Седемте чудеса на новия свят

[The Dragonkiller]

Седемте чудеса на новия свят

1. Великата китайска стена

Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато през 3 век пр.н.е. (в по-голямата си част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".
Стената започва да се строи още през 7 век пр.н.е. в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 династии и царства работят по укрепването и удължаването и, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света, най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5000 км. Началото се поставя от владетелят на царство Чу - Чън през 7-ми в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства. Голяма част от стената (около 1000 км.) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.
Основният материал за изграждането на стената е пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините направо се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва главно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м., което улеснява стрелбата по нападателите. На равно разстояние се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност, войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии.Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.
Сега общата дължина на всички участъци е към 6000-6700 км, като стената на места може да достигне на ширина до 10 м., а на височина 15 м., като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове. Изчислено е, че общо са използвани приблизително около 180 млн. м3 пръст и 60 млн. м3 други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 м. и височина 5 м., то тя ще обиколи цялата Земя един път и нещо. Снимките от сателит показват, че сега участъци с обща дължина около 1000 км са разрушени изцяло или са погребани под земята.

2. Град Петра, Йордания

Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.
На 6 декември 1985 Петра е включена от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно и природно наследство.
Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Най-старите археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала”).
С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40).
През 106 римският управител на Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено.
Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189.

3. Статуята на Христос Спасител в Бразилия

Статуята на Христос Спасителя с разперени ръце се извисява над града Рио де Жанейро в Бразилия. Завършена през 1931г., тя е висока 38м, изградена е от желязобетон и е облицована с несмлян талк, устойчив на въздействието на климата. Статуята е разположена на високия 710м хълм Корковаду в предградията на града. Допълнителната височина на хълма превръща този съвременен колос в емблематична забележителност на града.
Като всички останали чудеса по света, тежащата 1145 тона статуя на Христос Спасителя, извисила ръст над Рио де Жанейро, се е превърнала в символ на града и на цяла Бразилия. Разперените ръце с дължина 30 м сякаш се готвят да прегърнат света. Туристите могат да стигнат до основата на статуята с автомобил, железница или по пешеходен маршрут. Изгледът към пострелия се в нозете им град, искрящото море, далечните хълмове и планинските върхове е незабравим.

4. Мачу Пикчу в Перу

Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата. Градът е условно разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет Йейл. Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините, по които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен. Голяма част от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според него Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Тук победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 г. след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Стратегическата позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на друга, доста популярна хипотеза. Според нея "крепостта" служила за стражева охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените, изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници, наричани "чунчос" - обитателите на джунглата. Тези сцени са изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. За някои обаче Мачу Пикчу е бил важен религиозен център. Доказателство за това са олтарите, както и неговата непристъпност. Именно там инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. Дори и днес никой не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели да транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик, необходими за издигането на града.

5. Чичен Ица в Мексико

Древните гърци, които съставили първите списъци с чудесата на света, нямали никаква представа за съществуването на Северна и Южна Америка. Когато европейците най-сетне стигналидо Мексико и Перу към 1500г., едва могли да повярват на очите си. Намерили древни градов, пирамиди и храмове, както и несметни съкровища от злато, сребро и нефрит. Най-различни народи били авторите на тези величествени творения, особено маите, толтеките, ацтеките и инките.
Много от най-забележимите обекти в Мексико са разположени на полуостров Юкатан. Областта е равнинна, гореща и много суха с изключение на малките, хлътнали езера, наречени сеноте. Близо до три от тези безценни водоизточници народът Итца от групата на маите, мигрирал в региона, издигнал Чичен Итца. Към 600г. Чичен Итца се превърнал в град. Към 987г. вероятно имало нашествие на толтеки, защото от този период се наблюдават каменни изделия със стил, смесица между стиловете на маите и толтеките. След междуособни войни между маите през XIII век от града останали руини.
Руините на Чичен Итца могат да бъдат видени и днес. В област от десет квадратни километра са разположени храмове и тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра с топка, бани, обсерватория и статуи на богове. Масивният Храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60 колони. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини с пробити носове, с украшения от пера на главата, готови да влязат в бой. На източната тераса на двора за игра с топка са изобразени змии и черепи. Внушаващата страх Стена на черепите някога била мястото, където набучвали отрязаните по време на човешките жертвопринушения глави.
Древните народи на Мексико разглеждали човешките жертвопринушения на боговете като огромна чест за жертвите. Цивилизации като тези на маите не познавали металните сечива или колелото, но създали великолепни сгради, бижута, украшения от пера, грънчарски изделия, тъкани и стенни рисунки. Изобретили календари и писменост, изучавали звездите. Испанските войници завладяват Мексико през 1519г., като плячкосват и опустошават много от чудесата, които откриват там. Въпреки това и днес потомците на маите населяват огромни територии в Мексико и Централна Америка.
Пирамидата има девет "стъпала", които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 метра. 91 стъпала водят към храма, посветен на Кукуклан. Това не само е предполагаемото име на толтека-нашественик, но също и на бога, наричан "Пернатата земя" или Кетцалкоатл. Испанците нарекли тази пирамида Кастило (замък).

6. Колизеумът в Рим

Колизеумът (на латински Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан и завършен 80 г. от Тит.
Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон, „Domus Aurea”, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено към 8 век, заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол, богът на Слънцето, след като е добавена подходяща слънчева корона.
Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция, заедно с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори.
Говори се, че най-зрелищните стадиони и развлекателни съоръжения на света са повлияни от конструкцията на Колизея. Местата за сядане (cavea) са разделени на няколко части. Подиумът (podium), първата част, е предназначена за римските сенатори. Ложата на императора, направена изцяло от мрамор, също е в тази част. Над подиума се намира maenianum primum, част предвидена за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, maenianum secundum, е разделено на три подчасти. Най-ниската (immum) е за богати граждани, докато най-високата (summum) – за бедни. Третата, дървена част (maenianum secundum in legneis), е най-горе, построена от Домициан, пригодена за „жени от най-нисък клас”. Вътре местата за сядане (cavea), изградени изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан, а другата част е направена от дърво. Има мраморни украшения около подиума, по коридорите (vomitoria) и може би на нишите до главните входове на арената.
След първите две години от пускането на Колизеума, по-младият син на Веспасиан, бъдещият император Домициан, заповядва изграждането на подземия (hypogeum). Това е двуетажна подземна мрежа от тунели и клетки под арената, където са държани гладиаторите и животните преди началото на зрелищата. Множество тайни врати и входове предоставят лесен достъп до арената на животните и части от декорите, скрити в подземията. Голяма платформа, наречена hegmata, предоставя достъп на слонове и други огромни животни до арената. Под арената са помещенията, нужни за представленията. Когато в амфитеатъра имало диви зверове, около подиума се спускала предпазна ограда. Оградата имала дървени остриета на върха, за да не позволява на зверовете да се покатерят по нея. Местата за сядане (cavea) имат наклон от 37 градуса, с височината от 48,5 m, като дори най-горните редове имат добър изглед към арената.
Днес нивото на арената вече не съществува, но стените на подземията и коридорите са видими в руините на сградата. Цялата конструкция заема площ от 160 000 кв.метра.

7. Мавзолеят Тадж Махал в Индия

Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императорът Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал.

Още като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се оженва за красавицата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира при раждане 39-годишна, по време на военна кампания през 1631 г. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал със строителство на неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишен траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г. Като място за строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. 20 хиляди души работят тук в продължение на 17 години, архитекти и майстори са събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти.

Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре. Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици. От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви. Мавзолеят. Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква - Р,Х,М,Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни. Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.

[Боби]

Съгласен съм с подредбата, с изключение на статуята на Христос...На нейно място трябваше да са Пирамидите. В крайна сметка те още стоят, откъде накъде няма да влязат в тази класация.

[The Dragonkiller]

Съгласен съм с подредбата, с изключение на статуята на Христос...На нейно място трябваше да са Пирамидите. В крайна сметка те още стоят, откъде накъде няма да влязат в тази класация.

 

Че те са си в старата "класация" ве брато

[zuzara]

изпревари ме с темата

[vlatky]

Че те са си в старата "класация" ве брато

 

Били са сред претендентите в класацията, но така и не са се класирали.

[Alexander]

Интересна статия. Харесват ми новите чудеса, но ми се струва, че трябваше и Акрополът в Атина да намери място сред тях.

[The Dragonkiller]

Били са сред претендентите в класацията, но така и не са се класирали.

 

Е закво да ги има два пъти. В Седемте чудеса на античния свят са на първо място. Тук не е нужно отново да ги има... Има още сума ти неща които не са могли да се класират а са достатъчно заслужили да влязат, така че е безмислено пък някое да се повтаря и в предната и в тази класация... То освен Пирамидите от предната няма кво друго да се повтори защото вече не съществуват...

[Боби]

Е закво да ги има два пъти. В Седемте чудеса на античния свят са на първо място. Тук не е нужно отново да ги има... Има още сума ти неща които не са могли да се класират а са достатъчно заслужили да влязат, така че е безмислено пък някое да се повтаря и в предната и в тази класация... То освен Пирамидите от предната няма кво друго да се повтори защото вече не съществуват...

 

 

Мисълта ми е следната..Това избиране на нови чудеса според мен си беше глупаво. Идеята му беше да се изберат нови, защото от старите съяествуват само пирамидите. Но според мен трябваше по-скоро да се изберат нови 6, които да се добавят към пирамидите, защото така или иначе за мен те си остават най-голямото чудо.

[The Dragonkiller]

Мисълта ми е следната..Това избиране на нови чудеса според мен си беше глупаво. Идеята му беше да се изберат нови, защото от старите съяествуват само пирамидите. Но според мен трябваше по-скоро да се изберат нови 6, които да се добавят към пирамидите, защото така или иначе за мен те си остават най-голямото чудо.

 

Да обаче ако се изберат нови 6 + пирамидите по тоя начин според мен се пренебрегват старите 6 вече изчезнали чудеса. Аре ся някой много отворен да направи Висящите градини или Родоския колос... Тва са неща кото и най-големите мозъци с най-големите инвестиции на дали биха реализирали... Насред пустиня да дохарват от хиляди километри вода... Чудо си е Не казвам че сега не може но за времето си е било чудо. Въпреки че най-големите строители и архитекти не знаят как са построени пирамидите примерно Или Боробудур за което съжалявам, че не е влязло в новите чудеса, защото за мен тва е от ранга на пирамидите...

Редактирано Октомври 5 от The Black Dragon

[vlatky]

Мисълта ми е следната..Това избиране на нови чудеса според мен си беше глупаво. Идеята му беше да се изберат нови, защото от старите съяествуват само пирамидите. Но според мен трябваше по-скоро да се изберат нови 6, които да се добавят към пирамидите, защото така или иначе за мен те си остават най-голямото чудо.

 

 

ДА! Пирамидите са единственото нещо дето е оцеляло от останалите 6. Те са едно от малкото културно-историческо наследство запазило се и до ден днешен. Точно поради тази причина според мен напълно заслужават да бъдат вписани и в новите 7... те автоматично са били вписани в новия списък с чудесата, а и доколкото четох малко им е оставало да влезнат пак в челната седмица.

[The Dragonkiller]

Ами те затова са направени Новите 7 - за да не се повтарят с предишните

[zuzara]

ПЪЛЕН СПИСЪК НА ЧУДЕСАТА НА СВЕТА :-)

[ribaton]

Има още 1 чудо най голямото --БЪЛГАРИЯ

[petrohancho]

Жалко, че Белоградчишките скали не се класираха

[toni_bonboni]

Аз лично смятам, че Мадарския конник трябва да фигурира в класацията

[akil]

Жалко, че Белоградчишките скали не се класираха

 

Да жалко.В началото всеки гласуваше и бяхме 1 или 2.Но после всеки си продължи всекидневните грижи и забрави за класацията.

[klain]

Да жалко.В началото всеки гласуваше и бяхме 1 или 2.Но после всеки си продължи всекидневните грижи и забрави за класацията.

 

Така е, дори и в това не можахме да сме единни.

[hero.in]

Жалко, че Белоградчишките скали не се класираха

Оф, има разлика между Новите седем чудеса на света и Седемте чудеса на природния свят.

Белоградчишките скали са във втората категория. Нямат нищо общо с Тадж Махал, Китайската стена и др.

[hero.in]

Ами те затова са направени Новите 7 - за да не се повтарят с предишните

Всъщност грешиш (както винаги :1000 (29): )

Пирамидите бяха в класирането и водеха убедително, но Египет беше против такива класации, след като Пирамидите са си едно от седемте чудеса на света и не иска да участва в такива псевдо класации (прави са си). Правителството на Египет махна предложението(кандидатурата) на Пирамидите, и те излязоха от класацията.

[The Dragonkiller]

Всъщност грешиш (както винаги :1000 (29):

 

Крайно неприятен си ми и не искам да се занимавам с теб по ред причини, но не търпя сарказъм и ирония към мен. Но, като ти погледна ника и се сетя от къде произлиза - не се очудвам.

 

И къде съм казал, че Пирамидите не са присъствали като кандидати и за Новите чудеса? Това по-горе е мое мнение и така аз си обяснявам нещата. Така, че няма как да греша за нещо, което не съм предал погрешно от някъде другаде "умнико" досаден!

Редактирано Февруари 2 от The Black Dragon

[Evergreen]

колизеумът в рим е най-хубавият