Slavi

Супергероят на чалгата ли ще поправи несправедливостите в държавата? Александър Симов / http://pogled.info/avtorski/Aleksandar-Sim...arzhavata.75950 Колективното опростачване на нацията в последните 26 години вече ражда своите отровни плодове. Те може и да сияят с телевизионна сладост и дългокраки балерини, но разяждат отвътре малкото останал здрав разум на обществото ни. Чалгата, подобно на тумор, който не се спира от никаква химиотерапия, отдавна пусна пипала в политиката и я сведе до нивото на махленско шоу, до кръчмарски разговор с псевдоекзистенциална патетика, до актуален хит на едрогърда брюнетка, минала през творческите лаборатории на "Пайнер" и през масите на десетки пластични хирурзи. Днес битката вече изглежда окончателно загубена, след като стана ясно, че Законодателят на чалгата, нейната дълга метафора, певецът на мутрите Слави Трифонов е решил да влиза в политиката. Маските паднаха, а лъжите си проличаха, след като Конституционният съд поряза и спря три от въпросите на прословутия референдум на шоумена. В патетична телевизионна проповед Трифонов изсъска: "Мисля, че КС и разни други субекти, доста сериозно ме тикат към нещо, което се двоумя. Но те са се засилили. Когато някой си го проси, обикновено си го получава". От една година насам слушаме как идеята за референдума била чисто гражданска, нямала политически смисъл, инициативата искала да поправи част от недъзите на демокрацията. Всичко това се оказа лъжа. Няма да се учудя, дори ако част от въпросите умишлено са направени противоконстуционни, за да има Слави грандиозен повод за влизане в политиката. Супергероят на чалгата идва да поправи всички несправедливости! Звездата на кючека ще установи окончателната справедливост по нашите географски ширини! Това обаче също е лъжа. Дългия щял да влиза в политиката. Моля?! Че кога точно Слави е излизал от нея? Хората не са задължени да помнят всичко, но паметта е основно средство за съпротива срещу телевизионни чудовища. Нима Слави вече не влезе в политиката в онези блажени години, когато с Бойко Борисов бяха първи приятели, а разговорите им приличаха на забранена приказка от "1001 нощ"? Нима Слави не влезе в политиката през 2011 година, когато целият му екип, воглаве със сценаристите, направиха един доста нелеп и смешен опит да подкрепят Меглена Кунева за президент, опит, който катастрофира не само заради нарцисизма на кандидатката им, но и заради медийната бълвоч, в която превърнаха нейната кампания. От години насам "Шоуто на Слави" прави отчаяни опити да използва ефира за структуриране на определени обществени нагласи, но, видите ли, водещият на това предаване бил политически девственик. Много е важно човек да има съпротивителни сили срещу постоянната подмяна, която се извършва пред очите ни. Слави Трифонов от години насам прави опити да кешира своя медиен капитал. Всяка вечер, в продължение на много време, зрителите бяха облъчвани от този бг-Кашпировски, отново и отново им бяха наливани някакви патетични заклинания и опорни точки. То заради това в последните пет години предаването просто не става за гледане. Постепенно то бе превърнато в някаква черна крепост за проповеди, за заканително клатене на глава, за пробутването на свръхсъмнителни послания. Никой друг персонаж в България не е имал такъв комфорт да развива собствените си видения и да се изживява като телевизионен месия, който има отговор на всички въпроси. Навсякъде по света шоумените правят политически коментари, но само една миниатюрна част от тях решават, че щом могат да разкажат правилно виц, значи стават за управлението. Но тук в България, отдавна е ясно, всеки шофьор на такси има универсална рецепта за справяне с кризата, така че защо и една чалга-звезда да не опита? Трифонов обаче няма оправданието на непознаването на правилата. Още откакто инициативата му за референдум започна да се върти, много хора предупреждаваха, че поне три от въпросите са в пряко противоречие с конституцията. Самият аз също нямам голямо доверие на съд, където съдия е Филип Димитров, овековечил се в българската история със своите инициали Ф.Д, наричан още Фил Кенеди, но тук не опира до личностите, а до телевизионната фантазия, че основният закон на страната е нещо като сценарий на шоу, който може да бъде извъртан както си искаш. Именно в тази конституция има описани механизмите по нейната промяна и референдумът не е един от тях. Ясно е, че телевизионният популизъм вече е внушил поне на 700 хиляди граждани, че това не е така, но както казах - колективното опростачване на нацията вече дава своите отровни плодове. Допитването до хората не може да се превръща в инструмент на най-долнопробния популизъм и играчка на едно свръхего. А политическите маневри на Слави целяха точно това - превръщането на референдума в начин не за промяна, а за трупане на точки, за паразитно впиване във възможността за бъдещо политическо действие. Нито един от въпросите, с които ще се сблъска наесен избирателят, не вървят срещу налудничавата икономическа и политическа система у нас. Това са повърхности въпроси, безцелни и безумно нестратегически. Което говори за едно - че те целят да налеят адреналин на ново политическо инженерство, а не да променят страната. Перките на Слави със сигурност са се надули и след онова дошло неясно откъде проучване, което го короняса като най-популярната обществена фигура в България и заради това смятам, че сценарият за влизане в политиката е начертан далеч преди решението на КС. Просто онова задкулисие, което най-много обича да говори срещу задкулисието, вече е намерило своя нов герой, поредният чудотворец, който обещава лек за българските беди и неволи, а най-накрая ще се окаже, че е просто една телевизионна цаца, въобразила си, че е акула. Въпрос на време е всички, които са се подвели по акъла на Дългия, с кървави сълзи да съжаляват за своя избор. Това не е пророчество, не е проклятие, а просто неизбежно събитие. Човек, който е изкарал живота си в съскане, няма как да роди позитивно бъдеще. Слави Трифонов е телевизионен рекетьор, а пренасянето му в друга сфера ще е фиаско с много спецефекти. Да не кажете след това, че не съм ви предупредил? В цялата телевизионно-политическа драматургия на Дългия има един много сюрреалистичен аспект. "Умните, красивите и богатите" са го набелязали за свой враг, като, разбира се, удобно пропускат любовните сценки между Радан и Слави, които ни бяха демонстрирани в течение на година. Виртуалните сноби обаче не могат да живеят без ясен враг, защото без враг грантовете стават по-малки, а това води до социализъм, тоест до необходимостта да работят. И заради това сега хора, които преглъщаха като кол-гърл исторически компромис след исторически компромис, сега са решили да влагат цялата страст на безсмислените си животи в пържене на телевизионния шоумен и упражнения по по-язвителни коментари. Това е шизофрения от висш порядък. Защото Слави Трифонов е естественото продължение на умните и красивите. Той е техен продукт, защото именно от времената на техния летен протест стана ясно, че една миниатюрна група може да наложи собствените си депресивни фобии като дневен ред. Стига, разбира се, всички медии вдъхновено да ги обрисуват като някакви ходещи светци, като някакви себеотдадени политически монаси, пренебрегвайки факта, че пред камерите им минават самодоволни сноби, които дори за един ден в своя живот не са изпитвали материално затруднение и считат бедността за проблем единствено за тези, които са толкова тъпи и нещастни, че даже нямат пари. Слави Трифонов е това, което умните и красивите искат да бъдат, но ги е страх да си признаят. На този фон единствено е тъжно за България, страната, която удавиха в чалга, в простотия, страната, която можеше да има хубаво бъдеще, но избра телевизионната митология. Тряба да вярваме обаче, че съпротива срещу всичко това ще има. Месиите и те са хора и те могат да бъдат наритани яко на избори, нали? Чалгата, наречена "да бъдеш себе си" Антония Антонова На планетата Земя едва ли съществува по-кичозен и чалгарски призив от "бъди себе си". Житейското мото на стотици хиляди млади българи от Горно Нанадолнище. Под път и над път хора без никакви отличителни качества упорито настояват да останат "такива, каквито са" и оправдават непрекъснатата си и безгранична посредственост с този лишен от естествена логика лъжевъзвишен стремеж. В разгара на новия риалити сезон, в който всички телевизии бълват "звездно" съдържание на кило, ставаме свидетели на един отдавна познат феномен - известни и неизвестни, но еднакво прости хора, си говорят "пряко в очите", казват си нещата "такива, каквито са", "прями и директни" са и най-вече са СЕБЕ СИ в национален ефир. Разбира се, всички тези завидни и особено ценни достойнства проличават най-вече в разгара на див селски скандал, по време на който някой псува на майка и крещи на друг "Ела си ми го кажи директно, БЕЕЕ!" Едва ли в последните 10 години се е родило интервю с поп-фолк певица, в което да не се споменава как единствена и абсолютна ценност в тоя живот в въпросното себеотстояване. Обикновено то идва на дневен ред след въпрос от рода на: "Кажи сега защо се сбихте с бившата жена на мъжа ти в "Биад?" под формата на отговор като: "Защото съм истинска, защото съм себе си..." Моля? Да се чифтосваме по улиците, да изпускаме шумно газове, докато се храним, да се бием за територия и да ходим чисто голи също е естествено. Хайде. Къде сте? Не ви чуваааам! Милиони години еволюция отиват по дяволите в мига, в който човек, прочел две книги, едната от които на Наталия Кобилкина, а другата - "50 нюанса сиво" (можем да ги броим за една), реши да проповядва единственото, на което е способен - простотията си, облечена във фалшив бунт срещу лъжата, лицемерието и фалша. Неслучайно у нас много често ще чуеш някой, попътувал малко на гурбет по Европата да твърди колко са "лицемерни" англичаните или пък германците. Ами не, Ганьо, това се нарича култура. Култура на поведение. Нарича се възпитание и обноски. Хората са просто любезни, ама как да разбереш... В един момент се оказа, че липсата на всякаква обща култура, елементарно възпитание, нормален по обем речников запас и умение за самоконтрол са все хубави неща, просто защото са естествени и показват истинската същност на човека. Крещиш публично и псуваш на майка по-възрастни хора от теб? Какво от това, нали си себе си. Не знаеш коя е столицата на Белгия? Няма значение, защото си естествен. Тъп и ненужен си, но си си ти. Велико! Браво! Не всеки умее да се променя. Промяната изисква воля, самодисциплина, компромис и все пак някакъв акъл, за да осъзнаеш, че такава е нужна, че без промяна няма прогрес. Винаги, навсякъде и за всичко. Докато едни хора се учат и променят цял живот, ние тука сме себе си и всичко е точно. Да, понякога единственото, което можеш да направиш в този живот, е просто да си такъв, какъвто си. То не изисква никакви усилия, освен чат-пат да го напомняш на околните с осанката и тона на човек, неутрализирал джихадист в ефир. Страшна гордост. Скрийте се. http://www.webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne..._badesh_sebe_si

Тя Рена я мачка, а Лорийн Бейб направо ще омете мазите на Пайнер с нея Скандал в bTV: Забраниха чалга певиците в медията след скандално интервю на Мария! (още подробности) Последното интервю на Мария сложи край на появата на чалга певици в Би Ти Ви! Край, това беше! Феновете на чалга певиците вече няма да имат щастието да виждат любимките си на екран. Не и на екрана на Би Ти Ви. Ръководството на медията въвело категорична забрана да бъдат правени и излъчвани интервюта с поп фолк диви в телевизията. Това съобщиха доверени източници пред агенция Пик, а причината е скандалното и последно за момента интервю на Мария. Което тя даде не къде да е, а в онлайн телевизия Пик ТВ. Именно там преди около две седмици певицата призна за първи път, че се развежда с Християн Гущеров. А също и че двамата не живеят заедно от октомври миналата година. Феновете й разбраха отново в същото интервю, че Мария много пъти си е тръгвала и се е връщала в дома на половинката си, докато не се разделили окончателно. На пръв поглед това няма как да е свързано с Би Ти Ви, нали?! Но е точно така. Защото само седмица преди интервюто си за Пик ТВ, Мария гостуваше на уж националната телевизия Би Ти Ви. Там обаче не обели и дума за развода и дори не съобщи, че има проблеми в брака си. „Как става така, че една чалгаджийка при нас не говори нищо съществено, а дрънка само общи приказки. А в момента, в който я хванаха от тази онлайн кабеларка, си каза и майчиното мляко?! Това е срам и резил за телевизията“, крещели на водещите шефове от Би Ти Ви. Малко по-късно излязло и решението повече да не се канят на интервюта личности от поп фолка, за да не се повтори позорната издънка с екс съпругата на Християн Гущеров.

„Чалгата е педерастки момент в живота на селяндура“ Петър Добрев Ежегодният зимен концерт на телевизия „Планета Пайнер“ този път се оказа важен не само за феновете на чалгата. Създаденото от организаторите Facebook събитие преживя грандиозна трол атака, предимно в стила на групата „KLETA MAJKA BALGARIQ”. Обект на шеги и подигравки стана не толкова самият концерт, колкото предполагаемата „чалга култура“. Над 10 хиляди противници на чалгата като жанр и в момента се надпреварват да напишат по-остроумен коментар на страницата на събитието – при вяла или почти никаква реакция от страна на организаторите или феновете на поп-фолка. Настоящият текст няма намерение да коментира достойнствата или недостатъците на чалгата като музикален стил или пък да се спира на предполагаемото ѝ общонационално културно значение. Най-малкото е очевидно, че чалгата трудно подлежи на обобщения – в момента тя е видимо различна от стила и посланията си през 90-те години, да кажем. В случая ще се направи опит за обръщане на перспективата и ще бъдат анализирани обичайните анализатори – т.е. противниците на чалгата. За целта ще ползваме трол атаката срещу декемврийския концерт на „Пайнер“ като емпиричен материал, като ще очертаем основните тенденции в нея. Тези обобщения, разбира се, не следва да се приписват на всички, които по една или друга причина не харесват поп-фолк. Но при все това, упражнението е полезно, защото чалгата вероятно е най-коментираният и раждащ противоречия стил в страната – дотолкова, че настоящият радетел за пазарни реформи в Софийски университет Александър Кьосев да я обяви за причина за „провала на столетния образователен проект и идеята за национална „висока“ култура“. Ако чалгата е толкова могъщ проект, то тогава какъв е контрапроектът? Ето няколко отговора от проследените коментари: Демофобски: „PRODAVAM 200 kila Djibri za rakia – slivi, krushi i kot imashe po dvora! Barter za kazan eli orginalna kaseta na Slavi“ Основната част от коментарите във Facebook събитието на „Пайнер“ са преки или косвени шеги със „селяните“. Предполага се, че почитателите на чалгата са основно хора с такъв произход и „манталитет“, които на концерта биха обменили съвети за зимнина, джибри за домашна ракия, рецепти за „гурме пача“ и т.н. Тази „селяния“ имплицитно се противопоставя на градския начин на живот, доброто образование и високите технологии, чието притежание дава възможност събитието на „Пайнер“ да бъде овладяно без някаква контра-атака. В сегашната политическа обстановка тези шеги опасно резонират с общата тенденция към недемократичност и опити за изключване именно на „селяните“ и малцинствата от политическия процес. Съвсем не отдавна бяхме свидетели на градското отвращение от появата на „селяни“ и малцинства в София на контрапротестите от 2013 г., което стана причина дори да се заговори за образователен ценз и други начини тежестта на техния вот да бъде намалена. Неприязънта към „правещите туршии“ селяни (и роми) роди и конкретни политики на джентрификация в София, като „прочистването“ на Женския пазар, което пък стана водещ момент в предизборната кампания на кандидата за кмет от Реформаторския блок Вили Лилков. Идеята, че чалгата е най-популярният музикален жанр в страната автоматично я обвързва с предполагаемото „селяндурско“ мнозинство, от което „модерният гражданин“ по всякакъв начин желае да се отграничи, често дори физически. Така това отграничение всъщност става задължителна част от елитистката претенция за принадлежност към градската средна класа. Расистки: „As iskam da iskaza goliamoto si netarpenie ot predstoiastia koncert! Fiki nosi turskata kultura sas sebesi i as sim mu goliam fen iskam tuk da go pozdravia!“ Ако обект на атака е масата с нейното „неградско“ поведение, то все пак отделни групи от тази маса са по-презряни от другите. Огромна част от шегите около концерта на „Пайнер“ са свързани с циганите, „циганията“ и турците. За това помага фактът, че много от най-популярните чалга изпълнители са роми – Азис, Софи Маринова, Сашо Роман, а други турци – Тони Стораро и синът му Фики. Съответно се отправят подигравки за изцяло ромската предизборна листа на ПП „Обединени земеделци“ в Белоградчик, възмущение от участието на поп-фолк певици в предизборни концерти на ДПС, предложения за търговия с цветни метали на концерта, но най-вече възмущение към българите, почитатели на чалга звезди от малцинствата. Най-обсъждана фигура в тази насока е Фикрет „Фики“ Стораро, предполагаем идол на повечето тийнейджъри почитатели на чалгата, чийто статут на звезда явно е неприемлив – главно поради „турската“ му външност и произход. Покрай цигани и турци, значително по-малко място остава за бежанците, но все пак и те са включени като предполагаеми почитатели на чалгата, възприета като „ориенталско“ удоволствие. Потребителят Настрадин Ходжа пише: “извинява мен но използва google translate.аз пише от ИДИЛ, иска каже на вас че ние идваме няколкото човек на концерта да слушаме наш брат Фикрет. уредили сме пътуването да стане до декември, но трафиканти много скъпо парите, но да се надяве все пак стане и ние дойдем на концерт ние. с вас много избухнем на това концерт! бум бум“ „Бум-бум“ шегите изобилстват, като обикновено връзката е чалга-араби-бежанци-терористи. По този начин трол атаката срещу концерта на „Пайнер“ прави интересен принос към дебата за бежанците. Техните противници вече имат още една причина да не желаят идването им в България – това, че те биха се присъедили към армията „селяни“, които слушат чалга. Хомофобски: „fiki pederas li e . Za edin preqtel pitam.“ Сенуж, ти ли се интерсувашшш??? Подобно на летните протести от 2013 г., когато Сергей Станишев беше редовно набеждаван за гей, така и сега хомофобските шеги се показват като доста присъщи за „активната средна класа“. Техен обект логично става Азис, който е двойно атакуван и заради ромския си произход, но и редица други хора, свързани с „Пайнер“. Вече съвсем не на шега във Facebook страницата се задава и следният въпрос: „Преди малко гледахте ли хомо палката Мон Дьо който интервюираше другата хомо палка Галин (чалга певец, б.р.), а после говориха за спама в този EVENT, и конкретно как Мон Дьо нарече спамещите тук лицемери, защото те само в интернет мразели чалга, но иначе редовно ходили на чалга заведенията.“ Градската средна класа явно не обича „хомо палки“, особено, ако слушат чалга. Сексистки. „На концерта на „Планета“ ще има стойностни момичета. Стойността им ще е между 10 и 30 лв.“ Макар наглед да атакуват патриархалния бит на „селяните“, както и патриархалните отношения в много от чалга клиповете, коментарите в събитието на концерта на „Пайнер“ често се плъзгат точно в сексистка посока. Шегите с външния вид на певиците са редовни, но още по-чести са намеците, че те извършват платени услуги. Много често се предполага, че тези услуги се извършват спрямо шефа на компанията Митко „Пайнера“, т.е. единственият начин на певиците да станат звезди е, ако преспят с него, с някой от колегите си мъже или с известна мутра като Коко Динев. Възможност за самостоятелна женска кариера несъпътствана от секс услуги не се вижда като реална. (Предполагаемата задължителна връзка чалга-секс услуги между другото е експлицирана и в новия филм на Камен Калев “С лице надолу”). Певиците, както впрочем и фенките на музиката, са просто „кифли“. Националистически. „Тролове нещаснииии!!!!! „Как не ви е срам бе, така да потъпквате всичко българско и родно!!! Чалгата е едно от малкото неща с които е останало да се гордеем, заедно с българското сирене, кисело мляко, локума, Крисия, баба Ванга и гроздовата ракия. Загубата на тези национални богатства е стъпка към потурчването ни. ЗАСРАМЕТЕ СЕ!!!!!“ Типична за стила на фейсбук групата „KLETA MAJKA BALGARIQ” е закачката с патриотарщината в стил “Волен Сидеров“. Често обаче зад тази ирония стои идеята, че това не е автентичният национализъм, а всъщност има друг, градски, про-западен, европейски – който е този, зад който трябва да застанем. Това отношение е видно и в трол атаката, като чалгата се обвързва с „неавтентично-националистическото“, за да се противопостави имплицитно срещу нея една „истинска“ модерна българщина, лишена от „ориенталщина“. Често подобни тези са самовиктимизиращ отглас на западния потрес от чалгата, издържан в най-добрите традиции на „балканизма“ (описан от Мария Тодорова ). (7) Така например проф. Клаус Рот, етнолог от университета в Мюнхен, пише, че чалгата е отговорна за корупцията в България: „Става дума за мрежи, които се подкрепят взаимно, дори в икономиката и политиката. Тук не важи толкова принципът на възнаграждение според възможностите на дадена личност, който е водещ в западните общества например. С други думи: чалга-културата спомага за развитието на отношения, които често се определят като корупционни.“ Д-р Катерина Гел от същия университет е още по-смела в оценките си за чалгата: „В България тя е секси, на Запад я смятат за евтина, грозна и смешна(…). Това се дължи на ужаса, появил се в момента, в който Европа стана конкретна, когато България видя колко много я дели от нея, колко малко тази Европа я разбира и я понася. Разбира се, в такъв момент е нормално човек да се затвори в собственото, да търси това, което му е познато, и да се хване за него като удавник за сламка.“ Причина за корупцията, признак на „отдалечеността ни от Европа“, чалгата между другото е и „съвременният комунизъм“, поне според джазмена Васил Спасов (8). Логично дясната софийска средна класа да не може да понесе дори акорд от нея. …. Както вече споменахме, този текст не се занимава с това какво Е чалгата. Дори тя да е сериозен обществен проблем, това, което се оформя като неин организиран отговор изглежда не по-малко плашещо и проблематично. Източник: http://dversia.net/726/chalgata-e-pederastki-moment/ Жулиен Николов · Мениджър Поетични Ресурси at ПЛАНИНАТА ПАРНАС Аз съм прекарал достатъчно време по чалга форуми, за да знам, че, за съжаление, и сред феновете на тази музика се среща предостатъчно хомофобия, сексизъм, и най-вече, расизъм и елитистки претенции. Като по-малък предполагах, че тази общност би трябвало да е сред най-демократичните, заради наличието на много изпълнители и още повече фенове "от малцинствата". Както обаче гласи култовата фраза - "Да, ама не!"

Новите дрехи на чалгата Субкултурата се превръща в обща интонационна среда със съдействието на фейсбук кибиците Анита Димитрова снимка: YouTube Гери Никол. Има и глас, и хубост. Жалко за начина, по който ги използва. В навечерието на коледно-новогодишните празници тръпна при мисълта какви още изненади може да ни поднесе родната интонационна среда. То е ясно, че не може само Виенската филхармония и рокли с гол гръб, но последните седмици бяха богати на "шедьоври", пред чиято художествена стойност и министерската експертиза на Вежди Рашидов и екип изглежда като стожер на високата култура. Става дума за две песни, триумфално обиколили тонколоните дори на тези, които старателно избягват безбройните тв честоти на "Планета" (вече се отказвам да ги броя) и "Шоуто на Слави". Зад по-малко шокиращата Isthislove - добила популярност в социалните мрежи и разговорите на маса като "Издислав", по отдавна изтърканата шега с едноименния хит на Дейвид Ковърдейл и "Уайтснейк" - стои самият инж. Митко Димитров от Димитровград, продуцентът гуру на цял един жанр, който по инерция или поради високомерие смятаме за низш, периферен или отживял, а той се е просмукал необратимо в цялото ни битие. Продуцираната от "Пайнер" балада бе изпята на несръчен английски език от Фики, син на друг известен фолкмузикант - Тони Стораро, и предизвика деветбалов естетически бунт, какъвто и Джордано не е успявал. Но какво пък толкова, чалга бастионът в югоизточна България е родил и много по-вулгарни и дразнещи творения от кавъра по турска мелодия, изнасилващ езика на Шекспир. Технически погледнато, "Издислав" е даже нежна любовна лирика в сравнение с другия хит на седмицата, а именно "Готина и луда". Не, нищо не ви говори заглавието, знам - под това семпло име се крие нашумялото "Яката дупара" - толкова пошло и бездарно парче, че чак ме е срам да допринасям за вайръл разпространението му. "Яката дупара" е явление, което само привидно изглежда ново, но всъщност то процъфтява от 2-3, а може би и 4-5 години благодарение на габровеца Криско. (Не знам дали да се радваме, или да окайваме иронията, че само една буква отличава това оправно момче от габровеца Кристо.) С творческата мощ на един Фарел Уилямс той едновременно пише, продуцира и изпълнява песни - вярно, една част от семплите и мелодиите му са крадени, но това кога е било проблем за българския гений? "Заемките" без плащане на авторски права са сила и на автентичната чалга, която копира от сръбски, гръцки, турски и други ориенталски образци, а съвсем не е забравено времето, когато ФСБ изпълняваха с български текст песен на Le Orme, "Сигнал" адаптираха Free Me на "Юрая Хийп", а Мими Иванова издевателстваше над "Лодка в реката" на "Стикс". Така де, надали соцът е бил най-силен в заплащането на авторски права с преводни рубли, но лошите навици си останаха. Да се върнем на Криско. Преди две-три години той нашумя с "Видимо доволни" - дует с певицата Мария Илиева, която дотогава се препитаваше с видимо по-изискани парчета. Словосъчетанието "яката дупара" се роди именно в този исторически момент, но то остана незабелязано на фона на бисери като "пУкажи на тия хора как сА бараш, как сА мяташ"... СЕМ се сезира за парчето - както обикновено, след дъжд качулка - но това не попречи, а даже му помогна да натрупа милиони кликове в YouTube - днешния най-важен мерител на успех и популярност. С "Видимо доволни" греховете на Мария Илиева в популяризиране на кряскащата крисковщина не приключиха - съвсем по същото време тя бе в журито на X-Factor, което даде зелена светлина на 15-годишната (тогава) Гери Никол да пее за кучки и гъзове. Нека не се разбираме погрешно, не става дума за пуританизъм и криворазбран морал - и "Ъпсурт" пеят цинизми, и "Хиподил" са забранявани от Министерството на културата. Когато една творба включва ирония и самоирония, авторска инвенция, елемент на автентично вдъхновение, няколко мръсни думи не й вредят особено. Но когато нещо е създадено от напъпваща пубертетка само с намерението да покаже колко е разкрепостена и колко мръсни думи знае, имитирайки пред огледалото Ники Минаж и комиксовата героиня Харли Куин - то трябва да остане пред огледалото в спалнята на родителите й, а не да живее публичен живот. Впрочем по темата "Гери Никол" чухме даже и Държавната агенция за защита на детето - когато тя записа първите си парчета под крилото на Криско, нямаше 18 г. и непълнолетието й повдигаше юридически, не само етични въпроси - все пак, снимането в порно на подрастващи се преследва от закона, ако и в случая порното да е софт. Макар пошъл и вторичен, Криско все пак има известен талант и пазарен нюх - дуетът му с Гери Никол "Ела и си вземи" натрупа 22 милиона гледания в YouTube, стигайки до публика не само у нас и в Сърбия, но чак в Индия. На този фон "Готина и луда" копира ритъма и движенията, но чупи шаблона и тъпомера със "стихове" като "Яката дупара, сега ша ва запаля" "Яката дупара, кой ше я бара". (Впрочем чалга изпълнителите - голяма част от малцинства, за които българският не е матерен език, пеят на диалект, но рядко фрапират чак толкова брутално в ефира, както Криско и протежетата му.) Ако не се сещате накъде бия, насилете се да изслушате "Яката дупара" до средата, където уж негърският ритъм замирисва на балкански кючек. Чалга певиците имат само малко име, а тя има две малки имена, но естетиката им е идентична. И понеже всяко нещо у нас е всъщност нещо друго - това, което понастоящем се зове рап или хип-хоп, е чиста чалга в нови дрешки. Често почти без дрешки. И Криско съвсем не е нейният единствен пророк: мераклии за гето лайф у нас колкото щеш, а първото мелезче между рап и попфолк прозвуча още преди десетина години в дует на Азис и Устата; кичозният на еврониво конкурс "Евровизия" радостно прие в обятията си тези кросоувъри на нашето време. Наивно мислехме, че Азис е изолирано - макар и ярко - явление, а то какво стана. (Ако сте любознателни, чуйте неговия дует с някоя си млада Теди Александрова, записан месец преди "Яката дупара" - не е съществено различен нито като съдържание, нито като ритмика.) Чалгата отвърна на удара и не оттам, откъдето очаквахме: не от източния пролетарски бряг на Марица, а от уест коуста на жълтите павета. И почти се почувствахме като в машина на времето: Гери Никол е оживялата внучка на Радка Пиратка - "само да те гепна, дънките ш'ти цепна", само дето вече не сме в 90-те на миналия век, когато внезапно гланцираните списания с разкекерчени каки заеха мястото на "Работническо дело" и "Земеделско знаме" по будките (тогава не бяха "ЛаФки") като знак за новопридобита свобода и разкрепостеност. Сегашната версия не се разсъблича така наивно стихийно: тя е много по-перверзна и опитна, ако не рафинирана. Лошата новина е, че вече има социални мрежи - чудесен рупор за мултиплициране на простотията. Защото чалга песните и чалга вестите се тиражират и популяризират именно с подкрепата на фейсбук кибиците. И никой от нас не е невинен, защото всеки (уж ироничен и заклеймяващ лошия вкус) коментар, всяко споделяне, всеки клик им носят самочувствие, усещане за значимост. Чесането на езиците и клавиатурите е това, което ги прави важни. Разбира се, "Гангнам стайл" и "конският танц" от нея също не са образец за високо изкуство и онова, на което зрителите в цял свят "кликат" най-охотно, е дебилното, ексцентричното, безвкусното. При това вайрълите не будят интерес само с цел забава. Гледайки, одумвайки, иронизирайки, "хейтвайки" ги, аудиторията изживява своето кратко превъзходство. Нищо не може да се сравни с воайорския триумф да видиш как някой се излага здраво. Но това е само кратка илюзия за морално и интелектуално надмощие. В дискотеките младежта може и да кърши снага на тия ритми "за долницата" - много важно! така е било и така ще бъде! - но предполагаемо, при употребата на компютър и други електронни устройства за общуване и въздействие върху околните трябва да се включи на работа и малко от горницата. Защото разбирането за естетика и вкус е субективно, но съществува екзистенц-минимум, който е абсолютен, и отстъплението от него изиграва много лош номер на цялостната интонационна среда, в която живеем. После да не се чудим, че имаме също чалга театър, чалга кино, чалга телевизия и чалга премиер. Източник:http://www.segabg.com/article.php?id=835581 Чалгата е средство за затъпяване и ликвидиране на личността и превръщането й в говедо Копирано от http://www.168chasa.bg/article/5944331 © www.168chasa.bg

ЧАЛГАТА – ПРОСТО МУЗИКА ИЛИ ЕТИКЕТ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ Колкото и днешният свят да е глобализиран - заедно с този процес паралелно върви и един противоположен: тенденция към регионална локализация в чисто културно отношение. Тази констатация я прави известният варненски и български музиковед, изследовател на различните жанрове – проф Розмари Стателова. Приблизително с тези думи започна вчерашната и кратка лекция в зала "Аула" на Икономическия университет по случай 10-та годишнина от написаната от нея книга на тема "Седемте гряха на чалгата". В своето изследване тя поставя акцент върху така наречените от нея низови култури, които наблягат изключително върху развлекателния момент. Подобни течения в културата, които заемат най-ниското ниво, се срещат във всички краища на света, а чалгата си е типична за Балканите и поради това проф Стателова използва в изследването си понятието регион. Този лек жанр в музиката далеч не е нов за нас, още по-малко пък от времето на промените. "Чалгията" – както тя я нарича, датира още от средата на XIX в като произлизаща изключително от средите на тогавашната градска култура. Първите автентични чалги са били вокално-инструментални състави, в които задължително са участвали представители на циганския етнос. Още тогава тази музика е била обект на критика от страна на интелигенцията като жанр на простолюдието, който със своя ориентализъм руши ценностните устои на обществото. Същността на тази музика не е много по-различна днес, въпреки, че е до голяма степен "облагородена" със съвременните аспекти на комерсиализма чрез масовото й налагане в медиите, Това - чисто технически не е било възможно да се случва по онова време. Един от греховете на чалгата, върху който проф Стателова се спира, е не толкова нейното съществуване, колкото опитът й да заема места извън отреденото й. Става дума предимно за възникването на неправилното понятие поп-фолк. То практически прави една своеобразна подмяна на автентичната българска народна музика с чалга, заради брутално наложената погрешна терминология. Музиковедът уточнява, че традиционният фолклор е изключително продукт на селската култура и няма единно авторство, докато чалгата от самото й възникване от преди повече от 150 г си е градска музика с авторски текстове, а ориенталското й музициране и ритмика няма нищо общо с народната песен. В този ред на мисли спокойно можем да заявим, че масовото налагане на чалгата води след себе си един процес на обезбългаряване, който е не по-безопасен от ниската раждаемост и бягството на младите от страната. Един друг аспект, който се подлага на критика в тази книга, е свръх комерсиализацията на стила, която води до масово налагане на поведение и отношения между хората, чрез задаване на модели за подражание. Именно това изважда този жанр от рамките на музикалните стилове, като практически го превръща в цялостно културно явление, което задава тона на поведение в почти цялото житие и битие на съвременния млад човек. В крайна сметка вулгаризмът в някои чалга текстове, заедно с комерсиализацията на отношенията между мъжа и жената, както и подмяната на традиционния ни фолклор водят след себе си застрашителен ценностен упадък, който поставя под въпрос целостта на обществото. Респективно и на неговата най-малка единица – семейството. Александър Георгиев Атанасов - Варна коментари: 8. Потребител: Истина Дата: 2013-12-02 15:12:39 Чалгата е явление,което олицетворява моралното и духовното падение на българския народ! А това падение не е случайно! То се предизвиква от външни и вътрешни,враждебни на България сили! Ефектът е най-мощен върху младите поколения. Децата още от дентските градини биват облъчвани с тази деструктивна музика.Родителите не знаят как да реагират,защото са объркани и не могат да разберат,че това е опасно за техните деца! Те вярват на насадените от медиите им теории,че това е модерно. Чалгата трябва да се забрани! Ако това не е се направи,България няма да съществува до 20 години! Знам,че доста папагали сега ще започнат да леят помия върху моят коментар,но аз призовавам хората които все още имат качеството да мислят,да вникнат дълбоко в думите ми и да се борят срещу изяждащите народностното самосъзнание болести като чалгата върху съзнанието на българския народ! Защото чалгата е болест върху народа! Униженията са големи. Да се освободим от чалгата! Подкрепете каузата на „Площад Славейков”. Потърсете стикерите „Зона, свободна от чалга” Кичът и чалгата често са синоними, но чалгата е свръхагресивна форма на кича, която не се спира пред нищо, за да завладее вниманието. Затова – по-малко телевизия, повече книги! Не че и сред книгите няма чалга, но поне сред класиката човек може да се почувства на сигурно място. Докато телевизията е водещият канал за пропаганда на чалгата. Чалгата е синоним на лош вкус. Тя се стреми да задоволи ниски инстинкти и първични изживявания – независимо дали говорим за музика или политика. Така както чалга певицата излъчва обещание за секс, така чалга политикът обещава да превърне България в Швейцария на Балканите, но с газов хъб и атомни електроцентрали: така и двамата с лъжа ти измъкват парите. Едните си купуват „зрители” в YouTube, другите си купуват гласоподаватели на избори. И двамата са фалшиви герои. Някои опонират с твърдението, че чалгата не прави нищо лошо, че лошият вкус не е престъпление. Но всъщност е точно това, защото чалга пропаганда се лее както от трибуната на парламента, така и от ефира на най-гледаните телевизии. Други се опитват да я оправдаят като едва ли не изконен белег на българщината с въпроса: какво искате да си пуснем вечер в кръчмата с ракийката – „Малка нощна музика” на Моцарт ли? Най-добре си пуснете български фолклор. Чалгата, за разлика от него, трудно може да бъде белег на българщината – в нея има твърде много турбо сръбщина, турщина, гърщина и арабщина. Чалгата продава илюзии. Представя се за едно, а продава друго. Тя развращава – започва със силикон върху музикалното ни наследство, продължава с пластмасови вишни и надстройки в архитектурното наследство и стига до итонг върху историческото наследство. Чалга е когато една певица приканва за секс, а пеенето е само повод. Чалга е, когато един скулптор предизвиква обществения интерес не толкова с камък и бронз, колкото със светодиоди, фотоклетки и прочие електроника. Чалга е, когато един историк с претенции за научност говори за вампири и чудодейни мощи. Чалга е, когато един министър унищожава исторически артефакти с обяснението, че малко бутафория ще допринесе много за туризма. Чалга е, когато телевизионни шоумени правят халтура на драматичната сцена и я наричат театър. Чалга е, когато псевдоелитът участва в игри със знанието, че ще се наложи да разкрие някои от най-долните страни на човешката природа. Особено голяма чалга е, когато най-големите телевизии предоставят най-гледаното си време за облъчване с чалга. Чалга е, когато един политик ви обещае 1000 лв. минимална заплата или нещо още по-невъзможно. Чалга е, когато бивши агенти на ДС, отдали най-добрите си години на борбата срещу демокрацията и свободата, днес ни учат на демокрация и свобода. Чалгата има навсякъде, но има и Зони, свободни от чалга – от всички нас зависи те да стават все повече! източник: http://www.ploshtadslaveikov.com/da-se-osv...im-ot-chalgata/

Кучко, в тази тема или публикуваш материали или благодариш за информацията. Не е за спорове и за създаване на удобна фолк история. Темата цели да е полезна като информация, за да не си създават някои фенски групи нови биографии на фаворитките си. Айде отивай да се похвалиш, че съм те нарекъл кучка. Ето това е чест за теб - да си ми форумската кучка Раждането на чалгата от духа на робството 1. Възходът на чалгата: от крайградските кръчми до парламента Днес казваме "чалга" на две неща, едното от които конкретно, а другото общо и по-абстрактно. Конкретното е песен или музикален клип в стила на поп-фолка; общото и по-абстрактното е натрапваща се публична изява, която оценяваме като долнопробна и популистка. В това второ значение думата "чалга" се използва не само за съответния музикален стил, но и за поведението на известни личности от политиката, спорта и шоубизнеса, както и за картината на живота, налагана от повечето ни обществени медии. Не на последно място "чалга" наричаме и манталитета на хората, захранващи се с житейски смисъл от тези медии. Тръгнала от най-ниското поле на музикалната култура, за около век чалгата бележи изумителен възход. В края на Възраждането "чалгия" (от турската дума ҫalgi, "музикален инструмент") се нарича музиката на смесените цигански и турски оркестри, свирещи по улиците, крайградските кръчми и на частни празници. Аматьорска смес от всякакви ритми, повече думкане и стържене, отколкото свирене, фон на забавлението, а не нещо ценено само по себе си, чалгията се счита за евтина и проста музика. "За пет пари ракия, за три гроша чалгия" – такава пословица откриваме в сборника с народни умотворения, съставен от Петко Славейков в 1897 г. Не е известно доколко чалгиите са популярни до 1944 г., но в периода на социализма дейността на оркестрите, свирещи такъв род музика, официално е ограничена. Част от тях са обхванати от т.нар. художествена самодейност (нещо като масова халтура под шапката на режима), а друга се изявяват частно по панаири, сватби и изпращания на войници. Съответно, думата "чалгия" почти излиза от употреба и се открива основно в речниците на чуждите и остарелите думи. Това положение се запазва до към 1994 г., когато в един подобен речник, съставен като учебно помагало, все още можем да прочетем, че "чалгаджия" означава "музикант, свирач", а "чалгия" – "музика, свирня, музикален инструмент". Всичко, което трябва да знаете за: Прочит на историята (172) Периодът на социализма изглежда на пръв поглед мъртъв за т.нар. чалгия, но на практика през 70-те и 80-те се случват две неща, подготвящи бума на бъдещата чалга. Първото е, че приобщени към художествената самодейност, циганските и турски ритми и танци се смесват безразборно с онова, което тогава се счита като българско фолклорно наследство. Именно от това смешение бъдещата чалга ще придобие самочувствието, че изразява нещо автентично, нещо изконно българско. Парадоксално, но музиката и танците, които през Възраждането се възприемат като забавление на поробителя, сега се пребоядисват в краските на национализма. Още в "Под игото" Вазов прави циганските дайрета фон на един бурен разговор върху свободата (вж. главата "Силистра йолу"), но едва ли си е представял, че този вид музика ще стане след време нещо като белег на патриотизъм. Второто, което се случва, е, че като всяко ограничавано и забранявано нещо, чалгията става много по-търсена, отколкото е била преди. Тя е нещо, с което социалистическият човек сам избира да празнува – за разлика от официалното изкуство на соцреализма, налагано му като задължение. Това прави от чалгията обект на своего рода еротично желание и оттам – обект на търговия и контрабанда. Онези "три гроша" в пословицата, записана от дядо Славейков, сега струват повече. Касетката с концерт на Лепа Брена и касетофонът Хитачи, облепен с ваденки на разголени сръбски или гръцки певачки, се превръщат в култов предмет на социалистическия панаир или хол. Шофьорите, пътуващи до съседните ни страни, са и своеобразни превозвачи на идентичност и култура. Така някъде в края на социализма започва промяната на чалгията от маргинално явление в масова култура. Чалгаджийската музика добива статут, който се търси, проучва и обсъжда. Статутът предполага наличие на публика, но не непременно публичност. В първите години на прехода чалгията, вече наричана накратко "чалга", увеличава броя на своите слушатели. Появяват се местни фолк звезди и студия, които ги промоцират, появяват се и първите клубове за чалга музика, появяват се и стилове в чалгата ("турбо-фолк", "етно-фолк" и т.н.). Посланията на чалгата обаче все още се представят настрани от големите медии – в кабелните телевизии, жълтата преса и специализираните фолк издания. Доколкото имат някакво отношение към чалгата, публичните лица го заявяват по-скоро предпазливо и свенливо. След 2000 г. тази първоначална свенливост постепенно изчезва. Известните чалга изпълнители все повече се разпознават от голям брой обществени медии като част от елита на страната, техният живот все повече се показва в различни ситуации (чалга звездата като фатална прелъстителка, но и като майка, като домакиня, като бореща се с дивата природа в риалити шоу и т.н.) и превръща в модел за подражание. Доскоро пропъждани към последните страници на вестниците, запазени за криминални новини и кръстословици, сега снимките им се поставят редом до тези на политиците и хората на изкуството. През 2004 г. задните части на певеца Азис се появяват върху огромен билборд в центъра на София, в непосредствена близост до паметника на Левски. Оттук до възхода на чалгата към властта има само една стъпка и тя е направена през 2009 г. от тогавашния кмет на София Бойко Борисов, който във видимо добро настроение участва в раздаването на наградите за чалга музика на популярната ФенТВ. Няколко месеца след церемонията този почитател на Цеца Величкович и любим герой на жълтите медии е избран за премиер на България. В началото на втория му мандат, през есента на 2014 г., коалиционният му партньор Слави Бинев, собственик на чалга клубове, оглавява парламентарната комисия за култура и медии. Макар че след обществен натиск Бинев се оттегля от поста, станалото бележи преминаването на една символична граница: без свян и без задръжки чалгата се е настанила в горницата на обществения ни живот. 2. Светът през очите на чалгата Но как изглежда светът през очите на манталитета, който наричаме "чалга"? Първо, това е свят на патос и крайни емоции; на голяма любов и голяма омраза, на голямо страдание и голямо удоволствие. Неслучайно текстовете на чалга песните и материалите в жълтите медии изобилстват от акценти и междуметия. Ох!, Ах!, Их!, Бомба! – тук всичко е силно и удивлява. Понякога емоциите обаче се наслагват: когато във видеото на чалга песен жената страда за любимия, който е с друга, страданието е сладко и гневът на измамената прилича повече на оргазъм. Друг път емоциите се редуват, от една се скача направо в противоположната. Скорошен пример от БиТиВи: веднага след като ни е показала в много близък план лицата на опечалените от смъртта на футболиста Трифон Иванов, телевизията ни разказва за пиперливите му шеги. Целта на чалгата е да не те остави безразличен. Тя трябва да те покърти и разкъса, да уплътни с емоция всяка пролука, в която може да се появи мислене. Оттук и второто характерно за нея. В света, създаден от чалгата, няма място за средни положения, нюанси и въпросителни. Тук всичко е ясно и категорично. Богат на междуметия, в езика на чалгата почти липсват прилагателни, или ако ги има, те не търпят тълкуване – човекът е с огромно сърце, друг път е зъл, мъжът е мъжествен, жената е женствена. Не бива да имаме и миг колебание какво чуваме, виждаме или разбираме. То е самото то и нищо друго. Може би тук се корени и успехът на Азис. Този черен-бял мъж-жена изисква от адресата на чалгата да избере какво ще вижда и в някакъв смисъл го изтиква от комфортната му зона. Но, разбира се, и в този случай изборът е между другото: мъжът се е направил на жена по най-баналния, първичен и просташки начин, по който мъжете си представят жените: като изпъкваща задница и гладка долница. Изобщо, според чалгата светът е нещо като сбор от предмети, част от които се движат и говорят. Съответно, истината за този свят не се изследва и мисли абстрактно. Тя се вижда, тегли и опипва. Затова и тук е царството на конкретните съществителни (голяма част от които двусрични): пачка, ланец, кола, сърце, бира и пр. Тук е царството на категоричните символи: огромни златни кръстове, червени прободени сърца, огромни черепи и кости. Тук е царството на едрия шрифт: масивна тока на колан или ярка тениска, върху които отдалеч може да се прочете името на дизайнера (за да не се чете дълго, все пак това не е литература, популярни са съкращенията: D&G, CK, EA и пр.). Тук, най-сетне, е царството на zoom-а: всичко е изложено на показ, разголено, увеличено; онзи, който е гледан, няма право на лично пространство, той като че ли принадлежи на гледащия. Така се вижда и третото характерно за чалгата. Тя настоятелно разголва, разкрива и изобличава, но онова, което е разголила, разкрила или изобличила, отдалеч прилича на бутафория. Тялото, което ни се разголва под дрехите на певачката X, не е естественото женско тяло, а продукт на химията и пластичната хирургия (същото важи и за мускулите на певеца Y). Сензацията, която ни се разкрива с големи букви от челната страница на таблоидите, не е проверен факт, а недоказана хипотеза или чиста лъжа, монтирана като факт. И най-сетне, грандиозните крепости, с които наукоподобната археология иска да шашне туриста, видимо са построени вчера и все още миришат на боя. За да се произвежда и продава тази бутафория, трябва да има достатъчно много хора, които да поставят нуждата от каквато и да е истина пред проверената или възможната истина. И действително, чалгата не би могла да съществува при наличие на реално любопитство. Тя може да съществува единствено в среда на хора мързеливи и неуки, които желаят да знаят нещо за живота си, но очакват то да им бъде издиктувано отгоре. Системно недохранвана на истини, с инстинкт за правда и неправда дълго малтретиран и от комунистическата идеология, и от собствената ѝ църква, днешната българска душа истерично иска вярва в нещо. И чалгата ѝ го дава. Това е най-вече вярата, че светът е подреден йерархично, с ясно поставено горе и ясно поставено долу. Привидно модерен и технологичен, този свят е всъщност болезнено патриархален и пълен със суеверие. Най-горе стоят късметът, съдбата и Бог (който не е точно християнският Бог, ами някаква абстрактна сила, с която общуват и медиумите и врачките), после идват световните хегемони (най-напред Русия, после Израел, накрая САЩ), после са властимащите и богатите, след това са обикновените мъже и бащи, а най-долу са жените и децата. Съответно, всичко, което се случва като добро или зло в този свят, се случва не с импулс отдолу, а по нареждане отгоре: човек става богат не с воля и труд, ами с късмет; ако ни сполети обществено нещастие, виновна е не властта, ами заговорът на световните хегемони; ако пиян шофьор блъсне с колата си дете, виновен е не пияният, ами съдбата, която в този момент е поставила дете на пътя му, и пр. Механизъм за опростяване на действителността, в която реално живеем, тази схема, предлагана от чалгата, е и механизъм за отърваване от отговорност. По логиката на чалгата онзи, който греши или не успява, никога не е виновен за провала си; виновен е онзи над него. Ако пък, обратно, е успял в нещо, то успехът му се дължи на уреждане отгоре, за което трябва да заплати. Затова и според чалгата корупция няма, а т.нар. далавера е нещо желано и добро. Защото според манталитета, диктуван ни от чалгата, е съвсем естествено да дадеш подарък на стоящия над теб, за да се погрижи добре за твоята работа; това не е престъпление, а почит. Както е и съвсем естествено същият този да те мачка и презира; това не е злоупотреба със силата, а обич и внимание. Неслучайно текстовете на чалга песните и публикациите в жълтите медии са пълни с депресирани престъпници и още повече с жени, настояващи да бъдат нечии робини. Та казано и накратко, чалгата е философията на социалистическия либертин, веруюто на онзи българин, който копнее за света на добрите господари, презира дадената му свобода да мисли и решава за живота си, и се счита свободен само в избора на удоволствия. От чалгата се лее не друго, ами едно сладко покорство. 3. Раждането на чалгата от духа на робството (исторически послепис) Когато през април 1881 г., само три години след Освобождението, княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция и на практика поставя страната под управлението на руските военни, превратът е посрещнат пред княжевския дворец с акламации и хоро (водено от софийския митрополит Мелетий). Руските агитатори умело са налучкали робските струни у населението – ако не се подчините на волята на нашия цар, викат те, ние ще си тръгнем от България и турците отново ще ви завладеят. Където има някаква съпротива, главно от страна на учителите, тя е потушавана от самите българи. В Радомир например крещят: "Ей, селяне! Чуете ли? Нечеме граждани! Нечеме министри! Нечеме попове и даскале!" Това първо самоунижение в новата ни история достига своя зенит през лятото на 1881 г. На проведените избори за Велико народно събрание консерваторите, подкрепящи преврата, печелят убедителна победа срещу либералите. Вечерта след изборите, пише Симеон Радев в "Строителите на съвременна България", "Търново кънтеше от тъпани и чалгии". Георги Гочев В линка по долуможе да прочетете и интересни коментари на интелигентни хора Източник:http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/07/2716434_rajdaneto_na_chalgata_ot_duha_na_robstvoto/

Записки по българската чалга през отминалия век И днес, почти 20 години след първите чалги, се замислих да направя мини-антология на чалгите от отминалия век. Веднага се уговаряме, че няма как да включа всички и всичко – по-скоро идеята ми е да ви припомня 90-те и времената, в които живеехме тогава. Но преди това… Предисторията И така, как се появи чалгата в България? Предполагам, че първите наченки започват в началото на 80-те. Кой каквото ще да казва, но за мен Тодор Колев е един от главните виновници – помните ли „Камион ме блъсна„, „Сто кила ракия„, „Черно море„… Бил съм на две годинки, когато съм слушал тези плочи. Определено повлияха и съседите ни (и особено Лепа Брена, но това е друга тема). Като пример ще дам Хисарския поп с „Дай си сърцето“ (от гръцки) и Мустафа Чаушев с „А ти си ме чакала“ (от сръбски). По мое лично мнение обаче първата баш най-истинска чалга е „Камъните падат“ на Андон Събев (1988 г.) А ето в какви времена живяхме и какви песни слушахме до края на XX век… 1991 г. По света: Приключва войната в Персийския залив У нас: Създава се групировката „ВИС“. Дъвките-цигари и турските дъвки „Турбо“ с картинки току-що са изместили доскоро единствените на пазара български дъвки „Идеал“. Поп-фолкът в България: Компанията „Пайнер“ е току-що създадена. Тони Дачева започва с оркестър „Кристал“ от гр. Ямбол. Една от най-известните песни по това време е „Звезди ли искаш да ти свалям“. На концерти е модерно да се ходи по анцуг: 1992 г. По света: Югославия се разпада, Бил Клинтън става президент на САЩ. У нас: В България се появява Ефир 2 и вече има две телевизионни програми! Всички българи мечтаят за западна кола, но малцина имат. Поп-фолкът в България: Бум на дискотеките! Анцузите са изместени от дънки и раздърпани тениски и карирани ризи. Появява се култовият хит на Тошко Тодоров – „Радка Пиратка“: 1993 г. По света: НАСА изстрелва совалка, която да поправи телескопа „Хъбъл“. У нас: Появява се първото комерсиално забавно предаване “Супершоу Невада”, първият американски комедиен сериал („Алф“), първите сапунки („Пътеводна светлина“ и „Докато свят светува“), както и „Доктор Куин – лечителката“. Поп-фолкът в България: Почти няма изпълнители, които да издават албуми на грамофонни плочи, особено пък сред чалга-изпълнителите всичко излиза на аудио касети. Все още почти всички певици са част от някой оркестър и повечето пеят в кръчми. Типичен пример – Нели Николова (а.к.а. Нелина) и Еми Стамболова с формация „Фаворит“ и песни като „Има ли Господ“: 1994 г. По света: Сърбия удря Сараево, Руснаците атакуват Чечня, САЩ изпраща военна сила в Персийския залив. У нас: България е четвърта на световното първенство по футбол. Нищо друго няма значение. Поп-фолкът в България: Първото голямо раздвижване в поп-фолка започва. Ку-ку издават албума „Рома ТВ“ и парчето „Sweet Chalga in time„. Всяка българска дама мечтае да кара „Тико“ и Тони Дачева прави песен за това. Дори и малките деца знаят за борчетата и мутрите. За голяма част от мъжете девизът „секс, наркотици и рокендрол“ се превръща в „пиене, пари и мацки“, както пее Илиян Михов в песента си „Баровец„. Абсолютният хит на годината обаче става „Тигре, Тигре“ на Попа и Белите шишарки: 1995 г. По света: Космонавтът Валери Поляков се завръща след година и половина, прекарана в Космоса. Създаден е езикът за програмиране Java. У нас: Появяват се апаратите и фонокартите на Булфон и Бетком, всеки българин мечтае да има мобилен телефон. Поп-фолкът в България: Стотици българи са измамени от финансови пирамиди. Володя Стоянов прохожда в поп-фолка с песента „Пирамиди-фараони„. Глория е прилапана от „Пайнер“ и от местна русенска певица се превръща в най-популярната поп-фолк изпълнителка. Авторската й песен „Оставете ме на мира“ се пее от всяка тийнейджърка: 1996 г. По света: Талибаните превземат Кабул, столицата на Афганистан. САЩ напада Ирак. У нас: Средната заплата в България е под 50 долара. 15 български банки фалират. Поп-фолкът в България: Всички българи следят курса на долара и германската марка. Сашка Васева записва хита си „Левовете в марки„. Момиченцата са луди по прическа „Чоки“, клинове и вафла „Серената“, възпята от Руси Русев в песента му „На бургаската гара“. Западните коли навлизат все повече в България, като „Мерцедес“ е най-желаната марка – Нелина записва „Бял мерцедес“: 1997 г. По света: Принцеса Даяна загива в автокатастрофа. Майка Тереза умира. За първи път са направени близки снимки от повърхността на Марс. У нас: Магазините са празни, портфейлите – също. Започват улични протести, които довеждат до смяна на правителството, въвежда се и валутен борд. Поп-фолкът в България: Нещата от 1996 г. не се променят особено в чалга-културата. Хората продължават да пеят за коли (Цветелина – „100 мерцедеса“, Слави Трифонов – „Едно ферари с цвят червен„) и пари (Симпатяги – „За милиони няма закони„). Световното по футбол във Франция наближава, българите са с големи очаквания и Кали пуска култовата „4-4-2“ (всъщност, оттогава България няма реален футболен успех, може би именно заради песента): 1998 г. По света: На пазара се пуска хапчето „Виагра“. Появява се „Google“. У нас: България дава въздушен коридор на НАТО за бомбардировките над Белград. Поп-фолкът в България: Обстановката в България леко се поуспокоява, а пазарът е буквално залят от чалга-изпълнители. Появяват се и подразделения на чалгата – пълни чалга кретении тип „Мъни, мъни“ на Кондьо, „Рибна фиеста“ на Валдес (а.к.а. „И ловец съм, и рибар съм“) или направо цигании (навлизането на Софи Маринова със „Стари рани„), както и т. нар. стил „чалга за тийнейджърки“, обикновено изпълняван от цицорести какички за радост и на татковците. Типичен пример от последната категория са „Да, да, да“ на ДесиСлава и „Огън момиче“ на Камелия: 1999 г. По света: Направен е първият околосветски полет с въздушен балон. Световното население достига 6 милиарда души. У нас: Подписан е меморандум с Европейската комисия за сроковете за извеждане от експлоатация на блокове в АЕЦ Козлодуй, разрушен е и Мавзолеят на Георги Димитров. Поп-фолкът в България: Устремното разрастване на поп-фолка в България продължава. Въдят се нови и нови изпълнители. Появяват се Кати с „Волна пеперуда“ и Азис с „Напипай го„. Кретениите тип „Педагогическа поема“ (а.к.а. „Три по три равно на девет“) на формация „Ромски перли“ отстъпват за сметка на цицорестите каки. Поп-фолкът става най-популярният жанр в България и определено е доходоносен. Започват да се появят сравнително професионални клипове с компютърна обработка, какъвто е „Палаво око“ на Весела например: 2000 г. По света: Масова психоза, че всички компютри ще блокират през новата година. Появява се болестта „Луда крава“. Човешкият геном е успешно дешифриран. У нас: Европейският парламент гласува резолюция Румъния и България да бъдат извадени от т.нар. негативен визов списък. Поп-фолкът в България: Пиковият момент за българския поп-фолк. Темите за пари, коли, мадами и мобифони се поизчерпват, но продължават да се експлоатират от ентусиасти като новопоявилия се Милко Калайджиев („GSM„). Най-много песни обаче започват да се пишат за любов, изневери, човешки взаимоотношения – от Руслан Мъйнов („Що така, бе, Миме„) до навлизането на Ивана на поп-фолк сцената с песента „100 патрона„. Темата за предстоящото свободно пътуване в Европа също е силно експонирана (естествено, готините коли, жени, корупцията и далаверите присъстват). Два примера: Кали – „Шенген“ и Лия – „Митничарю“: XXI век Постепенно жанрът „поп-фолк“ отстъпи място на идващата в България „рап-вълна“. Естествено, появиха се много нови парчета, но ако говорим за тях, ще го направим, когато станат достатъчно стари, т.е. на над 10 години. Аз се замислих за друго… Осъзнавайки или не, моето поколение и това на родителите ми израстнахме в периода на прехода, с всичките му положителни и отрицателни страни. Но като се замисля, че само преди 10-20 години не можеше да напускаш България без виза, а и да вземеш виза, един сандвич с кола в германско заведение бяха половин заплата; като се замисля, че дъвките „Идеал“ дълго време бяха единствените тук, нямаше „Метро“, „Кауфланд“, „Билла“, „Практикер“, „Бриколаж – само кварталния супер-маркет с етикети, лепнати директно върху сиренето; като се замисля, че всеки, осмелил се да започне собствен бизнес го „застраховаха“ по бързата процедура, а да караш „Голф 2“ пета употреба си беше признак на висок статус; като се замисля, че нямаше кабелна телевизия, климатици, Интернет, лаптопи, молове, 3D кино, DVD, плазмени телевизори, китайски ресторанти, софийско метро, телевизионни реклами (освен „Пурлан“ и „Куку-руку“) и мобилни телефони; като се замисля, че апаратите бяха с лента, а дискетите (тогава – 5,25″) се перфорираха, за да може да се ползват и от другата страна; като се замисля колко много неща се промениха в света и особено в България през последните 20 години… Да, днес имаме много проблеми. И все пак, мисля, че трябва да осъзнаем колко по-добре живеем отпреди. И определено трябва да благодарим на родителите си, които са направили невъзможното, за да оцелеем живи, здрави, нахранени и образовани в тези смутни времена… А чалгата, макар и да не е любимият ми жанр, е един много добър индикатор за това, което се е случило в последните години през погледа на обикновения човек. И поне в това отношение ми дава подозрително точна представа какво ще е, когато четем блоговете си след 10-20 години… Източник: http://www.peter.and.bilyana.net/2010/03/06/retro-chalga/

Хубаво би било да съберем повече факти и материали за чалгата от стабили източници и да си оформим един материал в детайли, от който реално да знаем какво е било преди, каква е била нагласата към чалгата през годините, какво всъщност е чалга. Защо както и да се развиваше през годините, винаги се използва за параван за всяко лошо нещо, касаещо България. Как изглежда този жанр в очите на чуждите журналисти, нашите етнографи и етнолози. И реално чалгата ли си гради лош имидж сама или всеки търси отговорност за проблемите на обществото, политиката, образованието в държавата ни. Попадах на много хейтърски статии, които претендират за достоверност, а авторите си позволяват да правят ужасни констатации, без да боравят с факти, а с предположения и клишета. Общото между всички статии, които намерих за чалгата е, че едва ли не хората, които се интересуваме и слушаме тази музика, сме плебеи, лумпени, малоумни... Ами аз пък не смятам така. Смятам , че феновете на тази музика сме доста критични, градивни, с приемлив изказ и речник. Поправяме се за запетайки и дребни грешки. След като е толкова вредна защо не сме затъпели още, особено тези, които наближаваме или минаваме 30те... Редно ли е да ни лепят подобни принизителни етикети? Можем ли си защитим позициите и да променим поне малко общата нагласа било то с публикации или право на отговор към некои философи, журналисти и професори... Защо в тези статии се борави основно с клишета, приети за чалгата, но не се споменава благодарение на чалгата , икономиката в БГ се развива. Не се споменават за пеещи певици и конерти, а само за силикони, секс и пошлотия... Започвам с пубикациите. набарах 5 статии. В някои има много интересни, но и тъжни факти.... Кратка история на Чалгата 1. 80-те години на 20-ти век - Ерата на Сръбското! Лепа Брена, Весна Змиянац, Шабан Шаулич, Бобан Здравкович - колко банкети, сватби, изпращания на войници, рождени дни, абитуриентски балове и други масови мероприятия се оформят музикално само с един касетофон и песните на тези и на много други знайни и незнайни герои от пантеона на новият музикален култ на България тогава - Сръбското! Именно то подготвя почвата и атмосферата, които ще отгледат бъдещият музикален феномен на България - Чалгата. Сръбското очертава морално-естетическите и музикално-концептуални контури на чалга първообразът - Турбофолка... 2. Началото на 90-те години на 20-ти век - Развихрянето на Турбофолка. Турбофолкът е музикалния морално-естетически, визуален и вербален Франкенщайн на Чалгата. Сглобен от пришити с бели конци парчета от Сръбско, Гръцко и Арабско-Турбофолкът се ражда от утробата на най-подсъзнателно потисканите през 45-те години Комунизъм нехигиенични страсти на низост и перверзия у българина. Появяват се умопомрачителни парчета като "Радка пиратка", "Тигре,тигре", "Тръгнала е Розовата пантера", "Я, елате, пиленца, при батко!", "Доко, Доко", които изправят уродливото лице на Турбофолка лице в лице с вече изчерпалата се и линееща Естрада. Тя е прекалено компрометирана като стил, обслужвал тоталитарното минало, за да се изправи като морален контрапункт на Турбопростотията, която превзема страната. Васил Найденов дори обявява бутафорно война на Турбофолка, но тази война е с трагично предизвестен край. Защото в армията на Турбофолка влиза цялото оскотяло и лумпенизирано от кризата на Прехода българско простолюдие, което има тотално количествено и агресивно превъзходство. 3. Средата на 90-те години на 20-ти век - Слави Трифонов и Ку-Ку Бенд легализират Чалгата. В играта се намесва и Слави Трифонов със своя остър нюх на алчен търговец, търсач на залежи от злато в музиката. Зад него е Ку-Ку Бенд със своя безотказен талант да аранжира и да превръща в шлагерна музика всичко, до което се докосне. Слави надушва бизнес потенциалът на Турбофолка и го подлага на пластичен хирург, за да му придаде морално по-приемлив вид. Резултатът е изумителен - Турбофолкът получава човешко, дори героично ореолно лице, с което превзема и последните непревзети крепости в българското национално съзнание. Така, ползвайки могъщото си манипулативно медийно влияние над масите, Слави легализира Чалгата като официална музикална религия на България. Това създава благоприятните условия и среда за постепенното превръщане на Чалгата от музикален стил в начин на живот и мислене на българите - в черта на националния манталитет. 4. Края на 90-те години на 20-ти век-Опоетизирането на Чалгата и превръщането ù в Попфолк. Чалгата се опитва да се нагоди към набиращия сили поп стил в България. Нейният отговор е решителен - скъсване с варварски дивото уестърн минало на Турбофолка и опит за еклектично разширяване на диапазона на музициране чрез смесване на ориент ритъма с поп електронното звучене, хип-хоп такта и мелодраматичното опоетизиране на текстовете на песните. Появяват се много бисери на чалга поезията (някои написани от поетесата Надежда Захариева, съпруга на Дамян Дамянов), които успяват да интелектуализират жанра. Но това са все още инцидентни проблясъци - повечето от текстовете и през този период са почти дебилни, несръчно римувани,третиращи теми от кухненски-кварталния битовизъм на българина. 5. Новият век на Преслава. В наши дни ставаме свидетели как Попфолкът постепенно се превръща в едно от полетата на най-смели музикални експерименти в България. В търсенето на нови пазарни ниши и целеви групи от слушатели, Попфолкът прави жесток компромис със себе си до степен на пълно идеологическо себеотричане. Така в еклектиката на неговото звучене освен етно, поп, хип-хоп и ар енд би, се включва и хард рока. Появява се песента на Преслава "Лъжа е", която е едно тотално хард рок парче, изпято с чалга бленда на гласа. Резултатът е потресаващ - става ясно, че Чалгата се е отказала завинаги от своето жанрово тесногръдие и фанатична крайност на изразните средства и се е превърнала в разумен компромис в името на чисто музикалното предизвикателство към слушателите. Остава само проблемът с чалга манталитетът, който е пуснал своите дълбоки корени през годините и чисто визуално започва постепенно да прекрачва границата, разделяща еротиката от порнографията... Може още много да се пише, но, каквото и да чувстваме и да мислим по отношение на Чалгата - тя си остава Феномен - колкото музикален, толкова и социален. Който по някакъв гротесков начин отразява възходите и паденията, търсенията и лутанията на нашия национален дух и съдба. коментарите под статията: меланхолик (Йордан Серафимов) 5 год Абсолютно съм далеч от този жанр в музиката, но песни от деведесетте, като например някой балади на Южен вятър имат много по-дълбоки даже на моменти красиви текстове, имат много топъл звук заради използваните добри стари синтезатори, и звучат НЕСРАВНИМО по-добре (по-добра композиция, хармония) от съвремената чалга, и от западните чалгии от рода на Бионсе и Шакира и Лейди Гага и други такива дето са едно към едно със съвремената българска чалга. Междо другото наскоро научих че една много комерсиална българска електронна група, няма да я споменавам тук, всъщност прави по-голямата част от инструменталите на съвремената българска чалга. За това звучи досущ като западните електронни комерси. Четри четвърти ритъм, издухваща бас линия и някакви странични звуци и чалгарката оттам се дзвери като естествено минават през ауто-тюн и други подобни плъгини за корекция на височината (за съжаление на чалгарите тези плъгини не работят толкова ефикасно в автоматичен режим, за това за живи изпълнения не дават нужния резултат). И знаете ли, мисля че няма оправия... perperikon (Пер Перикон) 8 год Чалгата от 90-те е гротеската на музиката. В нея всичко бе изкривено, преувеличено и представено в някаква измислена светлина, може би като контрапункт на мизерията, в която живеехме. Някога много ме дразнеше. Но от дистанцията на времето, гледам на чалгата от 90-те като на филмите от ерата на нямото кино - забавляват ме тяхната наивност и елементарност. Поздрав за кратката дисекция на "явлението" чалга! an.invisible.girl (Ая) 8 год много точно описание на всички стадии на развитие на така наречената "музика за душата и сърцето на българина"! Макар да съм представителка на поколение, отраснало с тази музика (късмет, че родителите ми предпочетоха да ме възпитават с рок), направо се срамувам, че все още има хора, а и стават повече, които наричат това музикално извращение Музика. 6 Bezzhichen (Безжичен) 8 год Тотално неприемливо! В смисъла на Богоров - простотията е най-голямата беда на България - тогава преди 150 години, по времето на Богоров. И сега също - простотията е най-големият ни проблем, тоталната, обхващаща простотия. А чалгата, както и да се нарече, е тоталната еманация на простотията. И не само текстовете - а и т.н. "музика", виенето, блеенето, маанетата и т.н. безподобни простотии. Johna (Галин Михалев) 8 год Чалгата е огледало на българската душевност в днешно време.

Тя Преслава на такива бози ви е свикнала, че в този проект видяхте шедьовър. на вас не ви е важно дали е добър проекта, а дали ще прави гледания и ще влезе в дискотеките... Последните 2 години съотношението на хитовете спрямо песните,които вади е 50/50 . Това е зле за толкова популярен изпълнител... А като не обича да се снимка, което е лъжа според мен... Просто да извди 20 бона за клип и да не участва в него. В световен мащаб отнеколко години върви подобна тенденция. нека направи нещо качествено, пък ако ще да се снима... А само обложката на Пада звезда ли е ретушата с истински океан или има некви кадри? Освен, че е прост самия клип е фул с непростими за монтажиста грешки... Да бяха анимирали чувалите с истински океан. Нито е невъзможно. Този клип е сниман в мазата нали?

Изводът от последната седмица е, че нищо казано от фен на Глория, не трябва да бъде прието за чиста монета. Задължителна проверка в Гугъл. Че те след 5 ог д ще почнат да лъжат новите шайки по форуми, че Гло до 2010 е била лидера, а Сашо Роман, Тони Дачева, Деса, Кама, Рена кучета ги яли...Нека метнем по 2 кофи изпражнения върху всеки, че Гло да блести. Ако не беше Гло, днес в БГ музика немаше да се прави....

Явно сме му гурута. Чест вика било за него, че го споменаваме. Виждаш ли хората как се радват на малките неща. Само да не злоупотребява. Автографи не даваме Ама ние в този форум се вълнуваме и интересуваме една идея повече. Обръщаме внимание на неща, на които почти никой не би. Ние сме каймака на чалга феновете :1000 (29): Има хора които немат слух да преценят на живо или на плейбек пее певицата, а повечето дори не се интересуват. Аз нито на Прес,нито на Галче съм ходил, но от клипчетата,които съм гледал Преслава прави много добри лайфове на Жива рана, Клада от страст, Девет кръга, а Галена ми осира по трудните песни. Сигурен съм, че като отношение към гостите Галче е по предразполагаща. Но някои фенове от мъжки род си позволяват твърде много, а Галена е майка и съпруга и требва да има неква граница. Искам на общо на Деса и Галка :1000 (29): Да бяха цитирали топ коментарите, в които я правят леш... Много жалки статии... тя флопна на 6ия час - хит на годината било

В този форум обаче ме кефи как всеки от нас си вижда и чува квото иска... За мен песента на Прес напомня 2011 стила А на Рени е по схемата на Пашев от Една жена , на Цветина, на Кама. тоест година и половина макс. На кое отпреди 4 год ти прилича, че ми стана интересно

Същото и ние пишем и ни обвиниха в плюене. Никой в тази тема не отрича постиженията на Гло. Смеем се на историята, която създават и в която си вярват 5-10 човека. Попфолкът, наричан още чалга или етнопоп, е музикален стил, придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.[1][2][3] Произход[редактиране | редактиране на кода] По форма поп-фолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“[4][5]. Думата чалга произлиза от турската дума çalgı — свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.[6] Жанрът започва развитието си с появата на Хисарския поп, популярен от 80-те години на 20 век, както и с творчеството на оркестър „Кристали“ от град Ямбол, чиято солистка от 1989-та до 1998 г. е Тони Дачева, наричана „Първата дама на поп-фолка“. Критика[редактиране | редактиране на кода] Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции и, че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход. И въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове и е превърната в атракция за туристите[7], които я приемат за чудесен начин за забавление, жанрът се посреща с отвращение от по-консервативна публика. От значима част на интелигенцията чалгата е критикувана заради прокламираната безвкусица и отхвърлянето на моралните норми[8], заради теми като изневярата и нормалността на корупцията, заради шокиращия външен вид на нейните изпълнители, заради влиянията от Близкия изток и арабския свят, както и заради недвусмислено сексуалните текстове. Чалгата често е сексистка. Чалгата е популярна сред туристите, които не разбират текстовете ѝ.[9] Саше, ние им даваме сериозни източници, те вместо да се образоват, пак се опитват да вземат по големо парче от пая за Гло. След 98 Глория не е едноличен лидер. Затова говорят само за проажби на албуми, което е нормално за топ име, но стане ли дума за хитове 98 - Мъжете всичко искат и Защо повярвах.

Това е твое впечатление. Не разсъждавам от позицията на Пайнер, нито от тази на Глория. Аз винаги търся баланса. Аз не съм тръгнал да пиша историята на фолка, така че винаги нещо изпускам. Особено както мозъка ми е щедър от към мисли... Почнал съм д пиша за едно, хрумне ми нова мисъл, забравям старата. Споменах , че Глория е със свой авторски албум , напълно готов. Споменах, че няма нищо общо с турбофолка и оркестите като звучене. Къде съм писал, че Пайнер имат заслуга, а Глория - не. Това са общи заслуги. Нито Пайнер без Глория е щял да прави ретиражи, нито Глория без Пайнер/или др муз. компания е щяла да има толкова концерти и фенове. Не омаловажавайте общите им постижения, защото не ви е приятно, ако някой омаловажи Глория за сметка на Пайнер Спрете да черните по корените на жанра. КАкво значи мангалски стил??? Наречи го чалга в най чиста форма. Защо трябва да слагаш етнчески етикети. Нима циганите не са най добрите музиканти и 20-30 процента от жанра дори и днес. Защо с такова презрение. За да блесне Глория повече сте готови цеия жанр да оплюете. До вчера ми се прайте , че цените творчеството на Тони Дачева, а днес причислявате песни като Бащината къща, Бедни и богати и други шедьоври на Тонката към мазни чалгии или към стари градски песни, само и само Глория да блесне като първата в нещо. Глория е първия изпълнител на Пайнер. Няма нужда да казвам колко са си били полезни един на друг. Пайнер вече са имали минимален опит като издатели, така че ако не беше отишла Глория, щеше да е някоя друга в друга муз. фирма. Или Глориевите си мислите, че ви дължим жанра и ако 94 не беше подписала с Пайнер, днес нямаше да има попфолк... Грешите. Тази музика се е котирала 10 години и повече нелегално, макар и на сръбски основно. И все пак още 80те се правят записи на Хисарския поп и без официални продажби е стигнал във всеки един дом, в който се слуша такава музика. Хари Христов и сред най популярните българи, пеещи със сръбска орнаментика. Имало е певци, кръчмари, оркестри с изпълнители. Днешно време всички пеещи изпълнители биха искали зад тях да акомпанират с жива музика топ оркестрите. Да си формация е много по трудно, по скъпо, но и по музикантско, отколкото да си сама на синбек. Не е голяма гордост и признание, че албума Щастието е магия е дал зелена светлина на Тони Дачева и Еми Стамболова да прекратят работа с формациите, с които са работели. 20 години по късно Азис, Ивана, Камелия, Кали и други правят опити да върнат живата музика в песните си, защото не случайно от кръчмите се забута в чалготеките.... Баладите, които съм споменал не са чалги., а балади, които са класика в жАНра. Имахме ресторант 90те. Помня какъв фурор правехме с жива музика и с добри певици и певци. Това е корена на чалгата/попфолка. Подобно на глория и Румяна е с авторски балади, така че Глория не е ключова фигура за целия жанр, а за компанията , с която издава и за колежките, постъпващи в същата компания, но няма смисъл да ви напомням, че в онези години Милена Рекърдс имаха повече топ имена от Пайнер Алекс Бисер Рачев Ванесса Васил Василев Васко Лазаров Вероника Глория Атанасова Грета Дамян Деси Диана Евгени Ангелов Евелина Евита Екстра Нина Елвира Георгиева Елена Ели Шейн Зара Златина Иван Иванов Йоан-Иво Кети Килан Краси Луна Любо Миньон Наргиз Нелина Попа Радо Шоу Ростислава Румяна Сани Сашка Васева Светослав Стойчев Таня Теди Тодор Георгиев Черина Щилиян Юлия Бикова Мути И пак казвам жанра е един. Това, че за 30 години се е променял непрекъснато и драстично не означава, че Глория и орк Кристал не работят за един същ жанр - чалгата. Така е популярен стила в цял свят. Ние можем да си го наричаме попфолк, поп, чалгорап, но има 1 жаргонно и едно научно наименование. Жаргонното е чалга. В музикознанието е етнопоп като категория... И не ми обяснявай как Глория не била чалга, защото днес медиите определят Криско и гери никол като чалга без да пеят с мангалски оркестри. феновете на Глория, съветвам ви да прочетете за корените на чалгата и обособяването и като най комерсиалния жанр. По рано казах, че много етнографи и етнолози отхвърлят идеята, че попфолка има нещо общо с фолка [фолклора]. Идеята на фолкмузиката е да те доближава до културните традиции на България, а попфолка отдавна е е повлиян от запада като култура, така че отдавна е претърпял необратима метаморфоза. Вие може да си разделяте попфолка на чалга, народно, кючеци и модерен фолк, но като класификация всичко си е един стил... За да не кажеш пак, че говоря глупости, ти давам труда на специалисти в етнологията и журналистиката Чалгата не е „фолк“ в никое от познатите значения на тази дума – традиционна анонимна народна култура или творчество на съвременни непрофесионалисти (поети с китара, инди музиканти). Тя всъщност е комерсиална, професионална поп музика, с фокус на видео и аудиоефектите, често професионално изпълнени по западен образец, за сметка на музиката сама по себе си. Тя е градски (а не селски), клубен (а не сватбарски) и телевизионен жанр и преди всичко вокален (а не преди всичко инструментален – като сватбарската музика от 80-те години). По музикалния си характер и етос чалгата няма общо нито с българската, нито с другите автентични балкански фолклорни традиции, в т.ч. циганските. Поради това чалгата обективно отчуждава слушателя от българската култура и изпълнява денационализираща функция: проф. Розмари Стателова, автор на най-задълбочения известен ми естетически анализ по въпроса („Седемте гряха на чалгата“, 2005), отбелязва, че „интонационно, чрез своя отказ от европейската музикална система (например от ладовете мажор и минор), както и с доминирането на ромски изпълнители, чалгата е... отстъпление от национализма [българския – б.м.]. Тя ни връща към културна принадлежност, считана за отмряла за българите европейци“. Разбира се, теорията на конспирацията, че чалгата е идеологическа диверсия на коварния Запад, сама също спада към жанра на журналистическата чалга. Валентин Хаджийски Автор: Валентин Хаджийски

Най-често слушаното радио през януари е с чалга Чалга станция е била най-предпочитаната от българите през януари. Ритмите на „Веселина“ са окупирали 13,6% от радио аудиторията миналия месец. Това сочат данните на „Nielsen Admosphere Bulgaria“, представени от БНР в Деня на радиото днес. Челната тройка се допълва от програма „Хоризонт“ и радио N-Joy, които вземат по 10,6 и 10,5 на сто. Следват отново музикални станции – Energy, „Радио 1“, БГ радио, Fresh и „Витоша“. Двететата позиция е за Дарик радио, а десетата позиция отново е за чалга станция – „Вероника“. Въпреки че заради спора с „Музикаутор“ БНР ограничи музикалното си разнообразие, медията е повишила слушателите си с 20% спрямо последното тримесечие, сочат данните. От 2 до 29 януари 2017 г. общата радиоаудитория на БНР се е повишила от 13,7% на 16,5%. Шибан лицемерен народ сме. Все не слушаме чалга, а все чалготеките пълни, радиата на чалга станции, ютуб-а на ПланетаОфишъл.... Днешно време е модерно да се правиш, че не слушаш чалга затова едно турне би било провал. Не, че не им се ходи на хората, ама се самонавиват един друг , че е срамно....

Или бъди по конкретен или прескачай и не пълни главата си с глупости

Джена се отказва от чалгата http://www.zajenata.bg/%D0%B4%D0%B6%D0%B5%...-news84246.html Явно семейната идилия е на път да се рзпадне. Аз си мисля, че поне по 1 песен ще пуска за фолка годишно... Много е млада за солистка на Канарите. Поне 40така да удари.... А този Крумов резил що не сме го обсъдили :DDDD http://gospodari.com/%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0...ideo123917.html

И аз забелязвам, че това е най силното самостоятелно парче на Алисия за последните 3-4 години. На нея всичко и пускат по клубовете и става хит, но този хит ще се нареди до Палиш, Карамел, Имаме ли връзка, Твоя тотално, Мистър грешен и т.н. На мен си ми харесва на Ася версията. Кефи ме как зима песните на колегите си като ги хареса и как ПР-а на АРА пуска новини, че и били подарени и след няколко месеца гръмва новина, че Ася прави рекет на хитове в Ара

30 процента може би да, но чак 90... Проблема е в проекта. По десетобалната това е за 6 най много. Не отговаря за изпълнител с тарифа 10 бона и 10 пъти титулован за Певица на годината. Не е само в РАМА. Гледам в сигнал и тубата се редуват хубав и хейт коментар

Ако това и донесе участия защо да не пусне следваща песен балада? Имаш ли хитче, хората дават шанс и на следващото ново. Нямаш ли хит обаче и най хубавата балада да имаш нема да ти се получи...

Аз не съм на успокоителни, а на тежки синтетики. Изпий едно кафе и се успокой. Едва ли ще мине 200ка новото и парче. Поне 10 парчета са с по силен страт тази година, така че Преслава сама се навира в кучия гъз с такива лайненца... Много искам да съм злобен, но 2 поста над твоя ако беше прочел, щеше да видиш, че изтъквам силните и страни пред Галена, както и контакта и с публика, което противоречи отвсякъде на определението злобен. Виж друго си е да станеш в 9, да видиш, че лайковете след 5ия час са забили и още са 5000 и, че Рени я мачка във форума... Това вече се реални основания да се озлобиш сутрешно. Виж си изказванията за Джена, ДесиСлава и Анелия последните 3 месеца и на теб ще ти се прииска да я зашиеш тази мръсна устица дето бълва злоба като 40годишна изоставена с деца

Глория 94 в Димитровград забила знамето и рекла: Тук ще пеем ПОПФОЛК.... Аз разбирам какво искате да кажете, но не съм съгласен с вас. Смятам, че Нов Фолк години наред се изхвърляха за релния и статут като една от фигурите основоположници на фолка. Съгласен съм, че Глория е в много неща първа. Съгласен съм, че певиците след 96 до към 2000 основно са градили образа си, учейки се от Глория. Съгласен съм, че ДесиСлава е мечтаела за славата на Глория и дори е мрънкала на Глория "Искам един хит като твоите и мога да си умра спокойно". Глория може да стартира без оркестър, но това не значи, че не се е учила от Тони Дачева. Тъпо е да я принизявате като изпълнител на лековати песни, защото в онези години на силните балади бяха на певица + оркестър. Бедни и богати - Дачева и Кристал Стари рани - Софка и Ориент експрес Ти нямаш сърце - Бони и Кристали Съдба - Марияна Калчева и Кристали Тез очи зелени и т.н. Това са си попфолк балади, а не чалга като повечето от песните на оркестрите тогава. Първата вълна фолк певици трупат стаж с оркестри от 89 до към 95, като Глория е образ, който е повлиян визуално от сръбските си колежки, а и след като отпаднали забраните за турбофолк и манеле-та се усетила нуждата от български песни с етно звучене.Лично за мен Глория като стил няма нищо общо с турбофолка. По скоро между естрада и гръцко. Попфолк не съществува като музикален жанр и термин в музикознанието дори и днес. В света на науките попфолка е обобщен като етнопоп, а фолк-а е фолклорната ни музика. Затова критиците не спират да се вайкат, че попфолка нямало общо с фолклора като произход и звучене. А никой не е твърдял, че има... Масово не се знае, че в думата ПОПФОЛК фолка като корен идва от сръбския жанр турбофолк, а не от бг фолклора. Румяна обаче е повлияна в пеенето си именно от фолклора и гръцката музика. Еми Стамболова ми е между бг естрада и сръбско. Софи е повлияна от турско, циганско и сръбско. Силния първи момент на Глория са страхотните авторски песни, ясната конепция и късмета, че Пайнер стартира малко по рано издаването на аудио и видеокасети на певиците с оркестри. Милена Рекардс издават първия фолклорен албум на Румяна 93, а първия попфолк - 95, но все пак някои от песните още 94 се появяват . Общо взето Глория е първата но за ПАЙНЕР . Музиката и има огромно влияние в онези години върхи целия жанр, но няма как да говорим за основи на нов жанр, защото такъв жанр официално няма. За интелектулците попфолка е чалга. Споменах и по горе, че думата попфолк за тях не е подходяща, защото нямало нищо общо с фолклора.... Така или иначе музикалнии изследователи твърдят, че турбофолка идва от сръбския фолклор, а сръбския фолклор има допирни точки с българския, гръцкя или турския, така че интелектулците се изяждат от яд. В интернет има доста информация за зараждането на жанра чалга/етнопоп, но името на Глория в нито една статия не фигурираше като значимо и определящо за жана. За това твърдя, че НФ малко са прекалили със собствените си интерпретации... Все пак има хора, които се занимават години наред с изследването на една култура и музикален жанр, доста по адекватни от необрзования екип на НФ. Глория е ключова фигура за Пайнер и създаването на империята, но не и за самия жанр

Точно. Еднакви не, но подобни и забелязвам, че на старото поколение им отиват подобни песни. За разлика от повечето имащи подобни песни, не ги рецитират и мънкат под носа си, ами ги изпяват мелодично и ясно. Тук всеки сочи с пръст другия за двойните стандарти, а често сочещия с пръст ги проявява много повече. Рени е жалка, че се пробва с Пашев, но Яница е велика... Рени е жалка, че използвала боклук в заглавието, но Пресли да пее на бившия си, че е гей е в нормата... Рени си пикае на творчеството с подобни чекии, Но Глория не си пикае на Носталгия, Крепост, От утре и повечето и прекрасни балади с евтините клубни опити с малоумни текстове като Лятно пълнолудие, Обичай ме такава или Изсвирете нещо ударно, където текст с припев нема връзка дори.... Публикувах резултата от анкетата с Преслава под клипа в на Рени профила. Дано се зарадва и я стимулира :} Да го публикувам ли и в профила на Прес... Ще изпаде в нервна криза....

Всеки се чуди защо хейтим толкова проекта, но ако беше на Джулия или Лорена щяхме да сме ок. Просто в световен мащаб няма изпълнител, който да е в топ 5 и да си позволява подобна посредствена продукция всеки път. Галена подобна песен би оставила или за коледната програма или изобщо не би я пуснала... Преслава дори в най силните си години не знаеше какво да клипира. Едни от най големите и хитове си останаха без клипове - Нямаш сърце, Горчиви спомени,Моето слабо място, Водка с утеха. След като през 2016 имаш 3 провала и един хит, подобна рабта през пръсти намеква, че вече не и се занимава... Дали заради награди.Дали заради скандали.Дали заради мъже и кокаини... за 12 часа: 133 611 показвания 5 379 likes КОМЕНТАРИ 459 Започна много силно първите 5 часа, но дотам... В следващите 6 часа е мъртвило... Към 200к все пак очаквам... Една балада направи първите 24 часа 300 ка гледаия и 11ка лайка... Ако има някой, който не усеща спада при Преслава последната година, или масовия негативизъм към особата и, значи наистина няма добри наблюдения.

Ами преди се възмущавах от плейбека на участия, но като знам, че пияниците в клуба им е все едно дали е на плейбек или на живо... Да не кажа, че вероятно дори не им минава през главата мисъл за това дали е плейбек или не. Само най запалените фенове и хейтъри коментират живото пеене и плейбека. Масовия потребител иска да се напие и да си чуе любимия хит. Аз не знам какво мрънкате за участията на Преслава... особено като не сте и фенове, кво ви бърка как пее... От клипчета от концерти и участия аз имам впечатление, че Преслава има страхотен контакт с публиката. Не случйно освен Кама, Преса е другата, която и с плейбек и с нова балада би дигнала публиката на крака. Дори по този параграф бие Галена, която се стараес хореография, шоута и всеки път си тръгва по малко аплодирана от Преслава... Излиза след почти всяка песен. От 30 минси цъкам в тубата и Почти перфектен ми я предлага след Дай ми още, след И на всички като теб, след Докосването има памет, след Няма да ме купиш... Общо взето всяка година поне по 2 песни намазват така милиони на принципа на късмета между кои е излязла. Боже прости натрупа повече отколкото требва. Дори и Отново се родих намаза покрай Не ме заслужаваш