Парен каша духа.
Пари при пари отиват.
Парите излъгват жената, а жената — мъжа.
Пачавра леке не хваща.
Песът лае, за да си пази кома̀та.
Петима Петко не чакат!
Пила коза вино, че търси вълка да се борят.
Пили — пели, плащали — плакали.
Пилците се броят наесен.
Питали вълка: защо ти е дебел вратът? Рекъл: защото сам си върша работата.
Плюй си на ръцете!
По дрехите посрещат, по ума изпращат.
Повлече крак.
Под вола теле търси.
Под голям камък — голяма риба.
Под път и над път.
Подадеш ли си кутрето — ще ти отхапе ръката.
По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия.
По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед.
Покритото мляко котките не го лочат.
Помъчил се да лапне бивол, че лапнал муха.
По-напред да добием, че тогаз да попием.
Пораснала му работата.
Последна дупка на кавала.
Потопи си езика в мозъка, тогава акъл давай!
Потта е като пчелата: откъдето и да иде, все носи.
Прав си кривчо.
Прати го за зелен хайвер.
Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш.
Пременил се Илия, погледнал се — пак у тия.
Прескочи, пък тогаз викай „хоп“.
Присмял се хърбел на щърбел.
Пришива на копчето балтон.
Приятел в нужда се познава.
Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.
Пуснали Тарльо под одъра, той се качил на одъра.
Пусни го да пасе.
По добре късно, отколкото никога.
Под стари дрехи, често добър пияница ще познаеш.
Р
Работата да се бои от тебе, не ти от нея.
Работата му работи.
Работата на ум учи.
Работата не грози човека, мързелът го грози.
Работи без плата, че не ходи без работа.
Работи като буболечка, яде като мечка.
Работи като хала.
Работи от тъмно до тъмно.
Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре.
Разпасал се като ахиевски читак.
Рано пиле рано пее.
Рове ко црно магаре у падину.
Рибата в морето, а ний туряме котлето.
Рибата още в морето, той приготвил тигана.
Рибата се вмирисва откъм главата.
Ритна камбаната.
Ръждясали му парите в кесията.
Ръка ръка мие, за да бъдат и двете бели.
С
С единия крак в гроба.
С една ръка дава, с две взема.
С игла геран не се копае.
С какъвто се събереш такъв ставаш.
С кървава пот.
С пари в рая, без пари по края.
С песен трудът е лесен.
С питане и до Цариград се стига.
С решето вятър ловят.
С трън да се завъртиш, няма що да закачиш.
С чужда пита помен прави.
С чужди ръце горещо желязо да пипаш — не е трудно.
Сабя се на война назаем не дава.
Свърши работата като кучето на нивата.
Свърши се ракията, прекъсна се лакардията.
Сговорна дружина планина повдига.
Силният мъж преполовява дните.
Сирoмах човек — жив дявол.
Сиромашията се бои да влезе у работлива жена.
Сит на гладен не вярва.
Ситият гостенин трудно се гощава.
Скарали се врабчетата за чуждото просо.
След добра работа — добро ядене.
След дъжд качулка.
Сложи му рога.
Смирена главичка сабя не я сече.
Собствен товар не тежи.
Сол се слага, но не се вади.
Срамът се с вода не измива.
Стана за смях на кокошките.
Стара дъска боя не хваща.
Старата любов ръжда не хваща.
Стигнал е до под кривата круша.
Стрелян заек е.
Сто гледали, един видял и той бил сляп с едното око.
Сух като чироз.
Суха пола риба не яде, а мокра.
Счу̀пи — ку̀пи.
Слънцето не изгрява за едного.
Сънуваш ли баница — яж!
Сърдит Петко, празна му торбата.
Със свещ да го търсиш.
Т
Таман научих магарето да не яде и то умря.
Тебе лъжа — мене истина.
Тежко на умния между будалите.
Ти работи, аз ще ти помагам — рекъл господ.
Тихата вода е най-дълбока.
Това, дето го няма и царят не го яде.
Трай бабо за хубост.
Трай, коньо, за трева зелена.
Три пъти мери, един път режи.
Три пъти режа и все е късо.
Трудът е здраве и живот.
Тръгнало море в река да се дави.
Тънка като топола.
Тъпанът е голям, но е празен.
Тъща къща обръща.
Тафра ме напиня — Голоча ме съпиня.
У
У всекиго има съвест, ала блазе томува, комуто е чиста.
У всекиго има троха чест.
У всекиго се намира за една пара ум.
У грънчар ново гърне няма.
У девет възли вързва една пара.
У зетя тъпан бие, а у невястата хабер нямат.
У когото е питата, у него е и ножът.
У краката лъснат, у главата блъснат.
У момата тъпан тупа, у момчето хабер няма.
Убиец не е който прави ножове, а който убива с тях.
Увира се като конска муха под опашка.
Угоил се като дунавска свиня.
Угоил се като ялова крава.
Удари го на бяг.
Удари го на живот.
Удари го на молба.
Удари го през просото.
Удари келепира.
Удари кьоравото.
Удари му брадва о камък.
Ударил яйца на масло.
Ударила му косата о камък.
Уйдиса му на акъла.
Уловил я за опашката.
Ум да дават — много, пари — никой.
Ум и разум с пари не се купуват.
Ум прави, глава тегли.
Ум с кола, памет с вила.
Ум се с пари не купува, па най-много пари струва.
Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Ума му толкоз кескин — разцепва конеца и на бълхата шалвари направя.
Умей да пей, не умей да сей.
Умен като попово прасе.
Умен колкото девет улави.
Умий си краката, че ще мине царят!
Умила се лъжицата, та станала паница.
Умира и в гърне надзира.
Умирам от глад.
Умирачката оправя всичкото.
Умислил се като куче през велики пости.
Умислил се, като че ли са му потънали гемиите.
Умната жена струва повече от елмаз.
Умните мъже си почитат жените.
Умният и насън си изкарва хляба.
Умният навсякъде си изкарва хляба.
Умният човек в яда се познава.
Умри, но не кради.
Умри, но не се минавай; минеш ли се, не се издавай; издадеш ли се, да не ти пука.
Умри, тате, да ям жито.
Умря волът, развали се ортаклъкът.
Умря с отворени очи.
Умря тая циганка, що го хвалеше.
Умрял кон не рита.
Умрял кон от вълци не го е страх.
Умрял съм за него.
Умряла котката и пак за мишките мислела.
Умрялото магаре от вълка не го е страх.
Умрях си от смях.
Умът ми не го побира.
Умът му е в краката.
Уплаши ми се окото.
Уплашил се като вълк в хиляда овце.
Уплел конците и ритнал топа.
Урочасал от червеното.
Усетила се Мара, че под нея е бара.
Услуга за услуга.
Уста защо са, ако не ме хвалят?
Уста има, език няма.
Уста кучешки, разядат се.
Устата му като воденица.
Устата му още на мляко миришат.
Устата си затваряй, очите си отваряй.
Утешавай болния, докле му изкочи душата.
Утребила булката единия кът, а в другия се наместила.
Утрото е по-мъдро от вечерта.
Ухапала го пчела за езика — вика фефел.
Ухилил се под мустак.
Учен да те бие, прост да те не милва.
Учен до прага, а умен до века.
Учението край няма.
Учението не е цяр да го изпиеш, та да станеш учен.
Учи се от мал, кога остарееш да не ти е жал.
Уж умница,ама с ум на патка.
Ф
Х
Хабер няма от света.
Хабер си няма, че земята се върти.
Хапни си от фасула куме! — Добре ми е и от хайвера!
Харчи се като топъл хляб.
Хванала се царската дъщеря на работа, та й се изприщили ръцете.
Хвани единия, удари другия.
Хитрата сврака, с двата крака.
Хорските уста не са чувал да ги завържеш.
Храната е спасила човечеството от гладна смърт.
Храни куче да те лае.
Хубава работа, ама циганска.
Хубавите ябълки свинете ги ядат.
Хубавият кон и под скъсан чул се познава.
Хукнал презглава.
Ц
Царят дава, пъдарят не дава.
Ч
Чаша пълна, жена гладна.
Черен гологан не се губи.
Човек знае и две, и двеста.
Човек не живее само с хляб.
Човек се учи от що му се случи.
Чрез нахалство към прогрес.
Чуждата кокошка — гъска.
Чуждият хляб — зъби кърши.