Каварна Рок фест - репортаж

[momo]

 

Представителите на Z-Rock на тазгодишното издание на фестивала Каварна Рок Фест - Стоян Цонев и Росина Костадинова, се завърнаха вчера и са готови да споделят своите впечатления от трите метъл дни край морето. Снимките са от официалната галерия на фестивала (ето тук)

 

Стоян Цонев:

 

Тази година фестивалът в Каварна не предложи гръмки имена като Heaven & Hell, Dream Theater, Slayer или Accept, но за сметка на това станахме свидетели на може би най-уникалния като атмосфера Kavarna Rock Fest. Струпването на толкова много дарк, готик и дуум метъл групи на едно място беше нещо невиждано не само в България, но и по света тази година. Поздравления за организаторите от Loud Concerts, които въпреки твърде претрупания концертен сезон и силната конкуренция не се уплашиха и за пореден път допринесоха да прекараме едни фантастични 3 дни край морето.

 

Ден 1:

 

Sonata Arctica забиха надъхано и без изненади. Беше очевидно, че много от феновете на 15-ти си бяха закупили еднодневен билет само заради финландските мелодични метъли с романтичните балади и силно присъствие на клавири. Звукът беше на ниво и феновете на стила успяха да се насладят на единствените представители на пауър метъла в широкия смисъл на понятието.

 

Групата, която исках да гледам с най-голямо нетърпение на KRF 2011 бяха английските ветерани Paradise Lost, които имахме удоволствието да гледаме с концерт на открито за първи път в България (предишните им 2 появи на софийска територия бяха в зала „Христо Ботев”). Сетлистът съдържаше акценти от страхотния им 90-тарски албум „Draconian Times” (“Forever Failure”, “The Last Time”), както и нажежени пирони от последната студийна творба „Faith Divides Us, Death Unites Us” (едноименното парче, “The Rise Of Denial” и “I Remain”). Неприятно впечатление направи небалансираният и преекспониран звук с глъхнеща соло китара, което със сигурност е попречило на незапознатите с тази жестока банда млади фенове да усетят цялата магия на музиката им. Ще ги чакаме отново на поправителен.

 

Ден 2:

 

Дългоочакваната дебютна поява на шведските легенди Tiamat на родна земя се случи под палещите лъчи на каварненското слънце в късния следобед на 16-ти. Скандинавците успяха да стоплят с музиката си сърцата на тепърва увеличаващите се фенове пред сцената с разнообразен сет от класики. „Whatever That Hurts” и “Gaia” от епохалния “Wildhoney” се допълниха по чудесен начин с хитовата „Vote For Love” от “Judas Christ, a изненадата на вечерта беше олдскуул дет метъла на „The Sleeping Beauty” от третия албум “Clouds”, в която като гост-вокалист се изяви Фернандо oт Moonspell. Всъщност, овациите обра фронтмена на Tiamat Йохан Едлунд, който разтопи всички дами в публиката с дълбокия си и изпълнен с драматизъм и сексапил глас. За много хора, това беше концертът на фестивала.

 

Ден 3:

 

Третият хедланер бяха Arch Enemy, които също стъпваха за първи път в България. За феновете на по-екстремния метъл, както и за ценителите на женската красота, това беше гвоздеят на феста. Русокосата фронтдама на шведите Анджела Госоу предизвика с канските си ревове учудени гримаси сред всички, които не знаеха какво да очакват, а китарното дуо от братята Амот режеше главите на присъстващите с ожесточение, присъщо на ветерани в жанра. Звукът беше на завидно ниво, а в комбинация с впечатляващите декори и светлини, Arch Enemy закриха Kavarna Rock Fest 2011 подобаващо. Китарните мелодии на “Bloodstained Cross” отекваха в главите ни дълго след края на сравнително краткия сет и след задължителният разбор на по няколко бири пред стадиона, се оттеглихме недоволни, че трите най-очаквани дни за всяка концерта година в България, свършиха толкова бързо.

 

 

А ето и впечатленията на Росина Костадинова:

 

За шеста поредна година Каварна Рок Фест попълни още няколко празнини в списъка с групи, посетили родната ни страна. Станалата вече традиция в летните планове на рок/метъл феновете фиеста се състоя на познатото място – стадион „Калиакра” в Каварна.

 

Не толкова традиционен обче беше тазгодишният подбор на имена, които да се изявяват на сцената му. Липсваха масово харесвани величия от мащаба на Scorpions, Manowar или Helloween. За сметка на това организаторите от Община Каварна и Loud Concerts бяха заложили на бутикови изпълнители предимно в стиловете дет/готик/дуум метъл – Paradise Lost, Opeth, Tiamat, Moonspell, Lake of Tears. Sonata Arctica бяха добавката за почитателите на пауър метъла, a Arch Enemy и Suicidal Angels трябваше да задоволят онези, които крещят “Slayer” по концерти, без значение коя група свири.

 

Така съставеният списък от групи за КРФ 2011 изключваше възможността за масовост и десетки хиляди посетители. Рискът, поет от организаторите с подобен подбор все пак заслужава адмирации, защото успя наред с редовния твърд контингрент да привлече в Каварна и нови лица, неусетили досега морско-фестивалния дух на Каварна, и може би да ги е пленил с яките изживявания, които предлага всяка година.

 

Друга приятна тенденция, доближаваща КРФ до най-големите международни фестивали, бе изборът на три по-неизвестни, но обещаващи млади групи, които да откриват всеки от дните. Акцентът при тях падаше върху по-тежките направления в метъла – траш, мелодичен дет, метълкор, което отваряше широки възможности за проява на концертните атракции. Circle pit, wall of death, пого и диво куфеене в над 35-градусовите жеги описваха интервала между 18 и 19 ч. във всеки от трите дни.

 

Първи имаха честта да свирят Dreamshade. Швейцарците, сформирани едва през 2006 г., откриха с 45 минути мелодичен дет метъл. Преходът към Katatonia, които излязоха след тях, беше сравнително плавен, но жежките температури и ярко слънце никак не подхождаха за настройка към по-мрачната и „ноктюрно” музика на батковците им от Швеция.

Напук на климата Katatonia направиха зверски концерт, в който заложиха предимно на парчета от последните си два студийни албума “The Great Cold Distance” (2006) и “Night Is the New Day” (2009). След като забиха “My Twin” вокалистът Йонас Ренксе представи новия тур китарист на групата Пер Ериксон , бивш китарен техник на групата в продължение на много години. По време на концерта Пер вкарваше и доста добри поддържащи вокали към изпълненията. С “Ghost of the Sun” и “Right Into The Bliss” Katatonia ни върнаха по-назад в дискографията си, за да стигнат до дуум класиката “I Break” от 1998 г. След неусетно изтеклия им едночасов концерт ни остава да се надяваме да ги видим отново в по-подходящ формат - в затворен клуб с чист звук и с характерната за музиката им тъмна и интимна атмосфера.

 

Подгряващи за втория ден на КРФ 2011 бяха англичаните Sylosis. Момчетата забиха в стилистиката на дет/траш/метълкора и предизвикаха обичайното пого - кецове се губеха, намираха, обуваха наново и танцуващите подновяваха кръговото си движение, сблъскваха се в wall of death за разнообразие и продължаваха да веят коси. Sylosis започнаха с традиционните реплики: че са за първи път у нас, много им харесва и питаха колко от посетителите са ги чували и преди. Сред около двестата души, престрашили се да бъдат пред сцената в силния пек, почти изцяло се вдигнаха ръце.

 

След тях очаквахме с нетърпение дуум класиците Tiamat. Преди година, когато имах възможност да ги гледам, представянето им беше доста странно и магично в същото време – изсвириха целия си емблематичен за тях и за стила като цяло албум “Wildhoney”, като концертът им се състоя в 2 ч. през нощта, бавните мелодии на парчетата сякаш умишлено бяха изпълени още по-монотонно, а на екраните по сцената се прожектираха мрачни визуализации.

 

Този път на Каварна Рок Фест началният им образ сякаш беше коренно различен – под ярка слънчева светлина, с много по-динамичен и агресивен звук и лятно настроение (самият вокалист Йохан Едлунд беше заменил дългите черни одежди с бял панталон, черен потник и весела лятна шапка). Към края на първата за сета им “Fireflower” шведите преминаха към една идея по-монотонен и познат начин на изразяване. Следваха “Children of the Underworld”, “Cain”, и открояващото се страшно динамичнo изпълнение на “Whatever That Hurts”, спрямо предишното, което съм наблюдавала. На “Vote For Love” нямаше как да не се разподскачаме и да ни принудят да запеем романтично и с пълно гърло как е време да гласуваме за любовта. Йохан Едлунд пусна и чаровна усмивка в действие, раздаде няколко въздушни целувки и привлече вниманието на дамската аудитория. Върхът в изпълението им се случи по време на “The Sleeping Beauty”, когато на сцената излезе и Фернандо Рибейро, а колаборацията между музиканти от Tiamat и Moonspell продължи и при закриващата “Gaia”. Йохан очевидно бе останал възхитен от българската агитка, защото запечата моментната ни емоция на фотоапарата си.

 

Паузата , докато чакахме Moonspell да излязат в пълен състав, беше запълнена от звучащия от колоните нов албум на Def Leppard и след него – веднага разпознатата “Wasted Years” на Iron Maiden, която накара насъбралите се повторно най-отпред фенове да запеят спонтанно и силно. Към 20:40 ч. вокалните ни партии бяха прекъснати от интрото от “Memorial” (2005)– “In Memoriam”, за да премине към следващата в албума “Finisterra”. “Night Eternal” и “Scorpion Flower” бяха последвани от цели шест композиции от шедьовъра “Wolfheart” от 1995 г., за да продължим хронологично с пет парчета от също толкова ценения “Irreligious”. По време на “Herr Spiegelmann”, докато Фернандо пееше „Young females an enchanted prince/Men an ideal reflection of themselves”, в двете си ръце държеше огледала, с които си играеше със светлината от прожекторите, като рисуваше светли образи в публиката и ни настройваше на демонична вълна за последните няколко бисера от концерта им.

 

За “Mephisto” почти пълната луна започна да се подава иззад борчетата встрани от стадион „Калиакра”. Вокалистът отправи комплименти към всички банди, с които е имал честта да дели една сцена, включително Katatonia и Paradise Lost предишната вечер, а днес – Sylosis и приятелите им от Tiamat. В началото на финалната “Full Moon Madness” китаристът Рикардо Аморим имаше лек проблем, вероятно със скъсана струна, и направи бърза смяна на китарата, но при продължението на песента дори природата беше в унисон със заглавието й и ярката луна се отразяваше във вдигнатите високо пляскащи ръце. Както и по време на концерта им в София в края на 2009 г., и тук Фернандо забиваше на барабаните пред колегата си Мигел Гаспар с две допълнителни палки. За близо 90 минути Moonspell ни запалиха за опияняващо и бясно скачане и крещене с пълно гърло, а нощта все още не беше свършила.

 

Докато траеше подредбата на сцената за Opeth, се заслушахме в изключително приятната изненада, която звучеше като фон – A Perfect Circle, проектът на Maynard James Keenan от Tool и Били Хауърдел от Ashes Divide. Парчетата от албума им “Mer de Noms” зарадваха откъслечни групички от фенове, а няколко мацки дори се разтанцуваха в екстаз.

Opeth се появиха към 22:40 ч., с пого, случващо се сред разпалената публика от първата им песен – “The Grand Conjuration”. Имах предимството да съм ги наблюдавала и преди и бях подготвена в очакванията си към вокалиста Микаел Акерфелд и странно-забавното му поведение от сцената. Тихо прошепнатото от него „благодаря ви” беше последвано от първия му кратък монолог: „Добър вечер. Защо, по дяволите, не сме идвали тук преди? Ние сме Opeth, идваме от Швеция и много ни харесва тук.” Последва заигравка с началото на “Smoke on the Water”, за да ни въведе към това, което да очакваме – по думите му, беше време за рок. След като попя малко, Микаел се провикна „Judas Priest” и разказа история за младостта си, когато е имал касетка на Scorpions и с музиката им е свалял мацки. Попита ни дали може да изпеем песента, която започва с „We all came out to Montreaux” но все пак продължиха не с Deep Purple, а с “Master’s Apprentices”. Последната порция Opeth за вечерта Микаел обяви така: “Имаме само още една песен, която ще ви изсвирим, и това е кавър на Right Said Fred”. „Hex Omega” беше доста далеч от мегахита на поп групата “I’m Too Sexy”, макар че заглавието й доста подхождаше за определение на Микаел и маниера му на поведение.

 

Финалният ден на КРФ 2011 бе подет от траш метълите от Гърция Suicadal Angels. Разходиха ни агресивно из трите си дългосвирещи албума от 2007 г. насам, а интрото към едно от парчетата беше небезизвестнaта “Ave Satani” от саундтрака към филма “The Omen”. Очевидно беше, че като малки балканските ни съседи са слушали доста Slayer и ако има някой, който можеше да задоволи донякъде спорадичните викове с името на траш легендите, това бяха те. Завършиха с популярната „Apokathilosis” от 2009 г., която феновете познаваха от няколкото им гостувания у нас. Самите Suicadal споделиха възхищението си пред лудата тълпа в България и приключиха с трети wall of death.

 

От олдскуул траш преминахме към бавната и спокойна атмосфера на Lake of Tears. Това бе първото им гостуване на родна земя и за разлика от техните върли почитатели по големите фестивали, тук нямаше такива, които да се разхождат под жежкото слънце с шапки във формата на гъби, за да се асоциират с албума „Moons and Mushrooms”. Пред оградите се бяхме насъбрали около 400 човека, за да се насладим на мелодиите на техния дуум/готик стил. Отвориха с две композиции от актуалния „Illwill” (2011), а върлите им поклонници не спираха да скандират името на групата и на вокалиста Даниел. Той отговаряше със задоволство на отправената към него емоция между песните и ни разходи из „The Greymen” и “Raven Land”, за да стигнем заедно до “So Fell Autumn Rain”, която по реакциите на множеството беше върхът в концерта им. Сравнително новият им китарист Фредрик Йорданиус беше другата главна фигура на сцената и сам успяваше да разпалзва публиката на по-тежките моменти от песните и да ни отделя на моменти от преобладаващо лежерната им програма.

 

Закрихме с вълшебните „Sweetwater” и “Demon You/Lily Anne” а финалът на “Crazymаn” успешно описваше аудиторията, която редуваше наглед несъвместими стилове и след магията на Lake of Tears очакваше мощните ревове на дет метъл дамата Анджела от Arch Enemy.

 

[momo]

Ден първи - репортаж от actualno.com - http://today.actualno.com/news_354291.html

Ден втори - репортаж от actualno.com - http://today.actualno.com/news_354516.html

Ден трети - репортаж от actualno.com - http://today.actualno.com/news_354676.html

[djmark1979]

Ще се пие много бира.