В учението на Буда основна роля играе доктрината за прераждането, съгласно която в момента на смъртта на човек или животно се ражда друго същество. То носи опита от миналите си прераждания. От тази гледна точка отделният живот се разглежда като преминаване през един клас на едно безкрайно във времето училище, крайната цел на което е достигане на състояние на съвършенство - нирвана. Буда приема, че той самият е напълно събуден от "сънищата" на живота. Той проповядва: "Не вярвай в това, което си чул, не вярвай в учения, дошли до теб през много поколения, не вярвай в неща само защото се следват сляпо от мнозина, не вярвай в неща само защото са казани от мъдреци, не вярвай в истини, до които си стигнал с помощта на навика... Анализирай и когато резултатите от това са в съгласие с причината и от тях произтича добро за един или мнозина, приеми ги и живей с тях!" Макар че съществуването на боговете не се отрича, в ранния будизъм те не притежават съществено значение. Съдбата на индивида се определя от тъй наречения закон на кармата, съгласно който постъпките на човека предопределят неговото бъдеще, не само в настоящия живот, но и в бъдещите прераждания. В ранните си стадии будизмът като философско - етично учение е проявявал търпимост към религиозната принадлежност на своите последователи и не е представлявал религиозна доктрина. В основата на учението на Буда са залегнали четирите "благородни истини": 1.Животът е пълен със страдания. 2.Животът е причина за страданията. 3.Страданията мотат да бъдат прекратени. 4.Съществува път за прекратяване на страданията, водещ до нирвана. Пътят за прекратяване на страданията съдържа осем отделни степени. Те са: 1.Правилни представи - приемане на четирите истини. 2.Правилни стремежи - желание за достигане на нирвана. 3.Въздържане от - лъжи. 4.Въздържане от насилия към други същества. 5.Препитаване по честен начин. 6.Правилни усилия, състоящи се в: предотвратяване на появата на лоши качества, борба с появилите се лоши качества, създаване на блага, които не са съществували, увеличаване на благата, които съществуват. 7.Правилни мисли и възприемане - не трябва тялото, чувствата и емоциите да се идентифицират с "аз", не трябва предметите, с които сме свързани, да се разглеждат като собственост, не трябва тук и сега да се говори какво е било казано там и тогава. 8.Правилна медитация - върху веригите, произтичащи от тялото, върху злото, което се поражда от усещанията, върху непостоянството, на идеите, върху условията на съществуването. Съгласно будизма всеки се намира на път. Този път е безкраен и може да бъде извървян с помощта на огромен брой прераждания. В резултат на събрания опит от всяко прераждане се приема за възможно индивидът да се усъвършенствува и да достигне състоянието нирвана, в което е безгранично свободен от проблемите на съществуването. На санскритски нирвана означава да "излезеш отвън", което може да се интерпретира като "да се изстудиш" по отношение на емоционалното съществуване... Едно от средствата, в учението на Буда, за достигане на нирвана е усъвършенствуването на интуитивното мислене с помощта на медитация. Основна медитативна техника в будизма е концентрацията върху дихателния процес. Като илюстрация ще представим следната автосугестивна техника описана в "Сутри на пълното осъзнаване на дишането" (Anapanasati sutta), авторството на които, според Грим, се приписва на самия Буда: „Сядам с кръстосани под мен крака и с изправен гръбначен стълб. Съзнанието ми е концентрирано върху акта на издишване, съзнанието ми е концентрирано върху акта на вдишване: Правя дълго вдишване. Правя дълго издишване. Правя късо вдишване. Правя късо издишване. Усещам дишането си - вдишвам навътре. Усещам дишането си - издишвам навън. Тялото ми се отпуска - вдишвам навътре. Тялото ми се отпуска - издишвам навън. Усещам тялото си - вдишвам навътре. Усещам тялото си - издишвам навън. Какво спокойно усещане - вдишвам навътре. Какво спокойно усещане - издишвам навън. Следвам мислите си - вдишвам навътре. Следвам мислите си - издишвам навън. Контролирам мислите си - вдишвам навътре. Контролирам мислите си - издишвам навън. Аз се отпускам -вдишвам навътре. Аз се отпускам -издишвам навън. Спокойствие и тишина -вдишвам навътре. Спокойствие и тишина -издишвам навън". Друга характерна медитативна техника, използувана в будизма, е зрителната концентрация върху цветни кръгове (жълти, бели, червени, сини и черни). Препоръчва се и концентрация в отражението на луната върху водна повърхност. Една стара будистка медитативна техника е да си представиш, че си с размери на насекомо. След като добиеш усещане за това, как изглежда светът от гледна точка на микроскопическите размери на насекомите, необходимо е да си представиш, че си огромен великан с височина на планина. Смята се, че с помощта на тази техника се получава "космическо" разширяване на съзнанието. За повишаване ефективността на медитацията будизмът препоръчва строго спазване на четирите "благородни истини" и осемте степени на "пътя". Будизмът като религиозно и философско учение достига своя разцвет в Индия през време на царуването на цар Ашока (III в. пр. н. е.). Най-характерните особености на ранния будизъм в морално-етичен аспект са отричането на активната роля на боговете и издигането на моралните стойности чрез непрекъснато усъвършенствуване на личността за достигане на нирвана. С течение на времето обаче започва постепенна деформация на основните философски и етични принципи на будизма. В запазен до днес исторически документ (IV в. от н. е.) китайският монах Фа Хсиан, описвайки пътешествието си в Индия, отбелязва между другото, че в Индия будизмът е загубил своята чистота, превърнал се е в идолен политеизъм, в който върховна роля се приписва на божествата. Още по-странно развитие получава будизмът при свързването си с тантризма (будистки тантризъм) и приемането на неговите култове и обреди. Три основни причини могат да се изтъкнат за деформацията на ранния будизъм. Първата е много високите изисквания, които той поставя пред отделната личност. Втората е огромната му териториална експанзия при която в него се сублимират митологичните схеми на местни обичаи и вярвания. Третата има мирогледен характер. Възниквайки на основата на претенцията за събуждане на съзнанието от илюзорното сънуване на вътрешния свят будизмът постулира нереалност на външния свят. Така първоначалното учение на Буда в известна степен метаморфозира в своята противоположност. Може би това се усеща най-добре със стиха на Готоба (1180-1239 г.): "Желая да бъда събуден от съня само за да започна да сънувам нов сън. Реалният свят е вън от моите усещания". С течение на времето се разграничават две различни течения: екзотеричен будизъм - хинаяна (Южна Индия, Цейлон, Тайланд и др. и езотеричен будизъм - махаяна (Северна Индия, Тибет, Китай и др.). В езотеричния будизъм (противно на ранния) се приема, че състоянието нирвана е достижимо в рамките на отделния човешки живот. В своята основна реализация (системата махаяна) езотеричният будизъм загубва голяма част от логическите достижения на учените на Буда и се изгражда в много голяма степен върху интуицията. Това се вижда и от следния откъс, който представлява част от отчета, получен от японския император след завръщането в 806 г. на негов приближен от Китай: "Един ден аз имах шанса да срещна абата от източната порта на храма на зеления дракон. Този голям човек, чието будистко име е Хуй Куо, е бил ученик на големия индийски учител Амогхаважра... Той ми каза: "Моят живот достига до края и преди ти да дойдеш, аз нямаше на кого да предам знанията си". Ние се върнахме обратно в храма, като взехме всички необходими за церемонията вещи... По-късно аз научих системата диамантена йога и пет части от учението мантраяна (истински думи)... Абатът ме предупреди, че езотеричните книги са толкова трудни за разбиране, че техният смисъл може да бъде разбран единствено само с помощта на изкуството. За тази цел той нареди да извикат дворцовия художник Ли Чен и други шестима... Аз бях въведен в тайните мудри (специфични йогийски пози). Останалите негови ученици знаеха само някои от тях, но не всички... През нощта по време на моята медитация абатът се появи в съзнанието ми и ми каза: "Ние двамата с теб бяхме заедно дълго време - докато траеше обучението ти в езотеричното учение. Ако аз се преродя в Япония, ще стана твой ученик". Разпространявайки се териториално, будизмът се среща с националните особености и традиции на отделните народи, поради което претърпява различни модификации на основните си философски, етични и други принципи. Така например китайските преводачи на будистката секта "Чиста земя" използуват редица даоистки думи и изрази, които не съществуват в оригиналните санскритски текстове, като по този начин внасят значителна част от даоистката философия и религия. От друга страна, много санскритски думи се транслитерират и се използуват за езотерични цели. Характерна в това отношение е мантрата ом-и-то-фо, за която се вярвало, че има облекчаващо и успокояващо въздействие. Сектата "Чиста земя" в Китай намира много широко разпространение след Тангската династия (след 907 г.). Един от пионерите й в Япония е монахът Куиа (903 -972 г.). За да популяризира будизма сред най-долните слоеве на населението, той пътувал по градове и села, танцувал по улиците и приканвал хората да медитират върху думата амида с помощта на следната песен: "Ще достигнеш прекрасната, чиста земя, където щастие те чака, ако поне веднъж произнесеш вълшебната дума Амида". По пазарните площади хората се събирали около него и танцувайки, повтаряли мантрата „не-му-а-ми-да-бу-ту". Характерно за тази секта е, че при нея за цел на човешкото съществуване не се приема достигането на състоянието нирвана, а прераждане в т. нар. "чиста земя", където човек го очаква безкраен и безгрижен живот. Тази концепция представлява своеобразен аналог на представата за християнския рай. За официален основоположник на сектата в Япония се смята монахът Хонен (1132—1212 г.), който вярвал, че медитирането върху мантрата амида е единственият сигурен начин за прераждане в "чиста земя". В сравнение с индийския будизъм, където практикуващият е подложен на много суров хранителен аскетизъм, японският будизъм е много по-либерален. Аналогично нарушаване на аскетизма се открива и в отношението към сексуалния живот. В "еретичната" секта тахикава се приема, че сексуалният акт е способ да се почувствуваш Буда още приживе. Подобна тенденция се проявява и в японската секта "Чиста земя" посредством т. нар. доктрина за "съединяване в едно". Игнориране на аскетичните норми се открива и в японската будистка секта зен. За разлика от ранния будизъм и системата махаяна в зен - будизма се приема, че просветлението може да бъде постигнато изведнъж, без присъщата на йога или на будизма подготовка на личността. Достатъчно е практикуващият да може да се освободи от емоционалните си контакти със света. Според етичните принципи на зен човек има в себе си заложби, с които сам може да изгради собственото си щастие и да превъзмогне съществуващите трудности. Необходимо е обаче да се опознаят особеностите на човешката природа. Тази концепция се илюстрира и от стиха на един от създателите на зен-будизма в Китай — монаха Тозан (807 – 869 г.): "Дълго се търсих в другите и бях далеч. Сега поглеждам в себе си, за да се открия. Така аз се превръщам в това, което съм". В Япония зен-будизмът е пренесен през XII - XIII в. В него като единствено средство за достигане на състоянието нирвана се приема медитацията. Според зен - учителя Доген (1200 - 1253 г.) "изучаването и практикуването на зен е освобождаване на духа от бремето на тялото. Горенето на тамян, обожествяването, мантрата амида, изповедите, четенето на свещени книги не са необходими. Достатъчно е да се практикува безмълвна медитацията". Техниката на медитиране в зен-будизма е изключително проста. Използуват се специални пози за сядане - "за зен". Задължително е гръбначният стълб да бъде изправен и да е в една линия с главата. Много често в сото-сектата медитиращият застава пред стена. Той се стреми да забрави света, да се изключи от собственото си преживяване, да се отдели от самия себе си (шикантаза). Първоначално практикуващият се концентрира върху мускулната релаксация на тялото си. След това се концентрира върху ритмитизирането на дихателния процес, без да изменя естествения ритъм, а само да го следи. Постепенно той се концентрира върху мисловната си дейност, като се старае да бъде страничен наблюдател и да не влияе по логичен или емоционален път върху мислите. С течение на времето мисловната му дейност става хаотична и загубва логичната си последователност и асоциативност. След продължителни и упорити тренировки се постига способността за достигане на състояния, при които съзнанието на практикуващия е изпразнено от съзнателна мисловна дейност. Усеща се приятно вътрешно спокойствие и сигурност. Тръгвайки от това състояние, практикуващият може да реализира съзнателен психически процес с много голяма дълбочина на концентрация на съзнанието върху реални или абстрактни обекти. Психичното "изчистване" в зен-будизма се постига с помощта на много продължителни тренировки и активно използуване на стресови фактори. Впечатление за това може да се добие със следния откъс от книгата "Източници на японската традиция: "Когато аз постъпих в зен ложата Тиен тунг, почитаемият Чинг медитираше до малките часове на сутринта и след кратък сън ставаше рано и започваше отново. В залата за медитиране бяхме заедно с възрастните. От време на време някой от младите заспиваше. Възрастният, който обикаляше около нас, го удряше с юмрук или с пантофа си". В книгата "Две зен класики" се описва следният случай: "Когато някой питаше Гутей Ошо относно зен, той просто вдигаше пръста си. Веднъж един посетител попита момчето, което беше негов ученик: На какво те учи твоят учител? Момчето също вдигна пръста си. Чувайки за това, Гутей отряза с нож пръста на момчето. Момчето, пищейки от болка, побягна. Гутей му извика и когато то се обърна, Гутей вдигна пръста си. Момчето изведнъж получи просветление". В случая по всяка вероятност се касае за концентрация на съзнанието върху жеста "вдигане на пръст". Присъщата за зен будизма символика не ни позволява да направим определено заключение, дали описаната случка е реална или символична. Ясно е обаче едно - просветлението в зен будизма като едно специфично освобождаване на съзнанието от различни блокиращи го фактори се постига с помощта на откъсването на индивида от социално му обкръжение и въздействие с релаксиращи техники и стресови фактори. Медитацията в зен-будизма не е само средство за психична релаксация. Вярва се, че тя е източник на "истинско познание". Развиването на интуитивното мислене за сметка на рационалното (анализ и синтез) от страна на зен будистите оформя в тях на специфичен синтетичен подход към реалния свят. Поради тази причина литературните им произведения са пълни със символични и фигуративни обяснения и често остават загадка за непосветените. Така например на въпроса: "Каква е същността на зен?", зен учителите отговарят: "Аз съм уморен, седейки така дълго"; "Днес и утре"; "През деня гледам планините"; "Бели облаци покриват скалистите върхове". Никой от тези отговори не е лишен от смисъл и вероятно всеки един от тях може да бъде разумно интерпретиран. Те илюстрират характерния за зен будизма стил на мислене, при който се извършва отъждествяване на конкретното с общото и общото с единичното. На въпроса: "Каква е същността на абсолютната реалност?" може да бъде отговорено в стила на следния примерен отговор: "Кипарисовото дърво в градината", което се интерпретира като "Абсолютната реалност — това е природата". Важна роля при обучението в зен будизма играят т. нар. коани. Те представляват специфични думи или изрази, които се използуват като обекти за концентрация. Повечето от тях са лишени от конкретен логичен смисъл. В резултат на продължителна работа с един коан (която може да трае години) у обучаващия се появява специфична психична реакция, представляваща отговор на коана. Най-често това е фраза, стих, специфично движение или други действия. Учителят по чисто интуитивен път преценява дали ученикът е дал правилен отговор или не. Известна представа може да се получи с помощта на следния пример от книгата "Две зен класики": „Мумон Екай изучаваше зен при Гетсурин Шикан. Той не сполучваше шест години с коана "му" Един ден чу звук на барабан и изведнъж получи просветление. Той зарадва учителя си на 36-годишна възраст. Стихът, който съчини, беше: "В синьото безгранично и светло небе проехтя гръмотевица, живите същества изтръпнаха, цялата вселена се разтърси, планината Меру затанцува в такта на древната музика". Коанът "му" е много популярен в зен-практиката. Той не е носител на смислов елемент. Вярва се, че с негова помощ се извършва "изчистване" на съзнанието от следи на минала психична дейност. В последните няколко десетилетия се проявява интерес към изучаването на някои зен-процедури в психиатричната и неврологичната практика. Известният японски психиатър Морита (1874 – 1938 г.) е предложил психотерапевтичен метод, който съдържа елементи, аналогични на зен-обучението. Този метод съдържа четири последователни етапа. През първия етап болният лежи на леглото в продължение на една седмица, без да извършва друга дейност освен непрекъснат самоанализ и концентрация върху своите натрапчиви мисли, грижи, мании, стресови ситуации. През втората седмица му се позволява да извършва лека домакинска работа. През следващите две седмици е необходимо болният да се ангажира с тежка физическа дейност, като се стреми да концентрира вниманието си върху реални обекти и да стеснява просторите на въображението си. Последните две седмици представляват подготовка за завръщането на болния към нормалното му социално обкръжение. През 1966 г. японските психиатри Сузуки и Такемура модифицираха системата на Морита, като изградиха психотерапевтичен метод, съдържащ следните основни елементи: контакти с природата, мобилизация на психиката чрез труд, зен-медитация. Текстът е откъс от книгата: САМОВНУШЕНИЕТО В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС 1983, 1986, 1987 ©Никола Константинов Петров http://yoga-meditation.us/meditation/buddha-meditation.htm Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Октомври 19 Author Report Share Публикувано Октомври 19 Принцовите острови31.10.2004 г. Тук няма тълпи, няма автомобили, няма задръствания. Улиците са почти празни, хората стоят в сянката на маслиновите дървета, времето е топло и човек има усещането, че дори през ноември слънцето грее тук повече, отколкото на континента. Всъщност групата острови се намира едва на няколко часа от София и на разстояние от петдесетина минути от Истанбул. Обаче е очевидно, че разстоянията тук нямат значение, след като човек може да каже, че се намира на край света. Просто мястото предполага спокойствие. А дори местните търговци нямат досадния навик да се пазарят за каквото и да е било. Принцовите острови всъщност са разположени сред Мраморно море. Всичко на всичко става въпрос за девет острова и две скали, известни като Къйзъл адалар - Принцовите острови. Островите са разположени на 20-ина километра югоизточно от Истанбул. За около петдесетина минути с ферибот се стига до първия - остров Къналъ Екскурзоводите имат симпатии към него, защото винаги го обявяват за най-красивия. Той е бил любимо място на византийските аристократи, а днес - на екскурзиантите от Истанбул. Получил е името си от червения като кръв цвят на почвата и скалите. Тук императрица Ирина е заточила и ослепила сина си Константин. Ето какво се вижда от корабчето - бели пясъци с декоративни палми, гористи хълмове и слънце. На кейовете все още се срещат онези стари морски вълци, взети направо от детските анимационни филми. Моряците предлагат прясна риба и пушат флегматично. Ако гледката не се хареса на човек - няма проблеми. Корабът пътува час и половина, спира на всеки от четирите обитаеми острова, така че туристите могат да ги разгледат и да си харесат къде да спрат. Това, което се вижда още от корабчето, си струва - хубави пясъчни брегове, малки кейове, на които са привързани не само рибарски лодки, а предимно яхти и лъскави корабчета. Плюс красиви бели къщи, разбира се. Повечето от тях се дават под наем, така че проблемът къде може да отседне човек е наистина въпрос на прищявка. Просто трябва да си хареса остров. Къналъ всъщност е много спокойно място - малки къщи и симпатични хотели, много зеленина, една търговска улица по крайбрежието. Плюс много кафенета, които предлагат черно турско кафе и захаросани сладкиши, рибни ресторантчета и едно-две магазинчета, които съществуват на принципа, че в тях трябва да има всичко - от зехтин до дънки. Мястото не е подходящо за купуване на подаръци. Посещението на самото място е подарък. Всъщност хората, които идват тук, обикновено са привлечени не само от средиземноморския климат и слънчевите дни, но и от гръцкия манастир "Исус Христос". Той е разположен в най-високата част от острова и панорамата оттук си струва. Освен това манастирските градини по правило са хубави. Тази не прави изключение - декоративни храсти, маслинови дръвчета, бръшлян и гледка към Истанбул. Като се вземе предвид всичко - липсата на автомобили, хубавата природа и фактът, че островите не са пренаселени, излиза, че Принцовите острови са идеални за разходки. След като хората тук нямат автомобили (единственият автомобил е на полицията), остават им единствено изтънчените удоволствия от дългите разходки по крайбрежията и пътуването с елегантни файтони. От деветте острова активно обитаеми и курортни са Къналъ, наричан още Проти, Бургазада (Антигона), Хелбелиада (Чалки) и най-големият - Бююк ада (Принкипо). На островите Кашик Адаси и на Яссида (Плати) има няколко частни къщи, а Сиврида, Седефадасъ и Тавшанадасъ са необитаеми. Островите са свързани с много исторически събития. На Къналъ е бил заточен император Лакатин, а Лъв Армянин - обезглавен. Историческите хроники споменават много често островите във връзка с изтезания, ослепявания и екзекуции на императори и патриарси. Общата площ на Принцовия архипелаг е едва 11 квадратни километра, но за сметка на това тук има всичко - лозя, маслинови горички, палми. Климатът е средиземноморски и онова усещане на туриста, че тук слънчевите дни са повече, отколкото на континента, е вярно. Освен това трябва да се кажат и няколко добри думи за Мраморно море - водите дори край пристанищата са чисти и прозрачни. Островите не са били особено популярна дестинация и в миналото. Някога са били наричани "Народни острови" и на тях живеели предимно монаси и отшелници. По времето на Византийската империя се появяват имената - Папаз адалар (Островът на свещениците) и Къйзъл адалар (Принцови острови). Оттогава остава навика тук да бъдат изпращани на заточение неудобни за владетелите принцове, свещеници, знатни поданици, дори крале. Разбира се, по-късно - в началото на XX век, заможните турци в Истанбул установяват, че на заточениците хич не им е било лошо сред тукашната природа и спокойствие, и започват да се отбиват през седмицата за ден-два. Екскурзиите остават популярни и до днес. В миналото основателят на Република Турция Кемал Ататюрк организирал големи тържества тук и непрекъснато намирал поводи да покани важни личности на островите. Именно знатните гости от Европа постепенно разчупили ориенталския вид на екскурзиите и заговорили за Принцовите острови като курорт. Буюк ада Местните хора казват, че той по нищо не отстъпва на известни курорти. Той е най-големият остров - 5.4 кв. км. В античността се е наричал Питиус. Вилите са построени на отделни групички, на югозападните склонове. Преобладава вечнозелената растителност с огромни палми, пинии, олеандри, чимшири, кипариси. Брегът е стабилизиран с огромни скални късове, а хората се припичат върху тревния пояс, под сянката на палмите. Както и сградите на останалите острови, и тук къщите са изградено от дървени, боядисани в бяло няколко етажни вили в типично средиземноморски стил. Основно превозно средство е велосипедът, а файтоните са и превозно средство, и туристическа атракция. Конете пък са подковани с гумени подкови. Така е още от Средновековието, за да не нарушава тропотът на конските копита почивката на знатните люде. Има и малко колорит все пак - търговска уличка с малки магазинчета, където се предлагат наргилета, поне десетина видове баклава и сиропирани сладкиши, черно турско кафе и пожеланието "ако е рекъл Аллах"... Практична информация Фериботът за Принцовите острови може да се хване в Истанбул на две места - пристанищата Еминюн (близо до Топкапъ и Египетския базар) или Кабаташ. Билетът струва към 2 евро. Дори човек да не е почитател на островните преживявания, разходката из Мраморно море си струва. Освен това Истанбул, видян отдалеч, също е доста красив. Отдалеч се вижда цялата европейска част на новия Истанбул - кварталът "Галата" и 60-метровата отбранителна кула, "Бейоглу" с центъра "Таксим", дворецът на султаните "Долма бахче". По-късно - вече от островите, може да бъде видяна и азиатската част на града - Кадикьой, с голямата гара "Хайдар паша", Селимовите казарми и Ускюдар, наречен още Златния град. На почти всички острови могат да се наемат файтони за разхода, като цената на малка обиколка (с продължителност 45 мин.) е около 9-10 евро, а на голямата обиколка (над един час) е нещо от вида на 22 млн. турски лири, или 15-18 евро. Има и велосипеди под наем, както и възможност да се яздят коне край брега. Все пак дори обиколката пеша на острова не е за изпускане. Автор: Оля Стоянова http://ide.li/modules.php?name=News&fi...cle&sid=451 Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Октомври 19 Author Report Share Публикувано Октомври 19 Трапезата на дявола Разположен на едноименния залив Градския пазар винаги е оживенМалкото прелестно градче, разположено в едноименен залив в Егейско море, срещу гръцкия стров Лесбос, е едно от местата в света с високо съдържание на кислород във въздуха. В древните векове градът е бил познат под името Кидонай и в него са живеели гърци и турци. Съвременен Айвалък е основан през 1929 година, като в резултат на подписаният в Лозана мирен договор, в града били преселени турски жители от областта Македония, Гърция, от островите Крит и Лесбос. Мястото е заобиколено от масиви с маслинови дървета, от чиито плодове се произвежда голяма част от най-добрия турски зехтин. Най-добрият начин да откриеш Айвалък е да минеш по тесните му улички почти непроменени от времето, когато за първи път са били оформени. Изпълнени с колоритни каменни къщи с перденца, развяващи се на бриза извън прозорците, с редиците бутилки със зехтин върху кухненските подпрозоречни дъски, с уникалните халки за хлопане на вратата, закрепени върху големите порти на тези къщи и с фигурите, гравирани върху стените над тези порти - пълна очевидност за мозайката от култури на този град. Рибните ресторанти по брега са посещавани почти всеки месец от годината от тези, които търсят удоволствието в рибните ястия, които идват от Измир и даже от Истанбул само, за да прекарат тук уикенда. Когато някой отиде в Айвалък, никога не трябва да пита някой от жителите дали е бил на остров Джунда, защото отиването до там е задължително. Остров Джунда е известен с градинските си кафенета, пълни с много възстари жители на Айвалък, които разговарят за миналото време, превключвайки от гръцки на турски и обратно. Хълмовете, заобикалящи града се наричат като Шейтан Софраси (Трапезата на дявола). Те се издигат над Айвалък и остров Кунда и са "задължителни" за посещение по-специално поради впечатляващия залез, който от това, най-високо в Айвалък място, е незабравим спомен. Според легендата Дявола откраднал дъщерята на султана и на това място е бил заловен. И днес можете да видите отпечатъка, оставен от стъпката му. Туристи от цял свят посещават това място известно с поразителната панорамна гледка към Айвалък и островчетата около него и с невероятно красивия и романтичен залез. Няколко километра южно от Айвалък е Саръмсаклъ - малко курортно градче, известно с най-добрата пясъчна плажна ивица. През сезона хотелите, плажа и заведенията са пълни с туристи. В сравнение с Кушадасъ Саръмсаклъ може да се определи като доста спокоен курорт. Елица Рангелова http://www.journey.bg/guide/guide.php?guid...ype=10&page= Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
DilQRa` Публикувано Ноември 28 Author Report Share Публикувано Ноември 28 Как да се научим да гледаме на кафе По фигурите от утайката му можем да гадаем за миналото, настоящето и бъдещето си СТАНИСЛАВА ГЕОРГИЕВА Има хора, които само като погледнат в утайката от кафето ви, могат да ви кажат дали ще си купите кола, кога ще се ожените и дори ще познаят коя зодия сте. Всъщност гледането на кафе изобщо не е чак толкова трудна работа. Всеки може да се научи да разчита фигурите, стига да има въображение. И желание да се остави на полета на фантазията си и да се позабавлява. ------------------------ Гледането на кафе се практикува от векове, но никой не може да каже със сигурност от кога датира. В Африка и Ориента този метод за надничане в бъдещето е със столетни традиции, по-късно добива популярност и в Европа и Америка. Предполага се, че се гледа на кафе най-малко от 1000 години. Самата практика на пиене на кафе е по-стара и според една от хипотезите води началото си от Етиопия. Оттам арабски търговци я пренесли в Европа, а оттам се разпространила из целия свят. Странният обичай да се взираш във фигурите на кафейната утайка и да търсиш в тях знаците на съдбата е бил разпространяван вероятно от пътуващите цигани. Мистиците смятат, че всяка чаша пази тайните на оня, който я е изпил. Гледачките на кафе твърдят, че докато отпиваме от ароматната си напитка, проблемите, емоциите, мислите и мечтите ни се отпечатват като символи на дъното на чашата. А какво по-приятно и забавно от това човек да се научи да ги разгадава сам? Според вещите в занаята трябва да "се гледа" само на турско кафе, защото само така се получава гъста утайка. Кафето трябва да къкри в бакърено джезве в присъствието на човека, на когото ще се гадае. Зърната задължително са ситно смлени, за да се получи хубава утайка. Колкото по-тъмна е на цвят магическата напитка, толкова по-ясни и отчетливи фигури се получават накрая. Кафето се вари със или без захар (по желание) на слаб огън. Така става най-вкусно и ароматно. Веднага след като се свали от котлона, турското кафе се налива в чашки. Всяка чаша може да се използва за гледане на кафе, но най-подходящи са кръглите от бял порцелан. На Запад има доста хора, които се занимават професионално с тази дейност - срещу съответен "хонорар". Затова обикновено те имат цял специален арсенал за гледане: една или две чашки, нарочно избрани и предназначени за гледане, предпочитани сортове кафе от определени марки. Каквато и съдинка да изберете, трябва предварително да я измиете и подсушите. Така ритуално я изчиствате от отрицателни въздействия. Психологическият момент не бива да се подценява. Преди да започнете да гледате, трябва да се освободите от напрежението и да не мислите за собствените си проблеми. Трябва да предупредите човека, на когото гледате, да мисли за това, което най-силно го интересува в момента. Чашката с кафе се поднася с дръжката напред. Специалистите съветват да се хване с двете длани и да се отпива бавно само от едно място. Когато кафето е изпито, чашата се завърта 3 пъти в посока, обратна на часовниковата, и се поставя обърната върху чинийка, за да се оттече. Фигурките се образуват и засъхват след около пет минути. След което започва интересната част. Гледащият на кафе трябва да прояви интуицията си и пусне въображението си да се рее свободно. Сладкодумието е много съществено за гадаенето също. Гадателите казват, че същността на човека остава в чашата и те трябва само да я разчетат. Всички символи, очертания и фигури в утайката имат значение. Не бива да се подценяват дори малките точици и знаци. В началото обаче започнете с разграничаването на по-големите фигури. Оставете подсъзнанието си да се развихри и да открие образи в утайката. Според разположението на фигурите в чашата се тълкува кога ще се случат предсказанията или дали вече са се случили. На дъното е изписано миналото на човека, средата отразява настоящето, а в горната част на чашата се отпечатват знаците за бъдещето. Колкото по-близо до ръба се намират фигурите, толкова по-скоро ще се случат събитията, които са ни подсказани от утайката. Образите, които се намират близо до дръжката, имат особено значение за човека, на когото се гледа. Смята се, че дръжката е съединителното звено между чашата и този, който я държи. Затова символите в тази част от чашата са ключови и трябва да им се обърне по-голямо внимание. Размерът на фигурите също има значение. Колкото по-големи са образите, толкова по-значими са те за живота на човек. Специалистите твърдят, че колкото по-малко утайка е останала в чашата, толкова по-добре. Светлата чаша предсказва щастлив живот, малко проблеми и безоблачно бъдеще. И обратно, ако повече кафе се е натрупало по стените, значи, че човекът има неприятности и грижи. Многото пръснати точици показват движение. Ясно очертаните линии - планове за изпълнение на определена цел. Вълнообразните линии говорят за несигурност, а неясните - за препятствия. Ако кафето се е стекло по външната стена на чашата, чака ви пътуване. Дългата следа означава дълъг път Можете да гледате и по фигурите, които са се очертали в чинийката, докато утайката се е оттичала. Освен животни, предмети и човешки фигури в чашата обикновено могат да се наблюдават числа и букви. Числата означават време. Ако са малки, най-вероятно става въпрос за дни, по-големите обозначават месеци и години. Буквите най-често се тълкуват като инициали на хора, които са важни за този, на когото се гледа. Важността на буквите се разкрива и от това, което стои до тях. Ако близо до дръжката на чашата се е образувала буква, то тя непременно е част от името на най-близкия ви човек - любим, съпруг, дете, роднина или приятел. Това е. Оттук нататък сте вие и въображението ви. Най-важното в гледането на кафе е то да ви носи удоволствие. Какво означават фигурите? Ангел Предвестник на добри новини, подсказва, че някой се грижи за вас и сте добре предпазени от злощастия. Ако е на ръба на чашата, очаквайте добрите новини много скоро. Бебе Блага вест, а защо не и нов член на семейството? Бижута Голяма сполука, светло бъдеще. Ако е на дъното на чашата, говори за аристократичен произход. Възел Показва, че се тревожите за нищожни неща. Гнездо Голяма любов и привързаност към дома или децата. Ако е на ръба, очаква ви в бъдеще уютен дом. Гъба Придобивка, подаръче. Дърво Хората виждат у вас сила и благородство. Означава още, че сте уважаван и стабилен човек. Звезда Символ на надежда и осъществени мечти. Змия Ще се наложи да вземете важно решение. Понякога означава и враг, човек, който ви мисли злото. Камбана Към вас идва известие за сватба. Капки Очаква ви малка сума пари или щастливо стечение на обстоятелствата. Ключ Голям късмет и успех - сега е моментът да осъществите мечтите си, особено в сферата на образованието. Означава и разгадаване на някаква тайна. Кола Ако е добре очертана, колата е знак за предстоящо пътуване. Но ако линиите й са накъсани или замъглени, ви очакват неприятности с автомобил. Легло Пазете се от нещастни случаи. Ако внимавате и мислите, преди да действате, ще ви върви много. Метла Вие влизате във форма, за да почистите себе си и обкръжението си. Очаква ви положителна промяна във външния ви вид. Нож Внимавайте какво говорите пред другите, заобиколен сте от предатели. Означава и изневяра. Ножица Предупреждение за измамни приятели. Обувка Ако е добре оформена, сега животът ви е спокоен, приятелите и съседите ви харесват. Означава и че сте стъпили здраво на земята. Ограда Заобиколени сте от препятствия, измислете нещо ново, за да ги преодолеете. Значи още, че сте добре защитени от негативно влияние. Огън Страст, символ на любовта. Може да е предвестник също за вълшебна еднократна среща. Паяк Показва успех във финансите. Ако е на ръба на чашата, предприемете спокойно финансов риск. Пуснете си и един фиш - има голяма вероятност да спечелите. Планина Имате основна цел в живота. Ако планината е добре оформена, скоро ще достигнете върха. Ако образът е накъсан, трябва да премислите стратегията си. Подкова Успех при дълго пътуване, а също и ново пътешествие. Пръстен Ако е добре очертан, значи брак. Но ако е накъсан - развод или раздяла. Птица Към вас летят добри новини. Риба Мъдрост и щастие плуват към вас, използвайте даровете мъдро. Може да значи и празнота в душата. Самолет Предстои ви пътуване със самолет. Може да символизира силно желание да промените сегашния си начин на живот. Слон Помощ от приятели или роднини - чудесно време да поискате голяма услуга. Стълба Изкачвате се бавно, но ще постигнете целта си. Цветя Носят щастие без значение от вида им. Обичате да се раздавате и да помагате на хората. Чаша Бъдете благодарни за това, което имате, и не пожелавайте повече. Значи и пълнота, задоволеност от живота. Ябълка Плодоносно време за творчество. Символ на изкуството. Яйца Ако са са счупени, предсказват загуба на пари. Ако са здрави - печалба. (Значенията на фигурите са от книгата "Как да гледаме на кафе", София, изд. "Слънце", 2001 г.) Чашките от порцелан са най-подходящи за гледане на кафе. Снимка: Николай Дойчинов http://www.segabg.com/online/article.asp?i...=8&id=00001 Цитирай Report Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни... Link to comment Сподели в други сайтове More sharing options...
Препоръчани коментари
Включи се в дискусията
Може да отговорите сега и по-късно да се регистрирате. Ако имате профил, впишете се сега за да публикувате с вашия акаунт.