Винаги ми е било интересно да гледам и слушам какво е било. Аз съм дете на демокрацията и намирам коренна разлика между преди и сега. Човек не избира в какво време да живее, но ако имах тази възможност, бих искал да е нещо средно между днешното и тогавашното. Тогава е било по-уредено и спокойно. Всички са имали работа, защото, както се вижда от клипчето, са функционирали фабрики, заводи и т.н., т.е. индустрията е била процъфтяваща. И хората са си знаели - от 8.00 до 17.00 h на работа, после се прибират вкъщи и имат време да обърнат внимание и на семейството си. Децата са били много по-защитени, а не като днес - убийства, побоища, наркотици. Повече са били на почит ценностите и всичко е било някак по-емоционално, истинско, приятелско, духовно.
Докато сега... Капитализъм. Анархия. Всеки прави каквото си иска. Появиха се много частни фирми. Фалираха доста предприятия, замряха отрасли. Масова безработица. Всеки оцелява сам, често с непочтени средства. Хищническа конкуренция и егоизъм. Това са законите на джунглата. Няма място за емоции и ценности. Да, но така се научаваме да ставаме по-мобилни, каляваме се, възпитаваме набор от качества в себе си. По-образовани сме. Навлязоха чуждите езици, компютрите. Човек има възможност за по-широка квалификация, както и да излезе в чужбина. Някога тия неща са били табу - били сме по-затворени и закостенели.
Днешното време трябва да е освободено, толерантно, технологично, но липсват някои порядки. Чисто човешките неща се затриха и взе да изпъква твърде много лъскавото, помпозното, фалшивото лустро. Станахме себични материалисти. И друго, за което се замислям - България има толкова много ресурси, таланти и т.н. Някогашните са се чувствали по-комфортно в онези условия. Днес не предоставяме нищо на страната и талантите си. Напротив - рушим, плюем. Не помним и историята си, поругаваме я. А народ без минало няма бъдеще. Надявам се да проуемеем някои неща и бъдещето ни да е по-светло - да бъдем модерни хора, но да не забравяме и традициите си.