Бермудски триъгълник

[zuzara]

Бермудски триъгълник

 

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бермудския триъгълник

 

Бермудски триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често като района разположен между три мислени прави, свързаващи Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Според различни източници границите на зоната варират по размер и по форма.

 

Районът е известен с мистичните изчезвания на морски и въздушни съдове. Съществуват различни хипотези, опитващи се да обяснят тези изчезвания, които се свързват с необичайни климатични явления, необиковени магнитни сили или отвличане от НЛО. Според други автори обаче, изчезванията на морски и въздушни съдове в тази част на света не е по-често явление отколкото на други места в световния океан и могат да се обяснят с естествени причини.

 

 

 

 

 

 

 

Хипотези

В научните среди се правят опити за обяснение на явленията, които се случват в зоната на Бермудския триъгълник и които причиняват изчезването на морски и въздушни съдове. Съществуват няколко основни научни хипотези.

 

Едната от тях е свързана с географските характеристики на района, където се срещат студеното Лабрадорско и топлото Гълфстриймско течение, като менят често своята скорост и местоположение. Това създава нерегулируеми вихри и чести мъгли, които претежават значителна сила и затрудняват движението на съдовете

 

Друга хипотеза е натрупването на метан, който се издига на повърхността и причинява водовъртежи. Вероятно е корабите да потъват и при появата или експлозията на големи газови мехури. Изпускането на метан може да повлияе и на прелитащите самолети, като образуването на метанови облаци води до недостиг на кислород.

 

Съществуват и теории, свързани с необичайни магнитни явления или генериране на инфразвук от морските вълни.

[zuzara]

 

Обективната истина за Бермудския триъгълник

 

 

 

Неизяснените случаи и постоянно подклажданата леганда за Бермудския триъгълник ражда разнородни теории, включващи странни магнитни сили и полета, времеви проходи към други светове, потъналата цивилизация на Атлантидите, че дори и извънземни отвличания. Ако погледнем обаче сериозно на нещата, можем да групираме възможните теории в няколко категории.

Първо - областта винаги се е характеризирала с бързо развиващи се и бързо затихващи бури, които не могат да бъдат предсназани. Но в последните години сателитното наблюдение е в помощ на метеоролозите, макар че ако корабът вече е навлязъл в триъгълника, едва ли ще се върне назад или пък, ако реши, би успял да го направи достатъчно бързо. Очевидци твърдят, че щормовете от 7 бала възникват за 10 минути.

Второ - Бермудския триъгълник е разположен на място, през което минават много морски маршрути, което означава, че през него се осъществява натоварен трафик. В него се вписват и много млади и неопитни мореплаватели. Бреговата охрана получава по над 300 позвънявания на година - повечето обаче се оказват за яхти, привършили горивото или с някакви други подобни проблеми.

Трето - твърди се, че районът е доста сеизмично активен, макар лабораториите да не са записали нито един трус до този момент/предполага се, че се зараждат при бури, когато вълнението пречи земетресението да бъде регистрирано/. А подводното земетресение неизменно би породило огромни вълни от типа "цунами", с които не би се преборил и танкер.

Четвърто - През Бермудския триъгълник минава мощно морско течение - засечено е да се движи на места с над 8км./ч.Подобно течение е в състояние да изхвърли една яхта доста извън курса и заедно с някои все още неизяснени проблеми на магнитното поле в района, което обърква компасите, тя да се появи на място, за което съвсем не е плувала, а пасажерите и да не разберат причината.

Пето - Битува и теорията за "газовите дъждове". Според някои учени на места в Бермудския триъгълник се получава голямо съсредоточаване на хидратни газове, които намаляват плътността на водата и тя става"неплаваема." В такива "хидратни джобове" корабите потъват много бързо заради "разредената вода" и в паниката някои дори не успяват да изпратят SOS сигнал. Още повече, че най - дълбоката точка на Атлантическия океан, падината Пуерто Рико /9030м./ се намира в зоната на Бермудския триъгълник.

И на последно място - Бермудския триъгълник определено не е районът, в който изчезват най - много кораби и самолети. Първенството държи т.нар. Дяволско море край Япония, но то е известно само сред населението на островната държава и специалистите.

Да уточня точно къде се намира "Зоната на здрача" - зоната на Атлантика, оформена от Бермудските острови, Пуерто Рико и Форт Лодърдейл във Флорида/САЩ/.

 

 

 

http://zero.blog.bg

[zuzara]

Откриха тайната на Бермудския триъгълник

 

 

Явлението, потопило десетки кораби, може да се превърне в опасно оръжие

 

Лабораторни експерименти доказаха, че мехурчета, отделяни от морското дъно, могат да потопят плаващи предмети, пише сп. "Ню сайънтист". Откритието потвърждава предположението, че мехурчетата, които се отделят от метановите залежи на морското дъно, вероятно са причината за мистериозното изчезване на кораби в Бермудския триъгълник и Северно море. Още гръцкият математик Архимед установил, че за да може даден предмет да плава по повърхността на течност, неговата плътност трябва да е по-малка от плътността на течността. От това следва, че ако прибавим мехурчета въздух към дадена течност, т. е. намалим нейната плътност, предметът, плаващ по повърхността й, ще потъне. Това вероятно обяснява изчезването на много кораби без видима причина. Брус Денардо от Морското училище в Монтерей, Калифорния, решил да провери експериментално теорията и тя се потвърдила. Ако едно явление може да се наблюдава в лабораторни условия, то най-вероятно се наблюдава и някъде в естествена среда. Ако мехурчетата наистина потопяват кораби, е възможно те да се използват като оръжие. Майкъл Стъмбърг, изследовател в американския военноморски колеж в Роуд айлънд, предложил да се разработят т. нар. плаващи бомби, които да събират и освобождават мехурчетата. Подводно плавателно средство ще може да извлича метан от морското дъно и да го транспортира под кораба мишена. Освобождаването на метанови мехурчета след това ще намали плаваемостта на кораба и той постепенно ще потъне.

 

 

 

http://paper.standartnews.com/

[Nedis]

Статията е наистина интересна и има доста неща за които не знаех. Мерси

 

Трябва да си събера пари за самолети ще летя до там да видим ще се изгубя или ще се завърна ;р

[zuzara]

Статията е наистина интересна и има доста неща за които не знаех. Мерси

 

Трябва да си събера пари за самолети ще летя до там да видим ще се изгубя или ще се завърна ;р

 

 

и да фотографираш , да имаме инфо

в случай , че се завърнеш

[Nedis]

Ще се завърнааааааааа xahxahxah може и канибали да има, ама аз ще се разбера с тях ;р

[momo]

Дяволският триъгълник – жертвите през XIX век

 

Това е онова място с изчезнали кораби и самолети. Това е Бермудския триъгълник. Дори и най-смелите не се завръщат...

 

Той се намира в северозападната част на Атлантическия океан, в Саргасово море. Според различните изследователи границите му варират, но условно се приема, че паранормалните явления с изчезвания на кораби и самолети се случват най-често в района между бреговете на Флорида, Пуерто Рико и Бахамските острови. Легендите гласят, че през последните 200 години в района са изчезнали над 1700 обекта и докато в някои случаи се касае за лошо време и неопитни летци или капитани, то други будят любопитството и на най-големите противници на паранормалното.

 

 

Началото поставя Христофор Колумб

Някои изследователи смятат, че наблюдения спрямо Бермудския триъгълникс присъстват още в записките на Христофор Колумб. На 11 октомври 1492 година мореплавателят пише в своя дневник, че “над морската повърхност екипажът вижда странни, танцуващи светлинки на хоризонта и пламъци в небето”. Освен това Колумб отбелязва и станалите по-нататък задължителни за легендата на Триъгълника на дявола грешки в компасите и уредите за управление на корабите и самолетите.

 

Първите жертви

До 1872 г., когато в пресата се съобщава за случая “Мари Селест”, вече е имало данни за безпричинно напуснати от екипажа кораби в района, познат като Бермудския триъгълник.

Сред първите жертви на странното място са френският “Розали” и британският “Бела”.

През август 1840 г. големият френски кораб “Розали” бил намерен изоставен, в него нищо не свидетелства, че нямало хора. Ветрилата на кораба били вдигнати и изглеждало, че е напуснат само няколко часа преди да бъде открит. Корпусът нямал течове, на борда имало ценен товар, без никакви повреди и само едно живо същество – полумъртво от глад канарче в клетка. Екипажът изчезнал безследно.

 

“Мари Селест” – Призрачният кораб

Всички истории от средата на XIX в. бледнеят в сравнение с изчезването на “Мари Селест” – Призрачния кораб.

“Мари Селест”, дълга 31,4 метра бригантина, била намерена изоставена в морето от “Дей Грация” на 4 декември 1872 г. Двата кораба били натоварени в Ню Йорк в началото на предишния месец, като капитан Бригс с “Мари Селест” отплавал за Генуа на 7 ноември.

Когато на 4 декември екипажът на “Дей Грация” видял отдалеч другия кораб в морето, ветрилата му били вдигнати, той плавал по вятъра, но толкова нестабилно, че изпратили група моряци да видят какво става. Те открили, че “Мари Селест”, на който плавалиапитан Бригс, жена му и 3-годишната им дъщеричка, както и екипаж от 8 човека, бил напълно безлюден, като единствената спасителна лодка била все още на кораба.

Състоянието на бригантината било много добро и не личало да е повредена от стихиите.

Според легендите ищо неподозиращите моряци от “Дей Грация” станали свидетели на истинско чудо на борда на “Мари Селест” – масата, на която се хранели капитанското семейство и екипажът, била сложена и на нея имало полупразни чаши с кафе, както и чай, яйца, бекон, хляб и масло. Говори се, че шишенце масло стояло изправено върху шевната машина – доказателство, че морето било спокойно, на стената работел часовник.Личните вещи на капитана били на бордаа по леглото му имало играчки, сякаш собствената му дъщеря до последно си е играла с тях. Товарът, състоящ се от 1700 варела алкохол, бил непокътнат. Единственото нещо, което липсвало на “Мари Селест”, били навигационните уреди.

Последният запис в корабния дневник носел датата 24 ноември 1872 година.

Случаят с английската бригантина добива такава популярност, че “Мари Селест” става нарицателно название за кораби, загубили своя екипаж без някаква ясна причина.

 

 

Следващата жертва пренесена на боговоте от бермудския триъгълник е “Елън Остин”

Само 9 години след странното изчезване на семейство Бригс и още 8 човека от борда на “Мари Селест” легендата за Бермудския триъгълник се обогатява с още един шедьовър – “Елън Остин”.

През 1881 година екипажът на английския кораб “Елън Остин” среща в Саргасово море изоставена, но напълно годна за плаване шхуна. Капитанът на британския плавателен съд нарежда на спасителен екип да се качи на шхуната и да отплава заедно с “Елън Остин” към бреговете на Нюфаундленд. Когато на следващия ден екипажът на “Елън Остин” се събудил, не можел да повярва на очите си – намерената преди няколко часа шхуна кротко си плавала на няколко метра от техния кораб, но на борда й нямало и помен от спасителния екипаж, прекарал вечерта там.

 

Капитанът

Капитан Джошуа Слоукъм, най-известният и опитен мореплавател на своето време, изчезнал в Бермудския триъгълник през 1909 година. Само 10 години преди това Слоукъм, на борда на превъзходната си яхта “Спрей”, сам обикаля света, като се справя с всички възможни предизвикателства. И въпреки това този легендарен мъж, притежаващ опита, храбростта и издръжливостта да се противопостави на най-големите опасности, срещу които може да го изправи морето, изчезва безследно в един спокоен и приятен за плаване ден. Когато на 14 ноември 1909 година Джошуа Слоукъм заминава за Южна Америка, никой от изпращачите му не вярва, че Бермудският триъгълник ще скрие завинаги най-великият мореплавател от края на XIX и началото на XX век. Но това се случва.

 

 

Теории за истината

Изключваме автоматично възможните виновници от типа на атланти, НЛО, духове и прочие.

1.Oбластта винаги се е характеризирала с бързо развиващи се и бързо затихващи бури, които не могат да бъдат предсказани. Но в последните години сателитното наблюдение е в помощ на метеоролозите, макар че, ако корабът вече е навлязъл в триъгълника, едва ли ще се върне назад или пък, ако реши, би успял да го направи достатъчно бързо.

2.Бермудския триъгълник е разположен на място, през което минават много морски маршрути, което означава, че през него се осъществява натоварен трафик. В него се вписват и много млади и неопитни мореплаватели. Бреговата охрана получава по над 300 позвънявания на година - повечето обаче се оказват за яхти, привършили горивото или с някакви други подобни проблеми.

3.Твърди се, че районът е доста сеизмично активен, макар лабораториите да не са записали нито един трус до този момент/предполага се, че се зараждат при бури, когато вълнението пречи земетресението да бъде регистрирано/. А подводното земетресение неизменно би породило огромни вълни от типа "цунами", с които не би се преборил и танкер.

4.През Бермудския триъгълник минава мощно морско течение - засечено е да се движи на места с над 8км./ч. Подобно течение е в състояние да изхвърли една яхта доста извън курса и заедно с някои все още неизяснени проблеми на магнитното поле в района, което обърква компасите, тя да се появи на място, за което съвсем не е плувала, а пасажерите и да не разберат причината.

5.Теорията за "газовите дъждове". Според някои учени на места в Бермудския триъгълник се получава голямо съсредоточаване на определени газове, които намаляват плътността на водата и тя става "неплаваема." Още повече, че най - дълбоката точка на Атлантическия океан, падината Пуерто Рико /9030м./ се намира в зоната на Бермудския триъгълник.

 

Източник: вестник Новинар

 

[/b]

[DIDO]

Аз съм чувал че, мисля че беше някъде в Японско море, има същия "феномен" - но точно на другия "край" на Земята!

[flavanche]

Ей супер готино!

Мноого се кефя на такива истории с разни феномени...хубаво е, че ги има...щот иначе живота ни остава скучен.

Иначе по-темата...не разбирам как тези бързо стихващи бури, течения, сеизмична активност и разни мехурчета правят така, че хората да изчезват Голяма зарибявка е туй да знаете Направо ми се прииска и на мен да мина от там да щрак-на 2-3 пъти, като по някой филм да разкрия тайниата и ако не изчезна...да се върна (аама съм приключенец )