Мой не толкова успешен опит за нещо:
Смърт на душата
Студена нощ по пътища далечни и незнайни.
Само дъжд като твоите сълзи се посипва по клетата улица.
Мъртвило е душата ми-пропукана от тревога. Породена от твоята раздяла.
Прокоба зла и тъмна ни похваща до смърт и не ни дава успокоение на душите.
Далечна си като луната,толкова недостижима.
Аз като страхливо дете преследвам самота и болката в мен.
Сняг мокър и студен по ръмете ми се трупа
като мъката в сърцето ми.
Бавна смърт ме гони от тази тревога и не
и не ми дава успокоение на душата