Народни обичаи и празници

[черна котка]

Отварям си една тема, в която с всеки отделен пост ще отделям място за обичаите на именни дни, на празници и т.н. Предполагам че ще ви е интересно да научите подробности за този или онзи празник.

 

започваме с предстоящ празник:

 

На 12 април е Цветница

 

 

Цветница ( Връбница, Куклинден, неделя Вая ) се празнува в неделята преди Великден и е възлов момент от целия великденски празничен комплекс. На Цветница се извършват обредно-магични действия, свързани с върбата. Посещава се сутрешната църковна служба и всички отнасят в домовете си осветени върбови клонки, за които се вярва, че притежават предпазна сила и носят здраве: лекуват от уроки и уплаха; на този ден с тях извеждат домашните животни на паша, за да са здрави; забитите върбови клонки в градината я пазят от къртици; клонка се слагат в нощвите, за да предпазва брашното от червеи; когато се зададат градоносни облаци или се чуе гръм, облакът се гледа през върбовото венче, за да не удря градушка и гръмотевица. Върбовите клонки са част и от практиките, свързани с култа към мъртвите. При ходенето на гробовете на починалите близки (започва още на Лазаровден) върху тях се забиват върбови клонки, а в Добруджа момите берат върбовите клонки, с които участват в обичая кумичене, точно от гробищата.

 

Кулминацията на празника е обичаят кумичене ( кумичкане ) – избор на кумица ( кума, кръстница ) – водачката на лазарувалите моми (само на отделни места, напр. в района на Пловдивско изборът на кума става на Лазаровден или още по-рано – на св. Четирсе мъченици). С песни лазарките отиват на реката, изиграват лазарското хоро, наричано боенец, и след това едновременно пускат по течението предварително белязаните си върбови венчета. Кумица става тази девойка, чието венче отплува най-напред. В Северозападна България и в района на Тракия кумиченето става с приготвените на Лазаровден обредни хлябове, наричани кукли ( оттук и наименованието Куклинден ) – куклите ( или откъснати парчета от тях ) се поставят на дъсчици и едновременно се пускат във водата или пък ги нареждат на бухалка, която стара жена потапя, за да изплуват. В Бургаско пък лазарките пускат в реката лодчици от царевични листа. След избора, начело с кумата, девойките я съпровождат до дома й, където обредните хлябове се слагат на обща трапеза: в Северозападна България се прави попара от куклите, а в старопланинските села се вари качамак и коприва. Отношението към кумата е почитателно – момите й говеят (не я заговарят) до Великден, когато я посещават, целуват й ръка и поднасят кравай.

 

На Връбница църквата празнува тържественото посрещане на Иисус в Ерусалим. Той влиза на магаре, а вярващите разстилат пред него палмови клонки и го възславят като цар.

Въпреки поста рибата задължително присъства на трапезата, което е потвърдено и от християнския канон. На този ден празнуват именниците: Цвета, Цветан, Цвятко, Цветанка, Цветелина, Цена, Цено, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Лилия, Латинка, Маргарита, Теменуга, Теменужка, Роза, Ружа, Росен, Ясен, Явор, Камелия и всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета.

[vladeto]

Темата е много хубава!Искам да те попитам,ще може ли всеки потребител да казва по неговият край какво се прави и т.н.? Защото например в Тетевен има мн интересни обичаи,където само тук ги има..например "Пейкуване".Точно този обичай сега сме го разучили и ще имаме снимки и ще бъде излъчвано по телевизията.След това може и да го кача,ако има интерес...Също всеки обичай си има своите ритуали и във всеки край те са различни.Мисла ,че това ще е хубаво!

[akil]

Темата е за това и всеки може да представя от своя край такива.