Slavi

И аз мисля така. Да, ако беше на 25, щеше да е малко по зрял, но не е на 17 или 18. Наблюдавам,че се превръща в световен феномен това успели зрели жени да търсят млади играчи. Мадона, дженифър анистън, дженифър лопез. В бг все още е малко шокиращо. Не сме израстнали да приемаме подобни неща чисто като манталитет... А всъщност дори не ни късае лично...

За Скерлев съм съгласен, че е нескопосан, а за И на всички като теб няма дефект, а ЕФЕКТ... Че тя глория сега както нема клубни, още малко ще кажеш, че пайнера на авантата я е оставил... За концертите мн ясно, че нема да му дава. Мръднал ли си е дъртия димитровградски гъз. Не. Ми да почива. ама от частни партита му отчита 100 про. Дори и тя сама да си го е организирала. Глория от години си личи , че не изкарва както преди. Песни от клипове, от музика и аранжимент, текст. Има си студио да си прави записите. Личи си, че бюджета и е ограничен

В клипа на Константин не се е стеснявала. А и дали тя ги кара или режисьора е достатъчно добър естет, за да си свърши сам работата, не се знае. Деса откакто се показа в черешката и капките, вече нема каквода крие. В И на всички като теб е нормално да я стеснят с този латекс. Сякаш Галена, Андреа и повечето не го правят. Това е попфолка. Не съм видял коментар под клипа на И на всички като теб, който да я упреква,че се стеснява. Само в Рама го правите на въпрос не защото ви пука, колкото защото няма за какво друго да се хванете. ДесиСлава за 2 месеца е изкарала, колкото Глория за цяла година по читалищата. Нека се стеснява, ако ще печели по 20-30ка седмично

Обаче Жорката е бил много креативен с нея Георги Илиев се гаврил с Глория, докато му била любовница – държал чалга звездата в „Севастопол” да му пее 5 дни Според градската легенда омъжената за композитора Илия Загоров Глория станала официална любовница на Георги Илиев три години преди да го застигне куршумът през август 2005 г. край бреговете на Слънчев бряг. В ония времена освен законната си половинка Мая бившият републикански и балкански шампион по борба имал купища жени. Но русенката успяла да заеме специално място в сърцето на мутренския бос, гласи преданието. Георги Илиев карал примата да му пее до припадък. Ако откажела или пък от преумора не докарвала някой тон, я наказвал с шамари Двамата се срещали най-често в бившата столична дискотека „Севастопол”. Но не за да консумират плътските си страсти. Според хора, гравитирали по онова време в ъндърграунда и присъствали на купони, организирани от Главния във въпросното заведение, той не гледал на Глория като на сексуален обект, а чисто и просто я ползвал за сценична играчка. „Жоро затваряше „Севастопол” с хората си и не излизаше от там с дни. Караше Глория да му пее до припадък. Не признаваше извинения от сорта „Не съм спала вече седмица!”, „Изнемощяла съм”, „Илия ме чака…”, разказват пред журналисти свидетели на алкохолните и кокаинови запои на Главния. При един от тях борецът държал чалга звездата в „Севастопол” 5 дни, без да я пуска дори да си подаде носа навън. Стояла под ключ в стаичката, определена за гримьорна и съблекалня за гост-изпълнителите, и през няколко часа била привиквана да весели с песните си дрогирания и смъртно пиян Илиев. „А той на моменти, под влиянието на алкохола и не преценявайки какво върши, се държеше брутално с нея. Редовно си я млатеше, ако се случеше от умора да изкара някой припев фалшиво. Тази жена си беше истинска мазохистка да търпи всичкото това унижение. Правеше го за пари”, казват още нашите източници. В разцвета на силите си Георги Илиев оправял жените на конвейер. Разграфил столичните заведения – в „Севастопол” най-често викал актуалните чалга певци и певици, а в бар „Домби” се вихрели оргии, пред които и Содом и Гомор биха се видели света вода ненапита на Господа. Дузина от копоите на Илиев заграждали главното сепаре, където, прикрит от камарите мускули, мафиотът се отдавал на групов секс. Събличал се чисто гол и се наслаждавал на оралните ласки на няколко жени накуп. Всичко това не се харесвало на Глория, която въпреки униженията и тормоза от страна на Главния не издържала пред харизмата му и нагазила с чувства. Наранената русенка обаче не паднала по очи. За да предизвика ревността на Жоро Илиев, му забивала рога с контрабандния бос от Пловдив Георги Тошев. Точно във времената, в които Глория била държанка на висаджията, бопаджиите случайно я разобличили за отношенията й с милионера, познат като Жоро Казиното, докато подслушвали телефоните му заради митнически афери. Според мълвата Главния пребил певицата – до синьо, след като тя се качила на „Мерцедес”, подарен й от Казиното. Поръчан от Илиев бил и атентатът върху въпросната лимузина, при който тя пламна на магистрала „Тракия”. Последната държанка на Главния Аферата между Яна Грудева и боса на ВИС-2 започва няколко месеца преди показния му разстрел през август 2005-а в Слънчев бряг. По това време водещата на „Станция нова” е модел в агенцията на Георги Илиев „Ексграунд” и неминуемо попада в полезрението на собственика, който не пропуска да изпробва красавиците от обкръжението си. Според клюката двамата имали връзка през 2005 г., когато тя се подвизавала като професионален модел, а Главния бил в апогея си на вездесъщ кримибос. Така на практика излиза, че Грудева е последната любовница на Георги Илиев, тъй като през същата година той е показно разстрелян. Според запознати манекенката хлътнала по неустоимия чар на Жоро и непрекъснато копнеела за него. Дори хранела надежди, че някой ден може да заеме мястото на законната му съпруга Мая Илиева. Освен официалната му половинка, съперница на манекенката за вниманието на Георги Илиев е и фолкдивата Глория. По това време връзката на напористата русенка с мафиотския бос вече не върви добре, но тя продължава да се бори за сърцето му. „Те непрекъснато бяха заедно. На рождения й ден Жоро я заведе в Париж. Купи й и автомобил” – спомнят си манекенки. Яна даже ходи при врачка, която обаче я попарва с новината, че трагично събитие ще я раздели с подземния бос. Всичко се сгромолясва във фаталния за Илиев 25 август 2005 г., когато бизнесменът е показно разстрелян в Слънчев бряг. По-късно разследващите полицаи виждат, че има 34 неотворени повиквания от Яна Грудева на мобилния телефон на Жоро. Най-сърцераздирателен е есемесът, който му е пратила 40 минути след убийството: „Моля те, обади се и кажи, че не е истина!!!” Убийството на Главния разбива илюзиите на любовниците му. Яна изпада в тежка депресия и се скрива от общественото внимание, а Глория изпява няколко сърцераздирателни балади. Днес никоя не смее да признае, че е била интимна с покойния. На въпроса истина ли е всичко това, Яна отговаря: „Колкото по-известен си, толкова по-безумни писания се появяват. Не обръщам внимание на измислиците, защото зная, че няма начин да ме подминат.” Митко Пайнера разкрива истината за отношенията си с Жоро Илиев 115-10-01-Yana Grudeva 115-10- 115-10-01-Painer Митко Пайнера проговори за отношенията си със силовите групировки и покойния Жоро Илиев. В интервю за списание LOVE style продуцентът опроверга твърденията, че мафиотът е искал да отнеме бизнеса му. Публична тайна е, че Жоро Илиев е спонсорирал няколко музикални компании. От щедростта му бяха облагодетелствани лично и редица фолкизпълнителки. Сред фолкаджийките, които са били близки с Главния, са Глория, Кали и Кати. Безспорно любимката на Жоро Илиев бе примата на попфолка. И до днес има съмнения, че той е баща на първородния син на Кали. Митко Пайнера отрече, че е получавал заплахи от Жоро Илиев. Може би увлечението на Главния по фолкаджийките е станало причината за слуховете, че той иска да сложи ръка на най-голямата музикална компания „Пайнер”. Инж. Митко Димитров разкри, че никога не е получавал заплахи от която и да е силова групировка и не е влизал в пререкания с босовете им. Той сподели, че не се е познавал с Жоро Илиев, а е контактувал с него чрез други хора. Именно Главния препоръчал на Митко Пайнера да вземе в компанията си една млада и талантлива изпълнителка. Музикалният продуцент е бил поласкан от постъпката на висаджията, която за него била признание, че си върши добре работата. Собственикът на най-успешната музикална компания у нас отрече категорично и твърденията, че Георги Илиев е направил опит да сложи ръка на бизнеса му. Той коментира и една от най-горещите теми във фолксредите, а именно – раздаването на годишните музикални награди. Митко Пайнера каза, че никога не взима отношение в разпределянето на наградите, но въпреки това винаги има сърдити. Той опроверга и твърденията, че пътищата на „Пайнер” и Глория много скоро ще се разделят.

Ами просто питам по слаба или по дебела е от деса. Ако е по дебела обръщаш ли се към нея на дебелано? Сякаш ако беше слаба Деса, щеше да го дигнеш. То като жена не ти действа - слаба или дебела, все тая. Ще ти пратим Урсула. той ще те оправи теб само :1000 (29):

Ако има 40 год жена, която да забие 22 год шампион, 100 про ще има повод за гордост. Те майка му и баща му не и търсят законово или морално сметка. А и от макото му изказвания, не съм забелязал да е прост. Да го познаваш, да го твърдиш. За Деса да кажеш, че е простовата, ок, но за някой, който изобщо не познаваш и не знаеш възможностите му и философията на живота му, е повърхностно да му слагаш етикети. Оня предния е виновен ДесиСлава 4-5 години да издава по едно фолк и едно поп парче... Той е комлексаря. Благо е шампион. Баща му е стабилен финансово. Ходи с ДесиСлава. Такъв мъж е щастливец , а не комплексар. Деса не е едра, а дребна. Пишна красива зряла жена. Дори и дебела не е вече. Майка ти да не е по слаба? Поне има любов, а не я тъпчат една година СИКаджии и ВИСаджии за един клип с въртолет и крокодил. като харчеше чуждите пари беше много креативна След това не слезе от диваните

Мачка. Що мърда, всичко беше изправено на крака за секунди. Певица с опит

Протритата лелка е с най яките гаджета в чалгата все с по 10 -20 год по млади. Обича агнешко. Та щом шампионите забърсва, имаш ли съмнение , че ако реши да свали магнат от емирствата, нещо ще я спре. ДесиСлава не си търси Жоро Илиев да и плаща клиповете. Ако искаше пари, все още щеше да си е с Боровеца, но Десито на любов я избива все. Ако някога е удряла милионери, сега е на вълна млади спортистчета

Нищо лично, просто форум :Р Мен вече сте ме изучили доста добре в Господарите. Май искате нова порция унижения върху репортера А мога и да уредя един златен скункс за вас ГлоФенс за бонуса в биографията и, който най безцеременно сте и преписали измежду реалните и постижения . Нали все за признания и статуетки претендирате

Снимай, празни приказки не говори. Отдавна никой не ти вярва. Клавиатурата не ми позволява по-грамотно. А и с мойте романи... Дори и аз не искам да си ги чета, че да си проверя написаното. Докато твоите видно са от некомпетентност и незнание. Помниш ли си изцепката за ШОА вместо ШОУТА. Сложил съм ти и едно Е между те и бутала, че от много знание забрави да го напишеш. 5.70 викаш си имал А и още нещо - 2-3 пъти ме цитираш и от тъпотията, кояато си избълвал оставам впечатление, че дори не си схванал какво искам да кажа. Не знаеше очевидно какво значи клише и направо ме отказа да се занимавам с теб и като на малоумно да му обяснявам :1000 (29): Когато врабче реши да се перчи като петел, трябва да е сигурен в битката, която води, защото в противен случай увисва като срани гащи на простор. Поне петима потребителчета ще разсмея, гледайки как без лоша дума и грубости те схрусках за закуска. Занимавай се с малолетните си въображаеми другарчета, че гледам цял ден никой не ти отговаря и не те отразява. Цял ден като медуза гледаш да се лепнеш на някой, но не позна. Марш на дъното. В реалния живот успели и постигнали пичове като мен не комуникират с ментално нестабилни, чиито мечта се простира до шуменските курове на мангалите. Ма и за ниво говори малката нагла сенужа :1000 (6):

А Рени с чий репертоар го напълни??? С нейния си. Точно 3 пъти Ивана, Анелия, ДесиСлава и Преслава имат РЕПЕРТОАРИ. Не забравяй, че тя е народна певица, така че пооловинаа концерт ще мине с народно. Аз съм убеден , че и Преслава и ДесиСлава биха напълнили НДК без проблем с поне 2500 човека. Ивана И Анелия не ги виждам с повече от 1200 човека. Но може и да греша за Ивана. За Анелия съм сигурен, че няма да се справи. Хитове има, репертоат има, но някак си идва скучна и досадна по мои наблюдения на концерти. Едно време каква исерия покрай нея. Деса връчи награда на Тракия фолк.

Като го знаеш защо пишеш български с главно Б. Това да не ти е България :1000 (29): Сам се довърши... :1000 (29): Да не снимам матура да те унижавам. Да не те свържа по ФБ с даскалицата ми по БЕЛ да ти каже кой беше топа. Да не ти обяснявам сега на теб чий внук съм, но ако случайно някой ден имаш късмет и родиш, детето ти сигурно ще изучава дядо ми по БЕЛ :1000 (6): :1000 (6): :1000 (6): Ние се бяхме примирили още 2010. От къде да знаем и да предполагаме, че 5 години по-късно ще докара 2002 на старини и ще изрита кръщелницата си от топ 3 към черните чували за смет, където и е местото - като най красивия боклук ще я шамарят с Галче за разнообразие и кеф

Рени след Азис и Пепа е най-известна в Сърбия Балканска царица :1000 (6):

Модераториии, помощщщ Сенужката е обсебена от мен Преследва меее Да си пуснеш чалга, за да си оправиш настроението е все едно, да се насереш за да ти замирише на хубаво!

Момиче, научи български. Написах, че Глория има заслуги за наградата, но Десовите бяхме много тогава. 2000 свидетеля, че залата скандираше ДесиСлава

Коментирай. В световен мащаб се прави и дори е сред най актуалните в момента. Само жена и обратен биха я намерили за дебела. Пълните жени могат да бъдат секси. Тъпо ли е да се изцепиш като куха лейка ? Неловко ли ти е? :1000 (29): Но БГ е страната на манекенките и моделките. Тука много билборди с манекенки сте гледали... Някъв сбъркан стандарт имате. В Арабските емирства Деса и Рена ще забият петролни магнати с тези секси телца . А Гло биха я помислили за стара анорексичка Май забравяш какво свинче беше Русенския старчок в първите си години на кариерата. Добре, че се вдъхнови от Луна да си махне ребрата, удължи краката и липосукцийки... Ама се присмиваш на 40 гоишна жена раждала две деца....

Коментирай. В световен мащаб се прави и дори е сред най актуалните в момента. Само жена и обратен биха я намерили за дебела. Пълните жени могат да бъдат секси. Тъпо ли е да се изцепиш като куха лейка ? Неловко ли ти е? :1000 (29): Но БГ е страната на манекенките и моделките. Тука много билборди с манекенки сте гледали... Някъв сбъркан стандарт имате. В Арабските емирства Деса и Рена ще забият петролни магнати с тези секси телца . А Гло биха я помислили за стара анорексичка Май забравяш какво свинче беше Русенския старчок в първите си години на кариерата. Добре, че се вдъхнови от Луна да си махне ребрата, удължи краката и липосукцийки... Ама се присмиваш на 40 гоишна жена раждала две деца....

Ние не сме тръгнали да и спасяваме кариерата или децата. Аз не мисля, че можем да говорим за връщане на позиции. Не и без фирма, която да се грижи за интересите и , но все пак да прави по3-4 участия месечно, за да си гледа дечицата и да пуска по 2 проекта годишно. Знам, че без Пайнер или Фен като ПОДКРЕПА дори обичан изпълнител като Деса изчезва от картата. за 12 год съм видял , че не става само с хубав проект. Дори и да влезе в дискотеките, пак те гледат като забравено лице... По трудно стига до хората... рени требваше да го качи в канала на Фен. С актулните на деня не, но с Глория, Нелина, Райна, Тоти. Според мен е хубаво певиците над 40 да имат некв заетост и по 2 проекта годишно. Не ми харесва, че попфолка е толкова консуматорска музика и ако одъртее или надебелее, веднага заповат едни обиди, подигравки. Не е хуманно. Бизнеса вече е много различен, но акоси изиграеш правилно картите пак си в играта. Няма нужда да напомням,че бяхте скептично настроени и за Деса. Кой я виждал неадекватна, кой неконкурентноспособна, кой дебела... Между другото, да майка ни е отгледала 2ма братя сама и сиг заради тва имам спец отношение. Шефа не и увеличи заплатата. направо се ожениха Преди 2 год офиса ни бе на раковска до бутика и. така и не видях за 2 год некой да и купи шарениите. Набутва ги на Рени, но предполагам не и взима суми. Рени вече е зряла жена. Требва да се носи в по неутрални цветове и по стилно... Писна ми кича да бъде синоним на чалга

Този не беше ли един дърт цайсат Галенов дето се прави на пр/журналист. :roll1: „Теория на чалгата” (глава първа): § 1. Определение: чалгата е вкусът на недоучилите. § 2. Основание: чалгата съществува, защото недоучилите не се съмняват и не са самотни. Те са част от процес. § 3. Разпространение: чалгата е ендемична. Тя обхваща територията между 41-ви и 44-ти паралел северна ширина и между 22 и 28 градуса източна дължина (ако е прав Тони Филипов, Д-р). § 4. Който харесва чалга, не я различава. § 5. Който не харесва чалга, не може да живее с чалга, но може да живее от чалга. „Теория на чалгата” (глава втора): § 6. Всяка чалга има за първообраз нещо нормално. § 7. Чалгата не създава нищо. Тя е неразвитие. § 8. Чалгата се появява първо в музиката, защото музиката достига най-бързо до най-много хора. § 9. Чалгата е пъргава. От музиката отива в други области. §. 10. Чалгата е повсеместна. Не съществува човешка дейност, която да е изключена от чалгизация. „Теория на чалгата” (глава трета): § 11. Чалгата е солидарна. Чалгата от една област легитимира чалгата в друга област. § 12. Чалгата е назидателна. Чалгарят винаги дава съвети с неподправено безсрамие. § 13. Чалгата е комерсиална. Чалгарят иска да му се плаща за всичко, включително за дейности по § 12. § 14. Чалгата е нахална. Чалгарят иска всичко да е гратис и да не плаща нищо. § 15. Чалгата е сангвинична. Истинският чалгар никога не е в лошо настроение. „Теория на чалгата” (глава четвърта): § 16. Чалгата е заразна. Всеки колеблив естет се въздържа, докато не бъде променен или изместен. § 17. Чалгата е плуралистична. Всеки нов чалгар е приветстван. § 18. Чалгата е популистична. Няма баналност, която да не повтори. § 19. Чалгата е самохвална. Всеки чалгар е длъжен да хвали себе си. § 20. Чалгата е безкритична. Всеки чалгар е длъжен да хвали другите чалгари, след като изпълни задълженията си по § 19. Теория на чалгата (глава пета): § 21. Чалгата е стадна. Чалгарят съществува само в група от себеподобни. Егото е на почит единствено като видов белег. Индивидуалностите се абортират. § 22. Чалгата е комплементарна. Мутризацията е естествен съюзник. Чалгар и мутра не спорят помежду си, но се обединяват против всички останали. § 23. Чалгата е конформална. Няма партиен ангажимент, който чалгарят да не изпълни срещу заплащане. § 24. Чалгата е сервилна. Блюдолизието се въздига в статут на бизнес. § 25. Чалгата е войнствена. Чалгарят се опълчва против всеки, който не е чалгар – с изключение на дейностите по § 24. Теория на чалгата (глава шеста): § 26. Чалгата е лицемерна. Независимо от медийно или сценично присъствие, тя няма собствена кауза. Чалгарят имитира благотворителност, докато го отразяват. § 27. Чалгата е антипоетична. Нежен шепот, докосване с пръст и тих възторг са изключени като изразни средства. § 28. Чалгата е шумна. Чалгарят не спори, защото е прав. Той спори, за да заглуши правия. § 29. Чалгата е антифилософска. Чалгарят не мисли. Той прави впечатление. § 30. Чалгата е безучастна. На чалгаря му е забранено да умира за идеи. Теория на чалгата (глава седма): § 31. Чалгата е властна. Но никога не е в опозиция. Чалгарят иска власт и се страхува от нея. § 32. Чалгата е цензурна. Когато чалгар получи власт, първото нещо, което прави, е да забрани да го наричат „чалгар”. § 33.Чалгата е безпардонна. Чалгарят на власт с охота нарича другите „чалгари” и прави всичко, за да се забрави, че той е чалгар. § 34. Чалгата е примитивна. Чалгарят звучи на „ти” даже когато говори на „вие”. § 35. Чалгата е безмандатна. Чалгар оставка не подава. Теория на чалгата (глава осма): § 36. Чалгата е безлимитна. Чалгарят присвоява като мутра. § 37. Чалгата е късогледа. Поколението се осигурява с притежание. Никога с култура. § 38. Чалгата е законодателно активна. Чалгарят постоянно внася § 14 и § 32 като проекто-закони. § 39. Чалгата е суетна. Чалгарят си купува титли, сертификати, дисертации, пагони. § 40. Чалгата е безпросветна. Чалгарят вярва, че знанието е крайно и свършва до него. Д-р Маргаритов Васил

Сношението на българските "елити" с чалгата В България ТЯ е секси, на Запад я смятат за евтина, грозна и смешна. Става дума за чалгата - тази смесица от вулгарност, простащина и повърхностност, за която много българи са се хванали като удавник за сламка. default Под ботуша на вулгарността "Аз също слушам чалга", казва д-р Катерина Гел от Института по етнология към Мюнхенския университет и бърза да добави: "Но само в името на науката". Резултат от този научен интерес е анализът й, озаглавен: "Чалга-културата като култура на българските елити?" и публикуван в научното списание на германското Дружество за Югоизточна Европа. Темата за победоносния поход на чалгата в българското общество беше и в центъра на дискусията с д-р Катерина Гел, организирана от Германо-българския форум в Берлин. Тя, естествено, беше провокирана от въпроси като: "Дали не е прекалено смело да се твърди, че чалгата с нейния вулгарен изказ, опростени схеми на мислене и твърде повърхностни ценности, е култура на българските елити?". Symbolbild Verfьhrung Sex sells Български комплекси Катерина Гел бърза да се застрахова: "Това наистина звучи много парадоксално, но само в първия момент. Всеки се опитва да обясни, че, разбира се, има и други елити в българското общество, които нямат нищо общо с чалгата. Целта ми е да покажа кое е доминиращото в българското публично пространство, а не какво има в него изобщо. За съжаление трябва да констатирам, че интелектуалците и академичният елит не са доминиращите", заключава Катерина Гел. Кои са тогава "елитите", които въплащават чалгата като култура и начин на поведение? Според етноложката от Мюнхенския университет имената на тези хора могат да се прочетат почти всеки ден в българските вестници - това са политици, артисти, бизнесмени, представители на медиите, които посещават онези, наричани междувременно "елитни" заведения, предлагащи чалга. "Не съм убедена, че те слушат точно тази музика у дома си, но присъствието им в тези заведения е възможност за тях да се легитимират пред широкото население в България, което в голямата си част явно се идентифицира с тази кулутура. В същото време с присъствието си те легитимират и чалгата като част от елита", обяснява Катерина Гел. Патриотарството легитимира простащината? Междувременно феноменът "чалга" се е обособил едва ли не като част от националната култура, превърнал се е в етно-идентификатор, който се изнася и навън в чужбина. Това твърди етноложката и дава за пример купоните на български студенти в Мюнхен, на които се канят чалга-звезди от България. "В момента, в който някой започне да се дразни от това, го питат: Защо, ти не си ли българин?", обяснява Катерина Гел. Защо тази чалга-култура, която влиза в противоречие с претенциите за интелигентност, се разпознава от привържениците й като част от националната им идентичност? Според Катерина Гел в основата на това стоят комплекси, породени от сблъсъка със Запада. Не се ли получава обаче парадокс: българското общество демонстрира неистов стремеж към европейска интеграция, но пък от друга страна се оттласква от западната култура, търсейки в чалгата национална идентификация? Symbolbild Roter Teppich VIPs Prominente Premiere България - пълна с ВИП-ове "Това се дължи на ужаса, появил се в момента, в който Европа стана конкретна, когато България видя колко много я дели от нея, колко малко тази Европа я разбира и я понася", казва Катерина Гел. "Разбира се, в такъв момент е нормално човек да се затвори в собственото, да търси това, което му е познато, и да се хване за него като удавник за сламка", казва етноложката от Мюнхенския университет. Означава ли това, че процесът на европейска интеграция на България в крайна сметка ускорява и налагането на чалгата като култура на българските елити? "Звучи малко спекулативно, но предполагам, че ако този процес не се бе състоял, чалгата нямаше да е толкова необходима", твърди Катерина Гел. Секси или смешно? Според етноложката чалга-културата се появява и в резултат на избилите след социализма с нова сила патриархални норми, които превръщат външните белези в норми на поведение. Скъпият автомобил, луксозните дрехи и агресивният сексапил се превръщат в белег за успех или трамплин към него. Именно това налага чалга-културата. Проблемът е обаче, че онова, което в България е смятано за секси, се възприема на Запад като евтино, грозно и смешно. Прогнозата на етноложката за бъдещето на чалгата в България е доста песимистична. "Тази т. нар. култура заема огромно място в публичното пространство. В случая става дума за истински победоносен поход и не мисля, че това ще се промени през следващите години", казва Катерина Гел от Института по етнология към Мюнхенския университет. Чалга до малоумие ви превръща в говеда! ЖИВОТЪТ Е...Ужасът на потопените хораДа кръстим улицата на Алеко - или на Азис?Да живее простащината!Бог да прости на поповете!Господине, какво носите в този кашон?Лозунг с избити зъбиСлучи ми се нещо много странно…Защо моите български събратя мразят всекиго на власт?Потъваме и пак се смеемГробища в моловетеМоите параноиОтмъщението на гениталиитеИрландски работиПревъплъщенията на кюфтетоГрях ми на душата, дадох рушветСамоуважението на българина - храчка на тротоараОпознаваш другите, губиш себе си?Новите дрехи на паметникаДисекция на българската злобаЛепкаво, тъпо, махленскоЕвтините жени на СофияАмериканските козметични потайностиВеликденска носталгияБългаринът: от животинския или от растителния свят?С българско такси през животаЖивеем в объркани временаВ традицията българска му е майката!Българите сме най-голЕмата работа!Плачещите деца на Япония"Българската болест" се предава от овца на хомо сапиенсДа мълчиш на българскиНемили-недрагиБлъсканица по германскиЩе те дам на циганитеЧалга до малоумие ви превръща в говеда!Клошар с лимузинаХора-отраженияЗа мен - една с повечко цилиндри и екстри, моля!Заедно край тенджерата: рецепта за щастиеВ чакалнята на Дядо Боже В България едно цяло поколение се осакатява, оскотява и обезсмисля, пише 22-годишният Явор Фингаров в редакционния ни блог. Той говори за своето поколение. Поколение, което според него нищо няма да направи с живота си. default Оглупяване на квадрат Преди време получих едно много интересно съобщение във Фейсбук. Като човек, излежал полагащото му се в Немската гимназия в София, от време на време получавам покани да гласувам за конкурси за чалга песни или силиконови гърди. Това съобщение беше различно – нямаше линкове, не беше на латиница с 4-ки вместо буквата "ч" и беше грамотно написано. Зачетох се. Имането и нямането Бивша ученичка на гимназията разказваше как при поредното си връщане в България (90% от завършилите заминават в чужбина, като по-голямата част от тях и остават там) „традиционно” минала да види „добрата стара немска”. Никой не е предпазен от носталгия, мисля си. Но това минаване било различно, защото бившата ученичка се заговорила с домакинката. Eine Tasse Събудете се! Аз също съм бил в училище, но длъжностната характеристика на домакинката за мен остана енигма. Винаги съм мислил, че щом е домакинка, ще ме посрещне с цейлонски чай и маслени бисквити, когато отивам в час. Това обаче за 12 години не се случи нито веднъж. Домакинката вечно пиеше кафе и клюкарстваше със секретарката или с чистачката, или с монтьора (а имаше и монтьор!). Дай им шоу и фасул! Та домакинката, вълшебницата на неизвестните дейности, рекла на бившата ученичка: "Идвате тук, за да видите гимназията, но никой от вас нито веднъж не направи дарение, за да се оправят нещата тук." За миг оглупях от почуда. В главата ми изкънтя „Кво?”, написано точно така. Вероятно домакинката е някакъв вид сводница за дарители. И това беше само началото на съобщението. Тепърва следваше сърцевината на съобщението, което момичето от Фейсбук ми беше изпратило: безкрайното съжаление на авторката, че не се сетила по-рано да се направи страница за дарения за гимназията, защото „сложили нови дограми, ама не им стигнали парите да оправят даже и боята около дограмата”, а „домакинката каза, че издават фактури, така че човек може да приспадне дарението от данъците си.” Да оправят боята около дограмата едва ли е финансов проблем номер едно на образователната ни система, да не кажа, че си е чисто мърлячество в стил „карай, и така става”. Мисля си също за тоалетните в училище. Сюрреалистични места - стават за пушене, но да се изпикаеш е невъзможно. Това са те, ученическите тоалетни, майка ми винаги казваше да не докосвам нищо в тях. (Не казваше, че са гадни, въпреки че плаща данъци. Казваше просто, че са гадни.) Symbolbild Fernsehen TV Най-лесно се управляват тези, които гледат Биг Брадър и сие Под игото Образователната система в България се руши. Лошото е, че това се случва не поради тривиалната некадърност на някакви хора, не. Твърде много случайности, плюс една ясно видима преднамереност постигат хомогенен резултат: от училището излизат неграмотни, некреативни и некултурни индивиди. Защото най-лесно се управляват тези, които гледат Биг Брадър, четат Галерия и слушат Ивана. Робите нямат изисквания, стига да има шоу и фасул. В образованието (сякаш и в цялата държава) има някакъв зъл гений, който дърпа конците, така щото нещата или да стават по-зле, или да не се променят. Истинският Октопод трябва да се намери някъде там. Скоро. Иначе през 2050 София ще бъде столица на една духовна Сахара. Преди време си говорих с един от малкото добри учители в ученическата ми биография. От тези, дето променят възгледите и чертаят пътищата, по които се развива личността. Бяхме в едно заведение до Софийската математическа гимназия и докато покрай нас се суетяха весели момичета, облечени като Лейди Гага, аз го попитах: "Добре де, няма ли нещата да тръгнат добре, все пак учениците вече изобщо не са раждани през комунизма?". Той ми каза скептично, гледайки джобния си часовник: "Мм-не, няма подобни индикации. От къде да дойде такава промяна в мисленето? Сегашните поколения са все по-инертни." Замълчахме. Провалът Ученическите протести бяха наистина злополучни. Сестрата на една приятелка ми каза, че тези протести в нейното училище хич не се получили, защото „те ни направиха всички класни на 3-ти и 4-ти". Впрочем през 2008 учителите също протестираха. Два месеца. За пари и нищо друго. Факт е, че тяхната седянка беше по-сполучлива от тази на учениците. Зад всяка новина в България се крие караконджул, човек просто трябва да го намери. Ученици в Пловдив протестирали срещу скандално малката ваканция, но учителите ги наказали да мият тоалетни. Да мият своите гадни тоалетни. Даа, не е за вярване – учителят наказва надигналите главица срещу сабята, а после има час за Ботев. Така се създават роби. Symbolbild Stummer Protest Протестът си струва! Робство и предразсъдъци Като споменах за роби. Сещам се за една прекрасна илюстрация. В Немската гимназия имаше (може би и все още го има) един учител по философия. В неговите часове така и не стана дума за Аристотел. Обаче аналният секс и женската мастурбация често бяха в дневния ред. Този учител много обичаше да пощипва ученичките, да ги кани да берат гъби на Панчарево и други земни и лъстиви неща. В един момент ученичките се оплакаха на класната. Тя им каза да не предприемат никакви действия, защото той имал много сериозни връзки и от цялата работа само момичетата щели да пострадат, пък и нали само ги задявал, какво толкова. Да, така се създават роби. Ученици, протестирайте! Опитват се да създадат от вас говеда. Искат да сте скотове с бигбрадъровска лексика. Искат да слушате чалга до малоумие и да мислите, че гласувайки не променяте нищо. Че личният бунт е отживелица от времето на Ботев. Казвам ви, протестирайте! Пуснете си Секс Пистълс, рецитирайте "Вяра" на Вапцаров! Спрете да ходите на училище, докато тоалетните ви поне малко заприличат на учителските. През това време четете хубави книги, напук на учителите, напук на системата. Казвам ви, протестът си струва! Завършвам този текст с цитат от великия Буковски: "Its the only good fight there is." * * "Това е единствената битка, която човек си заслужава да води." Чалгизирането на България Кога един политик става чалга политик, с какво се характеризира чалга културата и въобще как се чалгизира едно цяло общество? Тези въпроси повдига Клаус Рот в сборник на германското Дружество за Югоизточна Европа. default В България можете да чуете често как представителите на новата политическа класа биват наричани "чалга политици". Аналогично с "чалга историците" - онези политически много влиятелни "автори на националистически книги и водещи на телевизионни предавания, които разпространяват дезинформации под предлог, че разбулвали тайни от българската история", пише авторът Клаус Рот като цитира българската изследователка на явлението Димана Трънкова. Културният избор на Изтока Bulgarien Flagge Как се чалгизира цяло общество Използването на понятието "чалга" във връзка с определени политици или историци не е никак случайно. С него се изразява точно определен начин на поведение и мислене. Възникнало в началото на 1990-те години като необуздан музикален израз на постсоциалистическите трансформации и на дълбоката обществена и икономическа криза в България, постепенно явлението "чалга" превзе обширни територии и днес вече говорим за цялостна чалга култура. Кои са нейните характеристики? Най-напред чалгата като стил в музиката има и свое политическо измерение. Една от причините за високата популярност на поп-фолка се крие в това, че той е смятан за собствена балканска музика, макар и с взаимствани елементи от западната поп-музика. В тази връзка етноложката Радост Иванова говори за "културния избор на Изтока" и извежда термина "самоориентализация", а Ивайло Дичев посочва връзката между поп-фолка и османските поробители. Същото съдържание откриваме и в сръбските и румънските аналози на поп-фолка, съответно турбо-фолкът и манелето (manele). В този смисъл връщането назад към народните традиции и обвързването им с ориенталското в частност изразяват антизападни и антиевропейски или откровено националистически настроения, пише Клаус Рот. Понятието "чалга" има и сексуален оттенък - с подтекст, свързан с патриархалното разбиране за разделението на половете. Представяният от медиите образ на фолкпевицата винаги е на секс бомба, на желан обект от мъжа, който има три идеала в живота - богатство, скъпи коли и жени. Чалга културата пропагандира хегемонията на мъжа в обществото, чиито нови герои са мачо политикът, мафиотът, бизнесменът и спортистът. Бойко Борисов спечели така убедително изборите през 2009 година и заради това, че самият той по един почти идеален начин съчетава в себе си всички тези нови патриархални идеали, се казва в статията. И още - чалгата изразява възприятия, свързани с бързото и безогледно правене на пари и нарушаването на законите и нормите. Луксът и демонстративното харчене са идеалите на новите мъжки герои, които никой не пита откъде идва богатството им. И не на последно място чалга културата е нарицателно за безпардонното налагане на личния интерес и господственото положение на личните връзки. Отражението на всичко това върху политиката се състои в следното: новата политическа класа възприе един модел на поведение, стъпващ върху незачитането на законите и неглижирането на личната й отговорност по отношение на обществения интерес. Важно е само това как да се облагодетелстваме лично или в най-тесен приятелски кръг, пише още Клаус Рот. Селският корен на новите елити Mannequin Legs В плен на чалга културата За разлика от западния свят, където поп културата също е важен фактор в обществото и политиката, в Югоизточна Европа чалга културата е станала неделима част от културата на новите елити. Обяснението за това е просто - една голяма част от представителите на новия политически и икономически елит в тези страни е с обикновен социален произход - тези хора идват или директно от село, или принадлежат към класата на "новите граждани" - онази прослойка от обществото, която през последните десетилетия масово се настани в големите градове. Отделно от това немалко представители на новите елити произхождат от старата комунистическа номенклатура, припомня авторът на статията Клаус Рот. В заключение той казва, че независимо от кого и кога ще бъде написана "политическата антропология на Югоизточна Европа", чалга културата непременно трябва да бъде спомената в този труд като един обществен и политически феномен. Автор: К. Рот, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева източник: http://www.dw.com ТЕОРИЯ НА ЧАЛГАТА. ЧАЛГАТА Е ВКУСЪТ НА НЕДОУЧИЛИТЕ. http://afera.bg/%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D...%B0-%D0%BD.html

ФАЦ: Чалгата - българският гангстерски рап Трудностите, връхлетяли България след влизането й в ЕС, карат народа на тази страна да опонира на Запада със свои културни алтернативи, пише вестник ФАЦ в статия, посветена на едно специфично българско явление: чалгата. default Простотия, порно, кич... България е вече от 3 години в ЕС, а равносметката е повече от отрезвяваща: българите са обзети от разочарование заради многократно повтаряните от Запада обвинения в корупция - това пише в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" /ФАЦ/ в статия, в която представя научно изследване на германската славистка Катерина Гел, посветено на чалга-културата. По-нататък в статията четем: "Налагането на европейските норми в тази страна поставя под въпрос множество изпитани поведенчески норми, което кара голяма част от населението да се отдръпва от европейските образци, опонирайки на Запада със свои собствени културни алтернативи", пише ФАЦ и отбелязва, че най-влиятелната сред тях е т. нар. култура на чалгата. Deutschland China Theresia Hebenstreit Ausstellung in China Един народ се разголва... Изостаналост, ориенталщина... Според Катерина Гел чалгата, която е обвита с аурата на маргинализирана по време на комунизма култура, е не само в открита конкуренция със западния внос. Тя се използва от властовия елит в България като средство за кодифициране на една водеща национална култура. По-нататък ФАЦ описва накратко фолклорните корени на чалгата, за които говори Гел в научната си студия. В статията на германския всекидневник е представен и направеният от германската изследователка анализ за това как нормите на поведение, предавани чрез музиката на тесни социални кръгове, се превръщат във всекидневието в общоприети норми на поведение. "Във видеоклиповете до съблазнителната чалга-изпълнителка винаги има богат, властен и мускулест мъжага, който е представян като истинския източник на луксозния й живот. Това не е много далеч от действителността, констатира ФАЦ и допълва: сред меценатите нерядко има и босове на мафията, чийто живот се възпява поръчково от певици в собствените им ресторанти, барове и дискотеки. Именно тази е атмосферата, в която мрежите, оплетени от съмнителни бизнесмени, политици и пазители на реда, стават все по-гъсти. Именно тази е атмосферата, в която се развиват и новите центрове на властта, пише ФАЦ и продължава: Така една чисто музикална идея успява да се превърне в културен феномен, който помага да се утвърдят специфични норми на поведение, ценностни представи и външни белези. Чалгата и до днес възхвалява демонстративно онези балкански стереотипи, които от западна гледна точка са отрицателно натоварени: изостаналост, ориенталщина..." - отбелязва германският всекидневник ФАЦ. Чалгата - в интерес на елитите? Той цитира още един важен извод от изследването на Катерина Гел: фактът, че 85% от българското население са "привърженици" на този стил, е резултат от систематичното му разпространение от местните медии. Зад това стоят властовите елити, компрометирани в голяма степен заради корупционни скандали. По този начин тези елити преследват не само икономически интереси, но и една ясна политическа цел: стимулирането на инициирана "отдолу" култура, която да ги легитимира сред широките маси", пише германският всекидневник ФАЦ, цитирайки резултати от изследване на германската славистка Катерина Гел. Чалгата като "виновно" удоволствие За пореден път британската телевизия БиБиСи посвети свой репортаж на България. Този път камерата посети помпозен клуб в София, за да запознае милионите зрители в чужбина със "странното" явление чалга. default Днешна България - в плен на кича и простащината Дали това не е поредният неудобен за страната репортаж, пита Георги Папакочев: Очевидно Британската радиоразпръсквателна корпорация /БиБиСи/ не е най-големият приятел на европейска България. Дори по-лошо, за предишното правителство световната медия се оказа истински враг, който си позволи нахалството да покаже пред света истинската същност на несменяемия до неотдавна член на МОК Иван Славков, да разследва обстойно трафика на бебета във Варна и най-вече - да разкрие пред цивилизования свят разтърсващите условия, в които вегетират болните сираци в Могилино. Symbolbild schwarz gelb Koalition CDU FDP Не става дума за очерняне, а за показване на реалностите Всичко това вбеси тогавашния вътрешен министър Румен Петков, който заяви, че ще бъде „безкомпромисен” към всички случаи на „очерняне на страната от чужденци”, а държавният глава Първанов побърза тежко да нарече британската телевизия „антибългарска” и „обидна”. В крайна сметка в България беше спряно излъчването на радиопредаванията на английски език на Световната служба на БиБиСи, с което страната стана втората в света след Москва, предприела подобна демократична стъпка. Простотии, секс и шум Вероятно насаденият „страх” на британските журналисти този път ги е накарал да предприемат по-предпазлив подход спрямо една от невралгичните теми на съвременния българин, която след неприкосновеността на въпроса за домашната ракия видимо е обладала изцяло душите и умовете на населението във фертилна възраст. Чалгата, която журналистката от БиБиСи характеризира като „трудна за описание странна музика”, бумти в репортажа сред кичозната атмосфера на заведение със сбъркано френско име, а между масите с пълни бутилки марково уиски кършат заголени снаги млади изпълнителки и публика. Дотук нищо по-различно от обикновен диско или стриптийз клуб по света, ако в думите на британската журналистка не просветваха някои показателни за чуждестранните зрители акценти. Като, например, че „поп-фолк звездите са най-популярните български музиканти, които трупат огромно богатство от записи, концерти и реклама”. Да, това са големите български „музиканти”, а не някакви си оперни певци или инструменталисти, които се опитват да пооправят имиджа на страната по големите световни сцени, след като в родината си са обречени на глад и мизерия. Какво значение имат полупразните салони на все по-малкото останали в България сериозни изпълнители, когато с уиски, сред циганско-балкански ритми, кючеци и „обнажена” плът, можеш да научиш как бързо да направиш пачката, как да си хванеш силиконова хубавица или богат мъж и дори да видиш на съседната маса онези национални идоли с дебелите вратове, за които в репортажа се намеква, че са „мафията, организираната престъпност”! Fuss im Schlamm С двата крака в мръсотията Живот, наречен чалга В края на кратката си разходка из българския чалга-Версай британската журналистка Джанет Бери казва, че слушането на чалга изглежда е едно „виновно удоволствие в България”. Преди това завършилият Оксфорд български политолог проф. Евгений Дайнов беше написал, че „чалгата е визуалното, звуковото и дискурсивното превъплъщение на простотията”, беше констатирал, че е „време за съпротива”. Анонимен форумец в интернет тези дни написа: „Чалгата не е просто онази музикоподобна отврат. Чалгата е средата, в която живеем. Чалга е дотолкова да свикнеш с мръсотията и боклука по улиците, че да не ти правят впечатление”. Едва ли някой може да каже нещо повече по тази весела тема. Дори и „антибългарската” БиБиСи. Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев Чалга-културата - българска специфика „Българският медиен пейзаж е доминиран от бизнес интереси. А неясната собственост е сред големите проблеми на бранша”, казва журналистът Дирк Фьоргер от германската фондация "Конрад Аденауер" в разговор с А. Ненкова. default Медиите залагат на развлекателните програми Антоанета Ненкова разговаря с Дирк Фьоргер за развитието на медиите през последните години, не само в Югоизточна, но и в Западна Европа : Д. Фьоргер: През последните години качеството и ефективността на традиционните масмедии намалява навсякъде по света. Интернетът като медия и като дял от рекламата нараства бързо. Това е факт и за медийния пазар в Германия. През последните години във Федералната република ефективността на телевизията спада, поради голямо пренасищане и фрагментирана аудитория. Младите не гледат новини. Телевизията привлича с предавания от типа риалити или с кастинг-шоута. А. Ненкова: Такъв е медийният пейзаж в Германия. А каква е спецификата на медийната среда в България? Bulgarien Land und Leute Sofia Obdachloser vor Fernsehkammera Кога ще получат българските медии статута на четвърта сила? Д. Фьоргер: Чалга-културата е сред българските медийни специфики. Телевизията привлича с чалга, пресата в България става все по-булевардна в последните години. Но най-големият проблем е неясната собственост на българските медии. В Германия е ясно кой притежава частните медии, въпреки че винаги има "тайни кръстосани връзки". Невъзможно е да се прави разследваща журналистика в медии със съмнителна собственост. Затова и журналистиката, която се прави в България, изкривява представата за политика и икономика. Българските репортери често смесват собствените представи за нещата с независимата оценка, а текстове на пи-ари заменят журналистическите. Може би заради всичко това българските медии не се вземат на сериозно. А. Ненкова: Каква е ролята на медиите в Германия? Д. Фьоргер: В Германия медиите са реална четвърта власт. Медиите трябва да се поддържат една друга. Нито един съдия или политик не би издържал на натиска - всяка сутрин или всяка вечер от страниците на вестниците или от ефира да се казва, че е постъпил нередно. И това трябва да се прави от всички медии за по-дълъг период от време. Да се повтаря и обяснява на обществото. Най-силното оръжие, което имат журналистите, е да показват и казват нещата такива, каквито са. Ако българските медии искат статута на четвърта власт, трябва да са единни. Д-р Дирк Фьоргер е роден в град Кобленц, провинция Райнланд-Пфалц. От началото на 2007 година е ръководител на Медийна програма за Югоизточна Европа на Фондация "Конрад Аденауер''. Със стаж като журналист и като специалист в сферата на "Връзките с обществеността". Бил е говорител на Съюза на гepманските производители на комуникационни мрежи и медиен съветник. Дирк Фьоргер бе един от лекторите на семинар за български журналисти, организиран в началото на месеца в Копривщица. Чалгата като враг на народа Българската диаспора в Австрия е заплашена от изолация, предупреждава директорът на Българския културен институт в страната Борислав Петранов. Кореспондентката ни във Виена Юлия Дамянова го попита защо мисли така. default Младите българи - без усет за стойностното? Едва ли за някого ще е изненада, че чалгата оглавява класациите с любима музика и на българите зад граница. Това обаче е опасно за българските общности в чужбина, предупреждава Борислав Петранов, директор на Българския културен институт в Австрия "Дом Витгенщайн”. ”Основното, на което се радва българската общност, е ерзац културата ("ерзац” от немски - заместител, бел. ред.), защото всичките тези чалга изпълнения са ерзац култура. Най-посещаваните от българската общност събития, говоря за 80% от случаите, са в чалга клубовете и чалга дискотеките”, казва Петранов по адрес на българите в Австрия. Музикална самоизолация BdT Bundeszentrale fuer gesundheitliche Aufklaerung Изолацията - опасно явление Проблемът, според него, е в това, че културните предпочитания на българската общност в Австрия водят до изолация от останалата част на обществото. "Точно слушането на тази чалга затваря диаспората. Ние много се "кефим” да отидем да слушаме някоя си чалга певица, но там се говори само български. Няма абсолютно никаква комуникация с околния свят. И дано да бъда лош пророк, но смятам, че нашата диаспора се затваря и става третата по затвореност след турската и сръбската”, изтъква Петранов. Лутане из културни политики Занимава го чалгата не само в музиката, но и това, което той определя като масова псевдокултура във всички творчески сфери - от театъра до изобразителното изкуство. Неотдавна Петранов изнесе лекция за културната политика сред българската общност в Австрия. В нея той сочи с пръст към липсите в културното развитие на България след 1989 г. като виновници за сегашното духовно състояние и вътре, и извън страната. "Проблемът, за който говорим, е всъщност много по-дълбок. Той се състои в това, че в тези 20 години нито една политическа сила не обърна достатъчно внимание на българското образование, на българската култура", казва Петранов и продължава: Borislav Petranov Борислав Петранов "Ние се блъскахме някъде между 100-процентовата държавна обезпеченост на културата и пълния пазар, като така и не намерихме златната среда”, казва шефът на Българския културен институт в Австрия. Въпрос на възпитание Според него в съвременното българско общество липсва усетът за красивото, естетичното и стойностното. Като контрапример той разказва за дъщеря си, която заедно със своята група от виенска детска градина веднъж отишла на изложба на Пикасо. След това възпитателките дали на децата задача да нарисуват впечатленията си от видяното. Борислав Петранов обобщава: "Това е начин на възпитание. На едно дете ще му хареса, на друго не, но то ще знае какво значи това.” iztochnik: http://www.dw.com/

Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България Със завладяващите си мелодии и силикон навсякъде, още от зараждането си през 90-те години българската попфолк култура възхвалява лесните пари, съмнителните сделки, агресивни мъже и промискуитетни жени. Макар този жанр да еволюира и да се разнообрази през годините, неговите експлицитни текстове продължават да идеализират една женственост, белязана от ненаситен сексуален и материален апетит, изкуствен външен вид и покорство. Така разказва Би Би Си за последните събития около спора за евросредствата, спечелени от фирмата "Пайнер". Под заглавието "Българската попфолк чалга: културен разрив" Ина Сотирова описва какво стои зад бурната реакция срещу "пропитата със секс музикална попфолк култура, известна като чалга". Авторката разказва за незапознатите как изглежда една вечер в чалга заведение в Студентския град в София и разговаря с българи от медиите, театъра и неправителствения сектор за тази "масова култура", както я нарича Любомир Костадинов, говорител на "Пайнер". В репортажа се описва, че компанията, наречена "попфолк империя", е една от най-успешните в страната и притежава не само телевизионни канали, но и 80-90% от музикалния пазар и арсенал от суперзвезди и верига нощни клубове. По повод решението на "Пайнер" да се откаже от европейските средства, преди да е приключила поискана от Европейската комисия проверка, Йордан Матеев, главен редактор на българското издание на сп. "Форбс", коментира: "Харесва ни или не, но чалгата е легитимен бизнес. "Пайнер" щяха да си получат парите, но решиха да не предизвикват толкова омраза, което им струва 1 милион евро." Според него казусът е възможност да се преоцени "сбърканата философия на евросубсидиите", които разпределят пари на данъкоплатците според приоритетите на бюрокрацията и според проектите, които тя си избере. Чалга навсякъде Етномузикологът Венцислав Димов обяснява, че чалгата възпява новите "герои на нашето време", характерни с "материални признаци на капиталистически просперитет", само че "обърканата й ценностна система" не е продукт на индустрията, а на една реалност, която попфолкът само прави по-гръмка и налагаща се. "Ако сте роден след 1990 г., животът ви е пълен с мръсните приказни истории на чалгата, които може да объркате с реалността", допълва той. За мнозина чалгата символизира упадъка, срамните и погрешните неща, случващи се в българското общество, пише още Ина Сотирова. Тя изброява как "попфолк реалността струи от реклами, новини, политика, забавления и дори от учебниците". "Привлекателна е, защото демонстрира блясък и луксозен начин на живот, които са непостижими за огромна част от хората в нестабилните посткомунистически икономики", казва Рада Еленкова, бивш програмен директор на Българския център за джендър изследвания. Рухването на комунизма бе белязано от хаотичен преход от една система на абсолютен контрол към пълен разпад на икономически, политически, обществени и морални структури. Тогава попфолк музиката и начин на живот се асоциираха с доминираната от мафията класа на новобогаташите, родила се от брака между капитализма и беззаконието в района, но с времето всичко това стана доминиращо, обяснява още Сотирова. http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/02/10/200...rniia_razriv_v/ 13:29, 10 фев 13 Неутрално И сега..., когато откриха топлата вода, ще дойдат ли британците да "оправят" България? Или за тях не е било важно ВИНАГИ на Балканите да цари простотия и неграмотност, та да могат лесно да манипулират "балканджиите"? Това, че Великобритания толкова често взе да се занимавам с българските "проблеми", поне за мен, е много притеснително. Чалгата ще отшуми и след 5 до 10 години никой няма да й обръща внимание. Сега какво се цели с тази британска "загриженост"? 13:30, 10 фев 13 Неутрално Чалгата е подражателство на югофолка, зародил се в Босна по времето на СФРЮ. Самото име е от турски произход. Аз съм много изненадан колко много българи си падат по ориенталските мотиви в този стил!? И по пошлите, просташки текстове...Когато въртя каналите, попадам на един балкански общ канал. Нашата чалга е с най турско звучене. Творци в този стил от Балканите не ползват зурни, изпълняващи типично анадолски музикални орнаменти в песните си... Отнесен Неутрално Аз лично много повече предпочитам нашата чалга музика и нашите чалга певици пред тяхната лейди Гарга. Онази е много по-зле от нашите във всички отношения. ДНЕВНИК, ЗАЩО ПРЕЦАКАХТЕ АРХИВА? СЕГА КАК ЩЕ ГЛЕДАМЕ КАКВО СЕ Е СЛУЧВАЛО И КАКВО СЕ Е КОМЕНТИРАЛО ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ? Георги Неутрално Съвсем естествено, такъв "материал" може да е дело само на българин... в случая българка. Изкуството, каквото и да е то е СЛЕДСТВИЕ а не ПРИЧИНА за морално, културно и всякакъв друг тип друго падение! Музиката не може да проповядва ценности а е отражение на ценностната система на неговите почитатели и противници! В нормалният свят, музиката се дели на хубава и лоша, а в България на Чалга и някаква си там друга. За липсата на образование, възпитание и култура е най лесно да се вини Чалгата, която е дело на няколко продуценти и 50-тина изпълнители. Щото така е по-лесно. Иначе вината трябва да се поеме от всеки учител, от всеки родител, че дори и от всеки "журналист"... Не е точно така. българската "чалга" или както е по-правилно да се нарича "поп-фолк" е един доста нескопосан опит да се създаде забраняваният от властите по комунистическо време стил в муузиката. По същество поп-фолка представлява осъвременена версия на народното творчество. В страните в които този музикален стил не е бил умишлено подтискан да се развие, се е превърнал в най-масовата музика. Примерно в САЩ, техният "аналог" на чалгата е кънтри музиката, която им пазарен в пъти по-голям от всичката останала. Примерно Мадона и Майкъл Джексън имат рекордни продажби достигащи 20 милиона за целият свят, до като някакъв абсолютно неизвестен за света кънтри певец беще достигнал продажби от над 300 милиона копия! Проблема в България е че липсващата 50 годишна еволюция, липсата на адекватни композитори и желанието за бързи пари, вместо запълване на гигантската "дупка" с оригинално еволюирало съдържание, се запълни с препевяване на комшийски песни. За анти-чалга сектантите ще напомня че музиката не е измислена в днешната версия цивилизованият свят! Западно-европейските народи по принцип са си музикални инвалиди. Музиката се е зародила и развила в древна Гърция, Древна Индия и земите между тях. Това са народите носещи музиката и мелодията в себе си... в гените си... transvaal Рейтинг: 1171 Корените на чалгата са в музиката на една субкултура, появила се в средата на 19-ти век в Османската Империя. Това са песни, в които героят е примерно в затвора и тъжи за любимата си. Самите герои в тези песни са от ниските слоеве на обществото, често са криминални или политически неудобни за властта и винаги героите са добрите, а властите са лошите в една чалга фабула от 19-ти век. Героите на тази субкултура нямат национална дефиниция - те са гърци, турци, българи, арменци и пр., но са популярни всред всички общности на западащата тогава Османска Империя. Пра-образът на чалгата съдържа хубави песни (и като поетика и като музика) и в никакъв случай не може да се окачестви като пошлост или простащина. На гръцки, този вид музика се нарича РЕМБЕТИКО. По-късно, в България, тази музика се рафинира и е една от основите на Старите Градски Песни. Подобна еволюция преживява жанра във всички Балкански страни. Това, което считаме за ориенталски елемент не е непременно турски - такава е гръцката фолклорна музика. Ако погледнем обективно, няма особена разлика във фолклора между българи, гърци, турци, сърби и пр. Възникването на сегашната чалга след соца е донякъде и реакция срещу институционализираното налагане на определен вид музика и нейното представяне като автентично българска, заедно с налаганото от властите отрицание на останалите балкански фолклори. Това беше изкуствено, и хората, които обичаха сръбска и гръцка музика, станаха естествена аудитория за новата чалга. За съжаление, сегашната чалга е изключително пошла, пълна с тъпи текстове и досадни мелодии и нейният ориенталски привкус е само външна прилика с оригиналната подобна музика от миналото. Единствената друга прилика с пра-образа на чалгата е в това, че и двете са субкултури и добре импонират на една по-ниска социална класа, с по-ниско образователно равнище. Лично аз мисля, че след време ще се появи един български Теодоракис, който да създаде нещо хубаво, една класика, използвайки за основа елементи от поп-фолка или чалгата. kapablanka Рейтинг: 368 14:04, 10 фев 13 Неутрално Доста елементарна статия. Първо - не е вярно, че чалгата е от началото на прехода. Тя бе доста популярна и по времето на соца, само че в сръбският й вариант. И плочи по разни полулегални пътища се внасяха, и сръбски радиостанции се слушаха и сръбска тв се гледаше. Та в крайна сметка каква е масово слушаната музика при съседните ни народи ? Нима е джаз или рок ? Второ - ние като народ не сме в тази културна сфера, в която е напр. Англия. Нали след 1989 г. паднаха забраните - защо у нас масово не се слуша "Бийтълс" или "Ролинг стоунс" ?! Заради мутрите се слушала такава музика у нас - тотална глупост. Мутрите били финансирали тази музика - къде са доказателствата за това ? Но пък по едно време на Зи-рок радио собственик бе ченгето от ДС Гергов. Нашият рок опря да ДС. Пък и рокаджията Маричков и др. получаха орден от агента на ДС Гоце. Трето - чалгата е професионално развит у нас жанр. Рока и др. са едни самодейци. Четвърто - доста е смехотворно когато разни синове на червени величия започват да ни натрапват напр. рока. Техните бащи го забраняват, а синовете им го натрапват. Да не посочвам примери. Пето - как да се развие поп музиката у нас като от години на първа линия там са разни посредствени връзкари от рода на Графа, Белослава и др. подобни ? От по-старите изпълнители останаха няколко изпълнитеули (те тихомълком се преименуваха от естрадни на поп), но хайде да не казваме в какви червени постели (какви ЦК снахи) се въргаляха някои от тях. Шесто - защо толкова ББС се интересува от това какво се слуша в БГ ? Аз съм свободен човек и ще слушам това, което искам. Нима в Англия само Моцарт слушат ? Нека ББС ни каже какво слушат напр. пакистанците, които живеят в Англия ? Вероятно от сутрин до вечер само опера ?! Седмо - Мадона и Лейди Гага какви певици са ? Ами това популярно преди доста години парче какво е ? http://www.youtube.com/watch?v=dnlDtkXiLf4 4 Профил на Drukarka Drukarka Рейтинг: 451 15:06, 10 фев 13 Неутрално В повечето държави поп музиката е предназначена за масата, която да припява песнички от два реда и два тона, да подскача и да се радва. В това няма нищо лошо, не може всички да харесват Рахманинов и Луис Армстронг. В България обаче поп музиката реши да претендира за елитарност (факт, лишен от всякаква логика!) и тъй като природата не търпи празните пространства, тая ниша веднага се запълни от чалгата, поп-фолка, кючеците и т.н. И понеже всички "културни" хора в България решиха да се разграничат от тая простотия, тя получи всичкото време и пространство, в което да се напъха и да ни стане визитна картичка. И сега всички пищят като ощипани моми и са много изненадани, че пак се изложихме пред чужденците. Колко удобно възмущение и колко предвидим начин за представяне на страната в чуждата преса. Някой наистина изненадан ли е? 225коментарът е обиден или неуместен 85 Профил на transvaal transvaal Рейтинг: 1171 15:08, 10 фев 13 Неутрално До коментар [#67] от "istorika": Ама защо пък някаква мярка да се взема? Живеем в свободен свят и не е необходимо, нито пък морално оправдано някой да ми казва каква музика да слушам. Нека всеки слуша музиката, която му харесва и която е в хармония с неговата личност или с моментното му настроение. Аз например обичам класика, Албиньони, Шопен, Жюл Масне, Виенявски и пр. В друго настроение, обичам арии в хубаво изпълнение или Опус 69 на Бетховен в изпълнение на Давид Ойстрах или Аве Мария на Гуно (или на Моцарт, Форе и пр.). Имам обаче настроения, в които с удоволствие слушам съвременна интерпретация на песни композирани от Татиос Ефенди (истанбулски композитор) от около 1890 или мистична музика със стихове от Юнус Емре от 13-ти век със съпровод на уд и канун (струнни инструменти). Самият аз съм музикален инвалид, в смисъл, че не умея да свиря на инструмент, но обичам музика всякаква и я слушам според настроение и желание, без оглед на жанра и произхода и. Всяка музика е красива в определен контекст. Чалга не слушам по две причини: Текстовете са безкрайно тъпи (но това важи със същата сила за много от рап-песните) и освен това в много случаи мелодията на чалга песните е натрапчива (явно тъпа и бездарна) и цял ден не ми излиза от главата. 220коментарът е обиден или неуместен 86 Профил на Георги Георги Рейтинг: 2000 15:10, 10 фев 13 Неутрално До коментар [#80] от "primaxm": Това не е вярно. В същност, с появата на музикалните компании, цялата музика в световен мащаб изпадна в дълбока творческа криза. За това е виновна комерсиализацията, авторските права, телевизията, развлеченията и т.н., които изместиха самодейното творческо начало на музиката. Резултата е скъпи рекламни продукти с ниски музикални качества. По-лесно е да се убедят масите да "харесат" новото парче на Мадона, вместо някой да вникне колко бездарна певица е тя, колко безвкусна и амелодична е "музиката" и и т.н. Стигнахме до положение някакви си "техно" повтарящи се до безкрай "ритми" да се наричат музика. Стигнахме до там че африканските потропвания да се наричат "ритми" и дори "музика". Преди години музиката се правеше от самодейци, които я записваха от звукозаписни студия и същата се разпространяваше от издателски компании. Сега всичко се прави от "звукозаписни" компании. Те са и продуценти и "композитори" и звукозаписи и издатели и носители на пълните права. Резултата - музиката загива.... Тук поне имаме подкрепа :}}} http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/02/10/200...rniia_razriv_v/

Не и е за пръв път. Така през март 2004 на НФ наградите докато публиката скандираше Деси Слава, Гло най безцеремонно излезе да прибере Певица на годината. Не, че нямаше заслуги, но щом феновете скандират друга дори и по малко заслуги да има, това е фенски вот...

Ти добре ли си днес. Какви участия, какъв студентски град. Две песни сравняваме, а не актуалността на двете. Абе в студентски правят вървежни ретро партита. Защда не се урежда с по едно-две на месец. Рени има богат репертоарне само с нейни песни. Не вярвам да занимава на участия хората с непопулярни песни от последния албум, вместо да изпее малко сръбско, вариететно... Рени 3 концерта зад гърба си в НДК има, а Преса и Камс нито един. Рени сама си отгледа децата. Нека ако не като певица се държим по уважително за това, че е самотна МАЙКА и се борбена жена :} Много ви манипулират брадърите. Що ги гледате толова години като не може да хванете тънките моменти на сценаристите. Изгавриха се с рени, защото няма компания, която да се грижи за интереса и , докато беще вътре. Деса или Пресаимаха железни договори и ао те се бяха изцепили,щяха да го изрежат. Но по лесно е да се възползват от една жена, която преминава през много трудни моменти, но се бори

За буквите, чалгата и цивилизационния избор Валентин Хаджийски Посред възмущението по българските медии и социални мрежи от абитуриентските тоалети и балове няма как да забравиш и за миг, че чалгата е централен „локус“ на цивилизационния ни проблем. Не „Изтокът срещу Запада“ (спекулирането с този въпрос от антизападнически позиции е класически пример за вестникарска чалга), не дори „градът срещу селото“, а именно „чалгата срещу цивилизоваността“. „Чалгата“, разбира се, е всеобхватен социокултурен феномен от последните вече близо две десетилетия, обхващащ и политиката, но тясното разглеждане на термина като нов жанр на масовата култура дава достатъчно материал за общовалидни разсъждения. Евгений Дайнов навремето основателно посочи по друг повод, че проблемът ни не е просто наличието на културна долница, което е неизбежно, а липсата на горница. Чалгизацията на България за мене е цивилизационен колапс, доколкото не е уравновесена с мощна висока култура – или докато самата чалга някак си не се дечалгизира отвътре. Дотогава чалгизацията ще е белег на нецивилизованост, немодерност, безхаберие, безбожие, порок, гузност, бедност, безнадеждност. Чалгата е език на консумеризма от най-долна проба, несвободата, унижението на жената, домашното насилие, битовия цинизъм и правния нихилизъм. Чалга културата е и интелектуално безкритичното, едномерно-позитивистично, ирационално, аморалистично възприемане на света, конкретен израз на което беше и популярността на Бойко Борисов. За мене основният закон на социологията на чалгата е, че тя е комерсиален жанр, продуциран от мутри и предназначен за лумпени. Чалгизирането на българската култура в 90-те години, пускането на воля – и на стероиди – на долницата при разрушаването на дотогавашната културна горница и невъзникването на нова – бе дирижиран от медийните босове процес, но най-вече бе обективно следствие на мутризацията на икономиката и политиката и на лумпенизирането на големи маси бивши социалистически труженици. Чалгата следователно има солидни основания да живее и печели предвид влиянието на мутрите и многочислеността на лумпените. Последните са хората, изтръгнати от корен, захвърлени в големия град на прехода, лишени от стабилен поминък и самоуважение, респективно от добър вкус. „Когато страда достойнството, страда и вкусът.“ Краят на чалгата, значи, ще дойде естествено с възникването на многочислена образована средна класа, която във всички развити страни поддържа и високата култура, а също и с края на мутрите като присъствие в политическата и медийна власт. Сред българската интелигенция няма единство във вижданията за произхода и значението на чалгата. Един познат емигрант, добър музикант, е горд с ултралибералните си възгледи и смята, че като културна реалност чалгата и в музиката, и в политиката – като гласуването за ГЕРБ, и в попупрофесионалната историография – като у последователите на Ганчо Ценов – е естетически „неподсъдна“, долкото има хора, които я харесват. Никой не те кара насила да я слушаш – слушай си там, примерно, Стравински и Равел, ако щеш – и Шьонберг и Щокхаузен, и остави хората да се радват на Азис и Ивана. Един форумно познат политик, компетентен икономист, при това историк по образование, поддържа, че чалгата е „истинската българска народна (фолк) култура“, която трябва да се развива свободно, дори да се спонсорира от държавата. И то не само българската, но и „балканската народна култура“, защото „всички балканци сме едно“ – с древни „автохтонни балкански“ гени, а сегашните „разпокъсани балкански нацийки“ са скорошен продукт на „козните на великите сили“. Този възглед куриозно, макар в обърната форма, напомня тезата на проф. Розмари Стателова, автор на най-задълбочения известен ми засега естетически анализ по темата („Седемте гряха на чалгата“, 2005), че „интонационно, чрез своя отказ от европейската музикална система (например от ладовете мажор и минор), както и с доминирането на ромски изпълнители, чалгата е... отстъпление от национализма. Тя ни връща към културна принадлежност, считана за отмряла за българите европейци.“ Но понеже музикалните вкусове не се предават по генетичен („кръвен“) път, рационалното обяснение на вкусовете на този политик според мене е, че като дете е слушал у дома си доста „сръбско“, „македонско“ и „гръцко“. И разбира се, до сгромолясването си през февруари 2013 г. и герберският режим беше за него „изконно народен“. Общобалканският характер на чалгата се приема и от тези, които смятат, че тя е просто заемка от „попфолк“ културите на съседните народи. Разпространен е и възгледът, че чалгата е вид гето контракултура – като афроамериканския хип-хоп, с еротиката, нецензурната лексика и мачизма си. Втората част на коментара е посветена на критиката на тези и други възгледи и на съпоставяне на българската чалга с някои съседни балкански образци и особено – с афроамериканската музика. За мене и много връстници, израсли в големи градове с радиото и грамофона, последната – с нейните британски издънки – е в голяма степен истинската интонационна среда, в която сме израсли, те са нашата „музикална родина“ – ако не смятаме българската естрада до средата на 70-те години и „образователната“ музика за малцината, в чиито семейства тя е била на почит. Предварително ще отбележа, че според мене чалгата не е „фолк“ в никое от познатите ни значения на тази дума – традиционна народна култура или пък творчество на съвременни непрофесионалисти. Тя е комерсиална, професионална поп музика, с фокус видео и аудиоефектите, често професионално изпълнени по западен образец, за сметка на музиката сама по себе си. Чалгата не е селски, а градски клубен жанр, и не е инструментален, а вокален. По музикалния си характер и етоса си чалгата няма общо нито с българската, нито с други автентични балкански фолклорни традиции, в т.ч. и циганските. Тя е рециклирана късноосманска синкретична близкоизточна или източносредиземноморска развлекателна музика на градското дъно от периода на упадъка на Османската империя. Това късноосманско наследство е общо за няколко балкански народа, макар в различна степен и с различна скорост усвоено от тях в най-ново време. За всички тях то представлява съществено отклонение от дотогавашните им културни парадигми. Продължаващата му популярност близо век след края на Османската империя е мерило за балканската недовършена модернизираност. „Чалгата“, разбира се, е широкообхватен социокултурен феномен от последните вече близо две десетилетия, обхващащ и политиката, но и тясното й разглеждане като сравнително нов комерсиален жанр на масовата култура дава материал за общовалидни разсъждения. Музикалната чалга, продуцирана от мутри и предназначена за лумпени, има солидни основания да живее и печели, предвид голямото влияние на мутрите и многочислеността на лумпените – хората без корен, захвърлени в големия град на прехода, лишени от стабилен поминък, самоуважение и вкус. Видяхме, че сред българската интелигенция няма единство относно произхода и значението на чалгата. Мнозина споделят резките ми оценки от първия абзац. За много колеги либерали обаче чалгата е естетически „неподсъдна“, долкото има хора да я харесват – слушай си там Стравински и Респиги, ако щеш – Шьонберг и Шнитке, и остави хората да се радват на Азис и Преслава. За някои дипломирани историци чалгата е истинската българска (и общобалканска) народна култура („фолк“, „попфолк“), която „носим в кръвта си“, но била репресирана доскоро, а сега трябва да се развива свободно, дори да се спонсорира от държавата. Общобалканският й характер се приема и от авторите, които смятат, че тя е просто закъснял плагиат на „попфолка“ на съседните народи: чалгата бивала „ав-турска, ав-гръцка и ав-сръбска“. Разпространено е и виждането, че чалгата е просто „циганска музика“. А също, че чалгата е „карнавална стихия“ в смисъла на руския философ Михаил Бахтин с подмяната на местата на културната „горница“ и „долница“ или че е нашенска гето контракултура – като афроамериканския хип-хоп – с еротиката, нецензурната лексика, мачизма и хомофобията. И така, трябва ли чалгата да бъде толерирана (и подкрепяна) от интелигенцията и държавата? Както ще видим, чалгата няма друга естетическа субстанция освен вулгарността. Най-сигурният белег на чалгата е вулгарността. Тя категорично бие по вулгарност сходните образци масова култура от Африка, Предна и Южна Азия, Латинска Америка и черна Австралия, които познавам. Не, не знам какво е вулгарност, но веднага я познавам, щом я зърна, както бил казал някой за порнографията. Интелектуалците винаги са се съпротивявали на вулгарността, и в музиката: това е тяхна важна публична функция. Платон осъждаше йонийската и лидийската музика като разпуснати; църковните събори на запад и изток, включително нашите – съдейки по Презвитер Козма в Х в. и Бориловия синодик от 1211 г. – анатемосваха в пространни списъци „бесовските“ музики, танци, ритуали – особено еротичния им, оргиастичен елемент, пиянството и друг несанкциониран екстаз. Разбира се, не става и дума да иска административна забрана или църковно отлъчване на чалгата, а за рационална и хуманистична критика преди всичко на социалните условия, направили я възможна в такива мащаби. Що се отнася до искането за подкрепа от държавата за чалга индустрията, колегите от Института за пазарна икономика ще кажат с основание, че при капитализма тя не може да субсидира печеливши частни предприятия, които и без това имат близко до монополно положение на пазара – това е „недопустима държавна намеса“. По-нататък, държавата не може и да помисли да субсидира културно съдържание, което учи хората да бъдат лоши граждани, да не работят, да се занимават с далавера, да не плащат данъци, да не създават семейства, да не раждат и възпитават деца, да се отдават на платен промискуозен секс, да не спазват правилника за движение и обществения ред и т.н. Тъкмо обратното, на чалга продуцентите, издателите, звездите, съдържателите на клубове и др. под. търговци държавата трябва да налага данък „порок“, постъпленията от който да използва за естетическо възпитание и в частност за субсидиране на високата култура. Разбира се, данък „порок“ трябва да има и за хазарта, и за всички форми на порнографията и каквито там има други секс индустрии. В това отношение съм напълно съгласен с най-големите консерватори, дори с Путин и Глазев. Чалгата не е „фолк“ в никое от познатите значения на тази дума – традиционна анонимна народна култура или творчество на съвременни непрофесионалисти (поети с китара, инди музиканти). Тя всъщност е комерсиална, професионална поп музика, с фокус на видео и аудиоефектите, често професионално изпълнени по западен образец, за сметка на музиката сама по себе си. Тя е градски (а не селски), клубен (а не сватбарски) и телевизионен жанр и преди всичко вокален (а не преди всичко инструментален – като сватбарската музика от 80-те години). По музикалния си характер и етос чалгата няма общо нито с българската, нито с другите автентични балкански фолклорни традиции, в т.ч. циганските. Поради това чалгата обективно отчуждава слушателя от българската култура и изпълнява денационализираща функция: проф. Розмари Стателова, автор на най-задълбочения известен ми естетически анализ по въпроса („Седемте гряха на чалгата“, 2005), отбелязва, че „интонационно, чрез своя отказ от европейската музикална система (например от ладовете мажор и минор), както и с доминирането на ромски изпълнители, чалгата е... отстъпление от национализма [българския – б.м.]. Тя ни връща към културна принадлежност, считана за отмряла за българите европейци“. Разбира се, теорията на конспирацията, че чалгата е идеологическа диверсия на коварния Запад, сама също спада към жанра на журналистическата чалга. Естетически чалгата е рециклирана късноосманска синкретична източносредиземноморска развлекателна музика на градското дъно, кръчмарски жанр от времето на упадъка на Османската империя. Това късноосманско наследство е общо за няколко балкански народа, в различна степен усвоено в най-ново време. Но за всички то е отклонение от дотогавашните им местни културни образци. Продължаващата му популярност цял век след края на Османската империя е мерило за недовършената им модернизация; географията на разпространението на чалгата чертае границите на постосманска Европа. Чалгата има известна екзотична привлекателност за непретенциозния западен турист на Балканите, но не може да пробие извън родния си постосмански ареал. Чалгата е естетически всеядна – естествено, във времето на сателита, айтюнс и Ютюб. Към късноосманския субстрат се добавят разнородни влияния от западната поп музика до Боливуд, в нея откриваме навеи от древния близкоизточен гностицизъм: удоволствието е само по себе си порочно, сексът е отношение на господство и наказание, порядъчният живот е от лукаваго. Османският характер на чалгата е причината за нейната коренна чуждост спрямо традиционния български селски фолклор – това са различни вселени. Българите като цяло, за добро или зло, никога не усвоили що-годе пълноценно османската култура: дори езиковите ни заемки са често превратно възприети: българите наричат „сарма“ (кълцанка) това, което турците и другите постосмански народи наричат „долма“ (витка) – много други такива примери изплуват, колчем се съберат балканци от разни страни. Българската традиционна народна музика запази древни черти заради изолацията на българското (планинско) село по време на османското – изолация от града, от света, от модерността и от османското и друго външно влияние. Затова за образования западняк българският традиционен фолклор е жива археология и полева антропология, древността му придава без преувеличение „космическо” измерение – може да озвучи и възкресението на Христа в канадския филм „Исус в Монреал“, и подвига на спартанците на Термопили във филма „300“, и драмата на войната в Афганистан в документалния филм „Рестрепо“. Още в манифеста на модернизма преди един век балетът „Пролетно тайнство” на Стравински, с костюми и сценография на Бакст и Пикасо, предизвикал бунт при премиерата си с трупата на Дягилев в Париж главно с „варварската“ хореография на Нижински, има толкова български мотиви, каквито намираме по същото време и у Барток. Но традиционният фолклор – отпреди полковата духова музика и радиото – отдавна е в музея: с колективизацията и урбанизацията настана краят на традиционното село. Първите артисти в ансамбъл „Филип Кутев“ били натурални селяни, утвърдени вече изпълнители на традиционен фолклор или учили се от такива. Днешните – градски професионалисти, възпитаници на музикални училища – учат фолклора като нов език. „Обработеният“ в духа на „Пролетно тайнство“ от професионални композитори модернисти български фолклор е фактически един нов професионален театрален жанр – с музиката на самия Кутев – често не обработка, а авторска музика по народни мотиви с хореографията на М. Дикова, костюмите на Н. Тузсузова. Това е един нов стилизиран театър Кабуки, който се докосва до автентичния фолклор само „по ръбовете“. Разбира се, реалното българско кооперативно село се отнасяше и към Кутевския „фолк“, и към движението за „автентичен фолклор“ като към музейни експонати – и развиваше свои живи алтернативи за музикална забава. Реалният „фолк“ на късното кооперативно село бяха сватбарските оркестри за услада на замогналите се селяни кооператори с лично стопанство. Стигнала апогея на популярността си в 80-те години, музиката им, в основата си – традиционната циганска селска духова музика – бе силно повлияна от радиото, телевизора, киното, звукозаписа, от джаза, рока и поп музиката, „сръбското“, „гръцкото“, „турското“ и боливудските филми и се свиреше агресивно, с модерни западни инструменти и електрическо усилване. Ликвидацията на ТКЗС и изчезването на класата на замогналия се селянин кооператор погребаха голямата ера на сватбарския оркестър, когато хиляди хора се стичаха от стотици километри да чуят Ибряма, а сватбарите се прославяха през девет села в десето. Събирането на стотици хиляди изтръгнати от корена си хора в големите градове, загубата на поминъка, самоуважението и вкуса им, шокът им от мутризацията на живота и усилията им да живеят с нея доведе до взрива на чалгата. Поради архаичността и далечността на опита си от света на модерното, ценностната си амбивалентност и „неконвертируемост“ (нещо ясно на всеки, занимавал се с автентични текстове на народни песни) българският традиционен фолклор не е и не може да бъде модерен език, изразяващ субективността на съвременния човек, не може да предложи и „платформа“ за одомашняване на чужди модерни съдържания. Може, разбира се, елементите му да се интегрират върху заета модерна платформа, както става успешно в българската музика на голямото поколение класици (особено органично у европееца Владигеров) и съвременната ни класическа и „световна“ музика. Преекспонирането на „традиционните“ фолклорни ценности в модерното общество, извън историческия им контекст, обаче е силно проблематично. Челите история на естетиката знаят, че „фолклорът“ е изобретение на романтиците от XIX в., идеализирали средновековното село като противоотрова срещу злото на съвременния им капиталистически град, много бързо взето на въоръжение от разните „почвенически“ реакционни, империалистически политически движения – и превърнало се в едно от най-ефективните оръжия на реакционните режими за масово баламосване. Пресен пример: манията по „вишиванки“-те (ризите с шевици) в Украйна, чалга историята, чалга лингвистиката и расистката русофобия вървят за ръка с цивилизационния колапс и военните престъпления на киевския режим. И в България каузата на цивилизоваността не печели от прекаленото акцентиране на „фолклора“. Увлечението по „хоротеки“ например се ласкае, че е съпротива срещу враждебния глобализъм, израз на „патриотизъм“, връщане към корените, както проповядваше и Путин във Валдайския клуб. Но у нас то е лицемерно – истинската интонационна среда на младите българи не е „фолклорната“. В голяма степен бутафорните „фолк“ танц и „народна“ носия не са етнически идентификатор за съвременния човек. Такъв идентификатор са езикът и съвременната, жива, и то предимно градска и по необходимост поне отчасти и космополитна култура. Главният мотив за прекомерното ни увлечение по „фолклора“, изглежда, е срамът от увлечението ни по чалгата: хоротеката е несъзнателен антидот срещу кючекотеката. Бутафорната „фолклорна“ маска, изглежда, е само blackfacе на дълбоката българска етнонационална криза, конструиране на въображаема културна „горница“ за изкупление греха на „долницата“, на чалгата. Аналогично увлечението по „чалга история“ е конструиране на въображаем свят на минало величие – компенсация за мизерията в жалкия ни реален свят. Вторият концерт на фолклорния ансамбъл „Българе“ в „Симфони Спейс“ на Бродуей в Ню Йорк преди две години бе стъписващо кичозен апотеоз на псевдофолклорната бутафорика и чалга историческата реконструкция (англ. historical reenactment). Но пък, от друга страна, една „патриотична“ полза от чалгата е, че измести сръбския „попфолк“ – когато Азис събираше на стадиона 30 хиляди, Цеца Величкович докарваше „само“ до 3 хиляди. Косовски албанци водопроводчици в Ню Йорк слушат „в колите си“ и знаят наизуст на български много чалга песни и за тях България е важна страна с хубава музика. Виж, че българинът открито хареса един гримиран като Снежната царица цигански певец, който обаче „има страхотен глас“ (не е вярно) и мистериозно излъчване на костинбродски Фреди Мъркюри, според мене имаше по-скоро общо с късна нашенска реабилитация на „кючека“ (османския обичай преоблечени като жени момчета да танцуват еротично и биват пожелавани от мъже), нежели с нова толерантност към ЛГБТ. Дано греша. За мене и повечето връстници, расли в големите градове с радиото, грамофона и по-новите технологии, истинската интонационна среда, в която сме израсли, нашата „музикална родина“, е, разбира се, (афро)американският блус (с британските му издънки) – е, плюс българската и друга социалистическа естрада по жизнеутвърждаващ западен образец до средата на 70-те години и „образователната“ (класическа) музика за малцината, в чиито семейства е била на почит. За мене „автентичният фолклор“ бе напълно непознат – ако не смятаме стъргането на мечкарските гъдулки (тур. кеменче, англ. Byzantine lyre), които звучаха като дрезгаво рикание на ослепени циклопи, а към кутевския фолк започнах да изпитвам интелигентски романтичен интерес едва когато в гимназията почнах да чета „книжки“. Днешните млади сигурно не знаят, че крилатата фраза на деня покажи на тия хора е взета именно от речите на мечкарите при социализма, преди него е било „покажи на господарите“ – как бабите се търкалят пияни на Бабинден, как жената чака мъжа си, как Г. Аспарухов вкарва гол. „Чалга“ не е равно на „циганска музика“ Циганска музика е фламенкото, балетът „Любовна магия“ от Де Фая и „Джипси Кингс“, чардашът (в превод: кръчмарска (музика), „Унгарските танци“ на Брамс, руските песни от филма „Табор уходит в небо“ и Джанго. „Циганското“ приема формата на съда, в който е налято. Не е чалгата и „близкоизточна“ народна музика – анадолската и арабската народна музика са меланхолични. Турската народна музика, която чух в Ню Йорк, всъщност ужасно прилича на българската, имат и неравноделни размери, ръченица. Няма толкова вулгарна популярна музика и в арабския свят, и в цяла Африка – африканската, например конгоанският сукус, макар силно сексуално сугестивна, е и лирична. Музиката на „Лейдисмит Блак Мамбазо“ от Южна Африка, бразилската самба, карибското менто и калипсо – вече също комерсиални жанрове, са с подобен сексуален, сантиментален апел към съответните техни бедни, небели, необразовани популации, но с много по-извисена духовност – порядъчност, отношение към жените, мъжете и секса – т.е. лична свобода и отговорност, отношение към труда, материалното потребление, упойващите вещества. Това се усеща не само в текста, в сценичното и извънсценично поведение на звездите, но и в самата музика. Чалгата е начин на живот, светоотношение, не само развлечение. Или Неапол и Андалусия – преживели са силно арабско влияние, отразило се и в музиката им, но по съвсем различен от чалгата начин. Индийско и арабско влияние има и в рок музиката, но също по много различен начин. „Сръбското“ По време на социализма у нас постосманският музикален идиом по политически причини имаше много по-широко разпространение в съседни Сърбия и Гърция и у нас се приемаше като „сръбско“ и „гръцко“. Смяташе се, че простаците в София „дънят“ сръбско, по морето – „гръцко“. Разбира се, кълнове на чалга имаше и в социалистическата българска естрада и те се засилваха от средата на 70-те и 80-те години. И българската, и сръбската духова музика са произлезли от османската военна духова музика, чиито инструменти след Освобождението попаднали у местните цигани. И в Сърбия, и в България Дунавът носел виенски валсове и чардаши. Но у нас по-богатият, автентичен и консервативен местен фолклор, пък и самият характер на българите тогава в очите на съседите – сериозни до недодяланост, трезви, кадърни, упорити и прилежни, а оттам и характерът на нашите полкови капелмайстори – създали звучене, по-близко до средноевропейското. Мой руски приятел меломан веднага определи музиката на Дико Илиев: „Това е чардаш!“. И в Сърбия, и у нас османското, разбира се, било смятано от интелигенцията – и вестернизаторска, и славянофилска, за назадничаво, неприсъщо, наложено отвън, спирачка по пътя към прогреса. Но у нас поради изолацията на българското село и голямата част от селската маса също не познавала добре османските културни образци – кеф, агалък, салтанатлък... и кючек (т.е. масова рекреационна педерастия-педофилия). И старовремската българска порядъчност и дървенящина си казвала тежката дума. Сръбският музикален фолклор бил по-млад и неавтентичен (по въпроса вж. Иван Венедиков, „Медното гумно“), османското влияние било по-непосредствено – без силен местен субстрат да го ограничава. А и сърбите тогава били смятани от съседите си – основателно или не – за хайлази и гуляйджии със слаб ангел. Социалистическата цензура у нас наложи в голяма степен изкуствено високочели „съветски“, но в забавната музика – главно италиански стандарти, и създаде изкуствен дефицит на османско. А народът се замогваше, отваряше към света благодарение на радиото, грамофона и екскурзиите на „Балкантурист” и ставаше възприемчив към него. В същото време в съседна Сърбия неприязънта към немци и италианци, по-османизираният фолклор, по-хлабавата културна цензура, съответна на „радничко-то (работническо) самоуправљање“ на предприятията, по-пазарната среда, голямата културна разнородност на многонационалната федерация с повече форми на изразяване на цигани, албанци, „мюсюлмани“ (но не и на българите) – доведе до много по-силно развитие на постосманската музика, нахлула и у нас като „сръбското“. И в наши дни българите в Ню Йорк са сред немногото, но ентусиазирани привърженици на Г. Брегович – османо-балканската клубна музика. „Гръцкото“ „Гръцката“ музика всъщност не е гръцка: стереотипизирането на този тип постосманска източносредиземноморска кръчмарска музика като „гръцка“ е съвсем ново явление. Традиционната гръцка народна музика е, разбира се, близка с българската и другите балкански; а и голяма част от населението на днешна Гърция през османско време не било гръцко, а албанско, влашко, българско, турско и друго източно, а също „франкско“, а центровете на гръцкия живот били другаде – най-вече в Цариград и Смирна (Измир). Ребетикото (не сиртаки) е нова за Гърция ориенталска музика, свирена с ориенталски инструменти като ливанския бузук, донесена от новите азиатски преселници. Много от тях били всъщност православни турци или други източни народи, преселени от останалите в Турция земи към днешна Гърция след Първата световна война. Това е типична музика на градското дъно на Солун, Атина и Пирея, на новодошли бедни имигранти, неговорещи добре или никак гръцки, отритнати от гръцкото общество, живеещи в света на криминалитета и наркотиците. М. Теодоракис в 50-те и 60-те години я хармонизира и очисти от наркоманските (афион и хашиш)‌ текстове. Голямата и влиятелна гръцка диаспора на запад, винаги готова да прегърне всичко „гръцко“, симпатията на западноевропейските леви към прогресивните и антиамерикански настроени гърци, особено по време на хунтата, новите гръцки емигранти в Париж и Лондон от това време и филмът за Зорба легитимираха и популяризираха новата „гръцка“ музика по света и у нас. Чувал съм песента на Зорба да се свири като марш от кралския конен духов оркестър на Horse Guards Parade, мястото за паради до правителствения Уайтхол в Лондон. За американските музиковеди впрочем ребетикото е „гръцки блус“, както Висоцки и Розенбаум са „руски блус“. Колега дипломат, специалист по Изтока, казваше, че всички народи в нашия регион се веселят с музиката на по-източните от тях, която приемат като по-порочна и секси. Българите – с гръцко, гърците – с турско, турците – с кюрдско и арабско. Но и в американския блус „порочното“, т.е. сексуално сугестивното, било поне в известна степен водещо в началото въпреки корените му в религиозния опит. Неологизми като „джаз“ (jazz, отначало било „jass“, но го променили, за да не го „поправят“ по плакатите на „ass“), „рок“, „рокендрол“, „буги-вуги“, „туист“ първоначално били жаргонни синоними на полов акт; музикални елементи като синкопа и „блу ноутс“, „извивките“, се приемали като парекселанс сексуално сугестивни. Но блусът бързо става естетически изискан, джазът – клубна забава за интелектуалци, а в чалгата това никога не става, без да престане да бъде чалга. С което стигаме до отговора на въпроса защо чалгата няма друга субстанция освен вулгарното. Чалгата не е „карнавална стихия“ Руският философ Михаил Бахтин е световноизвестен с изследването си за карнавала в средновековната култура като място, дето културната „горница“ и „долница“ си разменят временно местата. Той изследва смеховата култура, оргиастичното у Рабле и западноевропейския карнавал; Ив. Венедиков привежда аналогичен материал и от българските празници около началото на пролетния пост, когато се „смърсяват“ за последен път преди поста – Заговезни (с „глупостното“ говорене на момците по адрес на момите) и Трифон Зарезан. Това е изключително интересна и пространна тема; засега за краткост нека отбележа само, че у Бахтин телесната горница и долница (телесный верх и телесный низ), възвишеното и долното в културата, са тясно преплетени и съставят единно културно поле. Анатомически чалгата спада към културната „долница“, асоцииираща се с частите на тялото по-долу от диафрагмата. Проблемът обаче не е в наличието на телесна „долница“, без която, разбира се, не може, а в липсата на телесна „горница“, както преди време писа Евг. Дайнов. Не е проблемът в наличието на ниски жанрове, културна „долница“, а в липсата на равни тям по жизненост и тежест високи жанрове, културна „горница“. Културната „горница“ във всички вменяеми човешки общества не е снобска прищявка на интелектуалците, а важно публично благо. Публичната власт я подпомага, било пряко, било чрез поощряване на дарителството, учи децата на нея. Високата култура, както е добре известно на образованите хора, развива благородни чувства и други душевни и умствени качества, компетентности, извънредно важни за гражданина, работника, предприемача, данъкоплатеца, чиновника, войника, любовника, съпруга, родителя, учителя и т.н. Едномерната „долнична“ реалност значи масово обезкултуряване, интелектуална безкритичност, ирационалност и аморализъм – това, с което започнах коментара. Тази безкритичност, цинизъм, аморализъм, позитивистична или апологетична едномерност, включително и възрастова (млади и стари), и полова (жени и мъже) едномерност, дишат духа на чалгата. Например обикновено младите, тийнейдж, се бунтуват срещу възрастните: това е и биологически, и социално-психологически обусловено. Младежката субкултура се гради на бунта на поколенията, на конфликта на поколенията. Нищо подобно в чалгата: и 50-годишни матрони, и техните тийнейдж дъщери заедно въртят оргиастични задни части по масите. Нима една самоуважаваща се българска матрона, една самоуважаваща се българска тийнейдж дъщеря в нормална, балансирана културна среда биха го правили една пред друга? Това говори томове за дълбочината на нервното разстройство на обществото ни. Или защо казваме, че смешната повест „Мисия Лондон“ на Ал. Попов е чалга? Миналата седмица авторът имаше четене в българското консулство в Ню Йорк в превод на английски. Сред публиката имаше и дипломати и литератори. Попов безспорно има добра професионална техника на разказвач – нещо рядко у нас само по себе си, но на текста страшно му липсва „горницата“. Сравняват „Мисия Лондон“ с „Бай Ганьо“, но у Алеко винаги присъства „горницата“, разказът се води от нейно име, адресиран е към съответната „горнична“ референтна група. А в „Мисия Лондон“ има само долница, всичко закотвено е в чалга хронотопа. Реалното послание е: „Как ме уредиха за дипломат „калинка“, как тъй и не разбрах какво вършат дипломатите, врътнах малко далаверки и ме върнаха“. Знам какво говоря; познавам това посолство и при Иван Станчов, и при Валентин Добрев, т.е. преди и след краткия гастрол на Попов там по време на хаоса след оставката на Виденов и при ранния кабинет „Костов“. За Л. Дилов-син книгата е отмъщение за неприятностите, преживени от гражданите пред гишетата на консулските служби. Аналогично, добавям аз, чалгата е отмъщение за неприятностите, преживени от гражданите след абдикацията на държавата с края на социализма и техния стабилен поминък, самоуважение и вкус. Между другото чалга е и това, че дипломати, запознати с реалностите зад „Мисия Лондон“ и лично въвлечени в тях, също се „кефят“ от нея. Чалгата не е „контракултура“ От друга страна, макар продуцирана от мутри, чалгата очевидно не е и „гангстерска“ музика като „гангста рап“ или мексиканските наркокоридос. Не е и музика на „дъното“, „ъндърграунд“ като руската „блатная“ песен и гръцкото ребетико, не е бунтовна или ексцентрична като хип-хопа, а е чист, едномерен еснафски мейнстрийм, дето няма „горе и долу“, „вътре и вън“. Важно е да се помни, че изброените чалга качества характеризират чалга обществото като цялост, а съвсем не задължително всички негови членове поотделно. Някогашен критик, а сега апологет на чалгата, Ал. Кьосев наскоро писа: „за ГЕРБ, искаме това или не, са гласували около милион гласоподаватели… че те били манипулирани, че „не били граждани“, че са „чалга“ и не са „умни и красиви“ и пр., няма никакво значение... и сме принудени – все едно дали ги харесваме, или не – да живеем всекидневно с тях. Имаме равни права по закон“. Всъщност не става дума за милион – много от гласовете на ГЕРБ са контролирани и купени, но все пак има стотици хиляди реално гласуващи за кликата на Борисов. Да, взети поотделно, повечето такива гласувачи със сигурност не са лумпени, но като цялост са лумпенска маса, каквито са и слушателите на чалга като цялост. Като индивиди те са принудени да проявяват елементи на рационалност, за да оцелеят в материалния свят, на моралност, за да живеят нормално сред другите индивиди. Но като група проявяват колективна ирационалност, аморализъм и вулгарност – поради бедност, корист, манипулация, липса на самоуважение или просто напук. Древните разбирали тази диалектика: senatores boni viri, senatus mala bestia („сенаторите – добри хора, сенатът – лют звяр“). Чалгата не е и просто „простонародна музика“. Ето, неаполските канцонети – всеки ги знае от записите на тримата тенори, са „народни“ песни в най-добрия смисъл – във всяка кръчма от Рим до Палермо стопаните и туристите ги пеят заедно всяка вечер. Някои от най-известните са писани в ново време от полупрофесионални, полуквалифицирани автори с търговска цел – „Фуникули, фуникула“ е рекламна песничка от радиото за откриването на „фуникуларе“-то, влакчето до Везувий. „Марекиаре“ е типична еснафска „либовна“ песен, „pure li pisce nce fanno a ll'ammore – „и даже рибите (в морето) се любят“ като във варненската стара градска песен за влюбения „чироз (т.е. млада скумрия) се носи в морето“. Santa Lucia e, както се вижда, реклама за „лодка за разходка“. Верди и Пучини навремето също обаче били популярна музика на народа, свирели ги по кафенета и еснафски танцови вечеринки, пеели ги продавачите по улиците, под прозорците на любимите. Къде е причината за драматичния разрив в мярата на вулгарността в двата жанра „простонародна“ музика, канцонетата и чалгата? Защо нашата „популярна“ чалга е толкова по-вулгарна от неаполската канцонета, кънтрито, конгоанския сукус, че и от хип-хопа, както ще покажа по-нататък? Защо българинът, за разлика от андалуския циганин или неаполския зарзаватчия, толкова се стиска за вулгарното? Чалгата е и подсъзнателна естетическа съпротива на българина на новото, модерното, „западното”: израз на разочарованието му от несправедливостта на Запада, „цивилизацията“, „анти“ рефлексът на ганьовщината след завръщането от Европата. Чалгата е „анти“, напук и по отношение на афишираните официозни социалистически ценности, които са мъртви; „дясноцентристкото“ (по герберски) владее. Но всъщност чалгата е и неговият страх и шок от бъдещето, неговият срам от себе си, срам от „наивното“, „сантименталното“, искреното. Лирическият герой на чалгата, лирическата персона на слушателя й, за разлика от простодушните си неаполски хомолози, са отчуждени от езика си, от душите си, от телата си, чувстват се неуютно в тях. Не могат да говорят нормално, без да се кривотят, „самоиронизират“ и самоскандализират, а всъщност страдат от мъчителни комплекси за различие, т.е. срам. Основната категория на чалгата всъщност е срамът – разбира се, маскиран като бабаитлък. Българите, които се „пресрамят“, преборят комплексите, заговорят истинския си език, станат себе си, отхвърлят чалгата спонтанно. Чалгата е музика на объркания от „прехода“ бивш социалистически труженик, изразява ценностния му хаос: „нормите на социализма бяха лъжа – значи всичко е позволено“, лекува безпомощността и срама си с цинизъм и вулгарност. Следващата част на коментара ще съпостави чалгата с блуса – афроамериканската музика, истинската „интонационна среда“ на моето поколение, ще я опише и като деградация на конкретни културни черти от социалистическата епоха и ще направи опит да прогнозира бъдещата й съдба. Коментари: Не падащият по гръб на 02.11.2014 в 18:27 Здравей Нели, Както е известно българският ЧАЛГА-НАРОД е автор на множество дълбоки мъдрости, една от които е, че \'\'Когато няма риба, и ракът е риба.\'\' Точно така може да се тълкува и твоето изявление, а именно: \'\'Авторът е потомък на български учители, журналисти и архитекти, които са получили висшето си образования в момент(,) в който вишистите в България са били около 1% от населението на страната.\'\' Значи - нямали сме вече аристократичния елит, съставен от родова и поземлена аристокрация, характерен за Второто Българско царство, а пък мижавата ни \"дворцовост\" през 1934-та година се е осъществявала от някакви окаяни Кобурги... Но затова пък сме имали духовния елит на българското учителство, а също и по някой и друг архитект, журналист и тъй нататък. Всичко това е прекрасно. Помпозното величие на средновековното болярство едва ли в наше време би било някому по вкуса и ако някои народи днес все още съхраняват привилегиите на подобна паразитна каста, то това е истинско бреме за тях. Тъй че ние трябва да се радваме, гдето през 1934-та година сме имали само колоси на духа - учители, журналисти и архитекти, - а не нещо смайващо и ослепително. Но самият факт, че ти повдигаш този въпрос, на мен не ми говори за нищо друго, освен за един зле потиснат комплекс, изразим чрез следното възклицание: \'\'Ех, защо не бяхме - освен всичко останало - и чеда на някакви багренородни боляри!\'\' Да, сигурно ако сред нас имаше боляри, сега нямаше да се срамим от ЧАЛГАТА, защото болярството щеше да налага един по-префинен вкус. Но, какво да се прави - често се случва както отделната личност, така и цели народи, да претърпят непростими загуби. Трябва да се учим да бъдем смирени и да понасяме с достойнство Нелепата Съдба. Мисията на така липсващото ни от 600 години насам болярство би се състояла в това, че ТЕ - аристократите - щяха да ни ПРЕЛИВАТ (вероятно с някаква фуния) МЪДРОСТ И ВОЛЯ. Легендата приписва на Принц Гаутама - Буда - следните думи: \'\'Можеш да дадеш на хората ЗНАНИЯ, но не можеш да ги дариш с МЪДРОСТ и ВОЛЯ. Вероятно Принц Гаутама е имал на ум българското общество, в което през 1934-та година е имало сили само за учители, журналисти и архитекти, а днес - И ТОВА НЯМА. Васик на 03.11.2014 в 22:58 Силната черта на тази статия е, че установява разрива между народното и чалгата. Като цяло тази част е много систематизирана. Основната черта на чалгата е, че тя паразитира върху реалната музика и се отнася към реалната музика по същия начин, както парапсихологията спрямо психологията и астрологията спрямо астрономията. Чалгата е псевдомузика, затова тя не дава основания да свързваме чалгата с някакъв вид почвеничество и традициите на българина. Аз въобще не съм чувал послания на чалгата, които да съответстват на традиционните черти на българина, най-малкото както те се проявяват в пословиците и поговорките. Например едно време никой не смяташе изпълненията на Тодор Колев за истинска музика, те бяха просто клоунада и сатира. Но днес чалгата претендира за съвсем друг статут и дори чалгата постигна огромен успех, като на практика прекрати всякакво обсъждане за себе си в медиите. Днес никой и не си помисля да критикува чалгата в медиите, тъй като самите медии официализираха Азис, Николета, Кали, Камелия и т.н. Тоест по същия начин, по който медиите официализираха астрологията и я излъчват паралелно с метеорологичната прогноза, сега и чалгата се представя редом с истинската музика. Но фактът, че чалгата ни залива от медиите, всъщност тя ни залива и от градския транспорт и такситата, въобще не означава, че самото общество иска чалгата. Нели на 04.11.2014 в 14:39 Васик, в българските организации зад граници се решава един много близък до назования в статията проблем. Българите зад граница са пламнали от обич към българския \"фолклор\". Няма да обсъждам колко от тях го правят заради срама си да кажат, че харесват/или са харесвали чалга преди това. Цитирам от по-горе: \"Главният мотив за прекомерното ни увлечение по „фолклора“, изглежда, е срамът от увлечението ни по чалгата\". Въпросът, лично за мен, е доколко самотъждестяването с фолклора ни е, пак цитирам, \"подсъзнателна естетическа съпротива на българина на новото, модерното, „западното”. Ние добре знаем, че в момента в България почти няма суров фолклор. Всичко, което се свири, играе, облича, показва като традиционно е всъщност обработен фолклор. Има много хубаво интервю в Гласове на тази тема - с дъщерята на самият Филип Кутев, проф. Елена Кутева. Ако някой наистина се интересува, прочетете го внимателно. Това не се осъзнава от любителите на фолклора, напротив, те намират някакво нелогично упование не само в тази музика, но и в киченето с уж фолклорни одежди, които се приемат за символ на изключителността на българина, мощта му и българското през вековете. Фолклорът от типа на Филип Кутев има едно много важно качество: той естетизира суровия фолклор и го доведе до блясъка на етнографските музеи. Песните на Кутев, с цялото ми уважение към него, е равно на музейното изкуство. Те мумифицират онова, което той, като безспорно добър музикант, е избрал да запази. Останалото е изхвърлено, вероятно с право. За текстовете дори няма да подемам темата. Говорили сме много през тези 15 години във форума на Сега за това що е автентичен фолклорен текст. В най-добрия случай е нещо от рода на \"ненките й се тресяха као солунски лимони\". Но от преработения фолклор на Кутев могат да се правят страхотни музикални вариации. А иначе, макар да съм от Пловдив, много обичам песните на Дико Илиев, изпълнявани от духов оркестър. Някак си по ни родеят с Унгария, Австрия, валса, градската култура. Никога не съм приемала като нещо естетично или поетично виенето на зурни и различните рановидности на кючека (казват, думата идвала от кючук, танца се изпълнявал от малки, хомосексуални момчета). На българите зад граница, в 21 век, далеч повече им отива да слушат повторно преработен и препечен фолклор в джазови изпълнения и в класически произведения нежели фолк/фоклор. Слушането на такива неща, говоря за себе си, ме прави далеч по-щастлива и по-българка. Но още веднъж, написаното до тук са само мечтания. Избиратели, които гласуват за Герб и Бойко Борисов, и в момента безучастно чакат ново правителство от него, няма как да слушат класика и джаз. Тяхната интонационна среда е чалгата. Те нямат друг житейски опит, слепи са за друг тип музика. Защо е така? Май трябва да погледнем назад, в последните 25 години живот в и на България. Васик на 04.11.2014 в 20:45 Проблемът, за който говориш, не ми е особено познат във връзка с фолклора. Аз съм виждал отвън една хоротека в София и тя е описана в тази статия тук http://www.temanews.com/index.php?p=tema&a...6&aid=15857 Но това са два различни проблема - че се формира вторичен фолклор и че се шири чалгата. Чалгата се налага целенасочено в медиите, а не само стихийно, както Фандъкова неизвестно защо беше поканила Горан Брегович да изнесе новогодишен концерт, тоест явно в угода на Бойко Борисов, при това самата Фандъкова в свободното си време била слушала рокмузика, хвалеше се тя едно време. За този концерт намирам много интересна статия, която може да се прочете тук http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=36&stat=488 Основният проблем, свързан с чалгата, е, че нито днешните поколения наистина се формираха в чалгаджийска духовна среда, която ако не може да влезне през вратата, ще влезне през прозореца, човек не може да се скрие от нея. Но въпросът е, че проводниците на чалгата като Кеворкян, Слави Трифонов, Иван и Андрей (продуцентите) въобще не са се формирали с чалгата и дори ще се възмутят, ако някой ги обвини, че са поклонници на чалгата. При Слави Трифонов и Иван и Андрей чалгата се проявява не само като музика, а и като мислене и поведение, дебилизъм и цинични послания, които явно по тяхно мнение са продаваеми на аудиторията. Разбира се, апологетите на чалгата не се изчерпват с посочените. Интересно е да се проследи документално точно развитието на групата \"Ку-ку\" обобщено, как се тръгва от Тодор-Колевската сатира, как минават през възрожденските песни, как групата се разцепва и Воденичаров прави телевизия ММ, докато обратно, Трифонов се закотвя стабилно към чалгата във всички възможни смисли. Васик на 04.11.2014 в 20:49 Тук ще цитирам само заключението от посочената статия на Зденка Тодорова от Цариброд, което носи важно послание. ----- В Сърбия, а особено в Белград, едва ли някой българаски изпълнител или музикант ще посмее да пее на концерт за български войник, за война или за шофьорски махмурлък. Политическият махмурлук обаче в България продължава да сътворява абсурди. Абсурди, които превръщат пословичната българска добронамереност и гостоприемство в безкритично чуждопоклоничество, нараняващо дълбоко националното ни достойнство. Васик на 04.11.2014 в 21:41 Тук ще цитирам само заключението от посочената статия на Зденка Тодорова от Цариброд, което носи важно послание. ----- В Сърбия, а особено в Белград, едва ли някой българаски изпълнител или музикант ще посмее да пее на концерт за български войник, за война или за шофьорски махмурлък. Политическият махмурлук обаче в България продължава да сътворява абсурди. Абсурди, които превръщат пословичната българска добронамереност и гостоприемство в безкритично чуждопоклоничество, нараняващо дълбоко националното ни достойнство. Васик на 04.11.2014 в 21:42 Тук ще цитирам само заключението от посочената статия на Зденка Тодорова от Цариброд, което носи важно послание. ----- В Сърбия, а особено в Белград, едва ли някой българаски изпълнител или музикант ще посмее да пее на концерт за български войник, за война или за шофьорски махмурлък. Политическият махмурлук обаче в България продължава да сътворява абсурди. Абсурди, които превръщат пословичната българска добронамереност и гостоприемство в безкритично чуждопоклоничество, нараняващо дълбоко националното ни достойнство. Непримир на 04.11.2014 в 22:05 Тук по цялото \"трасе\" на коментариите се прави едно смесване. Говори се за чалгата, която безусловно е едно негативно явление с особена психологическа (а може би и психиатрическа) канава и се конституира нейната релация с неуспехите в опитите да се \"адаптира\" народната музикална традиция тъй, че да ѝ се придаде едно по-приемливо за \"формалните структури на властта\" звучение. \"Обработката\" на традиционната музика систематично се извършваше по времето на \"соца\" с цел да се украси българския народ с някакви негови несъществуващи \"трудово-кооперативни\", или пък \"интернационалистически\" добродетели. Такива бяха изискванията на тогавашните формални структури, които се опитваха да дадат плът и кръв на един оксиморон. (Както знаем творенето на оксиморони е занимание, достойно за всички \"морони\"). А именно: хем да сме интернационалисти в духа на \"пролетарското единство\", хем да сме \"пишман-патриоти\" (зер, патриотизмът, пък бил той и \"пишман\", е хубава стратегия на практическия популизъм). Но неуспехите затова са неуспехи, че повече да не се занимаваме с тях. ЧАЛГАТА обаче НЕ Е НЕУСПЕХ. Тя е една своеобразна победа на ХОРАТА ОТ ГЕТАТА, които образно казано вече са излезли на площада и са размахали плакарди и лозунги, уязвяващи ОНЕЗИ ТАМ ГОРЕ (онези там, гдето са не-наши, гдето са сноби, баровци, келеши и т.н.). ОНЕЗИ ТАМ, които до неотдавна бяха НЕДОСЕГАЕМИ САТРАПИ (но вече не са) и затова ще трябва да си платят всичко с лихвите... Ето защо тълпата ще СЕРЕ и ПИКАЕ на техните Верди, Паганини, Брамс, Бетовен, Пипков и Владигеров, пък ще им запее как: \"Калугер ме гони, мамо, калугер ми смига...\" Всичко това е наистина гнусно - дотогава, докато не сложим ръка на сърцето си и не признаем честно (насаме пред себе си), че САТРАПИТЕ наистина са си САТРАПИ и че това, което им се сервира, напълно са си го заслужили. Ама ще рече някой: \"Това са сатрапи от времето на СОЦА!\" Моля, моля! Сатрапите са си сатрапи независимо от политическите разцветки на конюнктурната ситуация. Ако при СОЦА някой е бил сатрап, при ПОСТ-СОЦА друг някой отново ще се появи, за да заеме овакантеното сатрапско място, и този нов \"херой\" на нашата сага ще бъде замесен от същото тесто. Има, разбира се, и един ПСИХОАНАЛИТИЧЕСКИ момент. Фройд ни учеше, че всичко е като при секса - индивидът има разни щения и той трябва да ги удовлетвори, за да се уравновеси психически. Ако не може да добие нужното за съкровената му природа доволство по нормалния начин, той прави \"умозрителен модел\" на необходимия за погасяване на щенията си обект и се захваща да ги удовлетворява чрез него (някоя козичка, майка си, някоя картинка от порно-списание и т.н.). Така е и с тези, които - образно казано - излизат по улиците и площадите с намерение да поставят на мястото им ТЕЗИ, КОИТО СИ ГО ЗАСЛУЖАВАТ. При нормални условия всеки излязъл на площада трябва да си е преметнал по един верен \"Калашников\" (както днес е на много места из Украйна), но ако малодушието лумпенско вземе превес над естествената човешка способност да изразява ГНЯВ, то тогава маргиналната тълпа запява упспокоителната песен за някакви \"разтресени ненки\"... А ако пък няма гласови данни за такова изпълнение, \"набримчва\" озвучителната си уредба и пуска некадърника Азис да пее на висок децибел. Непримир на 04.11.2014 в 22:45 Тук по цялото \"трасе\" на коментариите се прави едно смесване. Говори се за чалгата, която безусловно е едно негативно явление с особена психологическа (а може би и психиатрическа) канава и се конституира нейната релация с неуспехите в опитите да се \"адаптира\" народната музикална традиция тъй, че да ѝ се придаде едно по-приемливо за \"формалните структури на властта\" звучение. \"Обработката\" на традиционната музика систематично се извършваше по времето на \"соца\" с цел да се украси българския народ с някакви негови несъществуващи \"трудово-кооперативни\", или пък \"интернационалистически\" добродетели. Такива бяха изискванията на тогавашните формални структури, които се опитваха да дадат плът и кръв на един оксиморон. (Както знаем творенето на оксиморони е занимание, достойно за всички \"морони\"). А именно: хем да сме интернационалисти в духа на \"пролетарското единство\", хем да сме \"пишман-патриоти\" (зер, патриотизмът, пък бил той и \"пишман\", е хубава стратегия на практическия популизъм). Но неуспехите затова са неуспехи, че повече да не се занимаваме с тях. ЧАЛГАТА обаче НЕ Е НЕУСПЕХ. Тя е една своеобразна победа на ХОРАТА ОТ ГЕТАТА, които образно казано вече са излезли на площада и са размахали плакарди и лозунги, уязвяващи ОНЕЗИ ТАМ ГОРЕ (онези там, гдето са не-наши, гдето са сноби, баровци, келеши и т.н.). ОНЕЗИ ТАМ, които до неотдавна бяха НЕДОСЕГАЕМИ САТРАПИ (но вече не са) и затова ще трябва да си платят всичко с лихвите... Ето защо тълпата ще СЕРЕ и ПИКАЕ на техните Верди, Паганини, Брамс, Бетовен, Пипков и Владигеров, пък ще им запее как: \"Калугер ме гони, мамо, калугер ми смига...\" Всичко това е наистина гнусно - дотогава, докато не сложим ръка на сърцето си и не признаем честно (насаме пред себе си), че САТРАПИТЕ наистина са си САТРАПИ и че това, което им се сервира, напълно са си го заслужили. Ама ще рече някой: \"Това са сатрапи от времето на СОЦА!\" Моля, моля! Сатрапите са си сатрапи независимо от политическите разцветки на конюнктурната ситуация. Ако при СОЦА някой е бил сатрап, при ПОСТ-СОЦА друг някой отново ще се появи, за да заеме овакантеното сатрапско място, и този нов \"херой\" на нашата сага ще бъде замесен от същото тесто. Има, разбира се, и един ПСИХОАНАЛИТИЧЕСКИ момент. Фройд ни учеше, че всичко е като при секса - индивидът има разни щения и той трябва да ги удовлетвори, за да се уравновеси психически. Ако не може да добие нужното за съкровената му природа доволство по нормалния начин, той прави \"умозрителен модел\" на необходимия за погасяване на щенията си обект и се захваща да ги удовлетворява чрез него (някоя козичка, майка си, някоя картинка от порно-списание и т.н.). Така е и с тези, които - образно казано - излизат по улиците и площадите с намерение да поставят на мястото им ТЕЗИ, КОИТО СИ ГО ЗАСЛУЖАВАТ. При нормални условия всеки излязъл на площада трябва да си е преметнал по един верен \"Калашников\" (както днес е на много места из Украйна), но ако малодушието лумпенско вземе превес над естествената човешка способност да изразява ГНЯВ, то тогава маргиналната тълпа запява упспокоителната песен за някакви \"разтресени ненки\"... А ако пък няма гласови данни за такова изпълнение, \"набримчва\" озвучителната си уредба и пуска некадърника Азис да пее на висок децибел. Нели на 04.11.2014 в 22:53 Васик, Зденка е пример как се оценява от образовани хора като нея чалгата в България. Българите в бивша Югославия са били принудени, искат или не, цял живот да слушат сръбска чалга и за това имат необходимите сетива за пошлостта и безумието й. Вал. е работил дълго със Зденка Тодорова. Неговата специалност и във Външно, и във ООН в Ню Йорк, беше \"права на човека\". Такива като него помогнаха на Зденка Тодорова (тя е поетеса от Ниш), Иван Григоров (даскал) от Цариброд, Илия Илиев от Струмица и Владимир Панков (по сръбски Владо Паунковски) от Охрид да излязат на международна сцена. Вал. им редактираше и превеждаше изказванията на английски. В 1994 всички те присъстваха на сесията в Женева по \"права на човека\" (провеждаше се всяка година от януари до март) и в тази година за първи път България успя да прокара в декларация, обсъждаща състоянието на тогавашна Югославия, темата за българското малцинство там и особено в т.нар. Западни покрайнини и Македония. Вътре в залата българските дипломати бяха инструктирани да не сядат един до друг с изброените хора, но вън, в кулоарите, всичко е било очевидно. По същото време Марин Райков (дето беше служебен премиер в 2013), тогавашен втори секретар в посолството ни в Белград, е направил страшно много за българската кауза. Обикалял е сам, месеци наред, из българските райони в Сърбия и е събирал стотици свидетелства за простотиите и зверствата на сърбите към българите. После Марин предаваше всичките тези свидетелства във Външно, а там се правеха съответните изказвания, документи и позиции. Мога да кажа, че това беше време когато наистина се чувствах горда, че съм българка и че даваме реален отпор на сръбските безумия. Не знам дали си спомняш, Васик, че една от главните теми, заради, която ни преследваха така очевидно във форума на \"Сега\" - редакция и някои читатели в единен строй - беше темата за Сърбия. Ние бяхме първите, които заговорихме за зверствата на сръбските паратрупери над собственото им население. Бяхме и първите съобщили за Сребреница, защото имахме свидетелства от първа ръка. Понякога немея от българското безхаберие и безсрамно кланяне пред сърбите и сръбските зулуми на Милошевич. Тогава, че и до сега, българите масово бяха на страната на комунистическия сатрап Слободан и без никаква свян слушаха в негова чест сръбска чалга. Чалгата е не само комерсиален продукт на хора като Кеворк Кеворкян, Слави. Тошко Колев с неговите \"Иръпшани\". България беше духовно чалгизирана от сръбската пропаганда преди да бъде музикално чалгизирана. Тази пропаганда се сееше главно от комунисти и бивши комунисти, обикновено членове на шести отдел на ДС. Някои от кадрите на ДС са се занимавали години наред с кешова търговия на наркотици в Гърция и Сърбия. Точно те бяха най-големите защитници на политическата чалга на име Милошевич и гръцкия безумен национализъм. Слави и Кевор просто обраха каймака на това \"естетическо\" очакване за низменост и долница, подхранвано от ДС кадри, по което най-сетне, след 45 години мъка (социалистическа \"мъка\", мъчеха да образован и повдигнат народа с обработен фолклор), стигнахме сърбите. Нели на 04.11.2014 в 23:28 Виждам, че по-горе е коментирано добре или зле за България е да нямаме аристокрация, а само добре образована (по възможност по-голяма) прослойка от хора. Аз лично съм убеден и непоклатим републиканец (в българския смисъл на думата, съм \"за\" това България да е република) и всякакви писания и емоции за кралски особи са ми досадни. От опит знам, че сред т.нар. родова аристокрация процентът на физически, духовни, нравствени и умсвени дебили е далеч по-голям отколкото сред обикновения народ. За това си има логично обяснение, но темата тук е друга. Проблемът на България днес не е липсата на аристокрация, а липсата на широка маса добре образовани и достойни граждани. Достойни до степен да изглеждат наивни в очите на пресметливите и шушумигите. След 1989 г. вече не говорим за вишисти, защото дипломите, разбирам, в България се продават на килограм. Тези дни прегледах и списъка на професори и доценти по философия - какво разочарование е този списък. Вишистите в 1934 г. неизменно, в огромната си част, са притежавали това така оскъдно днес качество достойнство. Днес не е така. Достоен ли е образования човек, който трупа милиони от скъп ток на гърба и нещастието на българските пенсионери? Достоен ли е образования, който се храни с републикански американски грошове, за да защитава в бедната ни страна неразумни геопроекти на САЩ? Достойни ли са образованите хора, да вземем за пример дори днешните Кунева и Кънев, които желаят да са на власт на всяка цена, дори заедно с полуграмотната мутра Бойко Борисов, рушаща всяка възможна тъкън на българското общество? Не веднъж съм писала, че един български мъж с balls не може да си позволи да прекара дори и 5 минути в една стая с Бойко Борисов. Това чалга правителство се зачена в недостойнство и ще бъде свалено от тълпите, подобни на онези, които някога ни описваше Гео Милев в \"Септември\". Непримир на 05.11.2014 в 05:13 Вальо, ето че и ти се обади, макар и чрез ника на Нели. Но това разбира се е без значение - радващото е, че по въпроса за отричането на монархията сме на едно мнение, а също и по въпроса за потребността от повсеместно висококачествено образование. Монархиите - те са история, която дори е досадно да се предъвква. В наше време въпросът се свежда до друго, а именно - до това ДАЛИ ИЗОБЩО ДА ИМА ДЪРЖАВА, ИЛИ НЕ, а това, че монархии никога повече няма да има, е ясно. И така, нека се запитаме как би изглеждал светът без държави. Пишещият тези редове в никакъв случай не е анархист. Моите впечатления от станалите напоследък модерни в страните от бившия соц-блок \"анархисти\", са, че това са разни разглезени хлапетии, за които още от пръв поглед е ясно, че са \"новата реколта\" издънки на старата и изпитана комунистическа аристокрация. Приискало им се на гаменчетата някаква нова революционна авантюра и се сетили за Бакунин и Кропоткин. Колкото и безпочвено и да е обаче всичко, което се наблюдава в плоскостта на мислене на днешните псевдо-анархистчета, истината е, че това, което очаква всички нас в близко бъдеще е именно един ГЛОБАЛЕН АНАРХИЗЪМ. Само гдето анархистичната революция ще бъде извършена не от разни \"отнесени от вихъра\" кропоткианчета, а от от световния НАДнационален (разбирай ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН) финансов капитал. И то ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН съвсем по болшевишки! Очевидно, писано било все пак Троцки и Ленин да победят. Може би една такава световна революция е ЗА ДОБРО. Тя поне ще се постарае ДА ФИЛТРИРА човешките нечистотии, които се отличават с прекомерно голямо относително тегло на единица маймуно-човешка консистенция, в резултат на което тази НЕНУЖНА МАТЕРИЯ се устремява към дъното, което ние възприемаме като ЧАЛГА-БЕЗДНА. Какво в тази ситуация се очаква от нас, ли? От нас се очаква да не стоим със скръстени ръце и да чакаме модерните банкерски Ленинци и Троцкианци да извършат над нас неизбежната си СЕЛЕКЦИЯ (защото тогава неминуемо ще се каем). Бог знае на какъв принцип ще им хрумне да осъществят те своя глобален \"клийнзинг\" (такива неща винаги намирисват на \"холокост\"). От нас се очаква да положим известни страния - съобразно оскъдните ни силици - и да помогнем поне на онези, за които НИЕ ПРЕЦЕНИМ, че заслужават да оцелеят след задействането на Глобалната Центруфуга. Това може да стане чрез нещо, което много би приличало на досегашната ви представа (на теб и Нели) за ОБРАЗОВАНИЕТО, но което в никакъв случай не бива да бъде ОБРАЗОВАНИЕ В НЕГОВИЯ ДОСЕГАШЕН ВИД, защото сме свидетели как то е доказало своята неефективност. И то не само в България, и не само в Европа, а най-вече в Северна Америка, за която точно на тебе е излишно да разяснявам, че макар мнозина да завършват образование, никой не цени това \"развлечение за охолни синковци\" повече от един \"луксозен начин да се завържат полезни социални връзки\". И нищо повече. ...Което за цялата бъркотия, която цари в Северна Америка, е може би важно, но не е всичко. Съзтезателността, която е нужда за живота, се придобива в самия живот. Ние обаче нямаме право да сме толкова наивни, та да очакваме че \"самият живот\" ще бъде така благоразположен към НАШИТЕ ХОРА и ще им даде шанс да придобият нужната им житейска компетентност. Това, което се очаква от нас, е да превърнем НАШИТЕ хора в завинаги скъсали с изкушенията на \"чалга-бездната\" ИНФОРМИРАНИ индивиди, при което ПЛОДОТВОРНАТА ИНФОРМИРАНОСТ напълно е заместила БЕЗПРЕДМЕТНАТА ПСЕВДО-ОБРАЗОВАНОСТ. Васик на 05.11.2014 в 05:41 Реалната критика на чалгата може би въобще не трябва да подхожда от гледна точка на музиката, а от гледна точка на политиката в широк смисъл. Вярно е определението, че чалгата е кич, но това не означава, че противопостяването на чалгата трябва да е само в сферата на естетиката. Със сигурност ако чалгата бъде изкоренена от политиката в широк смисъл, тя веднага ще изчезне и като музика. Разбира се, илюзия е да се смята, че нашата държава ще предприеме някакви стъпки, за да ограничи разпространението на чалгата. Това мое заключение се основава също и на днешното известие за новия министерски пост на Вежди Рашидов. Нели на 05.11.2014 в 07:01 Не се заблуждавайте, тук няма Вальо. Той чете от форума само онова, което му препратя. Това е вид душевна диета. И в Сега четеше главно хора, които му харесваха, а другото отминаваше без капка интерес. Не му изпращам нищо, което прилича на жабуняк от форума на Сега. Васик, разбира се, му препращам. Винаги е приятно да се чете образован колега. Непримир на 05.11.2014 в 13:44 Разгледана в общ политически аспект, вписващ в себе си и естетиката, но и още цял комплекс от компоненти на човешкото съжителство, ЧАЛГАТА би могла да бъде квалифицирана като колективен мързел на определени слоеве от една популация. Мързелът не е само нежелание за градивен труд, но и желание за осъществяване на деструктивни пориви. А чалгата сама по себе си е превъплътена в пошли ритми, безвкусни багри и сквернословни куплети ДЕСТРУКЦИЯ. Ето един пример за \"деструтивен порив\" под авторството на ПИШЕЩИЯТ ТЕЗИ РЕДОВЕ: \"Прославил се вредом Вальо Хаджийски, / че недолюбва творби чалгаджийски. / Не бил - казва Нели - Вальо от тия, / гдето се вчитат в тоалетна хартия...\" Хан Крум на 28.10.2014 в 17:07 Голем глупак е тоя чичо Фичо. Причината за долнопробието в текстовете на не е в самата чалга, а в долнопробието на нейното почти насилствено колосално продуциране и налагане. Ченгето Кеворкян пръв пусна Радка Пиратка в чалга-радиото си, а чалга-публицистиката и чалга-заглавията пръв наложи в \"24 часа\" ченгето Валери Найденов. Нататък \"търговската ниша\" и \"интереси\" дооформи почина за тотално опростачване на населението, подет с продуцираните кретенски изяви на Трифонов и Кънчев. Темата е широка, но не и за вип-идиоти с кагебистки порфейли. observer на 28.10.2014 в 19:07 Това са горчивите плодове на демокрацията, размиването на границите между елитарно и масово, между елит и народ. Между изкуство посветено на малцината меценати и забавленията на народните маси. И не случайно чалгата се появи при поредното маргинализиране на българина, веднъж вече се беше случило след деветосептемврийската социалистическа революция с изтриването на стария буржоазен, силно европеизиран, елит. Чалгата у нас може да носи белезите на османското влияние и старите традиции по нашите земи на циганската музика, но профанизирането на културния продукт е световен процес. Вижте как изглеждат днешните хотели от Слънчев бряг до Лас Вегас - това са дворци за простолюдието. Вижте какво замести операта и симфоничните концерти - 3 и IMax филмите. Някога, в израз на неосъзнат протест, нашето поколение слушаше английски рок, четеше американски автори и гледаше всеки от рядко прожектираните западни филми, а сръбското и гръцкото бяха музиката на простаците. Днешното поколение няма нужда дори от това. Както е отбелязъл автора, то се е затворило в собствената си мизерия. кривата краставица на 28.10.2014 в 20:22 Още в самото начало авторът се спъва в истината (според проф. Стателова), но я подминава.Вероятно иначе няма да си заработи хонорара.Днес най-добре приети и най-добре платени са всезнайковците принизяващи българското, особено ако го правят наукообразно. Когато чуя чалга, ми се свива корема от погнуса. Колкото и да философства авторът, никога няма да повярвам, че чалгата е българско творение. Pedro Klatikuro на 29.10.2014 в 02:00 Същността на \"демокраДцията\", за която ратуваха сините цървули и която ни споходи, е настоящата чалгализация във всяка една област на обществения живот на българите! А какво ще пишат техните малоумни последователи по форумите или плещят от екраните и пред дръжките на микрофоните е без всякакво значение! Така е било от край време и така ще бъде и до свършека на света, но глупостта на сините цървули, ще остане да се рее из всемира! ММ на 29.10.2014 в 03:19 Дългите словоизлияния и \"анализи\" на този автор за нещо толкова елементарно и неприятно като пошлата музика наречена чалга,са по-гадни и от \"Радка Пиратка\".И нито една дума,че това може би е резултат от продължителния духовен упадък през епохата на социализма.И нито една дума за Слави Трифонов.И другите които я налагат.Съзнателно!..А \"Мисия Лондон\" е страхотен филм.Както и скрития и оплют сериал \"Дунав мост\".Оплют от такива високо извисени Философи,като тоя автор.Който се отвращава от чалгата и същевременно я налага. a на 29.10.2014 в 11:44 рокът, рапът и диското са същата гнусна чалга - само че американска. И затова ги защищават и натрапват. Не е важно да не сте простаци, а да слушате правилната просташка музика - западната. Pearl Earring на 29.10.2014 в 20:06 Авторе, пощади ни! И трета част щяло да има? Та не се ли изчерпаха наукообразните клишета още в първата, че и във втората? Не знам дали логореята е класифицирана като психично заболяване, но авторът определено се нуждае от лечение. Не спадам към чалголюбците, но определено се дразня когато разни хора, за да покажат колко са \"интелектуални\" и като нямат какво друго да кажат, подхващат темата за чалгата като за вездесъщия враг на всичко що е мило нам и родно. Токлова е безвкусно и изтъркано от (зло)употреба всичкото това надприказване. Моника на 29.10.2014 в 21:12 За анализът на г–н Хаджийски неподготвените хора не бива да се изказват.За мене този анализ е повече от перфектен.\"Чалгата не е фолк.Тя изпълнява денационализираща функция.\"Само този цитат ми дава право да напомня на уважавания г–н Хаджийски,че тази \"денационализираща функция\"е част от политиката на американските и европейски специални служби по отношение на бившия СССР и страните от Източна Европа. Резидентът на американските спец.служби по време на Втората световна война в Европа,по–късно и директор на ЦРУАлън Фостър Дълес, ясно и точно конкретизира задачите на американската политика досежно сриването на СССР като държава.В сенатската библиотека във Вашингтон,а и в други библиотеки могат да се намирят \"Размисли за реализацията на следвоенната\"доктирина\"на САЩ против СССР\",известни още и като \"Плана Дълес за унищожаване на СССР\". Цитат:\"Войната свърши,всичко някак ще се подреди.А ние ще хвърлим всичко,което имаме,цялото злато на Америка,цялата мощ на Америка да направим хората на глупаци и да ги пратим за зелен хайвер\".В хода на разсъжденията си Дълес отива по9нтатък.\"Човешкият мозък,съзнанието на хората се поддават на изминения.Като посеем там хаос/в Русия и Източна Европа/,ние незабелязано ще подменим ценностите им с фалшиви и ще ги заставим да повярват в тях...Епизод след епизод ще се разиграва грандиозна по мащаб трагедия–гибелта на най–непокорния народ на земята–руският,ще постигнем окончателно и необратимо загасване на съзнанието му.Например,от изкуството и литературата ще премахнем социалната им същност...Литературата,театърът,киното–всичко ще изобразява най–низшите човешки чувства...\"Това според вас,диверсия ли е?И,ако е да,каква диверсия е тя? В последно време, все по–често в публичното пространство, се появява галемият\"политик\",\"миротворец\",Нобеловият лауреат за мир Хенри Кисинджър,той и Хайнц Адолф Кизингер.В интервю пред репортер от The Daily Squib,освен всичко друго казва:\"...През последното десетилетие ние добре тренираме нашата младеж с компютърни игри.Интересно е да се види играта,наричана\"Съвременна война 3\".Тя напълно отразява това,което ще стане в бъдеще–това е предсказващо програмиране.Нашата младеж,и В САЩ и на Запад,като цяло е готова,защото са ПРОГРАМИРАНИ да бъдат добри войници,пушечно месо.И,когато им заповядат да излязат на улицата и да се бият с тези луди китайци и руснаци,те ще се подчинят на тази заповед...\"Още ли мислите,че това са конспиративни фантазии?Аз мисля,че тези\"фантазии\"десетилетия наред се притворяват в живота.Тук му е мястото да ви кажа,че в Сенатската библиотека във Вашингтон може да се запознаете с Доклада на сенатската комисия ,ръководена от Франк Чърч,разследвала работата на ЦРУ.Там ще прочетете доста истини,които дори добронамерената комисия не е могла да премълчи. Pearl Earring на 29.10.2014 в 23:22 Като стана дума за чалгата като нинструмент на Световната конспирация (знаех си, че и дотук ще се докараме), не мога да се въздържа да не препоръчам на всички участници в дискусията да прочетат статията на Хенри Форд за джаза - \"Как еврейския1т джаз стана наша национална музика\". Намира се в интернет. Ако замените в текста на Форд думите Америка/ американски с България/ български и джаз с чалга, ще получите статията на Хаджийски. Нищо ново под слънцето Цитирайки Соломон, се сетих какво ме дразни неимовероно в Хаджийски - липсата на смирение. До Pearl Earring на 30.10.2014 в 00:08 Светът е голям и хубав, интернетът е необятан. За какъв дявол четете автора след като не ви харесва? Вид мазохизъм ли е това или просто горите от нетърпение да наплюете по-ерудираните от вас? Мара на 30.10.2014 в 00:25 Много интересна е идеята на автора, че \"преекспонирането на традиционните фолклорни ценности в модерното общество, извън историческия им контекс\" може да стане \"едно от най-ефективните оръжия на реакционните режими за масово баламосване.\" (с пресен пример от Украйна и баламосването на хората с фоклорни мотиви, чиято цел е омраза и расизъм към Русия). А също, че \"главният мотив за българското прекомерно увлечение по „фолклора“, изглежда, е срамът от увлечението ни по чалгата\". Никога не съм виждала нещата по този начин, макар да забелязвам превръщането на чалготеките в хоротеки. Това означава ли, че голяма част от потребителите на преработения по времето на соца фолклор във България са някогашни потребители на чалгата? Всъщност, имам наблюдения, че увлеченията по българския обработен фолклор върви ръка за ръка с увлечението по чалга история. Васик на 30.10.2014 в 01:00 Българска народна песен има в края на филма от 73 година Плетения човек. Можете да я намерите като Sunset - Paul Giovanni - The Wicker Man Soundtrack. От музиката във филма се очаква да подсилва атмосферата на езически ритуали и тайнства. Алис на 30.10.2014 в 01:54 Изключителен текст, поздравления г-н Хаджийски! Моля коментиращите да не опитват да го придърпват до нивото си, невъзможно е. До анонимния апологет на Хаджийски на 30.10.2014 в 21:06 Четенето не е (само) за удоволствие, а и за научаване. Допускали ли сте, че може би ми е интересно какви течения влекат мислите на т. нар. български интелектуалци? Затова чета подобни текстове, а не заради мазохизъм някакъв. Впрочем, на по-ерудираните от мен винаги се покланям. Съжалявам, но този човек не смятам за \"по-ерудиран\", защото в това понятие включвам не само умението да се жонглира с латинизми, но и предполагам известна светогледна яснота. Тук тя липсва.