oriental princess

Белите дервиши не са само мит Днес малцина са турците, които са чели творбите на Мевлана, но религията векове по-късно е основа за печеливш туризъм. За тайнствените братства на въртящите се дервиши, облечени в бяло, се разказват легенди и до днес. Те са описвани като магьосници, като вампири и кръвопийци, като мохамедански войници и ислямски правоверни, като екзалтирани четци на Корана... Някои добавят, че те са тайни гей-общества, че са алкохолизирани наркомани, че контактуват с извънземни... Към днешно време сектите на дервишите имат сериозни разклонения в Пакистан, Китай, Канада, Австралия, Иран, Англия, Таджикистан, Албания... Къде е истината и къде хиперболата? Къде е легендата и къде действителността Човек трябва да се запъти към Анадола, към древната Коня, на повече от 260 км от столицата Анкара, в кападокийските плата и величествени скали, да усети студа и горещината на тези, изпълнени с магнетизъм местности, за да се докосне поне малко до същността на това древно учение, изпълнено с житейска философия. Древният пътешественик Евлия Челеби описва вълнуващо минус 20-градусовите спадания на термометъра и 40-градусовите му отскоци за едно денонощие. Той наблюдавал една котка, която се опитвала да прескочи от една къща към друга, но станало отведнъж толкова студено, че тя замръзнала във въздуха... Трябвало да се стопли на другия ден, че тя отново... да падне на земята... Коня, отстояща на височина 1016,78 м в голям оазис, е истинската столица на въртящите се дервиши. Когато древните селджуки пристигат (откъде точно - не се знае) през 1076 г., те намират един стар и завършен град. По-рано тук е имало хититско селище, а още по-рано - фригийски град. Библейските личности Св. Павел и Св. Барнабас изнасят проповеди там през 47, 50 и 53 г. През римското господство Коня процъфтява и подслонява един от първите църковни събори на християните - през 235 г. От VII до X век градът е окупиран от арабските завоеватели, но се възражда наново през ХIII в. през царуването на Алаадин Кейкубат. Това е златна ера на възход и подем, докато не се появяват монголските нашественици... Мистичният орден на дервишите „Мевлеви" е основан от поета и философа Мевлана Джелаледин, роден в днешен Афганистан през 1207 г. и по-късно дошъл по тези земи. Мевлана е син на известен теолог, който избягал, за да спаси живота си и своето семейство от ордите на Чингиз хан. Той идва тук на 22-годишна възраст, по време на царуването на Кейкубат. Бъдещият основател на ордена учи философия и религия и, подобно на баща си, става прочут учител по каноническо право... Ето я и гей-завръзката, която подхранва въображението на мнозина изследователи, последователи и любопитни читатели... На 37 години Мевлана изоставя своето семейство и попада под влиянието на персийския дервиш Мехмед Тебризи (или Семс). Двамата прекарват в дълги философски дискусии, живеят в уединение, размишляват за живота, мечтаят... След време Семс изчезва, по всяка вероятност убит от ревнивите последователи на Мевлана, които го искат при себе си, искат го за себе си и не искат да го делят с никого... В своята печал (още едно доказателство за евентуален гей-скандал!) Мевлана се обръща към мистицизма на суфите и поезията. Неговата най-велика творба е поемата „Месневи". Тя се състои от... 25 000 по-малки поеми, които са четени и изучавани в безбройните текета (манастири) на ордена, основан от него. И до ден-днешен „Месневи" остава единствената философска система, изложена в поезия. Със своята обемност и съдържателност тя се нарежда плътно до Корана в ислямската литература. И все пак? Питанките около тази „холивудска" драма остават... Въпреки че Мевлана умира през 1273 г. и е наследен от Хюсамеддин Челеби, последван после от сина на Мевлана - султан Велед... Те остават, защото дервишите са единствено и само мъже. В техния орден не може да бъде приет всеки. Когато се срещнат в гражданския живот, напълно непознати и облечени в обикновени, неритуални дрехи, те се познават отведнъж, между тях лумва някаква искра... Както, когато се видят двама... Защо танцуват и се въртят дервишите? Учителят Мевлана е вярвал непоколебимо в силата на музиката и танца като единственият път към отдаване на Божията любов и за освобождаване от земното робство. Той смята, че въртеливото движение изразява душевното състояние на силно религиозно вълнение. Мевлана не прави никаква разлика между класи, раса или дори религия... Оказва се, че можеш да бъдеш дервиш, дори ако изповядваш друг бог, но почиташ 7 правила на Мевлана... Те са нещо като нашите 10 Божи заповеди. А самите канони са сбор от шиитство, сунитство и... християнство. Със създаването на републиката на Ататюрк всички религиозни ордени са забранени. Техните привърженици минават в нелегалност и тогава дервишите се сещат за своите древни събратя... троглодитите. Троглодитите са хората от пещерите, от подземните градчета и многоетажни пещери, които днес представляват огромен музей на открито. Гръцката дума идва от „трогле" - дупка, и „дунеин" - прониквам, и буквално означава „хора, живеещи в кухина, издълбана от човешка ръка". Край бреговете на Червената река (по червената глина) наскоро край градчето Йозконак бе разкрит подземен град за около... 60 000 души. Тук е имало всичко: от трапезарии, обори, складове, спални помещения - до болница, затвор, християнски молителници и огромни кухни... Има отходна канализация и вентилация и някои градчета се простират на... 20 етажа под повърхността! Всеки ден десетки автобуси от цял свят водят тук не само обикновени туристи, но и снимачни екипи, телевизионери, учени, археолози, изследователи... Местните кметове отдават тези пещери на предприемчиви търговци които подреждат тук плодове и зеленчуци поради... постоянната температура. Под земята контрастните амплитуди на „външното време" не се усещат... В тези пещери днес има: барове, хотели, дискотеки, винарски изби, ресторанти, кафенета с билярдни маси, магазини за сувенири, работилници за керамика, оникс, мрамор, полускъпоценни камъни... Танците на дервишите са изключително нощем, а пещерите-винарни, в които танцуват, са с предварителна резервация. Забранено е да се снима, самите дервиши не позволяват. Обикновено на равния под на пещерата излизат 3-4, облечени в бяло дервиши, и един в черно. Този, в черните дрехи, е настойникът, учителят, на останалите. И те трябва да изпълняват неговите негласни нареждания. Барабаните неусетно учестяват ритъма си, дервишите от плавни подскоци преминават във въртеливо движение, после белите им кринолини се завъртат около кръста. Танцьорите се въртят около собствената си ос с бясна скорост. От дясно - на ляво... Това е сема-та. Дясната ръка на дервишите е повдигната нагоре - готови са да приемат божията благодат, а лявата - надолу - готови са да раздадат божествената милост. Конусовидните им шапки изобразяват надгробните камъни, връхните дрехи - самия гроб, дългите ризи - погребалния саван. Свалянето на връхните дрехи символизира освобождаването от земните окови и спасението от смъртта. Докато се въртят около себе си, те се въртят и около празното пространство, точно както и вселената се върти в присъствието на Бога. Постига се единение... Днешните дервиши са обикновени трудолюбиви граждани, които вечер танцуват пред Негово величество Туриста И докато те привличат потоци от туристи, нашето нестинарство, особено това в Странджа или в „лъскаво-народните" механи, предизвиква по-скоро тъга и покруса. Хеле, когато е подсладено с фолкмотиви или с фолкгърли, тогава еша ни няма!... Махмуд беше един от хората, които разпознах като дервиш, танцувал предната нощ в огромна пещера-винарна. Той работи в грънчарска работилница, където 4 поколения си предават тайните на керамиката и никой не смята да напуска. Никой не смята да си сменя професията, да бяга в големия град или в чужбина. Тук се произвежда бяла и цветна керамика за целия свят. Фирмата работи по каталог за Европа и света и на дребно... Някои от керамичните съдове струват от 600 евро нагоре... Всички са оригинални, ръчно производство, запазена марка... През деня той е в грънчарската работилница, която му дава основното препитание, а вечерно време със свои колеги танцува пред многобройните туристи. Тук всеки турист храни четирима човека, казва той... Туристическата индустрия наистина е огромна. Тя нарежда до себе си грънчарски работилници, дервиши, троглодити, които продължават да живеят в скалните пещери и да получават помощи от ЮНЕСКО, минарета и църковни куполи от олово, мед и злато, главозамайващи фонтани в тая суха пустош, кервансараи с ябълков чай. По улиците и мостовете светят лампиони и абажури от кована мед и желязо, които никой не се осмелява да счупи или открадне... Днес малцина са турците, които са чели творбите на Мевлана. Колко са членовете на неговия орден, също е трудно да се каже. Но въртящият се танц на неговия орден е грандиозно фолклорно забавление, което подхранва туристическата действителност. С едната ръка вземаш, с другата - даваш... Вземаш от туристите, даваш на семейството си!... А веднъж годишно в Коня се провежда фестивал на сема-та, с който в продължение на седмица се слави великият Мейдана, споминал се тук на 17 декември, на 66 години... Създал религия, превърнала се след векове в основа за печеливш туризъм. Взето от: http://www.monitor.bg/opinions/article?sid...50&eid=1381

Душата, ангелите, джиновете и дяволите

Джихад и неговото значение Джихад е арабска дума, която означава противопоставяне и борба срещу всички несгоди и препятствия. Но когато тази дума се свърже с исляма, означава борба в името на Аллах. Това е първата мисъл, за която се сещаме, когато се спомене джихад. И както ще поясним по-късно, Последният Пратеник, Хз. Мухаммед, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари, го е характеризирал като малък и голям джихад. Мястото на джихада в религията Джихадът е едно от най-важните задължения в земния ни живот. Пророците също са натоварени с това задължение. Джихадът означава човек да осъзнае своята същност или да осъзнае същноста на хората. Затова Всевишният е отредил важно място на джихада и го е определил като прославено и свещено дело. Между тези, които без причина бягат от джихад, и тези, които безспирно и без умора се борят в името на Аллах, има огромна разлика. В тази връзка е и знамението в Свещения Коран: "Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Аллах отреди на борещите се чрез своите имоти и души да са с едно стъпало над седящите. На всеки Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите с огромна награда." (Жените, 4/95) Но джихадът не е само размахване на мечове. Той е старание за усъвършенстване на човека. По тази причина преди всичко той е стремеж към отстраняване на негативните качества, борба със собствените недостатъци и освен това - подчиняване на злите помисли на душата. Както е повелил Последният Пратеник, големият и съществен джихад е именно това. А въпросът за самата борба с оръжие е много специфичен и е само по принуда и при отбрана. Ислямът определя този джихад за "малък" и той се използва при отбрана на богатството, родината, религията и собствения живот, за премахване на преградата между Всевишния и хората и за отваряне на пътищата за усъвършенстване на човека. Разбира се, според периода и видовете джихад са различни. Понякога както само едно поучение или една помощ, или изразяване на мнение за нападки срещу религията може да бъде джихад, така също един добър личен пример може да се счете за джихад. За първите сподвижници на Пратеника на Аллах било задължително преселението (хиджрет), а тези, които не са успели да се преселят, се натъжили много и си мислели "как може да запълним тази празнина." За такива хора Свещеният Коран повелява: "Не беше ли земята широка? Защо не се преселихте?" Това означава, че в този период преселението е било една величина от джихада или може би е бил самият той. Ето още няколко примера от Периода на благополучието: някои от сподвижниците не успели да отидат на джихад, тъй като родителите им били много възрастни и болни и имали нужда от грижи. Един младеж, който въпреки това си положение избягал и дошъл на бойното поле, Пратеникът, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари, го върнал с думите: "Иди и прави джихад за родителите си", т.е. да се грижи за тях и по този начин намеква, че неговият джихад е именно това. Ето знамението, за което споменахме, намеква за тези, които поради някаква причина не са успели да отидат на джихад, че могат чрез проповеди да запълнят тази празнота. Голям и малък джихад Джихад е човек, използвайки силата си, принуждавайки себе си, да осъзнае човешките ценности и да открие същността си. Това се нарича "голям джихад". "Малък джихад" е същото нещо да бъде цел в името на сплотяване и преоткриване същността на всички хора. Връщайки се от битка, Партеникът на Аллах повелил: "Сега се връщаме от малкия към голям джихад." Когато сподвижниците попитали кой е големият джихад, Пратеникът им отговорил: "Борбата със собственото си его (нефис)." Малък джихад е не само този на бойното поле. Да се мисли, че това е така, означава да ограничим широкото му значение. Понякога една дума или едно мълчание, понякога само едно намръщване, една усмивка, напускане на неподходящо място или, накратко, всичко, извършено единствено в името на задоволството на Всевишния, да обичаме и ненавиждаме всичко според Неговите повели, всичко това влиза в рамките на джихада. Стремежът всичко това да бъде нашата цел в живота и благоденствието на обществото е също така джихад. Започвайки от най-близките - семейството си, и достигайки до всички сфери на обществото, обгръщайки целия свят, всичко това се побира в рамките на джихада. Ако днес всички хора желаят да спечелят задоволството на Всевишния - би трябвало да е така, - освен че трябва да известяват останалите, би трябвало да подчинят своите лоши чувства и със задълбочен размисъл да преоткрият себе си. Ако не направят това, вероятността да излъжат най-вече себе си е голяма и сторените от тях неща не биха били полезни нито за тях, нито за някого другиго. Водещият истински джихад е този, който със смирение, скромност, с духовно удовлетворение предпочита всяко нещо в името на Всевишния. Борбата, която води такъв човек, не ще бъде напразна. Той, вместо да пълни главите на останалите с полезни или ненужни неща, се стреми да запълни тяхната празнота с искреност, добри помисли, откровеност и смирение. Джихадът е едно вътрешно и външно равновесие При него има и духовно узряване, и спомагане за това на останалите. Да помогнеш на останалите да узреят е малък джихад. Ако двете бъдат разделени, думата джихад губи своя смисъл и от едното ще се породи отегчителност, а от другото - анархия. Но ние очакваме души, изпълнени с духовността и морала на Хз. Мухаммед, Аллах да Го благослови и с мир да Го дари. А това, както във всички сфери, е възможно единствено с подчинение и следване пътя на Последния Пратеник. И колко са блажени онези, които мислят за спасението на човечеството толкова, колкото мислят за собственото си спасение. И колко са блажени онези, които, спасявайки останалите, не забравят за себе си. Взето от: http://bg.fgulen.com/content/view/29/6/

ЗА ГАГАУЗИТЕ Турските народи, преди да нахлуят в Европа, живели в Монголия, под общо название Огузи. Намерените загадъчни надписи по скалите на брега на реката Орхан (приток на р. Енисей), които са прочетени при съдействието на известния ориенталист Томсен, принадлежат на особено тюркско племе, наречено Тюрк-Огуз. Тези турски народи, след дълго съжителство, са били най-сетне принудени да се движат по направление към южноруските степи поотделно и в отделна политическа самостоятелност, като: 1) печенеги, ; 2) узи; 3) кумани. В IХ век те заемали вече областта между р. Волга и Янк. В 1055г. узо-тюрките, гонени от куманите, за пръв път нападнали на руското Переяславско княжество. Руските князе се опълчили против тях в 1060г. и тъй ги победили, че те били принудени да бягат по дирите на печенегите към югозапад. През 1064г. те минали Дунава. Една част от тях е попаднала под византийската власт, а друга част се е завърнала и се е настанила край руската граница под название "Черни Клобуки" (Черни Калпаци, на турски Кара - калпаклъ). Според гръцкия историк Папаригопуло се е появил в 1065г. по бреговете на Дунава, един турски народ, наречен Узи или Огузи. Според Скилица той се е състоял от 600 000души, а според Зонар само от 60 000 души; те преминали Дунава с лодки и разпръснали българо-гръцката войска, която била изпратена да попречи на преминаването им. След това те се установили в северна България. Една част от тях е заминала към Солун и Гърция, като е плячкосвала и грабила. Навръщане тя е била обаче, принудена по причина на тежка зима, да хвърли плячката; тя се завърнала в окаяно положение при своите край Дунава. От тука те плячкосвали Тракия и Македония. Тогавашният византийски император Константин Дукас опитал се да ги подкупи чрез подаръци, за да се завърнат, но не успял. Тогава той се е принудил да се опълчи против тях. Но по онова време е било положението на императора толкова окаяно, че императорът не е могъл да излезе срещу узите с повече от 150 (?) души! За щастие на императора, получено било известие, че те били погубени от глад, чума и от българите и печенегите, които ги нападнали. От узите, които останали от по-напред под властта на византийците, като техни съюзници и поданици, мнозина се установили да живеят около Дели-орман, където те намерили техните сънародници печенеги. Тая компактна там маса, служила като гнездо и място за прибежище на всички придошли едноплеменни разни тюркски племена, които с време се асимилирали с другите, като е останало общото им име Турци. Това обстоятелство е спомогнало да пазят и до днес националното си съзнание като Турци. Един поглед върху названията на делиорманските села ще ни убеди за някогашните там турски племена и семейства. Напр. с. Узлар, (уз-лар = узите), Хорозлар, Азаплар, Герзалар, Сонгулар, Сиахлар, Каспичан (название на едно от турските племена), Кочулар, Дураклар, Гейкчилер и др. Християнството не е могло да разбие тая компактна маса и да я приеме в лоното си, както е станало с другите турски племена, живущи между християнското население. И до днес Делиорманците си запазили отделното от османските турци национално съзнание и затова, запитани какви са, не отговарят "турци сме", но "биз ислямъс" (ние сме ислямци), по същия начин както и християнските узи (гагаузи) отговарят често "биз християниз" (ние сме християни), в различие от гърци, българи и др. Евлия Челеби, който е писал пътуването си през ХVII век (1651г. и др.) из българските земи, обиколил е и областта "узи-еялет". Значи през 1651г. областта в североизточна България се е казвала узска (гага-узска). Челеби казва, че населението в Силистра е от среден ръст, здраво телосложение и веселяци; те носят татарски калпаци и са от татарско произхождение. Освен тях има добруджански племена Читаци, произлезли от смесване на татари, българи, власи и молдованци. Жените им ходят забулени; те са много целомъдрени, срамежливи и се закриват добре. Читаците почитат всичките си гости и ги канят на гощавка. Хората са кротки, искрени, с добри нрави и характер. Раите на гр. Добрич (Хаджи Оглу Пазарджик) се наричат добришки читаци; те образуват едно чудно общество. Добруджанци и Делиорманци са отделни племена; те са смели и храбри юнаци . Челеби намира различие в техния език от османлийския. Отбелязваме тука някои от тези думи, които са до днес в употребление между гагаузите. Например: калаик (гагаузки халаик) робиня, кавра (кавра) донеси, мечекли (мечикли) чума, гивенде (гювенде) проститутка и др. Както се вижда, Челеби нарича добруджанците и делиорманците Читаци, особено племе, които са раи на османските турци, макар мюсюлмани. Всичко това иде да потвърди, че делиорманците не са османци, изпратени там от Анадола или друго място, но са същите ония племена, особено узи, които са образували компактна маса в Делиормана, под общо название Турци. По характера Делиорманците имат сходство повече с гагаузите, отколкото с османските турци. Когато османският турчин е свиреп и неотстъпчив спрямо другите вери, делиорманецът е тих и не прави разлика между него и християните. Гостоприемството у тях е развито до висша степен. По говора, делиорманците имат също по-голямо сходство с гагаузите отколкото с османците. Между много други можем тук да приведем още, че когато османците употребяват за потвърждение думата евет (=да), делиорманците и гагаузите употребяват думата яа (=да). По-обширно ще говорим за това на друго място. Между гагаузите има предание, според което, между делиорманските турци и гагаузите има разлика колкото между ципите (обвивките) на лука: "бизим арамъз бир сован зар кадардър". Делиорманците се наричат обикновено амуджа (=чичо). Предполагаме, че делиорманците са турци от узко произхождение. Византия е имала особени полкове, наречени узки, които се отличавали по юначество и храброст. Тези полкове служили като погранични, против нахлуванията от север. Същите обаче, полкове, изпращани против османците често се съединявали с османците, вместо да се бият с тях. За началото на създадената първа огузка или узка държава Г. Баласчев разправя следното: Селджуският султан Изедин Кайкавуз, през нашествието на монголите в Мала Азия, изгубил престола си и се е предал в ръцете на Палеолог (в 1261г.). Султанът живял с християните като добър християнин, а между турците изповядвал мюсюлманската вяра. Нагласено било от императора да се даде помощ на Изедин, за да завземе северозападния кът на черноморското крайбрежие, което тогава съставлявало част от българското царство. Тази крайбрежна област е била известна в ХІІІ и ХІV век под названието Карвунска с главния град Карвуна или Карбона, сега Балчик. Българският цар Константин Тих не е успял да прогони новия си опасен неприятел, който се е вече настанил в богатата черноморска област. Византия посочила тази област на съплеменниците и сподвижниците на Кайкавуз с цел да й служи като опора против чуждите нашествия откъм север. Веднага след организирането на държавата си, Огузите пратили тайно известие на сродните им турски семейства в Анадола, отдето много турски семейства са заминали в Добруджа. Много тюркменски племена се поселили тогава в източните провинции на Никейското царство и приели гръцкото поданство. От тях Изедин рекрутирал многочислени войски. Византийският император заселил част от тях в карвунската област и в одринско, дето и до днес се намират християни, които говорят турски. Тази новосъздадена държава на Кайкавуз, била поставена под църковното ведомство на Цариградската Патриаршия. Изедин се представлявал като християнин; той намерил в Карвунската си държава едноплеменниците си узи и с тяхното участие е засилил значително мощта си, като основал една самостойна и независима в политическо отношение, държава. Днешните гагаузи, според Баласчев, са потомци на сподвижниците на султана Изедин Кайкавуз, от когото са получили прозвището си гагаузи. Около 1346г. в Карбона (Балчик) се е намирал болярски род Баликас. Това име е турско (балък = риба). След неговата смърт огузгия престол заел Добротица (Добротич), брат на Баликас, с висока владетелска християнска титла, деспот. През владичеството на Добротич огузката държава толкова се е усилила, щото тя е имала много връзки със съседните си държави. Оттогава още тя почнала да се нарича вместо карвунска земя - Добротишка. Турските писатели я наричат Добруджа. Тая огузка държава на Кайкавуз или Гайгавуз съществувала независима 130 години с отделен екзарх, подчинен на цариградския патриарх. След падането на огузкото царство под Османците, голяма част от огузите била принудена да приеме ислямизма. Друга част пък, която била по-твърда в религията си, криела се дълго време, като представлявала, че е мохамеданска. Това те могли толкова лесно да сторят, колкото те и така почти по нищо не се отличавали от османците, освен по религията си. По такъв начин османското население с приемане в редовете си на разни други турски племена, като узи, кумани и печенеги и др., значително се увеличило в тия страни. Известно е, че след падането на Цариград в турски ръце, султанът признал като глава на всички православни християни, без разлика на тяхната народност, само цариградския патриарх. Доколко османците продължавали да бъдат опиянени от успехите си, нито дума не могла да става за черкви, училища и за раята. Религиозните обреди се извършвали скришно. Когато, обаче, патриархът почнал да се вслушва от великия везир, а владиците от пашите, християните почнали вече по-открито да извършват религиозните си обреди и да отварят училища. Узите, като народност без култура, били изоставени съвършено в ръцете на цариградския патриарх, който разполагал с тях по национално и религиозно отношение. Голяма част от узите взимат гръцкото образование и възпитание и се наричат елини; друга част остава под влияние на българите и друга на турците. Това е причината дето гагаузите, потомци на старите узи, ги разделят на същински и на български. Първите живеят край Черно море, те са били под гръцко влияние. Българските са били под българско влияние ( в Провадийско). Всъщност обаче, едните и другите са гагаузи. Българските казват напр. "свети, како, леля и др.", когато гръцките казват ай (свети), абла (како), тийзе (леля) и др. Турските гагаузи в с. Дормушкьой казват на иконата по турски пут тахтасъ (дъска на идола), в с. Войводакьой таптъъмъз тахта (дъска, на която се кланяме), а пък българските и гръцките казват икона. Преследванията, на които гагаузите са били изложени от турците, ги принудили да се преселят, заедно с българите, в Бесарабия. Според Мошков в Бесарабия са се преселили 70 000 гагаузи. След покоряването на узката държава от Беазит, узите не се споменуват вече. Ев. Челеби (ХVІІ век) нарича областта узка (узи еялет), без да споменува за узите, той ги нарича Делиорманци, Добруджанци и Читаци. Узите се вече наричат гагаузи (гага-узи). Това прозвище не е ново, както някои предполагат, нито се счита като псувня, както казва Иречек. Напротив, гагаузите помежду си, не се наричат с друго национално име, освен: "бен гагаузум", т. е. аз съм гагаузин. Особено, когато той иска да даде важност на себе си и казва "бана гагауз дерлер", т. е. на мене казват гагаузин - сир. аз не съм обикновен човек, но съм благороден и юначен гагаузин. Гагаузите нямат доверие на никой народ, като ги считат по-долни от тях. Когато се срещнат двама непознати гагаузи, за да се уверят дали са едноплеменници, те се питат "сен миннет ми син?" т. е. от нашите ли си (от народа ли си), значи гагаузин ли си? Щом получи отговор "миннетим", тогава само си говорят без стеснение (откровено). Според казаното се вижда, че днешното прозвище гагаузин не е псувня, но напротив, то се произнася с гордост. Наистина, има случаи, когато гагаузинът, запитан за народността си, отбягва да се нарече гагаузин, като в такива случаи се нарича християнин. Това, обаче, е следствие на преследванията и налагания от разни органи на властите, които не признават гагаушки народ; те ги накарват да се казват българи. Колкото се отнася до произхождението на думата гагаузи, мнозина са дали разни тълкувания. Академикът Радлов смята, че думата гагауз е съкращение на думата агуз или огуз, название на племето, известно в историята под името узи, огузи. Г. Димитров е написал цяла статия за филологическото развитие на думата гагауз с всевъзможни тълкувания. Ив. Николау счита гагаузите за най-старите местни жители на гр. Варна, Балчик и Каварна, наречени Агави, Катузи и Кробизи, които споменува Плиний. Думата гагауз тълкува от Агавуз. Апостол Андрей, който посетил Варна ги нарича Агавуз. От всичко дотук казано се вижда, че всички национални или прилагателни думи, предназначени да обозначат гагаузите са сходни и се въртят около думата гагаузи. За нас е важно, дали под думата гагаузи се разбират узите, за което ние сме уверени не само поради досега казаните причини, но и заради това, че и езикът и обичаите им са едни и същи, а главно защото между народа има предание за идването на техните прадеди откъм Дунава. Даже до днес се говори между гагаузите за бившето гагаузко знаме, което един ден щяло да бъде поставено на върха Чаракмана до Каварна, дето щели да се съберат всички гагаузи. Това знаме, както чухме да разправят гагаузите във весело настроение, се състояло от разярен петел на червено поле. Колкото за нас, ний съвсем не се безпокояваме от представката гага, гаг, ага и др. пред думата уз, тъй като за каквито и да считат гагаузите, те всички са от "минета", както те казват. Жалкото е, че те са осъдени на изчезване като малък и некултурен народ. Това е причина, дето ние се наехме по възможност да издадем в отделна книга всичко, що се отнася до тях. Това правим особено като имаме предвид, че мнозина незнаещи техния език, обичаи и др. писали за тях неверни съобщения. По езиково отношение не съществува почти никаква разлика между говора на всички гагаузи. Езикът им е много сходен с онзи на османските турци и заради това те, когато искат да знаят дали неговият събеседник знае неговия език, не запитва дали знае гагаушки, но дали знае турски; той запитва "тюркча билиормусум". От това става ясно, че признава за неговия език турския. До освобождението ни, гагаузите употребявали гръцката азбука. За книги за прочит им служили така наречените караманлийски написани с гръцки букви на турски език. Обаче те не го разбирали напълно. Доста голяма разлика има обаче, гагаузкия език от куманския. Ако сравните куманския речник (Codex cumanicus) на Д-р В. Радлов с гагаушкия словар на В. Мошков, ще изпъкне голямото им различие. Колкото се отнася до облеклото на гагаузите, то не е било еднакво в разни времена. Преди около 150 години, доколкото узнахме от стари хора, облеклото у мъжете се е състояло от бир гьошлю чаашир; той е бил един вид тесен потур със или без гайтан, с широки крачоли (пача), джамадан, един вид жилетка с двойни копчета от гайтан, контош горна дреха и широк кушак (пояс). Контошът се е наметвал обикновено върху лявото рамо, вместо да се облече. На главата тургали чалма (широк шал). Главата остригвали като оставяли перчем. На краката носили бели чорапи и емении (турски пантофи). Изобщо гагаузинът обичал да се гизди; такива наричали кърнак (наконтен). Преди около сто години облеклото почнало да се изменя, като тесните чаашири станали широки. На главата тургали таке, около което обвивали шервиет (черен шал). По-после почнали да носят фес и го обвивали с копринена или обикновена кърпа, докато най-после е останал само фесът. Във Варна носили и широки шалвари както гърците от Измир. Жените носили дон (гащи), дълга риза (гьомлек), дълга антерия с къси ръкави, подобни на кримските татаркини, контош, обшит със сърма, кушак (пояс), мамука (забрадка), фес, обвит с чембер и най-горе голям шал. На краката терлик (един вид чехли) и зимно време лалъни. По-после почнали да обшиват феса с разни украшения. По-богати тургали на феса желтици, тас тепе. Около шията тургали огърлица от маргарити, махмудиета и др. По-после се изхвърли антерията, като употребили шалварите, които се носят до днес. Най-горе - шала. Лицето се мазало с белило, червило, както и с бенки. Телосложението у мъжете е правилно, среден ръст, широки гърди, силни ръце и крака, мургава кожа, голям нос, повече брюнети и пъргави. Момите са красиви, кожата е бяла, валчесто и пълно лице и развити гърди. Момата не се крие сега от момъка; когато говори с него покрива устата с пръсти. По характер гагаузинът е весел и щедър, даже разсипник; той е много гостоприемчив. Докачен в честолюбие, защитава се до смърт. Търпелив и безстрашен. За да докаже безстрашието, предприема най-опасни работи, даже с нож се наранява за да покаже, че не е малодушен. Такива наранявания неведнъж са ставали във Варна при весело настроение. Имало даже случаи, дето гагаузите си отрязвали месо от кълката си, за да покажат безстрашието. Чупвали с ръце джамовете на прозорците и строшавали със зъби стъклени чаши. Такива работи са били нещо обикновено, както показват следните стихове от гагаушка песен: Миханее вармалъ Тезкяхтара чатмалъ Кадехи кърмак Елини сармак Ховардая, ховардая Пек намдър (т.е. да се отива на механата, да се закачи тезкяхтарина, да се чупи чаша, да се завие ръката на ховарда (гулайджия), това е много славно). В семейството мъжът е главата; той заповядва. Жената е послушна на мъжа си. Да се води мъжа по жената, счита се за унижение. За мъжете, които се водят по жената казват "сенин башина кара койор феси" (на твоята глава жената турга феса, т. е. водиш се по жената. В религиозно отношение гагаузите са фанатици. Най-древните черковни постановления се изпълняват от тях с фанатизъм, даже ако те са криви и против изискването на черквата. Никой не може да ги убеди в противното: бойле булдук, бойле япаджаиз (така ги намерихме, така ще ги направим). Народността и вярата са днес за тях еднозначующи. Това се вижда от следните стихове на гагаушката песен, съставена в навечерието на освободителната война, когато каварненският гражданин Амира със 70 души негови другари са защитавали града Каварна от нападенията на черкези, татари и турци. Аалеме бе нинем аалеме биз гене гелириз Християн огруна биз кан дьокериз (т. е. не плачи майко, не плачи, ние пак ще дойдем, заради християнина леем кръв). И в последната всесветска война, както говорят, гагаузите са показали безстрашие, особено в атаката. Взето от: http://www.varna-bg.com/museums/archaeolog...ary/gagauzi.htm

Арабски учен от ХІ век е откривателя на Америка Узбекски изследовател ориенталист смята, че Америка е открита от учения-енциклопедист Абу Рейхан Беруни. "Китайската карта от ХVІІІ век се превърна в обект на горещи спорове между учени от Европа, САЩ и Китай. Последните твърдят, че тя е копие на оригинал от 1421 г., от което следва – китайци са открили Америка, изпреварвайки Колумб с 71 години. Но своята хипотеза за съществуването на американския континент известният учен енциклопедист Абу Рейхан Беруни е изказал 400 години преди тях", заяви директорът на Института по ориенталистика на Академията на науките на Узбекистан професор БахромАбдухамитов. В своите книги "Индия" и "Канонът на Масуд", написани съответно през 1030 и 1036 г. Абу Беруни, размишлявайки върху съществуването на друг населен свят, изказва следната хипотеза: "Заобикалящото ни море, т.е. Атлантическия океан, отделя този населен свят от всички континенти и обитаеми острови, които се намират отвъд това море и в двете посоки на запад и на изток". "Така великият учен енциклопедист Абу Беруни преди 1000 години е предсказал, че на запад от Атлантическия океан съществува континент и острови. Следователно и нашият предшественик може да претендира за първооткривател на Америка", твърди професор Бахром Абдухамитов. Взето от: http://science.actualno.com/news_38622.html

Ако си живял някога в ислямска държава и си изживял самия ти нещо ненормално, тогава може би ще ти подкрепя...

Владеела Египет с хитрост и ум Клеопатра произхожда от рода на Птоломеите. Нейният баща - Птоломей ХI Авлет, се слави с жесток нрав. Когато през юли 51 г. преди новата ера той умира, завещава престола на своите най- големи деца. Така едва 16-годишна Клеопатра и 13-годишният й брат Птоломей Дионисий наследяват трона в Египет. Според египетските обичаи веднага се женят. Историята разказва за ловките дипломатически ходове на египетската царица. Тя дори става любовница на могъщия римски император Гай Юлий Цезар. От връзката им се ражда Птоломей-Цезар, с когото през 46 година преди Христа тя отива в Рим. В нейна чест в храма на Венера е издигната златна статуя на "александрийската куртизанка", отдавани са й и божествени почести. Египтянката е върната в Александрия през 44 г. пр. н. е. Година по-късно нейният брат-съпруг умира и Клеопатра е провъзгласена за едноличен владетел на страната. На тръгване от Рим египетската царица запалва искрата на желанието в сърцето на Марк-Антоний - лекомислен сластолюбец и храбър воин. През 42 г. пр. н. е. Антоний обхожда Гърция и Мала Азия, за да събере контрибуцията за Римската империя. Римският воин е посрещан навсякъде възторжено, единствено Клеопатра не го удостоява с внимание. Фактът го изпълва с желание да принуди египетската царица да моли за прошка. Но царицата не бърза. Женската хитрост и интуиция и този път й отварят пътя към целта - по време на вечеря тя успява да омае МаркАнтоний и да издейства за сина си да наследи египетския трон. Не закъснява и отплатата - Клеопатра и МаркАнтоний заживяват заедно в Александрия. За пищните им и зрелищни оргии се носят легенди. Нещата стигат апогея си, когато Марк-Антоний се отрича от родината си, почти се провъзгласява за цар на Египет и забравя за законната си съпруга в Рим. По негова заповед започва сечене на монети с лика на Клеопатра, а името й се появява върху щитовете на легионерите. Излишната самоувереност и намалената бдителност погубва любовниците - двамата подценяват военната опасност, идваща от Рим. Клеопатра не разчела правилно стратегията на битката, в която заедно с Антоний бранят интересите на Египет, и тяхната войска е победена. След неуспеха Антоний не иска да види повече вакханката, а тя се влюбва в Октавиан - предводителя, разбил нейната войска... През своя живот Клеопатра има всичко - власт, могъщество, сила. Тя е последната от египетските фараони и първата жена - политик и дипломат. И нещо повече - избира сама как и кога да умре. Тя избира да бъде ухапана от змия и умира от отровата. Египетската царица е погребана с почести заедно с Антоний. http://www.standartnews.com/bg/article.php...;article=178535

~::~АРАБСКИЯТ СТИЛ В ГРИМА И ПРИЧЕСКАТА ~::~

Мюсюлманските покривала

Мерси Валенце! Лека нощ на всички!

Хорааа, аз лягам че утре съм на изпит. Стискайте ми палци! Че вече имам 3 двойки!

Супееееер! Ох подписа на Карибеца ме уби :D:D "С бутилка Джин Хващам Цял Пингвин!"

Колиета Имам подобно, вътре в кръгчето пише с арабски букви - Аллах Анкх: gold hamsa necklace: Гривни: Най-романтичния подарък, който бях получила от приятеля ми: Ето в такъв вид беше: Мидата беше в една консервна кутия - А когато отвори мидата появи се нещо много красиво:

Мммммм ориенталски стил...... Слагам снимки с хиджаб. Това е кърпата която носи мюсюлманската жена. На мен лично много ми харесват жените с хиджаб. Правя си извод, че една жена за да изглежда красива и модерна не е нужно да се разголи и да изкара всичко на показ за да направи впечатление. Ето тук има и инструкции:

Моята любимка - Елиса! Тя известна ливанска певица, още я наричат принцеста на романтиката. Има уникален глас и много приятно излъчване. Голяма чаровница! :bigemo_harabe_net-143: ELISSA

Браво мила! Много хубава тема! Включвам се и аз с един от моите фаворити - Рафет Ел Роман. Всичките му песни са невероятни, изпълнени с много романтика. RAFET EL ROMAN Официалният му уебсайт Видеоклип с БГ субтитри - Bana Sen Lazimsin Видеоклип с БГ субтитри - Seni Seviyorum

Най-сексапилната и най-скандалната жена на арабския свят - Хайфа Уехби! Тя една от най-популярните ливански певици и супер модел. Haifa Wehbe

Жените от ориенталския свят са едни от най-красивите......както и мъжете. Тук е мястото да сложим техни снимки, било то известни или не... !

Честита ни нова темичка за ориенталски танци! :bigemo_harabe_net-145:

Не мога да те разпозная? Самсунгчо ти ли?