Любов в пустинята
Когато сред хиляди пустинни бури
успееш да опазиш своето сърце,
сред изтрелите от фалшиви думи,
продължава то да бие без да спре
Когато слънцето остъпва път на вечерта
отново става тъмно,усещаш само студ и тишина,
сълзи се ронят в твоето сърце ранимо,
а всяка капка пада мълчаливо,мълчаливо...
Сърцето ти,изгубено в пясъчните дюни,
напразно ти опитваш да намериш,
едва помръдва то с последни сили,
настава студ-мирише ти на карамфили!!!
Сърце ,не си отъвай,спри,почакай..
Аз вярвах в теб ,дори когато те горяха,
дори когато с огън аз вода гасих,
дори когато мечтите ми се разпиляха...
Продължих да бродя из празните простори,
в пустощта студена цвете аз намерих,
плени ме то със своя аромат и красота,
успя да върне към живот изгубената ми душа.
Слънцето проправи пътя си сред облаците сиви,
душата ми бе цветна,смехът ми зазвуча с нови сили,
живота ми коренно се промени,
срещнах любовта сред рози с бодли!!!