Стигмата!

[Saki4a]

Онзи ден гледах един документален филм за Стигмата по Нешъла и от тогава ми минават всякакви мисли с това нещо.

Документалният филм не мога още да го намеря, но Ви препоръчвам да гледате този филм http://zamunda.net/details.php?id=190646&hit=1 Наскоро гледах във Вибокс, как дете плаче със кървави сълзи. А докато гледах, и разказваха, че това се появявало много силно вярващите във Стигмата. Не мога да опиша целият филм, ще се опитам да го намеря, а ето и малко информация:

 

 

 

 

Все още е спорен въпросът дали това е Божие чудо или мистификация

Стигмата (от гръцки стигма – “знак”) е една от най-големите мистерии на християнството. С този термин се нарича появяването на раните, които е имал Христос, когато е бил разпнат на кръста. Раните се появяват на пет определени места по човешкото тяло – ръцете и краката (от гвоздеите, с които Исус е бил прикован към кръста), лицето (от венеца от тръни), гърба (от камшиците, с които е бил бичуван) и торса (от копието, което войниците забиват в тялото на Исус, за да го убият). Освен това при много стигматици се наблюдава внезапно потичане на кръв от очите, както и кървава пот. Според църквата получаването на стигмата е благословия, дар от Бога и чудо, за което са достойни едва малцина от най-ревностните последователи на християнството.

 

 

 

Истина или мистификация

 

Случаите на получаване на стигмата от дълги години изправят науката и църквата директно една срещу друга. И докато Ватиканът (защото стигмата най-често се среща при католици) твърди, че това е Божие чудо, научният свят упорито се опитва да докаже, че става дума за мистификация и че за това спонтанно кървене спокойно може да се намери медицинско обяснение.

 

Хора, получили стигмата, разказват, че тя е предшествана от физическа болка и е съпроводена с тъга, депресия и слабост. Раните кървят неопределен период от време и след това се затварят и отминават така внезапно, както се и появяват. Те могат да са само в една част на тялото – ръцете, краката и т.н., но могат и да са на няколко места едновременно. Безспорен факт, който и учените все още не могат да си обяснят е, че при някои стигматици кръвта, която тече от раните им, е с различна кръвна група от тяхната собствена.

 

 

Над 1000 стигматици

 

По последни данни на църквата над 1000 човека от цял свят досега наистина са получавали стигмата. Тези случаи са много добре изследвани и документирани от Ватикана и според тях се касае именно за Божие чудо, а не за някакъв вид измама или шантаж.

 

Още от средните векове християнската църква получава сведения за стигмата. Първият подробно изследван и документиран случай на получаване на раните Христови е свързан със Свети Франциск, бащата на ордена на францисканците. Свети Франциск от Асиси получава своята първа стигма в град Ла Верна, Италия, през 1224 година. През XIV в. Римокатолическата църква вече е разследвала 20 подобни случая, а до края на XIX в. тази бройка набъбва до над 300. През изминалия XX в. над 500 човека от цял свят получават стигмата. През последните години се наблюдава и един много странен феномен. Както стана дума, според Ватикана само най-набожните, вярващи и живеещи според канона могат да получат стигмата. Въпреки това от 1980 г. досега все по-често стигмата получават и хора, които не са Божии служители и водят нормален светски начин на живот. В последните години дори хора с религия, различна от християнството, също получават раните Христови, което неизменно се изтъква от учените като доказателство, че не става дума за Божие чудо и че за стигмата може да се намери научно обяснение.

 

Научният свят

 

Естествено историята помни и случаи на стигмата, за които е доказано, че не са нищо повече от мистификация. За първи път подобно имитиране на раните Христови се случва още през XVI в., когато Магдалена де ла Круз сама наранява тялото си в опит да заблуди църквата, че е получила стигмата.

 

Според експерти причината за “изфабрикуване” на стигмата се дължи на психическите заболявания на индивида и по-конкретно в т.нар. Синдром на Мюнхаузен. Хората, които имат този синдром, се характеризират с болното желание да привличат вниманието на околните. Те много често се самонараняват или се преструват на тежко болни с едничката задача да попаднат в болница, където лекарите ще трябва да ги обгрижват.

 

Противниците на идеята, че стигмата е Божие чудо, често изтъкват аргумента, че макар и на пет определени части от тялото, раните се получават на различни места. При ръцете раните могат да се появат на китките, в средата или краищата на дланите. Според скептиците това разминаване се дължи на факта, че всеки един от “стигматиците” има своя собствена представа къде са били раните Христови и затова ги “поставя” според своите си възприятия. Причината за тези разминавания в основна степен се дължи на факта, че в нито едно от евангелията не се споменават точните места по тялото на Исус, където войниците забиват пироните, за да го прикрепят към кръста.

 

Най-силният коз, който противниците на Божието чудо изваждат в борбата срещу църквата, е фактът, че допреди XIII в. не е имало нито един случай на стигмата. Според учените причината е, че чак след това образът на разпнатия Христос се превръща в иконичен за християнския свят. Освен това до 1898 г. нито един човек на света не е получавал рани по ръцете. Обяснението е, че в тази година се публикува за първи път снимката на Торинската плащеница (парчето плат, в което според много хора е било увито тялото на Исус след смъртта му) и чак тогава се разбира, че Христос е имал рани от пирони и на ръцете си.

 

През 1998 г. доктор Едуард Харисън изследва много случаи на стигмата от последните години и установява, че няма начин раните да са получени по свръхестествен път. Според него причините, поради които повечето хора си правят въпросните рани, не са с цел да предизвикват внимание у околните. Доктор Харисън е твърдо убеден, че става дума за такава степен на странна набожност и религиозен фанатизъм, че у човек се поражда желанието да подложи тялото си на същите мъки, на които е бил подложен и Христос, само и само за да се почувства по-близък със Спасителя.

 

За абсолютно потвърждение на тази теория може да се посочи странният ритуал на разпването на кръст, който се провежда ежегодно във Филипините на Великден.

 

Някои физиолози предполагат, че е възможно раните да се образуват по напълно естествен път, чрез самото въображение, съчетано със силни емоции. Ако човек е изключително потресен от страданията на Исус, пренатоварването му се отразява физически и се възпроизвеждат раните на Христос.

 

В подкрепа на теорията за Божието чудо пък се изтъква фактът, че лекарите не успяват да излекуват стигматичните рани. От друга страна, за разлика от естествените рани, които не минават бързо, за тези не е характерна специфичната неприятна миризма, като от тях понякога дори се носи приятна миризма.

 

Друго обяснение на този феномен може да бъде и фактът, че хората сами причиняват раните по време на сомнамбулизъм или пристъпи на безсъзнание. Ето защо някои стигматици са били подлагани на денонощни наблюдения, дори на местата, където се е появявала стигмата, са им правени превръзки. Това изключва механично нараняване на кожата и кървене. Но и в тези случаи стигмата се е появявала...

 

Конкретен отговор на въпроса дали стигмата е дар от Бога, или хората сами си причиняват кървящите рани трудно може да бъде даден. В следващата част на поредицата ще ви запознаем с най-интересните и популярни случаи на стигмата по цял свят.

 

Източник: novinar.com

 

 

\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\\

 

 

Стигмата

Светите рани

 

От лат. stigma - знак

Стигмата е религиозна мистерия копираща раните, които Христос е имал от кръста. Дали е дар от Бога, или хората сами си причиняват това? Възможно ли е въображението и силната вяра да предизвикат появата на кървящи рани?

 

Всеки знае, че кръвотечението се причинява от телесно нараняване. Каква е обаче причината за стигмата - това кървене от ръцете, краката или челото, без да има механично увреждане на кожата? Раните наподобяват тези на Христос, причинени му от гвоздеите и трънения венец по време на разпятието. Стигматиците я определят като божествено и мистично преживяване. Кървенето е предшествано от физическа болка и е съпроводено с тъга, депресия и слабост. Раните кървят неопределен период от време и след това се затварят и отминават така внезапно, както се и появяват. Те могат да са само в една част на тялото - ръцете или краката, но могат и да са на няколко места едновременно. Стигматата се проявява както при жени, така и при мъже. Много интересен е и фактът, че кръвта, която изтича от раните, може да е различна по група от кръвта на човека, който го преживява.

 

Първият описан случай на стигмата датира от 1222 г. Името на потърпевшия е Стивън Лангтън от Кентърбъри, Англия.

 

Свети Франциск от Асизи

През 1224 г. Свети Франциск основал манастир в едно градче, близо до Асизи. Докато се молел в пещера по време на 40-дневно отшелничество, той получил стигмата. В раните на краката и ръцете му имало тъканни израстъци, наподобяващи гвоздеи.

 

1275-а била съдбоносна за монахинята Елизабет. Тя твърдяла, че вижда разпъването на Христос и получила стигмата върху челото си - рани, за които е считано, че са причинени от трънения венец, носен от Христос по пътя му към Голгота.

 

Падре Пио е един от най-известните стигматици. Неговите рани кървели ежедневно в продължение на 50 години.

Падре Пиo е роден през 1887 година в малко планинско селце в областта Кампаня със светското име Франческо Форджоне. През 1903 г. лекарите му поставят диагноза за туберкулозно заболяване и са сигурни в предстоящата му смърт. Силен по дух, Пио влиза в ордена на францисканците капуцини, където започва религиозния си живот с молитви, аскетизъм, покаяние, и накрая дава обет за бедност, целомъдрие и послушание.

По време на молитва пред Разпятието в църквата на манастира Сан Джовани Ротондо той получава т.нар. стигма - кървави следи по дланите, стъпалата и ребрата, досущ като тези на Спасителя Исус след разпъването му на кръста.

Мълвата за случилото се се разнася светкавично из цяла Италия. В манастира започват да се стичат хиляди вярващи. Един от тях е и полският свещеник Карл Войтила, който изобщо не подозира, че един ден ще седне на папския престол. Наред с другите вярващи Войтила коленичи пред светия монах, но брат Пий му казва "Аз трябва да падна на колене пред Вас, Ваше Светейшество", което доказва пророческите му способности. "Белезите от разпятието", които покриват тялото на отец Пий, са феномен, изследван от множество учени. Някои от които опровергават намеса свише, а други не са в състояние да дадат логични научни доказателства на случващото се в продължение на години "чудо", с което потвърждават свръхестествената природа на стигмата..

Падре Пий умира на 81-годишна възраст, отдаден до последния си миг на живота и страданието на другите.

През 2002 година с пищна церемония на площад "Свети Петър" папа Йоан Павел II провъзгласява милосърдния брат за светец.

 

Фактите са многобройни, а научните обяснения на този феномен са малко. Някои физиолози предполагат, че е възможно раните да се образуват по напълно естествен път, чрез самото въображение, съчетано със силни емоции. Ако човек е изключително потресен от страданията на Спасителя, пренатоварването му се отразява физически и се възпроизвеждат раните на Христос.

Интересен е и фактът, че лекарите не успяват да излекуват стигматичните рани. От друга страна, за разлика от естествените рани, които не минават бързо, за тези не е характерна специфичната неприятна миризма. Понякога от тях дори се носи приятна миризма.

Друго обяснение на този феномен може да бъде и фактът, че хората сами причиняват раните по време на сомнамбулизъм или пристъпи на безсъзнание. Ето защо някои стигматици са били подлагани на денонощни наблюдения, дори на местата, където се е появявала стигматата, са им правени превръзки. Това изключва механично нараняване на кожата и кървене. Но и в тези случаи стигматата се е появявала...

 

Източник: Форума на ggbit

 

 

Та вие какво мислите по-темата?

[divcrypel]

Аз лично не вярвам в никакви чудеса. Още повече свързани с религия и църква

[Само_мене_нямаш]

има един такъв филм......... много брутален...... :X

[bademata]

И аз също не вярвам много много, макар че има и факти които доказват. Просто ми се струва безмислено.

[akil]

Някой трябва доста време да ме убеждава, за да повярвам в такива неща.