анкета Кой е най-добрия период в попфолк музиката и защо?

[xroflx9]

преди 30 минути, WindWalkerMonk каза:

На никой не ги променя, но към днешна дата хората просто не ги харесват вече.

Песните на Слави са такива шлагери,че каквото и да направи трудно би бил cancelнат

[adorable]

Който и да е този период, е вече отминал. Настоящето е проблем. И не защото не се стриймва или слуша. Просто не е като преди. Достъпността им изигра лоша шега, тъпите текстове, авторите са изчерпани. В попа не спират с концертите и вадят албуми дори на винил; в чалгата един Галин даже няма и албум, а пее от 2011. Нещата се сведоха само до клубния бизнес, а това много ограничи и осакати спектъра на чалгарите. БГ радио още си раздават награди, чалгарите спряха и с тая практика. То всичко се развива. Не може цял живот Приказките и НДК, но липсата на свежа мисъл ги закопа. Отварям каталога и чета разни имена, дето не мога да ги произнеса дори. Чак договор им дали, а едно време подбираха. Някакви като Кирил уж пеят, реално бачкат редовна работа в молове. Пък какво е било велико миналото, било е, защо сега не е? Няма смисъл от носталгии. Точно в ей таково време личи кой какво може сам. Не разработиха истински и устойчив бизнес модел. Имаше турнета и спонсори, но им идваха наготово. Айде сега що никой пръв не хвърли въдицата, да видим кой ще се закачи? Едва ли им се пее само в клубовете, просто свикнаха на лесните пари. Дано Глория догодина си направи хубав концерт. Тя поне от време на време прави някакви жестове и ги прави заради музиката.

[Fast]

Според мен през периодите 2003 - 2008 и транзитната граница между 2009 - 2012 и 2013 - 2018 бяха най-добрите в жанра. Една несравнима бленда между поп звучене и етно елементи с добре изпипана естетика, макар и за по-малко пари. Това искат хората. Това е типичния български стил. Свеж въздух от евтината анти-естетика, абсурдизма и криминалето, които са заливали 90те години. Затова пълниха стадиони и площади. За съжаление, от 2013 нататък се опитват да възродят точно този гаден, 90тарски етос. После се чудят защо са се върнали в долните кръчми, а песните им са еднодневки. Надявам се да им просветне все някога.

[omline]

Опита за възраждане на отвратителния 90тарски дух в музиката и циганизацията започна още през 2010 с "Милионерче". Имаше ли чалгарка, с изключение на Глория, която да не пееше тази помия по участията си тогава? Иначе турне у-а, големи сцени и като отиде на участие - "Имаш пари - давай, давай!".

[Fast]

Аз възприемам ромската музика като отделен жанр, който се движи в своя си дирекция и не съм го намесвал. Ниското качество на фолка и цялостната артистична безвкусица на 90те не се дължи на толкова на определени етноси, колкото на "силните на деня" по това време, които от толкова побоища, стрелби и рекети са изгубили представа за естетична сензитивност, а може би никога не са я имали.

[WindWalkerMonk]

преди 23 минути, Fast каза:

Аз възприемам ромската музика като отделен жанр, който се движи в своя си дирекция и не съм го намесвал. Ниското качество на фолка през 90те не се дължи на толкова на определени етноси, колкото на "силните на деня" по това време, които от толкова побоища, стрелби и рекети  са изгубили представа за естетична сензитивност, а може би никога не са я имали.

Нищо че въпросните сингли са най - големите хитове на изпълнителките до днес:

1. Деса - Мъжете, Две сърца, До тук
2. Кама - Луда по тебе, защо повярвах, залеза и зората
3. Глора - Носталгия, Златна клетка, Ледена кралица, Уморих се от теб
4. Ана - Погледни ме в очите, Само мене нямаш
 

Мога да изредя още, но мисля че схвана идеята. Тези песни се пеят и до днес, това са топ песните на едни от най - каноничните изпълнителки.  След 2003 са много малко хитовете които могат да стъпят на пръста на песните от 90 те. При това, тук са само по - "любовните". Няма да споменавам "Бял мерцедес", или 4-4-2. И няма дори да стигаме "радка пиратка". След 2002 пак се правеха всички тези песни, просто в по - лош вариант.

Единственото което 2003/2008 година докара е по - лъскавия имидж. Като почнем от 2003 Крепост и стигнем до всичко на Галена, Андреа, Янева. И точно тогава мутрите влезнаха активно. Точно тогава почнаха пари да се набиват активно. 

[Fast]

Всички периоди имат хитове, но връзката изпълнител-песен-публика е била най-силна точно през 03 - 08.

[WindWalkerMonk]

Ако говориш за турнетата да, това е Пика. Но тогава се загуби й звездният статус на повечето. Днес вече нито една не е звезда.

[SG]

Много зависи за какъв тип връзка говорим. Годините на турнетата и последвалите няколко инертни такива действително предложиха концертен контакт на изпълнителите с феновете какъвто преди това бяха виждали само някои. Но това са думите - 'само някои'. Имаше изпълнители, които се бяха докосвали до тази и дори до по-голяма истерия още преди Планета и концертите - то самите те бяха сред основните причини изобщо да се стигне до такъв интерес към жанра. Това някаква нова певица Глория изведнъж да стане по-продавана звезда от Лили Иванова е нещо легендарно. Нейната връзка с публиката примерно няма еквивалент после по турнетата - затова и голям дял от нейната тогавашна фен база си я подкрепя и до днес. Сашка Васева, от друга страна, беше по-негативен символ на прехода ама и между нея и публиката имаше такава някаква бунтарска връзка, каквото малцина се виждали - затова през годините тя малко или много също си остана интересна на публиката дори без да издава песни. Онова през 90те беше различен бум просто.

А ромската музика попринцип не е основния проблем. Нея си я е имало даже и в социализма и доста хора са я харесвали. Но разликата е, че във въпросния режим, в прехода и после в първите години на новия век всички - били те роми или не - обслужваха масовото потребление. После изпълнителите, донякъде под влиянието на онези с големите пари и на мутрите, които вече не просто бяха възпявани, а управляваха държавата, решиха да акцентират главно на това да се харесат на дискотеките и махалите - и година след година това напълно заличи жанра такъв, какъвто беше. Не знам какво могат да направят, за да са отново толкова интересни на всички, както някога...

[mihael]

От 2.05.2023 г. от 3:02, xroflx9 каза:

Оф,какъв е този мерак да се превръщате в Кити половината? Човек като ви чете ще си помисли,че вече никой не слуша чалга,а си е най-слушания жанр.

Гласувах за периода 2013-2018. 2009-2012 също ми е приятен.Периода от 2019 тепърва започва,а през останалите всичко е много кръчмарско.

Не знам колко е слушан, но около мен никой вече не слуша чалга, освен много рядко по разпивки. 1-2 колеги, които са си тип Люлински принцески/бекове не ги броя, те са хардкор чалгари така или иначе. Говоря, че не е така масово. 2003-2006 и в елитните гимназии като СМГ и Френската масово слушаха фолк. Кой по-тайно, кой по-явно.

Есента на 2003 цяла БГ се тресеше под съпровода на "Губя те бавно", дори на М-тел списанията бяха пълни с кодове за рингтони на тая и други топ хитове по него време и помня снимките на Гергана, Мария, Емилия пак в същите списания. Още помня истерията по "Планета Прима 2004". Че даже в час по Логика и психология учителката ни беше пуснала "Всичко си ти" на Мария. Да не говорим, че точно около 2003 започнаха да канят фолкаджийките по-масово с участия в предавания по националните телевизии, например Гала. Бони често гостуваше на "Вот на доверие" по БиТиВи с Иван Гарелов, тя пее от по-отдавна, но аз не я знаех като име и визия преди това предаване, което беше в ефир между 2004 и 2006. Ето тук обсъждат участие на Бони през август 2004 в предаването, но май и по-нататък са я канили:

Вот на Доверие - Page 14 - Разни - BulForum.com

WWW.BULFORUM.COM

Може някое дете и днес да е лудо по алфите, но те първо сякаш бълват все нови и нови идпълнителки, второ вече още от началото са с тунинг и трудно да ги различиш, а и по-трудно се налагат имена днес като че ли.

От друга страна съм чичо и на малкия повече са му известни инфлуенсъри и дори такива като Емили тротинетката, от колкото изпълнителите. В днешно време май по-големите звезди са разни Ютубъри и ТикТокъри. Преди време и Инстаграм звезди. Музиката малко отиде на заден план сякаш при най-младите, поне така ми се струва. Е, има и някои запалени, но е предимно по К-поп като че ли. Наистина фолка си остана само по клубовете и дискотеките.

А ето това си е пълен кросоувър хит, визия и звучене нещо между латино и RnB, това не беше рядкост тогава, а беше масово. Анелия пък на моменти и на поп-рок го докарваше с едни дънкови якета и китари:

[SG]

Е, Алфите, инфлуенсърите и компания реално се доближават точно до това, което в нашите училищни години беше стандартния любимец сред децата и тийнейджърите - Гергана, Емилия, Райна, Мария (преди да се превърне в Мара Отварачката и да придобие съвсем различен статут пред масовия българин ) и т.н. Младежки идоли, на новите от които основно им липсва налагането от монопола, който освен да ги праща по десетки участия би могъл същевременно да им направи добра реклама на албумите, да ги вземе и на турне да видят голяма сцена, а после и да врътне по Планета някой и друг дневник с тях, та съвсем да подлуди децата. Затова не само, че най-младите не са баш като посочените идоли от след 2000, ами нямат почти никакъв шанс да станат някакви баш лидери като Глория, Ивана, Камелия, Десислава, Анелия, Преслава и т.н. които в най-силните години на жанра са били звезди сред най-широк диапазон от таргети.

Новата генерация поне са основния по-голям плюс в най-слабия период за жанра - друго си е най-накрая да има популярни нови имена... Но за жалост това, което правят все още не е достатъчно, защото на музиката на България от години са й нужни не просто успешни нови изпълнители, а големи масови звезди. И пак се връщаме към кардиналния проблем защо изминалите 10-15 години са тотално падение за един някога мощен жанр.

[mihael]

Не съм съгласен, че сега сме в периода, започнал 2019-та. Или ако сме, то има мини период 2019-първата половина на 2021 някъде, тогава според мен имаха друго звучене песните, доста по-запеваеми бяха. Например "Пиян" на Преслава, но и много други.

[FikLena]

Периода на Оцко!

[Runevski]

Мисля, че е периода от 1998 до 2006. Преди това почти не е имало изпипани проекти. Били са като отвързани кучета, дето не знаят как да използват свободата си. Но точно към ‘98 се забелязва тенденция към изчистване на жанра.  Започва да се култивира, да се влагат повече мисъл, усилия и пари. Вярно, че технологиите напредват и стандартите се променят, но се усеща повече старание, докато преди това е било малко през пръсти.
 

Харесвам жанра най-много в този му период заради ред причини. В музикално отношение са се създавали всякакви песни като стилистика. Има латино, рок, поп/естрада, денс, много експерименти с различни инструменти, с фолклор също. Изобщо кръгозора на представителите на жанра и потребителите му се разширява. Прецедент е например дуета на Орлин Горанов и Рени, и стилове се смесваха, и с рапъри започнаха да записват. Откъм текстове има също за всеки вкус, повод и настроение. Естествено, че преобладава любовта във всичките и измерения, но не беше нещо изненадващо повечето певци да имат песни за рожден ден, родината, майката, децата, за усмивката или песента. Наред с тях присъстват отново близките до бита на българите текстове, но с мярка в изказа, и богати на изразни средства като метафори и сравнения, не като първобитното им аз. Но има дори поетични текстове, за които са се притеснявали дали ще се възприемат. Започват да се придържат и към авторски песни, което се дължи и на разнообразието от наши автори, някои от които истински професионалисти, творящи и за други жанрове. Залага се на по-умерени песни и чести балади, както и на богати аранжименти и възможност за изява на гласови данни. Почти всеки си изгражда свой стил и индивидуална визия. Отдавам го и на липсата на екип, грижещ се за визията, сега работят с няколко стилисти, гримьори, фризьори и доктори най-вече, които ги правят еднакви. Било е време, в което са имали амбиции да се докажат. И то успешно - започват да ги канят по национални медии, да ги слагат по корици на всякакви издания, дори да рекламират продукти. Появяват се и специализирани медии. Развиват концертна дейност. По няколко концерта на година. “Тракия фолк”, “Златния мустанг”, дори “Златен ключ” е имало. Трайно присъствие в “Пирин Фолк”, дори изпращаха наши певци на фестивали в съседни страни. Наградите на “Хит Коктейл”, “Нов Фолк”, “Планета”, дори “Фен ТВ” раздадоха няколко пъти. Същите тези медии имат и турнета, Ара също имат. Албумите и компилациите са с баснословни тиражи, които няма как да се уточнят, заради пиратството. Пускат всякакви рекламни материали като плакати, картички, календарчета, кибритчета, които също се продават много. Пайнер пускат и серии карти за игра, захарчета, ароматизатори, дъвки с лепенки, както и жетони и фигурки с лика на изпълнителите. На Рени съм виждал и пликчета. Истерията на публиката е несъизмерима. Всяка тяхна поява се очаква с дни наред и повечето хора си подготвят материали за автографи. Заедно с тях, се е ходило и с цвете, дори подаръчета за певците. Получавали са хиляди писма, публикувани са и много фенски стихотворения, посветени на тях, както и рисунки. На концертите са им омалявали ръцете да вдигат плакати, който няма пък иска подпис на ръка или тениска. Ходили са с дебели папки, всеки си събирал изрезки за любимия певец. Ценяли са им труда и са им засвидетелствали любовта си по всякакви начини. 

Рязко излизам от тази носталгична картинка, за да погледна настоящата. Какво имаме сега? Публика, която в по-голямата си част не се вълнува кой е на сцената. Публика, която не желае да отиде на концерт в 19:00, на който седейки да се наслади на музиката им и да плати билет без да пие, пуши и шмърка. Публика, която се интересува от визия, последователи и гледания, а не от качество и глас. Стана много крайна и безцеремонна, не е способна да дава шанс на по-възрастни изпълнители, или дето не ги пускат DJ-ите, или такива с малко гледания. Имаме изпълнители, които се захващат за всяко актуално течение и го преупотребяват, само за да имат работа. Изпълнители, които не ги е грижа дали музиката им кореспондира с техните предпочитания или душевност. Само се гледа с каква простотия и скандал да се изпъкне за тридневното чудо, след което се мисли за нова. Принизиха текстовете до най-просто възприемащите се и ги насочиха към агресии или депресии. Няма сито, който иска и има пари става певец, дори без грам опит или талант. Никой не влага пари за спонсорство, вече странят от тях. Не се мисли за феновете, но те вече и не заслужават. Не им отделят време за среща с тях. Няма предавания, няма класации, няма награди и албуми. Влага се само в това, което със сигурност ще изкара пари, всеки експеримент или отклонение е почти немислим. Няма програми, а преди имаше Великденска, коледна, по две-три летни и тематични. Разглезиха DJ-ите и сега се съобразяват с тях. Ставаме свидетели на купища купени гледания и последователи, с което губят мярката поне да изглежда достижимо. Както и на нереални гласови обработки, че и ретуш и стеснявания. Правят се на циркаджии, за да привличат вниманието на посетителите в дискотеката. Преди се стараеха да държат поведение, но с годините задръжките започват да падат все повече. Лягат по сцената, напиват се, ръсят цинизми, показват прелести, качват се на конче на хората, Денис целуваше по устата момичета дори. Колегиалността намаля драстично, на последните концерти отказваха да излязат заедно за обща песен. И преди са рискували с разни неща, но всеки е правил някакъв риск в името на доброто развитие. Стигнахме до там, че да случат 15-25 годишните какво искат. И преди са били достъпни с честите си участия, но са ги третирали като звезди. Отблъснаха аудиторията над 40г. Не налагат теченията те, няма никакво вдъхновение, а само конвейр с еднакви песни. Могат да се навържат в безкрайни миксове, че и клиповете също, и да не разпознаеш кой кой е. Отдалече не можеш да кажеш Галена ли е, Ивана ли е, Яница или Палома. Камелия ли е или Емилия. Изчезна истинското и в много изпълнители, забравят от къде тръгнаха, срамуват се от старите си неща, играят роли, такива каквото не са. От музикален бизнес, стана само бизнес. Толкова напразни усилия да се изтласка жанра на висини, на които да заслужи признанието си. Така се измениха приоритетите и ценностите, че макар и заклет чалгар вече не мога да защитя сегашния фолк пред критици и противници. 

[mihael]

2003-2005 беше пика за мен, дори певици, които сега не се помнят пускаха стойностни неща