Jump to content


"Ретро стил"


Препоръчани коментари

"Ретро вълната" заля Холивуд през миналата 2007-ма година.

Това ясно личеше в музикалните видеоклипове, песните с ретро привкус, а при някои звезди като Кристина Агилера - в цялостния стил на обличане и излъчване, както и в музикалната ориентация.

Може би " Доброто Старо Време " наистина липсва на хората.

Едно е сигурно - онази епоха до 60-70те години на миналия век е романтична, завладяваща и далеч по - изискана. Доброто възпитание е било задължително, жените са били жени, а мъжете - мъже...

Тук е мястото, което бихме могли да отредим на Ретро Стила - в музиката, в клиповете, филмите, снимките и т.н., сега и преди.

29w.jpg
Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни...
009153509.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

<H1 class=firstHeading>

Кристина Агилера
28C.jpg

</H1>

Кристина Агилера изпълнява 'Hurt' на Годишните музикални награди на МТВ - 31 август

 

Информация

Рождено имеКристина Мария Агилера

Също известен катоX-tina, Baby Jane

Роден18 декември 1980

Стейтън Айлънд, Ню Йорк Сити, Ню Йорк, САЩСтилПоп

Занятие(я)Вокалистка

Години на активност1993 -Музикален издателRCA

Уебсайт[1]

10D.jpg

Кристина Мария Агилера (на английски: Christina María Aguilera) е американска вокалистка.

 

33x.jpg

 

 

Биография

18 декември 1980 г. в район Стейтън Айлънд на град Ню Йорк, САЩ. Баща ѝ е военен служител, а майка ѝ е пианистка, която постоянно е на турнета из Европа със симфоничния си оркестър.

 

 

Като малка Кристина пътува много. Живee е в щатите Флорида и Ню Джърси, преди трайно да се установи в Уексфорд - предградие на Питсбърг. Прочута е с изключително силния си глас, както и със скандалната си визия.

 

От малка започва да се занимава с музика. Отначало Кристина пее по училищните представления. На 8 години се явява на националния конкурс за млади таланти. На 10 пее в църковния хор в Питсбърг, а на 12 години получава възможност за участие в "New Mickey Mouse Club" заедно с Бритни Спиърс, Джъстин Тимбърлейк, Джей Си и звездата от "Felicity" Кери Ръсел.

 

 

40V.jpg

 

След две години в седмичното шоу на Дисни Кристина отпътува отвъд океана, за да усъвършенства музикалните си способности. Записва "All I Wanna Do" в дует с японската поп звезда Кейзо Наканиши и прави турне в Япония.

 

 

 

 

Професионална кариера Нейният дебютен албум излиза през 1999 година, когато е на 18. Изключителна известност постига с втория си албум "Stripped", който постига големи продажби. През 2005 г. се омъжва за Джордан Бaтман. През 2008 се сдобива с момченце.

Последният ѝ албум е "Back to Basics", който излиза през лятото на 2006 година. Самата певица споделя, че той е посветен на нейния съпруг. В албума са вплетени мотиви от музиката на 20-те, 30-те и 40-те години - джаз и соул.

 

 

 

Дискография

 

Christina Aguilera: 1999

  • Mi Reflejo: 2000
  • My Kind of Christmas: 2000
    27k.jpg
  • Just Be Free: 2001
  • Stripped: 2002
  • Back to Basics: 2006
25j.png

 

 

Фен сайт:

 

http://aguilera-bg.hit.bg/

 

http://www.christina2002.hit.bg/

Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни...
009153509.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

32q.jpg

 

christina_aguilera-aint_no_other_man - http://youtube.com/watch?v=UW_j1EPZzEY

 

christina_aguilera-hurt -

http://youtube.com/watch?v=lbcltLf2VHo

 

Nelly ft. Christina Aguilera - Tilt Ya Head Back -

 

christina_aguilera-i_got_trouble -

 

CHRISTINA AGUILERA - ''Candyman'' - http://youtube.com/watch?v=W4kR8OQCrlQ

36H.jpg
Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни...
009153509.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

Елизабет Тейлър

Elizabeth Taylor

 

48B.jpg

 

Дата на раждане - 27.02.1932.

Място на раждане - Лондон, Великобритания.

Елизабет Тейлър е родена на 27 февруари 1932 г. в Лондон, но семейството се премества през 1939 г. в Лос Анджелис, за да избегне ужасите на Втората световна война, която започва в Европа.

Лиз дебютира в киното едва 10-годишна във филма "There's One Born Every Minute". Малката чернокоса красавица с изумителните виолетови очи привлича вниманието на холивудските продуценти от "Метро Голдуин Майер", които й предлагат дългогодишен договор. От детските си роли във филми за кучето Ласи "Lassie Come Home" (1942) и други подобни тя постепенно започва да се превъплъщава в романтични девойки във филми, като "Бащата на булката" (Father Of The Bride, 1950), "Father's Little Dividend" (1951) и др. 21l.jpg

 

Макар че няма професионално актьорско образование, младата Лиз Тейлър покорява с изумителната си красота, с пластика и не на последно място с рано проявилата се чувственост. Тези качества й носят успех в екранизацията на Джордж Стивънс по романа на Теодор Драйзер "Американска трагедия", излязла през 1951-а година под заглавието "Място под слънцето" (A Place In The Sun).

20q.jpg

 

Много скоро прелестната актриса става звезда от национално значение за Америка, благодарение не само на своите изпълнения в киното, но и на любопитните перипетии в личния си живот, които стават предмет на всенародно обсъждане. Нейните здравословни проблеми (Елизабет много често е трябвало да претърпи различни хирургически операции), проблемите с фигурата, алкохолизма и разбира се многобройните бракове и любовни афери - всичко това е чудесна храна за жълтата преса. Елизабет Тейлър се е омъжвала 8 пъти, в това число на два пъти за актьора Ричард Бъртън.

 

Светската хроника доста дълго време се подхранва с пикантериите, свързани с взаимоотношенията между двете звезди, които са били пословични със своята неуравновесеност.

Личните неуредици и жизнени трагедии (гибелта в самолетна катастрофа на третия й съпруг, продуцента Майкъл Тод) не само добавят драматични щрихи в ореола около нейната личност, но и стимулират творческия потенциал на актрисата. Именно богатият личен опит й помага да се справи с такива сложни психологически роли, като тази на Меги от "Котка върху горещия ламаринен покрив" (Cat On A Hot Tin Roof, 1958), а също и на Глория от "Внезапно, миналото лято" (Suddenly, Last Summer, 1959), макар че първия си "Оскар" получава за не много успешното си изпълнение във филма "Butterfield 8" (1960). Но затова пък втория си "Оскар" Елизабет получава напълно заслужено - за ролята на Марта във великолепната екранизация по пиесата на пиесата на Едуард Олби "Кой се страхува от Вирджиния Уулф?" (Who's Afraid Of Virginia Woolf?, 1966). В този филм тя изиграва блестящо по-възрастна от себе си жена, принадлежаща към малко познатите й университетски кръгове. Тази, както и още 10 други роли, Тейлър изпълнява в партньорство с Ричард Бъртън.

elizabeth%20taylor.jpg

 

 

Най-знаменито ще остане обаче тяхното първо съвместно появяване на екрана - в суперпродукцията "Клеопатра" (Cleopatra, 1963). Именно по време на снимките на този филм пламва искрата на любовта между двамата. Но тогава и двамата били семейни, което не им пречи съвсем скоро да се разведат и през 1964 г. да сключат брак, просъществувал до 1974 г. Оженват се отново през 1975 г., но вторият им съюз е още по-краткотраен. Разпада се само след една година. Двамата имат дъщеря, която се казва Мария. Ричард Бъртън умира през 1984 г.

 

22L.jpg

 

През 1976 г. Елизабет се снима в първия американо-съветски филм "Синята птица" (The Blue Bird, по Метерлинк). Независимо от преследващите я непрестанно болести, тя не се предава и продължава да работи - през 1994-а година блесва и в комедийно аплоа - в "Семейство Флинтстоун" (The Flintstones). Тейлър никога не се е затваряла в себе си, както са правили други холивудски легенди, например Грета Гарбо и Марлен Дитрих. За известно време тя даже развива и политическа активност, в качеството си на съпруга на сенатора от Републиканската партия на САЩ Джон Уорнър. А през последните години хвърля немалко усилия и средства за създаването на благотворителна фондация за борба с болестта СПИН.

 

11H.jpg

 

Marriages Taylor has been married eight times to seven husbands:

List of awards and honours for Elizabeth Taylor 1957
  • Golden Globe Award, Special Achievement Award
1958
  • Golden Laurel Award, Female Dramatic Performance: Raintree County
1959 1960
  • Academy Award, Best Actress: BUtterfield 8
  • Golden Globe Award, Best Actress in a Motion Picture (Drama): Suddenly, Last Summer
  • Golden Laurel Award, Female Dramatic Performance: Suddenly Last Summer
1965
  • Golden Laurel Award, Female Star
1966
  • Academy Award, Best Actress: Who's Afraid of Virginia Woolf?
  • New York City Film Critics Circle Award, Best Actress: Who's Afraid of Virginia Woolf?
1967
  • BAFTA Award, Best British Actress: Who's Afraid of Virginia Woolf? (UK)
  • Kansas City Film Critics Circle Award, Best Actress: Who's Afraid of Virginia Woolf?
  • Golden Laurel Award, Female Dramatic Performance: Who's Afraid of Virginia Woolf?
  • National Board of Review, Best Actress: Who's Afraid of Virginia Woolf? (USA)
1972
  • Silver Berlin Bear Award, Berlin International Film Festival, Best Actress: Hammersmith Is Out (Germany)
  • David Di Donatello Award, Best Foreign Actress: Zee and Co. (Italy)
1977
  • Hasty Pudding's Woman of the Year Award, Harvard University
1985
  • Golden Globe Award, Cecil B. DeMille Award for Lifetime Achievement
  • Golden Apple Award, Female Star of the Year
  • Woman In Film Crystal Award
1992
  • Academy Award, Jean Hersholt Humanitarian Award
1993
  • American Film Institute, Lifetime Achievement Award
1997
  • Screen Actors Guild, Lifetime Achievement Award
1999
  • declared a Dame Commander of the British Empire (UK)
  • awarded Academy Fellowship, British Academy of Film and Television Arts
2000
  • The Vanguard Award, GLAAD Media Awards (USA)
2001
  • President's Citizens Medal (USA)
  • Maverick Award, Taos Talking Picture Festival (USA)
2002
  • Kennedy Center Honoree, John F. Kennedy Center for the Performing Arts
2005
  • BAFTA Award, Britannia Award for Artistic Excellence in International Entertainment (UK)
164793~Elizabeth-Taylor-Posters.jpg

 

Filmography

 

YearTitleRoleOther notes1942There's One Born Every MinuteGloria Twine1943Lassie Come HomePriscilla1944Jane EyreHelen BurnsuncreditedThe White Cliffs of DoverBetsyuncreditedNational VelvetVelvet Brown1946Courage of LassieKatherine Eleanor Merrick1947Life with FatherMary SkinnerCynthiaCynthia Bishop1948A Date with JudyCarol PringleJulia MisbehavesSusan Packett1949Little WomenAmyConspiratorMelinda Greyton1950The Big HangoverMary BelneyFather of the BrideKay Banks1951Father's Little DividendKay DunstanA Place in the SunAngela VickersQuo VadisChristian prisoner in arenauncredited1952Love Is Better Than EverAnastacia "Stacie" MacaboyIvanhoeRebecca1953The Girl Who Had EverythingJean Latimer1954RhapsodyLouise DurantElephant WalkRuth WileyBeau BrummellLady Patricia BelhamThe Last Time I Saw ParisHelen Ellswirth/Willis1956GiantLeslie Lynnton Benedict1957Raintree CountySusanna DrakeAcademy Award nomination - Best Actress1958Cat on a Hot Tin RoofMaggie the CatAcademy Award nomination - Best Actress1959Suddenly Last SummerCatherine HollyAcademy Award nomination - Best Actress1960Scent of MysteryThe Real SallyuncreditedButterfield 8Gloria WandrousAcademy Award - Best Actress1963CleopatraCleopatraThe V.I.P.sFrances Andros1965The SandpiperLaura Reynolds1966Who's Afraid of Virginia Woolf?MarthaAcademy Award - Best Actress1967The Taming of the ShrewKatharinaDoctor FaustusHelen of TroyReflections in a Golden EyeLenora PendertonThe ComediansMartha Pineda1968Boom!Flora 'Sissy' GoforthSecret CeremonyLenora1969Anne of the Thousand DaysCourtesanuncredited1970The Only Game in TownFran Walker1972X,Y, and ZeeZee BlakelyUnder Milk WoodRosie ProbertHammersmith Is OutJimmie Jean Jackson1973Divorce His - Divorce HersJane ReynoldsNight WatchEllen WheelerAsh Wednesday - filmBarbara Sawyer1974IdentikitLiseAlso known as The Driver's Seat1976The Blue BirdQueen of Light/Mother/Witch/Maternal LoveVictory at EntebbeEdra Vilonfsky1977A Little Night MusicDesiree Armfeldt1978Return EngagementDr. Emily Loomis1979Winter KillsLola Comanteuncredited1980The Mirror Crack'dMarina Rudd1981General HospitalHelena Cassadinecameo appearance coinciding with the wedding of Luke and Laura1983Between FriendsDeborah Shapiro1985Malice in WonderlandLouella ParsonsNorth and SouthMadame Conti1986There Must Be a PonyMarguerite Sydney1987Poker AliceAlice Moffit1988Young ToscaniniNadina Bulichoff1989Sweet Bird of YouthAlexandra Del Lago1994The FlintstonesPearl Slaghoople2001These Old BroadsBeryl Mason

Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни...
009153509.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

<H1 class=firstHeading>

Мерилин Монро
</H1><H3 id=siteSub>
(американска киноактриса )
</H3>Родена:1 юни 1926

Лос Анджелис, САЩПочинала:5 август 1962

Брентуд, САЩ

 

 

 

0051-large.jpg

 

 

 

 

 

Норма Джийн, по-късно станала известна като Мерилин Монро (на английски Marilyn Monroe) е американска актриса, чиято визия и ранна смърт я правят секссимвол, а след това и поп-икона.

 

 

 

 

Живот

50r.jpg

Мерилин Монро е родена на <A title="1 юни" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/1_%D1%8E%D0%BD%D0%B8">1 юни 1926 г. в Лос Анджелис. Нейната майка, Гладис Монро Бейкър, я нарича Норма в чест на любимата си актриса Норма Талмидж. Гладис казва, че баща на детето е Мартин Мортинсън, но по това време те се разделят, ето защо това бащинство се счита за съмнително. Нa две седмична възраст тя е предадена на приемно семейство, където живее шест години. На 19 юни 1942 Норма се омъжва за Джим Дагерти, след което напуска училище и се премества да живее при него. Година след сватбата той отива в търговския флот, а Норма Джийн започва да работи в авиационна фабрика. След известно време тя напуска работа и се насочва към кариерата на фотомодел. В края на 1944 година, когато работи в "Рейдио Плейн", се появява военен фотограф, който има задължението да снима жени, които извършват поръчки за армията за списание повдигащо бойния дух на войниците. Той ѝ предлага да позира за пет долара на час и тя се съгласява. В 1988 година списание "Пентхаус" публикува сензационен материал за това, че е намерен филм с порнографско съдържание заснет в 1944 г. с нейно участие. В по-късната си кариера актрисата признава, че в началото на пребиваването си в Холивуд изкарвала прехраната си като "момиче на повикване". В навечерието на Рождество нейният съпруг я поставя пред избора или да бъде негова съпруга, или да се отдаде на кариерата си на фотомодел. На 13 септември 1946 година те се развеждат. През август 1946 г. тя получава обещание да получи договор за работа като статистка в кинокомпанията "Туентиъд Сенчъри Фокс". От студията ѝ избират и псевдонимът, с който тя ще се прослави завинаги - Мерилин Монро. Монро е фамилията на нейната баба. През октомври 1948 година излиза филма Хористките, продуциран от "Калъмбия Пикчърс". Това е първият филм, в който Мерилин има реплики и дори пее. Лентата се оказва лоша, но оценяват гласа на начинаещата актриса. Много скоро Мерилин подписва седемгодишен договор с "Туентиъд Сенчъри Фок" и получава една от главните роли във филма на Джон Хюстън "Асфалтовата джунгла". Филмът излиза по екраните през лятото на 1950 г. и става рожденният ден на Мерилин като актриса. Следват няколко филма, в които участва в незначителни роли. Нещата не тръгвали в добра посока и на Мерилин се наложило да позира гола за календар. След известно време се разразява голям скандал когато намират прилика между момичето от календара и вече небезизвестната актриса. Приблизително по това време Мерилин започва да употребява опиати. През януари 1954 тя стъпва в брак с бейзболната звезда Джо Димаджо, но той просъществува само девет месеца. А през март същата година Мерилин получава наградата за "Най-популярна актриса". Следва участие във филма Няма по-добър бизнес от шоубизнеса. 24c.jpg

През 1955 г. Мерилин основава собствена компания - "Мерилин Монро Продакшън", в която тя е президент, собственик и владее контролния пакет от акции. Още в 1950 г. тя се запознава с прочутия вече драматург Артър Милър, но те се разделят, за да се срещнат отново през 1955 година. По това време той е вече разведен с две деца. На следващата година се оженват. Това е най-продължителния брак на Мерилин - четири години и половина. Развеждат се на 20 януари 1961. През 1951 Мерилин се запознава с Джон Ф. Кенеди, който по-късно става президент на САЩ. От 1954 до 1960 година те са в близки интимни отношения. През цялото това време Мерилин споделя част от разговорите си с него в интимният си дневник. По време на разговори с приятели Кенеди обсъждал политическите проблеми или обяснявал някои от правителствените решения. Естествено тези разговори не са били предназначени за широката публика, но са естествена част от живота. Дневникът, може би, е съдържал компрометираща информация за президента и за политиката му като цяло. Ето защо той мистериозно изчезва веднага след смъртта на Мерилин. Според официалните заключения, Мерилин Монро умира на 5 август 1962 в Бретууд Калифорния на 36 годишна възраст от смъртоносна доза сънотворни. Версиите за смъртта ѝ обаче са поне четири.

23N.jpg
Мистерии Мерилин Монро нямаше намерение да се самоубива, твърди бившият окръжен прокурор на Лос Анджелис Джон Майнер. 86-годишният магистрат, присъствал на разследването, свързано със смъртта на звездата на 5 август 1962 г., предаде на в. "Лос Анджелис таймс" бележките и аудиозаписите на д-р Ралф Гринсън, нейния психоаналитик. На хартия и на лента са записани признанията на актрисата от последните дни на живота ѝ. И нито в едно изречение няма намек, че ще сложи край на живота си. "Нито тогава, нито сега вярвам във версията за самоубийството. Докторът отдавна ми предаде безценните свидетелства, но му бях обещал никога да не публикувам тяхното съдържание. Но сега вече и той е мъртъв", аргументира се Майнер. Записите показват още, че актрисата е била погълната от жаждата за "Оскар", мечтала е за приятелската закрила на Кларк Гейбъл. Сънувала е себе си като изпълнителка на Шекспирови роли и се е измъчвала от факта, че браковете ѝ завършват с разводи. Прокурорът, разследвал смъртта на Мерилин Монро заяви, че магнетофонните записи, направени от психиатъра ѝ, които е прослушал, доказват, че актрисата не е имала никакво намерение да се самоубива.

 

 

 

Звездата бе намерена мъртва в дома си в Лос Анджелис на 5 август, 1962. Аутопсията показа, че смъртта е настъпила в следствие на отравяне с барбитурати и най-вероятно става дума за самоубийство. Но сега – на 43-тата година от смъртта на звездата, окръжният прокурор Джон Майнър съобщи – след като е чул записите, направени само дни преди предполагаемото самоубийство, че вече е напълно убеден, че Мерилин не посегнала сама на живота си. Майнър заяви, че не имал възможност да разкрие детайли от записите при възобновяването на делото през 1982, защото психиатърът на Мерилин, д-р Ралф Грийнсън, го е накарал да обещае, че няма да съобщава за тях – а сега, след смъртта на д-р Грийнсън, вече може официално да подкрепи с доказателства тезата си, че Мерилин най-вероятно не се е самоубила. Част от думите на Монро били: "Драги докторе, Вие ми дадохте всичко. Благодарение на вас се чувствам толкова добре, колкото никога досега. Сега се чувствам пълноценно като жена. Мисля, че най-сетне постигнах контрол – контрол над себе си и над живота си."

15Z.jpg

 

 

Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни...
009153509.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

Отнесени от вихъра
16E.jpg
Година: 1939

Приходи: 1,3 милиарда долара

49T.jpg

http://www.zazz.bg/play:8509bc9b

 

Базиран на едноименния роман на Маргарет Мичъл, "Отнесени от вихъра" си остава най-великата любовна история на всички времена.

 

С 18 номинации за Оскар и 8 спечелени статуетки, лентата разказва за любовта между Скарлет О'Хара (Вивиан Лий) и Рет Бътлър (Кларк Гейбъл) на фона и след Гражданската война в САЩ преди два века.

 

Счита се за един от най - романтичните филми на всички времена.

( вижте кои са 10те най - романтични филма на всички времена: )

http://www.tialoto.bg/article.php?cat=4&id=2556

 

 

1pxTransp.gif1pxTransp.gif9844831417.jpg Отнесени от вихъра - в два тома

Автор: Маргарет Мичъл

Издател: Труд

Страници: 1152

Мека корица

Дата: 26-05-2005

Читателски рейтинг:StarY.gifStarY.gifStarY.gifStarY.gifStarY.gifStarY.gifStarY.gifStarY.gifStarY.gifStarYN.gif (9.1) - 13 гласа

 

 

 

Какво би представлявала "Война и мир" в американската литература? "Отнесени от вихъра". Вълнуваща история за любов и кураж в едно общество по време на Гражданската война. Авторката Маргарет Мичъл (1900-1949) оставя трайна следа в американската и световната литература с написването на настоящата книга през далечната 1936 г. От тогава до днес много неща са се изменили и отмрели, но едно е останало все така живо - образите на героите в романа. "Скарлет 0'Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й - като близнаците Тарлтън, - не го съзнаваха". Скарлет става протообраз на всяка жена: "У нея пламна борбеният дух на дедите й, несломени и след поражение, и тя гордо вдигна глава... Уверена бе, че ще успее. Не се бе родил мъжът, който да й устои, щом веднъж решеше да го завладее".

Обществен строй, порядки, начин на живот, това са неща, които просто могат да бъдат отнесени от вихъра, но има и такива, които са вечни. Такава е добрата литература, а "Отнесени от вихъра" е именно това.

47p.jpg

more info: http://en.wikipedia.org/wiki/Gone_with_the_Wind

 

youtbube:

http://youtube.com/results?search_query=gone+with+the+wind

 

official site: http://www.franklymydear.com/

 

gallery:

http://www.imdb.com/gallery/ss/0031381/6.h...31381&seq=2

Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни...
009153509.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

Франк Синатра 007%20Frank%20Sinatra.jpg

 

 

Артист номер едно на ХХ столетие, най-добрият певец, мъж на всички времена и народи, капитан на шоубизнеса... Франк Синатра е цяла епоха в американската попкултура. Но великият певец винаги се е стремял към политиката и не се е гнусял от връзки с мафията.

ПЕСНИТЕ...

На 30 декември 1942 година на музикалния небосвод на Америка се изкачва не просто поредната нова звезда, а звезда с такава сила и мощ, че веднага е обявена за "свръхнова". Това признават всички критици.

Солото в най-популярния по онова време оркестър на Бени Гудман се изпълнява от Франк Синатра. Някъде далеч в Европа тече ожесточена война. Някъде в Тихия океан американски момчета носят тежка военна служба. Залите, в повечето случаи изпълнени с жени, замират, когато с не много висок глас, от който душата трепти, чаровният мъж пее за нежност и любов. Пее за това, как тъгуват по мъжете си любимите жени. За това, как им се иска те по-бързо да се върнат, да ги притиснат до себе си, да ги погалят. Всичко е една безупречна хармония - времето, думите и гласът. С неподправено чувство той пее за онова, което вълнува цяла Америка.

Франк Синатра става известен за часове - още на следващата сутрин всички големи вестници в един глас превъзнасят името му, публикуват възторжени отзиви за солиста. Новата звезда е едва на 27 години.

frank-sinatra-the-platinum-collection-wp1.jpg

 

ЛЮБОВТА...

Синатра се жени за Нанси Барбато през 1939 година. Тя му ражда три деца, бракът им продължава десет години благодарение на Нанси, която му прощава всички изневери. През 1949-а семейството се разпада. Славата завърта главата на Франк, южният му темперамент постоянно търси начин да намери удовлетворение, а талантът - изява. Той пие, прави скандали, сменя любовница след любовница. Нанси търпи. Дори когато в Холивуд започва да се говори за безумната любов на Франк към красавицата Ава Гарднър, която и в живота, и в киното играе ролята на фатална жена, Нанси мълчи. Но той я напуска. som9904co-6stars-frank.jpg

Франк и Ава живеят две години без брак. Числото две има мистичен смисъл за Гарднър. На първата годишнина от сватбата, която отбелязват в Африка (там актрисата се снима във филм по разказ на Хемингуй - "Снеговете на Килиманджаро"), тя язвително се шегува: "Била съм омъжена два пъти, но никога толкова дълго". Шегата се оказва пророческа - през 1953 година те се разделят. Две личности от такъв мащаб не могат да създадат хармонично съжителство. Франк е истински влюбен в нея. Но тъй като е свикнал всички жени да се побъркват по него, изисква от жена си безпрекословно подчинение, като изпълнява всяка нейна прищявка и я следва като дете. Срещу това обаче получава само студенина, безраличие и прояви на своенравие. В този съюз зависим се оказва Синатра - Гарднър му е нужна повече, отколкото той на нея. Бракът няма бъдеще и развръзката идва от само себе си. 10351.jpg

Разривът е много мъчителен за Синатра. Независимо от това обаче той цял живот е благодарен на Ава, която успява да го изтръгне от творческата криза. Той не просто излиза на сцената, а го прави по блестящ начин. За ролята си на унижен, но не и сломен духом американски войник, захвърлен от съдбата по време на войната на Хаваите, която изпълнява във филма на Фред Цинеман "Оттук до вечността", Синатра получава "Оскар".

Душевната рана, нанесена му от Ава, успява да заличи актрисата Лорън Бейкъл. Той дори й прави предложение, но до сватба не се стига. Причина за това става Мерилин Монро. Той се познава с нея още от 1954 година, но познанството им е необвързващо. То обаче прераства в роман, когато Мерилин се разделя с драматурга Артър Милър. Връзката им е неистова, страстна и продължава няколко години. Двамата се събират и разделят почти до самата смърт на Монро. Нито един от двамата не се кълне на другия във вечна любов, нито обещава да му бъде верен. Мерилин има многобройни връзки, включително с братята Кенеди. Синатра хойка наляво и надясно, след което публично обявява годежа си с актрисата Джулиет Проуз. Монро напуска живота, Франк продължава да живее, но както и с Лорън, сватбата му с Джулиет си остава само проект.

Това, което не успяват да направят Бейкъл и Проуз, постига двадесетгодишната Миа Фароу, първата изпълнителка на ролята на Джейн във филма "Тарзан". Тя не само съблазнява 50-годишния Синатра, но и се омъжва за него. Този брак също не продължава дълго, защото Франк не смята да се отказва от обичайния си начин на живот. Вечер е на сцената, нощем - в казината в компанията на жени с леко поведение. Отношенията им съвсем се разпадат, когато Франк поставя младата си жена пред избор - или той, или киното. Миа проявява характер и избира киното. Синатра подава молба за развод и се връща към ергенския си начин на живот. Нещата продължават така до 1975 година - тогава той среща бившата съпруга на известен комик, очарователната Барбара Маркс, която също е доста по-млада от него. Това е четвъртият и най-щастлив брак на Франк Синатра, който продължава цели двадесет години.

 

...И МАФИЯТА frank%20sinatra.jpg

След встъпването в длъжност на президента Кенеди певецът го кани на гости. Президентът не се отзовава - на бюрото му лежат документи, непровержимо доказващи връзките на Франк Синатра с организираната престъпност. Оказва се, че той е приемал в дома си босовете на чикагската мафия Сам Джанкан, по прякор Момо. Певецът се обижда и се отказва от демократите.

Слуховете за връзките му с мафията съпровождат Синатра през целия му живот. Още през 50-те години списание "Тайм" пише: "Той безусловно отговаря външно на общоприетия стандарт за гангстерски образец от 1929 година. Има ярки, неистови очи, в движенията му се долавя пружинираща стомана, говори през зъби. Облича се супермодерно, с блясък, носи богати тъмни ризи и вратовръзки с бели рисунки.". Много хора продължават да смятат, че той е едва ли не Кръстника на един от клановете на мафията, като непрекъснато припомнят, че баща му е роден в Сицилия. Слуховете за принадлежността на този кумир на публиката към мафията се раздухват от ФБР. Половин година след смъртта на великия певец е публикувано досие, което било водено за него в продължение на няколко десетилетия. Отношения на Синатра с мафията все пак е имало. Неприятностите му със закона започват още в края на 30-те години, когато някаква дама подава до шерифа на щата Ню Джърси заявление, в което обвинява известния певец в прелъстяване. В самото прелъстяване, разбира се, не е имало нищо незаконно. Вината на Франк се изразявала в това, че е скрил от поредната си възлюбена, че е женен. Според законите на щата съпружеската невярност се разглеждала като сериозно правонарушение. Но шерифът не дава ход на заявлението на "потърпевшата" и Синатра излиза невредим не само от нейните обятия, но и от тези на американската Темида. Въпреки това властите повече не го изпускат от поглед. Скоро във ФБР става ясно, че певецът има близки отношения с един от авторитетите в криминалния свят - Карло Гамбино, и братята рекетьори Роко. Малко по-късно при обиск в дома на гангстера Лучано полицията открива златна табакера с гравиран надпис: "На моя скъп приятел Лъки от Франк Синатра". Нищо по-значително обаче не е налице, за да бъде уличен. Синатра не е подведен под отговорност, но досието не е закрито.

 

НЕПОМРЪКВАЩА ЗВЕЗДА

Той продължава да прави концерти и си остава любимец на публиката. Звездата му грее със същата сила, както и преди четвърт век. Но през 1971 година Синатра решава да се откаже. Постигнал е всичко, което може да се иска в изкуството и решава да напусне сцената красиво.

Когато навършва 80 години, той се заселва в Бевърли Хилз и ограничава общуването си само с най-близките си роднини и приятели. Първият инфаркт го поваля през есента на 1996 година. От него успява да се съвземе. Но сърцето му не издържа втория, последвал след известно време. До настъпването на новото столетие остават само две години. Заедно с Франк Синатра си отива цяла една епоха.

 

• След изпълнението с оркестъра на Бени Гудман започва фантастичният полет в кариерата на Франк Синатра. Едновременно три крупни компании предлагат на певеца да подпише договор с тях.

• Снима се в няколко филма, хонорарът му за всеки от които е 150 хиляди долара.

• Синатра успешно се занимава с бизнес, има хотел в Лас Вегас, негово е казино «Кал Невада Лодж». Но когато става ясно, че чикагският мафиот Сем Джанкан е съсобственик на казиното, артистът е принуден да излезе от бизнеса.

• Когато става президент на САЩ през 1981 година, Роналд Рейгън се разпорежда Синатра да бъде оставен намира. От този момент в досието му не постъпват нови материали за връзки с мафията.

Frank%20Sinatra-new.jpg

 

info: http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=2715

Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни...
009153509.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

100-те най-красиви жени на всички времена

 

източник: BGfactor29.04.2006

2006-04-29_2.jpgСофия Лорен, класирана на четвърто място от „нежния пол". 2006-04-29_3.jpgОдри Хепбърн. 2006-04-29_4.jpgГрейс Кели 2006-04-29_5.jpgМерилин МонроЧитателките на женското списание New Woman отдадоха предпочитанията си за 100-те най-големи красавици на всички времена, съобщава британският таблоид The Sun. В подреждането на най-красивите жени в историята са участвали 5 000 читателки на NewWoman. [Живот]

 

Първа в класацията е незабравимата британска актриса Одри Хепбърн (4 май 1929г. – 20 януари 1993г.). По време на бляскавата си кариера в Холивуд тя печели "Оскар" за най-добра актриса през 1953г. за "Римски ваканции", където партнира на Грегъри Пек и остава в сърцата на милиони хора с ролите си в "Сабрина" с Хъмфри Богарт и Уилям Холдън, "Весело лице" с Фред Астер, "Love in the Afternoon" с Богарт и Гари Купър, "Закуска в Тифани" с Джордж Пепърд, "Шарада" с Кари Грант, "My Fair Lady" с Рекс Харисън, "Как да откраднеш милион" с Питър О`Тул и "Робин и Мариан" със Шон Конъри.

 

Втора в класацията е друга незабравима звезда от небосклона на Холивуд – Грейс Кели (12 ноември 1929г. – 14 септември 1982г.). В кратката си, но бурна кариера на големия екран, грацията играе в "Могамбо", където се заплита в "любовен триъгълник" с Кларк Гейбъл и Ава Гарднър, в 3 филма на Алфред Хичкок – "Dial M for Murder", "Rear Window", и "To Catch a Thief", печели "Оскар" за най-добра актриса през 1955г. за "Момиче от провинцията" и завършва кариерата си с музикалната комедия "Висше общество". На 14 април 1956г. Кели се превръща в най-знаменитата и обичана европейска принцеса след сватбата си с принца на Монако Рение III, от когото има 3 деца – сегашният владетел на Монако Албер II и принцесите Каролин и Стефани. Умира в резултат на трагична катастрофа в Монте Карло, след като получава удар зад волана.

 

Призовото трето място е за супер-модела от 90-те, Синди Кроуфърд. Следват я носителката на "Оскар" за най-добра актриса през 1960г. за ролята си в "Две жени" на Виторио Де Сика, София Лорен ("Милионерката" с Питър Селърс, "Лейди Л" с Пол Нюман, "Графинята от Хонг Конг" с Марлон Брандо, "Арабеск" с Грегъри Пек) и легендарната звезда от "Ниагара", "Господата предпочитат блондинки", "Как да се омъжиш за милионер", "Автобусна спирка" и "Някои го предпочитат горещо", Мерилин Монро (р. 1 юни 1926г. като Норма Джийн Мортенсен, умира на 5 август 1962г.).

 

На 6-то място е съвременният секссимвол Анджелина Джоли, носителка на "Оскар" за поддържаща женска роля през 1999г. за ролята си в "Луди години". Седма е друга кино-дива – Кетрин Зита-Джоунс, а осма – принцеса Даяна (1 юли 1961г. – 31 август 1997г.). Топ 10 допълват "черната перла" Холи Бери с "Оскар" за най-добра актриса през 2002г. за "Балът на чудовищата" и звездната й колежка в Холивуд Скарлет Йохансон. На последните 2 места в класацията се нареждат скандалната руса наследница на веригата хотели Hilton Парис Хилтън (99) и бившата руска тенисистка Анна Курникова (100).

 

"Жените в челото на класацията ни са безспорен пример за класическа, вечна красота. Те винаги са знаели как да се представят в най-добрата си светлина и присъствието им да предизвика най-голям ефект", коментира главната редакторка на New Woman Хелън Джонстън. Одри Хепбърн се смята за идеал за женски стил, грация и красота и от друга британка, попаднала в класацията, бившата певица от Spice girls, Виктория Бекъм (49), която забележимо се опитва да й подражава.

 

За отбелязване е, че признание в класацията са получили и други знаменити "екранни" красавици от миналото. Така например, на 12-то място е "съвременната Клеопатра" и двукратна носителка на "Оскар" за най-добра актриса (за "Butterfield 8" (1960г.) и "Кой се страхува от Вирджиния Уулф?" (1966г.) Елизабет Тейлър, 14-та е "отнесената от вихъра" Вивиан Лий, а в Топ 20 компания им правят Рита Хейуърт (18-то място) и Ингрид Бергман (19). Заслужено място в рейтинга намират и Марлене Дитрих (30), Бриджит Бардо (31), Кетрин Хепбърн (39), Грета Гарбо (47), Лорън Бъкол (50), Ава Гарднър (52) и други.

 

Ето и класацията на първите 20 "вечни" красавици, подбрани от останалите представителки на "нежния пол":

 

1. Одри Хепбърн

2. Грейс Кели

3. Синди Кроуфърд

4. София Лорен

5. Мерилин Монро

6. Анджелина Джоли

7. Кетрин Зита-Джоунс

8. принцеса Даяна

9. Холи Бери

10. Скарлет Йохансон

11. Кейт Мос

12. Елизабет Тейлър

13. Камерън Диас

14. Вивиан Лий

15. Чарлийз Терон

16. Никол Кидман

17. Клаудия Шифер

18. Рита Хейуърт

19. Ингрид Бергман

20. Джули Кристи

 

info ot: http://www.epochtimes-bg.com/2006-01/2006-04-29.htm

Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни...
009153509.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

ОДРИ ХЕПБЪРНhttp://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...day_cropped.jpg

220px-Audrey_Hepburn_Roman_Holiday_cropped.jpg

кадър от филма "Празник в Рим"ИмеОдри Кейтлийн Хепбърн (Audrey Kathleen Ruston)Родена4 май 1929

20px-Flag_of_Belgium.svg.png Брюксел, БелгияПочинала20 януари 1993 (на 63)

20px-Flag_of_Switzerland.svg.png Толоченаз, ШвейцарияДруго имеЕдда ван ХеемстраГодини на активност1948 - 1989Брачен партньор(и)Мел Ферер (1954-1968)

Андреа Доти (1969-1982)ДецаШон Хепбърн Ферер (р.1960)

Лука Доти (р.1970)РодителиДжоузеф Виктор Антъни Ръстън

и

Елла ван ХеемстраЗначими ролиПринцеса Aн в

"Празник в Рим"

Холи Голайтли в

"Закуска в Тифани"

Елайза Дулитъл в

"Моята прекрасна лейди"Награди на Академията на САЩНай-добра актриса

1953 "Празник в Рим"

 

номинирана за:

1954 "Сабрина"

1959 "Историята на Монахинята"

1967 "Когато се стъмни"Награди ЕмиИзключително индивидуално постижение в областта на информационните програми

1993 "Светските градини с Одри Хепбърн"

Награди Златен глобусНай-добра актриса - Драма

1953 "Празник в Рим"

 

награда Сесил Д.БиМайл

1990 Цялостен приносНагради на БАФТАНай-добра актриса

1953 "Празник в Рим"

1959 "Историята на Монахинята"

1964 "Шарада (филм)"

Награди ГрамиНай-добър словесен албум с приказки за деца

1994 "Очарователните истории на Одри Хепбърн"Одри Хепбърн (на английски: Audrey Hepburn) е английска филмова и театрална актриса, носителка на „Оскар", балерина и общественичка.

 

Прекарала детството си под нацистки режим в Холандия през Втората световна война, Хепбърн се посвещава изключително на уроците по балет, преди да реши по-късно да стане актриса. За първи път привлича вниманието с роля в Бродуейската продукция „Джиджи" (1951). Получава ролята на принцеса Ана в "Празник в Рим" (1953), за която печели наградата на Филмовата академия. Превръща се в една от водещите холивудски актриси през 1950-те и 1960-те години, и получава още 4 номинации за Оскар. Сред емблематичните ѝ роли са на Холи Голайтли в Закуска в Тифани" (1961) и на Илайза Дулитъл в Моята прекрасна лейди" (1964).

 

От 1988 до смъртта си през 1993 г. служи като посланик на добра воля на УНИЦЕФ.

 

 

 

 

Ранен живот audrey%20hepburn-1.jpg

Една от най-големите филмови звезди на всички времена, Одри Кейтлийн Ръстън, се ражда в Икселс/Енсен, община в района на <A title=Брюксел href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D1%8E%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB">Брюксел,Белгия, като единственото дете на англичанина Джоузеф Виктор Антъни Ръстън и неговата втора жена - бившата баронеса Елла ван Хеемстра - холандска аристократка и дъщеря на бившия губернатор на холандска Гиана. Бащата на бъдещата актриса по-късно прибавя към името си и фамилията на своят баба Кейтлий Хепбърн (по майчина линия) и към името на семейството откъде ще дойде и цялата фамилия Хепбърн-Ръстън. Тя има двама полубратя от страна на първия брак на майка ѝ за холандски благородник, Джонкър Хендрик Густаф Адолф Куарлс ван Ъфорд. От страна на баба си Кейтлий Хепбърн Одри е потомък на самия английски крал Едуард III.

 

Самата работа на Джоузеф Ръстън като служител в британска застрахователна компания означава, че семейството често е на път към Брюксел, Англия или Холандия. Между 1935 и 1938 г. Хепбърн посещава частна девическа академия в Кент, съвсем скоро след развода на родителите ѝ и заминаването на баща ѝ, симпатизант на фашистките идеи. По-късно тя самата назовава този момент като "един от най-трагичните и травмиращи в живота ѝ". Години по-късно, посредством Червения кръст тя успява да го намери в Дъблин; връзката между тях се възстановява и поддържа, а самата Одри го издържа финансово до смъртта му. През 1939 майка ѝ и полубратята ѝ се преместват в дома на дядо си в Арнхем, Холандия. Елла вярвала, че именно "ниската земя" може да се разчита за предпазване от немските атаки. В същото време Хепбърн посещава консерваторията в Арнхем (1938-1945), където се занимава с балет редом със стандартната учебна програма.

 

 

 

През 1940 германците нападат Холандия. По време на войната Хепбърн приема псевдонима Едда ван Хеемстра, изменяйки документите на майка си заради "английското звучене на името", което се считало за опасно. Това никога не е било законно име. Името Едда е вариант на името на майка ѝ, Елла.

hepburn2.jpg

 

Към 1944 Хепбърн вече е станала професионална балерина. Тя тайно танцувала пред групи от хора, за да събира пари за Холандската съпротива. По-късно тя ще каже,че "най-добрата публика, която някога съм имала, не издаде и звук в края на представлението ми".

 

След пристигането на Съюзническите сили и началото на битката за Нормандия, положението на окупираните от Германия се влошава. По време на Холандската криза в мразовитата зима на 1944 германците конфискуват дори крайно ограниченото количество храна и топливо за собствени нужди. Без топлина в домовете си и храна, хората гладували и измирали по улиците от режещия студ. Хепбърн, както и много други, прибегнала към приготвянето на брашно от луковици на лалета, за да пече сладкиши и бисквити. Арнем е опустошен по време на Съюзническите бомбардировки, част от военната операция Маркет Гардън. Чичото и братовчедът на майка ѝ са застреляни пред самата Хепбърн като участници в местната съпротива. Полубратът ѝ, Иън ван Ъфорд, прекарва известно време в германски трудови лагер. Страдаща от недохранване, Хепбърн развива остра анемия, дихателни проблеми и множество отоци.

 

През 1991 Хепбърн споделя:"Имам спомени от това време. Не веднъж бях на гарата и виждах вагоните с евреи, които щяха да депортират, гледайки всички тези лица, подаващи се отгоре. Спомням си много ясно, едно малко момче, което стоеше с родителите си на перона, много бледо, с много светла кожа и коса...То носеше палто, което беше твърде голямо за него, и се качи на влака. Бях дете, наблюдаващо друго дете."

 

Хепбърн забелязва и доста прилики между себе си и Ане Франк: "Бях на същата възраст като Ане Франк. И двете бяхме на по 10 години, когато войната избухна, и на 15, когато тя свърши. Получих от приятел копие на книгата на холандски през 1946. Прочетох я - и тя ме съсипа. Способна е да стори това на много хора при първия си прочит, но аз не я четях просто като книга, просто като напечатани страници. Това беше моят живот. Не знаех какво точно ще прочета. Никога вече не бях същата - толкова много ми повлия тази книга."

 

"Виждахме суровите наказания. Виждахме млади мъже, опряни до стената, и застрелвани... и те щяха да затворят улицата и да я отворят след това отново, така че да можеш да минеш. Ако прочетете дневника, отбелязала съм едно място, където се казва "петима заложници бяха застреляни днес". Това беше денят, когато чичо ми беше застрелян. В думите на това дете четях това, което беше вътре в мен и все още е там. Това бе едно пречистване за мен. Това дете, което бе затворено между четири стени, бе описало подробно всичко онова, което преживях и почувствах."

 

Но тези времена не винаги са толкова лоши и тя успява да открие радостта от детството си. Правейки отново паралели с живота на Ане Франк, Одри Хепбърн споделя: "Тази воля да оцелееш е толкова силна в думите на Ане. Веднъж ще каже: "Толкова съм подтисната". В следващия пък копнее да подкара колелото си. Тя определено е един символ на детето в множеството различни обстоятелства, на които посвещавам цялото си време. Нейният дух не умира."

 

Като един от начините да прекарва времето си, Одри Хепбърн рисува. Някои от работите ѝ като дете могат да се видят и днес.

 

Когато държавата е освободена от обединените сили на ООН, камиони на програмите за взаимопомощ и възстановяване пристигат. В едно интервю Хепбърн казва, че изяла цяла кутийка консервирано мляко, но ѝ прилошало от тези първи "подкрепителни порции", защото сложила твърде много захар в овесената си каша. Именно този опит я довежда до дългогодишната ѝ работа в УНИЦЕФ през следващите години от живота ѝ.

 

AUDREY_HEPBURN2.JPG

Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни...
009153509.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

Грета Гарбо
1168172013_annex_20-_20garbo__20greta_20_inspiration__01.jpg

 

На 18 септември светът на киното отбелязва 100 години от рождението на шведската актриса Грета Гарбо, родена на 1905 г. в Стокхолм.

Истинското й име е Грета Луиза Густавсон и е най-малкото от трите деца на работническо семейство.

 

Когато баща й умира, едва 14-годишна, тя е принудена да напусне училище и да започне работа в бръснарски салон.

 

След това работи като продавачка в универсален магазин и едновременно с това е манекенка на шапки.

 

Любовта й към филмите започва с една рекламна киноизява, по време на която е забелязана от комедиен режисьор, който я ангажира за малка роля в свой филм от 1920 г.

 

Докато учи актьорско майсторство в престижния Кралски драматичен театър в Стокхолм (1922-24 г.), Грета среща шведския режисьор Мауриц Стилер, който става неин ментор и започва да я обучава в тънкостите на занаята.

 

Именно Стилър й дава сценичния псевдоним Грета Гарбо и

 

 

 

главна роля във филма "Сага за Йоста Берлинг" (1924 г.).

 

По това време холивудската кинокомпания MGM, която търси таланти, за да победи европейската конкуренция, сключва договор със Стилър и той заминава за САЩ.

gretagarbo.jpg

 

Стилър настоява MGM да сключи договор и с Гарбо, но директорът на киностудията Луис Б. Майер не бил впечатлен от ролите на шведката.

 

Стилър продължил да упорства и накрая актрисата била повикана в САЩ и неохотно привлечена като артист на компанията. Лично директорът Майер обаче й казва да отслабне, защото "американските мъже не харесват дебели жени".

 

Освен че я подложили на много строга диета, MGM изправили къдравите й коси, коригирали зъбите й и оформили веждите, така че да подчертават погледа й.

 

Лицето на Гарбо било перфектно - фотографите можели да я снимат от всеки ъгъл и снимките винаги ставали идеални (Вж. фотогалерия). [/center]

Тялото й обаче
[/color]

далеч не било така съвършено - малък бюст, широк ханш.

 

За да прикрият недостатъците на фигурата й, от MGM я снимали или в много близък план, като се фокусирали върху лицето й, или избирали снимки в цял ръст, на които тя е пищно облечена, така че фигурата й да не се очертава ясно.

 

През 1925 г. Гарбо участвала в серия нелепи фотосесии, които имали за цел да й създадат имидж на "загадъчна жена" (подобна кампания е свършила работа при друга актриса, която идва в САЩ като чужденка - Пола Негри), но още със започването на снимките на "The Torrent" (1926) MGM разбрали, че държат в ръцете си златна мина.

 

През 1928 г. Стилер бил уволнен от MGM след продължителни скандали и скоро след това починал. Тогава изгряла звездата на Гарбо.

 

Първоначално MGM отказвали да повишат заплащането й, въпреки че тя вече им носела много повече пари. Тогава Гарбо ги заплашила, че ще си тръгне, и пред опасността да изгубят водещата си актриса, от студията били принудени да изпълнят изискванията й.

 

След този случай всеки път, когато не била доволна от снимачния екип или от заплащането си, Гарбо често въздъхвала:

"Мисля, че ще се върна обратно в Швеция".

 

Всеки път това изправяло косите на режисьорите и продуцентите и те се втурвали да изпълняват всяко нейно желание.

Да се работи с Гарбо не било никак лесно. Твърди се, че MGM не знаели нито адреса й, нито телефонния й номер, а на другите актьори на компанията било забранено да се приближават до нея.

 

1920s-5x7-1.jpg

 

Гарбо напускала снимачната площадка точно в 18 ч., дори ако снимките на съответната сцена не са завършили. Известна била и репликата й "Искам да бъда сама" (I want to be alone).

"Никога не съм казвала, че искам да съм сама. Казах съм, че искам да бъда оставена на мира (I want to be left alone). Има огромна разлика", твърди обаче тя.

 

Освен в самото начало на кариерата си, тя никога не давала интервюта, не подписвала автографи, не ходела на премиери, не отговаряла на писма от почитатели и не допускала външни хора на снимачната площадка.

 

Във филма "Дяволът и плътта" (1927), Гарбо се запознала с Джон Гилбърт, който изпълнявал главната мъжка роля, и за всички станало ясно, че

 

 

това не е просто временно увлечение.

 

Тандемът Гарбо/Гилбърт се събира още веднъж за екранизацията на романа на Толстой "Ана Каренина", наречена "Любов" (работното заглавие "Heat" - жега, било променено, за да бъдат избегнати коментари, че в този филм Гилбълт и Гарбо се разгорещяват).

 

Двамата решили да се оженят, но Гарбо така и не отишла на сватбата.

17737_w.jpg

Актрисата, която до края на живота си не се омъжва нито веднъж, изживява няколко любовни истории с известни личности като барон Ерих фон Голдшмид-Ротшилд, писателя Ерих Мария Ремарк, фотографа Сесил Бийтън (който описва себе си като "ужасен, наистина ужасен хомосексуалисти"), гръцкият милиардер Аристотел Онасис и диригента Леополд Стоковски.

Не е тайна, че Гарбо е имала лесбийски наклонности. Сред любовниците й попадат две от най-известните бисексуални знаменитости по онова време - актрисата Луиз Брукс и писателката Мерседес де Акоста.

 

Дъщерята на Марлене Дитрих също разкрива, че майка й е имала интимна връзка с Грета Гарбо. Двете се запознали на снимките на филма "The Joyless Street", където шведката играела главната роля, а германската певица била статистка.

Всъщност Дитрих станала звезда тъкмо благодарение на Гарбо -

"Парамаунт" натъкмили Марлене да изглежда като пълно копие на Гарбо и - според критиците - това бил един от редките случаи, когато копието станало по-добро от оригинала.

 

Години по-късно Гарбо приела предложението на Аристотел Онасис за пътешествие с яхтата му "Кристина", но отказала да се ожени за него, защото, по нейните думи, "предлага на всяка".

 

Тя е една от малкото звезди на нямото кино, които успели да постигнат успех и след като филмите започват да говорят.

 

Опасенията на MGM, че нейният глас и силният й шведски акцент няма да се харесат на публиката, се опровергали от бурния успех на "Ана Кристи" (1930). Филмът дори бил рекламиран с думите "Гарбо говори!".

 

Критиците отбелязват, че рекламното изречение би могло да бъде и "Гарбо играе", тъй като с този филм актрисата изоставя излъчването на "мистериозна изкусителка", което използва в немите филми и разкрива една своя по-богата, по-земна и меланхолична същност. Въпреки огромния успех на филма

тя обаче не харесва изпълнението си.

 

Гарбо изпълнила ролята на изкусителната шпионка Мата Хари през 1932 г.; следва "Грандхотел" (1932 г.), след което отношенията й с MGM се влошили и актрисата не се появява на голям екран цели две години.

 

Когато най-накрая конфликтите й с компанията се уталожили, Гарбо получава договор, който й дал почти пълен контрол над филмите, където участва.

 

Актрисата веднага използвала властта си и поверила главната мъжка роля в "Кралица Кристина" (1934) на Лорънс Оливие вместо на Джон Гилбърт.

 

Продуцентът Дейвид Селзник я поканил за главната роля във филма "Dark Victory" през 1935 г., но Гарбо успяла да го убеди да й даде роля в друг негов филм - "Ана Каренина", отново екранизация по Толстой.

Изпълнението й в "Дамата с камелиите" (1937) пък е обявено от кинокритиците за едно от най-добрите в историята на седмото изкуство. greta1.jpg

 

Гарбо е била номинирана четири пъти за "Оскар"

за най-добра актриса за ролите си във "Ана Кристи" (1930), "Romance" (1930), "Дамата с камелиите" (1937) и "Ниночка" (1939). През 1954-та получава почетна статуетка "за незабравимите си изпълнения".

Популярността й обаче винаги е била по-голяма извън САЩ и Гарбо започва да носи все по-малко приходи за компанията; за кратко тази тенденция е прекъсната от "Ниночка" (1939 г.) - успешен опит да се осветли образа на Гарбо благодарение на сцената, в която нейната героиня избухва в радостен смях.

 

Заради този епизод филмът получил и рекламното си изречение "Гарбо се смее!". Там актрисата самоиронично

въздъхва за пореден път: "Искам да бъда сама".

 

A30-9RamonNavarro.jpg

 

През 1940 г. станало ясно, че европейският пазар е изгубен, след което MGM предрекли и залеза на звездата на Гарбо.

 

Последният филм на шведската икона е "Жена с две лица" (1941 г.), посредствена комедия, която според някои критици била целенасочено продуцирана от MGM с цел да съсипят кариерата й.

 

Според критиците и публиката във филма липсват всички елементи, които правят екранното присъствие на Гарбо уникално. Всъщност лентата не е по-слаба от няколко други комедии, излезли по същото време, но за нея била огромна крачка надолу. Веднага след това

актрисата се оттегля от киното завинаги.

Всъщност обаче се смята, че тя просто станала по-взискателна към ролите си и заради това изминали години, преди отново да застане пред камера.

 

През 1949 г. Джордж Шлее успял да я убеди да се върне към киното, но Гарбо се опитала, както винаги, да контролира всичко, което не било в плановете му.

 

Освен това Гарбо поискала твърде висок хонорар, с който продуцентите не се съгласили и шведската киноикона била отхвърлена.

Шлее получил сърдечен удар, докато двамата с Гарбо били в Париж. Тя обаче изоставила мъртвия си приятел и се прибрала в хотела си.

 

Вдовицата на Шлее Валентина изрично забранила на актрисата да присъства на погребението и дала строги инструкции в бъдеще

"този вампир" да не припарва до гроба на съпруга й.

 

Портиерът на блока, където живеели двете жени, внимавал те да не се засекат. Когато веднъж това все пак се случило, Валентина се прекръстила.

Гарбо се оттеглила напълно от шоубизнеса на 36-годишна възраст и заживяла в 7-стаен апартамент в Ню Йорк на 450 East 52nd Street, където живее до смъртта си в пълна изолация.

 

Въпреки че настоятелно избягвала публичните изяви, тя останала

любимата цел на папараците, които я преследвали навсякъде.

 

През 1951 г. получила американско гражданство, а три години по-късно била удостоена със специалната награда на киноакадемията "за незабравимите й роли".

Обичала да се занимава с градината си, където отглеждала цветя и зеленчуци. Известна била с дългите си разходки по улиците на Ню Йорк, облечена съвсем обикновено и винаги със слънчеви очила.

През годините тя инвестирала парите си разумно и в напреднала възраст се оказала доста богата. Пътувала често, а всекидневните й разходки по улиците на Ню Йорк привличали силно интереса на зяпачите, според които

да зърнеш Гарбо на живо било по-вълнуващо, отколкото да видиш НЛО.

 

Твърди се, че преди смъртта си, тя написала автобиография, но дори и да съществува, тази книга все още не е публикувана.

През 1987 г. вече старата жена изкълчила глезена си при падане. По време на дългото възстановяване не е можела да прави обичайните си дълги разходки и така започнало началото на края.

 

Две години по-късно се наложило да се подложи на хемодиализа заради сериозни проблеми с бъбреците.

 

Навръх Великден, на 15 април 1990 г., Гарбо починала от пневмония. Според последното й желание, тялото й било кремирано и прахът - погребан в стокхолмско гробище.

 

Години след нейната смърт интересът към личния й живот обаче остава все така горещ. Спомени на нейни приятели и познати показват една доста неочаквана Гарбо.

 

Зад внимателно гримираната, добре осветена и прецизно режисирана маска се разкрива

неприятна, депресивна жена, която не се интересува

от никой друг, освен от себе си. Зад гърба си Гарбо оставя блестящи роли и горчив вкус в устата.

Носи се легендата за неин приятел, който я цитирал неточно пред репортери. Веднага след случката той се обадил на актрисата по телефона, за да я помоли за извинение.

"Грета, мога ли да направя нещо, за да ми простиш?", казал той. Настъпила кратка пауза, след което Гарбо казала хладно: "Да. Затвори."

 

 

mata-hari-greta-garbo.jpg

По повод 100-годишнината от рождението й "Съни филмс" издават DVD колекция "Грета Гарбо" с пет нейни филма: "Мата Хари", "Кралица Кристина", "Ана Каренина", "Дамата с камелиите" и "Ниночка".

GretaGarbo-byC.S.BullBIG.jpg

 

Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни...
009153509.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

  • 2 weeks later...
Благодаря много за темата. Много от нещата за тези изискани дами не ги знаех. Благодаря още веднъж :)

 

Много се радвам, че и теб те увлича подобна информация. :flowers1:

 

Благодаря ти!

Сърцето следва пътища, които разумът не може да обясни...
009153509.jpg
Link to comment
Сподели в други сайтове

  • 3 years later...
  • 3 months later...
  • 5 months later...
Едно е сигурно - онази епоха до 60-70те години на миналия век е романтична, завладяваща и далеч по - изискана. Доброто възпитание е било задължително, жените са били жени, а мъжете - мъже...

Голяма простотия...60-те години са известни със сексуалната революция,Уудсток,ЛСД и хипи движението.Нито е било изискано,нито пък кой знае колко романтично.

Темата е на 4 години,ама не можах да се сдържа да не коментирам :D

Link to comment
Сподели в други сайтове

Включи се в дискусията

Може да отговорите сега и по-късно да се регистрирате. Ако имате профил, впишете се сега за да публикувате с вашия акаунт.

Guest
Unfortunately, your content contains terms that we do not allow. Please edit your content to remove the highlighted words below.
Отговори на темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
  • Последно видели темата   0 Потребители

    • Няма регистрирани потребители, които да гледат страницата в момента.
×
×
  • Create New...