Правопис и пунктуация!

[BEHA]

Смятам тази тема за изключително наложителна, тъй като 90% от форумците допускат елементарни грешки при писане. А не е зле и тези, които смятат, че пишат правилно, да попрочетат това-онова.

Дано темата има ефект върху потребителите и техния правопис. Може и вие да се включвате с някое и друго правило.

 

И така:

 

ГЛАВНИ БУКВИ!

Главни букви се пишат в следните случаи:

 

1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/.
2. В собствени имена:

• в имена на лица, в презимена и в прякори.
• в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.
• в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.
• в имена на небесни тела като астрономически понятия.
• в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми. Забележки:
  • Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.
  • Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.
  • Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.
   

• с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията. Забележка:
  • Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.

 

• титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

1. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

• в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.
• относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

1. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.

[RamireS]

Пренасяне на срички

 

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

 

Общи правила при пренасяне на срички:

 

Едносрични думи не се пренасят.

 

При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички.

 

В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода.

 

Пренасянето става по следните практически правила.

 

Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.

 

От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: недомис-лица и недоми-слица, друже-ство и дружест-во.

 

Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.

 

Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.

 

Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.

 

Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие (не на-дмощие), по-хвала (не пох-вала).

 

Правила за писане на препинателни знаци

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

 

Общи правила

 

След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.

 

Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.

 

“Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч

 

“Тирето” се пише без интервал при писане на сложни (съставни) думи (например физико-математически ) и при степенуване (например: по-голям, най-голям ).

 

Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.

 

Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.

 

Точка

 

Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : „Кажи си името. Не бързай толкова.”

 

След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.

 

За дати е възприето следното означение: 8.II.1994 г. или 8.02.1994 г. – с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г . – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г ., 226 стр., § 15 и др.

 

Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например , ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.

 

Въпросителна

 

Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например:

 

„Какво е това? Сън? Истина? Кошмар?”

 

„– Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?”

 

След подчинено въпросително изречение (косвен въпрос) не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: „Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.”

 

В заглавия обикновено не се пише въпросителна ( ”За какво се борим” ) Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише ( ”За какво се борим?” ).

 

Удивителна

 

Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: „Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!”

 

Удивителна се пише също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:

 

„– Браво !”

 

„– Братя мили!”

 

Запетая

 

В рамките на простото изречение запетая се употребява:

 

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на еднородни части помежду им.

 

При изреждане.

 

Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.

 

При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: „Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.”

 

При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз (но не и в самото начало), например: „Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.”

 

При еднородни части, свързани със съюзи както - така и колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: „Колкото по-бързо, толкова по-добре.”

 

За отделяне на повтарящи се думи помежду им.

 

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на вметнати (в най-общ смисъл) думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

 

Обръщения и междуметия:

 

„– Благодаря ви, братя мили, за честта.”

 

„– Братя мили, благодаря ви за честта.”

 

„– Благодаря ви за честта, братя мили.”

 

Вметнати изрази (предимно глаголни) като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страна, например:

 

„– Ти, разбира се, няма да допуснеш това.”

 

„– Това, мисля, е достатъчно. „

 

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следните:

 

„Той обаче не изпълни обещанието си.”

 

„– Ти например какво ще кажеш?”

 

Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: „Той искаше да дойде, обаче се разболя.”

 

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на особените части на изречението.

 

Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изречението, например: „По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.”

 

Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни (с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението), се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: „Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах.” Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: „Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.”

 

Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: „След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.”

 

Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

 

В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: „Да, вярно е. Не, не е вярно.”

 

В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.

 

Пред просто изречение, което започва без съюз, например: „Който не работи, не трябва да яде.”

 

Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че (ли), сякаш и др.

 

В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: „Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.”

 

Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: „Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.”

 

При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: „Планът е добър, само че трябва да го изпълним.”

 

Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: „Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.”

 

Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: „Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.”

 

Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: „Мисълта, че ще замине, го радваше.”

 

Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: „Мисълта да замине веднага не го напускаше.”

 

Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.

 

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:

 

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза и, употребен еднократно.

 

Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например:

 

„Оставете на мира хората, и те имат човешки права.”

 

„– Идете там, и ще се уверите с очите си.”

 

Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.”

 

Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например:

 

„Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно.”

 

„– Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.”

 

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза да, употребен еднократно, например: „Вън се зачу да свири хармоника.”

 

Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: „Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.”

 

При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: „Исках да го помоля да ми услужи.”

 

Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.”

 

При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: „Отиде си, без да каже нищо.”

 

Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: „Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.”

 

Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред непреки (косвени) въпроси (подчинени въпросителни изречения), например:

 

„Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си.”

 

„– Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.”

 

Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: „Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.”

 

Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: „Дали това беше вярно, той още не знаеше.”

 

Допуска се употреба на запетая между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато (не: ...вкъщи, а, когато) беше там, поръчваше да казват, че го няма.

 

Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: „Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки (не: ... сериозен, но, спомняйки си) си за случилото се, отново избухна в смях.”

 

Не се пише запетая също и пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например:

 

„Това може да разбере само който го е преживял.”

 

„– Дойдох при тебе именно за да ти помогна.”

 

„– Попитах не защото не знаех.”

 

Не се пише запетая също и пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: „Нямаш право да обвиняваш когото и да било.”

 

Точка и запетая

 

Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:

 

За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.

 

За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: „Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.”

 

Тире

 

Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

 

Тире се пише на мястото на думи, които се подразбират, например: „Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.”

 

Тире се пише пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.

 

Тире се пише след пряка реч (независимо дали в началото й има тире или кавички), когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне:

 

„– Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!”

 

Тире се пише за отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение, например: „Фирмата произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.”

 

Двоеточие

 

Двоеточие се пише в следните случаи:

 

Двоеточие се пише пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: „Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.”

 

Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав (не Реките: Вит,Искър ...).

 

Двоеточие се пише пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:

 

„Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:

 

- Колко цветя! Колко цветя!”

 

„Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

 

Кавички

 

Кавички се използват в следните случаи:

 

Кавички се използват за означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: „Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.

 

Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например:

 

„Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

 

„– Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?”

 

„– Човекът взе парите и каза “Ще видим.” (но: „ Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”? )

 

Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:

 

“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” (не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”)

 

“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”

 

“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”

 

“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”

 

Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.

 

При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.

 

Скоби

 

Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.

 

Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.

 

Многоточие

 

Многоточие (обикновено 3 точки) се пише в следните случаи:

 

Многоточие се пише в края на недовършен израз, например: „Можеше да не бъде така, но...„

 

При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: „Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже” и пр.

 

Правила за писане на числа и номера

 

Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:

 

Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.

 

В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата (фразата) те не представляват точно число.

 

В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.

 

В парични документи (разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер), договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.

 

Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.

 

Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативни актове и др. След тях не се пише точка.

 

При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” (без да се оставя интервал).

 

Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.

 

При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби.

[petrohancho]

Определено имаше нужда от тая тема.С тия чатове огромна част от потребителите добиват навици да пишат както в чата и след това се получават тия "гафове"

[Nedis]

Евалата за темата, ама нали знаете че една част от форумците няма дори да си направят труда да я прочетат, което е много жалко.

 

Най-много от всичко на този свят в интернет пространството се дразня от 4 и 6, които се използват вместо така красиво изписващите се буквички Ч и Ш. Просто е голям ужас да видиш пост пълен с 4 и 6.

 

А който не знае къде се намират - ако използвате Flex Type в режим BP буквата Ч се намира до 1, копчето с тези значета "`" и "~".

Буквата Ш се намира на копчето, което е "[", а Щ се намира до него - "]"

В режим BG, буквата Ч е на мястото на кавичките ", а Ш и Щ, където са буквичките в режим US, T и Y.

 

Надявам се скоро да не виждам четворки и шестици.

Редактирано Октомври 30 от Abuuu

[Ivanhoe]

Освен 6 и 4 като цяло мразя писането на латиница. От 5 години дори в мирката чатих на кирилица и съм привикнал адски много. На компютър без флекстайп откачам, дразни ме латиницата. Щом казваме нещо на български, ще го пишем на български!

[BEHA]

Някой да обясни, че се пише и казва "Той Я чете", а не "Той Е чете", забелязвам тази грешка в много форумци... Не знам какво ги кара да слагат Е вместо Я...

[ki6i]

Правилата са хубавки, ако започнеш да пишеш есе или книга, но като цяло за нуждите на форума:

 

Частица НЕ + глагол се пишат разделно, най-фрапиращият пример за подобна грешка е:

 

НЕ ЗНАМ

 

Частицата НЕ + сегашно деятелно, минало свършено деятелно и минало страдателно причастие се пишат СЛЯТО.

Примери:

Зная //това е глаголът

Знаещ // сегашно деятелно причастие

Незнаещ // е една дума.

 

Частица НЕ + деепричастията и от миналите несвършени деятелни причастия се пишат ОТДЕЛНО.

Примери:

Зная // пак това е глаголът

Знаейки // деепричастие

Не знаейки // ОТДЕЛНО

 

-ИА- или –ИЯ-

 

Най-лесният начин да запомните това правило е следният:

 

В думи от чужд произход не се чудете какво да пишете винаги е –ИА.

 

Примери:

 

официАлен

 

гениАлен

 

идеАлен

 

реАлен

 

Изключението от това правило е думата ПЛЕЯДА.

 

Думите от български произход се пишат с –ИЯ.

 

Пример:

 

одеЯло

 

И или Й

 

Думи, които в единствено число се пишат с Й в множествено се пишат с И.

 

Примери:

 

героЙ – героИ

 

славеЙ – славеИ

 

НО не винаги като видите дума с две последователни ИИ се пише Й:

 

Пример:

 

чорбаджиЯ – чорбаджиИ

батериЯ - батериИ

 

Думи, които се пишат с Й:

 

Йерархия, детаЙл, фоЙерверк

 

Имена, които можете да срещнете и с И /не са грешни/:

 

Иов, Иосиф, Иуда, Иаков

 

Дублетни форми /думи, които са ВЕРНИ изписани и по двата начина/

 

войн – воин

войнски – воински

 

НО воЙнствен!

 

 

Като се ядосам отново на нещо ще пиша пак.

Редактирано Юли 23 от ki6i

[V O G U E]

Ебати тъпотията! Когато аз бях на даскало ни учеха да пишем например - героий, незнам- вместо не знам - и други - как само се променя българския правопис - както много години назад е имало и думи завършващи на Ъ.

[nikivg]

Ебати тъпотията! Когато аз бях на даскало ни учеха да пишем например - героий, незнам- вместо не знам - и други - как само се променя българския правопис - както много години назад е имало и думи завършващи на Ъ.

 

Да кажеш на учителката си по български език да си изяде дипломата. 99% съм сигурна, че съм ходила на училище преди теб и НИКОГА отрицание не се е сливало с глагол! Да не споменавам за любимата ми дума "ДискографиЙ"

[cerveau]

Впечатление прави фактът,че 99% не знаят къде се слага пълен и къде кратък член!Много зле,масова неграмотност.....

[omg]

Много се радвам, че има и такива теми за неграмотните като мене. Моля да не се обидите.

[microlab]

Голямата глупост на министерството за премахването на пълния и краткия член в българския език... Съвсем няма да има правила и ще се наложи сленгът. В по-бунтарския начин на писане няма нищо лошо, но нека не се лъжем, че децата не свиква така и не бъркат вече а/ъ заради компютърния език. Пълният и краткият член са основни двигатели на рапзознаване на извършващия действието, съответно как без тях,БЕ?!

[NazzkO]

Членът не трябва да бъде пипан!

 

Друго,което много дразни е бъркането на о/у в някои думи.Ако не си сигурен,по-добре провери,поинтересувай се,но не бъди неграмотен.

Тук заблязах някои от най-погрешно изписваните думи О или У

 

Любимото ми е като видя написано "наЙстина"

[Cally-Pressyfan']

Членът не трябва да бъде пипан!

 

Друго,което много дразни е бъркането на о/у в някои думи.Ако не си сигурен,по-добре провери,поинтересувай се,но не бъди неграмотен.

Тук заблязах някои от най-погрешно изписваните думи О или У

 

Любимото ми е като видя написано "наЙстина"

Още по-фрапиращо е "не искам" и "не знам" като ги видя слято написани, или бъркане на "някой/някои" независимо от числото в което се говори. Много ме дразни и когато предмета на разговор е одушевен човек и вместо "когото" се използва "който", това даже и в печатни издания съм го срещал като грешка. Много масова неграмотност царства в младото поколение, чак се плаша как с тази си неграмотност те след 10-15 години ще са трудоспособната част от обществото. Тъжно е, но от няколко години насам го констатирам - заради тези компютри децата в предучилищна възраст не могат да се научат да пишат на ръка на собствения си език, защото са свикнали още от 5-6-годишни да си чатят и да играят компютърни игри, вместо да играят на улицата или през лятото да отидат на село, както правехме ние и всички предишни поколения.

Жалко е ...

[Боби]

Имам въпрос относно пълния член. Винаги съм се чудел в изречение от рода: "Той е човекА/ЪТ" пълен или кратък член трябва да е. Аз попринцип слагам пълен, но не съм сигурен дали е правилно.

[Fabregas_]

Имам въпрос относно пълния член. Винаги съм се чудел в изречение от рода: "Той е човекА/ЪТ" пълен или кратък член трябва да е. Аз попринцип слагам пълен, но не съм сигурен дали е правилно.

С пълен член. При възвратните глаголи като "е", "са", "сме", "си" имаме двоен подлог.

[Боби]

С пълен член. При възвратните глаголи като "е", "са", "сме", "си" имаме двоен подлог.

Супер. Значи съм го писал правилно досега. :1000 (30):

[Ивето :)]

Имам въпрос. Какво беше правилото за бъркане на "я" с "е". Пример:

Казват ми - "С какво да е мажа",

 

когато естествено трябва да се каже:

 

"С какво да я мажа".

 

 

Ако не стане ясно ще се опитам по-добре да обясня, но съм сигурна, че има правило относно съгласуването..

[johnny89]

Виж правилото за променливо я

[Ивето :)]

Виж правилото за променливо я

Не е това. Или поне там не видях нещо относно моя пример. Една форумка по нагоре е питала за същото правило. Дала е пример с "Той е чете", вместо правилното "Той я чете"

[Cally-Pressyfan']

Не е това. Или поне там не видях нещо относно моя пример. Една форумка по нагоре е питала за същото правило. Дала е пример с "Той е чете", вместо правилното "Той я чете"

"Той я чете" е правилното, другото е грешно и си нямам понятие откъде идва, но не е от променливото "я", то се проявява за думи в множествено число - например : бял-бели, зрял-зрели, цяр-церове и т.н. според мен си е доста разговорно това "е" вместо "я" в случаи като "Той я чете" и се смесва разговорна с писмена реч, откъде се получава несъответствието.

[Ивето :)]

"Той я чете" е правилното, другото е грешно и си нямам понятие откъде идва, но не е от променливото "я", то се проявява за думи в множествено число - например : бял-бели, зрял-зрели, цяр-церове и т.н. според мен си е доста разговорно това "е" вместо "я" в случаи като "Той я чете" и се смесва разговорна с писмена реч, откъде се получава несъответствието.

Имаше конкретно правило за това и съм сигурна Ставаше въпрос кое с кое се съгласува. Иначе за променливото "я" - да, няма нищо общо. Ще изчакаме, сигурна съм, че някой знае точно за какво става въпрос

[Andi]

Има някакво правило, което е трудно за формулиране, затова просто запомнете елементарните изрази

"НЕЯ Я" и "НЕГО ГО" - те дори си звучат подобно.

 

примери

Чинията Я измиха = НЕЯ Я измиха.

Филията Я мажа = НЕЯ Я мажа.

 

"Е" е глагол, а "Я" не е...

и честно казано дори не ме интересува какво точно е. В случая в горните изречения глаголите са "измиха" и "мажа", а не "я".

[NazzkO]

Това са допълненията - пряко и непряко.

 

Аз чета книга. - тук КНИГА отговаря на въпроса Какво/Що чета? - пряко допълнение. Частичката за пряко допълнение от ж.р. ед.ч. е Я.

И заместваме така:

Аз Я чета.

Аз чета писмо. - в това изречение ПИСМО е пряко допълнение,но тъй като е от м.р. ед.ч. частичката, която ще го заместим е ГО.

И заместваме така:

Аз ГО чета.

 

За множественото число е хубаво, че в българския има само една частичка, когато заместваме пряко допълнение - ГИ.

 

Аз чета книгата и писмото. - Аз ГИ чета.

 

При прякото допълнение действието на глагола пада директно върху обекта.

При непрякото обаче имаме винаги предлога НА и там действието на глагола не пада директно върху обекта.

Примери:

 

Аз подарявам книга на Иван. - Аз му я подарявам. Където МУ е частичката за непряко допълнение за думи от от м.р. ед.ч., а Я е частичката за пряко допълнение за ж.р. ед.ч.

Аз благодарих на Лили. - Аз ѝ благодарих. Тук частичката за непряко допълнение за думи от ж.р. ед.ч. е ѝ.

 

В българския отново имаме една форма за множественото число при непрякото допълнение - ИМ

 

Аз подарих книгата на Иван и Петя. - Аз ИМ Я подарих. (им - частичка за непряко допълнение мн.ч. и Я частичка за пряко допълнение за думи от ж.р.)

 

Като се научи това няма как да се объркат формите за пряко допълнение с трето лице на глагола СЪМ.