Alexander

Деса - Птица-скитница

Потресен съм от песента на Кокаин! Напоследък въобще няма успешни кавъри у нас.

Според вас, кой е най-големият гръцки хит тази година? Направо дайте да направим мининагради на раздела.

http://www.vbox7.com/play:834b717e

17:45 min

Соня Немска със супер дебилска физиономия и глас: "Ми аз не съм НАГРИМИРАНА?!"

Нино ми е фаворитът от 2009 насам. Откакто е в Спайси пък съвсем няма слаба песен.

Танос Петрелис също много го харесвам - стабилна дискография и глас има!

Джена с голям концерт в Адапазаръ

След като опутоши всички и всичко в Америка, Джена е решила да изненада и феновете си в Турция. За никого не е тайна, че певицата обича турската култура и е решена на всяка цена да измести Търкан от сърцата на съседите ни. Моник, както е бил един от псевдонимите й, издаде, че е снимала чисто нова песен, с която да промотира предстоящия си концерт в Адапазаръ.

"След "Обичам те и толкова" реших да рискувам и да пусна чисто ново парче. Песента е тотално различна от всичко, което съм правила до момента. Дори ще ви издам и заглавието "Да ти го бях забила" - това сподели певицата пред телевизия Планета.

Джена издаде, че приликата между тази и предните песни е само в музиката и тематиката на текста. Клипът също бил сниман. За терен на снимките екипът избрал Томбул джамия и къщата на Али Ръза от популярния сериал "Листопад". Както и в "Къде е пичА", така и тук една от главните героини намира в джамията вестник "Кушадасъ таймс" и възторжено прекъснала молитвата на местните с репликата "ДЖЕНА ТУ ХЕФ А КОНЦЕРТ ИН ДЪ АДАПАЗАРЪ". Естествено, това е само малка част от сценария за новия клип на Певицата на 2011, който скоро ще се завърти в ефира на Планета ейч ди и по турската национална телевизия.

Моля, Unfaithful_m да бъде сменен на Alex.Ander

На Виолета - "Щом те няма" кой е оригинала???

След като Урсула отряза мераците на Андреа, тя се насочи към друг анимационен герой. Този път гигазвездата предложи на друг свой идол – Уди кълвача. Фрапиращото бе, че тъкмо навила Уди да се снима с нея в новия й клип (576 по ред) и станал фал. На репетицията Андреа започнала да спори с рисувания герой, че е по-голяма звезда от него. Уди не се сдържал и й накълвал силиконовите гърди. „Певицата” със сълзи избягала, тъй като било 16:15 и имала интервю по Сингал точка бе ге. Андреа си казала : „Сега ще види тоа кълвач - който се смее последен, се смее най-добре!” – заканила се Андреа. Така и станало. Както забелязахте по време на цялото интервю тя не престана да се хили от злоба като настъпан кълвач по време на менопауза. За капак в новия си клип Андреа реши да не снима герой, тъй като всички отказали. Самата тя ще се преобрази като Уди, за да му върне тъпкано всичко.

Най-голямата звезда в цялата слънчева система Андреа заяви пред ”New York Times”, че до края на годината за всички свои верни фенове ще направи още 3 турнета, 88 видеоклипа, 99 фотосесии и 315 ексклузивни дуета с Кости. „Давам ексклузивно интервю за вашия вестик, тъй като българските медии са ми под нивото, не се занимавам с некадърници!”, нарежда новата Мадона. Андреа разкри, че първото турне стартира точно след края на „Планета Дебри” и ще представи новите си дуети в 15 от най-големите градове на Земята. Второто турне ще стартира месец по-късно и ще бъдат посетени феновете на 5-те , избрани от нея планети. И последното турне ще бъде в някои от галактиките, но повече подробности очаквайте в следващата емисия новини на CNN. Певицата сподели пред „Дейли мейл”, че на следващите избори за президент на САЩ ще се кандидатира и е убедена, че ще бъде избрана. На въпроса „Как ще си гарантирате победата? Какво ще направите?”, певицата на хилядолетието отговори : „Както станах певица, така ще стана и президент!” – със самодоволна усмивка завърши Андреа.

С този шрифт пишат и статиите в НФ и много други списания...

Ето например банера за 7 години Планета.

Донякъде вярвам. Ако например има Трета световна война (както Ванга предрича) или изобщо война, може Македония да се присъедини към нас. Все пак обединението прави силата! :р

От няколко години знам за т.нар. 100 национални туристически обекта и ме е доста срам, че още нямам такава карта.

И аз нямам карта или книга. Не знам как се води... От къде мога да си я купя?

http://www.kiddofspeed.com/chernobyl-revisited/

Това го имаше някъде на български, но не мога да го намеря. Някой ден, ако имам време ще го преведа.

http://www.spaceman.ca/gallery/chernobyl - още снимки.

Аз съм посетил много места и всички са прекрасни - нали е България.

Започвам по области: В Мелник ходих тази година във всички посочени обекта в статията. В Несебър съм ходил 3 пъти - прекрасен град . Също и в Малко Търново съм ходил като малък.

Във Варна ходих през 2003 - божествено е - 4 място е в ТОП-а ми за български градове.

Велико Търново... Думите не стигат да опиша какво беше на екскурзията миналата пролет - КРАСОТАААА!!! Много ми харесаха Царевец и село Арбанаси, а за центъра на града да не говорим... На 2 позиция е в любимите ми градове... В Габрово съм ходил на Етъра, в Балчик ходихме в двореца и ботаническата градина - прекрасно беше, особено ботаническата. Калиакра също съм посетил - божествено е. Препоръчвам ви да отидете там!!! В Пловдив бях в края на 2003 г. и също много ми хареса и е на 3-то място в ТОП-а ми за българските градове. Хареса ми античният театър, централната улица, Альошата и др. В Сливен съм бил многократно. В Котел и Жеравна също. София сещо съм посещавал многократно, защото предпочитам самолетите за пътуване. Ходил съм на Черни връх - единственото хубаво нещов столицата (от видяните от мен). За другото - трагедия! Стара Загора е също сред любимите ми градове, най-много харесвам паркчето до гарата - много е приятно там. ;р За Шипка мога да кажа всичко прекрасно. Много ми харесва там, надявам се и друг път пак да посетя върха. В Казанлък много ми хареса гробницата. Всички забележителности в област Шумен съм посетил, но най се впечатлих от Мадарския конник - велико е!!! И моята област - Ямбол. Ходил съм и на трите забележителности. Колко случайно, нали?

Много искам да посетя Перперикон и Чудните мостове, Дяволското гърло също. Винаги е представлявала интерес за мен тази пещера. Панорамата в Плевен също ми е била интересна.

Дано в следващото определяне на обектите да включат и Бакаджик, Сините камъни и Карандила.

„Опознай България - 100 национални туристически обекта" е българско национално туристическо движение, създадено през 1966 г.Целта на движението е да насърчи туристите да се запознаят с някои от най-значимите туристически обекти в България. Сред обектите на движението са културни, исторически, географски, археологически, архитектурни паметници със световно, национално и регионално значение. Те включват най-забележителните природни феномени в страната, исторически местности, архитектурни резервати, храмове и манастири, най-високите планински върхове, даващи цялостна картина на богатото културно-историческо и приридно наследство по българските земи от дълбока древност до наши дни.Посещението и запознаването с обектите се удостоверява с поставянето на специален печат на съответния обект на определеното за това място в туристическите книжки, които се издават от Българския туристически съюз и се продават в туристическите дружества и в обектите, включени в движението.Отличията на движението са бронзова, сребърна и златна значка, които се връчват от Националния организационен комитет (НОК) към БТС, за посетени съответно 25, 50 и 100 обекта.Ежегодно през месец август НОК провежда томбола с имената на носителите на значки, като наградите са екскурзии в чужбина и страната, велосипеди, палатки, спални чували и други материални и морални награди.Част от обектите в списъка до 10 ноември 1989 г. са свързани с комунистическия строй. След 1989 г. списъкът е редактиран неколкократно, като настоящият му вид и номерация са от 2003 г.Съорганизатори на движението са Българския туристически съюз, Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, Държавната агенция за младежта и спорта, Светия Синод на Българската православна църква, Министерството на околната среда и водите, Съюзът на българските автомобилисти, Българския червен кръст, Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Стоте национални туристически обекта:

Област Благоевград

• 1. Банско — Велянова къща, Музей „Неофит Рилски", Музей „Никола Вапцаров", постоянна иконна изложба „Банска художествена школа", църква „Света Троица".
• 2. Пирин — Връх Вихрен.
• 3. Добърско — църква „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат".
• 4. Мелник — Исторически музей, Кордопулова къща, Роженски манастир „Рождество богородично".
• 5. Петрич — село Рупите, храм-паметник „Света Петка Българска", Самуилова крепост.

• 6. Несебър — Архитектурно-исторически резерват, Археологически музей; Поморие — Музей на солта.
• 7. Малко Търново — Историческа местност „Петрова нива", Исторически музей.
• 8. Созопол — Археологически музей.

• 9. Варна — Регионален исторически музей - Варна, Военно-морски музей.
• 10. Девня — Музей на мозайките.

• 11. Велико Търново — Архитектурно-исторически резерват „Царевец", Регионален исторически музей, Арбанаси - архитектурно-музеен резерват.
• 12. Свищов — Къща-музей „Алеко Константинов".

• 13. Видин — Музей-крепост „Баба Вида".
• 14. Рабиша - пещера Магура.
• 15. Белоградчик — Белоградчишки скали, Белоградчишка крепост, Исторически музей (Белоградчик).

• 16. Враца — Пещера Леденика, Регионален исторически музей.
• 17. Околчица — лобното място на Христо Ботев.
• 18. Козлодуй — Национален музей-параход „Радецки", паметник на Христо Ботев и неговата чета.

• 19. Габрово — Етнографски музей на открито „Етъра", Музей на образованието, географски център на България местността „Узана".
• 20. Боженци — Архитектурно-исторически резерват.
• 21. Трявна — Специализиран музей на резбарското и етнографско изкуство.
• 22. Дряново — Дряновски манастир, Музей „Кольо Фичето", пещера „Бачо Киро"

• 23. Добрич — Дом-паметник „Йордан Йовков", Художествена галерия.
• 24. Балчик — Архитектурно-парков комплекс „Двореца"; Каварна — Археологически резерват „Калиакра".

• 25. Кърджали — Перперикон, Регионален исторически музей, Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча".

• 26. Кюстендил — Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора", Къща-музей „Димитър Пешев".
• 27. Връх Руен.
• 28. Рилски манастир.
• 29. Хижа „Скакавица" и Седемте рилски езера.

• 30. Ловеч — Етнографски музей, Къкринско ханче, Музей „Васил Левски"; Луковит — Национален пещерен дом
• 31. Троян — Троянски манастир „Успение Богородично", Черни Осъм — Природонаучен музей.
• 32. Тетевен — Исторически музей.
• 33. Брестница — Пещера Съева дупка.

• 34. Берковица — връх Ком, Етнографски музей; Исторически музей (Вършец)

• 35. Пазарджик — Катедрална църква Света Богородица, Къща-музей „Станислав Доспевски", Регионален исторически музей.
• 36. Панагюрище — Историческа местност Оборище, Къща-музей „Райна Княгиня".
• 37. Пещера — пещера „Снежанка".
• 38. Батак — Исторически музей.
• 55. Велинград — Исторически музей.
• 70. Брацигово — Градски исторически музей.

• 39. Трън — Трънското ждрело на река Ерма.

• 40. Плевен — Мавзолей-параклис „Свети Георги Победоносец", Панорама „Плевенска епопея 1877 г.", Регионален исторически музей.

• 41. Пловдив — Античен театър, Архитектурно-исторически резерват „Старият Пловдив", Етнографски музей, Исторически музей, църква „Свети Свети Константин и Елена".
• 42. Перущица — Исторически музей.
• 43. Сопот — Метох „Въведение Богородично", Къща-музей „Иван Вазов".
• 44. Карлово — Национален музей „Васил Левски".
• 45. Калофер — Национален музей "Христо Ботев".
• 46. Връх Ботев.
• 47. Бачковски манастир, Асенова крепост.
• 67. Старосел — Тракийски храмов комплекс.

• 48. Разград — Археологически резерват „Абритус".
• 49. Исперих — Исторически музей, Исторически-археологически музей „Сборяново", Тракийска царска гробница, Тракийски град Хелис, село Свещари - Демир баба теке.

• 50. Русе — Къща-музей „Захари Стоянов", Пантеон на възрожденците.

• 51. Силистра — Исторически музей, крепост Меджиди табия.
• 52. Сребърна — Биосферен резерват „Сребърна".
• 53. Тутракан — Военно гробище, Музей на дунавския риболов и лодкарство.

• 54. Сливен — Къща-музей „Хаджи Димитър", Национален музей на текстилната индустрия.
• 56. Котел — Пантеон на Георги Стойков Раковски, Музей на котленските възрожденци, Природонаучен музей.
• 57. Жеравна — Архитектурно-исторически резерват, Къща-музей „Йордан Йовков".

• 58. София — Национален исторически музей, Национален музей „Боянска църква".
• 59. София — Храм-паметник „Свети Александър Невски" с криптата.
• 60. София — Национален църковен историко-археологически музей при Светия синод.
• 61. София — Национален дворец на културата.
• 62. София — Национална художествена галерия, Етнографски институт с музей при БАН.
• 64. София — Национален музей "Земята и хората".
• 65. София — Национален природонаучен музей при БАН.
• 66. София — Музей на историята на физическата култура и спорта на Национален стадион "Васил Левски".
• 68. София — Национален археологически институт с музей при БАН.
• 69. София — Софийски зоопарк.
• 71. София — храм „Света София".
• 74. Витоша — Черни връх.

• 75. Копривщица — Архитектурно-исторически резерват.
• 76. Същинска Средна гора — връх Богдан.
• 77. Клисура — Исторически музей.
• 78. Осеновлаг — Манастир „Седемте престола".
• 79. Самоков — Исторически музей, Девически манастир „Покров Богородичен".
• 80. Рила — връх Мусала.
• 81. Ботевград - Часовникова кула.
• 82. Скравена, Манастир „Свети Николай", Манастир „Свето Преображение", Паметник-костница на Ботевите четници.
• 63. Етрополе — Исторически музей, Часовникова кула, Етрополски манастир „Св. Троица".

• 83. Смолян - Регионален исторически музей, Планетариум.
• 84. Пампорово — връх Снежанка, пещера Ухловица.
• 85. Връх Голям Перелик, природна забележителност „Чудните мостове".
• 86. Златоград — Етнографски ареален комплекс.
• 87. Широка лъка.
• 88. Триградско ждрело, пещера „Дяволското гърло", хижа "Триградски скали".
• 89. Ягодинска пещера, Буйновско ждрело.

• 90. Стара Загора — Неолитни жилища, Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора", Регионален исторически музей.
• 91. Казанлък — Литературно-художествен музей „Чудомир", Тракийска гробница.
• 92. Шипка (град) — Храм-паметник „Рождество Христово".
• 93. Шипка (връх) — Национален парк-музей Шипка, Паметник на свободата.
• 72. Чирпан — Къща-музей „Пейо Кр. Яворов", Художествена галерия „Никола Манев"; Златна ливада — манастир „Св. Атанасий".

• 73. Димитровград — Исторически музей, Дом-музей „Пеньо Пенев".

• 94. Шумен — Историко-археологически резерват „Шуменска крепост", Регионален исторически музей.
• 95. Шумен — Томбул джамия „Шериф Халил Паша".
• 96. Плиска — Национален историко-археологически резерват "Плиска", Голяма базилика.
• 97. Мадара — Археологически резерват, Паметник „1300 г. България".
• 98. Велики Преслав - Национален историко-археологически резерват „Велики Преслав".

• 99. Ямбол — Античен град Кабиле, Исторически музей.
• 100. Елхово — Етнографски музей.

Списък на 100-те национални туристически обекта от 1966 г. до 10 ноември 1989 година:

1. Банско — Къща-музей „Никола Вапцаров“.
2. Пирин — Връх Вихрен.
3. Мелник — Градски исторически музей.
4. Бургас — Нефтохимически комбинат.
5. Несебър — Курортен комплекс „Слънчев бряг“.
6. Созопол — Градски исторически музей.
7. Варна — Аладжа манастир.
8. Варна — Военноисторически музей, Музей на дружбата на народите.
9. Побитите камъни.
10. Устието на река Камчия — Паметник на подводничарите.
11. Видин — Крепост-музей „Баба Вида“
12. Село Рабиша — Пещера Магурата.
13. Белоградчик — Белоградчишки скали и средновековна крепост.
14. Враца — Окръжен исторически музей.
15. Пещера Леденика.
16. Козлодуй — Паметник на Христо Ботев.
17. Връх Околчица — Лобно място на Христо Ботев.
18. Велико Търново — Окръжен исторически музей, Царевец, Преображенски манастир.
19. Свищов — Градски исторически музей „Алеко Константинов“, мястото, където руските войски са преминали река Дунав.
20. Габрово — Къща-музей „Митко Палаузов“.
21. Габрово — Етъра, етнографски музей на открито.
22. Дряновски манастир и пещера Бачо Киро.
23. Трявна — Музей на резбарското изкуство.
24. Стара планина — Хижа Партизанска.
25. Кюстендил — Окръжен исторически музей, художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“.
26. Рилски манастир.
27. Рила — Седемте Рилски езера.
28. Кърджали — Оловно-цинков завод, язовир Кърджали.
29. Ловеч — Музей и паметник на Васил Левски.
30. Троянски манастир.
31. Тетевен — Градски исторически музей
32. Местност „Костина“ — Паметник на Георги Бенковски.
33. Голям извор — Къща-музей „Първи окръжен революционен комитет в България“
34. Село Брестница — Пещера Съева дупка.
35. Къкрина — Музей „Къкринско ханче“.
36. Берковица — Къща-музей Иван Вазов.
37. Петрохан — Каскада и паметник на Георги Димитров и Васил Коларов.
38. Пазарджик — Художествена галерия „Станислав Доспевски“.
39. Михайловград — Музей на Септемврийското въстание 1923 год.
40. Батак — Градски исторически музей.
41. Батак — Партизански лагер „Техеран“.
42. Велинград — Къща-музей „Вела Пеева“.
43. Брацигово — Градски исторически музей.
44. Пещера — ВЕЦ „Пещера“.
45. Панагюрище — Градски исторически музей.
46. Панагюрище — местността „Оборище“.
47. Перник — Окръжен исторически музей.
48. Ковачевци — Къща-музей „Георги Димитров“.
49. Село Слишовци — Паметник-костница на партизаните.
50. Плевен — Военноисторически музей, парк „Кайлъка“.
51. Пловдив — Археологически и Етнографски музей.
52. Перущица — Градски исторически музей.
53. Калофер — Къща-музей „Христо Ботев“.
54. Карлово — Къща-музей „Васил Левски“.
55. Сопот — Къща-музей „Иван Вазов“.
56. Клисура — Градски исторически музей.
57. Стара планина — връх Ботев.
58. Хисаря - Градски исторически музей.
59. село Бачково — Бачковски манастир, Асенова крепост.
60. Средна гора — Туристически възпоменателен комплекс “Бунтовна“.
61. Разград — Музей-резерват „Абритус“.
62. Русе — Къща-музей „Баба Тонка“, Мостът на Дружбата.
63. Силистра — Окръжен исторически музей.
64. Сливен — Къща-музей Хаджи Димитър, Художествената галерия.
65. Котел — Градски исторически музей.
66. село Жеравна — Архитектурно-етнографски резерват.
67. Карлово — Карановската могила.
68. София — Музей на революционното движение.
69. София — Къща-музей „Димитър Благоев“.
70. София — Национален музей „Георги Димитров“.
71. София — Етнографски музей, Археологически музей.
72. София — Музей на Българо-съветската дружба.
73. София — Национална художествена галерия, Храм-паметник Александър Невски и Криптата.
74. Витоша — връх Черни връх.
75. Кремиковци — Металургичен комбинат.
76. Самоков — Градски исторически музей.
77. Рила — връх Мусала.
78. Копривщица — Къщи-музеи „Любен Каравелов“, „Тодор Каблешков“, „Георги Бенковски“, „Яко Доросиев“, „Димчо Дебелянов“, Ослековата къща.
79. Средна гора — връх Богдан.
80. местност „Жерково“ — Музеят и паметникът на „Чавдарци“.
81. Стара планина — хижа „Чавдар“.
82. Смолян — Окръжен исторически музей, Смолянските езера.
83. Родопи — курорт Пампорово.
84. Родопи — връх Персенк, Чудните мостове.
85. Стара Загора — Окръжен исторически музей, парк „Ленин“.
86. Казанлък — Градски исторически музей, Тракийска гробница Могилата Голяма Косматка (???), къща музей Чудомир, Музей на маслодайната роза.
87. Шипка — Храм-паметник.
88. Стара планина — Национален парк-музей „Бузлуджа“.
89. Стара планина — връх Столетов, Паметникът на свободата.
90. Енергиен комплекс Марица-Изток ТЕЦ Комсомолска.
91. Балчик — Дворецът, курортен комплекс „Албена“
92. Каварна — нос Калиакра.
93. село Ястребино — Паметникът на 18-те партизани и ятаци.
94. Димитровград — Музей на социалистическото строителство, Азотноторовия завод.
95. Шумен — Окръжен исторически музей, Къща-музей „Васил Коларов“.
96. Мадара — Археологически музей и Мадарски конник.
97. Плиска — Археологически музей.
98. Преслав — Археологически музей, Патлейна.
99. Ямбол — Окръжен исторически музей.
100. Образцово ТКЗС по избор.

      

Радвам се, че успях първи да пусна тема за любимата ми тема на разговор -ЧЕРНОБИЛСКАТА АВАРИЯ! Тук можете да коментирате и да слагате всякакво инфо и снимки за аварията, град Припят (най-близко разположения до централата), изобщо всичко свързано с Чернобил!

1) Информацията е от Уикипедия

Чернобилската авария, станала на 26 април 1986 в Чернобилската АЕЦ в Украйна, тогава част от Съветския съюз, е най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус.

 

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на Чернобилската авария.

 

Централата в Чернобил

 

Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70те години най мощният ВВЕР реактор произвеждан в СССР е ВВЕР - 440 (440MWe), а най мощните РБМК реактори са били РБМК - 1000 (1000MWe)). В днешно време в Русия все още се строят реактори от тип РБМК - 1000 и РБМК - 1500 (това са най мощните руски реактори в момента, следващото поколение ВВЕР реактори се очаква да надмине РБМК-1500).

 

Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Конструктивно предимство на тези реактори е, че те позволяват презареждане на реактора по време на работа (т.е. без спиране на производството за презареждане). За съжаление се оказва че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки една от които се оказва достатъчно сериозна за да предизвика най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.

 

Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква при условия, които са до известна степен подобни с чернобилската авария - при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същият конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това Игналинският РБМК оцелява. Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на Чернобилските реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил), въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на контролните пръти на реакторите от тип РБМК тъй като се е считало че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.

 

На 02.02.1984 Официално започва работа по установяване и предотвратяване на условията при които възниква положителенен коефициент на реакцията в реакторите от тип РБМК, за съжаление този проект се развива изключително бавно и неефикасно. Едва след Чернобилската авария (26.04.1986) се правят достатъчно сериозни анализи които показват че единственият начин да се достигне до аварийна ситуация от такъв мащаб е комбинация от неправилни действия на персонала (в случая на Чернобил) и конструктивен дефект във водещата част на контролните пръти.

 

След инцидента в Чернобил в конструкцията на реакторите от тип РБМК се внасят редица промени, които довеждат до така нареченото второ поколение РБМК реактори. При тези реактори е невъзможно да се достигне положителен коефициент на реакцията, което означава че при тези реактори е невъзможно да се повторят процесите довели до Аварията в Чернобил.

 

 

 

 

Кратка история на централата

1970 г. - Начало на строителството26.09.1977 г. - Пускане на 1-ви енергоблок21.12.1978 г.- Пускане на 2-ри енергоблок03.12.1981 г.- Пускане на 3-ти енергоблок09.09.1982 г.- Авария на 1-ви енергоблок, която довежда до временното му извеждане от експлоатация21.12.1983 г. - Пускане на 4-ти енергоблок26.04.1986 г. 01ч 23мин 40с - Активиране на аварийната защита на 4-ти блок (защитата е активирана от началник смяна в контролната зала)26.04.1986 г. 01ч 23мин 43с - Активиране на алармените сигнали за повишение на мощността на реактора на 4-ти блок.26.04.1986 г. 01ч 23мин 49с - Разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти спират да се движат преди да достигнат долно положение. Пълна загуба на всички средства за контрол на реактора на 4-ти блок.26.04.1986 г. ~01ч 24мин - Разрушава се корпусът на реактора на 4-ти блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит както и други компоненти от активната зона на реактора (непосредствено след взрива достигат приблизителна височина 2.5км)22.05.1986 г. - Прието е решение за възстановяване работата на 1 и 2 блок на Чернобилската АЕЦ01.10.1986 г. - Пускане на 1-ви блок след приключване на програмата по дезактивация на работните помещения05.11.1986 - Пускане на 2-ри блок след приключване на програмата по дезактивация на работните помещения30.11.1986 г. - Завършване на строежа на саркофага на 4-ти блок (обект "Укритие").04.12.1987 г. - Пускане на 3-ти блок след разделяне от 4-ти блок и дезактивация на работните помещения на 3-ти.11.10.1991 г. - Пожар на Турбогенератор 4 довежда до предсрочно закриване на 2-ри енергоблок.30.11.1996 г. - Окончателно спиране на 1-ви енергоблок.15.12.2000 г. 13ч 17мин Окончателно спиране на 3-ти енергоблок, с което активният живот на Чернобилската АЕЦ приключва.

 

Въпреки че от 15.12.2000 г. централата не произвежда електроенергия и всички блокове са спрени, вследствие на Аварията от 1986 год., историята на Чернобилската АЕЦ далеч не свършва през декември 2000, тя продължава и в наши дни и ще продължава през следващите години, когато се очаква да бъде построен по-сериозен и дълготраен саркофаг около реактора на 4-ти енергоблок, но дори и след това историята на централата ще продължава да се "върти" около авариралият реактор на 4-ти блок.

 

 

 

Аварията в Чернобил

саркофаг, всъщност "замества" този липсващ защитен контур. Саркофага е построен скоро след аварията за рекордно кратко време, с проектиран времеживот максимум от 30 години, при първоначално (по-късно е установено, че не са измерени точно и са занижени) натрупаните данни и предположения за активността на ядрото и вече остарява. Има опасения от пропадане на покрива, което може да доведе до повторно изхвърляне на радиоактивен прах. В ход е проект за изграждане на допълнителен защитен саркофаг, чиято конструкция да издържи 100 години напред.

 

Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е коствала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда днешни) изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на петрола на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на една тежка икономическа криза в СССР.

 

Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 киломеровата зона, ограничаването на риска радиация да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди. Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радио активен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те. Само в Русия над 1 152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително "незасегната" Франция. По данни на изследвали проблема, само в Беларус има 300000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми причинени от нея.

 

Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на земята е пряко засегнато, и около 1% е косвено засегнато от аварията. Това идва само да ни напомни какви биха били ефектите от дори малка ядрена война. Само една ракета СС-18 може да донесе радиация еквивалентна на 100 Чернобилски аварии.

 

СНИМКА 1 : Изглед към Чернобил от най-високата сграда в Припят.

СНИМКА 2 : Този медал се е давал на всички участници в потушаването на пожара в АЕЦ-а

2) бТВ Репортерите - Чернобил http://vbox7.com/play:00734e79

Том е бил жена преди и при операцията за смяна на пола е запазил женските си полови органи. В последствие се разбрало че съпругата му не може да има деца и се наложило той да забременее и роди.

Вече родил(а) ли е?

Интересна статия. Харесват ми новите чудеса, но ми се струва, че трябваше и Акрополът в Атина да намери място сред тях.

Леле,Nedis! Настръхна ми кожата, докато четох историите ти...

Да ,стига информацията да е поднесена по интересен начин.И може да има игри с научни въпроси, за да има по-голям интерес.Снимки на природни забележителности и и животински видове плюс информация за тях.Определено съм "ЗА". :1000 (23):

Подкрепям съгражданката. :1000 (30):

Кефи ме, има хубави песни