Jump to content


Епопея на забравените 2011


Препоръчани коментари

Прииска ми се да я прочета отново днес и се сетих за повода, който е подбудил Вазов за създаването и написването й. Как малко, само няколко години след Освобождението, българите са забравили тези, които са ги освободили и които са умрели за независима и свободна България. Само няколко години... Какво остава за сто и няколко... Днес е абсолютно същото, само дето сме станали май още по-нагли и алчни.

 

Поствам написаното в Уикипедия, защото се припокрива на 100% с моето мнение, и със днешна дата е абсолютно в сила и за съжаление много вярно. Но днес няма съвременен Вазов в България, който да напише и сръчка народа с нова Епопея...

 

 

 

 

„Епопея на забравените“ е цикъл от 12 оди,подредени в съответствие с момента на написване, написани от Иван Вазов в периода 1881-1884 година в Пловдив. Цикълът съдържа:

 

„Левски“

„Бенковски“

„Кочо“

„Братя Жекови“

„Каблешков“

„Паисий“

„Братя Миладинови“

„Раковски“

„Караджата“

„1876“

„Волов“

„Опълченците на Шипка"

 

Този цикъл съдържа едни от най-красивите и силни български поеми, които призовават към „събуждане на народната памет“.

 

Отношението на обществото към тези събития като цяло винаги е било с чувство на гордост и благодарност. Разбира се има времена, непосредствено след Освобождението, когато героизмът и жертвите на Руско-турската освободителна война са тънели в забвение, но тук се появява Вазов, който вади от мрака на миналото всички исторически личности от Паисий Хилендарски, през Кочо, Георги Бенковски, Васил Левски, Георги Стойков Раковски и Опълченците на Шипка. Разбира се, забвението се дължи по-скоро на властта, отколкото на самите хора, защото народът винаги е бил признателен на своите освободители, както българи, така и чужди. За тази признателност свидетелстват множеството войнишки паметници на незнайни воини, руски освободители и др.

 

Възмутен от българското общество в първите деситилетия след освобождението,когато на мястото на възвишените идеали идват егоизмът,ачността,липсата на родолюбие,Вазов създава поредица от творби със стремеж да върне българското съзнание положителните стремежи и цели.Така се появяват Немили-недраги,Една българка,Българският език и цикъла Епопея на забравените (1881-1884).Eтo защо Вазов решава да възкреси светлите образи на дейците на Българското възражданеи техните подвизи и да изрази възторга си към тях.

 

Не случайно той озаглавява цикъла"Епопея на забравените".Всяка от двете думи в заглавието играе важна роля.Първата част от заглавието(Епопея),отвежда към мисълта за исторически важен период,изпълнен с величествени събития и герои,които са очертали съдбата на една нация.Така първата част от заглавието дава косвена оценка за същността на българското възраждане.Тя играе ролята на своеобразен паметник на националната история.Онова,за каето епопеята разказва,по принцип е незабравимото.Втората част от заглавието (на забравените) е упрек, отправен към Новото време, към нова България, която бързо и неблагодарно обръща гръб на всички,на които държим свободата си.

 

Броят на одите (12) не е случаен, а е съзнателно търсена аналогия с дванадесетте Христови ученици. По този начин героите в "епопеята" добиват ореол, подвигът и делото им се сакрализират. Подредбата на одите също не е случайна. Започва се "Левски" - най-яркото въплъщение на идеала за освобождение, единичният подвиг на личността, и се завършва с "Опълченците на Шипка" - въплъщение на идеала за един народ.

Link to comment
Сподели в други сайтове

Чел съм и 12-те оди, които е написал Вазов. Наистина са много силни, елементите, художествените средства, с които си е служил не подлежат даже на коментар, защото той си е един от най-добрите в областтта на лириката.

 

Не случайно е и патриарх на българската литература. За мен си е най-добрият в литературата. Има и други разбира се, но той си е най.. едва ли има българин, който да не знае поне една негова творба или да не го знае, като име.

Link to comment
Сподели в други сайтове

Миналата година,когато се подготвяхме за матурите изучавахме част от одите,но на мен ми бяха попаднали всички и ги изчетох.

Въздействащи са ми,а на места дори настръхвах.

Link to comment
Сподели в други сайтове

Не сме народ ! Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ — общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ —
а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Петко Р. Славейков
Link to comment
Сподели в други сайтове

Не, че нещо... но тези дванайсет стихотворни произведения не са нещо кой знае какво, още по-малко пък дванайсет оди и поеми. "Волов" е направо шедьовър в одическото стихостроене. Освен това не може да става и на въпрос даже, че, видиш ли, учениците на Христос били дванайсет, значи и Вазов едва ли не създава нов Пантеон на българските светци-герои. Да, ама не... Защото "Защитата на Перущица", "1876" и "Опълченците на Шипка" са творби, посветени на колективната борба - желанието на българите да се освободят. Не е и безизвестен фактът, че Вазов се е "повлиял" от "Клетниците" на Виктор Юго. Не омаловажавам труда на дядо Вазов, но е леко комично в тема за него и "Епопеята" да стои и стихотворение, с антивазовски идеи, на Петко Славейков (е, пак е по-добре от стихотворение на Пенчо, но все пак)...

Link to comment
Сподели в други сайтове

Не, че нещо... но тези дванайсет стихотворни произведения не са нещо кой знае какво, още по-малко пък дванайсет оди и поеми. "Волов" е направо шедьовър в одическото стихостроене. Освен това не може да става и на въпрос даже, че, видиш ли, учениците на Христос били дванайсет, значи и Вазов едва ли не създава нов Пантеон на българските светци-герои. Да, ама не... Защото "Защитата на Перущица", "1876" и "Опълченците на Шипка" са творби, посветени на колективната борба - желанието на българите да се освободят. Не е и безизвестен фактът, че Вазов се е "повлиял" от "Клетниците" на Виктор Юго. Не омаловажавам труда на дядо Вазов, но е леко комично в тема за него и "Епопеята" да стои и стихотворение, с антивазовски идеи, на Петко Славейков (е, пак е по-добре от стихотворение на Пенчо, но все пак)...

 

Скрий се :helpsmilie: :mf_surrender:

Link to comment
Сподели в други сайтове

Включи се в дискусията

Може да отговорите сега и по-късно да се регистрирате. Ако имате профил, впишете се сега за да публикувате с вашия акаунт.

Guest
Unfortunately, your content contains terms that we do not allow. Please edit your content to remove the highlighted words below.
Отговори на темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
  • Последно видели темата   0 Потребители

    • Няма регистрирани потребители, които да гледат страницата в момента.
×
×
  • Create New...