@3
Онзи ден се разминах на центъра с човек, който не погледнах нито в лице, нито в тяло, но разбрах кой е само по аурата. Беше онази, която искаше да те прати обратно на дюнерите.
Потвърдих си, че е тя след 100-тина метра, когато се обърнах и я огледах. Пълен клоун, брат, с някакви обуща с косми и кожени панталони! Той Моканина го е казал на предната страница.
Една от най-яките песни на Надя! ❤️