Jump to content


Основни черти на антидемократичната и про-руска пропаганда


Препоръчани коментари

Здравейте. В предвид случките от февруари, мисля че тази тема е наложителна, и от изключително значение. Надявам се да бъде полезна за някого. Точките са само ориентировъчни. Приветствам всеки да изследва темите и сам да направи изводи. Можете да дебатирате.

Опорни точки цитирани от докладът "Aнтидемократичната пропаганда в България" са разделени на няколко основни категории:

  • Залезът на Европа
  • Продажните елити на България
  • САЩ и НАТО като глобален кукловод-хегемон
  • Въздигането на Русия

Отличителни черти на всяка опорна точка:

Залезът на Европа

  • Разграничване на Европа от ЕС и разглеждане на САЩ като световен хегемон, който налага волята си над зависимия от него ЕС чрез политическите манипулации на „либералите“, а над останалата част от света – чрез агресия и военна сила;
  • ЕС е обявен за антихристиянски по идеология и законодателство и му е вменена отговорността за процесите на ислямизация на Стария континент, които протичат, разбира се, с активната подкрепа на САЩ;
  • ЕС е миниран от либералнен елит, който обезсилва Европа, свеждайки я само до пазар, и стеснява светогледа на европейците единствено до нуждите на потреблението;
  • ЕС е неспособен да се справи с реалната заплаха за Европа, бежанската и терористичната вълна от разбунения от НАТО Близък Изток;
  • Европа може да намери спасение от настоящата криза в запазването на изконните си християнски ценности и националния суверенитет на своите държави като потърси подкрепата на Русия и трайно засили връзките си с нея.


Продажните елити на България

  • Публикациите по темата са насочени едновременно срещу бизнесконкуренти и политически опоненти и действат на принципа на безогледното дискредитиране на техните личности. Стратегията на дискредитирането включва три равнища: 1) използване на предикати като “соросоид”, “грантаджия”, “протестър”, “безродник”, с което се цели да се внуши, че съответната личност действа в разрез с интересите на нацията, като преследва собствените си интереси с чужди средства и/или е проводник на чужди интереси; 2) пряко обругаване на личностните и професионални качества на противника: например Христо Иванов без всякакви аргументи е наричан “проваления протестър-министър”, “най-мързеливият министър”, “кукла на конци”, Радан Кънев  “биреният алкохолик”, Лозан Панов  “марионетката на олигархията”; 3) внушения относно правния статут на противниците  Иво Прокопиев и Огнян Донев редовно са наричани “подсъдими” и “обвиняеми”,  с което очевидно се намеква за извършени от тях престъпления.
  • Темата има пряко отношение и към дискредитирането на определени политики  например инициираната от Христо Иванов реформа на съдебната система, като и в този случай отсъстват всякакви анализи и аргументи. Дискредитирането на съдебната реформа произтича пряко от дискредитирането на личностите, които я отстояват, най-вече Христо Иванов и Лозан Панов.


САЩ и НАТО като глобален кукловод-хегемон
 

  • С избора на Доналд Тръмп за президент медийният образ на САЩ се променя: очакванията са, че САЩ скоро ще се отърси от хватката на соросоидните елити, финансовите кръгове и корпорациите, което ще доведе до предефиниране на отношенията с Русия.
  • Думите на Доналд Тръмп, че „НАТО е отживелица“, се превръщат в боен призив за пропагандата, която настойчиво започва да внушава, че Северноатлантическият съюз е фрагмент от миналото, организация без бъдеще. Паралелно с това оръжейната мощ на Русия става все по-очевадна и руската военна намеса Сирия се изтъква като „единственото решение“ на военния конфликт.
  • Образът на САЩ като хегемон и агресор се завръща във всички случаи, в които политиката на САЩ пряко засяга руските позиции и интереси, като законодателството за “чуждите агенти” или американската военна намеса в Сирия.

Въздигането на Русия

„НАРАСНАЛАТА ПОЛИТИЧЕСКА И ДУХОВНА МОЩ НА РУСИЯ“ И „МОЩТА НА РУСКОТО ОРЪЖИЕ“

  • Руското оръжие печели все-широки световни пазари благодарение на високите си бойни качества. Русия е на път да привлече за свои оръжейни клиенти редица страни  като Турция, Ирак, Саудитска Арабия,  които традиционно или най-малкото през последните години са били в орбитата на САЩ;
  • Руската външна политика през последните няколко години, особено намесата във войната в Сирия, бележи безспорни успехи. Но за разлика от САЩ и НАТО, чиято външна политика е агресивна и колонизаторска, Русия играе ролята на миротворец, на гарант на справедливостта в регионите, в които се намесва;
  • Русия изобретява нови, невиждани до момента оръжия, с които очевидно печели превес над съперниците си от НАТО, но тези оръжия нямат за цел да унищожават човешка сила, а само техника и инфраструктура. Руската армия и руските военни намеси носят отпечатъка на характерната руска духовност и хуманност, противопоставени на западния материализъм и империализъм;
  • Руската политическа и духовна мощ може да бъде измерена по голямата популярност и привлекателност на Русия в различни страни по света. Например, изтъква се, че в България НД „Русофили“ е най-многобройната по членска маса НПО. Постоянно се създават нови сдружения за дружба с Русия, като “Приятели на Русия”, годиншните събори на русофилите край язовир Копринка, както и съборите по случай 3-ти март се превръщат в демонстрация на крепкостта на българо-руската дружба. Акцентът е поставен върху това, че тази дружба има дълбоки исторически корени и е неподвластна на политическите конюнктури, тоест има се предвид членството на България в ЕС и НАТО;
  • Отношенията между Русия и страните от ЕС са двойствени. Ключовото деление в това отношение е елити-народ. Показателен е примерът с България. Русофобията е присъща на политическите елити, на част от интелигенцията и работещите в НПО, които през последните три десетилетия са били формирани и платени от Запада. Противно на тях, мнозинството от обикновените хора, както и малка част от политическата класа, са настроени русофилски. Казано накратко: космополитите и безродниците са русофоби, истинските патриоти са русофили.


ВРАГОВЕТЕ НА РУСИЯ

  • НАТО и САЩ продължават да са класичеките, традиционни врагове на Русия. В пропагандните публикации продължва да се тиражира тезата, че САЩ имат за цел да унищожат Русия, да премахнат суверенитета й, да я раздробят и да усвоят ресурсите й. Същевременно обаче негативният образ на САЩ се проектира преди всичко в миналото, свързва се с фигурите на Хилъри Клинтън и Барак Обама. Избирането на Доналд Тръмп за президент се възприема като начало но нова епоха: то вдъхва надежди, че в бъдеще САЩще се откажат от ролята си на световен хегемон и ще установят с Русия отношения на мирно и взаимоизгодно сътрудничество.
  • ЕС в много по-малка степен е представян като враг и заплаха за Русия. Той е враг, доколкото е васал на САЩ и под техен натиск провежда политиката на санкции срещу Русия. ЕС е упрекван и в русофобия, но неговата русофобия също до голяма степен е отглас на американската русофобия. Освен това ЕС не се разглежда като хомогенно цяло, страните се разграничават според отношенията им с Русия. От водещите европейски политици най-негативно е отношението към Ангела Меркел и Тереза Мей, като в последния случай това се дължи на обвиненията на британския премиер към Москва, че се опитва да сее раздор сред западните общества чрез разпространяване на фалшиви новини и намеса в техните избори.
  • Отношението към България е двузначно. От една страна, в пропагандните публикации се твърди, че има една тънка прослойка от политици и НПО, формирани и финансирани от Запада, които са настроени русофобски. От друга страна, за огромната част от населението на страната се твърди, че е настроено приятелски към Русия. От българските политици като особено добронамерен и благосклонен към Русия е отличен президентът Румен Радев.


КРИМ И УКРАЙНА. САНКЦИИТЕ СРЕЩУ РУСИЯ

  • Русия преутвърждава чрез позицията на своя президент анексирането на Крим. Става дума за справедлив и отговорен акт, който не подлежи на ревизиране;
  • Руските медии, а след тях и българските пропагандни медии, тиражират тезата, че все повече западни политици, експерти, артисти са убедени, че: Крим е руски; в Украйна с активната подкрепа на Запада е извършен държавен преврат; санкциите срещу Русия трябва да бъдат отменени, било защото са несправедливи, било защото освен това са и неизгодни не само за Русия, но и за европейските страни;
  • В България БСП и президентът Румен Радев заявяват позиция срещу санкциите. Често пъти в пропагандните статии на различни автори българската позиция е мотивирана не просто политически или икономически. Позицията на България не може да бъде друга, освен отмяна на санкциите, защото България е свързана с Русия с дълбоки исторически, духовни и генотипни връзки;
  • Санкциите срещу Русия са въведени от неолибералните американски и европейски елити, но те са във вреда на европейските народи. Народите на САЩ и Европа не подкрепят санкциите. Новите лидери, като Доналд Тръмп и Марин Льо Пен, са именно политиците, които трябва да изпълнят волята на своите народи и да съдействат за отмяната на санкциите.


 

Link to comment
Сподели в други сайтове

Друг анализ по темата
https://www.eurozine.com/популизъм-локални-интереси-и-руска-пр/

Една интересна извадка:
"Въпросът е обаче не класифицираме ли като пропаганда нещо, което всъщност е критика? Тъкмо тук е тънкият момент: пропагандата използва иманентни на либералния политически и културен универсум критически фигури. Тук трябва ясно да припомним – пропагандата (както и пост-истината) не е просто лъжа; тя е специфичен режим на игра с истината чрез „пакетиране“ на факти – на създаване на частична истина, полу-истина, истина извън контекст, който режим опакова, мобилизира и дава тласък на съществуващи стереотипи и ресантименти.

Как се разиграва общата картина във вътрешнополитическите публикации? Чрез насърчаване на отхвърлянето на мултикултурализма и политкоректността – те са американско оръжие срещу Европа и отхвърлянето им не е лошо, а е възвишено и смело. Който ви упрекне в език на омразата, само доказва, че е американски агент (в по-мекия вариант, евфемистично – „проводник на чужди интереси“ – било съзнателно, било поради наивност и идеализъм). Езикът на омразата е произведен в статут на гражданска добродетел – само той е „искрен“ и „правдив“."

Link to comment
Сподели в други сайтове

Включи се в дискусията

Може да отговорите сега и по-късно да се регистрирате. Ако имате профил, впишете се сега за да публикувате с вашия акаунт.

Guest
Unfortunately, your content contains terms that we do not allow. Please edit your content to remove the highlighted words below.
Отговори на темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...
  • Последно видели темата   0 Потребители

    • Няма регистрирани потребители, които да гледат страницата в момента.
×
×
  • Create New...